If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Как беше оня виц като те гледам какъв си историк ме е страх да отида на доктор.
Та на точка 2. Окупационният дълг към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление. Дългът е регламентиран от Берлинския договор (член 22) и фиксиран с финансова конвенция от юни 1883 година на 21 236 500 рубли, като се разделя по-равно между Княжество България и Източна Румелия по 10 618 250 рубли[1]Русия се отказва от лихвите по дълга.
Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година, след 10-годишен разрив в дипломатическите отношения между двете държави. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.[3]
Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан. Окупационният дълг е опростен от Русия на България след Първата световна война.
ТОЕСТ В НАЙ-ЛОШИЯ СЛУЧАЙ Е ПЛАТЕН ПОЛОВИНАТА ДЪЛГ , КАТО ДРУГАТА ПОЛОВИНА И ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ДЪЛГ СА НИ ОПРОСТЕНИ.......
Тук вече си доста по- близо до истината- браво. Сега вземи сравни написаното от теб с предишния ти пост. Така е , половината дълг е платен, в случая вадим късмет, че след загубата в първата световна война и Октомврийската революция Русия е разорена и Ленин не признава царските дългове( които са много повече от това което на Руската империя и дължат) и заявява, че нито ще плаща царските дългове, нито ще търси парите които се дължат на царска Русия.
Русия плаща българската независимост с 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато. България никога не връща "заема". 674 тона злато, платени за свободата на чужд народ, който "обяви" освободителите си за врагове...
На 6-ти септември 1885 г. Захари Стоянов прочита една прокламация в Пловдив и това се смята за Деня на българ*ското Съединение. Честваме го тържествено, честваме го с много казионни прояви. Какво се опитвахме да съединим през 1885 г. ? Не знам дали отго*ворът на този въпрос се търси. Когато съм присъствал на по*добни тържества, не съм чувал някой български политик да говори всъщност защо имаше Съединение. Говори се, че това е акт на българска идентичност, на българска самостоятелност, че това сме го направили въпреки или против великите сили, което не е така, но така се говори за повдигане на националния дух. Няма лошо. Хубаво. Нека да си казваме, че някога сме направили нещо със собствени сили. Макар, че то не е съвсем така.
Който познава историята знае много добре, че Съединението е позволено от великите сили, защото Русия плаща цената за него. Ние се съединяваме с т.нар. Източна Румелия през 1885 г. Княжество България е една оря*зана територия от Санстефан*ска България, за която пледира граф Игнатиев, за която пледира руският цар, руското правител*ство, а това, което получаваме реално на Берлинския конгрес през 1878 г., няма нищо общо с истинските етнически граници на България. Получаваме едно орязано парче земя между Дуна*ва и Стара планина, което бива наречено Княжество България. То не е суверенно княжество, а е подчинено на султана, на Ви*соката порта. Всъщност получа*ваме попечителство на султана над Княжеството. Източна Ру*мелия или южната част от Бъл*гария, и то не цялата остава като провинция, в която има българ*ски управници, но е изцяло под администрацията и контрола на Турция.
Съединяването между Кня*жеството и Източна Румелия става, защото на Берлинския конгрес дядовците на днешни*те лидери в Европейския съюз седнаха и нарязаха България като баница. Ей така, насякоха поне минимум пет парчета, след което многострадалния българ*ски народ тръгна да обединява себе си. Сръбско-българската война от същата 1885 г. е пър*вата война, която младата бъл*гарска държава води. Спечелва я успешно, с героизма на своите съвсем млади офицери и вой*ници. Това е причината Съеди*нението да бъде оставено без последици, да няма военна на*меса на Турция и ново разкъс*ване на България.
България побеждава, но е ос*тавена така, защото Русия пла*ща цената. Също една дребна подробност в историята, която се прескача от днешните писа*чи на учебници, тъй като не е политически коректно. Трябва да се каже, че независимостта на България идва чак през 1908 г., когато в султанска Турция се прави един масонски преврат на младотурците. Да, но младотур*ци-немладотурци, те тогава ис*кат контрибуция. Контрибуция е заплащане като обезщетение срещу нанесени щети.
Тогава през 1908 г., за да при*ключи сагата с независимостта и Съединението на поне две части от България, Османска*та империя поставя на масата едно изискване – 125 милиона златни франка. Да й се платят за това, че България обявява неза*висимост.. Ако не – война. Кой спасява положението? Велико*британия?! Франция?! Италия?! Германия?! Не. Русия спасява България, като опрощава взема*нията, които има да получава от Турция, заради Руско-Турската освободителна война. Т.е. Ру*сия плаща за независимостта на България. Това го казвам за сведение на патологичните ру*софоби, които в момента упра*вляват България, които препода*ват в университетите като Нов български, които учат подра*стващите студенти на неверни глупости за историята на Бъл*гария и които внушават омраза към Русия – Освободителката на България.
Един от грешните изводи, които се набиват и които днес се учат и се вкарват в съзнание*то на младите хора, е, че Вели*кобритания тогава е подкрепила нашето Съединение. Ще кажа само, че тази същата Велико*британия, за която се казва, че защитила България, всъщност представя българите като ди*вашко племе, което не заслужа*ва въобще да получава разшире*ние на юг от Балкана. Пише го в английската книга ,,Българите такива каквито са". Издадена в Лондон през 1885 г.
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
Защо спориш за нещо без да знаеш и без да си прочел- изглежда смешно. Завършил съм история в СУ, чел съм стотици извори( документи, пътеписи дипломатическа кореспонденция и т.н в оригинал) Къде видя да казвам " присъствие" правилният термин е под османска власт( Турция като държава се създава доста по-късно) Напиши в речника роб или дефиниция за роб и го сравни със статута на българина в Османската империя. Робство имаш в Южните американски щати и в Царска Русия където за благозвучие го наричат
" крепостничество" или дворные люди на руски. В Османската империя хората се делят на мюсюлмани и немюсюлмани. и единствената разлика е че немюсюлманите плащат няколко данъка повече и не могат да заемат държавни постове. За точка 2 прочети за заема от френска банка кпйто взимаме, за какво се харчи и на каква стойност е . Знаеш ли и как е наричана България в официални документи по време на временното руско управление- Задунайская губерня......
Как беше оня виц като те гледам какъв си историк ме е страх да отида на доктор.
Та на точка 2. Окупационният дълг към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление. Дългът е регламентиран от Берлинския договор (член 22) и фиксиран с финансова конвенция от юни 1883 година на 21 236 500 рубли, като се разделя по-равно между Княжество България и Източна Румелия по 10 618 250 рубли[1]Русия се отказва от лихвите по дълга.
Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година, след 10-годишен разрив в дипломатическите отношения между двете държави. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.[3]
Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан. Окупационният дълг е опростен от Русия на България след Първата световна война.
ТОЕСТ В НАЙ-ЛОШИЯ СЛУЧАЙ Е ПЛАТЕН ПОЛОВИНАТА ДЪЛГ , КАТО ДРУГАТА ПОЛОВИНА И ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ДЪЛГ СА НИ ОПРОСТЕНИ.......
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
С нетърпение очаквах някои да изпльоска подобни глупости.
1. За пореден път се потвърждава че патологичните Русофоби са готови са си стоят под Турско робство отколкото да си освободи Русия. И се почва едно увъртане ма не било робство а било присъствие........само дето при това присъствие изтребен или помюсюлманчен целия елит на нацията.
2. Опорката пък за окупационните разходи които сме платили е повече от смешна. Това са разходите на Българската държава през първите години докато се установят държавните органи - отбрана, вътрешен ред,финанси , местно и централно управление. По-голямата част от тези разходи никога не сме ги платили ......останали са за сметка на Русия. Както междув прочем Русия е платила и за независимостта ни на Османската империя.....
Защо спориш за нещо без да знаеш и без да си прочел- изглежда смешно. Завършил съм история в СУ, чел съм стотици извори( документи, пътеписи дипломатическа кореспонденция и т.н в оригинал) Къде видя да казвам " присъствие" правилният термин е под османска власт( Турция като държава се създава доста по-късно) Напиши в речника роб или дефиниция за роб и го сравни със статута на българина в Османската империя. Робство имаш в Южните американски щати и в Царска Русия където за благозвучие го наричат
" крепостничество" или дворные люди на руски. В Османската империя хората се делят на мюсюлмани и немюсюлмани. и единствената разлика е че немюсюлманите плащат няколко данъка повече и не могат да заемат държавни постове. За точка 2 прочети за заема от френска банка кпйто взимаме, за какво се харчи и на каква стойност е . Знаеш ли и как е наричана България в официални документи по време на временното руско управление- Задунайская губерня......
Повече глупости и исторически неверни факти не съм чел през живота си. Първо за " турското робство" ( да наричаш роб човек който има собственост, получава заплата за труда си и може да учи и пътува в чужбина, докато руския крепостен селянин дето е бил собственост на господаря и са го продавали заедно със животните и имуществото, не е имал собственост и не е могъл да пътува трябва съвсем да не те слуша главата ) второ за
" освобождението"( с руска окупационна войска на българска издръжка без краен срок за изтегляне( едва на Берлинския договор е фиксиран по настояване на Германия) и със заплатени от българска страна разходи за войната+липса на български представител при подписването на двата договора+ невъзможност да избираме самостоятелно цар+ невъзможност да сключваме самостоятелни търговски договори.....от славянски подбуди... другото даже не ми се коментира. Знаеш ли факта примерно, че докато воюваме със Сърбия и Гърция във втората балканска война Руската империя дава понтонни мостове на румънците да преминат дунава и да ни нападнат в гръб, както и че след войната румънския владетел е награден с руски императорски орден......
С нетърпение очаквах някои да изпльоска подобни глупости.
1. За пореден път се потвърждава че патологичните Русофоби са готови са си стоят под Турско робство отколкото да си освободи Русия. И се почва едно увъртане ма не било робство а било присъствие........само дето при това присъствие изтребен или помюсюлманчен целия елит на нацията.
2. Опорката пък за окупационните разходи които сме платили е повече от смешна. Това са разходите на Българската държава през първите години докато се установят държавните органи - отбрана, вътрешен ред,финанси , местно и централно управление. По-голямата част от тези разходи никога не сме ги платили ......останали са за сметка на Русия. Както междув прочем Русия е платила и за независимостта ни на Османската империя.....
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
ИМЕНАТА на всички русофоби задължително трябва да бъдат написани с най-черните букви в българската памет.
Два са критериите, които правят един човек истински българин: преклонение пред българските герои и признателност към руския народ, без когото нямаше да съществува днес Българско. Всеки, който е тръгвал и дори говорел или пишел срещу Русия, е съучастник в Четирите национални катастрофи – 1913, 1919, 1944г.
Първата голяма стратегическа грешка извършва Стефан Стамболов, заедно със Захари Стоянов и пр русофоби, които докарват германофила Фердинанд. Историческите документи са безапелационни – той става български княз по настояване на елита на Австро-Унгарската империя с условието, че при една предстояща Световна война ще включи славянска България на страната на германските сили. По-късно, за "благодарност" коварно Стамболов е убит под пряката поръка на Фердинанд, а малко преди смъртта си българинът произнася закъснялото си разкаяние: "Най-голямата грешка в живота ми бе, че докарах на българския престол този агент на Германия!"
Русия освобождава Българско от 5-вековното турско робство въпреки яростната многовековна съпротива на Англия, както и колебливите, но общо взето антиславянски действия през вековете на Франция, Австро-Унгария, Италия и до някъде дори на Германия. След дълги увещания Австро-Унгария приема Руско-турската война от 1877 г, но поставя условието да има излаз на Средиземно /Адриатическо/ море, най-вероятно през днешна Словения. Русия вижда противопоставянето на Англия и решава, че по-добре да постигне нещо за Българско, отколкото славянската й сестра да продължи да живее в робство.
Поради липса на политически и дипломатически опит и най-вече заради грешния избор на българския елит – да предпочете Македония пред излаза на Бяло море - още от 1885 г, минавайки през 1903 и най-вече заради авантюризма на българските управляващи през 1913 г Българско губи и Македония и беломорския излаз. Всички велики сили обясняват на Фердинанд /избран на българския престол заради русофобията на стамболовистите/, че няма право да напада Константинопол, той в безумна политическа, дори и военно атака на Чаталджа губи не само военната инициатива, а и вбесява Великите сили. Те, като компенсация на Сърбия за Хърватска и Словения – дават на сърбите Македония, а за нас остават Западна и евентуално Източна Тракия, с оглед на резултатите от войната на Балканските сили с Турция. Фердинанд напада Константинопол по нареждане на Германия и Австро-Унгария, за да не може Русия или Англия да владеят Проливите. Резултатът от Втората Балканска /Междусъюзническата/ война е почти трагичен – остават ни едно малко излазче на Бяло море между Марица и Места, вместо от Марица до Струма, а губим и населената с българи Странджа и околностите, реокупирани от Турция.
След като по идея на Австро-Унгария - Сърбия, Гърция и Румъния се обединяват срещу нас /тук, освен русофобията има и липса на дипломатически опит и дарби – можело е да се съюзим било със Сърбия, било с Турция и да имаме военно превъзходство/, на всички Велики сили става ясно, че Българско печели битките на бойното поле, но губи най-важните – на масата /и зад завесата/ на преговорите. Основната причина за отнемането на над 1/3 от земите на Сан-Стефанска България /т.е нашите етнически територии/ е била русофобията. Русия ни е предупреждавала, че оставаме сами срещу всички, а австрийци и германци са ни използвали като техни слепи оръжия и балкански гладиатори.
Русия дори е предлагала на българските власти да владеем заедно Константинопол и Проливите, за да докаже, че славянската солидарност е не по-малко важна от чисто руските интереси. Но русофобията и купеният от германо-австрийските служби Фердинанд осуетяват този политически триумф за нас.
В Първата Световна война отново сме срещу Русия и отделните стълкновения на ген Иван Колев с руски части остават като "българско величие" над нашата Освободителка. Отново русофобията ни донася загуба, вече изцяло, на излаза на Бяло море /чийто излаз би ни превърнало в средно-, а и над средноевропейска сила и фактор/, окончателно Южна Добруджа, Македония, Западните покрайнини и тежки репарации. В Ньойи, Русия не присъства, там Англия, а най-вече Франция искат дори Родопите за Гърция, Искър да стане "естествена" граница със Сърбия, но от безпокойство за собственото си спокойствие – оставаме почти в рамките на земите ни след Съединението.
Тази трагедия е най-логичният резултат от простотията на Стамболов и антируската шизофрения, защото българските политически водачи след Освобождението не осъзнават, че единственият политически гарант за съществуването на Българско е Русия. Да добавим, че Русия плаща със злато българската Независимост през 1908 г. Само 7 г по-късно ние й обявяваме война.
За Втората Световна война е ясно, но можем да /полу/оправдаем Борис Трети, защото той поне лавира и не е краен авантюрист като баща си. Съветският съюз /наследникът на Русия/ ни предлага цяла Добруджа, до устието в Черно море, ако не сме заедно с румънците в хитлеристката коалиция. Имало е и един стратегически аргумент – обща граница на две славянски държави. Ние отказваме, отново се налагат русофобите както след Освобождението – отново идва трагедия за Отечеството.
В преговорите в Париж, само благодарение на Молотов /т.е на иначе мракобесния Сталин, което е така/ не губим Родопите за сметка на Гърция. За пръв път в историята си гърците допускат грешка, с нелепия аргумент, че "безлюдни планини не ни трябват", за което днес горчиво съжаляват. Спасява ни веднъж и нас късметът и основно славянофилията на Русия.
Днес Западът, респективно западни банки и корпорации грабят ежегодно от 10 млрд Евро чрез кражбата на младите ни и безплатно подготвени кадри което води до демографското ни убийство от Брюксел и Вашингтон.
Димитър КУНЕВ - Български
Повече глупости и исторически неверни факти не съм чел през живота си. Първо за " турското робство" ( да наричаш роб човек който има собственост, получава заплата за труда си и може да учи и пътува в чужбина, докато руския крепостен селянин дето е бил собственост на господаря и са го продавали заедно със животните и имуществото, не е имал собственост и не е могъл да пътува трябва съвсем да не те слуша главата ) второ за
" освобождението"( с руска окупационна войска на българска издръжка без краен срок за изтегляне( едва на Берлинския договор е фиксиран по настояване на Германия) и със заплатени от българска страна разходи за войната+липса на български представител при подписването на двата договора+ невъзможност да избираме самостоятелно цар+ невъзможност да сключваме самостоятелни търговски договори.....от славянски подбуди... другото даже не ми се коментира. Знаеш ли факта примерно, че докато воюваме със Сърбия и Гърция във втората балканска война Руската империя дава понтонни мостове на румънците да преминат дунава и да ни нападнат в гръб, както и че след войната румънския владетел е награден с руски императорски орден......
ИМЕНАТА на всички русофоби задължително трябва да бъдат написани с най-черните букви в българската памет.
Два са критериите, които правят един човек истински българин: преклонение пред българските герои и признателност към руския народ, без когото нямаше да съществува днес Българско. Всеки, който е тръгвал и дори говорел или пишел срещу Русия, е съучастник в Четирите национални катастрофи – 1913, 1919, 1944г.
Първата голяма стратегическа грешка извършва Стефан Стамболов, заедно със Захари Стоянов и пр русофоби, които докарват германофила Фердинанд. Историческите документи са безапелационни – той става български княз по настояване на елита на Австро-Унгарската империя с условието, че при една предстояща Световна война ще включи славянска България на страната на германските сили. По-късно, за "благодарност" коварно Стамболов е убит под пряката поръка на Фердинанд, а малко преди смъртта си българинът произнася закъснялото си разкаяние: "Най-голямата грешка в живота ми бе, че докарах на българския престол този агент на Германия!"
Русия освобождава Българско от 5-вековното турско робство въпреки яростната многовековна съпротива на Англия, както и колебливите, но общо взето антиславянски действия през вековете на Франция, Австро-Унгария, Италия и до някъде дори на Германия. След дълги увещания Австро-Унгария приема Руско-турската война от 1877 г, но поставя условието да има излаз на Средиземно /Адриатическо/ море, най-вероятно през днешна Словения. Русия вижда противопоставянето на Англия и решава, че по-добре да постигне нещо за Българско, отколкото славянската й сестра да продължи да живее в робство.
Поради липса на политически и дипломатически опит и най-вече заради грешния избор на българския елит – да предпочете Македония пред излаза на Бяло море - още от 1885 г, минавайки през 1903 и най-вече заради авантюризма на българските управляващи през 1913 г Българско губи и Македония и беломорския излаз. Всички велики сили обясняват на Фердинанд /избран на българския престол заради русофобията на стамболовистите/, че няма право да напада Константинопол, той в безумна политическа, дори и военно атака на Чаталджа губи не само военната инициатива, а и вбесява Великите сили. Те, като компенсация на Сърбия за Хърватска и Словения – дават на сърбите Македония, а за нас остават Западна и евентуално Източна Тракия, с оглед на резултатите от войната на Балканските сили с Турция. Фердинанд напада Константинопол по нареждане на Германия и Австро-Унгария, за да не може Русия или Англия да владеят Проливите. Резултатът от Втората Балканска /Междусъюзническата/ война е почти трагичен – остават ни едно малко излазче на Бяло море между Марица и Места, вместо от Марица до Струма, а губим и населената с българи Странджа и околностите, реокупирани от Турция.
След като по идея на Австро-Унгария - Сърбия, Гърция и Румъния се обединяват срещу нас /тук, освен русофобията има и липса на дипломатически опит и дарби – можело е да се съюзим било със Сърбия, било с Турция и да имаме военно превъзходство/, на всички Велики сили става ясно, че Българско печели битките на бойното поле, но губи най-важните – на масата /и зад завесата/ на преговорите. Основната причина за отнемането на над 1/3 от земите на Сан-Стефанска България /т.е нашите етнически територии/ е била русофобията. Русия ни е предупреждавала, че оставаме сами срещу всички, а австрийци и германци са ни използвали като техни слепи оръжия и балкански гладиатори.
Русия дори е предлагала на българските власти да владеем заедно Константинопол и Проливите, за да докаже, че славянската солидарност е не по-малко важна от чисто руските интереси. Но русофобията и купеният от германо-австрийските служби Фердинанд осуетяват този политически триумф за нас.
В Първата Световна война отново сме срещу Русия и отделните стълкновения на ген Иван Колев с руски части остават като "българско величие" над нашата Освободителка. Отново русофобията ни донася загуба, вече изцяло, на излаза на Бяло море /чийто излаз би ни превърнало в средно-, а и над средноевропейска сила и фактор/, окончателно Южна Добруджа, Македония, Западните покрайнини и тежки репарации. В Ньойи, Русия не присъства, там Англия, а най-вече Франция искат дори Родопите за Гърция, Искър да стане "естествена" граница със Сърбия, но от безпокойство за собственото си спокойствие – оставаме почти в рамките на земите ни след Съединението.
Тази трагедия е най-логичният резултат от простотията на Стамболов и антируската шизофрения, защото българските политически водачи след Освобождението не осъзнават, че единственият политически гарант за съществуването на Българско е Русия. Да добавим, че Русия плаща със злато българската Независимост през 1908 г. Само 7 г по-късно ние й обявяваме война.
За Втората Световна война е ясно, но можем да /полу/оправдаем Борис Трети, защото той поне лавира и не е краен авантюрист като баща си. Съветският съюз /наследникът на Русия/ ни предлага цяла Добруджа, до устието в Черно море, ако не сме заедно с румънците в хитлеристката коалиция. Имало е и един стратегически аргумент – обща граница на две славянски държави. Ние отказваме, отново се налагат русофобите както след Освобождението – отново идва трагедия за Отечеството.
В преговорите в Париж, само благодарение на Молотов /т.е на иначе мракобесния Сталин, което е така/ не губим Родопите за сметка на Гърция. За пръв път в историята си гърците допускат грешка, с нелепия аргумент, че "безлюдни планини не ни трябват", за което днес горчиво съжаляват. Спасява ни веднъж и нас късметът и основно славянофилията на Русия.
Днес Западът, респективно западни банки и корпорации грабят ежегодно от 10 млрд Евро чрез кражбата на младите ни и безплатно подготвени кадри което води до демографското ни убийство от Брюксел и Вашингтон.
Джендъри масово печелят състезания за жени, окупираха титлите в 12 дисциплини в САЩ.
Три ученички се осмелиха да възстанат срещу тази извратена идеология на болни мозъци
Джендър-идеологията, която се пробутва в Истанбулската конвенция, създадена уж в подкрепа на жените, дава първите си отровни плодове и показва, че работи не за „слабия пол“, а срещу него.
Три ученички лекоатлетки от щата Кънектикът (САЩ) внесоха във федерален съд иск да се преразгледа разрешението за участие в състезания на спортисти трансджендъри. Бившите мъже редовно излизат победители и довеждат до истерия истинските момичета, съобщава порталът Sport24.
От 2017 г. в щата е разрешено да участват в женските състезания „спортисти с мъжка анатомия“. Това правило лишава момичетата от възможност да побеждават, да получават стипендии и нормално да развиват спортната си кариера.
Ученичките получават подкрепа от юристи в организацията „Съюз за защита на свободата“. Те отбелязват, че в 12 женски лекоатлетически дисциплини всички титли днес принадлежат на трансджендъри. „Никога не съм мислела, че ще се състезавам с трансджендъри. Никога не съм помисляла, че спортът ще стане несправедлив. Много обичаме бягането и ставащото ни огорчава. Въпросът не е, че те са трансджендъри, а че това е несправедливо към всички други, защото знаем, че имат физическо преимущество“, отбелязва една от жалбоподателките Алана Смит.
Трансджендърката Тери Милър отговаря на жалбата по следния начин: „Сблъсквам се с дискриминация във всички аспекти на живота и повече не желая да мълча. Аз съм жена и спринтьорка. Участвам в леката атлетика по същия начин като моите връстнички, за да намеря общност и смисъл в живота си. Несправедливо и обидно е, че моите победи се подлагат на нападки“. Нейната партньорка Андрая Йерууд изрази надежда, че следващите поколения млади трансджендъри няма да бъдат прицел на подобни съдебни искове.
Допускането на „бивши“ мъже в женски състезания е огромна дискриминация. В леката атлетика все пак джендърите просто отнемат нечестно медалите на истинските жени. Но тази порочна и извратена практика вече се налага и в бойните спортове. И там е страшно, защото застрашава реално не титлата, а живота на нормалните жени, заставени да се бият с мъже, които са си сменили пола. Но тази смяна е само в главите на джендърите, но не и в мускулите им.
За мис фитнес нямат никакъв шанс да вземат жените (истинските) наградите.
Ама най-голямата драма ще настане като им вземат и титлите на конкурсите за красота.
искаха феминизъм - ще съжаляват жестоко
Джендъри масово печелят състезания за жени, окупираха титлите в 12 дисциплини в САЩ.
Три ученички се осмелиха да възстанат срещу тази извратена идеология на болни мозъци
Джендър-идеологията, която се пробутва в Истанбулската конвенция, създадена уж в подкрепа на жените, дава първите си отровни плодове и показва, че работи не за „слабия пол“, а срещу него.
Три ученички лекоатлетки от щата Кънектикът (САЩ) внесоха във федерален съд иск да се преразгледа разрешението за участие в състезания на спортисти трансджендъри. Бившите мъже редовно излизат победители и довеждат до истерия истинските момичета, съобщава порталът Sport24.
От 2017 г. в щата е разрешено да участват в женските състезания „спортисти с мъжка анатомия“. Това правило лишава момичетата от възможност да побеждават, да получават стипендии и нормално да развиват спортната си кариера.
Ученичките получават подкрепа от юристи в организацията „Съюз за защита на свободата“. Те отбелязват, че в 12 женски лекоатлетически дисциплини всички титли днес принадлежат на трансджендъри. „Никога не съм мислела, че ще се състезавам с трансджендъри. Никога не съм помисляла, че спортът ще стане несправедлив. Много обичаме бягането и ставащото ни огорчава. Въпросът не е, че те са трансджендъри, а че това е несправедливо към всички други, защото знаем, че имат физическо преимущество“, отбелязва една от жалбоподателките Алана Смит.
Трансджендърката Тери Милър отговаря на жалбата по следния начин: „Сблъсквам се с дискриминация във всички аспекти на живота и повече не желая да мълча. Аз съм жена и спринтьорка. Участвам в леката атлетика по същия начин като моите връстнички, за да намеря общност и смисъл в живота си. Несправедливо и обидно е, че моите победи се подлагат на нападки“. Нейната партньорка Андрая Йерууд изрази надежда, че следващите поколения млади трансджендъри няма да бъдат прицел на подобни съдебни искове.
Допускането на „бивши“ мъже в женски състезания е огромна дискриминация. В леката атлетика все пак джендърите просто отнемат нечестно медалите на истинските жени. Но тази порочна и извратена практика вече се налага и в бойните спортове. И там е страшно, защото застрашава реално не титлата, а живота на нормалните жени, заставени да се бият с мъже, които са си сменили пола. Но тази смяна е само в главите на джендърите, но не и в мускулите им.
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
Коментар