Първоначално изпратено от Грую Груев
Разгледай мнение
Научих и нови неща от изложението ти.
Ще опитам да направя едно скромно допълнение. Наскоро беше, в зверската тема разказах за едно събитие, провело се съвсем на скоро в Солун. Ириней и Вартоломей, чиито имена вече е удачно да се употребяват без съпътстващи определения (заради приличието), бяха централни действащи лица в едно политическо събитие - честване на 100 годишнината от победата на православното оръжие при Добро поле. Чух за това събитие в личен разговор от наши българи, които живеят в Гърция.
В търсене на потвърждение и допълнителна информация, с огромна изненада попаднах на предаването на Росен Петров, чийто гост се оказа проф. Елдъров. Познавам го само като име, нямам ни най-малка представа за неговия ранг в историческата гилдия. Всяка съсловна общност си има някаква своя вътрешна, неофициална, понякога крайно субективна, дори съмнителна и нездрава йерархия, но в този случай той, професорът, ме снабди с необходимата информация и стана изразител на още важни исторически тези. Без оглед на това какъв е и за какво точно работи, аз му благодаря за още един важен исторически урок.
Доколкото в твоето изложение става дума за предателства и "предателства", извършени спрямо спрямо род и земя български, понякога под неотменимия и незаобиколим напор на време, обстоятелства, фактори, ще споделя кратко за още нещо, което категорично доказва, че ако не поставяме твърдо Родината и интересите и на първо място, ужасите и трагедията са вече в двора ни.
1915. Бушува световна война. Двете страни ухажват България. Англия и Франция не обещават нищо. Винаги, че и до ден днешен са се отнасяли с неумело прикрито презрение към нас, дори погнуса. Дори и да не ми вярвате, запомнете това поне кат о нищо незначеща теза.
Същевременно 1913 г. е много близо, ярки са спомените от загубата, погрома, унижението, предателството. Основните ни душмани - Сърбия и Гърция са вече на страната на Антантата. "Гарантът" на Съюза от 1913 - Русия, която предаде България, също е на страната на Антантата. Румънците, още един съюзник-разбойник, който през 1913 в гръб направи военна разходка почти до София, умуват и се туткат, но явно също клонят към Антантата.
Неудачно е тук да говоря за някакви хипотези за неутралитет, още по-неудачно е да споменавам за проклетата династия, но изглежда изборът ни да се включим на страната на Централните сили е предопределен и в някакъв смисъл естествен. Дълга и сложна тема.
Ето тук иде онзи момент, за който искам да направя допълнението. За "предателството". Най-голямата и боеспособна част от българската армия е дадена под пряко германско командване.
Вместо да настъпим основно към Македония и да търсим решение на естественото гарантиране на наши национални проблеми, тя е пратена да помага на германци и австрийци, които не са отделили достатъчно ресурс и не могат да се справят със сръбите.
В никакъв случай не желая да омаловажавам героизма на Втора армия, която се бие в Македония, но войната и военното дело си имат своя логика.
Не може да се твърди, че е бил възможен друг резултат от ПСВ, но последиците от войната биха били други ако през 1915 година България беше последвала своя изконен национален интерес.
За още подробности и за други интересни неща,
гледайте задължително предаването Операция История
Знаеш, че с тебе имаме известни различия в отношението си към сърбите. Аз не ги мразя по подразбиране. Мразя елитите им, които успяват някак по-ловко да се грижат за страната си, често за наша сметка.
Уважавах бившия сръбски Патриарх Павле, ей-така човешки, по усещане!
Той има една приказка: И адът, и раят започват още на земята при този живот!
Коментар