История

[Грую Груев]

От него трябва да искаме прошка!
https://www.vbox7.com/play:05a17f046b
https://www.youtube.com/watch?v=CUce_NDmjxQ


Обесването на Васил Левски – гравюра от края на ХІХ век

Когато си заслужаваш, съм ти турил плюс.
За другото няма да си ги мерим, че току виж се изненадал, а и отдавана съм избягал от преклонението пред книжни авторитети, просто защото си търся и проверям сам фактите в моята псевдонаучност на хоби историчар, стараещ се да бяга от клишетата.

[Trakatrak']

От него трябва да искаме прошка!
https://www.vbox7.com/play:05a17f046b
https://www.youtube.com/watch?v=CUce_NDmjxQ


Обесването на Васил Левски – гравюра от края на ХІХ век

[Jay Gould]

Най-старите социални жилища в Европа http://investments.dir.bg/_wm/news/n...&df=45&dflid=3

[Trakatrak']

Аз не съм професионалист историк и целта на постовете ми тук
е, ако някой ги прочете да разбере ,че в България са се раждали
не само Кондьовци и Азисовци ,а и достойни смели ,морални ,
достойни личности, че имаме пример за подражание.
А това,че единия го е страх да честваме победа ,а другия
все дава обструкции и омаловажава делата на нашите/не болшевики ,
не меншевики или други ...вики/герои са си за тяхна сметка
Да са живи и здрави.

Чеша се по главата, но не мога напоследък да се сета да съм правил обструкции и да съм омаловажавал нечии дела. Просто очертах престъпната безотговорност на последните две правителства преди преврата, които допуснаха погрома над България и погрома над войската във Вардарска Македония. Само допълних като историк картината, тъй като статията беше за възхвала, а не за реалистичен обзор. Не мога да разбера откъде тази чувствителност и отказ да обсъждаме родната ни история. Ако ще се въвежда правото едни да списват, други да си траем, да знаем за какво иде реч. Мисля, че след като си непрофесионалист е добре да си разширяваш кръгозора, за да не изпадаш в неловки ситуации. Или поне не пречи на другите да получат още едно мнение и да получат по-широка представа какво се е случило.

[MILOM]

Аз не съм професионалист историк и целта на постовете ми тук
е, ако някой ги прочете да разбере ,че в България са се раждали
не само Кондьовци и Азисовци ,а и достойни смели ,морални ,
достойни личности, че имаме пример за подражание.
А това,че единия го е страх да честваме победа ,а другия
все дава обструкции и омаловажава делата на нашите/не болшевики ,
не меншевики или други ...вики/герои са си за тяхна сметка
Да са живи и здрави.

[Trakatrak']

Тракче, тук изобщо не съм съгласен с теб Извинявай (или пък не извинявай), но това, което си написал, са пълни глупости и прекалено много личи левият уклон (бил той и земледелски), а както отлично знаем от последните 100+ години, левият уклон ни е носил основно проблеми (включително и от комуниста ББ, но да не правя темата политическа).

Милом е прав да вади такива личности от архива -хора, които са дали всичко на Родината и накрая дори не са получили едно тенеке под формата на медал, с което да се гордеят, защото за това тенеке са проливали кръвта си по баирите преди 100 години, а днес внуците им го продават по 5 кинта зад Катедралния храм (апропо, кога ще му сменят името , като преди 100 години - Иван Рилски или Свети Свети Кирил и Методий изключително биха му прилягали, а и последното име вече го е носил този храм).

Точно подобни на твоето писания някакси все ни въртят в тази лява, русофилистична плоскост, в която ние сме вечно признателни на Матушката (странно как сърби, гърци, румънци не са, а са получили също толкова даром и свобода, и независимост, при това без да се води война на тяха н територия, а на територията на България, с всички ужаси от нея), трявба да сме принизени, щото сме били "роби" с къщи по 2-3 етажа, като тези в Пловдив и Копривщица, вечно с чувство за малоценност, че някакви маляки или шумадийци били народ, а ние сме мърша и т.н.

Не, не е така - БЪЛГАРИТЕ СМЕ ВЕЛИК НАРОД и точно тези синове и дъщери на Майка България (която водевилно любимите ти опоненти, тип грантаджии-сороспии сега наричат kletamajkabalgaria) са доказателството за нея. Благодарности на Милом, че пази спомена за тях, Срам и позор за историци като теб, които все търсят левия уклон и русофилистията!

П.С. Извинявам се за офтопика (вметката, ако използваме един източен език)

Винаги съм се дразнел когато тупаме гърди, забравяйки че сме на ръба на пропастта. Вече 100 години така. Поне парашут да имахме.
Докат българските войници и офицери, четници и войводи гинеха в сражения, чуждите спецслужби чрез няколко меки маньовъра в тила или на фронта успяваха да провалят техните усилия. Толку ли сме несъобразителни. Явно сме.
Само не разбрах къде откри левия уклон, та така се оля в оценката на мойта нескромна личност. Напротив, посочих земледелците като основен проводник на чуждите прониквания у нас. В сравнение с тях 1918 тесните социалисти бяха само лаладжии. А през 1944 именно комунистите ни измъкнаха от пастта на затриването. Но се оляха с тепането именно защото и сред тях много агенти или зависими от такива. Дори в Москва са стреснати какво правят тия катили. Защото съвсем не е в тяхна полза. Колкото до позора ми като историк, навикнал съм да ми дават такива ъъъ... неадекватни оценки, макар да не съм особено ляв и твърде русофилист, а само в границите на разумното. Просто се имам за консерва. Аз разбирам, че си исторически невеж и неподготвен за сериозна дискусия, та те щада да не се подиграя съвсем на наивитета ти, но и ти внимавай с нападките. Широка душа съм, но откровено глупавите изказвания ме дразнят. Надявам се, да си вразумил, че когато си бъбрим за история не трябва да си императивен, защото историята е хлъзгаво влечуго, изплъзващо се от ръце, очи и акъл.
Колкото до Милчо, нека пуска интересни материали като лаик, пък където мога ще допълвам (все пак съм в периферията на историческото познание поради натиска на поредните последни инстанции) поне да ви подскажа, че тая работа е объркана, многостранна, разнопосочна.
А ти си остани патриот, но като такъв си длъжен да не си наивен и да позволяваш да те използват. Защото така ни громят, чрез нашата природна непритворност и доверчивост.

Та така се получи при теб.. Чел - недочел.

[Грую Груев]

Тракче, тук изобщо не съм съгласен с теб Извинявай (или пък не извинявай), но това, което си написал, са пълни глупости и прекалено много личи левият уклон (бил той и земледелски), а както отлично знаем от последните 100+ години, левият уклон ни е носил основно проблеми (включително и от комуниста ББ, но да не правя темата политическа).

Милом е прав да вади такива личности от архива -хора, които са дали всичко на Родината и накрая дори не са получили едно тенеке под формата на медал, с което да се гордеят, защото за това тенеке са проливали кръвта си по баирите преди 100 години, а днес внуците им го продават по 5 кинта зад Катедралния храм (апропо, кога ще му сменят името , като преди 100 години - Иван Рилски или Свети Свети Кирил и Методий изключително биха му прилягали, а и последното име вече го е носил този храм).

Точно подобни на твоето писания някакси все ни въртят в тази лява, русофилистична плоскост, в която ние сме вечно признателни на Матушката (странно как сърби, гърци, румънци не са, а са получили също толкова даром и свобода, и независимост, при това без да се води война на тяха н територия, а на територията на България, с всички ужаси от нея), трявба да сме принизени, щото сме били "роби" с къщи по 2-3 етажа, като тези в Пловдив и Копривщица, вечно с чувство за малоценност, че някакви маляки или шумадийци били народ, а ние сме мърша и т.н.

Не, не е така - БЪЛГАРИТЕ СМЕ ВЕЛИК НАРОД и точно тези синове и дъщери на Майка България (която водевилно любимите ти опоненти, тип грантаджии-сороспии сега наричат kletamajkabalgaria) са доказателството за нея. Благодарности на Милом, че пази спомена за тях, Срам и позор за историци като теб, които все търсят левия уклон и русофилистията!

П.С. Извинявам се за офтопика (вметката, ако използваме един източен език)

[Trakatrak']

Браво Милчо! Ти си прогледнал за измените от 1918 и 1944. Сега и за 1996-1997-а трябва напишеш нещичко.
1918 чуждите агенти провалиха фронта преди настъпване на зимата. Зимата, през която можеше да се стигне до всеобщ мир без анексии и репарации. Испанската болест щеше да е допълнителния решителен аргумент. Там земледелците бяха най-дейни.
Ако беше постигнат всеобщ мир през 1919, вероятно нянаше да се стигне до втората голяма война. При погрома на нашата войска в Македония 1944 г. пак вътрешна измяна, но тоя път не само от англо-френските агенти, но германските също дейни да забият ножа в гърба на България. И на десетки хиляди техни сънародници. Тук пак земледелците се проявяват, но и предишните носят огромна вина. Превратът от 9 септември ни спаси от още по-голямо бедствие и вероятно разпокъсване. Хубаво, че пускаш матриалчета които възбуждат дискусията.

[MILOM]

Полк. Димитър Младенов е български офицер, трети братовчед на лелинчото на комшията на спарт

Роден е през 1895г. в Банско, син на Марко Младенов, четник. Завършва местната гимназия, а след това се записва във Военното училище през 1914. Част е от 37ми випуск, чийто девиз е бил въпроса “Кога да мрем за теб, Родино?”. Днес, един наивно звучащ девиз. Те самите не са съзнавали, че скоро, в започналата същата година Първа световна война, около 40% от тях ще умрат. Други ще попаднат под ударите на собствената си държава след края на Втората световна война, по време на Народния съд.

Димитър, заедно със свои съвипускници, е предсрочно произведен в офицер – артилерист. Заминава на война. Служи в Шумен. Участва в битката при Тутракан, една от славните победи на българската армия. След това воюва в Македония. Награден е с един от най-високите царски ордени тогава – „Свети Александър с кръстосани мечове”.

В Македония го застига Солунското примирие. Според тази спогодба, България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии и да понесе частична военна окупация. Войските на запад от меридиана на Скопие – около 100 000 души, остават в плен на Антантата, като гаранция, че България ще спазва мира. Сред тези войници е и бъдещия полковник. Те са се намирали в почти концентрационни лагери. В началото Младенов е бил в италиански лагер, където са се отнасяли добре с него. След това обаче е прехвърлен във френски такъв, където любимото занимание на офицерите е било да хвърлят обелки от ябълки и да гледат как българите се бият помежду си за тях. Умирали са от глад. Подписването на Солунското примирие
След пленничеството Димитър Младенов се връща в България. Започва нормална военна кариера и става майор. Идва Втора световна война, в която България, по стечение на обстоятелствата е съюзник на Германия и влиза в днешна република Македония. За 4 години по време на Втората световна война Македония е част от България. По това време Димитър Младенов, тогава полковник, става командир на Прилепския гарнизон. Българските части са охранявали комуникациите, строяли са училища. Държавата е субсидирала в голяма част Македония, защото е искала да направи добро впечатление на току-що освободените братя македонци. За тях винаги е имало и повече храна, учебници. Mислели сме, че това завинаги ще е част от България.

Идва 1944 година. Царят е починал. Управлението е каша. На 26 август, под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия, паникьосаният елит обявява неутралитета на България във войната между Германия и Съветския съюз. На 2 септември се извършва правителствена промяна – пада правителството на Иван Багрянов, идва правителството на Муравиев – последен опит за предотвратяване на военен конфликт с руснаците. Това обаче не е достатъчно за Съветския съюз, който на 5 септември обявява война на Царство България. От своя страна, на 8ми септември, българската страна обявява война на Германия, мислейки, че това ще удовлетвори руснаците. На същия ден Червената армия навлиза на българска територия. На следващия ден, 9ти септември, е извършен държавен преврат. Българските войски в Сърбия и Македония са оставени без каквито и да е заповеди.

След обявяването на неутралитета на България, в Белград, генерал-фелдмаршал Фон Вайкс е получил заповед подписана лично от Хитлер и германците са задействали операция Елефант на територията на Сърбия. Мълниеносната акция цели да спре изтеглянето на Първи български корпус от Сърбия, да обезоръжи съединенията, а щабовете да бъдат арестувани. Изпълнението е възложено на генерал Фон Щетнер. Обект на втора акция със същата задача са всички български гарнизони в цяла Вардарска Македония – от Скопие до Охрид. Тази операция е поверена на генерал Гулман и носи кодовото име “Юда”. Трета акция е планирана за територията на довоенна България. Тя носи името “Унтервелт”.

Първата немска операция се увенчава с изключителен успех. В немски ръце попадат щабни офицери, полкови командири и четерима български генерали – Рафаил Банов, Антон Балтаков, Симеон Симов, командири съответно на 6та, 22ра и 24та дивизии и техният началник – генерал-лейтенант Асен Николов. Разоръжават се българските съединения. Започват да ги откарват към Германия да строят траншеи или да ги убеждават да воюват на немска страна. Може би най-големия срам в българската армейска история. Само генерал Христо Козаров оказва отпор и започва изтегляне към България. Български военни в Прилеп
Ред е на операция “Юда”.

В Македония има 3 основни български военни подразделения. Гарнизоните в Прилеп, Охрид и Битоля. На 7ми септември генерал Гулман се опитва да отвлече командирът на 15та дивизия Младенов. Неуспешно. На 8ми септември полковникът научава новината, че България е обявила война на Германия. Оставен без заповеди, той продължава изпълнението на първоначалната си задача. В 3:00 след полунощ на 9 септември, полк. Младенов е събуден с новината, че щабът на дивизията в Битоля е под немска обсада. Започва престрелка. Командирът на битолския полк полковник Александър Цанев пробива обръча на немците и повел една дружина и две инжинерни роти се изтегля към Баба планина, на запад. Останалите части от полка му се предават. Същата участ достига и щаба на дивизията с всички офицери. Битоля капитолира. В Охрид, воденият от полковник Никола Дренски местен гарнизон е изненадан и обезоръжен, а самият полковник се самоубива за да не живее със срама. Първият етап на операция “Юда” е успешен.

Междувременно започват престрелки и в Прилеп. Водещият немския прилепски гарнизон подполковник Щрошке хвърля ръкавицата на Младенов. В този момент, полковникът, предан царски офицер, решава, че трябва да изпълни повелята на своята страна. Оставен без никакъв контакт със София, на 250км от България той изпраща един мотоциклетист, който обхожда позициите със следната заповед:

„Войната на Германия е обявена. Ние сме в коалицията на Англия, Русия, САЩ и Франция. Германският гарнизон в Прилеп трябва да бъде днес обезоръжен. Начало на действията 7:00. Научавайки от радиото, че България е във война с Германия, аз нареждам на всеки от вас със стиснати зъби да грабне оръжието си и да се бие мъжествено и храбро до победа.”

Започват повсеместни сражения. В 18:30, след поредица от телеграми, генерал Гулман довежда на генерал-майор Шмид-Рихберг, че “Прилеп вече не може да бъде удържан!”. В ръцете на противника щели да попаднат и оръдия. Полковник Младенов печели Прилеп. Формированията на подполковник Щрошке отстъпват към Битоля за прегрупиране.

Прилеп е град със стратегическо положение. Оттам минава и железницата и основният път от Гърция към Белград. И затова оставането на Прилеп в български ръце, възпрепятства изтеглянето на огромна немска армия – 6 дивизии, които трябва да се бият срещу руснаците. Става голям проблем. Съсредоточават се много немски части и започват 12-дневни боеве за Прилеп при съотношение на силите 5:1. Съотношението всъщност не е ясно, защото е имало албански националисти и ислямски фундаменталисти, които са подкрепяли германците на балканите. Битките са широко отразени в България. Полк. Младенов и хората му са национални герои. Дамян Велчев
Междувременно със заповед 117 на министърът на войната Дамян Велчев се освобождават от длъжност 172ма висши офицери. Сред тях фигурира и името на полк. Димитър Младенов. Командващият 15та дивизия воюва с германците на запад от Вардар, името му се разнася по печат и радио като символ достойнство и героизъм, а е уволнен от новата комунистическа власт. Той не знае това.

На 12ия ден от София долита самолет, който установява радиовръзка с дивизията. Димитър Младенов разбира, че е дадена заповед дивизията да се оттегли в старите граници на България. Започва изтегляне.

След множество сражения българските части минават река Вардар през един брод, много хора се удавят, но в крайна сметка стигат до днешна България. Водят със себе си 300 пленени германци. 1500 са убити. Българската част дава 150 жертви.

Полковник Младенов е посрещнат като герой (уволнението му се пази в тайна). Водят го по училища, изнася сказки. Награден е с “Орден за храброст”. След края на войната полк. Младенов е изпратен в Плевен като командир на 4-ти артилерийски полк. Служи до 1948 г. През лятото бива арестуван по обвинение, че когато българската армия е била в Македония, се е сражавала със сръбските партизани. Въпреки голямото желание на Държавна сигурност (тогава е имало голяма чистка сред офицерите), те не успяват да изградят едно сериозно обвинение и затова решават без съд и присъда, да го пратят в лагера Куциян. Това е открит рудник, където е миньор. После го пращат в Персин, където строи дига и изгражда бъдещия лагер Белене.

През 1951 г. Димитър Младенов се разболява от двойна бронхопневмония и издъхва в една локва близо до Втори блок в Белене. Запазено е неговото тефтерче. Последните думи, записани в него са:

„Буренът закрива надписа на кръста,
дъждът измива името,
бурята пречупва и самия кръст,
но едно остава – добрия спомен за човека.”

През 1992 г. Димитър Луджев, тогавашен министър на отбраната, прави предложение – за 6 май полк. Димитър Младенов да бъде произведен в генерал.

Президентството отказва.

Оказва се, че този човек, носител на ордена за храброст, ордена Свети Александър, отдал целия си живот в служба на своето отечество, изпълнявал заповеди безпрекословно, така, както е можел, а е можел много добре, е получил от отечеството си някакъв орден на мълчанието.



Автор:Димитър Пенчев

[SPART]

В това е смисъла на дебата.

Нали знаеш,че под гумата на модератора има надпис"Не е по темата"...Иначе си прав!
-------------------------------------------------------------------
Нямам нищо напреки дискусиите, които стигат до някаква граница и без да навлизат в зоната на фалша! Другия месец поразровете кога е рожденния ден на готвача на "Дръзки" или пък на втория боцман баба му....Щото сега ако турците тръгнат да си връщат за Хамидие (само галфон може да си мисли че са го забравили),няма да моем да си навървим опинците,камо ли да заредим батарейките на белгийската гемия купена от европейска автоморга.

[Manyface God"]

Предлагам Инвестор.бг да ви инициира тема -на русия с любов и да си пишете колкото искате, хвалете се колко сте велики,красиви ,умни.
А модераторите да се грижат да не я полазват българи.

ДА!!

[Trakatrak']

Принципно няма смисъл от подобни научно-популярни филми със заложено субективно мнение на авторите им! Полезно е инфото с официално разсекретени данни,на хора с достъп и спомени на исторически личности.

Верно, предпоставените тези са дразнещи, но във филмчето има фактология, която не е за пренебрегване. И е важна за разбиране на продължителната потестарна криминализация на някои държави от Източния блок и за небалансираното присъствие на специалните служби в тяхното обществено-политическо развитие. Формирането на държавните партии в Италия, Германия, СССР (Съветска Русия), Китай е твърде специфично и това предопределя по сетнешните изяви на тази специфична форма на управление при прехода на властта от аристократичната прослойка ( представлявана предимно от военното съсловие, едрите земевладелци и висшия клир) към предприемаческата. Как да си обясним краха на фашисткия и нацисткия режим, упадъка на съветския и възхода на китайския паракомунизъм без да ги свържем със съществуващите обществени структури и традиции? Дори предубедените историци и публицисти са принудени да вмъкват фактология, която не прекалено смачкана през изкривените им примитивни представи. В това е смисъла на дебата. Да използваш част от позицията и аргументите на противната страна, за да доизградиш своето разбиране като по-адекватно, разностранно и по-всеобхватно.

[MILOM]

150 години от рождението на един от българските герои - капитан І ранг Димитър Добрев, ще бъдат чествани днес във Варна.

Капитан І ранг Димитър Добрев е командир на отряда торпедоносци, извършили атаката срещу турсикия крайцер „Хамидие” от Балканската война.

Пред паметника на капитан Добрев ще бъдат поднесени венци и цвята, а преди това ще се проведе военен ритуал с представители на ВМС.

Честването ще се състои днес - 12 февруари - понеделник, от 11 ч. пред паметника на капитан Димитър Добрев до Военноморския музей.

Капитан І ранг Димитър Добрев повежда славната битка от военноморската ни история, при която торпедоносеца "Дръзки" успешно торпилира турския крайцер "Хамидие". Битката при Варна (позната и като Атаката на Дръзки) е битка от Балканската война, станала на 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 г. между бойни кораби на България и Османската империя.

Българският военен флот извоюва първата си победа, отбранявайки град Варна и района от нападенията на турския флот през Балканската война. Торпедоносецът „Дръзки” под командването на мичман I ранг Георги Купов, поразява с торпедото си 40 пъти по-големия брониран крайцер „Хамидие”. За тази победа най-точни са думите на командира на извадения от строя флагман на турския флот, Хюсеин Рауф бей, който казва: „Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие” и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее”.

Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален ущърб на турския флот. Тежко повреден и полупотънал "Хамидие" е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците прекратяват всякакви морски операции близо до бреговата линия.

Битката

На 7 ноември в главният щаб на флота във Варна се получава доклад, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата охрана потвърждава движението на турски военни кораби край нос Калиакра и веднага била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби.

В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев потеглят срещу конвоя.

Половин час след полунощ, те забелязват голям кораб на 32 мили от Варна, който по тяхно мнение е крайцерът „Хамидие“. В 00:40 ч. от флагманът „Летящи“ дава сигнал за атака и пет минути по-късно изстрелва торпедата си от дистанция 500-600 м. От този момент нататък турците отвръщат с интензивен огън. „Смели“ и „Строги“ също се опитват да торпилират врага, но не успяват. "Смели" получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-мм снаряд. Било повредено рулевото му устройство и кораба започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли пораженията, минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката.

Командирът на ''Дръзки'' мичман I ранг Георги Купов спечелва битката, той е последният кораб, който стреля по противниковия крайцер и го уцелва в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият успешен. „Хамидие“ получава пробойна (с площ 10 кв.м.), но не потъва само защото морето остава спокойно при отстъплението към Босфора. Турците губят 8 убити, а 30 са ранени. След кратък артилерийски обстрел „Дръзки“ се връща обратно към мястото за сбор. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От страна на България има ранен само един офицер от кораба „Смели“.

[SPART]

та реших и вие да се облажите.

Принципно няма смисъл от подобни научно-популярни филми със заложено субективно мнение на авторите им! Полезно е инфото с официално разсекретени данни,на хора с достъп и спомени на исторически личности.

[Jay Gould]

На днешния ден, през 1904 г. избухва безсмислената Руско-Японска война http://investments.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=363742&df=45&dflid=3