Политика в България

[Специалист по всичко]

Да бе, а па Земята е плоска и Киев падна за 3 дни.

Почети малко повече и ела пак, форумчето няма да избяга.

[BONI]

И това не е вярно.

Да бе, а па Земята е плоска и Киев падна за 3 дни.

[Специалист по всичко]

Отделно ЕЦБ ще контролира всички банки, ще спрат врътките като гатебе, пепере, цгб, бип, мкб.

И това не е вярно.

[BONI]

Левовете в обръщение са обезпечени с евро, бързо ликвидни ценни книжа и над 40тона злато. Да кажеш,че - "няма никаква стойност" е меко казано скудоумие ! Еврата и ценните книжа могат да се сменят към друга валута при нужда, например швейцарски франк . Нали все говориме за Швейцария на балканите .

Точно това е идеята на комунетата, да издебнат удобен момент и на някое мрачно нощно заседание да отменят гарантирания курс към еврото. Като влезнем в еврозоната това става НЕВЪЗМОЖНО. Отделно ЕЦБ ще контролира всички банки, ще спрат врътките като гатебе, пепере, цгб, бип, мкб.

[Специалист по всичко]

Тези дни някой пак беше пуснал този анализ (и втора част към него). Човекът доста задълбочено е изследвал публично достъпната информация по темата. И въпреки че се оказа юрист, той е представил повече истини и по-коректен анализ от всички телевизионни експерти взети заедно.

[neon7]

ОПРЕСНЯВАНЕ !

МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”

ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.

Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.

Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.

МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”

ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.

ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.

Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:

– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;

– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;

така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.

Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.

Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.

МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“

ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:

Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.

Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.

В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.

Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.

МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“

ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не далече във Франкфурт.

Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)

Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.

Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.

Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“

ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.

Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):

Banca Popolare di Bari → €900 млн.

Banca Carige → €3 млрд.

Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.

Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.

Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.

Norddeutsche LB → €7,9 млрд.

Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.

Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.

SRM и SRF:

SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.

SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.

ELA (Emergency Liquidity Assistance):

Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).

Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.

МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“

ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.

Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:

ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари

Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси

FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм

ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола

Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване

Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ

Satabank → закрита заради разследване за пране на пари

Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски

Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения

Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.

МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“

ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)

Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи

Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.

Анализ на Стефчо Станев

[neon7]

Нито Англия, нито Швейцария, нито Щатите, нито шейховете са с безполезна валута като Лев. Левът няма никаква стойност, ЕДИНСТВЕНОТО което го крепи е връзката му към еврото. Ако тази нощ отменят борда, още утре преди обед всички протестиращи ще напълнят чейндж бюрата и доброволно ще въведат еврото .

Левовете в обръщение са обезпечени с евро, бързо ликвидни ценни книжа и над 40тона злато. Да кажеш,че - "няма никаква стойност" е меко казано скудоумие ! Еврата и ценните книжа могат да се сменят към друга валута при нужда, например швейцарски франк . Нали все говориме за Швейцария на балканите .

[BONI]

Ти изглежда не внимаваш. Казвам, че се предвиждат общи ценни книжа, ЕС да започне да функционира като единен икономически организъм. Как да са се проявили Литва и Естония, като това още не е въведено. Не разбираш абсолютно нищо, но даваш мнение. На мен не ми пука, аз повече от половината си живот вече не ползвам левове, развивам само тези, които са чисто икономически и неразбираеми за теб. Ти дотолкоз не разбираш какво казвам, че даже не правиш и грам опит да ми опонираш, а само лееш гняв и сълзи.

Тоест в еврозоната таквиз глупотевини дето дрънкаш за плащане на чужди дългове, не са се случвали НИКОГА. Ама ще се случат, със сигурност. Само не е ясно кога, преди да ни изнасилят мигрантите или след като норвежците ни вземат децата. А па земята е плоска.

[neon7]

Жан Виденов и Орешарски бяха премиери на комунистически правителства, които искаха да отдалечат България от Европа и да оберат банките. Същото искат сега Копейкин и Резидента.

А тези, които ще ни "вкарвали" в еврозоната - какви са ?!

По наглост и лъжа са първи в ЕС!

Бойко Борисов. Неговата наглост и всекидневните му лъжи нямат край. Ето какво е казал
Бойко Борисов за десните
„Много съм огорчен от нашите приятели / става дума за софийската десница/, но трябва да спрем да ги наричаме десница.

Това са децата, внуците на червената номенклатура“, отсече Борисов. И кой го казва това? Един от най-младите някога членове на БКП, израснал в семейство на комунисти. Десет години в леглото на снахата на кандидат – члена на политбюро Иван Абаджиев – Цветелина. Сам се е предложил за охрана на Тодор Живков.

Първи присъства на откриването на неговия паметник в Правец. И го казва в присъствието на Фандъкова – бивш член на БКП, на Менда Стоянова – член на БКП и партиен секретар.

https://e-vestnik.bg/10759/koy-slozh...a-kam-zhivkov/

Да не говорим за партизанската внучка Лиляна Павлова, за сина на шофьора на шефа на Държавна сигурност Григор Шопов – Цветанов, за партийната секретарка Цецка Цачева, за неговия гениален избор за президент – синът на висша партийна номенклатура в Благоевград и комсомолски секреткар – Плевнелиев…

Половината му парламентарна група е израсла в топлото комунистическо гнездо. И този безогледен наглец бил антикомунист и десен ??!

Все едно проститутка от околовръстното в София да се обяви за девственица. По наглост и лъжи Борисов оглавява първото място – безапелационно в Европейския съюз

БКП-Герб


1. Бойко Борисов - комунист, майор от УБО, и син на полковник от МВР.

2. Цветан Цветанов – комунист, служител в ДС! (Седмо управление). Осиновен от баба си и дядо си – активни борци, за да бъде приет БЕЗ приемен изпит във ВУЗ! Баща му е бил също член на БКП и личен шофьор на Григор Шопов!

3. Цецка Цачева – партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен.

4. Николай Младенов – комсомолски секретар , син на Евтим Младенов - щатен служител на Първо главно управление на ДС - свързочник в различни посолства, като ползва дипломатически статут за прикритие.
5. Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
6. Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС в Благоевград .

7. Симеон Дянков – стипендиант на фондация Людмила Живкова !
8. Нона Караджова - дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
9. Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП ! Дядо и е бил рамо до рамо с Тодор Живков в партизанският отряд„ Чавдар” !
10. Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ,
11. Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.
12. Правосъден министър Диана Ковачева - дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП, съпруга на настоящ лидер от БСП...
13. Аню Ангелов – Комунистически генерал ! Член на БКП от време ОНО ; и сега забележете – бил е делегат на комунистическата партия през 1990 година , когато БКП се преименува на БСП ! А тогава комунистите само за една вечер осъмнаха като „Социалисти”

и още много други пребоядисани комунета ...........

Да не отварям дума за ДпС и Пеевски .

[pinoccio]

А като знаеш толкова много ще ме светнеш ли как различните държави в еврозоната са се изхитрили да имат различни външни и вътрешни дългове? А Гърция как се изхитри да фалира?

Не знам как можеш да се изхитриш и да фалираш, а после да се разделиш с цели икономически дялове. Все едно да се изхитриш пред банката и после да се надяваш, че няма да ти вземе апартамента за пет лева. А външните дългове нямат нищо общо с вътрешните.

[pinoccio]

Пълни измишльотини, копейкаджийски

Я кажи колко чужд дълг е платила Литва или Естония? Или Словакия или Хърватска. Кога и колко, ама конкретно!

Ти изглежда не внимаваш. Казвам, че се предвиждат общи ценни книжа, ЕС да започне да функционира като единен икономически организъм. Как да са се проявили Литва и Естония, като това още не е въведено. Не разбираш абсолютно нищо, но даваш мнение. На мен не ми пука, аз повече от половината си живот вече не ползвам левове, развивам само тези, които са чисто икономически и неразбираеми за теб. Ти дотолкоз не разбираш какво казвам, че даже не правиш и грам опит да ми опонираш, а само лееш гняв и сълзи.

[BONI]

Говорим за дълговата политика в еврозоната, където има само една валута. Досега беше, както казваш - всяка страна си се оправя сама. Сега се предвижда да има общи облигации, ценни книжа. Това са дългови инструменти. И ако Франция пласира такива, те са общи и хървати и българи също имат прононсирано задължение чрез тях. В същото време, обаче, трябва да има възможност за фискални трансфери - Франция взема за пътища, да речем, но и България и Хървати, пък и всички останали участват по някакъв начин в това, но не като пращат работници, а като част от тези пътища се появят и у нас като фискален трансфер за нещо друго, което пък е ценно за нас. Но нали се сещаш, че няма да се получи точно така и големите и силни финансово страни ще вземат по повечко. Един инфраструктурен обект във Франция трудно би могъл да се осъразмери процентно с нещо инфраструктурно у нас - ще ни хвърлят фиск за дуварите на Шиши и Пиши, да речем, и ще ги пишат за инфраструктурни. Така се финансират с чужди пари дългове.

Пълни измишльотини, копейкаджийски

Я кажи колко чужд дълг е платила Литва или Естония? Или Словакия или Хърватска. Кога и колко, ама конкретно!

[Mateev]

Говорим за дълговата политика в еврозоната, където има само една валута. Досега беше, както казваш - всяка страна си се оправя сама. Сега се предвижда да има общи облигации, ценни книжа. Това са дългови инструменти. И ако Франция пласира такива, те са общи и хървати и българи също имат прононсирано задължение чрез тях. В същото време, обаче, трябва да има възможност за фискални трансфери - Франция взема за пътища, да речем, но и България и Хървати, пък и всички останали участват по някакъв начин в това, но не като пращат работници, а като част от тези пътища се появят и у нас като фискален трансфер за нещо друго, което пък е ценно за нас. Но нали се сещаш, че няма да се получи точно така и големите и силни финансово страни ще вземат по повечко. Един инфраструктурен обект във Франция трудно би могъл да се осъразмери процентно с нещо инфраструктурно у нас - ще ни хвърлят фиск за дуварите на Шиши и Пиши, да речем, и ще ги пишат за инфраструктурни. Така се финансират с чужди пари дългове.

А като знаеш толкова много ще ме светнеш ли как различните държави в еврозоната са се изхитрили да имат различни външни и вътрешни дългове? А Гърция как се изхитри да фалира?

[Pyramid]

Нещо сте се объркали. Дълговете не са парична политика. Дълговете ги вземат правителствата и ги връщат правителствата и ЕС или еврозоната нямат нищо общо с това.

Виж какво представлява паричната политика на еврозоната и забрави за простотиите, които ги плещи Frosty:

I. Въведение

Паричната политика на еврозоната се определя централно от Европейската централна банка (ЕЦБ) и се прилага от Евросистемата (ЕЦБ + националните централни банки на държавите от еврозоната). Основната ѝ цел, заложена в Договора за функционирането на ЕС (чл. 127), е поддържането на ценова стабилност, което обикновено се разбира като инфлация малко под, но близо до 2% в средносрочен план.

---

II. Основни елементи на паричната политика

1. Цели
   • Поддържане на ценова стабилност (основна цел)
   • Подпомагане на общите икономически политики на ЕС (без да застрашава основната цел)
   • Гарантиране на стабилността на финансовата система
2. Институционална рамка
   • ЕЦБ взема решенията (Управителният съвет)
   • Евросистемата прилага решенията (чрез националните централни банки)
   • Еврогрупата и Европейската комисия нямат пряка намеса, но участват в координация на общата икономическа политика

---

III. Механизми и инструменти

Инструментите на паричната политика могат да се разделят на три основни групи:

1. Операции на открития пазар	Основният инструмент – ЕЦБ купува или продава ценни книжа, за да влияе върху краткосрочните лихви и ликвидността
2. Постоянни фасилитети	Механизми за крайно кредитиране или депозиране от търговските банки при ЕЦБ
3. Задължителни резерви	Изискване към банките да поддържат минимални резерви в ЕЦБ като процент от депозитите им

Допълнителни инструменти (особено след финансовата криза и COVID-19):

• Програми за изкупуване на активи (Asset Purchase Program, APP)
• Програма за извънредни покупки заради пандемията (PEPP)
• Насочени дългосрочни операции за рефинансиране (TLTRO)

---

IV. Предимства и недостатъци

Централизирано вземане на решения → по-голяма стабилност и предвидимост	Загуба на национален суверенитет върху паричната политика
Общи правила → намаляване на риска от конкурентни девалвации	Разминаване между общата политика и местните икономически условия
Голям пазар → по-голяма сила при преговори и на глобалната сцена	„Едно решение за всички“ понякога не работи за специфични национални проблеми

---

V. Заключение

Паричната политика на еврозоната е сложен, добре структуриран механизъм, който цели да балансира между инфлация, растеж и финансова стабилност, но е изправен пред сериозното предизвикателство да отговаря на нуждите на 20 държави с различни икономически реалности. Силата му е в единството и централизацията, а слабостта – в липсата на гъвкавост за местните специфики.

Спомняш ли си, с какво е послан пътят към ада?

[pinoccio]

Това е поредната измислица или по-скоро поредната умишлена дърта лъжа. Дали България ще е с лев или с евро, и в двата случая тя не е отговорна за дълговете на другите държави. Политиката на дълговете всяка страна си я води самичка, извън контекста на това каква е нейната официална валута.

Говорим за дълговата политика в еврозоната, където има само една валута. Досега беше, както казваш - всяка страна си се оправя сама. Сега се предвижда да има общи облигации, ценни книжа. Това са дългови инструменти. И ако Франция пласира такива, те са общи и хървати и българи също имат прононсирано задължение чрез тях. В същото време, обаче, трябва да има възможност за фискални трансфери - Франция взема за пътища, да речем, но и България и Хървати, пък и всички останали участват по някакъв начин в това, но не като пращат работници, а като част от тези пътища се появят и у нас като фискален трансфер за нещо друго, което пък е ценно за нас. Но нали се сещаш, че няма да се получи точно така и големите и силни финансово страни ще вземат по повечко. Един инфраструктурен обект във Франция трудно би могъл да се осъразмери процентно с нещо инфраструктурно у нас - ще ни хвърлят фиск за дуварите на Шиши и Пиши, да речем, и ще ги пишат за инфраструктурни. Така се финансират с чужди пари дългове.