
Днес приключва една срамна страница от българската политика. Кирил Петков ще остане в историята като единствения български премиер, свален с вот на недоверие – и това е единственото „постижение“, с което името му ще бъде запомнено. Но не бива да забравяме и друго: лошия му български език, повърхностното му мислене, пълната неадекватност в управлението, неизпълнените обещания, като несъществуващия завод за електромобили и петте моста над Дунав, грандоманските му и наивни проекти, и безбройните му провали.
Кирил Петков ще остане символ на най-ниското и низкото ниво на управленска култура, до което страната ни е достигала. Името му ще се нарежда до прозвища като Кире Лоберало, Киро Брейка и Кирчо Тъпото – но като най-безславния от тях.
Днес е ден за радост, а някои биха използвали и думата празник. Струва си да отбележим този край – да се почерпим, да зарадваме близките си. България се освобождава от едно голямо срамно петно. Оттук нататък всичко ще е по-добро от това, което оставяме зад гърба си.
Коментар