Каква е разликата между "Атака" и "Възраждане"?
Политологът Огнян Минчев направи сравнение между двете партии
"Често се изкушаваме в сравнението между Възраждане и Атака, като част от поредицата откровено маргинални квази "националистически" партии, създадени за защита на великодържавните интереси в България. Руски партии в България има много, но квази "националистическата" периферия обикновено се обединява около най-откритите лобисти на кремълския великодържавен интерес в България", пише Минчев.
Атака бе създадена в началото на 21 век, когато целите на Кремъл бяха свързани със стратегия за подкопаване на обществата в източната периферия на НАТО и ЕС. Москва си даваше сметка, че няма потенциал за геополитически реванш и затова ориентира източноевропейската си политика изцяло към мероприятия по дестабилизация - където и както е възможно - на своите бивши сателити от времената на Съветския съюз.
Енергиен монопол, антидемократична пропаганда и организирана корупция по върховете на властта - плюс популистки политически играчи, скандализиращи политическия процес в условия на демокрация. Скандали по улиците, по магистралите, в заведения и електронни медии.
За разлика от очакванията към бившата Атака, ролята на Възраждане е да мобилизира максимално прокремълския политически ресурс в България за целите на овладяване на политическата власт. В България вече 15 години се води масирана кремълска пропагандна война. Тя стъпва отчасти върху митовете за "дядо Иван". Новото съдържание на хибридната кампания бе насочено към категоричното отхвърляне на европейската и атлантическа принадлежност на България като източник на "национален провал", организиран и режисиран от "предатели", откъснали страната ни от "естественото й място" в Евразия. Какво всъщност предлага "Евразия" не е тема за обсъждане - защото е добре известно, че не предлага нищо. Да припомняме ли тоновете гнусни филипики от националните медии в продължение на десетилетия, тоновете лъжи в интернет, оперативните мероприятия на "експерти", "консултанти" и "геополитици" срещу собствената им страна в българската публичност дълги години наред...
Възраждане е руска партия,
чиято цел е не просто да дестабилизира - разклащането на европейското демократично статукво е само първи етап на нейнната политическа програма, режисирана - естествено - също от "Азиатския департамент".
Втората част на програмата е взимане на политическата власт и обръщане пътя на България назад - към ново подчинение и пълна колонизация от Москва.
Проблемът е там, че обективният потенциал на Възраждане - заедно със
старата руска политическа прислуга от Позитано и
псевдо-губернаторът на Москва от Дондуков -
трудно надвишава 25-30 на сто от гражданите. Затова бе и си остава от ключова важност останалите 70 на сто да бъдат дълбоко разпокъсани, скарани и впити в омраза помежду си, за да стане възможен един пуч за идване на власт на прокремълските - "възрожденски" сили.
От днешна гледна точка Възраждане изглежда политически фактор, който не е в състояние радикално да застраши крехко закърпената постройка на парламентарната република в България. Но не бива да си правим илюзии - тази постройка е паянтова. Ако се разпадне крехкото политическо споразумение на власт - или дерайлира в нежелана посока, Възраждане, резидентът на Дондуков, Позитано и цялата пропагандистка паплач на Кремъл ще побързат да вземат реванш.
Има три основни посоки на българска национална еманципация от руския колониален контрол, в които трябва да бъде дадена битка на кремълското статукво в България.
Днес този контрол е в ръцете на тези, които обслужват кремълската агресия -
срещу Украйна, срещу България, срещу Европа и демократичната система на управление.
На това трябва да се служи край - колкото по-бързо, толкова по-добре", допълва политологът.
Политологът Огнян Минчев направи сравнение между двете партии
"Често се изкушаваме в сравнението между Възраждане и Атака, като част от поредицата откровено маргинални квази "националистически" партии, създадени за защита на великодържавните интереси в България. Руски партии в България има много, но квази "националистическата" периферия обикновено се обединява около най-откритите лобисти на кремълския великодържавен интерес в България", пише Минчев.
Атака бе създадена в началото на 21 век, когато целите на Кремъл бяха свързани със стратегия за подкопаване на обществата в източната периферия на НАТО и ЕС. Москва си даваше сметка, че няма потенциал за геополитически реванш и затова ориентира източноевропейската си политика изцяло към мероприятия по дестабилизация - където и както е възможно - на своите бивши сателити от времената на Съветския съюз.
Енергиен монопол, антидемократична пропаганда и организирана корупция по върховете на властта - плюс популистки политически играчи, скандализиращи политическия процес в условия на демокрация. Скандали по улиците, по магистралите, в заведения и електронни медии.
За разлика от очакванията към бившата Атака, ролята на Възраждане е да мобилизира максимално прокремълския политически ресурс в България за целите на овладяване на политическата власт. В България вече 15 години се води масирана кремълска пропагандна война. Тя стъпва отчасти върху митовете за "дядо Иван". Новото съдържание на хибридната кампания бе насочено към категоричното отхвърляне на европейската и атлантическа принадлежност на България като източник на "национален провал", организиран и режисиран от "предатели", откъснали страната ни от "естественото й място" в Евразия. Какво всъщност предлага "Евразия" не е тема за обсъждане - защото е добре известно, че не предлага нищо. Да припомняме ли тоновете гнусни филипики от националните медии в продължение на десетилетия, тоновете лъжи в интернет, оперативните мероприятия на "експерти", "консултанти" и "геополитици" срещу собствената им страна в българската публичност дълги години наред...
Възраждане е руска партия,
чиято цел е не просто да дестабилизира - разклащането на европейското демократично статукво е само първи етап на нейнната политическа програма, режисирана - естествено - също от "Азиатския департамент".
Втората част на програмата е взимане на политическата власт и обръщане пътя на България назад - към ново подчинение и пълна колонизация от Москва.
Проблемът е там, че обективният потенциал на Възраждане - заедно със
старата руска политическа прислуга от Позитано и
псевдо-губернаторът на Москва от Дондуков -
трудно надвишава 25-30 на сто от гражданите. Затова бе и си остава от ключова важност останалите 70 на сто да бъдат дълбоко разпокъсани, скарани и впити в омраза помежду си, за да стане възможен един пуч за идване на власт на прокремълските - "възрожденски" сили.
От днешна гледна точка Възраждане изглежда политически фактор, който не е в състояние радикално да застраши крехко закърпената постройка на парламентарната република в България. Но не бива да си правим илюзии - тази постройка е паянтова. Ако се разпадне крехкото политическо споразумение на власт - или дерайлира в нежелана посока, Възраждане, резидентът на Дондуков, Позитано и цялата пропагандистка паплач на Кремъл ще побързат да вземат реванш.
Има три основни посоки на българска национална еманципация от руския колониален контрол, в които трябва да бъде дадена битка на кремълското статукво в България.
- Първата е отрязването на руския енергиен контрол и българската зависимост от руска енергия. Отрязване, а не "приплъзване" - от Газпром към Боташ. Резидентът на Дондуков е подла змия, изпълняваща заповеди...
- Втората битка е за максимално ограничаване на кремълския паричен поток за системно корумпиране на върховете на властта в България.
- Третата битка е за чисто и плуралистично българско информационно пространство. Ние не можем - и не бива да отнемаме правото на кремълските дьонмета да говорят. Но можем да им вземем монопола върху промиването на български мозъци. За тази цел политици и общественици, ценящи европейската и атлантическа принадлежност на България трябва да започнат да говорят - системно да говорят.
Днес този контрол е в ръцете на тези, които обслужват кремълската агресия -
срещу Украйна, срещу България, срещу Европа и демократичната система на управление.
На това трябва да се служи край - колкото по-бързо, толкова по-добре", допълва политологът.
Коментар