Политика

[barbaron]

Маленький Израиль в очередной раз поставил на место огромную Россию. С-300 снова промолчали.
Детальнее: https://www.youtube.com/watch?v=kQOdRR9AT0g

2019 год

17 мая. Сирийские государственные СМИ сообщили о нескольких ракетах, выпущенных из Израиля, со стороны Кунейтры. SOHR утверждает, что не менее трех взрывов раздались в тех районах Дамаска, где расположены базы "Хизбаллы" и проиранского ополчения.

13 апреля. Сирийские государственные СМИ сообщили об ударах по объекту в районе города Масьяф к западу от Хамы. По данным сирийской оппозиции, была атакована база "Хизбаллы". Сообщается о разрушенных зданиях и шести раненых.

27 марта. Сирийские государственные СМИ сообщили об ударах по военному аэродрому и промышленной зоне Шейх-Наджар возле Алеппо. Информационное агентство SANA написало, что, предположительно, речь идет об атаке, осуществленной ВВС Израиля.

11 февраля. Сирийские государственные СМИ заявляют, что танки ЦАХАЛа обстреляли цели в провинции Кунейтра. Неофициальные сирийские источники сообщают, что удары были нанесены по позициям "Хизбаллы" как с земли, так и с воздуха. Факт нанесения удара подтвержден израильским руководством.

21 января. ЦАХАЛ нанес массированный удар по объектам иранских вооруженных сил в окрестностях Дамаска, кроме того были атакованы сирийские ПВО, пытавшиеся мешать действиям израильских ВВС. Причинен значительный ущерб. SOHR сообщает о десятках убитых сирийских и иранских военных.

20 января. Дамаск и Москва заявляют, что израильские ВВС атаковали цели в районе аэропорта около Дамаска Вскоре после сообщений об атаке израильская система ПРО перехватила ракету, выпущенную из Сирии.

12 января. Сирийские СМИ сообщают об атаке на объекты в окрестностях Дамаска и в Эль-Кисуе. По утверждению SANA, атаке подверглись склады с оружием. Оппозиционные источники утверждают, что в аэропорту Дамаска были ликвидированы иранские грузовые самолеты. 13 января премьер-министр Израиля Биньямин Нетаниягу подтвердил факт удара по иранским складам в Сирии.
...

[barbaron]

Ето го и финалния резултат от над две години труд - тежък превод от полски, внимателно редактиране и финално сверяване на около 1100 бележки една по една. Най-мащабната биография на руския президент - "Вова, Володя, Владимир Путин" - ще излезе в края на месеца.

20% намаление тук: https://ciela.com/vova-volodya-vladimir-putin.html

Едва ли има човек на планетата, обвит в толкова мистерия, колкото президентът на Руската федерация Владимир Путин.
Сега обаче полската журналистка Кристина Курчаб-Радлих повдига завесата на тайните.
Тя живее в Русия в периода 1990–2004 г., пряк свидетел е на ерата Елцин и на възхода на Путин – и свързаната с него война в Чечения. Наричана „полската Политковская”, тя е носител на множество журналистически награди за статиите, книгите и документалните си филми. Номинирана е за Нобелова награда за мир през 2005 г.

В тази безпрецедентна по мащаб и задълбоченост биография ще прочетете смайващи и подкрепени с документи и свидетелства подробности за:
• загадките около детските години на малкия Вова и какво прави той, за да ги прикрие;
• работата му за КГБ и какви задачи има в Източна Германия около падането на Берлинската стена;
• участието му в управлението на Санкт Петербург, свързано с невиждани по мащаб корупция и контрабанда;
• влизането му в полезрението на Елцин и издигането му до директор на ФСБ;
• кой носи отговорност за атентатите в жилищни блокове, които дават възможност на Путин да се изяви като безмилостен лидер във войната в Чечения;
• какво се случва около потъването на подводницата „Курск”;
• терористичните атаки над театър „Дубровка“ в Москва и над училището в Беслан, както и бруталните „спасителни” действия;
• връзките между руските тайни служби и „Ал Кайда”;
• войните с Грузия, Украйна, окупацията на Крим;
• смазването на опозицията и протестите срещу властта в Русия;
• процеса срещу „Пуси Райът” и използването на руската православна църква като политически инструмент;
• подкупването на принца на Монако Албер II, за да се осигури домакинството на олимпиадата през 2014 г.
• успехът на Путин в омайването на редица западни лидери – Джордж У. Буш, Жак Ширак, Силвио Берлускони, Герхард Шрьодер и др.;
• убийствата на Саша Литвиненко, Борис Берзовки, Анна Политковская, Борис Немцов и др.

[v_tin]

Колко поста са позволени да бъдат маркирани като заяждане и съответно изтрити, преди да баннете даден потребител

[v_tin]

Министерството на образованието и науката (МОН) опроверга фалшивите новини, разпространени от председателя на създадената през 2014 г. партия „Възраждане” Костадин Костадинов по отношение на новите учебни програми за средните класове и преквалификация на педагогическите кадри, които министерството извърши през тази зима и пролет.

В четвъртък (16 май 2019 г.) на сайта на партията, придобила популярност с проруските си позиции, бе обявено, че „Възраждане” е постигнала „пълна победа”, тъй като „ спря обучителните семинари, които подменяха историята ни”.

Някои медии веднага разпространиха публикуваното за срещата, но то се оказа фалшива новина.в
Ден преди МОН и от Националния център за квалификация на педагогическите специалисти в Банкя към министерството опровергаха разпространената от „Възраждане” манипулация.

Мярнах нещо за някакви семинари в които се подменяла историята наистина, но имаше и изказвания на учители че това е истина, имаше хора които застават с данните си зад своите постове, така че най вероятно е истина за семинарите. Имаше изказване за някой лектори известни с прорустките си позиции в медиите, но там четат съвсем други лекции. Е какво да се прави- овде парица е царица-

[barbaron]

Министерството на образованието и науката (МОН) опроверга фалшивите новини, разпространени от председателя на създадената през 2014 г. партия „Възраждане” Костадин Костадинов по отношение на новите учебни програми за средните класове и преквалификация на педагогическите кадри, които министерството извърши през тази зима и пролет.

В четвъртък (16 май 2019 г.) на сайта на партията, придобила популярност с проруските си позиции, бе обявено, че „Възраждане” е постигнала „пълна победа”, тъй като „ спря обучителните семинари, които подменяха историята ни”.

Някои медии веднага разпространиха публикуваното за срещата, но то се оказа фалшива новина.
Ден преди МОН и от Националния център за квалификация на педагогическите специалисти в Банкя към министерството опровергаха разпространената от „Възраждане” манипулация.

[barbaron]

В книгата са включени сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и за почти неизвестните политически съдебни процеси, насочени срещу инженерно-техническата интелигенция.

Изследването на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество в периода 1944–1989 г. „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, по своему герои, които, поставени на изпитания, отстояват до край общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.
http://ciela.bg/books/book/pogubenata-blgariia/2987

[Pyramid]

Бе за 60 долара на пост бих се замислил.
Ма надали, вероятно е 60 цента.

...или под 6. Ама онО си знае.

[vikhunter]

На германците ще им писне и ще стане страшно.

Рамщайн

https://www.youtube.com/watch?v=NeQM1c-XCDc

[v_tin]

[

Скандално видео.
Австриският корумпиран vice-chancelier Heinz-Christian Strache иска рублички

Ами и той като всички- иска пара, между другото какво стана с малкия човек с големите токчета и табуретката- саркозито, нали го съдиха- докъде докараха процеса

[v_tin]

Staтията е дълга 2 страници- който го интересува да чете. И линк към видеото на алекс алексиев от българия аналитика--https://www.youtube.com/watch?v=T1UX...YIBRgbGLyQta7Q

https://www.spiegel.de/international...a-1266586.html

German Failure on the Road to a Renewable Future

In 2011, German Chancellor Angela Merkel announced the country was turning away from nuclear energy in favor of a renewable future. Since then, however, progress has been limited. Berlin has wasted billions of euros and resistance is mounting.


It's a fantastic idea. The energy landscape of tomorrow. There are 675 people in Germany working every day to make it a reality -- in federal ministries and their agencies, on boards and panels, in committees and subcommittees. They are working on creating a world that on one single day in April became glorious reality. Here in Germany. It was April 22. Easter Monday.

ADVERTISEMENT

That day, it was sunny from morning to evening and there was plenty of wind to drive the turbines across the entire country. By the time the sun went down -- without the need of even a single puff of greenhouse gases -- 56 gigawatts of renewable energy had been produced, almost enough to cover the energy needs of the world's fourth-largest industrialized nation.

Unfortunately, it was only for that day.

The other days are dirty and gray: Most of the electricity that Germany needs is still produced by burning coal. Then there are the millions of oil and natural gas furnaces in German basements and the streets packed with the cars with diesel- and gasoline-powered motors.

ADVERTISEMENT

The vision of the fantastic new world of the future was born eight years ago, on March 11, 2011, the day an earthquake-triggered tsunami damaged the nuclear power plant in Fukushima, Japan. The disaster led Chancellor Angela Merkel and her cabinet to resolve to phase out nuclear power in Germany. It was an historic event and an historic decision.

But the sweeping idea has become bogged down in the details of German reality. The so-called Energiewende, the shift away from nuclear in favor of renewables, the greatest political project undertaken here since Germany's reunification, is facing failure. In the eight years since Fukushima, none of Germany's leaders in Berlin have fully thrown themselves into the project, not least the chancellor. Lawmakers have introduced laws, decrees and guidelines, but there is nobody to coordinate the Energiewende, much less speed it up. And all of them are terrified of resistance from the voters, whenever a wind turbine needs to be erected or a new high-voltage transmission line needs to be laid out.

Analysts from McKinsey have been following the Energiewende since 2012, and their latest report is damning. Germany, it says, "is far from meeting the targets it set for itself."

Germany's Federal Court of Auditors is even more forthright about the failures. The shift to renewables, the federal auditors say, has cost at least 160 billion euros in the last five years. Meanwhile, the expenditures "are in extreme disproportion to the results," Federal Court of Auditors President Kay Scheller said last fall, although his assessment went largely unheard in the political arena. Scheller is even concerned that voters could soon lose all faith in the government because of this massive failure.

Surveys document the transformation of this grand idea into an even grander frustration. Despite being hugely accepting initially, Germans now see it as being too expensive, too chaotic and too unfair.

How Germans Will Live and Work

And yet, the future of the entire country depends on it: ecologically, economically and technologically. But also societally. In contrast to the new Berlin airport, whose opening has been delayed for years, the Energiewende cannot just be shrugged off as a regional blunder. It is a project that will determine how Germans will live and work in the future, how German industry will remain competitive and what societal cooperation will look like.

International Newsletter: Sign up for our newsletter -- and get the very best of SPIEGEL in English sent to your email inbox twice weekly.
Enter your email address


Politicians are quick to label projects as being in the national interest, but this one truly is -- especially given that environmental leadership has become a key element of German identity. A majority of Germans were once proud of the turn away from nuclear and toward renewables, a pride political leaders could have capitalized on.

But the grand transformation has lost its way. The expansion of wind parks and solar facilities isn't moving forward. There is a lack of grids and electricity storage -- but for the most part there is a lack of political will and effective management. The German government has dropped the ball.

In the Economics Ministry alone, 287 officials are working on the issue, divided into four divisions and 34 departments. There are at least 45 additional bodies at the federal and state levels, full of people who also want to move the project forward. They collect vast quantities of data and come up with complicated incentives -- a huge effort that has produced only modest results.

One example is STEP up!, an incentive program meant to help companies deal more efficiently with electricity. Its initial goal was to approve 1,000 applications in 2017, but only seven were authorized in the first three quarters of that year. Then there is the law providing tax incentives for electric vehicles. Six months elapsed between the drafting of the law and its publication, despite the legislation's status being "particularly urgent."

Experts are getting bogged down in details -- producing papers, but no strategies. For months, the vital position of state secretary for energy remained vacant. Nobody feels a sense of responsibility and there is nobody to decide what tasks have priority. Because Germany doesn't even have an Energy Ministry, the issue ends up falling through the cracks. And the chancellor has not stepped in to point the way.

In December 2015, Merkel signed the Paris Agreement on climate change, in which Germany pledged to do its part to slow global warming. More than three years have passed and almost nothing has been done. The migration debate and the rise of the right-wing populist Alternative for Germany have largely shunted the issue of climate change.

At the 2007 G-8 Summit in Heiligendamm, in northern Germany, Merkel indicated she was sympathetic to the idea that every person on earth should be allowed to emit the same amount of CO2. It was a revolutionary idea. But nothing came of it.

'Biggest Hurdle'

Even earlier, in 1997, back when she was the German environment minister, Merkel told DER SPIEGEL: "When it comes to reducing CO2 emissions, vehicle traffic is the biggest hurdle." She could say the same thing today.

With Merkel's tenure as German chancellor now coming to an end, her greatest failure would seem to be that she has done so little to advance climate policy, despite it having been a key issue for her early in her political career. Even though Germany introduced the term Energiewende to the global vocabulary, much like kindergarten or wanderlust, its successful implementation has been left to others.

Like the Netherlands, for example, which has long been the largest supplier of natural gas to the European Union. The country has decided to completely abandon the production of the fossil fuel within a decade and to use the pipeline infrastructure for gas produced from wind power with the help of power-to-gas, or P2G, technology. In six years, no more cars with internal combustion engines will be licensed.

In Sweden -- the Energiewende world champion, according to the International Energy Agency -- a high CO2 tax, of almost 120 euros per ton, is driving people and companies to pay more attention to how they heat, drive and do business. The tax was first introduced there in 1991. In Germany, the debate has only just begun.


DER SPIEGEL
Even the U.S. is making improvements. Americans are increasingly turning from coal to natural gas to generate electricity. It's only slightly less dirty, but the country's CO2 emissions are trending in the right direction.

Progress, in other words, is being made everywhere -- just not in the birthplace of the Energiewende. German CO2 emissions have only slightly decreased this decade. Eberhard Umbach is on the board of directors at a scientific initiative called Energy Systems of the Future (ESYS). He says that the view of the Energiewende has shifted. Just a few years ago, he says his foreign counterparts were skeptical but also full of admiration for the élan with which Germany had jumped into the project. And now? "It has completely reversed," the scientist said at a February conference. "Others are faster than we are."

The transformation that has already taken place -- the shift in electricity production, fueled by billions in expenditures -- was the easiest step in the process. Politicians have ignored other elements, like industrial production, building efficiency and, especially, vehicle traffic. Involving those areas and coming up with an overarching concept, that's the hard part that must now be addressed. And it will determine whether Germany will once again become a model of sustainable economic production or whether the entire experiment will end in failure.

So, how did this marvelous idea turn into such a monumental failure?

Why Germany's Energiewende Might Fail

The German government made a key mistake when it announced the end of the nuclear era in Germany eight years ago: It announced it was turning away from nuclear power, without simultaneously initiating the end of coal.

[barbaron]

Скандално видео.
Австриският корумпиран vice-chancelier Heinz-Christian Strache иска рублички

[eta orel]

Скоро може да ме баннат.
Сега рублата е пратила на шефчетата искането да бъда баннат.
Шефчетата сега си живеят живота, както и трябва, и ще решат банването когато им е удобно.
Та после не питайте за имената ми, де.

[eta orel]

Просто ви съжалявам, рубла.
Нямам ли правото да го изкажа?

Виж се кво си... Надали можеш, и със сигурност не искаш.

Е, нищо. Гола вода сте, двукраки сте, а не хора, та затова ми затри тази дума.
Но тя ще ви се върне - вашата търсена слабост да живеете "по-лесно" ще ви се върне много грозно, от грозотията ви. Да, ще го изтриеш, но все пак чуй - грозно си.
Моите съболезнования на вас, на родителите ви и останалата ви друкрака гмеж в поколението ви, грух.. Мудераторки, хъх.

Както и да е.

[eta orel]

-То пък едно „пеене”.

Бе за 60 долара на пост бих се замислил.
Ма надали, вероятно е 60 цента.

[Pyramid]

Бе ко му пука че пише глупотевини...важното е накрая да се разпише за 30-те сребърника и пей сърце...

-То пък едно „пеене”.