История

[Trakatrak']

Въпреки усилията на сталин за нормализация
Ти като пишеш вярваш ли си
Как може на всякакви зверства да намирате оправдания,бе
Преди дни постнах материал за Катин
и един идиот ми пише-не били 20хиляди ,а само 4 хиляди избитите
друг отхвърля признанията на Медведев и заявява ,че няма такова нещо изобщо
трети аватара му в този форум е сталин/нарочно написан с малка буква/
и се гордее с това-
Е,нека научи идола му как се е отнасял с българите

Абе, Милчо, не гледай на историята така елементарно, сякаш зверствата се извършват от неколко психопата, пък другите само жертви и нищо общо немат. Усилията на Сталин са верно за нормализация, но както тоя я вижда. Оказва се, че е прав, доколкото подготвя СССР за епохата на свръхдържавите. Но ти явно забиваш в една посока и отказваш да погледнеш към другите.
Колкото до Катин, дано си чувал за вероятно избитите от поляците 50 хиляди пленени червеногвардейци. Зверствата са навързани. Освен това има съмнения, че нацистите допълнително са трепали поляци в гората, за да визуализират предишното клане. Вземи почети малко, позамисли се и недей ни спуска материали като да ни говориш от облаците.

[MILOM]

Милчо, тези неща са известни от 20-30 години. Жестоката съдба на българите в южните райони на Украйна и Бесарабия е предопределена от голямата разлика в статута им в сравнение с руските и дори румънските селяни. Затова след падането на царския режим, който им гарантирал правата и собствеността, те са подложени на атаки и тормоз от много страни. Такива са човеците - завистливи и несправедливи. Сталинисткият режим е отражение на взривът на маргиналщина, профанщина и простащина застъпени в проявленията на руската революция, при която социалната стратификация се преобърна. Въпреки усилията на Сталин за нормализация. Самата болшевишка партия става жертва на калния поток и на политиката за нормализация и реставрация. Руската революция е сред най-грандиозните социални бедствия за всички времена и отгласът от тези събития все още може ни завлече в примитивна епоха. А ти отделяш бедите на нашенци като нелогичен екстремум. Просто са имали лош късмет, че бягайки от османското разложение, техните наследници попадат във водовъртежа на крахът на Романови.

Въпреки усилията на сталин за нормализация
Ти като пишеш вярваш ли си
Как може на всякакви зверства да намирате оправдания,бе
Преди дни постнах материал за Катин
и един идиот ми пише-не били 20хиляди ,а само 4 хиляди избитите
друг отхвърля признанията на Медведев и заявява ,че няма такова нещо изобщо
трети аватара му в този форум е сталин/нарочно написан с малка буква/
и се гордее с това-
Е,нека научи идола му как се е отнасял с българите

[Trakatrak']

Милчо, тези неща са известни от 20-30 години. Жестоката съдба на българите в южните райони на Украйна и Бесарабия е предопределена от голямата разлика в статута им в сравнение с руските и дори румънските селяни. Затова след падането на царския режим, който им гарантирал правата и собствеността, те са подложени на атаки и тормоз от много страни. Такива са човеците - завистливи и несправедливи. Сталинисткият режим е отражение на взривът на маргиналщина, профанщина и простащина застъпени в проявленията на руската революция, при която социалната стратификация се преобърна. Въпреки усилията на Сталин за нормализация. Самата болшевишка партия става жертва на калния поток и на политиката за нормализация и реставрация. Руската революция е сред най-грандиозните социални бедствия за всички времена и отгласът от тези събития все още може ни завлече в примитивна епоха. А ти отделяш бедите на нашенци като нелогичен екстремум. Просто са имали лош късмет, че бягайки от османското разложение, техните наследници попадат във водовъртежа на крахът на Романови.

[MILOM]

ОМРАЗАТА

Днес ще се запознаем с три документа, които разкриват антибългарската руска имперска политика. Но това ще стане в края на урока. А сега да се върнем към лятото на 1944 година.
На 29 май 1944 г. дясната ръка на Сталин, Лаврентий Берия, пише доклад с искане за изселване от територията на Крим на всички българи. Вината им е, че са останали живи по време на германската окупация на полуострова и че са българи. Дават им 20 минути срок да напуснат домовете си. И на 6 юни 1944 г. над 13 000 българи от Крим са депортирани в Башкирска и Мирийска автономни републики, в Кемеровска, Свердловска и Кировска области на Руската федерация, както и в Гуриевска област на Казахстан. В запустелите български села съветският режим заселва 17 000 семейства от други части на Русия.

Масовият глад през 1946-1947 г. е поредното тежко изпитание за българското население в Бесарабия. Количеството на умрелите тогава е толкова голямо, че не успяват да ги регистрират и погребват. И това не е първият, а ТРЕТИЯТ ГЛАДОМОР в Съветския съюз. При това съзнателно организиран от Сталин и обкръжението му, за да се намалят „гърлата”. И докато стотици хиляди измират от глад в същото време СССР, само през 1947 г.,изнася на Запад 3,2 милиона тона зърно с официална цел: „закупуване на оборудване за възраждащата се индустрия”. Неофициалната е друга: за да имат западна валута с която да купуват храни и лукс негодниците в Кремъл. А ги наричам така, защото за тях човешкият живот няма стойност. Българинът Василий Митков в книгата си „Голготата на българите в Таврия” разказва как, за да спасят поне децата си, родителите са криели пшеничени и царевични зърна в саморъчно изработени „цървули” за което законът ги е заплашвал с 10 години въдворяване в сибирските концлагери.

Руската омраза срещу българите датира далеч преди съюзниците-разбойници СССР и нацистка Германия, да се хвърлят един срещу друг в смъртна схватка. Още на 1 февруари 1938 г. народният комисар на вътрешните работи, друг архинегодник – Николай Ежов, подписва заповед за „национална операция срешу българите”. В нея те са определени като „националност спрямо която трябва да се приложи репресия”. И десетки хиляди са прогонени от родните им места. А когато през лятото на 1941 г. съветската армия панически бяга и отстъпва пред немските войски, по заповед на Сталин голяма част от българското население в Таврия е избито с цел „да не се оставя работна ръка на немците...” И до днес няма официално извинение от Русия за геноцида срещу българите в СССР. И т.нар. български патриоти мълчат и не повдигат въпроса.

По време на германската окупация на 20 април 1942 г. българите от село Инзовка написали писмо до българския цар Борис III с молба да им разреши да се завърнат в „прародината си”, защото „всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”. Приносител на писмото става поетът Мишо Хаджийски. Царят е благосклонен. И основната група изселници тръгват за България през септември 1943 г. Презимуват в Буджак, южната част на Бесарабия. През пролетта над 1 500 български семейства продължават към мечтаното отечество. Преминават Дунава и българите ги посрещат с радост, а правителството, което комунистите наричаха „фашистко” им отпуска безвъзмездно от държавния фонд по 4-5 хектара земя на всяко семейство. Знам, че ще попитате: защо? Много ясно защо. Защото българската държава, преди комунистите да я завладеят, е била... българска държава. След 9-ти септември 1944 г. тя само по документи се води такава, а в действителност е поредната съветска колония. Затова и както вече научихте, два пъти БКП прави опит да превърне България в 16 република на СССР.
Но няма край българската Голгота. Само няколко седмици след 9 септември 1944 г. всички завърнали се в Отечеството таврийски българи са обявени за „изменници на съветската родина” и по заповед лично на Сталин правителството на Отечествения фронт и на БКП започва да ги издирва и депортира обратно в СССР. Товарят ги на „конски вагони”, а сетне от Кюстенджа и на шлепове. Част от тях са издавени в Черно море, а останалите безследно изчезват в концлагерите в Сибир. Малцината оживели са заселени в Таджикистан. И отново единствената им вина е, че са българи, върнали се в родината си. Стотици таврийски българи са разстреляни още на Дунава. Не избягват репресията и останалите в СССР наши сънародници. На тях им лепват клеймото „предатели” и следва присъдата: „изкупуване на вина пред родината” – 10 години концлагер. А вината им е само една. Останали са живи по време на германската окупация.

И един парадокс. След Гладомора, през 50-те години, заплащането на труда в т.нар. колхози (земеделски стопанства) на СССР е в натура, както е било при феодализма. За първи път българите живеещи на село в СССР виждат пари през 60-те години. Но срещу тези хартийки наречени рубли, няма стоки, които да купят, а особено тежко е снабдяването с хляб. И така е в СССР 15-20 години след „победата” в т.нар. ”Велика отечествена война”. В същото време „победените” германци вече гонят първенството по стандарт на живот в Европа. Необходимо ли е друго доказателство за тоталната некадърност на съветската система и за глупостта на българските комунисти, които я въвеждат у нас?

А сега, както ви казах в началото, да преминем към документите. Днес ще се запознаем с ТРИ АНТИБЪЛГАРСКИ документа и респективно действия, на Руската империя.
Първият документ е, т.нар .РАЙХЩАДСКО СПОРАЗУМЕНИЕ. Той представлява дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878). На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“. Страните подписват тайно споразумение. Според него АВСТРО-УНГАРИЯ И РУСИЯ СЕ СЪГЛАСЯВАТ, ЧЕ НА БАЛКАНИТЕ НЯМА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ГОЛЯМА СЛАВЯНСКА ДЪРЖАВА (т. 2, б.Б), а БЪЛГАРИЯ И РУМЕЛИЯ ДА ОБРАЗУВАТ НЕЗАВИСИМИ КНЯЖЕСТВА. Това означава, че още преди т.нар. „освободителна война” Русия е против създаването на „Санстефанска България”.
Вторият документ е БУДАПЕЩЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ – също дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария. На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва ТАЙНА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ - резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Гюла Андраши. Конвенцията потвърждава Райхщадското споразумение.
Третият документ е ЛОНДОНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ – дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес. Според него на юг БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ РАЗГРАНИЧЕНА ТАКА, ЧЕ ДА НЯМА ИЗЛАЗ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ и ще бъде разделена на две провинции – и само едната, тази на от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство. Но затова пък във втори Меморандум се говори не за „освобождение”, за „ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА И ХАРАКТЕРА НА РУСКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ”.
Толкова за днес. Страданията, които ни е причинявала Русия са толкова много и във всеки един период от българската история, че с основание можем да говорим за несекваща руска омраза и инвазия срещу България. Но вие не спирайте само до наученото в уроците, а сами допълвайте наученото.Това само ще засили обичта ви към България. Приятен ден!
Александър Йорданов Александров

[Trakatrak']

Интересни кадри от Москва преди повече от век:
https://www.youtube.com/watch?v=EPgbIK002us
И още
https://www.youtube.com/watch?v=3ooBtFd53XI
https://www.youtube.com/watch?v=dMArfo6utnY

[Trakatrak']

Аз питах нещо просто, дали е вярно това което е записано в сайта, ти ми изнесе лекция от добрите години на големия дух от свищов, пкойто е учил там го знае.
И преди съм чувал че поп Кръстю не е предателя на левски, и ми стана интересна тази версия. Въпреки че има някой неща с които не съм съгласен като изчезването на дневника на попа, тя все пак е интересна от гледна точка на това какво би направил човек за близките си и какво за родината
И въпреки всичко кой е предателят на левски- тази величка или поп кръстю

Ма, това ти отговорих, дето питаш. Без документи не може да се установи. Понякога и документите подвеждат. Според мен поп Кръстя е набеден, което не значи, че не е бил предател. Просто няма достоверни сведения, ако и да има някакви все пак. Засега всичко си е градски легенди.

[v_tin]

Е, аз да не съм исторически всичколог като Бужо.

Аз питах нещо просто, дали е вярно това което е записано в сайта, ти ми изнесе лекция от добрите години на големия дух от свищов, пкойто е учил там го знае.
И преди съм чувал че поп Кръстю не е предателя на левски, и ми стана интересна тази версия. Въпреки че има някой неща с които не съм съгласен като изчезването на дневника на попа, тя все пак е интересна от гледна точка на това какво би направил човек за близките си и какво за родината
И въпреки всичко кой е предателят на левски- тази величка или поп кръстю

[Trakatrak']

http://www.sitebulgarizaedno.com/ind...4-13&Itemid=61
ТРОЯНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОЧО ДУЛЕВ РАЗКРИВА КОЙ ПРЕДАДЕ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Не съм чел нищо, може би маранди и тракатрак ще кажат нещо

Е, аз да не съм исторически всичколог като Бужо. Моите скромни компетенции са предимно след 1878 г. Само искам да отбележа, че истината се приплъзва покрай илюзорната реалност и индивидите едва, едва успяват да се докоснат до някоя нейна люспа, която всъщност си е тяхната люспа на истината. От такива люспи се състои глобалната истина. Обективна реалност е невъзможно да просъществува извън нашите представи за нея поради тоталността на битието, разбивана само от нашите изживявания като реактив и като проводник на световността. Поради което обективната истина се мъдри предимно между кориците на съдебните дела.
За да илюстрирам тези ми размисли, мога да споделя, че притежателят на сайта където е качен материала - Никола Григоров, навремето ме лиши от авторството на моя популярна историческа карта като я публикува без разрешение и споменаване на автора и я превърна в народна карта. Човекът си имаше собствена истина. Пък Цочо Билярски, редакторът на сайта, ми е бил началник, та и с него съм имал спорове относно тълкуванието на истината. Така се преплитат разните житейски пътища и частни истини, че е невъзможно да бъдат разплетени в правдиво повествование. Историята е преследване на невъзможната фиксираност на света.

[v_tin]

http://www.sitebulgarizaedno.com/ind...4-13&Itemid=61
ТРОЯНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОЧО ДУЛЕВ РАЗКРИВА КОЙ ПРЕДАДЕ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Не съм чел нищо, може би маранди и тракатрак ще кажат нещо

[marandi]

На моя стар аркадаш Маранди да чете и се ограмотява исторически.
http://history.rodenkrai.com/new/pro...bylgarite.html

Ако искаш да пратя поздрави на Вальо ( авторът на материала ) от тИбя?

"Случайно" ще го видиш като рецензиант на задната корица. Помагаше ми с консултации по някои от картините в книгата.

Поздрави!

[Grosss]

На моя стар аркадаш Маранди да чете и се ограмотява исторически.
http://history.rodenkrai.com/new/pro...bylgarite.html

[nachev]

На днешния ден през 1943 г. няколко десетки смели български пилоти от изтребителната авиация на НЦВ се хвърлят смело в неравна битка с хиляди агресори, които са изпратени да сеят жестока и безсмислена смърт сред мирното българско население в гр. София.

Д. Списаревски, който вече е произнесъл заветните думи, че е женен Родината си и посвещана живота си на нея, се забива като таран в летящата крепост и жертвайки живота си, не позволява да загинат още български чеда.

Поклон!

[majnata]

В пределите на „Велика България” са живеели и т. н. оногундури.
Сведения за тях в извори, по-ранни от VII в., не се срещат.
G. Moravcsik (Zur Geschichte der Onoguren, c. 73) правилно отъждествява на база археологическите и изворовите данни „оногури” и „оногундури”.

Това е именно така, предвид факта, че оногондурите се споменават едва от VІІ век.
Един византийски писател, дякон Агатон, като говори за нашествието на българите по време на кан Тервел през 713 г. нарича българите оногури [Οὐννογούρων Βουλγάρων].
Общоприето е, че е те са основното прабългарско племенно ядро, наречено ОНОГУРИ, а по-късно ОНОГУНДУРИ - според гръцки източници и ONOGUNDUR и UNUGUNDUR на латински език.

П.П. Поздрави на унгарците от батко Маранди

Ти що си Junior member бе , нали пишеш тука отпреди Христа ?

[Trakatrak']

Днес се навършват 97 години от подписването между Антантата (без Русия) и нейните съюзници в ПСВ от една страна и Царство България от друга на мирния договор от Ньойи сюр Сен, с който Царството бе наказано за участието си във войната. Анулиран бе мирния договор от 7 май 1918 г., Букурещ, между Четворния съюз (включващ България) и Румъния и цялата Добруджа бе върната под румънско владичество. Западните покрайнини и Струмишка околия бяха предадени на новото СХС кралство, а Западна Тракия с левия бряг на Марица бе предадена под междусъюзническо на Антантата управление и по-късно (в Севър 1920) бяха присъединени към Гърция, като през 1923 в Лозана Турция успя да измъкне от гърците левия бряг на Марица и неголяма територия срещу Одрин на десния бряг на Марица. България бе орязана по жесток и несправедлив начин. Особено пагубно за нейното развитие бе лишаването й от излаз на Бяло море.

[marandi]

В пределите на „Велика България” са живеели и т. н. оногундури.
Сведения за тях в извори, по-ранни от VII в., не се срещат.
G. Moravcsik (Zur Geschichte der Onoguren, c. 73) правилно отъждествява на база археологическите и изворовите данни „оногури” и „оногундури”.

Това е именно така, предвид факта, че оногондурите се споменават едва от VІІ век.
Един византийски писател, дякон Агатон, като говори за нашествието на българите по време на кан Тервел през 713 г. нарича българите оногури [Οὐννογούρων Βουλγάρων].
Общоприето е, че е те са основното прабългарско племенно ядро, наречено ОНОГУРИ, а по-късно ОНОГУНДУРИ - според гръцки източници и ONOGUNDUR и UNUGUNDUR на латински език.

П.П. Поздрави на унгарците от батко Маранди