Днес по БНР и Телевизиите с националмо покритие самодето не пусаха траурна музика след като се разбра че ПП ДБ загубиха изборите. Явно на всчки им става ясно че тази коалиция се оказа ялова и се очертава залез на Харвардския дриим.
Надеждата че коалоцията ще удържи до местните избори е все по-безнадеждна. Идеята на Кире и Кокоре да привличат местни активисти воюващи за разни местни каузи ( градинки, паркинги, незаконни сметища и т.н.), ще бъде оценена като утопична от дБ и няма да им се вържат на уйдурмата. Въобще работата се разсъва устремно.
Всъщност генералния проблем на ПП е че се опитват да нлагат в България Анархо-Либерализъм. Много погрешно е да бъдат определями като нео либерални политици. Правилното опредление е имено Анархо-Либерали.
Няма да се занимавма да обяснявам що е то анархо либерал. По принцип не е нещо лошо. Ноам Чомски е анархо либерал. Отнасям се с дълбоко уважение към Чомски.
Проблема е че да си анархо либерал в Сиатъл, минавайки покрай паметника на Вожда и Учителя Другаря В.И.Ленин, на път към офисите да речем на Майкрософт, където като чистач получаваш толкоз пари колкото мениджър средна ръка в България и докато лъскаш пода на офиса с моп, се самонадъхваш, че вървиш по стъпките на Кърт Кубейн, е сравнително лесно. Да си Анархо Либерал в Бъгария обаче е нещо съвсем друго. Това те изправя пред опасноста просто да умреш от глад, или пък да ти лепнат лейбъла "Селски Идийот". То затова и Анрхо либералите в България са предимно в градовете, и то по-големите, понеже в тях всеки си е башка луд и един шантав Анархо Либерал не бие чак толкоз на очи. Та по този начин тази чаровна и широко разпространена, в западния свят девиация - Анархо Либерала, в нашингтон се оказва доста екзотична. Даже и искрените и привърженици сравнително бързо я преболедуват. Имено пради тази причина всякакви такива инициативи инсперирани от посолства и НПО-та, загасват сравниелно бързо.
В това отношение германския подход, родил ГЕРБ, е по прамаичен и съответно по жизнен.
Накратко ПП си отиват, ДБ осиротява, ГЕРБ се завръщат триумфално. Е вероятно няма да са съвсем същите ГЕРБ и в частност ББ.
Ще е интерсно да наблдаваме личните метаморфози на елементите от ПП. Навремето разпада на Реформаторския Блок породи такива лични метаморфози като Дани Митов, Тома Биков, Прошко Прошков, които от яростни критици на ГЕРБ станаха видни ГЕРБ активисти. Предполагам че и сега отделни персони от ПП ще направят подобни лупинги и след някой и друг месец ще цъфнат в листите на ГЕРБ.
Подозирам че Радостин Ваилев вече е подготвил звукозаписната апаратура и чака обаждане от ГЕРБ. Но точно него едва ли ще го огрее.
Надеждата че коалоцията ще удържи до местните избори е все по-безнадеждна. Идеята на Кире и Кокоре да привличат местни активисти воюващи за разни местни каузи ( градинки, паркинги, незаконни сметища и т.н.), ще бъде оценена като утопична от дБ и няма да им се вържат на уйдурмата. Въобще работата се разсъва устремно.
Всъщност генералния проблем на ПП е че се опитват да нлагат в България Анархо-Либерализъм. Много погрешно е да бъдат определями като нео либерални политици. Правилното опредление е имено Анархо-Либерали.
Няма да се занимавма да обяснявам що е то анархо либерал. По принцип не е нещо лошо. Ноам Чомски е анархо либерал. Отнасям се с дълбоко уважение към Чомски.
Проблема е че да си анархо либерал в Сиатъл, минавайки покрай паметника на Вожда и Учителя Другаря В.И.Ленин, на път към офисите да речем на Майкрософт, където като чистач получаваш толкоз пари колкото мениджър средна ръка в България и докато лъскаш пода на офиса с моп, се самонадъхваш, че вървиш по стъпките на Кърт Кубейн, е сравнително лесно. Да си Анархо Либерал в Бъгария обаче е нещо съвсем друго. Това те изправя пред опасноста просто да умреш от глад, или пък да ти лепнат лейбъла "Селски Идийот". То затова и Анрхо либералите в България са предимно в градовете, и то по-големите, понеже в тях всеки си е башка луд и един шантав Анархо Либерал не бие чак толкоз на очи. Та по този начин тази чаровна и широко разпространена, в западния свят девиация - Анархо Либерала, в нашингтон се оказва доста екзотична. Даже и искрените и привърженици сравнително бързо я преболедуват. Имено пради тази причина всякакви такива инициативи инсперирани от посолства и НПО-та, загасват сравниелно бързо.
В това отношение германския подход, родил ГЕРБ, е по прамаичен и съответно по жизнен.
Накратко ПП си отиват, ДБ осиротява, ГЕРБ се завръщат триумфално. Е вероятно няма да са съвсем същите ГЕРБ и в частност ББ.
Ще е интерсно да наблдаваме личните метаморфози на елементите от ПП. Навремето разпада на Реформаторския Блок породи такива лични метаморфози като Дани Митов, Тома Биков, Прошко Прошков, които от яростни критици на ГЕРБ станаха видни ГЕРБ активисти. Предполагам че и сега отделни персони от ПП ще направят подобни лупинги и след някой и друг месец ще цъфнат в листите на ГЕРБ.
Подозирам че Радостин Ваилев вече е подготвил звукозаписната апаратура и чака обаждане от ГЕРБ. Но точно него едва ли ще го огрее.
Коментар