Еврозоната: скритите разходи за България
06.07.2025
В условията на задълбочаваща се финансова нестабилност и все по-сериозни социални напрежения, плановете за въвеждане на еврото в България поставят редица въпроси, които остават без отговор. Според икономически анализи, реалната цена на присъединяването към еврозоната ще бъде висока – както за държавата, така и за бизнеса и гражданите.
Данни от доклад на Центъра за европейска политика сочат, че от въвеждането на еврото досега само Германия и Нидерландия са реализирали печалби – съответно близо 2 трилиона и 446 милиарда евро. В същото време Франция е загубила 3,59 трилиона евро, а Италия – 4,32 трилиона. За България, която няма реална тежест в управлението на Европейската централна банка – едва 3,33% глас, рисковете значително надвишават потенциалните ползи.
Народният представител от „Възраждане“ Александър Койчев коментира, че страната ни ще трябва да внесе 7,3 млрд. евро в Европейския механизъм за стабилност, а само разходите по преминаването към еврото ще струват над 1,5 млрд. лв. на бизнеса – от които около 500 млн. лв. ще се паднат на търговските банки.
Той предупреждава, че инфлационният натиск няма да дойде само от закръгляването на цените, както се твърди често, а от масовото освобождаване на над 15 млрд. лв. минимални резерви, които в момента стоят блокирани. След приемане на еврото те ще залеят икономиката без адекватно покритие в стоки и услуги, което неминуемо ще доведе до повишение на цените.
„Истинският проблем е, че в рамките на валутна зона цените се уеднаквяват много по-бързо от доходите. А това означава обедняване за българските граждани“, подчертава Койчев. Финансовата картина – тревожна и нестабилна
Депутатът насочва внимание и към състоянието на публичните финанси. По думите му, приходите бележат ръст, но не компенсират растящите разходи. До края на април дефицитът по консолидираната фискална програма достига 1,914 млрд. лв., при положение че обикновено в този период се отчита излишък от 500–600 млн. лв. През май дефицитът вече възлиза на 2,6 млрд. лв., или 1,2% от БВП.
Очакваният ръст на осигурителните приходи от 20,6% не се реализира – отчитат се едва 13,3%. Събираемостта по ДДС също е тревожна – 8 млрд. лв. от предвидени 24,8 млрд., или само 32,3% изпълнение за петте месеца до май.
„Не е направена никаква реформа в администрацията, не са вдигнати концесионните такси, няма допълнително облагане на хазарта и банките. Не се вижда дори борба с фалшивите ТЕЛК-решения, които растат лавинообразно“, коментира още Койчев.
Особено тревожна е и динамиката на публичния дълг. В средносрочната рамка ясно се вижда как дългът нараства както номинално, така и като процент от БВП, а коефициентът на маргинална продуктивност на дълга е под 1 – тоест, всяко ново задлъжняване води до все по-малък ефект върху икономическия растеж.
„Фалитът вече чука на вратата на Франция – и ние ли искаме да бъдем следващите?“, завършва реторично Александър Койчев.
06.07.2025
В условията на задълбочаваща се финансова нестабилност и все по-сериозни социални напрежения, плановете за въвеждане на еврото в България поставят редица въпроси, които остават без отговор. Според икономически анализи, реалната цена на присъединяването към еврозоната ще бъде висока – както за държавата, така и за бизнеса и гражданите.
Данни от доклад на Центъра за европейска политика сочат, че от въвеждането на еврото досега само Германия и Нидерландия са реализирали печалби – съответно близо 2 трилиона и 446 милиарда евро. В същото време Франция е загубила 3,59 трилиона евро, а Италия – 4,32 трилиона. За България, която няма реална тежест в управлението на Европейската централна банка – едва 3,33% глас, рисковете значително надвишават потенциалните ползи.
Народният представител от „Възраждане“ Александър Койчев коментира, че страната ни ще трябва да внесе 7,3 млрд. евро в Европейския механизъм за стабилност, а само разходите по преминаването към еврото ще струват над 1,5 млрд. лв. на бизнеса – от които около 500 млн. лв. ще се паднат на търговските банки.
Той предупреждава, че инфлационният натиск няма да дойде само от закръгляването на цените, както се твърди често, а от масовото освобождаване на над 15 млрд. лв. минимални резерви, които в момента стоят блокирани. След приемане на еврото те ще залеят икономиката без адекватно покритие в стоки и услуги, което неминуемо ще доведе до повишение на цените.
„Истинският проблем е, че в рамките на валутна зона цените се уеднаквяват много по-бързо от доходите. А това означава обедняване за българските граждани“, подчертава Койчев. Финансовата картина – тревожна и нестабилна
Депутатът насочва внимание и към състоянието на публичните финанси. По думите му, приходите бележат ръст, но не компенсират растящите разходи. До края на април дефицитът по консолидираната фискална програма достига 1,914 млрд. лв., при положение че обикновено в този период се отчита излишък от 500–600 млн. лв. През май дефицитът вече възлиза на 2,6 млрд. лв., или 1,2% от БВП.
Очакваният ръст на осигурителните приходи от 20,6% не се реализира – отчитат се едва 13,3%. Събираемостта по ДДС също е тревожна – 8 млрд. лв. от предвидени 24,8 млрд., или само 32,3% изпълнение за петте месеца до май.
„Не е направена никаква реформа в администрацията, не са вдигнати концесионните такси, няма допълнително облагане на хазарта и банките. Не се вижда дори борба с фалшивите ТЕЛК-решения, които растат лавинообразно“, коментира още Койчев.
Особено тревожна е и динамиката на публичния дълг. В средносрочната рамка ясно се вижда как дългът нараства както номинално, така и като процент от БВП, а коефициентът на маргинална продуктивност на дълга е под 1 – тоест, всяко ново задлъжняване води до все по-малък ефект върху икономическия растеж.
„Фалитът вече чука на вратата на Франция – и ние ли искаме да бъдем следващите?“, завършва реторично Александър Койчев.
До днешния ден, 04.07.2025 г., не бях чул за държава, която свиква кризисен щаб за настройване на климатиците на стари немски вагони. 
Коментар