Рада Лайкова: Защо трябва да затваряме ТЕЦ-ове, за да получим плащане?
21.06.2025
Механизмът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), създаден след пандемията от COVID-19, беше представен от Европейската комисия като безпрецедентен план за стимулиране на икономиките в ЕС. Но с течение на времето той се превърна в нещо съвсем различно: инструмент за централизирано разпределение на дълг, използван за финансиране на бюджетите на определени държави членки, често чрез непрозрачни и политически обвързани условия.
Това беше и основната теза на българския евродепутат от „Възраждане“ Рада Лайкова по време на дискусия в Европейския парламент тази седмица, насочена към еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис.
„Достъпът на България до средствата по Плана беше обвързан с ангажименти като закриването на въглищни електроцентрали – тема, която е изключително чувствителна от гледна точка на националната енергийна сигурност, регионалната стабилност и заетостта. Редно ли е европейското финансиране да се обвързва с подобни политически и социално чувствителни реформи, особено когато по тях няма национален консенсус?“ – попита Лайкова.
Вижте още по темата: ЕС е раздал 650 милиарда евро без ясен контрол
Тя подчерта и че ПВУ функционира като прикрит механизъм за преразпределение на дълг, без ясни правила, анализ на разходите или демократична отчетност:
Вотговора си еврокомисарят Домбровскис не даде конкретен отговор на нито един от поставените въпроси. Вместо това, той повтори основните линии на защита на ПВУ: че е бил създаден като временен отговор на пандемията, че с времето се е превърнал в по-гъвкав инструмент, който включва и енергийни, и военни компоненти, и че условията към държавите членки са базирани на т.нар. „специфични препоръки по страни“.
Той призна, че България изостава сериозно в изпълнението на своя План и че страната е поискала ревизия, включително по компонентите, свързани с декарбонизацията. Но по същество, Домбровскис не отговори защо се налага именно закриването на въглищни мощности като условие за отпускане на средства.
Не беше обяснено и защо няма дебат, нито гаранции, че ползите от общоевропейския дълг ще бъдат разпределени пропорционално. Още по-малко – как ще бъдат защитени страните с по-малък икономически капацитет, които понасят същия дългов товар като икономически гиганти като Германия или Франция. Без анализ, без консенсус, без гаранции
Механизмът за възстановяване и устойчивост – въпреки името си – се използва все по-често не за възстановяване, а за прокарване на политически линии, които не се радват на обществена подкрепа в отделните държави.
„Защо в моята страна, България, трябва да се затварят ключови топлоелектрически централи, за да получим плащане по ПВУ?“ – този въпрос остава без отговор.
И докато Европейската комисия настоява, че всички решения са взети от съзаконодателите – Парламента и Съвета – реалността показва, че се създава дългова структура, лишена от механизми за национален контрол, но с тежки последици за поколения напред.
Евродепутатът Лайкова повдига легитимни и навременни въпроси, които нито Комисията, нито водещите европейски политици желаят да обсъждат открито. ПВУ не просто не изпълнява обещаната функция на „възстановяване“ – той се превръща в оръдие на политическа принуда, при което държави като България заплащат със своята енергийна независимост, суверенитет и икономическа устойчивост.
А в замяна – получаваме един куп задължения, малко пари и никакви отговори.
21.06.2025
Механизмът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), създаден след пандемията от COVID-19, беше представен от Европейската комисия като безпрецедентен план за стимулиране на икономиките в ЕС. Но с течение на времето той се превърна в нещо съвсем различно: инструмент за централизирано разпределение на дълг, използван за финансиране на бюджетите на определени държави членки, често чрез непрозрачни и политически обвързани условия.
Това беше и основната теза на българския евродепутат от „Възраждане“ Рада Лайкова по време на дискусия в Европейския парламент тази седмица, насочена към еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис.
„Достъпът на България до средствата по Плана беше обвързан с ангажименти като закриването на въглищни електроцентрали – тема, която е изключително чувствителна от гледна точка на националната енергийна сигурност, регионалната стабилност и заетостта. Редно ли е европейското финансиране да се обвързва с подобни политически и социално чувствителни реформи, особено когато по тях няма национален консенсус?“ – попита Лайкова.
Вижте още по темата: ЕС е раздал 650 милиарда евро без ясен контрол
Тя подчерта и че ПВУ функционира като прикрит механизъм за преразпределение на дълг, без ясни правила, анализ на разходите или демократична отчетност:
„Създава ли ЕС дългова структура, която централизира власт и отслабва националния суверенитет? И не е ли това бреме за бъдещите поколения – особено при положение, че България поема същия лихвен товар като богатите държави, но без адекватно участие в управлението на тези ресурси?“Валдис Домбровскис не отговаря – защитава статуквото
Вотговора си еврокомисарят Домбровскис не даде конкретен отговор на нито един от поставените въпроси. Вместо това, той повтори основните линии на защита на ПВУ: че е бил създаден като временен отговор на пандемията, че с времето се е превърнал в по-гъвкав инструмент, който включва и енергийни, и военни компоненти, и че условията към държавите членки са базирани на т.нар. „специфични препоръки по страни“.
Той призна, че България изостава сериозно в изпълнението на своя План и че страната е поискала ревизия, включително по компонентите, свързани с декарбонизацията. Но по същество, Домбровскис не отговори защо се налага именно закриването на въглищни мощности като условие за отпускане на средства.
Не беше обяснено и защо няма дебат, нито гаранции, че ползите от общоевропейския дълг ще бъдат разпределени пропорционално. Още по-малко – как ще бъдат защитени страните с по-малък икономически капацитет, които понасят същия дългов товар като икономически гиганти като Германия или Франция. Без анализ, без консенсус, без гаранции
Механизмът за възстановяване и устойчивост – въпреки името си – се използва все по-често не за възстановяване, а за прокарване на политически линии, които не се радват на обществена подкрепа в отделните държави.
„Защо в моята страна, България, трябва да се затварят ключови топлоелектрически централи, за да получим плащане по ПВУ?“ – този въпрос остава без отговор.
И докато Европейската комисия настоява, че всички решения са взети от съзаконодателите – Парламента и Съвета – реалността показва, че се създава дългова структура, лишена от механизми за национален контрол, но с тежки последици за поколения напред.
Евродепутатът Лайкова повдига легитимни и навременни въпроси, които нито Комисията, нито водещите европейски политици желаят да обсъждат открито. ПВУ не просто не изпълнява обещаната функция на „възстановяване“ – той се превръща в оръдие на политическа принуда, при което държави като България заплащат със своята енергийна независимост, суверенитет и икономическа устойчивост.
А в замяна – получаваме един куп задължения, малко пари и никакви отговори.
Коментар