Абе и аз съм намислил за него ... оти на Вуте да му е зле .. представяте ли си всеки ден в костюм, трябва да внимава какво говори, разни неща от протокола 
Бате Гойко индианец
Бате Гойко индианец
-
-
Един най-обикновен лигльо.За съжаление ще отмъкне някой и друг глас от избиратели във възрастов диапазон 18-19 години.Фибо-мибо-грънци....
Коментар
-
Кандидат за президент - Светльо Витков.
Мисля че и такава тема трябва - аз лично ще гласувам за Светлю - он е пич.
Мразете ме ако щете - Гарванът Селдън тоже не са го обичали :-)Коментар
-
На мен Меглена Кунева ми е симпатична като жена, политик, дипломат, има почти безупречен имидж в международното пространство... Има представителна осанка и доста обиграни ораторски способности, говори стабилно, спокойно и убедително... Като президент би стояла добре, дръг е въпросът дали ще я допуснат да стигне дотам... Друг е въпросът дали наистина е изцяло независим кандидат или целенасочено я показват в такава светлина в общественото пространство... Имам леки съмнения, след като прочетох биографията й, че има голяма вероятност да има леко кривване вляво, но времето ще покаже това
Коментар
-
-Пак за дя до, а?Първоначално изпратено от lalka 75 Разгледай мнениеИскам да предложим Бъфет !
Що пък да не оправи една цяла република, че той управлява същите милиарди !
- Палавница такава !
Коментар
-
Значително по-органичен и достоверен от Кунева, дори и с намеци за тъмно минало, Петров е по-сериозен и цялостен, което няма как да не притеснява куклата на конци на царя. Още не съм решил за кого и дали изобщо да гласувам но, ако тези двамата се явят на балотаж, определено, бих предпочел него.
Относно списалата първата статия по темата нека напомним, че, последното й изречение е сложно. В това изречение, Алексей Петров се явява подлог и разкриването, както разбираме, пак би трябвало да извърши той самия по отношение на СЕБЕ СИ, т.е., редно е да се използва възвратното местоимение "си" вместо "му". Отделно стоят проблемите с пунктуацията и неуместното използване на препинателни знаци - едно време, много ни гонеха за такива "дреболии", та, днес направо ме дразнят, както червен парцал - бик
.
Да не говорим, че опитът за охулване е плосък и безвкусен.
"Ясно е, че Алексей Петров няма друга алтернатива, освен да се противопостави на опонентите си и техните партийни лидери с открехване на секрети от битието СИ в ДАНС."
Учете и уважавайте родния СИ език, скъпи /пишман/ журналисти, че много взехте да се излагате.
Last edited by Pyramid; 09.09.2011, 13:55.Коментар
-
Искам да предложим Бъфет ! Що пък да не оправи една цяла република, че той управлява същите милиарди !
Коментар
-
Бързо забравихме за връзките и с BNP Paribas. От такива хора - президент не става.Коментар
-
Бла-блаа-блааа......Нищо не препоръчвам на никого, нали всеки си има глава над рамената.Коментар
-
Нямам вяра на Меглена Кунева. Лицето й е много статично, усмивката - насилена, а споменът за едни затворени 1760 мегавата ядрени мощности, генерирали най-евтината енергия, пак към нея ме препраща. Не, нямам й вяра.
Нищо лично, просто, аз също съм загрижен за България.
Коментар
-
Драгалевци и Бузлуджа са едно и също нещо.Първоначално изпратено от netware5 Разгледай мнениеКоментар
-
Обичам България!
Защото я разбирам и познавам. Знам, че успяваме, когато си поставяме национални цели и работим за тях заедно.
Страната ни неведнъж се е връщала на пътя на успеха след тежки национални изпитания. Заради енергията, волята и решителността ни.
Аз вярвам в хората на България!
Въпреки всички трудности, съумяхме да се обединим около една стратегическа цел – да присъединим България към Европейския съюз и НАТО. Като осъзнат избор на по-добро бъдеще. Успяхме! Защото знаем откъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем: да станем отново част от свободния свят и да въведем европейските правила. Успяхме и защото няколко парламента и правителства в периода 1997-2007 г. следваха този дневен ред, въпреки политическите си различия.
Имах исторически шанс, заедно с много съмишленици, да работя за европейските реформи. Гордея се с всички висококвалифицирани и всеотдайни експерти и политици, които дадоха най-доброто от себе си в решителния период. Това бяха най-сложните и важни преговори в новата история на България. Заради тези хора и с енергията на целия народ България е част от Европейския съюз.
Днес вече пета година сме пълноправни членове на ЕС, но качеството на живота ни все още е далеч от европейския стандарт. Не се възползваме пълноценно от политическите и икономическите възможности на членството. Имам дори усещането, че се връщаме назад и се отдалечаваме от гражданските и икономическите свободи, които бяхме постигнали. Европа прие България, сега е ред на България да приеме Европа.
В началото на тази година, заедно с няколко граждански организации обиколих страната, за да разговарям с хората. Чух тревожни гласове. Не сме доволни от начина, по който живеем. Не вярваме, че има справедливост в обществото ни. Инициативността ни се препъва в бюрократични пречки. Не намираме причини да поискаме от децата си да останат в България. Европа не се е сбъднала за огромен брой български граждани.
Ето моите отговори:
Защото липсва смелост за реформи!
Няма реформаторска енергия за подобряване на най-важните за хората области – здравето и знанието. Здравната система се е превърнала в кошмар и за пациенти, и за лекари. Услугите за здраве в България са с най-ниско качество според Европейския индекс за здравни услуги. Спря модернизацията и на образованието. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ни поставя на последно място сред европейските страни по ключовите предмети в средното образование. Социалната политика не създава условия младите хора да останат в България и да отглеждат децата си тук. Пенсионната система се превърна в проблем за икономиката, накърнявайки достойнството на нашите родители.
Защото свободата в икономиката отново се ограничава!
Бизнесът е притиснат не само от кризата, но и от излишна бюрокрация, от корупция и несигурна правна среда. Не се изпълнява реалистична антикризисна програма. Сивата икономика задушава усилията на тези, които искат да работят по правилата и кара все повече предприемачи да преминават от „тъмната страна“. Едва зародила се, средната класа вече боледува. Безработицата е над средната в ЕС. Расте и броят на българите, които търсят по-добър живот и напускат страната – почти 600 хиляди за последните 10 години. Други 200 хиляди твърдят, че искат да емигрират. България се оказа на последно място по БВП на глава от населението в Европа. Тук най-трудно се започва бизнес, а бизнесът е с най-ниско самочувствие, че допринася за просперитета на нацията. Чуждестранните инвеститори са все по-малко заинтересовани да влагат парите си у нас. България е последна по иновации в ЕС. Договорените 13 млрд. евро от еврофондовете така и не достигнаха пълноценно до бизнеса и хората – усвоени са едва 10-11% от тях.
Защото няма истински отговор на желанието на обществото за справедливост!
За 2010 г. съдилищата в България са разгледали повече от 630 хиляди дела. Всяка минута в български съд се обсъждат по 5 дела. 2520 български граждани търсят правосъдие на ден. В съда в Страсбург в момента чакат повече от 700 жалби срещу България за бавно правораздаване.
Хората търсят правосъдие, но нямат усещането, че получават справедливост. Такива са и оценките на Европейската комисия, на Европол, на партньорите ни от ЕС. Съдът, прокуратурата и полицията носят споделена отговорност за дефицита на справедливост в България. Но вместо да постигат общ напредък, те непрекъснато задълбочават фронтовете помежду си. Докато правоохранителните органи „воюват” един с друг, хората загубиха вяра, че правото ги охранява. Отключи се недоволство, което иска незабавна справедливост и бързо възмездие и е готово да жертва свободи за нея. Така здравият разум отстъпва пред илюзията за здрава ръка. Под предлог на борба с престъпността се ерозират правата и свободите на гражданите. Вижте, например, главоломното нарастване на разрешенията за следене в интернет и на телефоните – от 2700 за първите 4 месеца на 2010 г. на цели 50 хиляди, като близо 30 хиляди от тях са без съдебно разрешение. Има осезаем ръст на полицейското насилие и прекомерна употреба на СРС без убедителни доказателства, че се подобрява сигурността ни. Докъде сме склонни да стигнем в това? Осъзнаваме ли последствията?
Убеждават ни, че ограниченията на свободите са в името на по-голяма сигурност. Но България има нужда от сигурност и свобода, а не от сигурност за сметка на свободата. Не вярвам на тези, които внушават, че това е невъзможно. Напротив, възможно е и отдавна е направено в държавите, които сочим за пример и към чийто стандарт се стремим. Техните общества са и сигурни, и свободни.
Ще работя за промяна!
България има нужда от нова енергия! От компетентност и предвидимост в управлението!
Европейски стандарти в България – това е целта, за която работя!
Кандидатирам се за президент, защото имам волята и куража да изпълня президентската институция с ново съдържание.
Знам как да го направя:
- Ще бъда активен президент, участник, а не наблюдател на политическите процеси.
- Ще търся мнението на гражданите и неправителствените организации и ще насърчавам гражданския контрол върху управлението.
- Ще разчитам на силата на общественото мнение като предлагам национални референдуми по големите въпроси на нацията.
- Ще упражнявам правото на отлагателно вето или ще се обръщам към Конституционния съд винаги, когато със закон се нарушават и дори само застрашават правозащитните стандарти, икономическата свобода и принципите на добро управление.
- Ще работя с политическите партии, с държавните институции и с общините в конструктивен диалог и разбирателство.
- Ще бъда инициатор на тематични годишни форуми и широки обществени дебати, в които гласът на обществото ще получи своята заслужена тежест в определянето на приоритетните цели в различните сектори.
- Ще информирам редовно обществеността как се справят българските институции със защитата на националните интереси в европейския дневен ред.
Президентът не е протоколен придатък към герба, знамето и химна. Конституцията ясно назовава задачата му – той „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”. Това не е декларация. Това е мисия. Аз поставям в основата на своето виждане за новата роля на президентстката институция именно тези две конституционни функции на държавния глава и ще ги изпълня с ново съдържание.
Платформата ми е с „отворен код”. Търся идеите, мнението и творческата инициатива на всички граждани, за да допишем заедно приоритетите, които очертавам.
- Ще търся единството на нацията по четири основни приоритета:
I. СПРАВЕДЛИВ ПРАВОВ РЕД
II. ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ
III. ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ НА НАЦИЯТА
IV. ДОСТОЙНО МЯСТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА
Уважаеми българи,
Кандидатирам се за президент на Република България.
Можем да се обединим около нова, съживяваща енергията ни, общонационална цел – да постигнем европейски стандарти на живот в България.
Вярвам, че президентът има важна роля в следващото голямо присъединяване на България – присъединяването към европейската средна класа, към европейските стандарти, към благоденствието, развитието, правилата, сигурността на Европа. Аз искам да работя за това.
Отстоявала съм национални каузи години наред и съм убедена, че сега е време за обединение на българите отвътре. Време е да спрем разделението, с което сами пречим на собствения си успех. Аз умея да събирам хора и каузи.
Искам президентът да постави начало на нов стил на общуване – на диалог, доверие, вяра в личността и в нацията. Аз мога и общувам така.
Убедена съм, че дойде време да сложим край на прехода. Дойде време за ново Съединение на България! Не като територия, а като хора, като идеали, като култура, като национална общност с национална мечта. Аз умея да водя преговори и да постигам общоприемливи решения.
Време е да изберем – агресия или спокоен живот, политиканстване или конкретни политики, авантюризъм или национална отговорност, решения според ситуацията или дългосрочни стратегии, говорене за реформи или правене на реформи, апатия или силен граждански контрол, изборна аритметика или избор, омраза или доверие, разделение или интеграция отвътре, противопоставяне или диалог на ценностите, безконтролност или прозрачност и отчетност, популизъм или върховенство на закона.
Време е да си върнем увереността, че с гласа си управляваме своя живот и участваме в развитието на България.
Аз съм Меглена Кунева.
С името и опита си ще работя за каузата европейски стандарти в България!
http://meglenakuneva.bg/%D0%BE%D1%82...0%D0%BC%D0%B0/Коментар
-
Кандидат за президент Меглена Кунева
Меглена Кунева е дъщеря на известния буфосинхронист и киноактьор Щилиян Кунев (който като студент по право в СУ е бил изпратен в концлагера Белене заедно с баща си — юрист, завършил Сорбоната)[4]. Майка ѝ е лекар с дългогодишна практика в Окръжна болница, София.
През 1981 г. Кунева завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация в областта на екологичното право. Има допълнителни квалификации в Хага и в Джорджтаунския университет във Вашингтон. През 1988-1990 г. работи в Комитета за правата на човека, организиран от ЦК на БКП. [5]
От 1987 до 1991 година работи като журналист в БНР. От 1991 до 2001 г. е старши правен съветник в Министерския съвет. [6] В този период участва в изработването на Закона за достъп до обществена информация и множество екологични нормативни актове.
През 2010 г. Кунева е избрана за член на управителния съвет на френската банка Бе Ен Пе Париба.[7] Този случай, както и подобните назначения в големи компании на бившите еврокомисари Бенита Фереро-Валднер, Гюнтер Ферхойген и Чарли Маккрийви, предизвиква противоречиви реакции и става повод неправителствената организация Прозрачност без граници да поиска по-строги мерки за предотвратяване на конфликта на интереси при членовете на Европейската комисия.[8]
Автор на сценария на документалния филм Истории за убийства, режисиран от Иглика Трифонова, който печели Златна роза на Варненския филмов фестивал през 1993 г.[9]
Политическа дейност [редактиране]
България [редактиране]
* През юни 2001 г. е избрана за народен представител от листата на Национално движение Симеон Втори (НДСВ), но през август напуска парламента, тъй като е назначена за главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз и заместник-министър на външните работи. На 29 май 2002 е избрана за първия български министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. След изборите на 25 юни 2005 тя запазва своя пост на министър (без портфейл) по европейските въпроси и в правителството на Сергей Станишев.
* През октомври 2006 Съветът на лидерите на политическите партии от тройната правителствена коалиция я предлага за първи еврокомисар от България. Кунева е официално номинирана за еврокомисар от Сергей Станишев на заседанието на Министерския съвет на 26 октомври 2006. Кандидатурата ѝ е одобрена от Европейския парламент на 12 декември 2006 г. с 583 гласа „за“, 21 „против“ и 28 „въздържали се“. Във връзка с избирането на Меглена Кунева за първи еврокомисар от България 40-то Народно събрание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 г.
* На 6-и юни 2011 г. Меглена Кунева официално обявявя кандидатурата си за президент на Република България. Тя е издигната от Инициативен комитет от 53 души. Кунева ще участва в изборите през есента на 2011 г. като независим кандидат[10].
Европейски съюз [редактиране]
На 1 януари 2007 Кунева започва мандата си в Европейската комисия (ЕК), който продължи до 9-и февруари 2010 г., когато новият състав на ЕК бе утвърден от Европейския парламент. Ресорът, който ѝ бе определен, бе защита на потребителите. Преди нея той е част от ресора на еврокомисаря от Кипър Маркос Киприану, който от 1 януари 2007 се занимава само със здравеопазването и безопасността на храните в ЕС. На 22 януари 2007 Меглена Кунева полага тържествено клетва в качеството си на член на Европейската комисия, отговарящ за защитата на потребителите. Това става на церемония в Съда на Европейските общности в Люксембург.
По време на мандата си като еврокомисар Кунева въвежда ежегодния Индекс на потребителите в ЕС, предлага единен формат за сметките за електричество в общността и изисква от банките в съюза да унифицират правилата за потребителския кредит. Работи по създаването на четири нови директиви за защита на потребителите, в това число и Директивата за нечестни търговски практики. Довежда до край и подписването на Меморандума между ЕС и Китай за безопасност на стоките. През 2008 г. Кунева е отличена с наградата „Европеец на годината“ на изданието за европейска политика European Voice.
Избори за Европейски парламент 2009 [редактиране]
По време на изборите за Европейски парламент през 2009, Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева - европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели два мандата. На първите две места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар, и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата, Станимир Илчев.[1]
Президентски избори 2011 [редактиране]
На 6 юни 2011 Меглена Кунева е издигната от инициативен комитет за независим кандидат-президент. Инициативният комитет се състои от 53-ма души и включва Георги Чапкънов, Даниел Вълчев, Дони, Иглика Трифонова, Йоана Буковска, Камен Плочев, Костадин Георгиев-Калки, Мариана Попова, Минчо Спасов, Николай Василев, проф. Огнян Герджиков, Петър Попйорданов и Пламен Константинов [11][12][13]
Семейство [редактиране]
Меглена Кунева е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на секретаря (1962-1978) на ЦК на БКП Иван Пръмов, от когото има един син - Александър Пръмов.
Етърва ѝ Уляна Пръмова е омъжена за другия син на Иван Пръмов - Климент. Тя е бивш генерален директор на БНТ (2004-2010).
Отличия [редактиране]
* 2002 — Орден за граждански заслуги на Кралство Испания
* 2003 — Орден на Почетния легион на Република Франция
* 2004 — Орден „Принц Енрике“ на Република Португалия
* 2005 — Орден на Звездата на италианската солидарност на Република Италия
* 2005 — Златно отличие на Атлантическия клуб
* 2008 — "Европеец на годината" на електронния вестник Europeаn Voice[14]
* 2008 — "Европейски комисар на годината" на изданието "Еuropean Agenda"Коментар
-
Радке айде спри да ме баламосваш.40 години търпя и чакам светлото бъдеще под формата на комунизъм а сега вече на демокрация и правова държава.Днес куманягите се подбъзикват с мен с просташкия лаф имай търпение докато крадат.Нямам търпение моме щот както казват сърбите ебеш не ебеш време на курец пролази.Дреме ми на куреца какво сияйно бъдеще ще настъпи по нашите земи след 30-40г.Аз няма да съм между живите а може би в един по добър свят.Ако искаш да пробваме нещо сега пък след 5 години ще ти купя мерцедес.Да знаеш само какви модели ще излязат тогава...........Първоначално изпратено от Radoslava Разгледай мнениеКоментар
-
Коментар