Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[GiRo]

До оня ден всички брояха жертвите на руснаците и се радваха, че има 300 000 загинали ...

Не са 300 000, а 400 000. И още ще стават, ако не ви дойде акъла в главата.

[бай Митьо]

бай Митьо, да и точно в този момент. Мотива в никакъв случай не е страх. Как ? Нали написах - лесно.

Навални беше удобният опонент на Путин .......страх е......голям..... от всички....

П.П. Лесно не е отговор. Ако нямаш друг просто кажи.....да не си чешем напразно езиците

[supertrader]

бай Митьо, те нямат намерение да възтановяват бившия соц.лагер. На този въпрос отговарят отрицателно когато им е поставят - искате ли да се отделим пак от Запада ? - НЕ ! Те ако искаха нямаше да се случат тези неща, Украйна...

[GiRo]

Реакцията на света vs реакцията на родния мурзилаж ...

Тоя пък кой беше....соросоид предател някакъв...май....

Един от двата свята е излишен ...

[бай Митьо]

До оня ден всички брояха жертвите на руснаците и се радваха, че има 300 000 загинали.

Сега станаха 300 001 и всички взеха да протестират.

Кой се радва, че са умрели хората......радваме се че намеренията на управляващите Русия, да окупират отново държавите от източният блок, не се осъществяват.
Разбира се най-възможният изход и край на войната ще е когато обикновеният руснак осъзнае в каква лъжа е принуден да живее. Надявам се това скоро да се случи и жертвите да не са били напразни.

[supertrader]

бай Митьо, да и точно в този момент. Мотива в никакъв случай не е страх. Как ? Нали написах - лесно.

[GiRo]

Ми айде, да ходи да си вземе Аляска. Той нали само от това разбира - цап-царап. Жалко, че е придобил рефлекса на уличния гангстер, никога да не се закача с по-силните.

Това с Аляска е само за шир употреба сред роZ ватата, тук таме и някой роден мурзилаж му се връзва

[бай Митьо]

Точно момента в който се случва е лош за Русия и за колективен Путин. Кой има мотив да го направи ? Естественно че за всяко едно престъпление на първо място мотива посочва извършителя. Престъпление без мотив има ли ? - убийство без мотив.

Не ми отговори как?
А мотива е ясен.....страх.

[v_tin]

Генералът, който предаде родината си: Как Сирски загуби офицерската си чест, уплаши се да се бие в Чечня и започна да убива своите

16.02.2024, 05:42 Виктор Баранец 40229Украйна
/Поглед.инфо/ Русия не се подигра с офицерите и не ги принуди отново да полагат клетва след разпадането на Съюза. Ала Украйна се реши на това. И получи лицемери - кариеристи

Веднага след като Зеленски назначи генерал-полковник Александър Сирски за главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, руското журналистическо братство изведнъж „прогледна“ – ама да, той е руснак! И се почна: "Манкурт! Власовец! Предател! Бандеровец!"

И едва сега по някаква причина започнаха да си спомнят, че още през 2014 г. той започна да се бие с опълченците на Донбас, а от 2022 г. с части на руската армия. А някои от нашите подразделения бяха ръководени от възпитаници на славното Московско висше общовойско командно училище (МВОКУ), което навремето е завършил и Сирски.

Той, подобно на много от съучениците си, в кадетското „каре“ на 9 май също „бие гранита“ на Червения площад с полирани до огледален блясък хромирани ботуши, на парадите на победата. Казват, че в училище той не е гризал гранита на военната наука твърде ревностно, но е бил отличен ученик по тактика и затова учителите са му предрекли добра кариера.

Наистина, в младите му офицерски години тя се развива добре, но скоро след разпадането на СССР, когато армията на Украйна започна да се формира, обещаващият артилерийски майор Сирски беше изправен пред труден избор - да служи в родината си или в „незалежната”? Пред същия избор са изправени десетки хиляди съветски офицери, служили в Киевския, Закарпатския и Одеския военни окръзи.

Тогава Сирски си взе кратка ваканция и се втурна към Русия, за да се посъветва с баща си. Бащата (полковник от запаса по това време) не е и помислял за какъвто и да е „украински избор“ - той и синът му се втурнаха от Владимир в Москва, за да потърсят познатите си кадрови офицери. Молел ги да „намерят място за сина ми“ в руската армия.

Офицерите от „Кадри“ в Генералния щаб на Сухопътните войски обаче се оплакват от „трудността на въпроса“ (нямаше подходящи свободни места), след което предлагат длъжност с понижение с цели две нива и командировка до Чечня.

Сирски-младши не се съгласи и се върна в Украйна. Там веднага му предлагат длъжността командир на полка. Но при условие, че трябва да положите украинска клетва. Най-трудният избор за офицер. Това е същото като дълбоко религиозен човек да плюе върху свещена икона. Или да изостави майката. Сърски се поколеба известно време. Но кариеристът го спечели. Положих клетва за втори път.

След това той трябваше да пренапише биографията си неведнъж за командири и офицери от персонала. И в нея той никога повече не е посочил, че е руснак. Опасно за вашия шеф и вашата кариера.

И за да няма подозрения в изневярата му към Украйна, той започва да учи украински език, по време на офицерски и домашни празници започва да пее с акцент: „Ты казала в понедилок пидем разом по барвинок" (неговата Украинската съпруга го обучаваше) и когато той вървеше по парадния плац, където имаше портрет на Бандера, му козируваше. Беше необходимо.

И в лични разговори с родителите си той призна, че мрази хитростта и лукавството на украинските си колеги. Но той продължи да прави кариера. Войските, командвани от него, други руски възпитаници на MВOKУ, неведнъж вкарваха в „котли“ и ги биеха, така че генералът-кариерист едва имаше време да избяга.

Битките за Бахмут станаха тъмният период от престоя на Сирски на бойното поле - там загинаха повече от 20 хиляди от неговите подчинени. Тогава главнокомандващият на ВСУ Залужни поиска от Зеленски разрешение да изтегли войските. Зеленски го забрани. И Сирски продължи да съсипва хората. Там прякорите „касапин“ и „генерал-200“ се залепиха за него.

И сега Зеленски очаква, че новият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна ще го гледа вярно в устата и ще изпълни всяка негова прищявка, дори и да обещава големи човешки загуби. Сирски явно размени военната целесъобразност с раболепие към Зеленски.

Размишлявайки върху съдбата на Сирски, по някаква причина често си спомням думите, казани на майка му от съсед: „Как може той, като е руснак, да ръководи нацистките войски, които убиват руснаци?“

Най-ужасният въпрос за една майка.

Мисля и за друго. В онези години, когато СССР се разпадна, стотици хиляди съветски офицери също бяха изправени пред драматичен избор. Съветската армия се разпръсна по националните „апартаменти“. Бившите съветски републики създадоха свои собствени армии и активно набираха опитни офицери за служба. Нека бъдем честни - мнозина не устояха на тлъстите обещания: престижни апартаменти, високи позиции и звания.

Други също се съгласиха да се „закълнат отново“. Така че имаше доста Сирски. Но имаше и други, които предпочетоха да напуснат армията, отколкото да нарушат клетвата си. Някои, на собствен строх и риск, се качиха на бойните си самолети и избягаха в Русия. Въпреки че ги заплашваха тежки наказания.

И не можете да избягате никъде от такива факти: в руската армия, сформирана през май 1992 г., имаше около 20% офицери, родени в Украйна и Беларус. Ето как историята пренарежда съветския офицерски корпус. Но когато някой от обкръжението на Елцин предложи идеята да бъдат принудени бивши съветски офицери да „повторно се закълнат във вярност“ на Русия, министърът на отбраната Павел Грачев категорично отхвърли подобно предложение: не се заклеват във вярност два пъти.

Но в Украйна го направиха. И принудиха офицерите да правят избор между честта и лоялността към киевския режим. Можете да разсъждавате колкото искате днес, че някога офицерът Сирски е станал жертва на обстоятелствата, че е бил привлечен в капана на повторното полагане на Клетва. И той бе принуден да демонстрира преданост към Украйна. Само че тази „преданост“ се превърна в предателство. Сирски замени блестяща кариера в чужда армия за най-лошото нещо за офицер - предателството.

И сега си спомням генерал Виктор Чечеватов, който също като Сирски служи в Украйна в началото на 90-те години. Предлагат му поста министър на отбраната на т. нар. „Незалежная“. А той се обади на Елцин и каза:

- Готов съм да служа дори като капитан, но само в Родината, навсякъде в страната, дори на арктическия лед, Борис Николаевич!

И Елцин го назначи за командир на най-отдалечения - Далекоизточния военен окръг...

А Генералът беше щастлив.

[mathematician]

Имаше и още едно от Сталин

Смъртта на милиони е статистика, а на един обаче е трагедия.

[mathematician]

До оня ден всички брояха жертвите на руснаците и се радваха, че има 300 000 загинали.

Сега станаха 300 001 и всички взеха да протестират.

[supertrader]

ratten, абсолютно, не са успели да го опазят, а за тях е много лош момента в който се случва убийството му.

[v_tin]

испешъли фюр барби
Как прикриват френското разузнаване в Украйна?

16.02.2024, 06:29 Валерия Вербинина 57198Украйна
/Поглед.инфо/ Все повече интересни подробности се разкриват в биографиите на двама французи, които наскоро загинаха в Украйна. Официален Париж беше възмутен, наричайки смъртта им „варварски акт“, а самите жертви „хуманитарни работници“. Сега обаче има признаци, че тези хора са били пряко свързани с френското разузнаване.

На 1 февруари стана известно, че по време на военни действия в Украйна „в резултат на руски удар“ двама френски граждани са убити и трима са ранени. Говорителите на официалните френски медии ги нарекоха „спасители“ и „хуманитарни работници“.

Френският външен министър Стефан Сежурне определи инцидента като "варварски акт", президентът Макрон осъди "подлия и недостоен акт", беше подаден протест до руския посланик, а освен това специално звено на прокуратурата за борба с тероризма е натоварено с разследването на инцидента. От гледна точка на френската прокуратура случилото се е военно престъпление и "умишлено покушение върху живота на лице, защитено, в частност, от международното хуманитарно право".

Интересно е, че предишната руска атака срещу френски наемници, когато загинаха много повече хора, не предизвика толкова бурна реакция от страна на френските власти. Те предпочетоха да се ограничат с изявления, че в Украйна няма и не може да има френски наемници, а ако има някой, то той не е наемник, а е дошъл единствено по повелята на сърцето си. Защо сега реториката се промени толкова много и защо смъртта на само двама души предизвика такъв резонанс?

Ако се вярва на съобщенията, тези „хуманитарни работници“ са пътували с ескорта си в непосредствена близост до фронтовата линия в две коли с червени кръстове, чието присъствие е трябвало да ги предпази от евентуални неприятности. Двамата загинали французи, както беше официално посочено, са били доброволци на неправителствената швейцарска организация Entraide protestante suisse, по-известна със съкратеното наименование ЕПЕР. В нея има и четирима ранени, трима от които отново са граждани на Франция, а един е гражданин на Украйна.

През последните дни обаче започнаха да излизат подробности, които показват кои всъщност може да са тези хора и каква роля може да са играли по време на боевете в Украйна. Така например станаха известни имената на убитите - те се оказаха Адриен Пажол и Генадий Германович. Вторият, освен напълно нефренско име и фамилия, има и белоруско гражданство.

И се оказа доста интересно, че Германович не само навремето е служил като полицай в Беларус - той успява да прекара 15 години във Френския чуждестранен легион. Съобщава се, че е бил в 3-ти пехотен полк на Чуждестранния легион и 2-ри парашутист полк, който е базиран в град Калви. Напомняме ви, че няколкогодишната служба в Чуждестранния легион ви помага да получите законно френско гражданство.

От юли 2022 г., както пишат журналистите, Генадий работи за гореспоменатата швейцарска неправителствена организация, където „командва операции по сигурността и координира операции на място“. Тази организация ЕПЕР има изключително интересен профил на дейност, която „има приблизително петдесет служители (украинци и граждани на други страни) за операциите си в южната и източната част на Украйна“, а офисът й се намира не къде да е, а в Одеса.

И така, за служители ли говорим или за доброволци? И защо швейцарската организация избра такова странно географско ограничение и не се интересува нито от северната, нито от западната част на Украйна?

Друг източник съобщава следните подробности за починалия Германович: „Този човек, свикнал с театрите на войната, освен всичко друго, е успял да работи в Чад, както и в Афганистан.“ Преди три години той бил награден с военен медал (който в нашата преса погрешно беше наречен Орден на почетния легион, но това е военен медал за войници и младши офицери). Известно е, че той е говорил и руски, и украински. Украинският център за подготовка на бойни водолази го нарече свой военен съветник, а бившият му колега Момчил Илиев отбеляза, че Генадий е бил специалист по телемониторинг и видеонаблюдение в редиците на Чуждестранния легион. С други думи, един от видовете военно разузнаване.

Трябва да отдадем почит на френските журналисти - след като научиха подробностите за биографията на Германович, те в по-голямата си част започнаха да пишат думите "спасители" и "хуманитарни работници" в иронични кавички. Чудеса не се случват - бивш военен с дългогодишен опит в горещи точки и толкова разнообразни познания не може да се материализира на линията на бойния контакт просто от безкористно желание да помогне на хората. Между другото, съдбата му отчасти засенчи съдбата на неговия събрат, която по свой начин също се оказа интересна.

Пълното име на втората жертва е Адриен Бодон дьо Монис-Пажол, той е на 41 години, семейството му принадлежи към френската аристокрация, а родителите му все още живеят в семейния замък. Притежаването и поддържането на замък във Франция не е евтино удоволствие и това е меко казано. Самият Пажол е бил бизнесмен, експерт в областта на винопроизводството и пише статии за тънкостите на производството на вино. Това, така да се каже, е видимата страна на живота му, но какво се крие зад нея, не се знае. Членовете на семейството му отказват всякакъв контакт с пресата.

Списанието “Ревю Винокол” публикува материал за него, в който се казва, че е „авантюрист, който обича приключенията, лимузини и Тур дьо Франс“. Според Лоран Брего, кмет на град Аза-ле-Рие, където е живял починалият, Адриен дьо Монис-Пажол не отива в Украйна за първи път и щял да прекара там три месеца. Както дипломатично пише авторът на местен портал, „няколко сайта, посветени на украинския конфликт, се чудят за профила и истинската мисия на тези двамата. Втората жертва, бивш легионер, се специализира по обучението на украински войници - не е изключено и двамата да са били агенти на външно разузнаване”.

Между другото, винопроизводството е много удобна платформа за работа на разузнавач под прикритие, много по-малко разобличена от работата на журналист. Винопроизводството означава изложби, симпозиуми, дегустации, комуникация с клиенти, включително много богати и влиятелни, постоянни пътувания до други страни за обмяна на опит и търговия. В този ред можете също да поставите собствениците на галерии (търговци на изкуство) и антикварите.

Дали винопроизводителят наистина е бил разузнавач под прикритие или страстта му към приключенията го е отвела твърде далеч в случая няма значение. От гледна точка на Париж са убити двама френски граждани, които са били - законно - доброволци за швейцарска неправителствена организация. Официално тя се занимава с хуманитарни мисии и няма съмнение, че това е версията, към която французите ще се придържат.

Във Франция наемничеството е жестоко преследвано, но никой не забранява на френски гражданин да се запише като спасител в някоя чужда неправителствена служба и като такъв да отиде да се бие или да обучава войници.

Ако нещо се случи, той винаги ще има готово извинение, че е спасител, а не боец, и следователно, според международното право, не трябва да бъде убиван.

Освен това няма съмнение, че френските власти ще се опитат да изтръгнат максимално възможното от ситуацията - отново настоявайки, че са загинали мирни, почтени спасители. Никой никога официално няма да признае, че това са били разузнавачи, наемници, хора с военна мисия.

[supertrader]

Разказвай...

Точно момента в който се случва е лош за Русия и за колективен Путин. Кой има мотив да го направи ? Естественно че за всяко едно престъпление на първо място мотива посочва извършителя. Престъпление без мотив има ли ? - убийство без мотив.

[v_tin]

Братчеди, а бе да питам нещо сирски бил завършил генерал-щабната акадения фрунзе в москва, но брат му не успял. За сметка на това единия е командващ на укропия, а брата е само полковник в руската армия. И в този ред на мисли, как смятате дали си говорят по телефона двамата братя и дали обсъждат хода на войната

A be мария певчех дали няма да изпее траурния химн, все пак тя беше последното гадже на навалния