ПАМЕТ: МОЛОДЕЦ!
На 28 май 1987 г. московчани станаха свидетели на чудо невиждано. Западногерманецът Матиас Руст, деветнадесетгодишен пилот-любител, се преземи със своя спортен самолет „Чесна” на Червения площад, след като безпрепятствено бе прелетял разстоянието от Хелзинки до Москва. Така той разби на пух и прах мита за непробиваемата съветска противовъздушна отбрана.
Руст направи за смях прехвалените в ония години съветски генерали. Започнаха обясненията: не могли били да разпознаят самолета „поради организационни причини и съвпадение на обстоятелства”. Близо два часа младежът позира за снимки на Червения площад, докато реотаните на съветската милиция загреят какво се случва. Московчани приветстваха смелчагата с възторженото: „Молодец!”. Възприеха го като супермен кацнал при тях от мечтания Запад.
Руст бе арестуван, а президентът Михаил Горбачов бе бесен. Всичките му хвалби за всесилните съветски въоръжени сили бяха разбити от един нахакан очилатко западняк. Срамът бе голям и за да го замаже намиращата се на смъртното си ложе съветска държава осъди смелчагата за „дребно хулиганство”. Пред съда германецът простичко каза, че е искал да си поговори с Михаил Горбачов за „световния мир” и излежа една година в затвора. Но през това време и по-точно на 8 декември 1987 г., във Вашингтон Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Така Матиас Руст постигна своята миролюбива цел.
Но защо това стана възможно? Защото през 1986 г. руснаците вече бяха наясно, че тяхната икономическа и политическа система е пред пълен провал. Издания като „Литературная газета”, „Московскые новости”, „Огоньок” и др. им бяха разкрили истината за престъпленията на Сталиновия режим, за концлагерите в Сибир, за Гладомора в Украйна, за репресивния апарат на НКВД. Това бе истината за техния и на родителите им живот. Но едно е да знаеш тази истина, а друго е да я кажеш гласно. Затова и съветската перестройка започна с гласност. С казване на истината, а не с нейното премълчаване. Защото само истината променя към добро хората, само тя ги прави свободни. Затова и руснаците се радваха на Матиас Руст, а не го мразеха, както днешните путинофили мразят Запада.
Но още по-конфузен за съветската власт тогава бе фактът, че денят, в който Руст се приземи на Червения площад, бе официален празник на съветските гранични войски – Ден на граничаря. А Михаил Горбачов, след като първоначално изпадна в паника, намери бързо изход: уволни военният министър и началникът на Военновъздушните сили, както и близо 300 армейски офицери. Но процесът на разпадане на Съветската империя вече бе станал необратим.
Тогава аз си спомних думите на Карл Маркс, че народите се прощават със своето минало смеейки се. И наистина яко се посмяхме, когато четири години по-късно – на 26 декември 1991 г., Съветският съюз официално се разпадна.
Каква е поуката ли? Ясно каква. Трябва да знаем, че в един хубав ден за демокрацията някой друг Руст ще кацне на Червения площад. И ще се случи това, което вече знаем как се случва. Моето поколение помни съдбата на СССР, затова и ние знаем, каква ще е съдбата на Русия. И колко е просто: необходим е само един Матиас Руст. И ще се посмеем, нали?
На 28 май 1987 г. московчани станаха свидетели на чудо невиждано. Западногерманецът Матиас Руст, деветнадесетгодишен пилот-любител, се преземи със своя спортен самолет „Чесна” на Червения площад, след като безпрепятствено бе прелетял разстоянието от Хелзинки до Москва. Така той разби на пух и прах мита за непробиваемата съветска противовъздушна отбрана.
Руст направи за смях прехвалените в ония години съветски генерали. Започнаха обясненията: не могли били да разпознаят самолета „поради организационни причини и съвпадение на обстоятелства”. Близо два часа младежът позира за снимки на Червения площад, докато реотаните на съветската милиция загреят какво се случва. Московчани приветстваха смелчагата с възторженото: „Молодец!”. Възприеха го като супермен кацнал при тях от мечтания Запад.
Руст бе арестуван, а президентът Михаил Горбачов бе бесен. Всичките му хвалби за всесилните съветски въоръжени сили бяха разбити от един нахакан очилатко западняк. Срамът бе голям и за да го замаже намиращата се на смъртното си ложе съветска държава осъди смелчагата за „дребно хулиганство”. Пред съда германецът простичко каза, че е искал да си поговори с Михаил Горбачов за „световния мир” и излежа една година в затвора. Но през това време и по-точно на 8 декември 1987 г., във Вашингтон Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Така Матиас Руст постигна своята миролюбива цел.
Но защо това стана възможно? Защото през 1986 г. руснаците вече бяха наясно, че тяхната икономическа и политическа система е пред пълен провал. Издания като „Литературная газета”, „Московскые новости”, „Огоньок” и др. им бяха разкрили истината за престъпленията на Сталиновия режим, за концлагерите в Сибир, за Гладомора в Украйна, за репресивния апарат на НКВД. Това бе истината за техния и на родителите им живот. Но едно е да знаеш тази истина, а друго е да я кажеш гласно. Затова и съветската перестройка започна с гласност. С казване на истината, а не с нейното премълчаване. Защото само истината променя към добро хората, само тя ги прави свободни. Затова и руснаците се радваха на Матиас Руст, а не го мразеха, както днешните путинофили мразят Запада.
Но още по-конфузен за съветската власт тогава бе фактът, че денят, в който Руст се приземи на Червения площад, бе официален празник на съветските гранични войски – Ден на граничаря. А Михаил Горбачов, след като първоначално изпадна в паника, намери бързо изход: уволни военният министър и началникът на Военновъздушните сили, както и близо 300 армейски офицери. Но процесът на разпадане на Съветската империя вече бе станал необратим.
Тогава аз си спомних думите на Карл Маркс, че народите се прощават със своето минало смеейки се. И наистина яко се посмяхме, когато четири години по-късно – на 26 декември 1991 г., Съветският съюз официално се разпадна.
Каква е поуката ли? Ясно каква. Трябва да знаем, че в един хубав ден за демокрацията някой друг Руст ще кацне на Червения площад. И ще се случи това, което вече знаем как се случва. Моето поколение помни съдбата на СССР, затова и ние знаем, каква ще е съдбата на Русия. И колко е просто: необходим е само един Матиас Руст. И ще се посмеем, нали?
Коментар