„Загубихме Украйна. И не Путин е виновен за това“
Жена от Западна Украйна пише: „Как силно трябваше да се постараем, че хората толкова масово да намразят, с всяка фибра на душата си, всичко (подчертавам - ВСИЧКО - от бродираните ризи /вышиванки/ до знамето с герба) украинско? Това е страшно…
Загубихме Украйна. И не Путин е виновен. И не са виновни известните ни русофоби от ЗУ.
Ние сме виновни за това. Ние, украинците от Полтава, Черкаси, Киев, Хмелницки, Житомир, Чернигов, от цяла централна Украйна, позволихме на тези идиоти от Галичина да установят своите нацистки порядки над цяла Украйна.
Спомни си, украинецо! Спомни си как по време на пиршествата подващахме бандеровските им песни, как се смеехме с тях на шегите им: „маю час та натхнення, пиду попыляю москаля“, затваряхме си очите за тяхното изкривяване на украинския език с всички тези „шпитали“, „нарази“, „летовыща“ и други „мапы“ с „милициянтами“ и „катедрами“.
Бяхме безразлични към създаването в техните градове и села на паметници на онези, които стреляха в гърбовете на нашите дядовци през Втората световна война 1941-1945 г.
Тогава те „случайно“ започнаха да поставят портрети на Бандера и Шухевич на срещите си.
И след това открито да маршируват, първо в тяхните, а след това и в нашите градове със знамената и символите на СС и фашистките лозунги ...
Умишлено си затворихме очите за това: „Е, те имат своя история, трябва да ги разбираме ...“. И тези ТЕХНИ паметници започнаха да се появяват и у нас...
Наричаха ни „схидняци“, целият Югоизток – „роби“, „совки“ и „потомци на сталинските кацапски палачи“, а миньорите „куп бандити, живеещи също такъв куп „Анжелики“.
И ние, разбира се, осъзнавайки, че това не е така, приятелски ги тупахме по рамото „Хайде бе, и там има нормални хора…“.
Ние ги пуснахме в Киев. И Киев, Киев (!) мълчаливо наблюдаваше гастролиращите галисийци и студенти от паметния марш с факли в чест на рождения ден на Бандера по Крещатик и тези шествия ставаха все по-многобройни от година на година.
Те пренаписаха цялата ни история. Нашите предци, според тази тяхна история, се превърнаха в безполезни "потураци на Руската империя", а техните колаборанти, рагули и нищожества се превърнаха в новите герои на Украйна.
Ние и това го преглътнахме.
Когато в Киев по време на Майдана започнаха да бият в метрото за това, че хората говорят на руски (и това в рускоезичния КИЕВ), на рускоговорящите жители на Киев дълбоко не им пукаше, „ама те са деца“ - лудуват, те са срещу Янукович, някак неудобно е да ги поставиш на място.
Те изпоср@ха и разрушиха целия център на Киев - и тук си мълчахме.
Сега получаваме отговора. За нашето безразличие, за нашето малодушие и за нашата глупост - ИЗГУБИХМЕ УКРАИНА.
Тя повече никога няма да бъде, не само в предишните си граници...
ХОРАТА СЕ П Р О М Е Н И Х А !!!
Чашата на търпението на Югоизток е препълнена. Украйна за тях се оказа зла мащеха, с мустачки под носа и СВАСТИКА на ръкава...
... Нямам нито един аргумент срещу руснаците и тяхната справедлива омраза към тази полуумна Украйна...”
Жена от Западна Украйна пише: „Как силно трябваше да се постараем, че хората толкова масово да намразят, с всяка фибра на душата си, всичко (подчертавам - ВСИЧКО - от бродираните ризи /вышиванки/ до знамето с герба) украинско? Това е страшно…
Загубихме Украйна. И не Путин е виновен. И не са виновни известните ни русофоби от ЗУ.
Ние сме виновни за това. Ние, украинците от Полтава, Черкаси, Киев, Хмелницки, Житомир, Чернигов, от цяла централна Украйна, позволихме на тези идиоти от Галичина да установят своите нацистки порядки над цяла Украйна.
Спомни си, украинецо! Спомни си как по време на пиршествата подващахме бандеровските им песни, как се смеехме с тях на шегите им: „маю час та натхнення, пиду попыляю москаля“, затваряхме си очите за тяхното изкривяване на украинския език с всички тези „шпитали“, „нарази“, „летовыща“ и други „мапы“ с „милициянтами“ и „катедрами“.
Бяхме безразлични към създаването в техните градове и села на паметници на онези, които стреляха в гърбовете на нашите дядовци през Втората световна война 1941-1945 г.
Тогава те „случайно“ започнаха да поставят портрети на Бандера и Шухевич на срещите си.
И след това открито да маршируват, първо в тяхните, а след това и в нашите градове със знамената и символите на СС и фашистките лозунги ...
Умишлено си затворихме очите за това: „Е, те имат своя история, трябва да ги разбираме ...“. И тези ТЕХНИ паметници започнаха да се появяват и у нас...
Наричаха ни „схидняци“, целият Югоизток – „роби“, „совки“ и „потомци на сталинските кацапски палачи“, а миньорите „куп бандити, живеещи също такъв куп „Анжелики“.
И ние, разбира се, осъзнавайки, че това не е така, приятелски ги тупахме по рамото „Хайде бе, и там има нормални хора…“.
Ние ги пуснахме в Киев. И Киев, Киев (!) мълчаливо наблюдаваше гастролиращите галисийци и студенти от паметния марш с факли в чест на рождения ден на Бандера по Крещатик и тези шествия ставаха все по-многобройни от година на година.
Те пренаписаха цялата ни история. Нашите предци, според тази тяхна история, се превърнаха в безполезни "потураци на Руската империя", а техните колаборанти, рагули и нищожества се превърнаха в новите герои на Украйна.
Ние и това го преглътнахме.
Когато в Киев по време на Майдана започнаха да бият в метрото за това, че хората говорят на руски (и това в рускоезичния КИЕВ), на рускоговорящите жители на Киев дълбоко не им пукаше, „ама те са деца“ - лудуват, те са срещу Янукович, някак неудобно е да ги поставиш на място.
Те изпоср@ха и разрушиха целия център на Киев - и тук си мълчахме.
Сега получаваме отговора. За нашето безразличие, за нашето малодушие и за нашата глупост - ИЗГУБИХМЕ УКРАИНА.
Тя повече никога няма да бъде, не само в предишните си граници...
ХОРАТА СЕ П Р О М Е Н И Х А !!!
Чашата на търпението на Югоизток е препълнена. Украйна за тях се оказа зла мащеха, с мустачки под носа и СВАСТИКА на ръкава...
... Нямам нито един аргумент срещу руснаците и тяхната справедлива омраза към тази полуумна Украйна...”
Коментар