Македония (+18)

[Trakatrak]

Ако са били много мъдри, още щяха да имат империя, а не да говорим за тях в минало време.

Няма нищо вечно. Дори пирамидите. Римската империя просъществува около 1700 години, макар че накрая си е миниатюр. Но Османската я продължава още половин хилядолетие. Като Рим е център към 700 години, но Константинопол е такъв 1600 години. Той е бил най-дълго столнина на нашите земи.

[tnm]

Мъдри са римляните! Не може им се отрече.

Ако са били много мъдри, още щяха да имат империя, а не да говорим за тях в минало време.

[4ervenasgan]

А според мен гледаш твърде много в огледалото за обратно виждане. Това често се оказва фатално...особено, ако трябва да вземеш по-остър завой напред. А и не съм чул някой все още да е успял да промени историята. Бъдещето, може би!

[nachev]

Когато България е сразена от Василий ІІ и става византийска провинция, сред аристокрацията и населението й настъпва покруса, потрес. Заради огромните жертви и усилия хвърляни десетилетия за оцеляването й, които в края на краищата се оказали напразни

Днес май ще сипвам отрано!

[Грую Груев]

И продължението му:

По своята същност падането на двете Българии през 1018 и 1396 г. са несравними и са със съвсем различен ефект. Първото падане е все едно юноша, който още расте и се развива, да бъде сгазен от кола и да остане инвалид за цял живот. Второто е все едно старец да бъде сгазен от кола и това да съкрати живота му с 5 или 10 години. Сега ще обясня метафората конкретно.

В развитието на Европа и на старите европейски народи като българи, французи, германци, англичани, които изграждат ранносредновековни държави, има 2 ключови исторически периода. Хайде, ще използвам термин от твоята област, това са 2 периода на ключови мутации.

Първият е периодът на ІХ - първата половина на Х век. Тогава се ражда средновековна Европа с разпадането на Франкската империя и възхода на България. Тогава се поставят основите на английската, френската, немската и българската народности. За тези бъдещи нации това столетие може да бъде съпоставено с раждането на дете и първите му 7 години. За нас този период е период на благополучие, успех, растеж. Тогава се формира и започва да се консолидира средновековната българска народност, но (противно на традиционната трактовка) процесът не е завършен.

Следващият период в историята на изброените по-горе народности е средата на ХІ - втората половина/краят на ХІІ век. Ако през ІХ-Х век българи, французи, германци, англичани изграждат хардуера или физическото тяло на средновековните си народности, ХІ-ХІІ век е времето за инсталиране на първия софтуер. Може би си спомняш как преди време в една друга тема тук ти обърнах внимание, че докъм средата на ХІІ век френската аристокрация и висш църковен клир носят масово старогермански (франкски имена). Подобна беше ситуацията и в Италия, някогашната лангобардска Италия. През ХІІІ век ситуацията вече е друга - френската аристокрация носи френски, а на франкски имена. Тоест между Х и ХІІІ век, по-точно от началото на ХІ до втората половина на ХІІ век нещо е станало със старофренската народност и тя от франкска се е превърнала във френска. Но вече като "софтуерни", а не като "хардуерни" характеристики, защото физическите носители на старофренската народност не са се променили. Неслучайно към средата на ХІІ век вече се наблюдават ярки примери от френската средновековна култура с например нейната куртоазна литература или рицарските традиции. Тоест към средата и втората половина на ХІІ век във Франция е приключило успешно инсталирането на духовния софтуер, инсталирането на вторичния компонент на всяка народност, на нейната ментална надстройка.

Да се върна сега по-напред, а именно защо за българите превземането на България от Василий ІІ е фатално и не може да се сравнява с превземането на България от Баязид І. Българската средновековна народност поради факта, че възниква приблизително по същото време като френската, германската и английската, следва сходен като времеви темпове процес на еволюция. Към времето, когато започват жестоките войни между България и Византия - 986 г. - България и българската народност са в общи линии приключили с изграждането на хардуера си, тоест на физическите и, ако щеш, биологическите характеристики на средновековната българска народност. Следващата стъпка, която е трябвало да се осъществи през ХІ-ХІІ век, е инсталирането на софтуера. Но точно този процес е пресечен брутално и грубо от унищожаването на българската държава и попадането на българската народност под една власт, чужда не само като държавен модел, но и като ментален модел. И вместо през ХІ-ХІІ век свободна България и свободната българска народност да преживеят и приключат с процеса на инсталиране на собствен културен или ментален софтуер, империята им налага своя. Което води до рязък разнобой, противоречие и конфликт между физическия собствено български хардуер и чуждия византийски софтуер. Този чужд насила инсталиран софтуер затормозява и менталното консолидиране на средновековната българска народност. Неслучайно именно в периода 1018 - 1187 г. етнически ние губим редица периферии - в Албания, Тесалия, Сирмиум (Срем). Няма не само собствен властови носител, който да крепи народността, няма го и софтуерният духовен носител, който да я сплотява.

След освобождението на България през 1187 г. все още има надежда чуждият византийски софтуер да бъде изчистен в повечето си прояви. Петър, Асен и особено Калоян дали интуитивно, или поради тясно политически причини, се противопоставят на византийския софтуер. По времето на Борил въпреки политическите му неуспехи тенденцията е правилна и като политическа, и като църковно-духовна ориентация - това е близостта с Латинската империя, Унгария и католическия свят начело с Рим. При Йоан Асен ІІ до 1230 г. тази разумна тенденция на ориентация към набралия сили Запад с голям бъдещ и вече проявяващ се културен потенциал за създаване на нещо ново извън фанатичното копи-пействане на Античността е запазена. До момента, в който поради дребни конюнктурни политически мотиви и инфантилни съображения за престиж (възстановяване на старата титла "василевс" все едно "крал" е нещо компрометиращо) България се връща доброволно към византийщината и към натрапения през ХІ-ХІІ век чужд културно-ментален софтуер. И неслучайно само 5 години след смъртта на "великия" Йоан Асен ІІ България е пометена от татарите и така и не успява да се изправи на крака до самия си край през 1396 г. За разлика от съседна Унгария, която също е пометена от татарите, но се възстановява бързо и през ХІV век е агресивна сила. Изобщо (но е това е тема на друг разговор) интересен е въпросът за мита за грубата папска намеса в политиката и вътрешния живот на католическите държави и доколко културната надстройка (софтуерът) на католическата църква има толкова рушителен върху местните култури и манталитет на местните елити ефект, какъвто се оказва православно-византийският софтуер, особено върху страни, съседни на империята и били в един момент част от нейното политическо пространство.

Надявам се, че разбираш защо по-горе сравних завоюването на България през 1018 г. с катастрофа, сполетяла юноша, в резултат на която той остава до живот инвалид. Унищожаването на българската държавност и държавни традиции (живи в някаква степен все още докъм 1072 г.) се оказва гибелно, защото съвпада с епохата, на която историческите закономерности са отредили роля на инсталиране на вторичния и по-важния духовен софтуер, епохата на излизане на българската народност от детството и навлизането й в пубертета, когато не само се осъществяват количествените промени на физически растеж, но и се формира характерът, мисленето и душевността на човека, тоест на българската народност в конкретния случай.

Когато се излезе от тъпите ограничени рамки на мислене на родната медиевистика, която при анализа си не отчита психологическите и културни последици от политическите събития и процеси, а те са ключови, зазвучава Вагнер вместо Моцарт. Моцарт звучи само докато историята се гледа на хардуерно ниво, премине ли се на софтуерно ниво и времевите отрязъци на анализ не са дребно накъсани на 50 или 100 години, а 1000, идва Вагнер

[Грую Груев]

За Начев

Когато България е сразена от Василий ІІ и става византийска провинция, сред аристокрацията и населението й настъпва покруса, потрес. Заради огромните жертви и усилия хвърляни десетилетия за оцеляването й, които в края на краищата се оказали напразни

Преди 1018 г. има нещо, което страшно е дразнело византийците и то е документирано - това е българската гордост, горделивост и надменност. Но това не е гордостта и надменността на парвенюто, а е с покритие, това е доказала се гордост от факта, че един народ създава империя на територията на богопомазаната Римска империя и 300 години не само успешно я защитава, но и често е в настъпление. След 1018 г. настъпва покрусата. В историята на средновековна Европа няма друг случай, в който една държава (Византия) да води тотална война против друга държава (България) и тази война да завърши с унищожаването на цяла една първокласна европейска сила. На фона на битките и касапниците от периода 986-1018 г. Стогодишната война е слаба имитация - за век и нещо в нея има 3 големи битки със затишия от няколко десетки години. И сам можеш да си представиш какво е станало в душите на българите след 1018 г. - няма го вече техният василевс (император), няма я империята им, патриаршията е разжалвана до архиепископия, която от 40-те години на ХІ век е постепенно погърчена. Като компенсаторен народопсихологически механизъм вместо предишната гордост, самочувствие и увереност в собствените сили, се появява униние, отрицание на своето и преклонение към постиженията и културата на силния на деня, на империята. Възниква светоусещането, че онова, което крепяло българите 300 години преди това, съзнанието, че са различни и че различието е изворът на силата им, ги е подвело, не ги е спасило от мощта на всемогъщата империя. След 1018 г. настъпва отчаяние и примирение със съдбата на имперски поданици. Аристокрацията, тоест светският елит на българите, започва да се чуждее и да следва византийски моди и обичаи.

Но не е само това. Така както епопеята между 986-1018 г. е единствената по рода си в историята на средновековна Европа тотална война на една държава против друга, така и съседството на България с Константинопол, сърцето на Византия, няма аналог. Константинопол е най-блестящият културен център в целия християнски свят. Съпоставките с него на това, което може да предложи България след 681 г., след 865 г. или през 1350 г., не са никак в полза на България. Напротив - дисбалансът е огромен. Няма друг такъв културен дисбаланс в други части на Европа. Ако си французин от ХІ век, като минеш немската граница, заварваш същата или подобна културна среда и ниво, ако си италианец и отидеш в Прованс, разликата не е голяма. Тук обаче разликата е огромна. И ако до 865 г. и до 1018 г. българите имали като щит гордостта си и отхвърлянето или поне омаловажаването на имперското културно превъзходство в името на държавното си и културно оцеляване, след 1018 г. вече го няма мотивът за културното противопоставяне - свободата и независимостта на собствената държава и свобода. И нерадостната съпоставка и сравнение водят до обратния процес - прегръщане на чуждото, ей така, напук, и заради яд, че щом като твоята култура не те е опазила като независим народ, явно чуждата е по-стойностна.

Забележи какво правят българските владетели през ІХ и Х век. Копират от ромеите, но избирателно. Големите строежи от Плиска и Преслав обаче са различни като техника на изпълнение от ромейските. Което говори за собствен национален и културен проект, за стремеж към изграждане на своя култура, която да се противопоставя на чуждата. След 1018 г. собственият национален и културен проект е вече мъртъв, заменя го чужд. А неуспехът за създаване на собствена култура се оказва пагубен за последващите съдбини на българския народ. Може би, ако имахме още столетие време докъм началото на ХІІ век, българският национален културен модел щеше да се консолидира и това щеше да промени коренно историята и манталитета ни.

Та така се ражда "Торбалан от Кюрдистан" в България. И за него не е виновен кюрдистанският или арменският Торбалан, а безпрецедентната в цялата история на Европа катастрофа на собствения държавен и културен проект. Тази катастрофа поражда нихилизъм, неверие в своето и в собствените сили, търсене на упование в блестящата византийска култура на прага на земята ти. В резултат на това между 1018 и 1185 г. българското общество, българския културен чип и национална психология са премодулирани, пренаписани с византийски софтуерен код, което е причината и за повечето ни национални нещастия и несполуки след този злощастен ХІІ век. Този чужд византийски софтуерен код е и причината след 681-1018 г. България никога повече да няма свой собствен национален проект!

Затова и народът губи вяра в собствената държава, той започва да я отрича, защото вижда в нея умалено копие и пействане на византийската държава, а тя е чужда държава, не своя. С църква, която е като българската, но понеже е църква на чуждия насилник, и самата църква става колаборационистка и чужда. Преди години, като четох помениците на царе и императори от Бориловия синодик, бях изумен. Там прочетох "Вечна памят на цар Василия". "Цар Василия" не беше Василий І , а Василий ІІ. Значи "българската" православна църква чества "вечна памет" на най-злия враг на българите и на България! Това показва, че средновековната БПЦ е едно чуждо, византийско тяло, имплантирано в нашия организъм. Затова Ботев в момент на кристално интуитивно прозрение нарича БПЦ "тази непорината византийска воня".

След като "собствената" ти църква почита най-злия враг на българския народ, очевидно е защо народът не е гледал на нея като на собствена църква, а като на чужда църква. И затова я отрича. И една част от народа го удря на обратно на селско езичество, други се прегръщат с "Торбалан от Кюрдистан", а трети, най-многобройните, стават от партията "дето им е все тая". Само че след като на масата от народа ти му "е все тая", той вече губи интерес и към съдбата на държавата и към собствената си съдба.

Когато идват турците, те само погребват повизантийчената мърша на Второто българско царство. То е било изгнило отдавна, не както ни учат, след първата половина на ХІV век, а още при "великия" късметлия Йоан Асен ІІ, който не осъзнава мъдростта на великия Калоян, че спасението и силата на България е в противопоставянето на Византия и най-вече на византийщината и с радост ги прегръща. Заедно със стегнатото младо дупе на Мария, щерката на вероломния Теодор Комнин, бившия му враг.

Турското владичество дава още повече сили на българския "Торбалан от Кюрдистан". За 500 години за българина държавата е чужда държава, тази на поробителя. Още 500 години духът на отрицанието се храни обилно сред нас. След 1878 г. нещата вървят отново зле. Руската империя ни насади комплекса за "вечната благодарност" и "вечната задълженост" за освобождението ни. Съединението от 1885 г. показа на българите, че нещата могат да стават и със собствени сили и собствена воля, пряко волята на великите и големите. Но Втората балканска и особено Първата световна война ни натикаха отново на дъното, защото всяха в душите на народа и на интелигенцията ни отровата на усещането, че нищо не зависи от нас, че всичките ни погроми се дължат на опитите ни да построим нещо сами, със свои сили и със собствената ни воля. Неслучайно след 1918 г. сред българската интелигенция плъзват нихилистични настроения, отрицание на доскорошните усилия за национално обединение. Тогава се зараждат и бълнуванията, че войните били грешка, че трябвало да се прегърнем със сърбите, защото явно великите сили на тях били отредили ролята на господар и джандарин на Балканите. Единственият аналог на тази духовна покруса, на това неверие в своите сили, на неверието и разочарованието от себе си е покрусата след 1018 г.

След 1944 г.. държавата отново престана да бъде държава на българите, тя стана съветска държава с "български" наместници. Резултатът - още 45 години нейно отрицание от обикновените българи. И засилване като компенсаторен механизъм на чуждопоклонството, само че не византинопоклонството, както през ХІІ век, а западнопоклонството като контрабаланс и контрапункт на съветизма у нас.

След 1989 г. дойде поредното духовно пиршество на "Торбалан от Кюрдистан". България не успя да вземе много острия завой на прехода от планова (и неефективна) икономика, от командно-деребейска социалистическа държава към държава с пазарна икономика и върховенство на закона. Вместо това се появи франкенщайнът на дивата олигархично-капиталистическа държава, в която подкупът убива всяка законност. В резултат на покрусата от големите очаквания и жалките резултати сред хората в България и сред 1 милион икономически емигранти се нароиха новите "торбалановци от Кюрдистан". За новите отрицатели на всичко българско като качества и постижения българинът е "ганьо", мърляч, чалгар, простак, мързел, дребен далавераджия. Докато западнякът (който може да е по-голям "ганьо" от нашенеца, по-голям простак, мързел и мошеник) е "европеец" и изобщо висша порода човек. Ако между 1945-1989 г. едни идиоти скандираха лакейски "да работим по димитровски" или "по ленински", днес подобни идиоти и духовни торбалановци от Кюрдистан скандират "да работим по европейски". Но ако ги попиташ какво разбират под това, няма да могат да ти отговорят.

В заключение. "Торбалан от Кюрдистан" само дооформя щрихите в характера и манталитета си в периодите 1396 - 1878 г., 1918 -1944 г., 1945 - 1989 г., 1990 - 2018 г. Истинското нещастие, истинската трагедия на българския народ започнаха през 1018 г., в деня, в който Кракра Пернишки заедно с други 30 началници на крепости отидоха и уморено и обезверено подвиха коляно пред Василий ІІ Българоубиеца и така заложиха при Дявола бъдещето на 50 поколения след тях. Истинския национален и държавен проект на българите умря в този ден на 1018 г. След това всичко, което е правено, прави се или ще се прави, е само жалък ерзац на обезверени, нихилистични, себемразещи и себеотричащи се "торбалани от Кюрдистан".

[Trakatrak]

Да, де! Но тук не става дума за сила, а за ум. Аз римската сентенция имах навпредвид, според която на жената като на притежателка на дълга коса и се полагало къс ум,

Мъдри са римляните! Не може им се отрече.

[nachev]

щото България има 2 крушения, разделени от 900 години - 1018 и 1918, всичко друго е поправимо, но не и крушенията от тези години! Ако искаш, мога да ти дам линк, мисля, че съм го давал и тук, за един доста по-умен от мен човек, който разви тезата за 1018 и защо тази година е прокълната.

.

Не се сещам за този материал. Пусни при сгода.

Да, някъде 1918 нещо в нашата страна се е прекършило и нещата не вървят на добро.
А в настоящите дни вече си нямаме дори дядо Вазов, под чийто балкон да поплачем, с надежда да чуем насърчителна дума.
Проклета история ...

Чуй задължително и разказа за баловете в София през 1918 !!!

[nachev]

Така си е. Дължината на косата ич няма значение

Имам необходимост от глътка въздух, та ще се пошегувам в стилистиката на една друга тема, ясно осъзнавайки че по този начин давам силни козове на мои душмани, които вече са ме сложили в списъка за отстрел и "слагане на шапка".
Главата ми е на дръвника на началниците и съм готов да изпия горчивата чаша, като никой не ми е виновен, че се отклонявам от темата.

Тънъмче, това с дължината на косата е малко относително-времева категория и аз клоня да се съглася с теб, относително условно.
Нали разбираш, че сложих думата "времева" в отчаян опит да докарам исторически мирис на словото си, та белким ме пощадят.

Обикновено нещата се случват така: първоначално косите са дълги. Когато някой съдбовно запленен от тяхната сила, непокорност, разпиляност, букленост, дъх, ухание, тоналност, вече рискува да се задуши в резултат на иммобилизиране ..., косите биват отрязани. Не за друго, а за да не си иде мърцина субектът., оплел се безнадеждно
От чисто хуманистични подбуди!

Ето това е причината за дохождането на мъдростта и при дългокоси, и при късокоси индивиди!

[tnm]

Напротив. Навремето кога им отрязвали косите на воините, се смятало, че им се отнема силата. Няма ли се подстригваш? На сасон.

Да, де! Но тук не става дума за сила, а за ум. Аз римската сентенция имах навпредвид, според която на жената като на притежателка на дълга коса и се полагало къс ум,

[Trakatrak]

Така си е. Дължината на косата ич няма значение

Напротив. Навремето кога им отрязвали косите на воините, се смятало, че им се отнема силата. Няма ли се подстригваш? На сасон.

[Грую Груев]

Начев, страхотно изложение, поздравления - дори да имаме някакви търкания (по дребнотемия), ти си истински българин, казващ нещата право в очите! Обаче, нека те допълня за онази, съдбовната 1915 - за 1913 е казано и изписано много, макар че и там може много да се рови, защото 1913 е прелюдията и към Гаврило Принцип и Първата световна, и към нашето реално крушение през 1918, щото България има 2 крушения, разделени от 900 години - 1018 и 1918, всичко друго е поправимо, но не и крушенията от тези години! Ако искаш, мога да ти дам линк, мисля, че съм го давал и тук, за един доста по-умен от мен човек, който разви тезата за 1018 и защо тази година е прокълната.

Но сега говорим за 1915, само вметка - гледам доста предавания за Първата световна, нали са 100 години от края ѝ, та е модерно, но навскяъде оневиняват шибаните шумадийци, които сами подпалиха войната, и все обвиняват Кайзера, Императора (като че ли друг баща на неговото място би направил друго, като види, че някакви примитиви убиват сина му) и Николашка с отрязаната шашка, а шумадийчетата едни хрисими, хрисими. Та затова казвам, че всичко зашочва от 1913, когато те лапнаха големият залък, даден им от мадър Раша, с любезното съдействие на останалите велики сили...

Нейсе, за 1915 - малко не си прав - Шумадия е във война с АУ и Германия, Османската имеприя е на страната на АУ, но Румъния не се е решила къде е, нито пък Малякия - те пък съвсем го играят курвачката - ние, вика, сме с немците, щото Кайзера е чичо на нашия клепар, ама пускаме и Антантата да си направи база в Солун, щото не можем да им се противопоставим. И не случайно лятото на 1915 е наречено "Българското лято" - толкова голяма е значимостта ни! Къде ти сега някой да помни тези неща, та в този форум са основно емигранти и нихилисти.

Тогава е и аферата "Деклозиер" - много хора тук цитират Буров, но той (не той, той е чистото лице на мафията, даже се бие на фронта_ е един от отговорниците за трагедията - с френски пари изкупуват зърното (била е много обилна година), за д апринудят България да влезе на страната на Антантата. Такива ми ти работи с Буров - големият държавник.

Дали е могло да отидем към Антантата - твърдо не, дори когато Шумадия е смазана от АУ и Германия, те не дават и дума да се издума за "Вардарската бановина", т.е. Македония - "чисто сръбска земя с южни сърби, които си били забравили корена". Пък и какво да вземем и от кого - ние имаме земи във всичките ни съседи, не мжем да воюваме с всички, вече сме яли калая преди 2 години, то и пак го ядем 15 години по-късно, когато Турция, Румъния, Малякия и Шумадийската кочина се обедиянват в Малката Анатанта срещу нас. Православие, братче, какво да говорим повече.

Та за 1915, че стана объркано - изчислено е, че включването на България във войната на страната на Централните сили я удължава с 3 години. Кажи, как да не ни мразят, а? Щото е по-лесно да мразиш дивите балканци, които просто търсят справедливост, отколкото да признаеш собствената си глупсот с подкрепата на някакви шумадийски свинари - нали не забравяме, че Първата световна почва заради убийството от сърбин на австрийския престолонаследник?

И още нещо - уж сме били незначими, петоразреден фронт едва ли не, но рухването на фроната в Македония води до край на войната в рамките на месец и нещо. Нито един друг пробив няма такива последици. Нито един - ето толкова значима е била България. Толкова!

Онова крушение от 1918 уби всичко и няма съвземане, няма. С болка го казвам. За другото си прав - и за кобурга, и за подчинението, но без да го оневинявам, едва ли е имал друг избор с тази многохилядна македонска емиграция в София. Неутралитет би бил перфектен вариант, но той не е желан от никого освен от няколко кухи кратуни, на които сега сме кръстили градове.

[Trakatrak]

Trak, ами не е така, брат, просто това е най-лесното и приятно за ухото извинение, че са избягали, ср@ли са на гробовете на дедите си (без извинения) и са дърво без корен - свой сред чужди и чужд сред свои. Обичам родината, мразя държавата са приказки за 16 годишни сополанковци с тениски на Че, а не за улегнали 30+ инвеститори, каквито се предполага, че сме ние!

Ходил съм досто по чужбината, виждал съм много емигранти - ами такава омраза към "кочината", като сред бълагрите в чужнина, не съм виждал. Нито сред чехи, нито сред поляци, нито сред румънци, сред никой. Никога. Давал съм веднъж сравнение - абсолютни помаци - неприети там, неприети и тук, поради което изпълнени с омраза към всичко, особено към своите, и способни на баташки кланета, образно казано...

Как да е, иде реч за македония като еманация на антибългарщината. Тя няма друг път освен ЕС, а за да влязат в ЕС, следва да влязат в НАТО, колкото и това да не се харесва в Белград и Москва. Нашият интерес е да заявят, че са нова държава, чиято история почва от 1944, преди това историята им е българска. Няма Даме, няма Гоце, няма Яне, няма никой - всички са българи. Точка. Апропо, наскоро им чух химна - ми че те в него пеят за Яне Сандански бе - айде другите родени в Македонията или Гръчко, ама Яне си е баш българска мутра отвсякъде - щях да се спукам да се смея. А ние си мълчим. Хеле пък Шкембе войвода - днес видях винил, че ВМОРО ставало на 125 години и се борило за българщината - ех, Гоце, Гоце, ама не от Сирищник, ако знаеше какво леке е начело, щеше до Русе да идеш, че да му прекъснеш родата. Нейсе. Млъквам.

Червенасган, пич, готин си и си симпатичен събеседник, когато с радост чета, обаче залитанията ти в либерастия ми идват он топ. Ок, избягал си, и сестра ми избяга, и тя с твоите мотиви - тук имаше достатъчно добър живот, но уж в името на детето, но като се прибере, и плаче. Шото вътре в себе си знае, че е предала рода си, а и аз ѝ го напомням. Да, там живее отлично -сега си купи къща за над милион евро в луксозен квартал на Гренобъл, но винаги ще си остане маята на българката в нея. Мъчно ми е, защото е кадърен човек и можеше да остане и да помогне тук, както и ти можеше да си в България и да помагаш на родината си. Избрали сте друг път - не ми е приятно. но го приемам, но поне бъете горди, че сте българи, най-малкото родословието си няма как да го промените, а не плюите в кофата, от която сте пили и пак ще пиете!

Ти си идеалист, ама защо искаш и другите да са. Родът, народът, Родината не са всичко, ако и да имаш задължение към тях. Всеки има право на избор. Заминали - заминали. Ние пък сме останали - да не сме оставали. Избор в съдбата. Бракята оттатък също имат право на избор, но нямат право да краднат от нашето когато кривват по друг път. Хубаво си го казал, да признаят, че от 1944 им е оттокът национален. Но точно това не щат да сторят. А твоето мнение за оня срамно комичен, мокър герой, хич ме не топли, щото оня достатъчно е загрял обстановката с провокации и интрижки във всички посоки.

[tnm]

Умното си умно!!!

Така си е. Дължината на косата ич няма значение

[Trakatrak]

И що по принцип требва да мразим.

Гледам, Кака ти е отговорила, та само ще я допълня. Не живеем в идеален свят и слава Богу! Ако не мразиш злото, каквото е то според теб, значи си безличен примиренец. Омраза е обща дума. Това състояние не съдържа задължително ожесточение. Но в надпреварата, конкуренцията, които може да изразим като естествен подбор (не съм дарвинист, но някои негови термини са общо приложими) естествено се поражда омраза. Дори у кайно порядъчни личности. Светът е шарен.