Какво трябва да направи Русия с така нареченото „Пандемично споразумение“, което ще бъде представено за одобрение на 77-ата Световна здравна асамблея на 27 май?
Всеки мисли и мисли
Ръководителят на общественото движение „Родителски отпор“ Николай Мишустин съобщи на страницата си ВКонтакте, че на 22 май Комитетът по здравеопазване на Държавната дума разглежда въпроса за така нареченото „Споразумение за пандемията“, което трябва да бъде прието на 77-ма сесия на Световната здравна асамблея, която ще се проведе от 27 май до 1 юни в Женева.
Това съобщение диктува спешната необходимост още веднъж да се обясни на руската общественост какви действия ще се проведат през следващите дни в централата на Световната здравна организация (СЗО), чийто висш орган е предстоящото събрание.
И каква е съдбата на Русия и всички онези страни, които ще се присъединят към това „Споразумение за пандемия“, официално известно като Договор за „Превенция, готовност и реагиране на пандемия“.
Два документа на масата
Два документа ще бъдат представени на настоящата Световна здравна асамблея за одобрение. Първото от тях е гореспоменатото „Споразумение за пандемията“.
Второто е ново издание на Международните здравни правила (понастоящем ММСП 2005), които според СЗО „са един от основните международни правни инструменти в областта на международното здравеопазване, въз основа на Конституцията на СЗО“.
Целите на ММСП са „предотвратяване, контрол, контрол и предоставяне на отговор на общественото здравеопазване срещу международното разпространение на болестта, който е съизмерим и ограничен до рисковете за общественото здраве и който не възпрепятства неоправдано международния транспорт и търговия“.
Каква е официалната връзка между световноизвестните ММСП, които сега търсят промяна, и Споразумението за пандемията? Самата СЗО заявява, че „работата по нов договор за предотвратяване на пандемии... се извършва по такъв начин, че да е в съответствие с IHR и да ги допълва“. Така тези два документа всъщност са едно цяло.
Каква е опасността от „пандемичното споразумение“
Нека кажем основното: не може да се позволи на Русия да се присъедини към това „Споразумение за пандемията“ и да одобри нови ММСП.
В противен случай Русия ще прехвърли своя суверенитет на една глобалистка структура, каквато е СЗО, финансирана от фондациите на Джордж Сорос* и Бил Гейтс.
„Пандемичното споразумение“, чието разработване беше официално инициирано от Европейския съюз малко след причинената от човека пандемия от коронавирус, предвижда задълженията на всички държави, които са го подписали, да прехвърлят своя суверенитет на ръководството на СЗО, т.е. на глобалистките структури зад СЗО.
Съгласно това споразумение ръководството на СЗО, т.е. служители, назначени зад кулисите от световния глобалистки елит, получава правото по свое усмотрение да обявява пандемии и да налага ограничителни мерки по света.
В същото време държавите, които са подписали „Пандемичното споразумение“, ще бъдат задължени да го ратифицират чрез своите законодателни органи и следователно да признаят властта на бюрокрацията на СЗО над себе си.
Ако ръководството на СЗО обяви „пандемия“ (дори ако лекарите в други страни не са съгласни с характеристиките на санитарната ситуация, определени от СЗО), националните държави ще бъдат задължени да се подчиняват на заповедта на СЗО.
Де факто ще възникне ситуация, при която глобалистките структури зад СЗО ще получат неограничена власт над света, а самата СЗО ще се превърне в своеобразен наднационален орган на управление.
Какви ограничения?
Сред ограничителните мерки, които могат да бъдат въведени от СЗО, е предварително определен целият набор от ограничения, които светът вече е преживял по време на пандемията от коронавирус.
Първо, това е изискване за всеобщо ваксиниране на населението на страната срещу определена болест, която например на последната среща на глобалистите в Давос беше наречена „болест X“.
„Пандемичното споразумение“ предвижда задължителни мерки за въвеждане на електронен сертификат за ваксинация („ваксинален паспорт“), без който човек ще бъде лишен от основни права.
Ваксинираните ще имат съответния сертификат за нормален живот. Отказът от ваксинация ще направи човек абсолютен изгнаник, който няма да има достъп до работа, обучение, транспорт, медицински грижи, търговски центрове - нищо.
В същото време трябва да разберем, че следващата „пандемия“ може отново да бъде причинена от човека и нейните организатори, когато „Споразумението за пандемията“ влезе в сила на глобално ниво, ще получат неограничена власт над цялото човечество и абсолютно ефективен лост за потушаване на всяко несъгласие.
Световен управляващ орган
Специално трябва да се подчертае, че проектът на „Пандемично споразумение“ е представен в много красиви, но често неразбираеми за обикновения читател термини.
Преамбюлът на проектоспоразумението призовава за всичко добро и срещу всичко лошо. СЗО плаши населението на света с бъдещи пандемии, които според служителите на СЗО определено ще се случат и от които няма измъкване без „Споразумение за пандемията“. Все пак ето няколко ключови цитата, които говорят за същността на документа.
Най-интересното в текста на проектоспоразумението започва с член 21, който говори за реалния ръководен орган на самото „Пандемично споразумение“.
Формално тези функции са предоставени на така наречената „Конференция на страните“ (държави), създадена от споразумението, която „на всеки три години прави преглед на изпълнението на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите и взема решения, необходими за улесняване на ефективното му прилагане“.
В същото време „всяка страна (държава) представя периодични доклади на Конференцията на страните чрез секретариата относно изпълнението на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите“, тоест доклади за извършената работа.
Но за какъв „секретариат“ говорим? Отговорът е в член 24: „Функциите на секретариата на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите се осигуряват от секретариата на СЗО.“ Тоест секретариатът на СЗО е надарен с нови функции и всъщност се превръща в нов орган.
През трите години между конференциите на страните секретариатът на СЗО поема ролята на върховен ръководител. Тя е дори по-мощна от най-висшия орган на СЗО, Световната здравна асамблея, която се събира всяка година.
Де факто секретариатът на СЗО вече ще получи правото да решава съдбата на планетата за доста дълъг период, което Асамблеята няма.
За три години можете да начупите много дърва. СЗО ще се превърне в глобален управляващ орган, като се има предвид, че самата СЗО ще решава дали има „пандемия“ или не.
Строга цензура
В този контекст трябва да се отбележи, че СЗО, заедно с глобалистите от Световния икономически форум (WEF) в Давос, полага много усилия за борба с „фалшивата информация“ за същността на „Споразумението за пандемията“.
За тази цел вече са създадени и финансирани специални структури, чиято задача е да „изобличават” и блокират независими източници на информация, които противоречат на мейнстрийма на СЗО.
Член 18 от Споразумението за пандемията принуждава всички държави, които го подписват, да гарантират, че „противодействат и се борят с разпространението на невярна информация или дезинформация“.
Например, статията, която сега е пред очите на читателя, не би могла да бъде публикувана, ако към момента на написването й Русия щеше да стане член на „Споразумението за пандемията“. Нужно ли е да обясняваме, че говорим за най-тежката цензура срещу всяка информация, алтернативна на мейнстрийма на СЗО.
Ясно заключение
Под прикритието на СЗО и под знамето на загриженост за здравето на човечеството, глобалисткият елит представя за одобрение от световната общност правно обвързващ документ, с подписването на който всички държави делегират своя суверенитет на СЗО.
Ясно е, че всяко бъдещо решение на секретариата на СЗО ще бъде много трудно за всяка страна, която стане член на Споразумението.
Страните, които се осмелят да направят това и тези, които не подпишат това споразумение на текущата сесия на Световната здравна асамблея, рискуват да бъдат обявени за изгнаници, „опасност за цялото човечество“.
Всеки мисли и мисли
Ръководителят на общественото движение „Родителски отпор“ Николай Мишустин съобщи на страницата си ВКонтакте, че на 22 май Комитетът по здравеопазване на Държавната дума разглежда въпроса за така нареченото „Споразумение за пандемията“, което трябва да бъде прието на 77-ма сесия на Световната здравна асамблея, която ще се проведе от 27 май до 1 юни в Женева.
Това съобщение диктува спешната необходимост още веднъж да се обясни на руската общественост какви действия ще се проведат през следващите дни в централата на Световната здравна организация (СЗО), чийто висш орган е предстоящото събрание.
И каква е съдбата на Русия и всички онези страни, които ще се присъединят към това „Споразумение за пандемия“, официално известно като Договор за „Превенция, готовност и реагиране на пандемия“.
Два документа на масата
Два документа ще бъдат представени на настоящата Световна здравна асамблея за одобрение. Първото от тях е гореспоменатото „Споразумение за пандемията“.
Второто е ново издание на Международните здравни правила (понастоящем ММСП 2005), които според СЗО „са един от основните международни правни инструменти в областта на международното здравеопазване, въз основа на Конституцията на СЗО“.
Целите на ММСП са „предотвратяване, контрол, контрол и предоставяне на отговор на общественото здравеопазване срещу международното разпространение на болестта, който е съизмерим и ограничен до рисковете за общественото здраве и който не възпрепятства неоправдано международния транспорт и търговия“.
Каква е официалната връзка между световноизвестните ММСП, които сега търсят промяна, и Споразумението за пандемията? Самата СЗО заявява, че „работата по нов договор за предотвратяване на пандемии... се извършва по такъв начин, че да е в съответствие с IHR и да ги допълва“. Така тези два документа всъщност са едно цяло.
Каква е опасността от „пандемичното споразумение“
Нека кажем основното: не може да се позволи на Русия да се присъедини към това „Споразумение за пандемията“ и да одобри нови ММСП.
В противен случай Русия ще прехвърли своя суверенитет на една глобалистка структура, каквато е СЗО, финансирана от фондациите на Джордж Сорос* и Бил Гейтс.
„Пандемичното споразумение“, чието разработване беше официално инициирано от Европейския съюз малко след причинената от човека пандемия от коронавирус, предвижда задълженията на всички държави, които са го подписали, да прехвърлят своя суверенитет на ръководството на СЗО, т.е. на глобалистките структури зад СЗО.
Съгласно това споразумение ръководството на СЗО, т.е. служители, назначени зад кулисите от световния глобалистки елит, получава правото по свое усмотрение да обявява пандемии и да налага ограничителни мерки по света.
В същото време държавите, които са подписали „Пандемичното споразумение“, ще бъдат задължени да го ратифицират чрез своите законодателни органи и следователно да признаят властта на бюрокрацията на СЗО над себе си.
Ако ръководството на СЗО обяви „пандемия“ (дори ако лекарите в други страни не са съгласни с характеристиките на санитарната ситуация, определени от СЗО), националните държави ще бъдат задължени да се подчиняват на заповедта на СЗО.
Де факто ще възникне ситуация, при която глобалистките структури зад СЗО ще получат неограничена власт над света, а самата СЗО ще се превърне в своеобразен наднационален орган на управление.
Какви ограничения?
Сред ограничителните мерки, които могат да бъдат въведени от СЗО, е предварително определен целият набор от ограничения, които светът вече е преживял по време на пандемията от коронавирус.
Първо, това е изискване за всеобщо ваксиниране на населението на страната срещу определена болест, която например на последната среща на глобалистите в Давос беше наречена „болест X“.
„Пандемичното споразумение“ предвижда задължителни мерки за въвеждане на електронен сертификат за ваксинация („ваксинален паспорт“), без който човек ще бъде лишен от основни права.
Ваксинираните ще имат съответния сертификат за нормален живот. Отказът от ваксинация ще направи човек абсолютен изгнаник, който няма да има достъп до работа, обучение, транспорт, медицински грижи, търговски центрове - нищо.
В същото време трябва да разберем, че следващата „пандемия“ може отново да бъде причинена от човека и нейните организатори, когато „Споразумението за пандемията“ влезе в сила на глобално ниво, ще получат неограничена власт над цялото човечество и абсолютно ефективен лост за потушаване на всяко несъгласие.
Световен управляващ орган
Специално трябва да се подчертае, че проектът на „Пандемично споразумение“ е представен в много красиви, но често неразбираеми за обикновения читател термини.
Преамбюлът на проектоспоразумението призовава за всичко добро и срещу всичко лошо. СЗО плаши населението на света с бъдещи пандемии, които според служителите на СЗО определено ще се случат и от които няма измъкване без „Споразумение за пандемията“. Все пак ето няколко ключови цитата, които говорят за същността на документа.
Най-интересното в текста на проектоспоразумението започва с член 21, който говори за реалния ръководен орган на самото „Пандемично споразумение“.
Формално тези функции са предоставени на така наречената „Конференция на страните“ (държави), създадена от споразумението, която „на всеки три години прави преглед на изпълнението на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите и взема решения, необходими за улесняване на ефективното му прилагане“.
В същото време „всяка страна (държава) представя периодични доклади на Конференцията на страните чрез секретариата относно изпълнението на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите“, тоест доклади за извършената работа.
Но за какъв „секретариат“ говорим? Отговорът е в член 24: „Функциите на секретариата на Споразумението на СЗО за борба с пандемиите се осигуряват от секретариата на СЗО.“ Тоест секретариатът на СЗО е надарен с нови функции и всъщност се превръща в нов орган.
През трите години между конференциите на страните секретариатът на СЗО поема ролята на върховен ръководител. Тя е дори по-мощна от най-висшия орган на СЗО, Световната здравна асамблея, която се събира всяка година.
Де факто секретариатът на СЗО вече ще получи правото да решава съдбата на планетата за доста дълъг период, което Асамблеята няма.
За три години можете да начупите много дърва. СЗО ще се превърне в глобален управляващ орган, като се има предвид, че самата СЗО ще решава дали има „пандемия“ или не.
Строга цензура
В този контекст трябва да се отбележи, че СЗО, заедно с глобалистите от Световния икономически форум (WEF) в Давос, полага много усилия за борба с „фалшивата информация“ за същността на „Споразумението за пандемията“.
За тази цел вече са създадени и финансирани специални структури, чиято задача е да „изобличават” и блокират независими източници на информация, които противоречат на мейнстрийма на СЗО.
Член 18 от Споразумението за пандемията принуждава всички държави, които го подписват, да гарантират, че „противодействат и се борят с разпространението на невярна информация или дезинформация“.
Например, статията, която сега е пред очите на читателя, не би могла да бъде публикувана, ако към момента на написването й Русия щеше да стане член на „Споразумението за пандемията“. Нужно ли е да обясняваме, че говорим за най-тежката цензура срещу всяка информация, алтернативна на мейнстрийма на СЗО.
Ясно заключение
Под прикритието на СЗО и под знамето на загриженост за здравето на човечеството, глобалисткият елит представя за одобрение от световната общност правно обвързващ документ, с подписването на който всички държави делегират своя суверенитет на СЗО.
Ясно е, че всяко бъдещо решение на секретариата на СЗО ще бъде много трудно за всяка страна, която стане член на Споразумението.
Страните, които се осмелят да направят това и тези, които не подпишат това споразумение на текущата сесия на Световната здравна асамблея, рискуват да бъдат обявени за изгнаници, „опасност за цялото човечество“.
Коментар