Доклад на ЕКИП: До 6,7 млрд. лв. инфлационни загуби за България, ако беше приела еврото заедно с Хърватия
Автори: Георги Вулджев и Стоян Панчев, ekip.bg
Ако България беше приела еврото заедно с Хърватия на 1 януари 2023г., една консервативна оценка разкрива, че загубите на спестяванията у нас биха достигнали до цели 6.7 млрд. лева само до август 2024 г. Това доказва обширен и задълбочен анализ на икономистите от ЕКИП Георги Вулджев и Стоян Панчев.
В изследването двамата проследяват всички явни и скрити инфлационни процеси в Хърватия след приемането на еврото, използвайки публични данни, трудни за оборване.
Ето още от изводите на Панчев и Вулджев:
Проследявайки не само скоростта на нарастване на цените, а докъде се натрупва това нарастване, се вижда в каква степен към днешна дата цените в Хърватия са се повишили спрямо цените в България. Изчисленията показват, че дотук цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България – съответно с 1.47 и 2.63 процентни пункта по отношение на общия инфлационен индекс. При базисната инфлация разликата достига 3.52 процентни пункта, а при услугите разликата дос- тига цели 9.03 процентни пункта (по-високи цени натрупани досега в Хърватия в сравнение с България). Анализът също подсказва, че еврото може би ще има и по-дългосрочни инфлационни ефекти.
Даните потвърждават наличието на изразени инфлационни ефекти от еврото в Хърватия. Оставайки извън еврозоната, България е била предпазена от подобни ефекти през същия период. Опитът на Хърватия доказва, че страната ни съвсем не е застрахована срещу повишения в цените при въвеждане на еврото у нас. При равни други условия, вземайки предвид разликите в институционалната и пазарната среда, инфлационните ефекти в България могат да надхвърлят тези от Хърватия, дори ако само бъдат сравнявани общите официални инфлационни индекси.
"Гласове" публикува целия анализ на икономистите от ЕКИП:
Основни наблюдения, изводи и емпирични резултати
▷ В първите дни след въвеждането на еврото през януари 2023 г. гражданите в Хърватия се сблъскват с резки покачвания на цените. Проверки на контролните органи установяват поскъпване само за дни на пилешкото, пуешкото и пушеното печено месо, вода, сок и яйца с над 10%, както и увеличение на цените на хляба до 30% и поскъпване на фризьорските и козметичните услуги в някои случаи до 50%.
▷ Инфлационните ефекти от еврото започват да се усещат в Хърватия няколко месеца преди официалното му въвеждане, като търговците са започнали да сменят цените предварително.
▷ Сравнителният анализ с аналогични ценови промени в ЕС и еврозоната потвърждава, че инфлационният бум в Хърватия още през 2022 г. е идвал в голяма степен именно от еврото.
▷ Преди въвеждането на еврото в Хърватия цените там средно са по-високи от България. След приемането на еврото тази разлика не само се запазва, но цените в Хърватия започват да растат по-бързо от цените в България.
▷ Еврото се отразява също и върху подиндексите за инфлация, свързани поотделно със стоките, услугите и т.нар. базисна инфлация. Еврото е оказало дълбоко структурно напрежение върху цените в Хърватия.
▷ След фактическото въвеждане на еврото в Хърватия групата на услугите започва да поскъпва повече от средния ценови индекс. Инфлацията при услугите запазва най-високите темпове и до днес.
▷ Стоките и услугите с най-силно годишно поскъпване постепенно „превземат” общия инфлационен индекс, достигайки рекордните относителни тегла през първите 2 месеца след фактическото влизане на еврото в Хърватия (въпреки наложените тогава мерки за потискане на цените).
▷ При анализ на инфлацията с натрупване, използвайки два алтернативно разгледани периода, цените в Хърватия до днес са нараснали повече, отколкото цените в България – разликата достига 2.63 процентни пункта при общия инфлационен индекс, 3.52 процентни пункта при базисната инфлация, и цели 9.03 процентни пункта при услугите. Това може да бъде интерпретирано като приблизителна оценка за досегашния инфлационния „данък” (или загуба) от еврото в Хърватия.
Загубите на спестявания в случай, че България беше приела еврото по същото време като Хърватия, се оценяват
между малко под 1 млрд. лева до цели 6.7 млрд. лева за периода само до август 2024 г.
Инфлационните ефекти от еврото в България могат да надхвърлят тези в Хърватия, като се имат предвид слабостите на институциите и несъвършенствата на пазарната среда у нас.
Въведение
Темата за инфлацията и еврото в Хърватия продължава да предизвиква голям интерес у нас. Адриатическата държава стана член на еврозоната на 1 януари 2023 г. и ефектите от въвеждането на еврото там вълнуват както привържениците, така и противниците на бързото влизане на България в еврозоната. Някои анализатори разглеждат Хърватия като пример за успешен процес на смяна на националната валута и адаптация без негативни ефекти върху цените и инфлацията. Според тях неотдав-
нашният опит на хърватите следва да обори страховете, че еврото ще донесе поскъпване и обедняване в България. Други са обратното мнение.
Скептиците първоначално получиха потвърждение на страховете си от Хърватия в първите ѝ дни в еврозоната. Международните медии предаваха репортажи за резки скокове на цените и разказваха за притесненията на обикновените хърватски граждани. Не бяха рядкост заглавия от рода на „Ценови шок с еврото в Хърватия”, „Цените в Хърватия се покачват след въвеждането на еврото” или „Хърватия в сблъсък с търговците заради скока на цените след еврото”. Тревожните новини заеха централно място и в българските медии и новинарски емисии.(1)
Скоро след първите дни на объркване, от Хърватия започна да пристига информация за спешни мерки на хърватските власти срещу опитите за покачване на цените.
Месец по-късно бяха публикувани първи официални данни за инфлацията, според които практически не е бил отбелязан ефект на поскъпване от въвеждането на еврото. Следващите месечни статистически данни потвърждаваха същото (или поне бяха тълкувани така). Появиха се официални анализи на институции, според които страховете от еврото са се оказали неоснователни.
Имаше опити за затваряне на темата в българското публично пространство.
Въпреки това, и днес не стихват дискусиите дали и доколко еврото е повишило цените в Хърватия. Страната често оглавява или е на челните места в списъка на държави от еврозоната с най-висока инфлация. По време на конференция в Дубровник това лято Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, се наложи да отговаря на журналистически въпроси защо инфлацията в Хърватия е сред най-високите в еврозоната (2).
България официално планира да последва Хърватия с присъединяване към еврозоната. В същото време не е тайна, че експертите не са единодушни за ефектите от еврото, а обществените настроения у нас са силно (според независими социологически проучвания - преобладаващо) отрицателни към перспективата за отказ от българския лев. Ето защо опитът
и поуките от Хърватия са така важни за България.
Настоящият анализ има за цел да представи обективно и най-детайлно досега у нас изследване на ефектите от еврото върху цените и инфлацията в Хърватия с нови методологични подходи, подходящи за сравнение със ситуацията в България.
Отличителна черта на този анализ е обстоятелството, че е напълно независим от официално или институционално финансиране или свързаност.
Изследването се състои от следните части:
Първо са обобщени теоретичните очаквания и предпоставки, според които би се очаквало приемането на еврото да доведе до повишение на цените. На базата на предишни проучвания и историческия опит от страни, които по-рано са изоставяли националната си валута и са ставали членове на еврозоната, този контекст е полезен за по-ясното разбиране на механизмите за евентуалния проинфлационен ефект от еврото.
На второ място са представени основните наблюдения и изводи от предишни изследвания за влиянието на еврото върху цените в Хърватия. Разгледани са популярни изследвания, публикувани от официални институционални източници, които към днешна дата често се привеждат като меродавни и „разрешили окончателно” разглеждания въпрос.
Третата част описва мерките, предприети от властите в Хърватия за справяне с първоначално регистрирани опити за „неоправдано” повишение на цените след фактическото въвеждане на еврото от началото на 2023 г. Тези мерки, обичайно неглижирани в предишни изследвания по темата, хвърлят важна допълнителна светлина върху практическите резултати в Хърватия и по-общо – върху комплексността на темата за потенциалните ефекти от еврото, със съответни изводи в българския контекст.
Следва представяне на данните и обосновка на подходите в настоящото изследване. Прецизността при събирането и обработването на статистическите данни, заедно с методологичната издържаност на приложените тук изследователски методи, са фактор за извличане на достоверни и валидни емпирични резултати. Тези резултати са представени и коментирани в петата част на анализа по-долу. Подробният статистически материал, илюстриран и графично, надгражда досегашните емпирични изследвания по темата, извеждайки дълбоките структурни тенденции на ефектите от еврото върху цените в Хърватия. Последната част обобщава цялостния анализ както по отношение на конкретните резултати от Хърватия, така и във връзка с изводи за България.
Контекстът: защо би се очаквало еврото да повиши цените
Автори: Георги Вулджев и Стоян Панчев, ekip.bg
Ако България беше приела еврото заедно с Хърватия на 1 януари 2023г., една консервативна оценка разкрива, че загубите на спестяванията у нас биха достигнали до цели 6.7 млрд. лева само до август 2024 г. Това доказва обширен и задълбочен анализ на икономистите от ЕКИП Георги Вулджев и Стоян Панчев.
В изследването двамата проследяват всички явни и скрити инфлационни процеси в Хърватия след приемането на еврото, използвайки публични данни, трудни за оборване.
Ето още от изводите на Панчев и Вулджев:
Проследявайки не само скоростта на нарастване на цените, а докъде се натрупва това нарастване, се вижда в каква степен към днешна дата цените в Хърватия са се повишили спрямо цените в България. Изчисленията показват, че дотук цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България – съответно с 1.47 и 2.63 процентни пункта по отношение на общия инфлационен индекс. При базисната инфлация разликата достига 3.52 процентни пункта, а при услугите разликата дос- тига цели 9.03 процентни пункта (по-високи цени натрупани досега в Хърватия в сравнение с България). Анализът също подсказва, че еврото може би ще има и по-дългосрочни инфлационни ефекти.
Даните потвърждават наличието на изразени инфлационни ефекти от еврото в Хърватия. Оставайки извън еврозоната, България е била предпазена от подобни ефекти през същия период. Опитът на Хърватия доказва, че страната ни съвсем не е застрахована срещу повишения в цените при въвеждане на еврото у нас. При равни други условия, вземайки предвид разликите в институционалната и пазарната среда, инфлационните ефекти в България могат да надхвърлят тези от Хърватия, дори ако само бъдат сравнявани общите официални инфлационни индекси.
"Гласове" публикува целия анализ на икономистите от ЕКИП:
Основни наблюдения, изводи и емпирични резултати
▷ В първите дни след въвеждането на еврото през януари 2023 г. гражданите в Хърватия се сблъскват с резки покачвания на цените. Проверки на контролните органи установяват поскъпване само за дни на пилешкото, пуешкото и пушеното печено месо, вода, сок и яйца с над 10%, както и увеличение на цените на хляба до 30% и поскъпване на фризьорските и козметичните услуги в някои случаи до 50%.
▷ Инфлационните ефекти от еврото започват да се усещат в Хърватия няколко месеца преди официалното му въвеждане, като търговците са започнали да сменят цените предварително.
▷ Сравнителният анализ с аналогични ценови промени в ЕС и еврозоната потвърждава, че инфлационният бум в Хърватия още през 2022 г. е идвал в голяма степен именно от еврото.
▷ Преди въвеждането на еврото в Хърватия цените там средно са по-високи от България. След приемането на еврото тази разлика не само се запазва, но цените в Хърватия започват да растат по-бързо от цените в България.
▷ Еврото се отразява също и върху подиндексите за инфлация, свързани поотделно със стоките, услугите и т.нар. базисна инфлация. Еврото е оказало дълбоко структурно напрежение върху цените в Хърватия.
▷ След фактическото въвеждане на еврото в Хърватия групата на услугите започва да поскъпва повече от средния ценови индекс. Инфлацията при услугите запазва най-високите темпове и до днес.
▷ Стоките и услугите с най-силно годишно поскъпване постепенно „превземат” общия инфлационен индекс, достигайки рекордните относителни тегла през първите 2 месеца след фактическото влизане на еврото в Хърватия (въпреки наложените тогава мерки за потискане на цените).
▷ При анализ на инфлацията с натрупване, използвайки два алтернативно разгледани периода, цените в Хърватия до днес са нараснали повече, отколкото цените в България – разликата достига 2.63 процентни пункта при общия инфлационен индекс, 3.52 процентни пункта при базисната инфлация, и цели 9.03 процентни пункта при услугите. Това може да бъде интерпретирано като приблизителна оценка за досегашния инфлационния „данък” (или загуба) от еврото в Хърватия.
Загубите на спестявания в случай, че България беше приела еврото по същото време като Хърватия, се оценяват
между малко под 1 млрд. лева до цели 6.7 млрд. лева за периода само до август 2024 г.
Инфлационните ефекти от еврото в България могат да надхвърлят тези в Хърватия, като се имат предвид слабостите на институциите и несъвършенствата на пазарната среда у нас.
Въведение
Темата за инфлацията и еврото в Хърватия продължава да предизвиква голям интерес у нас. Адриатическата държава стана член на еврозоната на 1 януари 2023 г. и ефектите от въвеждането на еврото там вълнуват както привържениците, така и противниците на бързото влизане на България в еврозоната. Някои анализатори разглеждат Хърватия като пример за успешен процес на смяна на националната валута и адаптация без негативни ефекти върху цените и инфлацията. Според тях неотдав-
нашният опит на хърватите следва да обори страховете, че еврото ще донесе поскъпване и обедняване в България. Други са обратното мнение.
Скептиците първоначално получиха потвърждение на страховете си от Хърватия в първите ѝ дни в еврозоната. Международните медии предаваха репортажи за резки скокове на цените и разказваха за притесненията на обикновените хърватски граждани. Не бяха рядкост заглавия от рода на „Ценови шок с еврото в Хърватия”, „Цените в Хърватия се покачват след въвеждането на еврото” или „Хърватия в сблъсък с търговците заради скока на цените след еврото”. Тревожните новини заеха централно място и в българските медии и новинарски емисии.(1)
Скоро след първите дни на объркване, от Хърватия започна да пристига информация за спешни мерки на хърватските власти срещу опитите за покачване на цените.
Месец по-късно бяха публикувани първи официални данни за инфлацията, според които практически не е бил отбелязан ефект на поскъпване от въвеждането на еврото. Следващите месечни статистически данни потвърждаваха същото (или поне бяха тълкувани така). Появиха се официални анализи на институции, според които страховете от еврото са се оказали неоснователни.
Имаше опити за затваряне на темата в българското публично пространство.
Въпреки това, и днес не стихват дискусиите дали и доколко еврото е повишило цените в Хърватия. Страната често оглавява или е на челните места в списъка на държави от еврозоната с най-висока инфлация. По време на конференция в Дубровник това лято Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, се наложи да отговаря на журналистически въпроси защо инфлацията в Хърватия е сред най-високите в еврозоната (2).
България официално планира да последва Хърватия с присъединяване към еврозоната. В същото време не е тайна, че експертите не са единодушни за ефектите от еврото, а обществените настроения у нас са силно (според независими социологически проучвания - преобладаващо) отрицателни към перспективата за отказ от българския лев. Ето защо опитът
и поуките от Хърватия са така важни за България.
Настоящият анализ има за цел да представи обективно и най-детайлно досега у нас изследване на ефектите от еврото върху цените и инфлацията в Хърватия с нови методологични подходи, подходящи за сравнение със ситуацията в България.
Отличителна черта на този анализ е обстоятелството, че е напълно независим от официално или институционално финансиране или свързаност.
Изследването се състои от следните части:
Първо са обобщени теоретичните очаквания и предпоставки, според които би се очаквало приемането на еврото да доведе до повишение на цените. На базата на предишни проучвания и историческия опит от страни, които по-рано са изоставяли националната си валута и са ставали членове на еврозоната, този контекст е полезен за по-ясното разбиране на механизмите за евентуалния проинфлационен ефект от еврото.
На второ място са представени основните наблюдения и изводи от предишни изследвания за влиянието на еврото върху цените в Хърватия. Разгледани са популярни изследвания, публикувани от официални институционални източници, които към днешна дата често се привеждат като меродавни и „разрешили окончателно” разглеждания въпрос.
Третата част описва мерките, предприети от властите в Хърватия за справяне с първоначално регистрирани опити за „неоправдано” повишение на цените след фактическото въвеждане на еврото от началото на 2023 г. Тези мерки, обичайно неглижирани в предишни изследвания по темата, хвърлят важна допълнителна светлина върху практическите резултати в Хърватия и по-общо – върху комплексността на темата за потенциалните ефекти от еврото, със съответни изводи в българския контекст.
Следва представяне на данните и обосновка на подходите в настоящото изследване. Прецизността при събирането и обработването на статистическите данни, заедно с методологичната издържаност на приложените тук изследователски методи, са фактор за извличане на достоверни и валидни емпирични резултати. Тези резултати са представени и коментирани в петата част на анализа по-долу. Подробният статистически материал, илюстриран и графично, надгражда досегашните емпирични изследвания по темата, извеждайки дълбоките структурни тенденции на ефектите от еврото върху цените в Хърватия. Последната част обобщава цялостния анализ както по отношение на конкретните резултати от Хърватия, така и във връзка с изводи за България.
Контекстът: защо би се очаквало еврото да повиши цените
Какъв позор ... 
Коментар