Цял ден чета и се информирам по темата за Еврозоната. И се обърках още повече.
От всичко изчетено, оставам с впечатлението, че основният аргумент на привържениците на влизането е геополитически, а не икономически. Изчетох около хиляда статии и статуса, които могат да се обобщят със следния фейсбук коментар, на който попаднах „Трябва да потвърдим принадлежността си към Европа, а не към руската кочина“.
Ок. Приемаме, че влизаме в Еврозоната по геополитически причини. Какво правим, обаче, ако след това икономическите реалии рязко ни разпорят дирника, без вазелин? Какво правим, ако народът обеднее и озверее? Ако бях на мястото на нашите политици, не бих била особено спокойна.
Понеже сред моите фейсбук приятели имам много привърженици на влизането в Еврозоната, бих искала да ги помоля да ми отговорят на следните въпроси:
Първо, взимаме само един обективен фактор, без никакви идеологически и политически аргументи – за влизане в Еврозоната са поставени ясни икономически критерии и те не са случайно измислени. НИЕ НЕ ГИ ПОКРИВАМЕ. Какво означава това – всяка страна, която не покрива съответните критерии, но все пак попада в Еврозоната, след това се сблъсква с икономически проблеми, които в дългосрочен план затормозяват икономическото ѝ развитие и я вкарват в дългова спирала. Примерите ги имаме – цяла южна Европа.
Второ, защо един куп страни, с далеч по-добре развити икономики от нашата, не бързат да приемат еврото: Полша, Чехия, Унгария, Швеция и дори Румъния. По-тъпи ли са от нас? А датчаните са единствената страна в ЕС с договорена клауза за неучастие в Еврозоната, установена чрез Договора от Маастрихт (1992 г.) и потвърдена в последващи споразумения. Тя запазва датската крона като национална валута. Датчаните ли са най-големите тъпаци?
Удивително, но формалните причини за забавяне или отказ за влизане в еврозоната се базират на резултати от РЕФЕРЕНДУМИ.
Хайде да погледнем официалната фактология:
„1. Страни с официална клауза за неучастие (opt-out)
Дания:
Статус: Дания е единствената страна в ЕС с договорена клауза за неучастие в еврозоната, установена чрез Договора от Маастрихт (1992 г.) и потвърдена в последващи споразумения. Тя запазва датската крона като национална валута.
Причини: През 2000 г. на референдум 53,2% от датчаните отхвърлят присъединяването към Еврозоната, предпочитайки да запазят независимата си парична политика и националната валута.
Датската крона е обвързана с еврото чрез валутния механизъм ERM II, което осигурява валутна стабилност, но Дания не вижда спешна нужда от замяна на кроната с евро.
Общественото мнение остава скептично, а политическите партии не настояват за нов референдум.
2. Страни с дерогация, които отлагат въвеждането на еврото:
Тези страни са задължени по Договора за присъединяване към ЕС да приемат еврото, когато изпълнят Маастрихтските критерии, но няма определен срок за това. Те използват различни стратегии, за да отложат процеса, често като избягват влизане в ERM II, което е предпоставка за присъединяване към Еврозоната.
Чехия:
Статус: Чехия не е определила целева дата за въвеждане на еврото и няма планове за присъединяване в близко бъдеще.
Причини: Ниска обществена подкрепа – само около 25% от чехите подкрепят еврото, а чешката крона се възприема като символ на национална идентичност.
Политически скептицизъм, особено от страна на Гражданската демократическа партия (ODS), част от управляващата коалиция, и популистки движения като АНО.
Икономически причини: Чехия не изпълнява критерия за инфлация и не участва в ERM II. Структурни различия в икономиката и опасения от загуба на независима парична политика също играят роля.
Прагматичен подход: Чешкото правителство и централната банка предпочитат да изчакат по-благоприятни условия.
В Чехия не е имало референдум, но е отчетена ниската обществена подкрепа и о, чудо чешките власти си дават сметка, че страната не е подготвена икономически за тази стъпка. Е, ние имаме къде по-мощна икономика от Чехия, нали!
Полша:
Статус: Полша няма конкретна дата за приемане на еврото и не участва в ERM II, което ефективно отлага процеса.
Причини: Общественото мнение е разделено, с голяма част от населението, което предпочита да запази полската злота заради икономическа независимост и национална идентичност.
Политически фактори: Управляващите партии, включително „Право и справедливост“ (PiS), са скептични към еврото, свързвайки го със загуба на суверенитет.
Икономически съображения: Полша се възползва от гъвкавостта на собствената си валута за справяне с икономически шокове, особено в контекста на регионални кризи като войната в Украйна.
Липса на спешност: Полша изпълнява някои от Маастрихтските критерии, но умишлено избягва ERM II, за да забави процеса.
Унгария:
Статус: Унгария също няма планове за въвеждане на еврото в близко бъдеще и не участва в ERM II.
Причини: Политическа съпротива. Правителството на Виктор Орбан е критично към по-дълбоката европейска интеграция, включително към еврото, и набляга на националния суверенитет.
Икономически предизвикателства: Унгария се бори с висока инфлация и бюджетен дефицит, което я прави неподготвена за Маастрихтските критерии.
Обществен скептицизъм: Унгарският форинт е важен за националната икономическа политика, а обществената подкрепа за еврото е ниска.
Стратегическо отлагане: Унгария използва липсата на краен срок в договорите на ЕС, за да избегне ангажименти за присъединяване.
Швеция:
Статус: Швеция няма официален opt-out като Дания, но де факто отлага въвеждането на еврото след референдум през 2003 г., когато 55,9% от гласувалите отхвърлят единната валута. Страната умишлено не влиза в ERM II, което блокира присъединяването.
Причини: Обществена съпротива. Шведската крона е символ на икономическа стабилност, а мнозинството от шведите не виждат нужда от промяна.
Политическа воля: Основните политически партии уважават резултата от референдума и не настояват за ново допитване.
Икономическа независимост: Швеция предпочита да запази контрол върху паричната си политика, особено в периоди на глобална несигурност.
Юридически нюанс: Въпреки че Швеция е задължена по Договора от Маастрихт да приеме еврото, липсата на участие в ERM II я освобождава от практически ангажименти.
Румъния:
Статус: Румъния е отложила целевата си дата за въвеждане на еврото до 2029 г., като не участва в ERM II и не бърза да изпълни критериите за конвергенция.
Причини: Икономическа неподготвеност. Румъния не изпълнява всички Маастрихтски критерии, особено тези за инфлация и фискална дисциплина.
Политически приоритети: Румънското правителство се фокусира върху вътрешни реформи и икономическо развитие, преди да предприеме стъпки към еврото.
Обществени нагласи: Подкрепата за еврото е умерена, а мнозина се опасяват от потенциална инфлация след смяната на валутата.
Стратегическо забавяне: Румъния следва примера на други страни от Централна и Източна Европа, като избягва ERM II, за да отложи процеса.“
Разбира се, икономиките на всички тези не могат да се мерят с нашата, чиято рудиментарна структура ни придава някакъв особен чар. Аз тук виждам един особен парадокс – ако конвергентният доклад каже, че сме готови за Еврозоната, как така внезапно ще се окаже, че България икономически е по-подготвена от Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция?
Хайде да видим какво се случва при нас икономически:
„Състояние на България: Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато средната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация (Литва: 0,9%, Финландия: 1%, Италия: 1,1%) е 1%. Референтната стойност е 2,5% (1% + 1,5%), което означава, че България надвишава критерия с 0,1 процентни пункта и не го изпълнява в чист вид.
През октомври 2024 г. инфлацията в България е била 2,8%, което е с 0,8% над допустимата граница (2% за тогавашните три страни с най-ниска инфлация: Финландия, Дания, Италия).
Министерството на финансите и БНБ очакват инфлацията да спадне до края на 2024 г. или началото на 2025 г., което би позволило изпълнението на критерия. Някои анализатори, като тези от УниКредит Булбанк, прогнозират инфлация около 3% към края на 2025 г., но смятат, че това няма да попречи на присъединяването през 2026 г.
Несъответствие:
Инфлацията е основният критерий, който България не покрива към края на 2024 г. Въпреки напредъка (от 3–4% над границата в началото на 2024 г. до 0,1–0,8% над границата), все още има минимално отклонение.
Европейската комисия понякога изключва страни с необичайно ниска инфлация (напр. Литва или Финландия) от изчислението, което може да повиши референтната стойност (напр. до 2,6% при замяна на Литва с Дания или Ирландия). В такъв случай България би изпълнила критерия, но това не е стандартна практика.
Съмнения:
Устойчивост на инфлационната конвергенция: ЕЦБ изразява притеснения за дългосрочната стабилност на инфлацията в България поради догонващия ефект (по-ниски доходи и цени спрямо ЕС) и нарастващите разходи за труд.
Геополитически и енергийни сътресения: Нарастването на енергийните цени може да поддържа инфлацията над целевите нива.“
Прогнозите за 2025 г. варират: Някои анализатори (напр. iBanFirst) прогнозират инфлация над 3,9%, което би затруднило изпълнението на критерия през 2025 г. (Bloomberg)
Така че отново моля за експертни мнения. Аз лично бих приветствала един референдум (убийте ме, но аз съм внучка на древните гърци, създали демокрацията, и ЗНАМ какво значи демокрация, за разлика от розовите клоуни, наричащи се „демократи“) и може би бих гласувала „за“, стига да съм убедена, че това ще бъде в името на добруването на България.
Ирини Зикидис
От всичко изчетено, оставам с впечатлението, че основният аргумент на привържениците на влизането е геополитически, а не икономически. Изчетох около хиляда статии и статуса, които могат да се обобщят със следния фейсбук коментар, на който попаднах „Трябва да потвърдим принадлежността си към Европа, а не към руската кочина“.
Ок. Приемаме, че влизаме в Еврозоната по геополитически причини. Какво правим, обаче, ако след това икономическите реалии рязко ни разпорят дирника, без вазелин? Какво правим, ако народът обеднее и озверее? Ако бях на мястото на нашите политици, не бих била особено спокойна.
Понеже сред моите фейсбук приятели имам много привърженици на влизането в Еврозоната, бих искала да ги помоля да ми отговорят на следните въпроси:
Първо, взимаме само един обективен фактор, без никакви идеологически и политически аргументи – за влизане в Еврозоната са поставени ясни икономически критерии и те не са случайно измислени. НИЕ НЕ ГИ ПОКРИВАМЕ. Какво означава това – всяка страна, която не покрива съответните критерии, но все пак попада в Еврозоната, след това се сблъсква с икономически проблеми, които в дългосрочен план затормозяват икономическото ѝ развитие и я вкарват в дългова спирала. Примерите ги имаме – цяла южна Европа.
Второ, защо един куп страни, с далеч по-добре развити икономики от нашата, не бързат да приемат еврото: Полша, Чехия, Унгария, Швеция и дори Румъния. По-тъпи ли са от нас? А датчаните са единствената страна в ЕС с договорена клауза за неучастие в Еврозоната, установена чрез Договора от Маастрихт (1992 г.) и потвърдена в последващи споразумения. Тя запазва датската крона като национална валута. Датчаните ли са най-големите тъпаци?
Удивително, но формалните причини за забавяне или отказ за влизане в еврозоната се базират на резултати от РЕФЕРЕНДУМИ.
Хайде да погледнем официалната фактология:
„1. Страни с официална клауза за неучастие (opt-out)
Дания:
Статус: Дания е единствената страна в ЕС с договорена клауза за неучастие в еврозоната, установена чрез Договора от Маастрихт (1992 г.) и потвърдена в последващи споразумения. Тя запазва датската крона като национална валута.
Причини: През 2000 г. на референдум 53,2% от датчаните отхвърлят присъединяването към Еврозоната, предпочитайки да запазят независимата си парична политика и националната валута.
Датската крона е обвързана с еврото чрез валутния механизъм ERM II, което осигурява валутна стабилност, но Дания не вижда спешна нужда от замяна на кроната с евро.
Общественото мнение остава скептично, а политическите партии не настояват за нов референдум.
2. Страни с дерогация, които отлагат въвеждането на еврото:
Тези страни са задължени по Договора за присъединяване към ЕС да приемат еврото, когато изпълнят Маастрихтските критерии, но няма определен срок за това. Те използват различни стратегии, за да отложат процеса, често като избягват влизане в ERM II, което е предпоставка за присъединяване към Еврозоната.
Чехия:
Статус: Чехия не е определила целева дата за въвеждане на еврото и няма планове за присъединяване в близко бъдеще.
Причини: Ниска обществена подкрепа – само около 25% от чехите подкрепят еврото, а чешката крона се възприема като символ на национална идентичност.
Политически скептицизъм, особено от страна на Гражданската демократическа партия (ODS), част от управляващата коалиция, и популистки движения като АНО.
Икономически причини: Чехия не изпълнява критерия за инфлация и не участва в ERM II. Структурни различия в икономиката и опасения от загуба на независима парична политика също играят роля.
Прагматичен подход: Чешкото правителство и централната банка предпочитат да изчакат по-благоприятни условия.
В Чехия не е имало референдум, но е отчетена ниската обществена подкрепа и о, чудо чешките власти си дават сметка, че страната не е подготвена икономически за тази стъпка. Е, ние имаме къде по-мощна икономика от Чехия, нали!
Полша:
Статус: Полша няма конкретна дата за приемане на еврото и не участва в ERM II, което ефективно отлага процеса.
Причини: Общественото мнение е разделено, с голяма част от населението, което предпочита да запази полската злота заради икономическа независимост и национална идентичност.
Политически фактори: Управляващите партии, включително „Право и справедливост“ (PiS), са скептични към еврото, свързвайки го със загуба на суверенитет.
Икономически съображения: Полша се възползва от гъвкавостта на собствената си валута за справяне с икономически шокове, особено в контекста на регионални кризи като войната в Украйна.
Липса на спешност: Полша изпълнява някои от Маастрихтските критерии, но умишлено избягва ERM II, за да забави процеса.
Унгария:
Статус: Унгария също няма планове за въвеждане на еврото в близко бъдеще и не участва в ERM II.
Причини: Политическа съпротива. Правителството на Виктор Орбан е критично към по-дълбоката европейска интеграция, включително към еврото, и набляга на националния суверенитет.
Икономически предизвикателства: Унгария се бори с висока инфлация и бюджетен дефицит, което я прави неподготвена за Маастрихтските критерии.
Обществен скептицизъм: Унгарският форинт е важен за националната икономическа политика, а обществената подкрепа за еврото е ниска.
Стратегическо отлагане: Унгария използва липсата на краен срок в договорите на ЕС, за да избегне ангажименти за присъединяване.
Швеция:
Статус: Швеция няма официален opt-out като Дания, но де факто отлага въвеждането на еврото след референдум през 2003 г., когато 55,9% от гласувалите отхвърлят единната валута. Страната умишлено не влиза в ERM II, което блокира присъединяването.
Причини: Обществена съпротива. Шведската крона е символ на икономическа стабилност, а мнозинството от шведите не виждат нужда от промяна.
Политическа воля: Основните политически партии уважават резултата от референдума и не настояват за ново допитване.
Икономическа независимост: Швеция предпочита да запази контрол върху паричната си политика, особено в периоди на глобална несигурност.
Юридически нюанс: Въпреки че Швеция е задължена по Договора от Маастрихт да приеме еврото, липсата на участие в ERM II я освобождава от практически ангажименти.
Румъния:
Статус: Румъния е отложила целевата си дата за въвеждане на еврото до 2029 г., като не участва в ERM II и не бърза да изпълни критериите за конвергенция.
Причини: Икономическа неподготвеност. Румъния не изпълнява всички Маастрихтски критерии, особено тези за инфлация и фискална дисциплина.
Политически приоритети: Румънското правителство се фокусира върху вътрешни реформи и икономическо развитие, преди да предприеме стъпки към еврото.
Обществени нагласи: Подкрепата за еврото е умерена, а мнозина се опасяват от потенциална инфлация след смяната на валутата.
Стратегическо забавяне: Румъния следва примера на други страни от Централна и Източна Европа, като избягва ERM II, за да отложи процеса.“
Разбира се, икономиките на всички тези не могат да се мерят с нашата, чиято рудиментарна структура ни придава някакъв особен чар. Аз тук виждам един особен парадокс – ако конвергентният доклад каже, че сме готови за Еврозоната, как така внезапно ще се окаже, че България икономически е по-подготвена от Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция?
Хайде да видим какво се случва при нас икономически:
„Състояние на България: Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато средната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация (Литва: 0,9%, Финландия: 1%, Италия: 1,1%) е 1%. Референтната стойност е 2,5% (1% + 1,5%), което означава, че България надвишава критерия с 0,1 процентни пункта и не го изпълнява в чист вид.
През октомври 2024 г. инфлацията в България е била 2,8%, което е с 0,8% над допустимата граница (2% за тогавашните три страни с най-ниска инфлация: Финландия, Дания, Италия).
Министерството на финансите и БНБ очакват инфлацията да спадне до края на 2024 г. или началото на 2025 г., което би позволило изпълнението на критерия. Някои анализатори, като тези от УниКредит Булбанк, прогнозират инфлация около 3% към края на 2025 г., но смятат, че това няма да попречи на присъединяването през 2026 г.
Несъответствие:
Инфлацията е основният критерий, който България не покрива към края на 2024 г. Въпреки напредъка (от 3–4% над границата в началото на 2024 г. до 0,1–0,8% над границата), все още има минимално отклонение.
Европейската комисия понякога изключва страни с необичайно ниска инфлация (напр. Литва или Финландия) от изчислението, което може да повиши референтната стойност (напр. до 2,6% при замяна на Литва с Дания или Ирландия). В такъв случай България би изпълнила критерия, но това не е стандартна практика.
Съмнения:
Устойчивост на инфлационната конвергенция: ЕЦБ изразява притеснения за дългосрочната стабилност на инфлацията в България поради догонващия ефект (по-ниски доходи и цени спрямо ЕС) и нарастващите разходи за труд.
Геополитически и енергийни сътресения: Нарастването на енергийните цени може да поддържа инфлацията над целевите нива.“
Прогнозите за 2025 г. варират: Някои анализатори (напр. iBanFirst) прогнозират инфлация над 3,9%, което би затруднило изпълнението на критерия през 2025 г. (Bloomberg)
Така че отново моля за експертни мнения. Аз лично бих приветствала един референдум (убийте ме, но аз съм внучка на древните гърци, създали демокрацията, и ЗНАМ какво значи демокрация, за разлика от розовите клоуни, наричащи се „демократи“) и може би бих гласувала „за“, стига да съм убедена, че това ще бъде в името на добруването на България.
Ирини Зикидис
проучване .... 
Коментар