- Може ли да бъде направена аналогия с други държави, които влязоха в еврозоната?
- Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.
- Можете ли да обясните този феномен - заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
- Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.- Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
- Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.
Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.
- Сегашната ситуация донякъде наподобява присъединяването на Словакия, при която номиналният ръст на заплатите варираше между 13 и 20 на сто годишно в периода 2004-2008 г., но след приемането на единната валута през 2009 г. изпадна в известни затруднения и според Евростат през периода 2010-2017 г. заплатите там нарастват общо с 22% (от 10,8 хил. до 13,3 хил. евро годишно) което е почти трикратно по-слабо от темпа на заплатите в България (увеличени с 62% за същия период). В същото време инфлацията взема своето и ако сравним стандарта на живот в Словакия, измерен чрез показателя БВП на човек по стандарти на покупателната способност през 2024 г. той е почти същият, както и преди приемане на еврото (75% от средното за ЕС за 2024 г. срещу 72% през 2008 г.).
Когато говорим за ръст на доходите не бива да пренебрегваме индекса на потребителските цени, защото практиката досега показва, че въвеждането на еврото създава инфлационен натиск, особено при потребителските стоки и услуги с по-ниска единична стойност, където търговците имат възможност да закръглят цените нагоре. Така въпреки че официалната инфлация може да бъде отчетена от националната статистика като относително умерена, усещането за поскъпване сред потребителите е осезаемо, особено за хора с ниски или фиксирани доходи, при които най-силно поскъпващите стоки заемат значителен дял от потребителската им кошница. Такъв беше случаят в Хърватия, където хората организираха масови протести, въпреки уверенията на статистиката, че заплатите нарастват, а с цените всичко е наред.
- Можете ли да обясните този феномен - заплатите в България са най-ниските в ЕС, а според анализ на КНСБ цените на храни като ориза, олиото, прясното мляко и краставиците са сред най-високите? Каква е причината за това?
- Високите цени и ниското качество са стандартни атрибути на концентрираните пазари. Общоизвестен факт е, че България е една от страните с най-голяма концентрация на производството на храни в ръцете на ограничен брой едри производители и преработватели, а при търговията с бързооборотни стоки пазарът е доминиран от четири големи вериги, които диктуват ценовите равнища. След 35 години преход към пазарна икономика се озовахме там, където няма и помен от пазар. Затова у нас цените не се формират в резултат от свободна конкуренция, която да ги адаптира към покупателната способност на местния потребител, а според т. нар. „социална поносимост“ и апетитите за печалба в рамките на съответната картелна структура.- Задава ли се рецесия в някои страни от еврозоната?
- Комбинацията от структурни слабости, геополитическа нестабилност, застаряващо коренно население и ограничена ефективност на фискалната и паричната политика създава условия, в които дори традиционно силни икономики като Германия и Франция не са в състояние да генерират икономически растеж. Германия, например, вече две поредни години отчита отрицателни темпове на БВП и има всички основания да се очаква че серията ще продължи и през тази година. Индустриалната u база е в устойчив спад от 2022 г. насам, като сред по-важните причини може да се посочи загубата на пазари, стагниращото вътрешно потребление, трансформацията на автомобилната индустрия, нарастващата конкуренция от Китай, засилващия се песимизъм и несигурност на бизнеса, увеличените енергийни разходи в резултат от санкциите и зелените инициативи и пр. Сега този микс се допълва с действията на Доналд Тръмп, който започна тежки пазарлъци около условията за търговия, които ще приключат с поставянето на ЕС в още по-неизгодна ситуация. За да компенсират загубата на американския пазар европейските индустриалци лобират за ускоряване на споразумението със страните от МЕРКОСУР (бел. ред. междудържавно обединение в Южна Америка), които биха могли да поемат част от пласмента на германските автомобили, но за тази привилегия европейските граждани ще трябва да приемат консумацията на селскостопански продукти, произведени при доста по-ниски екологични и здравни стандарти, а част от производителите в аграрния сектор ще фалират.
Последното засяга особено силно Франция, която бездруго не е в особено добра кондиция. Тя страда от хронични фискални дефицити (достигащи 5,8% за 2024 г.), висока безработица сред младите и дълг, който надхвърли 110% от БВП. Реформите на трудовия пазар и пенсионната система предизвикват бурни протести, което силно затруднява провеждането на структурни промени. Консолидацията се отлага за неопределено време и за тази година отново е планиран дефицит, нъдхвърлящ маастрихтския критерий, тъй като страната силно разчита на фискални стимули, чиято издръжка става все по-скъпа в условия на високи лихви. Разбира се, ЕЦБ прави опити да облекчи дълговата тежест като намалява лихвите и по този начин рискува да предизвика нова инфлационна вълна.
Коментар