Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[Money]

Да, в края на 2018-та всичко това изглеждаше като крайности дори на анти-путинистите. Проблемът е, че са факти, които могат лесно да се проверят. А войната в Украина не би трябвало да учудва никого.

Хайде като дискутираме да не сме в двете крайности защото си проличават платените тролове. Мъни ти хубаво пускаш някакви чаршафи за руснаците и техните имперски амбиции но е хубаво да пуснеш и за англосаксонците и в частност демократите за техните идей за превъзходство над останаллите раси и народи. Иначе бая си личи че си на хранилка в тролските центрове на атлантическият клуб,

[barbaron]

Léa Cohen

"Войната ще свърши и ще бъде спечелена от Украйна, ЕС и цялата демократична общност .

Путин вече я изгуби - той е най- ненавижданата личност в света.

Аз си мисля за деня after. Как ще гледат хората в очите неговите жалки креатурки в България. Всеки ще им обърне гръб. Никой няма да забрави подлите им писания. Ами онези “ интелектуалци”, които важно умуват ? Ще се върнат към философията на литературата и лингвистиката ? Никой няма да се интересува от всички вас. Ще бъдете парии. Няма да имате с кого едно кафе да изпиете. Собствените ви деца ще ви презират един ден. Съжалявам ви."

Tod Gechot
Българското общество не умее да извергва мръсниците. Лъжата и подлостта, винаги са били основни средства за успех. Палачи и жертви, предатели и предадени спокойно си съжителстват в столетията, защото никога не са живяли в среда която изисква справедливост! Среда, която не е способна дори да очертае контурите на тази справедливост, камо ли да я въздаде. Затова, вместо революции се раждат само метежи, преврати и уродливи ОФ-та, "Кръгли маси", "Жълти вълни" и т.п. сборища на помирението, които линчуват и най-крехкия опит за справедливост.
Затова путинистите и след путин, ще си живеят необезпокоявани, така както са си живяли Хаджипенчовци, Кимонгеоргиевци, Гошодимитровци, Байтошовци и т.н. и косъм няма да им падне от главата.

Майната им!
Нашите души се хранят с друго.
Подвига на украинците и проявите на солидарност в тази епична битка показват, че не сме живяли напразно!
Слава Украине!

[Money]

Демократите и расово превъзходство

Хайде като дискутираме да не сме в двете крайности защото си проличават платените тролове. Мъни ти хубаво пускаш някакви чаршафи за руснаците и техните имперски амбиции но е хубаво да пуснеш и за англосаксонците и в частност демократите за техните идей за превъзходство над останаллите раси и народи. Иначе бая си личи че си на хранилка в тролските центрове на атлантическият клуб,

[barbaron]

...
Следва да се отбележи, че идеята за „Евразийството“ има далеч по-дълбоки исторически и философски корени от предложеният икономически Евразийски съюз.

Защо ни занимаваш с глупости и хабиш толкова виртуална хартия и мастило ??

[kondosko]

Пентагонът и Русия били създали канал за връзка, за избягване на евентуални военни конфликти.
За да се разбират тези послания, трябва да се има предвид историята - кога и защо това е било правено в миналото.
Това означава разделяне на Украйна. Американски войски вероятно ще поемат една част, руски - друга.
Интересно е къде ще е разделителната линия (Днепър?), къде ще остане черноморското крайбрежие и по-специално Одеса.
Разделяне западно от Киев е нелогично, така че най-вероятно прословутата 65-километрова колона източно от Киев не изчаква да и докарат дизел, а е спряла на границата. Бездействието на 50-хилядната украинска армия "Запад" също се връзва с този сценарий.

В момента цяла Южна Украйна е блокирана от Руски части. Така както върви, съвсем скоро няма да имат излаз нито на Азовско, нито на Черно Море.

[prectical]

Хайде като дискутираме да не сме в двете крайности защото си проличават платените тролове. Мъни ти хубаво пускаш някакви чаршафи за руснаците и техните имперски амбиции но е хубаво да пуснеш и за англосаксонците и в частност демократите за техните идей за превъзходство над останаллите раси и народи. Иначе бая си личи че си на хранилка в тролските центрове на атлантическият клуб,

[deiveli]

Без коментар!
BTV през 2015 за Българите в Украйна!

https://www.facebook.com/MrAtsev/posts/4890331471014847

[barbaron]

Новите санкции на Запада спрямо Русия ще бъдат отменени в случай на прекратяване на специалната операция в Украйна, съобщава агенция ТАСС, цитирайки заместник-дър...

Не ни интересува снимката, а текста

"Санкциите ще приключат, ако Русия приключи тази война и помогне за възстановяването на Украйна, на мира и признае суверинитета и териториалната цялост на тази страна, както и правото й на съществуване", е заявила в интервю за ТАСС Нюланд. Според нея в момента руското управление отрича самото право на съществуване на Украйна.

По информация на ТАСС Нюланд е избегнала по същество въпроса възнамерява ли САЩ да се съобразява с червените линии, посочени от Русия, в това число отказ на НАТО от предоставяне на членство на Украйна и по-нататъшно разширение на Изток.

„Бихме били готови да разговоряме по повечето въпроси, които Русия слага на масата на преговорите за безопасността на Европа – за всичко – за прекратяване на конфилкти в хода на военни действия, за съкращаване на броя и мащабите на военни учения. Ние даже заявихме, че никога не сме имали намерения да разполагаме оръжия за нападение в Украйна. Но ние не сме тръгнали да обясняваме на отсрещната страна как и с кой да влиза в съюзи. И няма да позволим Русия да взима решения вместо НАТО“, обясни Нюланд.

Тя уверява, че НАТО е отбранителен алианс, който не атакува, освен ако не е атакуван на свой ред. „Никога не сме имали намерение да преследваме Русия, на Украйна й предстои много работа за евентуално членство в Северноатлантическия алианс, това няма да е тема на близкото бъдеще“, е цитирана да казва Нюланд. Нюланд не е дала сигнал за желанието на алианса да обмисли предоставянето на Русия на гаранции за сигурност. На изричен въпрос защо САЩ не приемат, че Русия просто е била принудена да действа, Нюланд отговаря „През 21 век, когато има дипломатически варианти за действия, няма оправдание за нахлуване в друга страна“.

[prectical]

Така е нямат доверие на България, а къде беше 12 години този същият Запад който крепеше олигарсите и престъпното управление на Боко Тиквата? Защо от САЩ вкараха онова недоразумение Пеефски в списъка Магнитски а ЕС чиновниците си затвориха очите как не можело да се санкционира гражданин на ЕС. Къде бяха когато виждаха огромната корупция и кражби на свързаните с властта олигарси и мутри който печелят на гърба на обикновеният човек? Кога ще конфискуват и техните Ролс Ройси, яхти и имоти по ЕС. Кога ще запорират техните сметки? Пак казвам никой народ който в ЕС е краден толкова и вижда безаконието няма да ги подкрепя. Политиката на ЕС спрямо България е престъпна. Орбан, поляците и всякакви други могат да се санкционират а нашите да правят каквото си искат....

[Pyramid]

Е, то едното на другото не противоречи. В Москва и Санкт Петербург има милиони, които не се кефят на Путин, които без да са олигарси и милионери са заможни хора и живеят сато средната класа на Запад и имат какво да губят. Тях някой трябва да ги озапти. Затова и трябва ГУЛАГ.

"Трябва" ли? На кого?

[Money]

Западът и неговите либерални ценности – основен враг

Както вече стана ясно, политиката на вечността предполага не решаване на проблемите на собственото общество, а отвличане на вниманието от тези проблеми посредством раздуване на страха от външния враг с цел консолидиране на властта на управляващата върхушка. Тъй като руската версия на политиката на вечността се базира на квази-фашисткият (Снайдър го нарича директно фашистки) консерватизъм на Евразийството, което пък от своя страна предполага отричане на либералните ценности, съвсем логично изборът на врага да бъде Западът и либералната демокрация.

По-нататък, Снайдър пояснява, че ЕС и САЩ са „определени като заплаха не заради нещо, което са направили, а заради ценностите, които въплъщават“. В този смисъл Западът е не просто чисто идеологическа заплаха за Евразийството и „вечността“. Самото съществуване на Запада и неговите ценности могат да служат като постянни точки на съотнасяне на Русия към постиженията на Запада и това да създаде напрежение вътре в самата Русия, което пък може да подкопае властта на лидера и олгиархията.

От гледна точка на Западните ценности, една система на управление, в която доминират шепа клептократи и чиято основна политическа цел е запазване на властта, е нелегитимна. Подобни нагласи са наистина заплашителни за „Русия“ или по-точно казано за властващата там олигархия.

Снайдър посочва и още една причина Западът да бъде избран за враг, за целите на Путинската пропаганда – защото Западът не представлява никаква заплаха за Русия. Както пояснявя Снайдър, най-добре е да се избере враг, който не представлява реална заплаха, тъй като обсъждането на реални врагове и заплахи може да разкрие действителни слабости.

В подкрепа на твърдението, че Западът не представлява реална заплаха за Русия, Снайдър напомня, че след края на Студената война САЩ намаляват военното си присъствие в Европа от 300 000 войници през 1991 на 60 000 през 2012. През 2004 г. Путин не представя разширяването на НАТО като заплаха и дори говори благосклонно за бъдещо членство на Украйна в ЕС. Снайдър посочва също така, че през 2009 г. представителят на Руската федерация в НАТО изразява тревогата си, че НАТО може да се изтегли от Афганистан, като настоява американските войски да останат по границите с Русия. През същата 2009 г. Барак Обама пректратява изграждането на американската противоракетна система за отбрана на Източна Европа в Полша и Чехия, а през 2009 Русия сътрудничи със САЩ и позволява на американски военни самолети да ползват руското въздушно пространство. А когато Мит Ромни през 2012 г. нарича Русия „геополитически враг номер едно на САЩ“, Барак Обама и Хилъри Клинтън се отнасят с насмешка към тези твърдения, посочвайки, че Студената война е в миналото и че САЩ и Русия, макар да имат някои различия във възгледите си, са прагматични партньори.

Снайдър обаче подчертава, че логиката и фактите са без значение. През 2011 г. Путин отново заема поста президент след фалшифицирани избори, което предизвиква вълна от недоволство в цяла Русия. В тази обстановка на Путин му е необходим идеологически враг, който да пасне на пропагандните цели и потребности на „лидера“. Путин избира Хилари Клинтън като основна мишена за нападките си, както смята Снайдър, отчасти защото е жена, а определен тип мъже (предполага се със силни комплекси) винаги предпочитат да стоварят вината върху някоя жена.

Така или иначе, тезата на Снайдър е, че през съдбовната зима 2011-2012 Путин рязко пренасочва руската политика към национализъм и неофашизъм вдъхновен от идеите на хора като Иван Илин и Александър Дугин. През 2012 г. в Русия се създава „Изборският клуб“, квазифашистки руски мозъчен тръст начело с Александър Пороханов. Снайдър посочва, че една от основните идеи на Пороханов е идеята за една „безкрайна битка на абстрактните морски хора срещу сърдечните и праведни земни хора“. „Морските хора“ е референция към атлантизма, ядрото на който са САЩ и Великобритания, а „земните хора“ са разбира се невинните руснаци.

Невинността на Русия и греховният Запад

Според Снайдър една от централните идеи на модерния руски квазифашизъм (който той директно нарича фашизъм) е тезата, че светът е греховен, но Русия и руският народ са останали чисти и невинни жертви на запленения от злото външен свят. Според този начин на мислене Русия е жертва на постоянни външни атаки, които оправдават всякава руска реакция, която така или иначе е провокирана от вън. По този начин, понеже Русия и руският народ са принудени от външния натиск да бъдат в постоянна отбранителна позиция, те не могат да извършат никакво зло – отбраната срещу злото оправдава средствата. Тази теза е развита от вече споменатият квазифашистки идеолог Иван Илин от началтото на ХХ век и впоследствие идеите на Илин са възприети от Путин.

Иван Илин е белогвардейски философ, който през 20-те и 30-те години на ХХ век живее като изгнаник в Германия и после в Швейцария. Майката на Илин е германка и той пише еднакво често и на руски и на немски. През 20-те години Илин е загрижен, че италианците достигат до идеята за фашизма преди руснаците, но се утешава с това, че „бялото движение като такова е по-дълбоко и по-широко от италианския фашизъм“. Илин става поддръжник на Хитлер, в когото вижда защитник на цивилизацията от болшевизма. Според Илин нацизмът е духовност, част от която трябва да станат и руснаците. След Втората световна война Иван Илин не променя убежденията си и смята, че Хитлер просто е извъшил някои грешки, като например негативното отношение към религията, но като цяло Илин смята, че „фашизмът е бил прав“.

За разлика от италианския фашизъм или немския националсоциализъм, Илин запазва религията като част от философията си. Той смята, че след като създава света, Бог изоставя човека в един духовен и морален релативизъм, което води до несъвършенството на този свят. Илин смята обаче, че божественият свят трябва да бъде възвърнат, като това може да стане като престанем да съществуваме като индивидуални човешки същества. Снайдър цитира Илин, който казва: „Злото започва, където започва личността“. Илин смята, че нашата индивидуалност доказва, че светът е грешен. По тази причина, Илин презира средната класа, чийто индивидуални права и гражданско общество допринасят за разпада на света и за отдалечаването от Бог.

На фона на това глобално разложение, на това безкрайно зло, Русия е единственото изключение. Пресъздавайки мирогледа на Илин, Снайдър казва, че „когато Бог сътворил света, Русия някак си избегнала историята и останала във вечността“. Следователно, по логиката на Илин, Русия преживява безкрайна поредица от външни атаки. Така, от негова гледна точка, експанзията на Руската държава и превръщането й в огромна империя е проява на самоотбрана, а не на агресия. С други думи Русия винаги е била жертва, самата Русия никога не е вършила и не е могла да извърши злини, а злото може само да бъде извършено срещу нея.

Снайдър синтезира идеята за логиката на невинността на Илин по следния начин: „Всичко друго в света може да бъде зло, но аз и моята общност сме добри, защото аз съм аз самият, а моята общност е моя. Другите могат да бъдат заблудени и запленени от фактите и страстите на историята, но моята нация и аз самият сме съхранили една предисторична невинност.“

Особено значение за Илин има спасението. За него „неоспорим факт е, че фашизмът е спасителен ексцес на патриотичен произвол“. Според него Русия се нуждае от спасител, който да извърши рицарска саможертва. „Ние ще приемем нашата свобода и нашите закони от руския патриот, който води Русия към спасение.“ Разбира се, според Илин „свободата“ се свежда до безпрекословното подчинение на спасителя.

Идеите на Иван Илин представялавт не просто някакъв исторически куриоз. Според Снайдър, Иван Илин е всъщност един от основните идейни вдъхновители на Владимир Путин. През 2005 г. Путин пренася тленните останки на Илин в Русия. Когато през 2014 година Путин е помолен от група студенти да посочи исторически авторитет, той споменава едно единствено име – Иван Илин. Путин неколкократно се позовава на Илин включително в свои статии публикувани в руската преса, които Снайдър цитира.

Както казва Снайдър, „политиката на вечността дава на Путин свободата да възприеме и белите, и червените като невинни руски реакции на външни заплахи.“ След като цялото зло идва от вън е безсмислено да бъдат осъждани руснаците. Те са невинни жертви на привнесеното отвън зло и следователно крайно-левите и крайно-десните трябва да се обединят под скиптъра на Путин. С Илиновите идеи дават подтик на Путин към политиката на вечността и възможността той да постигне (възвърне) тоталността на руското общество в един претворен спрямо настощето илинов замисъл. Нуждата от възвръщане на тази тоталност става най-силно изразена по време на протестите от 2011-2012, когато съществува реална опасност Русия до поеме пътя към едно по-плуралистично и либерално общество.

Тези идеи са също и основа за мита, че Русия със своята невинност по самата си същност произвежда хармония и че на нея трябва да й се позволи да разпространи своята разновидност на мира сред съседите си. Като контрапункт на бездънния руски извор на доброта и хармония е Западът, който по думите на Дугин, е „глобалният капиталистически октопод; той е матрица на прогнилата културна перверзия и на порок, на измама и цинизъм, на насилие и лицемерие.“

Снайдър посочва, че „тези характеристики на Запада са аксиоми, а не наблюдения“. Те очевидно са насочени да възбуждат емоциите на масите, а не да подтикват към логическо и аналитично мислене. Всъщност логиката и фактите са смъртен враг на този тип пропаганда, която, според Снайдър, в генезиса си е фашистка. Русия има мисията да разпространява един нов световен ред на мир, хармония и стабилност. Конкретните факти разбира се са без значение.

https://politicsandeconomics152471751.wordpress.com/

[stabwound]

Ще ги посрещаме с хляб и сол, както преди време .

Хляба не ги кефи, кокошки обичат те. Крадени. На командирите си казвали, че били диви кокошки.

[Money]

Евразийството

Евразийството е движение възникнало през 1920-те години сред руската белогвардейска емиграция. Основната теза на руското Евразийството е, че руската цивилизация не принадлежи към европейската цивилизация, а има своя собствена месианска мисия, която както ще видим е агресивна и имперска по своята същност.

Един от ранните идейни водачи на евразийството е философът от бялото движение Иван Илин. Илин е заклет противник на болшевизма като открито изразява симпатии и одобрение на фашисткото движение в Италия и националсоциализма в Германия. Самият Снайдър го смята за фашистки философ.

В тази връзка е интересно е да се отбележи, че през 1930-те години евразийството намира почва в Германия. Немският социолог Карл Хаусхофер взаимства идеята за Евразийството и я доразвива в немски вариант на геостратегическа доктрина, която включва концепцията за „жизненото пространство“ (Lebensraum). Хаусхофер е бил преподавател на видния нацист Рудолф Хес. След Бирения пуч Хаусхофер снабдява Хес и Адолф Хитлер с книги в затвора.

Идейният лидер на нео-евразийството в Русия днес е Александър Дугин, знаменателна фигура на съвременния руски консерватизъм. За по-пълното осмисляне на съвременната Руска външна политика е полезно да се хвърли един бърз поглед директно върху творчеството на Дугин.

Според Дугин Руската федерация (РФ) е временно формирование, което не притежава пълноценните качества на държава, а границите на РФ са случайни. Според Дугин РФ е само „фрагмент изтръгнат от цялата картина“. Дугин смята, че станите от ОНД притежават автономност, но не са истински държави, макар de jure да са такива. Той развива тезата, че руският народ е център на геополитическата концепция, а страните от ОНД имат по-скоро формално съществуване. Дугин смята, че руският народ притежава специална универсална месианска идентичност и роля в света. За него „Русия = руския народ“ и следователно Русия днес не е ясно очертана държава с граници, а само един геополитически потенциал, който все още не е определил държавното си устройство, териториалните си предели и идеологията си.


Дугин смята, също така, че руският универсализъм, който е фундаментът на руската цивилизация, се отличава радикално от Западната цивилизация и следователно стратегическите интереси на руския народ трябва да се насочени анти-Западно, а в преспектива той смята, че е възможна експанзия на руската цивилизация. Дугин посочва, че развитието на руската цивилизация исторически е била експанзионистична, което е неотменна част на битието на руския народ и негова цивилизационна мисия. В този ред на мисли, не са изненадващи думите на Дугин, че „Русия е немислима без Империя“. (Изписването на „империя“ с главна буква вероятно реферира към универсалността и изключителността на Русия.)

Идеите на Дугин включват и „есхатологични“ елементи, както той сам ги нарича. Според него руският мироглед е есхатологичен и претендира за „последната дума в световната история“, като една свърхзадача на един богопомазан народ. Дугин смята, че проявената форма на тази есхатология е „непоколебимата вяра на руснаците в тържеството на Правдата, Духа и Справедливостта и то не само в рамките на руския народ, а навсякъде“. Според Дугин този „трансцедентален“ аспект трябва да се взима под внимание при разработката на бъдещата геополитическа стратегия на страната.

Дугин също така стига до извода, че след като мисията на Русия е да изгражда Новата Евразийска империя, в основата на тази геостратегическа конструкция трябва да залегне принципът на „общия враг“. Конкретните проявления на този принцип трябва да бъдат отхвърляне на Америка и отхвърляне на пазарно-либералните принципи на Запада. Дугин също така представя тезата за „морските цивилизации“ (т.е. САЩ и атлантизма), които противопоставя на „континенталните“ цивилизации на Евразия, които имат своя „сухопътна“ специфика.

Тъй като писанията на Дугин не се базират на факти и логика, почти всички твърдения са представени аксиоматично без логическа обосновка. В голямата си част те са мъгляви твърдения с елемент на мистицизъм, нещо типично за ирационалната база на която стъпват фашистките и нацистките идеологии.

Всъщост Снайдър директно нарича Дугин фашистки идеолог (т.е. не става дума просто за фашистки залитания). Погледнато от рационална гледна точка, Снайдър синтезира визията на Дугин като един свят, в който държавите, държавните граници и суверенитетът са без значение. От там Снайдър прави връзката между Дугин и фашистките идеи на Карл Шмит, виден член на германската НАСДАП от 1933г. Както обяснява Снайдър, визията на Шмит е за световна политика без право и държави, а по-скоро на субективни желания на културни групи за все повече територия. Снайдър посочва, че Шмит отхвърля „кухото“ понятие за държавна територия, като смята нацията за организъм. Шмит смята, че евразийският континент е „огромно пространство“, над което ще властва този, който го покори. Според Снайдър, Дугин е силно повлиян и взаимства от фашистката идеология на Карл Шмит. Нещо, което звучи напълно правдоподобно предвид силното сходство на идеите им.

От практическа гледна точка, идеите на Дугин са изключително любопитни, предвид на това, че той има тесни връзки с Кремъл, а Путин е идейно силно повлиян от Дугин, особено що се отнася до Евразийството. Така например, една от проявените форми на Евразийстово е нахлуването на Русия в Украйна. Както казва Снайдър, нападайки Украйна руските лидери заемат имперската позиция, че тези страна не е суверенна държава. Тази логика е напълно в унисон с Евразийството. Всъщност Снайдър изтъква, че през 2009 Дугин е предсказал „битката за Крим и Източна Украйна“, като по думите на Дугин съществуването на Украйна е „неимоверна опасност за цяла Евразия“. Това ни отвежда обратно към тезата за външния враг.

[Money]

Това го бях написал и постнал на 4 декември 2018. Тогава почти никой не го взе насериозно. Дори форумците с ясен антипутински уклон ми обясняваха, че това не може да е така. Хубу, ама сега май нащата си идват на мястото и се оказва, че положението е точно толково зле, колкото е описано тука. А аз лично изобщо не се изненадах от действията на Путин.




Политиката на неизбежността на Запада е политика базирана на убеждението, че западният свят и ценности са доказали превъзходството си (веднъж и завинаги) пред всички останали алтернативи и че неизбежно светът ще възприеме западния модел. Този възглед до голяма степен съвпада с тезата на Фукуяма от началото на 1990-те, развита в книгата му „Краят на Историята“. В това убеждение на западните политици се крие известна доза арогантност, самонадеяност и нaивитет, които правят Запада по-лесна мишена за политиката на вечността.

Какво обаче е политиката на вечността?

Политиката на вечността най-общо е политика на социална стагнация и липса на социален прогрес. Путинова Русия е най-яркият пример за политика на вечността в днешно време. Снайдър смята, че Русия първа достига до политиката на вечността. Според него в началото на ХХI век реформата в Русия е станала невъзможна и дори немислима. Изходът е в провеждане на политика на вечността, т.е. стагнация, при която управляващата в Русия върхушка приема за даденост, че е неспособна да реформира странатa си и да я насочи към някаква форма на смислен социален прогрес. Ето защо местният руски „елит“, състоящ се от малка група корумпирани олигарси начело с Путин и тяхната свита от придворни „интелектуалци“ (например хора като Пороханов и Дугин от Изборския клуб, за които ще стане дума) си поставят като основна цел да се циментира статуквото и съответно да се запази заграбеното от олигархията. За тази цел е нeобходимо обществото да се държи в подчинение с помощта на пропагандата. Основен лайтмотив на Путиновата попаганда е търсене на външен враг, който те намират в лицето на западната либерална демокрация.



Експорт на политиката на вечността и имперски амбиции

За успеха на политиката на вечността, обаче, търсенето на външния враг и анти-вражеската пропаганда за отвличане на общественото внимание от истинските проблеми на общаството не е достатъчно. Вероятно това е урок научен от времето на СССР, който показва, че дори и най-грубата и маниакална вътрешна пропаганда насочена към външния враг е слаба срещу един динамично развиващ се в икономическо и социално отношение Запад.

Следователно, смята Снайдър, гаранцията за истинския успех за Руската клептокрация би бил експортът на политиката на вечността от Русия към Запада. Т.е. едно своеобразно разпространение на заразата така, че Америка и Европа да заприличат на Русия, а не обратното. В случай, че Западът се „интегрира“ с Русия, нуждата от реформиране на Русия ще отпадне. При това положение Русия няма как да бъде разглеждана като провалено общество, тъй като всички останали общества ще бъдат в същото положение.

В тази връзка, Снайдър пише, преразказвайки статия на Путин от 2010 г: „След като Руската федерация не е в състояние да следва европейските принципи […] Европа трябва да забрави тези принципи.“ Или, отново по думите на Снайдър, „съдбата на модерна Русия е да превърне Европа в Монголия“. Снайдър също така свързва тази теза с мащабния проект на Путин за т.нар. Евразийски съюз, който да създаде една „Голяма Европа“, която да се простира от Лисабон до Владивосток.

Цитирайки статия на Путин, Снайдър посочва, че „Русия никога не може да стане член на ЕС поради уникалното й място на световната политическа карта, поради нейната роля в историята и развитието на цивилизацията“. Всъщност, казва Снайдър, идеята е „Русия да се изобрази като чист извор на цивилизационни ценности, които другите са загубили“ и да служи като фар за другите народи.

Евразийският съюз е всъщност руски имперски проект, чрез който да се постигне една обърната интеграция. Обърната в смисъл, не Русия да се реформира и да се присъедини към Европейското семейство, а Русия да експортира собствения си хаос и корупция в ЕС и в крайна сметка Европа да бъде интегриран в Русия. Снайдър съзира имперските помисли на Путин в думите му, че Русия трябва да стане „лидер и притегателен център на цяла Евразия“ (думи на Путин от 7 май 2012).

Следва да се отбележи, че идеята за „Евразийството“ има далеч по-дълбоки исторически и философски корени от предложеният икономически Евразийски съюз.

[Kiro]

Патрик Бюканън, The American Conservative: Незвисимо какъв е образът на руския президент, толкова разпалено дискутиран тези дни в САЩ, той потвърди своята надеждност. Когато Путин предупреди, че ще направи нещо, той го прави.

GLASOVE.COM
Владимир Путин направи точно това, което ни предупреди, че ще направи | Glasove.com