История

[pinoccio]

Хм, какво заяждане? Аз като свидетел на историята. Каква ли измислена история ще пишат след време?

Историята е жрицата на любовта в областта на науките. Тя върви след всеки, който е по-силен, който е победител - пък било то и при спречкване на светофара. Ухажва го, флиртува с него и дори му дава право да пише върху голия й гръб каквото му скимне - пише си името като затворнически татус, докато не дойде друг да я възседне.Такава тя стига до нас, пременена с купените от благодетелите й дрешки от бутиците с откраднати вещи на народите.

[Trakatrak']

Хм, какво заяждане? Аз като свидетел на историята. Каква ли измислена история ще пишат след време?

[4ervenasgan]

Садам и Кадафи също си пазеха интереса, ама... Няма една рецепта.

Добре го е казал:" путин. ердоган и фетким си пазят интереса..". Своят ЛИЧЕН интерес за максимум власт и пари. Народът им да го духа.

Виж, защо трябва да ги уважаваш за това е странно, но ...всеки си решава.

[Trakatrak']

Дааааааааа, реал политик срещу принцип политик. Има си принципи от които не се отстъпва дори и на йота, доколкото разбирам ти би отстъпил доста повече. Какво да се прави - конформизъм и колаборационизъм. Затова трябва да се уважават ердоган и путин и дебелия ким- виждат и пазят своя интерес с цената на всичко. Не им пука че срещу тях има санкции , армии и каквото се сетиш друго знаят че са прави и продължават да отстояват своето право.

Малко в страни от темата- ти държавен служител ли си??

Садам и Кадафи също си пазеха интереса, ама... Няма една рецепта.

[pinoccio]

Дааааааааа, реал политик срещу принцип политик. Има си принципи от които не се отстъпва дори и на йота, доколкото разбирам ти би отстъпил доста повече. Какво да се прави - конформизъм и колаборационизъм. Затова трябва да се уважават ердоган и путин и дебелия ким- виждат и пазят своя интерес с цената на всичко. Не им пука че срещу тях има санкции , армии и каквото се сетиш друго знаят че са прави и продължават да отстояват своето право.

Малко в страни от темата- ти държавен служител ли си??

Нали точно това ти казвам, че трябва да си силен, за да имаш претенции, пък били те и в повече. Ние не сме били силни по това време, всички на Балканите са били някакви останки от империята. Сравнението ти в този смисъл е неудачно, но явно е от нощните смени, които караш.

[v_tin]

Ти, явно, нямаш никаква представа за какво говориш. Нали и всички наши съседи имат исторически претенции, които на свой ред и те са облечени в одеждите на техните разбирания за национални идеали. Както ние не признаваме техните, така и те не признават нашите. Толкоз е просто. Ето така стават касапниците. Това имам предвид, а не профанските ти бръщолевения. Историческото право е на страната на силния. Ако ти си такъв Голиат - заповядай да осъществиш тези национални идеали, било то с гумени кукли, било то с други аксесоари. Затова Фердинанд се обръща към Тройния съюз, защото не се е чувствал достатъчно силен сам да изпълни условието да завладее 220 000 кв.км. в рамките на българската екзархия, призната още през 1862 г. от султан Абдул Азис. Но, този Голиат губи срещу другия Голиат - Антантата. Играта е била ва-банк.

Дааааааааа, реал политик срещу принцип политик. Има си принципи от които не се отстъпва дори и на йота, доколкото разбирам ти би отстъпил доста повече. Какво да се прави - конформизъм и колаборационизъм. Затова трябва да се уважават ердоган и путин и дебелия ким- виждат и пазят своя интерес с цената на всичко. Не им пука че срещу тях има санкции , армии и каквото се сетиш друго знаят че са прави и продължават да отстояват своето право.

Малко в страни от темата- ти държавен служител ли си??

[SPART]

Преди време правих лично проучване за страните преминали през гражданска война.Оказва се,че след подобен катаклизъм следва (средно) близо 100 годишен период на мирно съвместно съществуване!Проблемите остават,но обществото се консолидира!

Това е по повод едно интервю с Александър Бортников по повод 100 годишния юбилей на Службата публикувано в края на миналата година.

https://rg.ru/2017/12/19/aleksandr-b...vliianiia.html

[pinoccio]

Даааааааа, преклонена главичка сабя не я сече. И в по хард вариант- за бит и еб..ан лекарството е да се повтори. Измекярщината си е заложена в теб още от малък, да не би да сте роднини с киряк стефчов

Ти, явно, нямаш никаква представа за какво говориш. Нали и всички наши съседи имат исторически претенции, които на свой ред и те са облечени в одеждите на техните разбирания за национални идеали. Както ние не признаваме техните, така и те не признават нашите. Толкоз е просто. Ето така стават касапниците. Това имам предвид, а не профанските ти бръщолевения. Историческото право е на страната на силния. Ако ти си такъв Голиат - заповядай да осъществиш тези национални идеали, било то с гумени кукли, било то с други аксесоари. Затова Фердинанд се обръща към Тройния съюз, защото не се е чувствал достатъчно силен сам да изпълни условието да завладее 220 000 кв.км. в рамките на българската екзархия, призната още през 1862 г. от султан Абдул Азис. Но, този Голиат губи срещу другия Голиат - Антантата. Играта е била ва-банк.

[v_tin]

До това водят националните идеали. Загубените територии са още от междусъюзническата война. С ПСВ се прави опит за редукция на загубите. Но, уви. Лесно е да се стовари всичко на главата на Фердинанд. Националните идеали са изворът на историческите катастрофи. Личностите са само инструмент за това.

Даааааааа, преклонена главичка сабя не я сече. И в по хард вариант- за бит и еб..ан лекарството е да се повтори. Измекярщината си е заложена в теб още от малък, да не би да сте роднини с киряк стефчов

[pinoccio]

Значи "България на пет морета" си е харакири отсекъде ...?!

Отсекъде, батко. Ела да видиш как ще заври водата, ако само отворим дума за това.Съседите ще я изпият, ама нема да допуснат това. Освен, ако ББ не извади маркуча и да наводни всичко наоколо.

[majnata]

До това водят националните идеали. Загубените територии са още от междусъюзническата война. С ПСВ се прави опит за редукция на загубите. Но, уви. Лесно е да се стовари всичко на главата на Фердинанд. Националните идеали са изворът на историческите катастрофи. Личностите са само инструмент за това.

Значи "България на пет морета" си е харакири отсекъде ...?!

[pinoccio]

До това водят националните идеали. Загубените територии са още от междусъюзническата война. С ПСВ се прави опит за редукция на загубите. Но, уви. Лесно е да се стовари всичко на главата на Фердинанд. Националните идеали са изворът на историческите катастрофи. Личностите са само инструмент за това.

[v_tin]

/Поглед.инфо/Малко преди Фердинанд да вкара България на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Италия) в Първата световна война, което ще доведе страната до втора национална катастрофа със стотици хиляди убити и ранени по фронтовете, водачите на опозиционните групи в българския парламент се срещат с царя в напразен опит да го отклонят от фаталното му решение.

[v_tin]

/Поглед.инфо/ Днес почти не се говори за България в Първата световна война и за поражението ни при Добро поле на 15 септември 1918 г. По това време България е в тесен съюз с Германия, противници на нашата армия са англо-френско-сръбски части. След краха при Добро поле България е принудена да проси примирие и капитулира. Следва 1919 г., когато победена България с Ньойския договор плаща огромни репарации и губи изконни територии - Западна и Егейска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа.

Има обаче немалко свидетелства, че българската армия е разгромена при Добро поле неслучайно, а в резултат на предателство от страна на цар Фердинанд и обкръжението му.

[Trakatrak']

Етнодемографското бреме на руския челен сблъсък с модерността
От епохата на Петър Велики Российската империя, установена от него, се разкъсва между стремежа за модернизация по примера на таласократичните Англия и Холандия и между телуроповика на тюрко-монголската традиция на консолидиране на северната част на Евразия от една страна и от друга от примера на централноевропейската борба за доминация и монолитност на германите, преливаща между Виена и Берлин. По първото направление имперският Санкт Петербург непрестанно се стреми и осъществява натиск да излезе на южни морета, да получи сравнително близък, безпрепятствен излаз на световния океан през Проливите към Средиземно море или поне през Армения до Леванта, в краен случаи чрез контрол над датските острови и протоците на юг от Скандинавия. Така успява поне да осъществи широк излаз на Черно и Балтийско море, а към края на битието си изгражда скъпите Транссибирска жп магистрала до Тихия океан и жп линията до незамръзващото пристанище Мурманск на Баренцово море. Но действителното териториално разширение се реализира по линия на континенталното наместване в Средна Азия, Приамурието, Кавказ, Източна и Централна Европа където опира до двете могъщи държави на източните немци. При тази непрестанна експанзия московците, после россияните присъединяват множество народи, които за разлика от същинските колониални империи, населяват териториално неразривно великата империя в единен държавен комплекс.
В навечерието на втората революция Русия се населява от над сто значителни по численост народности и от много други по-малки етнически групи. От тях великорусите са около 45 %, малорусите към 18 % и белорусите – 5 %. Обединени те се приемали за руснаци, говорещи на различни диалекти. Общо съставлявали едва малко над 2/3 от населението на империята. Други големи народи били поляците, фините, евреите, киргизите, волжските българи, немците, башкирите, литовците, молдованите, арменците и пр. По вероизповеданието им 70 % били православни християни, католици са 9 %, протестанти – 5 %, мюсюлманите биват 11 %, юдеите – 4 % и т. н. Доколкото тези народи все още не са излезли от демографския преход поради все още високото ниво на детска смъртност и съпровождащата го висока раждаемост, тяхната численост бързо нараства. С това тежестта на националните им ядра се повишава и се разраства стремежът към национално обособяване и самостойност. Голямата война катализира сепаратистките надигания, подпомагани от противниците на Русия.
В окупираните от германците руски територии се формира полско самоуправление, а финландците подпомагат немския саботаж с надежда при поражение да се отделят (така например оттам минава канал за морфин, разпространяван сред руските войници при броженията им). Обезпокоен от центробежните завихряния в края на 1916 г. Николай Втори прави изявление за възстановяване на свободна Полша. След Февруарската революция националните движения избуяват като на много места започва формирането на местни автономии. Те провеждат в Киев конгрес на народите на Русия където се поставя въпроса за нейното федерализиране.
В резултат на болшевишкия преврат и настъпилото безвластие, националистите по места повсеместно обявяват отделянето си или формиране на самоуправление. Болшевиките издават Декларация за правата на народите на Русия, в която признават правото на самоопределение до отделяне. Единната държавност вече се крепи само на работническо-селските войнишки съвети. Финландия прогласява своята независимост и Ленин утвърждава декрет за откъсването й. При воденето на преговори за мир с Четворния съюз Съветска Русия призовава за сключване на общ мир без анексии и контрибуции, но с право на национално самоопределение. В началото на 1918 г. на първото си заседание Учредителното събрание провъзгласява Руска демократическа федеративна република, след което е разпуснато. Тогава федералната Украинска народна република излиза от Съветска Русия и подписва сепаративен мир с Централните сили.
С подписването на Брестлитовския мирен договор от Русия договорно се отделя Украйна. Германците я окупират заедно с Белорусия и Прибалтика. Румънците вече са окупирали Бесарабия. Белофините настъпват в Карелия и дори предвиждат да превземат Петроград като възнамеряват там да бъде устроен свободен град подобно на Данциг, но са възпрени от германците, които се опасяват да не би болшевиките да паднат от власт. Те изпращат експедиционен корпус в Хелзинки и закриват тамошната социалистическа република. Под натиска на Османската империя Задкавказието също се отделя от Русия, а впоследствие е окупирано от турските войски /без Грузия, която преминава в германската сфера на влияние/.
През лятото на 1918 г Русия вече се е разпаднала, поделена между червени и бели, националисти и интервенти. Тогава как болшевиките се задържат на власт и успяват да възстановят империята, която само след четвърт век ще се превърне в световна свръхсила? През март 1918 г. столицата на РСФСР се премества в Москва. Опитът за преврат в новата столица в началото на лятото след убийството на германския посланик Мирбах, осъществен от съуправляващите леви есери, както и метежът на есерите в някои градове на изток и североизток от нея, пропада. Болшевиките запазват властта на територията на руското национално ядро и успяват да го мобилизират. Червената армия е попълнена с царски офицери. Западащата промишленост в центъра на Русия и аграрните стопанства работят за официалната власт, която е наложила режим на изземване на продукцията. Въпреки съпротивата на руснаците от селските райони, политически активните руснаци в мнозинството си застават зад новата централна власт.
Другият етнос, който предпочита възстановяването на единството на империята, са евреите. Те са добре представени в ръководството на болшевишката партия и техни функционери бързо заемат ключови постове в централната администрация. Сънародниците им в периферията са заплашени от погроми на местни националисти и това засилва центростремителните им усилия.
Парадоксално, но част от местните националисти също поддържат болшевиките. Първоначално те припознават в тях слабите управленци, които изпускат юздите на управлението. Латишките стрелци, например, потушават преврата на левите есери, доколкото очакват да се утвърди самостоятелността на Прибалтика. Част от украинците (дори Бащицата Махно), белорусите, казаците и пр. също се обръщат към Ленин, защото той им обещава народовластие на Съветите и равноправие. Но по-важното е, че Русия представлява единен стопански комплекс и нейното фрагментиране ще навреди на повечето самостоятелни държавици, заплашени от междуособици и външна намеса. Руската пролет на народите започва да повяхва. Постепенно Червената селско-работническа армия прониква в бившите провинции и установява там съветска власт. Все още непокорните са усмирени с терор и глад. Единственият голям провал е в Полша, която откъсва западните райони на Украйна и Белорусия. Обратът при Варшава предопределя изплъзването и на трите прибалтийски републики.
Трайното завземане на властта от Съветите в периферните губернии все още не осигурява единението на империята. Интернационалното сътрудничество между националните поделения на болшевишката партия, които управляват съответните протодържавни формирования, осигурява общностното им развитие с Руската федерация и последващото им сливане в СССР. Но преди това се осъществява съдбовна дискусия какви да бъдат отношенията и организационните връзки на Москва с останалите съветски републики. Председателят по въпросите на националностите към Совнаркома Йосиф Сталин предлага полунезависимите републики да се върнат в състава на Русия като получат автономен статут. Ленин настоява в бъдещата конфедерация те да са равностойни на Русия и да имат право да се отделят, ако пожелаят. Налагането му в спора за автономизацията ще предреши бъдещото бързо и почти безпрепятствено разпадане на федерацията в края на 1991 г.
На 30 декември 1922 г. се образува Съюза на съветските социалистически републики, който ще просъществува едва 69 години, но ще се превърне в най-забележителния държавен феномен на 20 век. В началото се състои само от четири републики – Руска СФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Задкавказка СФСР. Сдружаването на част от народите на бившата Руска империя потвърждава инерционността на политическото развитие на държавните формирования и приемствеността на административната и стопанската им структура.

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/peoples.htm

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/17-11-14.htm

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/17-12-04.htm



http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/soslov.htm

http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/kompros.htm