История

[Николайко Перник]

Нещо не отговаряте по устав...

Още един път: Здравееейте, историци!!

[Николайко Перник]

Здравееейте, историци!!

[Trakatrak']

https://vesti.bg/lyubopitno/istoriat...rusiia-6065894

[diletant]

Има няколко български пробуждания, когато българите се проявяват във военно отношение. При австрийското настъпление 1688 - Чипровското и Карпошовото въстание. През войната 1806-1812 (Земската войска).и участието в сръбския бунт. При гръцкото въстание и бунтът в Дунавските княжества, последвани от войната 1828-1829 - българската въстаническа войска във Влашко е разгонена от руската армия. Въстанията в Северозападна България в средата на 19 век. През Източната криза от 1875-1879. Априлското въстание е най-калпаво като боен акт, но парадоксално, изиграва най-важна роля. Затова така си го почитаме. Иначе много жертви има и при други буни.

Въстанията в Северозападна България са с икономически причини. След като Високата порта прави известни реформи, положението там се успокоява. Пример за липсата на желание за въстание в тези краища е съдбата на Ботевата чета. Жалко за прекрасния поет!

[Trakatrak']

Преди години проф. Н. Генчев беше пресметнал, че по времето на Левски в т.нар. български земи има основани около 200 комитета. Ако приемем средно по десетина души в комитет, то се получава числото 2000. Е, две хиляди селяни срещу реформираната армия на Османската империя?!? Априлското въстание си е чисто самоубийствена акцийка - печален пример Батак. Няма сведения Бенковски, един от главните апостоли, да е изстрелял и един куршум срещу "поробителите". А какво да кажем за изколването на 50-60 цигани-мюсюлмани от въстаниците в Копривщица - геройство, нали!
Въпроси в българската история колкото искаш!
ПП Не съм соросоид, не съм мюсюлманин.

Има няколко български пробуждания, когато българите се проявяват във военно отношение. При австрийското настъпление 1688 - Чипровското и Карпошовото въстание. През войната 1806-1812 (Земската войска).и участието в сръбския бунт. При гръцкото въстание и бунтът в Дунавските княжества, последвани от войната 1828-1829 - българската въстаническа войска във Влашко е разгонена от руската армия. Въстанията в Северозападна България в средата на 19 век. През Източната криза от 1875-1879. Априлското въстание е най-калпаво като боен акт, но парадоксално, изиграва най-важна роля. Затова така си го почитаме. Иначе много жертви има и при други буни.

[diletant]

Тези малоумия с неосъщественото освобождаване на Апостола са си чист мазохизъм. Има преувеличена представа за революционната организация като бойна сила и оттам упреците, че няма акция за отърваването на Левски. Всъщност конспиративните и революционните способности на българите по това време са минимални. Ролята на Дякона е предимно просветителска. Когато се заема с реална подготовка за военна акция - събирането на средства за оръжие, следва провалът. Кой да го освободи, като комитетите предимно селски и слабо способни на акции с по-голям мащаб. Няколкото професионални бунтари може да запалят Търново или Цариград, но нищо повече. Ако случайно Левски беше освободен от някаква чета, то бързо като Христо Ботев щяха го сгащят я черкези, я башибозук някакъв. Империята по това време е в добро състояние и лесно се справя с дребните конспирации. Революционна обстановка се създава едва към 1875 г. при частичния банкрут и стопанските затруднения. Но най-вече поради нарасналата активност на външни сили за дезинтегрирането й.

Преди години проф. Н. Генчев беше пресметнал, че по времето на Левски в т.нар. български земи има основани около 200 комитета. Ако приемем средно по десетина души в комитет, то се получава числото 2000. Е, две хиляди селяни срещу реформираната армия на Османската империя?!? Априлското въстание си е чисто самоубийствена акцийка - печален пример Батак. Няма сведения Бенковски, един от главните апостоли, да е изстрелял и един куршум срещу "поробителите". А какво да кажем за изколването на 50-60 цигани-мюсюлмани от въстаниците в Копривщица - геройство, нали!
Въпроси в българската история колкото искаш!
ПП Не съм соросоид, не съм мюсюлманин.

[v_tin]

Тези малоумия с неосъщественото освобождаване на Апостола са си чист мазохизъм. Има преувеличена представа за революционната организация като бойна сила и оттам упреците, че няма акция за отърваването на Левски. Всъщност конспиративните и революционните способности на българите по това време са минимални. Ролята на Дякона е предимно просветителска. Когато се заема с реална подготовка за военна акция - събирането на средства за оръжие, следва провалът. Кой да го освободи, като комитетите предимно селски и слабо способни на акции с по-голям мащаб. Няколкото професионални бунтари може да запалят Търново или Цариград, но нищо повече. Ако случайно Левски беше освободен от някаква чета, то бързо като Христо Ботев щяха го сгащят я черкези, я башибозук някакъв. Империята по това време е в добро състояние и лесно се справя с дребните конспирации. Революционна обстановка се създава едва към 1875 г. при частичния банкрут и стопанските затруднения. Но най-вече поради нарасналата активност на външни сили за дезинтегрирането й.

Мерси

[Trakatrak']

Atanas Kisimov
February 18 at 4:30pm · Sofia, Bulgaria ·

От години една картинка с невярно послание обикаля социалните мрежи и всички споделят ли споделят...Чувствам се длъжен да споделя какво знам аз:

По времето, когато Васил Левски е заловен край Къкринското ханче, революционните комитети в северна България са разбити, вследствие на предателството на Димитър Общи. Тъй като Левски действа в условия на пълна конспиративност, той е познат само на членовете на комитетите, но една част от тях са арестувани, а друга част бягат в Сърбия и Влашко след погромите. Сами се досещате, че тогава не е имало медии, които мигновенно да разгласят за случващото се из цяла България. Въпреки това комитетите в Южна България реагират светкавично като организират две чети - една в Хасково и една в Чирпан, но опитът да освободят Левски се проваля, тъй като мислят, че ще бъде съден в София, но вместо това той е откаран във Велико Търново пазен от 200 заптиета!
Христо Иванов - Големия, който е пръв приятел на Левски и вече веднъж го е освобождавал от затвора в Сърбия, също прави опит за освобождаването му - той, заедно с Христо Караминков и Заралията решават да запалят затвора в Търново, за да избяга Левски в суматохата. Уви - горящите парцали падат на грешно място. Откаран е в София, а по-късно се появява информация, че ще бъде транспортиран с влак до Цариград, тъй като самият султан искал да го види с очите си. Атанас Узунов получава информация, че Левски ще бъде прекаран за Цариград през Лом–Русе–Варна. Той ръководи мащабна операция и организира две засади, край Шуменско и край днешен Симеоновград, където група от 30 човека дори успява да дерайлира влака, но Левски не е бил вътре...

Не виня хората, които споделят тази картинка, но се чудя що за мазохизъм е да се определяме като недостоен народ? Левски много добре е знаел "за кой народ е тръгнал курбан да става" - за този, който 500 години не се е предал. Ние обаче не знаем...

Някакви коментари от тракатрак???

Тези малоумия с неосъщественото освобождаване на Апостола са си чист мазохизъм. Има преувеличена представа за революционната организация като бойна сила и оттам упреците, че няма акция за отърваването на Левски. Всъщност конспиративните и революционните способности на българите по това време са минимални. Ролята на Дякона е предимно просветителска. Когато се заема с реална подготовка за военна акция - събирането на средства за оръжие, следва провалът. Кой да го освободи, като комитетите предимно селски и слабо способни на акции с по-голям мащаб. Няколкото професионални бунтари може да запалят Търново или Цариград, но нищо повече. Ако случайно Левски беше освободен от някаква чета, то бързо като Христо Ботев щяха го сгащят я черкези, я башибозук някакъв. Империята по това време е в добро състояние и лесно се справя с дребните конспирации. Революционна обстановка се създава едва към 1875 г. при частичния банкрут и стопанските затруднения. Но най-вече поради нарасналата активност на външни сили за дезинтегрирането й.

[v_tin]

Atanas Kisimov
February 18 at 4:30pm · Sofia, Bulgaria ·

От години една картинка с невярно послание обикаля социалните мрежи и всички споделят ли споделят...Чувствам се длъжен да споделя какво знам аз:

По времето, когато Васил Левски е заловен край Къкринското ханче, революционните комитети в северна България са разбити, вследствие на предателството на Димитър Общи. Тъй като Левски действа в условия на пълна конспиративност, той е познат само на членовете на комитетите, но една част от тях са арестувани, а друга част бягат в Сърбия и Влашко след погромите. Сами се досещате, че тогава не е имало медии, които мигновенно да разгласят за случващото се из цяла България. Въпреки това комитетите в Южна България реагират светкавично като организират две чети - една в Хасково и една в Чирпан, но опитът да освободят Левски се проваля, тъй като мислят, че ще бъде съден в София, но вместо това той е откаран във Велико Търново пазен от 200 заптиета!
Христо Иванов - Големия, който е пръв приятел на Левски и вече веднъж го е освобождавал от затвора в Сърбия, също прави опит за освобождаването му - той, заедно с Христо Караминков и Заралията решават да запалят затвора в Търново, за да избяга Левски в суматохата. Уви - горящите парцали падат на грешно място. Откаран е в София, а по-късно се появява информация, че ще бъде транспортиран с влак до Цариград, тъй като самият султан искал да го види с очите си. Атанас Узунов получава информация, че Левски ще бъде прекаран за Цариград през Лом–Русе–Варна. Той ръководи мащабна операция и организира две засади, край Шуменско и край днешен Симеоновград, където група от 30 човека дори успява да дерайлира влака, но Левски не е бил вътре...

Не виня хората, които споделят тази картинка, но се чудя що за мазохизъм е да се определяме като недостоен народ? Левски много добре е знаел "за кой народ е тръгнал курбан да става" - за този, който 500 години не се е предал. Ние обаче не знаем...

Някакви коментари от тракатрак???

[Trakatrak']

Милко, как да има пречистване в България като подскачащите демократи, ако не бяха агенти на ДС или чужди служби, то бързаха да участват в грабежа наместо да разчистват авгиевите обори. Което беше разумно, защото и без това щяха ги изпързалят конспираторчетата и интригантите. Денацификацията беше възможна само защото Германия беше окупирана страна. Когато в началото на 90-те някои демократи зовяха за декомунизация, им напомнях, че България не е окупирана. Така че наша обща отговорност за преодоляване на криминалните извращения на предишния режим бе да търсиме и следваме законовостта и законността. А то се случи точно обратното.
В историята е същото, добре е да следваш представите за законовост и законност за съответната епоха и да проследиш къде се къса нишката при тях. Стига да е възможно. А не да вземеш няколко престъпления по средата на кланетата и да ги обявиш за универсално зло.

[majnata]

[QUOTE=MILOM;n3171127][B]Съвсем наскоро на цели 106 години почина секретарката на Гьобелс – Брунхилде Помзел. Почина тихо и кротко в съня си, незабележимо почина, както тихо,

И у тая тема ли сте "заслужили" с копи паста на чаршафи бе...

[MILOM]

Съвсем наскоро на цели 106 години почина секретарката на Гьобелс – Брунхилде Помзел. Почина тихо и кротко в съня си, незабележимо почина, както тихо, кротко и незабележимо живя в баварската столица дългия си, исторически живот. Дясната ръка на идеолога на Третия райх упорито странеше от публични изяви – само в единствения посветен на биографичния й път документален филм заяви миналата година, че не съжалява за нищо, че не чувства вина и отговорност за престъпленията на нацизма, защото не е знаела за тях.

Обяснимото възмущение, с което гражданството (особено в родината й) посрещна това й изявление, ме кара да се запитам: след като и с г-жа Помзел, и с много други функционери на националсоциализма е така, след като тях денацификация не ги лови, как е с функционерите на един друг, на реалния социализъм – тях декомунизация лови ли ги? Не е, съвсем не е по-различно. Поне аз не съм чул високопоставен апаратчик на родния комунистически режим да произнесе една критична, една себекритична дума, да отрони една въздишка на съжаление за участието, за съучастието, за личния си принос в полувековното зло, което удави цялата ни страна в кръв и сълзи, разори и морал, и икономика и превърна Отечеството в духовна пустиня.

Чувал съм, макар и много, много рядко, подобно преосмисляне на близкото ни историческо минало да правят комунисти от по-ниските йерархични нива. Като участник с оръжие в ръка в септемврийските бунтове през 1923 г., провъзгласени от партийната пропаганда за Септемврийско въстание, и ветеран на комунистическото движение дядото на мой приятел и колега от Радио „Свободна Европа” казваше с искрено разкаяние:

„Трябваше всички ни да ни избият – това заслужавахме!…”

Но неговият самотен глас си остана самотен през целия четвъртвековен път на родната демокрация. Всички останали творци на злото се превърнаха в негови хранители и реставратори. Те не само не съжалиха ни веднъж за стореното – те дори се гордееха с него: по-откровените – открито, по-лицемерните – притворно. Но и едните, и другите се опитваха да ни уговорят, че ако са извършили нещо нередно, ако неволно са прегрешили (и те са хора!), то е, защото времената са били такива. Без да искат да знаят дали тези времената не са били така убийствени, така кошмарни и зли, защото те са ги направили такива.

Когато съм ги питал по форуми, по периодики, по телевизионни екрани и дори в лични разговори, те неизменно и винаги са отговаряли, че са работили не като открита и скрита задгранична агентура на една престъпна болшевишка империя, заплашваща да опустоши цялата ни цивилизация, а като родолюбиви труженици, като добродетели на род и родина, като национален страж срещу попълзновенията на хищния задграничен капитализъм. Дори онези тодорживковци, мирчоспасовци и левглавинчевци, които собственоръчно са убивали, заточавали и грабили собствените си сънародници, съвсем сериозно претендират, че са бранили родината от милионите й видими и невидими вътрешни и външни врагове. В наглостта си тези палачи на нацията надминаха недостижимо фрау Помзел. Общото между нея и тях, между нацистките и комунистическите злодеи са само уверенията, че, видите ли, и едните, и другите нищо не са знаели – като че ли Освиенцим и Дахау, Белене и Куциян са били не изтребителни концлагери, а санаториуми за обществено хигиенизиране на социално слаби.

Когато в хода на Втората световна война американските войски превземат Дахау и виждат неописуемите ужаси на концлагера край градчето, дори калените в ожесточени битки воини не издържат гледката. Обяснението на местните жители е идентично с обясненията на секретарката на Гьобелс и на нашите родни ветерани: ние само сме си гледали работата, изпълнявали сме съвестно националния си дълг и дори не сме подозирали за вилнеещите под носа ни издевателства. Тогава американските главнокомандващи арестуват всички пълнолетни жители на градчето и ги заставят един по един да обходят целия концлагер, изправят ги и пред планините трупове, и пред газовите камери, и пред още топлите и миришещи на изгоряла човешка плът крематориуми. Много от посетителите по принуда не издържат потресаващата картина и припадат, други се обливат в сълзи, а кметът на Дахау се самоубива.

За съжаление, нищо подобно не се случи на родна земя след гибелта на комунистическия тоталитаризъм – докато денацификацията в Западна Германия бе факт, декомунизацията по нашите земи си остана и до днес само фикция. Не само редовите граждани не бяха подобаващо запознати и конфронтирани със злодействата на режима – не бе потърсена никаква съдебна или поне морална отговорност нито от физическите носители на тези злодейства, от палачите по места, нито от техните душеприказчици по вертикала на държавната власт – от подножието й, та чак до върха.

Тъкмо затова днес общественият климат в Германия е един, а в България – съвсем друг. Още със старта на демократизирането си Западна Германия намери куража и себекритичността да разобличи с нужната безпощадност демоничния националсоциализъм, а няколко десетилетия по-късно – и демоничния реален социализъм. Докато ние предпочетохме (предпочитаме и до днес) да си играем на криеница със собствената си история. Вместо да разобличаваме, премълчавахме; вместо да преработваме доскорошните си пороци, загърбвахме; вместо да потърсим справедливост за хилядите невинни жертви, само плахо палваме свещица на знайните им и незнайни гробове.

Добре, приемам, че милионите редови жители на страната действително не са знаели истинските размери на ужаса, че истинските размери са били известни само на жертвите и на палачите им. Въпросът обаче е дали имаш моралното право да не знаеш. Когато твой приятел, съсед, колега, състудент изведнъж изчезне безпричинно и безследно, яко дим от лицето на земята, сякаш никога не го е имало, а ти дори не се позаинтересуваш къде е – този ти опит да се скриеш зад завесата на незнаенето не се ли превръща в съучастие на извършеното престъпление? Съучастие пасивно, но съзнателно съучастие, съучастие парекселанс. Не става ли в такъв случай незнаенето лицемерно извинение за твоето гражданско и човешко безучастие, за твоята несъпротива срещу реалното, срещу конкретното зло? И не е ли, не се ли трансформира тази несъпротива в психологическа и социална база за разрастване на престъпността? Бих отишъл и по-далече, бих казал, че незнаенето е също морална отговорност, че не е знаел само онзи, който не е поискал да научи, защото така се живее по-леко и ведро.

[Trakatrak']

Ave Caesar, morituri te salutant!

Я, намери нови доводи! Така те искам. Нема са даваш. Учи се от Марандето. По гръб не пада, макар туш да лежи, пардон, в нокаут.

[MILOM]

Ееее, успях те изкарам от дискусията. За такава трябва си запасен с търпение, здрави нерви и разбиране за историята. А не само да копи-пействаш ентусиастите, де си мислят, че като пуснат едно дипломатическо споразумение, ще покажат колко егоистична е международната политика. Бях достатъчно жалостив да не коментирам преговорите в Райхщадт, Будапеща и Лондон. Не знам що много хора си въобразяват, че световната политика трябва се съобразява с желанията българите да си имат държавица, че крадливият параелит да мъкне и влачи на домашна почва. С тоя акъл и държавицата ни, де други я конструираха в техен си интерес, ще се затрие, докато смятаме за възможно да пренебрегваме лавирането между интересите на големите. Като националист ти го казвам. Ала не голяма-уста-отвори-патреот каквито се навъдиха много, пък част от тях чужди агенти. Та като ги съберат наедно чуждите агенти, некои си въобразяват, че балансират външните притисоци. Кикот!

Ave Caesar, morituri te salutant!

[Trakatrak']

Само не разбрах от позиция на какъв си тръгнал да ме поучаваш.
И защо си решил ,че трябва да се интересувам точно от твоето мнение
Съжалявам за загубеното време днес

Ееее, успях те изкарам от дискусията. За такава трябва си запасен с търпение, здрави нерви и разбиране за историята. А не само да копи-пействаш ентусиастите, де си мислят, че като пуснат едно дипломатическо споразумение, ще покажат колко егоистична е международната политика. Бях достатъчно жалостив да не коментирам преговорите в Райхщадт, Будапеща и Лондон. Не знам що много хора си въобразяват, че световната политика трябва се съобразява с желанията българите да си имат държавица, че крадливият параелит да мъкне и влачи на домашна почва. С тоя акъл и държавицата ни, де други я конструираха в техен си интерес, ще се затрие, докато смятаме за възможно да пренебрегваме лавирането между интересите на големите. Като националист ти го казвам. Ала не голяма-уста-отвори-патреот каквито се навъдиха много, пък част от тях чужди агенти. Та като ги съберат наедно чуждите агенти, некои си въобразяват, че балансират външните притисоци. Кикот!