Без значение, какви са били истинските мотиви на Международния олимпийски комитет обаче, най-важното е, че за втори път в своята история той поставя под въпрос бодещето на цялото Олимпийско движение. Навремето, това за малко не прави легендарният Пиер дьо Кубертен, който изключително възторжено подкрепя идеята за провеждането на ХІ Летни Олимпийски игри през 1936 в нацистка Германия, определяйки Хитлер като "един от най-добрите творчески духове на нашата епоха" и твърдейки, че занапред игрите могат да започнат да се провеждат само в Третия Райх, тъй като "германците спечелиха сърцето ми, демонстрирайки пълно разбиране за всеобхватната културна сила на олимпийската идея".
По-късно обаче, става ясно, че в навечерието на това решение, нацисткият фюрер е изплатил на Кубертен "премия" от 10 000 марки, които мнозина тогава определят като "скрит подкуп". За късмет на президента на МОК, избухналата малко след това Втора световна война отвлича вниманието на обществеността от този скандал, а МОК (който днес се оглавява от германеца Томас Бах) се извинява за случилото се и публично се отказва от лансираната от Кубертен идея, олимпийските игри постоянно да се провеждат в Германия.
Така Олимпийското движение бива спасено. Днес обаче, ситуацията, в която се намира то, изглежда не по-малко скандална. Някои спортни коментатори дори смятат, че тя може да доведе до неговия крах и замяната на световните Олимпийски игри с регионални - Европейски, Азиатски, Африкански или Панамерикански игри.
Какви са истинските причини за отстраняването на Русия
Както е известно, в началото на януари 2018 хакерската група Fancy Bear публикува част от кореспонденцията между директора на правния съвет на МОК Хауард Стъп, генералния директор на Комитета Кристоф де Кепер и научния му директор Ричард Баджет. В нея Стъп дава да се разбере, че един от тримата членове на комисията на Световната антидопингова агенция (WADA) Ричард Макларън е получил ясно политическо указание да изхвърли руснаците от Олимпийските игри и да дискредитира както МОК, така и олимпийското движение като цяло. Анализът на въпросните документи показва, че представителите на САЩ и Канада възнамеряват да постигнат елиминирането на повечето европейски представители от ръководството на Олимпийското движение, опитвайки се да го превърнат в инструмент за реализация на собствените си геополитически интереси. В частност, от писмото на изпълнителния директор на Олимпийския комитет на САЩ става ясно, че Вашингтон работи за излизането на WADA от юрисдикцията на МОК, което би и позволило самостоятелно да налага санкции на "нарушителите на антидопинговите правила".
Показателно е, че от МОК не опровергаха достоверността на изнесените от хакерите записи, задоволявайки се с твърдението, че "не коментират изтичането на подобни документи".
Както посочват в обширен коментар за списание "Нейшън", американските експерти Дейв Зирин и професор Жюл Бойкоф, "наличието на определени доказателства за използване на допинг от някои руски спортисти, не трябва да се използва като прикритие за лицемерието на МОК и за очевидно несправедливия характер на наложеното на Русия наказание".
В тази връзка те напомнят, че въз основа на събраните от WADA (която според тях е пример за „конфликт на интереси”) данни за използването на допинг от руските спортисти, МОК е взел решение да не допусне Русия до Олимпийските игри в Пьончанг, но малко след това е разрешил на почти 170 руски атлети да заминат за Южна Корея. За сравнение, ще припомня, че на зимната Олимпиада във Ванкувър през 2010 Русия беше представена от 177 спортисти. Фактът, че цели 170 души са преминали успешно през проверката на МОК поставя редица сериозни въпроси: например, дали употребата на допинг сред руските спортисти действително е била толкова масова, както се твърдеше в доклада на Комисията Макларън към WADA?
От друга страна, ефектът от дискриминационното спрямо Русия решение на МОК беше съвсем очакван – то породи нов взрив на руския национализъм, доказателство за което е неочаквано големият брой руски фенове, пристигнали на игрите в Пьончанг, както и огромният брой руски пропагандни материали и сувенири, които се разпространяват в Олимпийското село.
Впрочем, според Зирин и Бойкоф, точно същата би била и реакцията на американците, ако САЩ бяха станали жертва на подобна гавра от страна на МОК. Истината е, че действията на МОК бяха своеобразен опит за „колективно наказание” на Русия, но те само разпалиха пламъка на руския национализъм и задълбочиха международните разногласия. В момент, когато МОК се опитва да изиграе ролята на „мост” между Северна и Южна Корея, неговите фарсови действия по отношения на Русия силно напомнят историята на самия Международен олимпийски комитет, който повече разделя, отколкото обединява и на практика се е превърнал в пречка пред истинския интернационализъм, за който може и следва да съдейства спортът.
Между другото, според Травис Уолдрън от „Хъфингтон поуст”, ако се следва логиката на МОК, грандиозният скандал с лекаря на националния отбор по гимнастика на САЩ д-р Лари Насал, който в течение на 25 години е насилвал непълнолетни състезателки на отбора (общо над 150 момичета), би следвало да доведе до отстраняването на Съединените щати от Олимпйските игри. В тази връзка, той посочва: „Американските коментатори почти единодушно подкрепиха забраната за участие в Олимпиадата в Пьончанг на цялата руска спортна федерация, заради употребата на допинг от редица руски спортисти, но кой знае защо нито един от тях не призовава тази мярка да бъде приложена и към САЩ заради спонсорираното на практика от държавата сексуално насилие над американските спортистки. Това е очевидно доказателство, колко сбъркани са нещата всъщност. Допингът, както и всички кризи, свързани с употребата на наркотични вещества, би могъл да се определи като „морална тревога”. Налице са много малко, заслужаващи доверие доказателства обаче, че забраната, наложена от МОК на Русия, може да помогне за решаването на проблема с нарасналата употреба на забранени химически вещества, което традиционно е най-щателно прикриваната тайна на Олимпийските игри. Досега забраните не носят желаните резултати, така че и тази срещу Русия едва ли ще проработи.
От друга страна, спонсорираното от държавата сексуално насилие представлява истинска морална катастрофа и поставя под съмнение не само честния характер на състезанията, както и на организациите, които са свързани с тях, но и самото им съществуване. Престъпленията на д-р Насар са съвсем реални престъпления, а нашите олимпийски институции са ги игнорирали и дори поощрявали, в резултат от което разложението се е разпространило и извън спорта, отравяйки цялата обществена сфера.
В този смисъл, забраната САЩ да участват в Олимпийскити игри би помогнала на американците и на целия свят да осъзнаят, че ръководителите на американския Олимпийски комитет са съучастници в едно престъпление, за което няма как да не са знаели, макар че самата структура на нашия олимпийски проект очевидно е предназначена за това да им помогне да си измият ръцете” (2).
Разбира се, би било наивно да очакваме, че подобно нещо наистина ще се случи. По-важното обаче е, Олимпийските игри да престанат да се използват като бойно поле на възобновената от Запада студена война срещу Русия. Най-малкото, защото това е крещящ разрез със самата олимпийска идея (ще напомня, че в провеждането на Олимпийските игри в Древна Гърция традиционно е било предшествано от сключването на свещено примирие между многобройните гръцки полиси).
По-късно обаче, става ясно, че в навечерието на това решение, нацисткият фюрер е изплатил на Кубертен "премия" от 10 000 марки, които мнозина тогава определят като "скрит подкуп". За късмет на президента на МОК, избухналата малко след това Втора световна война отвлича вниманието на обществеността от този скандал, а МОК (който днес се оглавява от германеца Томас Бах) се извинява за случилото се и публично се отказва от лансираната от Кубертен идея, олимпийските игри постоянно да се провеждат в Германия.
Така Олимпийското движение бива спасено. Днес обаче, ситуацията, в която се намира то, изглежда не по-малко скандална. Някои спортни коментатори дори смятат, че тя може да доведе до неговия крах и замяната на световните Олимпийски игри с регионални - Европейски, Азиатски, Африкански или Панамерикански игри.
Какви са истинските причини за отстраняването на Русия
Както е известно, в началото на януари 2018 хакерската група Fancy Bear публикува част от кореспонденцията между директора на правния съвет на МОК Хауард Стъп, генералния директор на Комитета Кристоф де Кепер и научния му директор Ричард Баджет. В нея Стъп дава да се разбере, че един от тримата членове на комисията на Световната антидопингова агенция (WADA) Ричард Макларън е получил ясно политическо указание да изхвърли руснаците от Олимпийските игри и да дискредитира както МОК, така и олимпийското движение като цяло. Анализът на въпросните документи показва, че представителите на САЩ и Канада възнамеряват да постигнат елиминирането на повечето европейски представители от ръководството на Олимпийското движение, опитвайки се да го превърнат в инструмент за реализация на собствените си геополитически интереси. В частност, от писмото на изпълнителния директор на Олимпийския комитет на САЩ става ясно, че Вашингтон работи за излизането на WADA от юрисдикцията на МОК, което би и позволило самостоятелно да налага санкции на "нарушителите на антидопинговите правила".
Показателно е, че от МОК не опровергаха достоверността на изнесените от хакерите записи, задоволявайки се с твърдението, че "не коментират изтичането на подобни документи".
Както посочват в обширен коментар за списание "Нейшън", американските експерти Дейв Зирин и професор Жюл Бойкоф, "наличието на определени доказателства за използване на допинг от някои руски спортисти, не трябва да се използва като прикритие за лицемерието на МОК и за очевидно несправедливия характер на наложеното на Русия наказание".
В тази връзка те напомнят, че въз основа на събраните от WADA (която според тях е пример за „конфликт на интереси”) данни за използването на допинг от руските спортисти, МОК е взел решение да не допусне Русия до Олимпийските игри в Пьончанг, но малко след това е разрешил на почти 170 руски атлети да заминат за Южна Корея. За сравнение, ще припомня, че на зимната Олимпиада във Ванкувър през 2010 Русия беше представена от 177 спортисти. Фактът, че цели 170 души са преминали успешно през проверката на МОК поставя редица сериозни въпроси: например, дали употребата на допинг сред руските спортисти действително е била толкова масова, както се твърдеше в доклада на Комисията Макларън към WADA?
От друга страна, ефектът от дискриминационното спрямо Русия решение на МОК беше съвсем очакван – то породи нов взрив на руския национализъм, доказателство за което е неочаквано големият брой руски фенове, пристигнали на игрите в Пьончанг, както и огромният брой руски пропагандни материали и сувенири, които се разпространяват в Олимпийското село.
Впрочем, според Зирин и Бойкоф, точно същата би била и реакцията на американците, ако САЩ бяха станали жертва на подобна гавра от страна на МОК. Истината е, че действията на МОК бяха своеобразен опит за „колективно наказание” на Русия, но те само разпалиха пламъка на руския национализъм и задълбочиха международните разногласия. В момент, когато МОК се опитва да изиграе ролята на „мост” между Северна и Южна Корея, неговите фарсови действия по отношения на Русия силно напомнят историята на самия Международен олимпийски комитет, който повече разделя, отколкото обединява и на практика се е превърнал в пречка пред истинския интернационализъм, за който може и следва да съдейства спортът.
Между другото, според Травис Уолдрън от „Хъфингтон поуст”, ако се следва логиката на МОК, грандиозният скандал с лекаря на националния отбор по гимнастика на САЩ д-р Лари Насал, който в течение на 25 години е насилвал непълнолетни състезателки на отбора (общо над 150 момичета), би следвало да доведе до отстраняването на Съединените щати от Олимпйските игри. В тази връзка, той посочва: „Американските коментатори почти единодушно подкрепиха забраната за участие в Олимпиадата в Пьончанг на цялата руска спортна федерация, заради употребата на допинг от редица руски спортисти, но кой знае защо нито един от тях не призовава тази мярка да бъде приложена и към САЩ заради спонсорираното на практика от държавата сексуално насилие над американските спортистки. Това е очевидно доказателство, колко сбъркани са нещата всъщност. Допингът, както и всички кризи, свързани с употребата на наркотични вещества, би могъл да се определи като „морална тревога”. Налице са много малко, заслужаващи доверие доказателства обаче, че забраната, наложена от МОК на Русия, може да помогне за решаването на проблема с нарасналата употреба на забранени химически вещества, което традиционно е най-щателно прикриваната тайна на Олимпийските игри. Досега забраните не носят желаните резултати, така че и тази срещу Русия едва ли ще проработи.
От друга страна, спонсорираното от държавата сексуално насилие представлява истинска морална катастрофа и поставя под съмнение не само честния характер на състезанията, както и на организациите, които са свързани с тях, но и самото им съществуване. Престъпленията на д-р Насар са съвсем реални престъпления, а нашите олимпийски институции са ги игнорирали и дори поощрявали, в резултат от което разложението се е разпространило и извън спорта, отравяйки цялата обществена сфера.
В този смисъл, забраната САЩ да участват в Олимпийскити игри би помогнала на американците и на целия свят да осъзнаят, че ръководителите на американския Олимпийски комитет са съучастници в едно престъпление, за което няма как да не са знаели, макар че самата структура на нашия олимпийски проект очевидно е предназначена за това да им помогне да си измият ръцете” (2).
Разбира се, би било наивно да очакваме, че подобно нещо наистина ще се случи. По-важното обаче е, Олимпийските игри да престанат да се използват като бойно поле на възобновената от Запада студена война срещу Русия. Най-малкото, защото това е крещящ разрез със самата олимпийска идея (ще напомня, че в провеждането на Олимпийските игри в Древна Гърция традиционно е било предшествано от сключването на свещено примирие между многобройните гръцки полиси).
, но все пак хладната статистика отчита липса на оплаквания.
Коментар