Първоначално изпратено от зарата
Разгледай мнение
По-малко или повече - всеки съвременен човек притежава положителни и отрицателни качества, доста повече от изброените в анкетата. Като разсъждавам в тая посока, няма важни качества от изброените, които специално да притежава един човек, за да бъде /успешен/ държавник.
За мен трябва да има някои предпоставки, за да може един човек да е сполучлив “държавник”. Такива предпоставки могат да бъдат, например – финансовата независимост, политическата необвързаност, да е способен да дефинира без големи усилия проблемите на хората и на обществото, в което те живеят, да може да постави правилните приоритети за решаване на проблемите на хората и т.н.
Друг е въпросът как се тълкува статутът на един човек, определен като държавник /затова горе поставих кавички/. Т.е. – решаващо вероятно е съотношението между качествата, които определят един човек като такъв /част от изброените в анкетата/ и ония предпоставки /некачества/, които го определя като държавник /според моята версия/. Ясно е, че съзнателно изключвам проявата на “човешкото” като качество на един човек.
Не мисля, обаче, че “визия за бъдещето” е качество, както не е и ясновидство. “Визия за бъдещето” е възможност за дедуктивно обработване на знания, които могат да са синтезирани в компетенциите на правилно подбраните екипи и в отделни експерти, обслужващи “държавника”.
Горните разсъждения не ми дават право да гласувам в анкетата, защото в “други” се включват някакви неясни критерии, които противостоят на “нормалните” човешки ценности, които притежават болшинството от кандидатите да бъдат държавници, какъвто и смисъл да влагаме в това определение за човек, който кандидатства да бъде избраник на голяма група хора.
Дори ми идва наум, че финансовата независимост на такава личност /държавник/ - трябва съвсем да измести платената служба на “държавниците”, като се планират единствено разходите за международни и вътрешно държавни пътувания, срещи и приеми, т.е. – за да е наистина успешен един държавник, то той трябва да работи “на обществени начала” /без заплата/ и, разбира се – нито лично за себе си, нито за някаква група от хора, независимо по какъв принцип е обособена тая група от останалите поданици в държавата.
Неосъществимо мнение, което доказва невъзможността в тая страна да има условия да се появи живо изкопаемото, наречено "държавник".
За мен трябва да има някои предпоставки, за да може един човек да е сполучлив “държавник”. Такива предпоставки могат да бъдат, например – финансовата независимост, политическата необвързаност, да е способен да дефинира без големи усилия проблемите на хората и на обществото, в което те живеят, да може да постави правилните приоритети за решаване на проблемите на хората и т.н.
Друг е въпросът как се тълкува статутът на един човек, определен като държавник /затова горе поставих кавички/. Т.е. – решаващо вероятно е съотношението между качествата, които определят един човек като такъв /част от изброените в анкетата/ и ония предпоставки /некачества/, които го определя като държавник /според моята версия/. Ясно е, че съзнателно изключвам проявата на “човешкото” като качество на един човек.
Не мисля, обаче, че “визия за бъдещето” е качество, както не е и ясновидство. “Визия за бъдещето” е възможност за дедуктивно обработване на знания, които могат да са синтезирани в компетенциите на правилно подбраните екипи и в отделни експерти, обслужващи “държавника”.
Горните разсъждения не ми дават право да гласувам в анкетата, защото в “други” се включват някакви неясни критерии, които противостоят на “нормалните” човешки ценности, които притежават болшинството от кандидатите да бъдат държавници, какъвто и смисъл да влагаме в това определение за човек, който кандидатства да бъде избраник на голяма група хора.
Дори ми идва наум, че финансовата независимост на такава личност /държавник/ - трябва съвсем да измести платената служба на “държавниците”, като се планират единствено разходите за международни и вътрешно държавни пътувания, срещи и приеми, т.е. – за да е наистина успешен един държавник, то той трябва да работи “на обществени начала” /без заплата/ и, разбира се – нито лично за себе си, нито за някаква група от хора, независимо по какъв принцип е обособена тая група от останалите поданици в държавата.
Неосъществимо мнение, което доказва невъзможността в тая страна да има условия да се появи живо изкопаемото, наречено "държавник".
Коментар