Политика в България

[Frosty]

Аз съм на 100% сигурен, че ако утре свалим валутния борд, същите тези копейки, които сега реват за левчето, първи ще хукнат да си сменят левчетата в долари и Евро. Това вече сме го играли в миналото, така че не мога да разбера сега къде ги боли и къде ги сърби.

Тоест на росотрепките и копейките въобще ...

РоссиМирчик, то и сега всеки може свободно да си обменя левовете за долари, евра, швейцарски франкове и т.н.
Не можем да разберем къде те сърби и къде те боли.

[Сибирския Бръснар]

чакат да чуят Костя Копейкин какво ще им заповяда да правят.

Мдааа.... и аз не харесвам Костя ......
Особенно като се изцепи от трибуната че ще ошамари Ивелин Михайлов ......

Ама тоз ефрейтор от ВВС чува ли се каво говори ..... Все едно Барбароня и ти да ми скочите на мен , при среща на живо ...

[Frosty]

Много добра идея. Нека всички копейки и рос-отрепки да си изтеглят парите от банките, за да ги видим всички какъв процент от паричната маса са тези пари. Няма по-добър референдум от това всички да видят, че росотрепките и копейките не притежават дори и 0.1% от левчетата в страната, пък тръгнали да реват да бягаме от еврото. Е няма как да стане тази работа.

РоссиМире, тези твои опорки от Кремъл ли ти ги спускат ?

[Mateev]

Аз съм на 100% сигурен, че ако утре свалим валутния борд, същите тези копейки, които сега реват за левчето, първи ще хукнат да си сменят левчетата в долари и Евро. Това вече сме го играли в миналото, така че не мога да разбера сега къде ги боли и къде ги сърби.

Тоест на росотрепките и копейките въобще не им пука в каква валута са собствените им средства, но сега реват като разпрани само защото Путин и неговата подлога Костя Копейкин са им го заповядали да го правят това. И тъй като те нямат собствено мнение, пък и мразят да мислят, чакат да чуят Костя Копейкин какво ще им заповяда да правят.

[Mateev]

[B]
Затова - съпротива НА ВСЯКА ЦЕНА И С ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА!

Както казах - изтеглете си парите от банките в знак на протест срещу това, че изтеглят българските левове и ги унищожават!

Запазете българският лев при себе си! Изтеглете го от банките! Направете нещо, което реално да има ефект. Дори само гражданите да си изтеглят парите от банките, ще е достатъчно.

Много добра идея. Нека всички копейки и рос-отрепки да си изтеглят парите от банките, за да ги видим всички какъв процент от паричната маса са тези пари. Няма по-добър референдум от това всички да видят, че росотрепките и копейките не притежават дори и 0.1% от левчетата в страната, пък тръгнали да реват да бягаме от еврото. Е няма как да стане тази работа.

[Frosty]

Росен Желязков: 171 депутати подписаха позицията в подкрепа на еврото, благодаря


https://nova.bg/news/view/2025/05/15...0%D1%80%D1%8F/

Това е квалифицирано мнозинство, по голямо дори и от това, с което последния път се промени Конституцията.

Тези 171 предатели и подлоги от сега да си подготвят автобуса, който да ги спасява,
ЗАЩОТО ГИ ЧАКА ТОВА:

[neon7]

Защо БНТ няма пари за заплати, а има пари да наема фактчекъри, които да "опраскват" някои политици?


Преди два месеца БНТ са фактчекнали няколко от "лошите" политици и твърдят, че няма голяма инфлация, а е само към 3-4% годишно. Днес прорестират с искане за увеличение на заплатите с 15% да компенсират заплатите.

Днешната задача има три въпроса:

1) Защо БНТ оспорва твърдения за висока инфлация, а иска 15% увеличение на заплатите? Не трябва ли да съответсвта на годишна база на инфлацията?


2) Защо БНТ няма пари за заплати, а има пари да наема фактчекъри, които да "опраскват" някои политици?

3) Защо националната телевизия въобще се занимава с това да фактчекърства по отбрани политически лица?

Според отчетът на собствения им сайт, впрочем, бюджетът за заплати е 43 милиона. При 39 милиона миналата година. Тоест, 10% увеличение ИМА? Поне така им пише на сайта.

Аз оставам скептичен към протеста, след като колегата от БНТ идва тук в работно време да ме псува и да обяснява каква съм "копейка" с желания да ме цензурира
Служителите на медиите, които ни убеждават, че инфлацията е 3%, искат увеличение на заплатите с 15% заради инфлацията. Последно?!

[neon7]

Както многократно съм подчертавала, не съществува договор, който да не може да бъде прекратен. От друга страна, в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС е вписано задължение и да се присъединим към еврозоната. Но пък няма срокове и няма НИКАКВИ САНКЦИИ, ако отлагаме това присъединяване до вечността или поне до разпада на ЕС.

Вместо управляващите да настояват да влизаме в еврозоната, за да приберат едни кинти, да помислят, че народът и без това е обеднял, и едно допълнително стресиращо обедняване може да е онази искра, която да подпали барута тук. А те ще са първи на Конкорд.....

Целта на еврозоната е да докопат законно златото на България и да унищожат народа ни, който няма да издържи тази поредна финансова тежест.





Затова - съпротива НА ВСЯКА ЦЕНА И С ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА!

Както казах - изтеглете си парите от банките в знак на протест срещу това, че изтеглят българските левове и ги унищожават!

Запазете българският лев при себе си! Изтеглете го от банките! Направете нещо, което реално да има ефект. Дори само гражданите да си изтеглят парите от банките, ще е достатъчно.

Елена Гунчева-Гривова

[Mateev]

Росен Желязков: 171 депутати подписаха позицията в подкрепа на еврото, благодаря


https://nova.bg/news/view/2025/05/15...0%D1%80%D1%8F/

Това е квалифицирано мнозинство, по голямо дори и от това, с което последния път се промени Конституцията.

[mathematician]

За разлика от България държавите от ЕС са провели 43 референдума: от приемане на еврото до влизане/излизане от Евросъюза

Референдумите дават на гражданите пряко право на глас по въпроси, които иначе биха били решени от избрани (или неизбрани) представители. По този начин, като инструменти на пряката демокрация, референдумите могат да насърчат участието на гражданите и да легитимират важни решения.

Не знам но това ми напомня на

https://www.youtube.com/watch?v=4Tgr0IAboVQ

[Pyramid]

+110

[neon7]

За разлика от България държавите от ЕС са провели 43 референдума: от приемане на еврото до влизане/излизане от Евросъюза

Референдумите дават на гражданите пряко право на глас по въпроси, които иначе биха били решени от избрани (или неизбрани) представители. По този начин, като инструменти на пряката демокрация, референдумите могат да насърчат участието на гражданите и да легитимират важни решения.

Въпреки че степента, в която държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) използват референдуми, варира значително, няколко проучвания показват, че използването на референдуми и други инструменти на пряката демокрация се е увеличило през последните десетилетия, както в ЕС, така и по света, показва изследването „Референдуми по въпроси, свързани с ЕС“, публикувано на сайта на Европейския парламент.

От 1972 г. насам в Европа са проведени 58 референдума по въпроси, свързани с ЕС: за членство в съюза, ратифициране на договори или специфични политически въпроси (например приемането на еврото). 43 от 58-те референдума са свикани от държави членки на ЕС или от страни, които към момента на свикване на референдума са били кандидатки за членство в ЕС, докато останалите 14 са проведени в страни извън ЕС по въпроси, свързани с ЕС (например Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн). В същото време, докато по-голямата част от държавите членки са провели един референдум за европейската интеграция, най-вече свързан с членството, само малка част от тях са прибягвали до референдуми по-често.

През последните години референдумите по въпроси, свързани с ЕС, поемат в нова посока. Докато преди това референдумите са засягали главно членството в ЕС и ратифицирането на договори, някои скорошни примери са фокусирани върху въпроси от „съществено национално значение“. Примерите включват референдума от 2015 г. относно предложенията на ЕС за спасителен план в Гърция, референдума от 2016 г. относно схемата на ЕС за преселване в отговор на бежанската криза в Унгария и референдума от 2016 г. относно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна в Нидерландия. Референдум за членството на Украйна в ЕС предстои да се проведе в Унгария, обяви премиерът Виктор Орбан.

Референдумите, свързани с членството в ЕС, имат най-висока избирателна активност (средно около 75%) в сравнение с други видове референдуми, определящи съдържанието на членството, като например тези за преразглеждане на договори (общо 66%), предложената конституция на ЕС (50%) и референдумите по политически въпроси (около 40%).

Референдумите срещат силна критика в някои държави, тъй като управляващите не искат да приемат решения, които са взети не от тях, а от народа.

Гласуването на референдуми е въведено в процеса на европейска интеграция през 1972 г., когато Франция провежда първия референдум за разширяването на тогавашните Европейски общности.

22 от 27-те държави-членки на ЕС, както и 3 държави извън ЕС (Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), са провели поне един референдум по въпроси, свързани с ЕС. Предвид традицията си на пряка демокрация, само Швейцария отчита 8 референдума за ЕС до момента, докато в Германия, Белгия, Португалия, Кипър и България все още не е проведен референдум за ЕС. По-голямата част от референдумите за ЕС (24 от 58) се отнасят до референдуми за членство в ЕС, като 7 от тях са се провели в Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

Степента, в която държавите използват референдуми по въпроси, свързани с ЕС, се различава значително: Ирландия (9), Дания (7) и извън ЕС Швейцария (8) заедно представляват почти половината (24) от общо 58 референдума за ЕС, докато в други държави (напр. Белгия, България, Кипър, Германия и Португалия) не са проведени референдуми.

Референдуми по въпроси, свързани с ЕС (1972-2016)

Източник: Referendums on EU issues, Micaela Del Monte, European Parliamentary Research Service
Референдуми за членство са организирани в 11 от 13-те държави, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам, с изключение на Кипър и България. Трябва да се отбележи, че нито една от шестте страни-основателки (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия) не поставя въпроса за присъединяването пред собствените си граждани. Практиката започва едва през 1972 г., като Ирландия и Дания одобряват, а Норвегия отхвърля членството в ЕС.

Референдумите за членство в ЕС са приети като инструмент за повишаване на легитимността на процеса. Това обаче не важи за България, където нямаше референдум за членството ни в ЕС.

Първият знак, че нещо е на път да се промени, е през 1992 г., когато датчаните отхвърлят Договора от Маастрихт, а французите го одобряват само с малка разлика (51,1%). След това датчаните провеждат втори референдум на следващата година, след като договорят четири изключения.

Референдумите по конкретен политически въпрос, свързан с ЕС, са най-рядко провежданите референдуми, въпреки че стават все по-популярни от 2012 г. насам. Примери за това са датският и шведският референдуми за присъединяване към еврозоната (съответно през 2000 г. и 2003 г.), като и двата доведоха до отхвърляне на приемането на единната европейска валута.

От 2012 г. насам се наблюдава постоянно увеличение на процента на референдумите в ЕС относно политиките на ЕС и за първи път Нидерландия проведе референдум, иницииран от гражданите, относно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна през 2016 г., който отхвърли споразумението.

Преди 2012 г. държавите членки, провеждащи референдуми по политически въпроси, включват: Франция, която през 1972 г. проведе първия в историята референдум по въпрос на ЕС; Италия през 1989 г.; след това Дания и Швеция за единната европейска валута, съответно през 2000 г. и 2003 г.

Експерти посочват промяна в нагласите: от национални референдуми за членство в ЕС към все повече референдуми, оспорващи политиките на ЕС и преразглеждането на договори, като по този начин поставят под въпрос напредъка на ЕС към по-тесен съюз. Същите експерти твърдят, че това се дължи главно на партийни изчисления, когато например правителството иска народен вот, за да подкрепи избора му по даден въпрос на ЕС. В сила е и обратната тенденция, в България, където управляващите не желаят народният вот да решава дали да приемем еврото като своя валута в настоящия момент.


РЕФЕРЕНДУМИТЕ ЗА ЕВРОТО В ДАНИЯ И ШВЕЦИЯ

1. Дания

Референдумът в Дания е проведен на 28 септември 2000 г., като 53,2% от гласуващите отговарят с “Не” при избирателна активност от 87,6%.

Идеята за еврозоната е подкрепена от Всички големи Партии (с парламентарно мнозинство от 140 от общо 179 гласа), от индустриалния и банковия сектор и от синдикатите в страната.

Причините …

• доклад на Датския икономически съвет, поставящ под съмнение икономическите ползи от членството в еврозоната;

• санкциите на ЕС срещу Австрия, които са непопулярни в Дания;

• спадът на еврото с 25% спрямо щатския долар;

• изказване, опровергано от Европейската комисия че има механизъм за излизане от еврозоната;

• изявление на управителя на Датската централна банка, който изразява съмнение, че Дания ще има реално представителство в Европейската централна банка;

• опасения относно въздействието на еврото върху социалната политика и пенсиите

2. Швеция

Референдумът в Швеция е проведен на 14 септември 2003 г., като 55,91% от гласуващите отговарят с “Не” на предложението страната да влезе в еврозоната от 1 януари 2006 г.Избирателна активност е 82,57%.

Причините…

• 15% – запазването на Шведската централна банка и националния контрол върху монетарната политика е въпрос на суверенитет и самоопределение на Швеция; лихвените проценти трябва да се определят в Швеция според нуждите на Шведската икономика;

• 11% – еврозоната означава предаване на власт и влияние, досега принадлежали на Шведската държава;

• 10% – не подкрепят ЕС заради “бюрокрацията, централизацията и корупцията”;

• 8% – мислят, че в ЕС има дефицит на демокрацията в сравнение с Швеция;

• 7% – искат да се възприеме изчаквателна позиция, за да се види как ще се развие еврозоната и дали страните членки ще спазват Пакта за стабилност и растеж (ПСЗ) и Маастрихтските критерии.

Няма нужда от Коментар …

[bota156]

[dmm]

Mila родна картинка- https://www.facebook.com/reel/648082068036051- пази боже сляпо да прогледа и в бг тоалетна да направи

[dmm]

Росен Христов: Президентът Радев не е оказвал никакво влияние за сключване на договора с "Боташ"

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

Не е имало натиск от страна на президента Румен Радев за сключване на договора на "Булгаргаз" с турската компания "Боташ". Това казаха на изслушване в парламента Росен Христов, служебен министър на енергетиката през 2022 година, Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" и Деница Златева, бивш изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД, ръководила компанията, когато е сключен договора.



Президентът категорично не е оказвал влияние за сключване на договора на "Булгаргаз" с "Боташ", посочи Христов, който допълни че дълго време Турция е имала позиция да не допуска външни търговци до терминалите си за втечнен газ.

Доставката на синьо гориво по договора с "Боташ" продължава и чрез него в страната е доставен газ от далеч повече от един танкер, допълни Христов.....................................


Всеки път, едно и също. Но няма поука. Когато тичаш пред влага, в крайна сметка той те настига и те прегазва. Така стана с реакторите, така стана с газта, така стана със зелената сделка, така ще стане и с Еврото - никой не ни гони, но ние, като ентусиазирани дебили търчим да сме винаги първи малоумния устрем на шепа измекяри, яхнали дремещия плебс, докато други (явно по-адекватни) страни изчакват разумно, да видят как ще се развият нещата, преди да се метнат, като матросовци на амбразурата... Но, такива сме си ние - както се казва, тъпи, но пък упорити!

Истинската причина е правителството на Кирил Петков и Асен Василев

15 Май 2025 11:22ч.

за сключения договор с "Боташ": "По думите на Росен Христов кризата с доставката на природен газ е настъпила, заради отказа на предходното редовно правителство на България да плаща на руския доставчик на синьо гориво." Асен Василев еднолично отказа да плаща руския газ (според него, заради превалутирането на доларите в рубли от руската "Газпромбанк").