История

[Trakatrak']

Ако трябва да се хванем мотамо за разказа, то в него има една сериозна неточност - партизаните не са тръгнали към никаква граница с Гърция, защото по онова време такава не е имало и Беломорска Тракия е била в пределите на България, та оттам и целия разказ става малко "весел", но във всяка история, тип спомен на очевидец, винаги има смесване на реалното с не чак толкова реалното.

Става въпрос за старата граница. Вероятно са се опитвали да се изсулят към Беломорието където е по-топло и да се свържат с гръцките партизани. Те са имали повече оръжие и доставки имало от британците. Май и на наште са хвърляли оръжие, но не ми се рови сега. Разгромът на отряда "Антон Иванов" е измежду най-големите успехи на режима. Но такива акции само ожесточават съпротивата. 1944 г. е ясно накъде отива войната и много опозиционери добиват кураж. Наместо преговори с тях, три поредни правителства ги гонят по чукарите да ги избиват. И в ответ идва терорът след преврата. България остава прогермански ориентирана до септември 1944, а тогава вече е късно за лавиране.

[Грую Груев]

Ся, за партизаните и т. нар. АБПФК - и при тях, и при воеводите по Македония-та, и при водачите на Априлското въстание си е имало и идеалисти, и откровена мърша, която не е имала какво друго да прави, освен да убива инакомислещите и да си заличава следите. Ако трябва да се хванем мотамо за разказа, то в него има една сериозна неточност - партизаните не са тръгнали към никаква граница с Гърция, защото по онова време такава не е имало и Беломорска Тракия е била в пределите на България, та оттам и целия разказ става малко "весел", но във всяка история, тип спомен на очевидец, винаги има смесване на реалното с не чак толкова реалното.

Интересното е и друго, което колегата Милом е загатнал, но не е доизказал, въпросната зам. министърка на правосъдието всъщност е била в правителството на..... Иван Костов. Ми да, на Ваньо Мавъра - какво нещо е животът - от първи комундак, до първи демократ... Колко лесно се случват нещата в страната на неограничените възможности, наречена България.

Та в случая явно става въпрос за категорична мърша, същата като онези, които са избили Ястребинчетата - тук няма как да наричаме извергите с различни имена, те са си изверги. Но пък от друга страна сега ни е лесно да съдим от дистанцията на времето и оядените ни стомаси на клавиатурни плъхове, тогава не е било чаааак толкова лесно. И все пак извергите са си изверги, макар че при дилемата моят живот или този на непознат човек, 99,99% от нас ще изберат единия отговор!

[Trakatrak']

Ний идем бодри партизани...

[TABLE="align: right, border: 0, cellpadding: 0, cellspacing: 0"]

Гражданската война е отвратително нещо. Време е всички да го осъзнаете. И да не я подбуждате. Най-много да ви употребят в нея.

[4ervenasgan]

Миомов , напиши нещо за популярния тогава футбол с човешки глави .

И сега е на почит. Заповядай на стадиона да се включиш!

[Manyface God"]

Ний идем бодри партизани...

Спомени на Атанас Узунов и Крум Семизов от с. Равногор за “подвизите” на партизаните от отряд “Антон Иванов”

През лятото на 1943 г. Ангел Цветков (Агата) и брат му Кръстьо от Равногор отиват на хармана в местността Осеново над Сухото дере, на 7-8 км от селото. Излизат рано сутринта с кучето и го пускат на лов за зайци зад къшлата. Отнякъде се стреля и Кръстьо пада, ранен в ръката. Брат му Ангел, голям стрелец, заляга и наблюдава да разбере откъде се стреля. Вижда зад един бук насочена пушка и глава на човек. Прицелва се и го убива на място. Оказва се шумкар, чиято цел е да ги убие и да им вземе оръжието, дрехите, храната. Това е обикновена практика на партизаните. Агата раздира ризата си, превързва ръката на брат си Кръстьо и се връщат в селото. Кръстьо остава сакат за цял живот.
...
Най-голямата дъскорезница на Балканите тогава се намира в горското стопанство “Кьошка” близо до Равногор. Една зимна нощ през 1943 г. шумкари от отряд “Антон Иванов” нападат и обират магазина и хранителните продукти от стола на работниците. Напълват раниците и отнемат единадесетте коня на каракачаните, натоварват ги с фасул, брашно, макарони, кашкавал, сирене, салам. Запалват дъскорезницата и тръгват за лагера. Преди да потеглят, изкарват всички служители и работници навън, дръпват им кратка реч “в името на народа”. На другия ден по следите на конете жандармерията разбира къде горе-долу се намира бърлогата им “Техеран” и докладва на директора на полицията Гешев. Той прибира сведенията, засекретява ги и чака да падне големият сняг. Гешев има свои агенти в партизанските чети, чиято задача е да ги обединят в един отряд, за да бъдат ликвидирани. Ловните дружини и жандармерията в Батак чакат удобен момент и заповед за обсада.

На 1.III. 1944 г. пада големият сняг. Заповедта е дадена. Войската подгонва партизаните от землянката “Техеран”. Отрядът наброява 153 -ма души. Насочват се към гръцката граница, но Девинският полк ги пресреща и обгражда. Завързва се бой в Сухото дере. Командирът на отряда Георги Ликин от с. Кръстевич, Панагюрско, с партизанското име Дед, е един от подводничарите, обучен чекист в СССР. Той дава заповед всички да вървят заедно, никой да не се отделя от отряда, да не се пръскат. В разгара на боя пада убит. Страхливите се отцепват от отряда да спасят собствения си живот, успяват да се промъкнат през обсадата на Чепинския и Девинския полк, и така 10-13 души оцеляват. Насочват се към село Фотен. Хващат за водачи неколцина овчари - стопани от къшлите край селото, и едно шестнадесетгодишно турче Реза. Целта им е да преминат пълноводната река Въча, заличавайки следите си. Наближават местността Буквик, землище на Равногор, там избиват възрастните водачи и продължават с турчето. Нахлуват в къшлата на Шикови. Вътре са двамата братя Васил и Димитър със синовете си Атанас и Стефан, 15-16-годишни. Грижат се за овцете си. С насочено оръжие командирът заповядва да съблекат дрехите си и да им ги предадат. Изплашените стопани изпълняват заповедта. След като вземат дрехите и оскъдната им храна, командирът кимва на един от партизаните:

- Трепи ги!

- Защо да ги убиваме, бе, Пашка, всичко им взехме?! - възразява оня.

Тогава Пашката (Георги Серкеджиев от с. Храбрино, Пловдивско), без да каже нито дума, стреля. Жената партизанка (Н. Серкеджиева) му помага. Васил и двете момчета падат убити. Димитър успява да избяга през отворената врата. Стрелят по него, но не го улучват. Той се добира до Равногор и съобщава какво става по къшлите.

От Буквик шумкарите се отправят към местността Форцово. Стигат до къшлата на Петър Казаков, също от Равногор. Обират и него, заколват кравата му, обръщат кошерите в снега, преяждат с мед, някои умират. Останалите прибират питите с меда в раниците си и отново потеглят, като вземат със себе си и Петър Казаков. Пътьом арестуват и Крум Маргаров, равногорец. Продължават към къшлите на местността Лявовето (Тикленицата). На пътя им се изпречва колибата на Тодор и Софка Томови. Жената е бременна в шестия месец. Зимата тук е по-мека и те прекарват там с овцете си. Бандитите вземат и техните дрехи, навуща, храната и подкарват Тодор за водач. Жената се разплаква, моли да го оставят. Това вбесява садистите и те се гаврят с нея... после подкарват мъжа й по пътя си. Главен герой в този сатанизъм е Георги Серкеджиев - Пашката. Партизаните решават да се отърват от Резата, свидетел на убийствата. Притискат врата му между габъров чатал, халосват го с брадва по главата, той не мръдва - мислят го за умрял. Продължавайки, срещат дядо Димитър Пунчев от Равногор, арестуват и него. Реката е дълбока и пълноводна. Бандитите заставят хората да ги пренесат на гръб на отсрещния бряг. Също, както е било през турско робство - пренасят ги.

След няколко дни водачите се връщат по домовете си, но мълчат стресирани. Никому дума не казват. Тодор не се завръща. Той е убит. В разградения двор на старото училище са изложени единадесет полуголи тела на избитите селяни от Равногор, някои са от съседните села. Турчето Реза е спасено от равногорци, дошли да приберат убитите си. То на пресекулки разказва какво е видяло и преживяло...

След погребението на дъщеря си Софка и зетя си, Георги Тонев тръгва с коня и по-малката си дъщеря Кера, 16-годишна, за къшлата да прибере добитъка. На края на селото патрулите го въоръжават с пушка “Маузер” за самозащита, както и всички стопани, които отиват по нивите и при добитъка си. Наближавайки колибата, Георги дочува отвътре разговор. Шумкари! Заповядва на Кера да се отбие встрани от пътеката и да легне на земята, издърпва и коня. Сам той доближава, предпазливо бута вратата, застанал встрани. Моментално отвътре изтрещяват изстрели, куршумите пронизват вратата и извистяват над главата на момичето. Георги е смел, опитен стрелец. Гръмогласно изрича команда:

- Първи взвод - вдясно! Втори взвод - вляво! Трети взвод - огън!

Уплашени, бандитите отварят вратата и хукват да бягат. Той стреля и убива четирима. Патроните свършват и докато зареди нова пачка, петият - Никола от с. Мътеница, Пловдивско, ранен в ухото, успява да се скрие в гората. След преврата на 9.IХ.1944 г. е произведен полковник и става командир на пожарната. Георги Тонев е арестуван, заедно с Ангел Цветков, братята Иван и Стоил Славови и Васил Грудев. След зверски инквизиции са зарити полуживи в торище в с. Голямо Конаре.

Преди няколко години червен кмет угоднически подарява на сина и снахата* на самозвания генерал Георги Серкеджиев (Пашката) общинско място да си построят вила.

* Мария Серкеджиева от Пазарджик, зам.-министър на правосъдието

Записа: Надежда ЛЮБЕНОВА


Четете още на: http://www.budnaera.com/2008-01/2008...#ixzz57d5fIyl0

Нашия Пиночет кога ли ще се появи??!!

[majnata]

[h=1]Ний идем бодри партизани...
Записа: Надежда ЛЮБЕНОВА


Четете още на: http://www.budnaera.com/2008-01/2008...#ixzz57d5fIyl0

Миомов , напиши нещо за популярния тогава футбол с човешки глави .

[MILOM]

Ний идем бодри партизани...

Спомени на Атанас Узунов и Крум Семизов от с. Равногор за “подвизите” на партизаните от отряд “Антон Иванов”

През лятото на 1943 г. Ангел Цветков (Агата) и брат му Кръстьо от Равногор отиват на хармана в местността Осеново над Сухото дере, на 7-8 км от селото. Излизат рано сутринта с кучето и го пускат на лов за зайци зад къшлата. Отнякъде се стреля и Кръстьо пада, ранен в ръката. Брат му Ангел, голям стрелец, заляга и наблюдава да разбере откъде се стреля. Вижда зад един бук насочена пушка и глава на човек. Прицелва се и го убива на място. Оказва се шумкар, чиято цел е да ги убие и да им вземе оръжието, дрехите, храната. Това е обикновена практика на партизаните. Агата раздира ризата си, превързва ръката на брат си Кръстьо и се връщат в селото. Кръстьо остава сакат за цял живот.
...
Най-голямата дъскорезница на Балканите тогава се намира в горското стопанство “Кьошка” близо до Равногор. Една зимна нощ през 1943 г. шумкари от отряд “Антон Иванов” нападат и обират магазина и хранителните продукти от стола на работниците. Напълват раниците и отнемат единадесетте коня на каракачаните, натоварват ги с фасул, брашно, макарони, кашкавал, сирене, салам. Запалват дъскорезницата и тръгват за лагера. Преди да потеглят, изкарват всички служители и работници навън, дръпват им кратка реч “в името на народа”. На другия ден по следите на конете жандармерията разбира къде горе-долу се намира бърлогата им “Техеран” и докладва на директора на полицията Гешев. Той прибира сведенията, засекретява ги и чака да падне големият сняг. Гешев има свои агенти в партизанските чети, чиято задача е да ги обединят в един отряд, за да бъдат ликвидирани. Ловните дружини и жандармерията в Батак чакат удобен момент и заповед за обсада.

На 1.III. 1944 г. пада големият сняг. Заповедта е дадена. Войската подгонва партизаните от землянката “Техеран”. Отрядът наброява 153 -ма души. Насочват се към гръцката граница, но Девинският полк ги пресреща и обгражда. Завързва се бой в Сухото дере. Командирът на отряда Георги Ликин от с. Кръстевич, Панагюрско, с партизанското име Дед, е един от подводничарите, обучен чекист в СССР. Той дава заповед всички да вървят заедно, никой да не се отделя от отряда, да не се пръскат. В разгара на боя пада убит. Страхливите се отцепват от отряда да спасят собствения си живот, успяват да се промъкнат през обсадата на Чепинския и Девинския полк, и така 10-13 души оцеляват. Насочват се към село Фотен. Хващат за водачи неколцина овчари - стопани от къшлите край селото, и едно шестнадесетгодишно турче Реза. Целта им е да преминат пълноводната река Въча, заличавайки следите си. Наближават местността Буквик, землище на Равногор, там избиват възрастните водачи и продължават с турчето. Нахлуват в къшлата на Шикови. Вътре са двамата братя Васил и Димитър със синовете си Атанас и Стефан, 15-16-годишни. Грижат се за овцете си. С насочено оръжие командирът заповядва да съблекат дрехите си и да им ги предадат. Изплашените стопани изпълняват заповедта. След като вземат дрехите и оскъдната им храна, командирът кимва на един от партизаните:

- Трепи ги!

- Защо да ги убиваме, бе, Пашка, всичко им взехме?! - възразява оня.

Тогава Пашката (Георги Серкеджиев от с. Храбрино, Пловдивско), без да каже нито дума, стреля. Жената партизанка (Н. Серкеджиева) му помага. Васил и двете момчета падат убити. Димитър успява да избяга през отворената врата. Стрелят по него, но не го улучват. Той се добира до Равногор и съобщава какво става по къшлите.

От Буквик шумкарите се отправят към местността Форцово. Стигат до къшлата на Петър Казаков, също от Равногор. Обират и него, заколват кравата му, обръщат кошерите в снега, преяждат с мед, някои умират. Останалите прибират питите с меда в раниците си и отново потеглят, като вземат със себе си и Петър Казаков. Пътьом арестуват и Крум Маргаров, равногорец. Продължават към къшлите на местността Лявовето (Тикленицата). На пътя им се изпречва колибата на Тодор и Софка Томови. Жената е бременна в шестия месец. Зимата тук е по-мека и те прекарват там с овцете си. Бандитите вземат и техните дрехи, навуща, храната и подкарват Тодор за водач. Жената се разплаква, моли да го оставят. Това вбесява садистите и те се гаврят с нея... после подкарват мъжа й по пътя си. Главен герой в този сатанизъм е Георги Серкеджиев - Пашката. Партизаните решават да се отърват от Резата, свидетел на убийствата. Притискат врата му между габъров чатал, халосват го с брадва по главата, той не мръдва - мислят го за умрял. Продължавайки, срещат дядо Димитър Пунчев от Равногор, арестуват и него. Реката е дълбока и пълноводна. Бандитите заставят хората да ги пренесат на гръб на отсрещния бряг. Също, както е било през турско робство - пренасят ги.

След няколко дни водачите се връщат по домовете си, но мълчат стресирани. Никому дума не казват. Тодор не се завръща. Той е убит. В разградения двор на старото училище са изложени единадесет полуголи тела на избитите селяни от Равногор, някои са от съседните села. Турчето Реза е спасено от равногорци, дошли да приберат убитите си. То на пресекулки разказва какво е видяло и преживяло...

След погребението на дъщеря си Софка и зетя си, Георги Тонев тръгва с коня и по-малката си дъщеря Кера, 16-годишна, за къшлата да прибере добитъка. На края на селото патрулите го въоръжават с пушка “Маузер” за самозащита, както и всички стопани, които отиват по нивите и при добитъка си. Наближавайки колибата, Георги дочува отвътре разговор. Шумкари! Заповядва на Кера да се отбие встрани от пътеката и да легне на земята, издърпва и коня. Сам той доближава, предпазливо бута вратата, застанал встрани. Моментално отвътре изтрещяват изстрели, куршумите пронизват вратата и извистяват над главата на момичето. Георги е смел, опитен стрелец. Гръмогласно изрича команда:

- Първи взвод - вдясно! Втори взвод - вляво! Трети взвод - огън!

Уплашени, бандитите отварят вратата и хукват да бягат. Той стреля и убива четирима. Патроните свършват и докато зареди нова пачка, петият - Никола от с. Мътеница, Пловдивско, ранен в ухото, успява да се скрие в гората. След преврата на 9.IХ.1944 г. е произведен полковник и става командир на пожарната. Георги Тонев е арестуван, заедно с Ангел Цветков, братята Иван и Стоил Славови и Васил Грудев. След зверски инквизиции са зарити полуживи в торище в с. Голямо Конаре.

Преди няколко години червен кмет угоднически подарява на сина и снахата* на самозвания генерал Георги Серкеджиев (Пашката) общинско място да си построят вила.

* Мария Серкеджиева от Пазарджик, зам.-министър на правосъдието

Записа: Надежда ЛЮБЕНОВА


Четете още на: http://www.budnaera.com/2008-01/2008...#ixzz57d5fIyl0

[Trakatrak']

Прошката от Дякона можем да я искаме едва когато се преборим с явлението името му да не се свързва с т.нар.спорт! Не може над 20 (а дали не са и повече) организации да се именуват "Левски" - дори нито една не бива да има! За съжаление нашите комунисти не проявиха московската далновидност да не кръщават спортни дружества с имена от Историята.Ама те и други пропуски наште направиха,които не са за темата....

Най-голямата гавра с Левски може би е онази с велбъжката трибуквена организация,която в един период от 90-те се спор(т)но се именуваше така...

Заразата да се банализират имената и делата на видни личности е непреодолима. Навремето Радой Ралин бе дошъл в голямата аудитория в СУ да обсъждаме проекта му за филм за Апостола. Призоваваше историята на Левски да се изучава още от първите класове, от най-малките ученици. Рекох му, не е ли по-добре да научават за него не от формалното образование, а от народната мълва, от примерите на признателност. Винаги съм смятал, че сме го превърнали в официоз и злоупотребяваме с него. А той си е бил човек, макар да е свършил неща, за каквито малко са достойните. Станал е символ за и на българите. Трябва го щадим откъм изтъркване и похабяване.

[SPART]

Прошката от Дякона можем да я искаме едва когато се преборим с явлението името му да не се свързва с т.нар.спорт! Не може над 20 (а дали не са и повече) организации да се именуват "Левски" - дори нито една не бива да има! За съжаление нашите комунисти не проявиха московската далновидност да не кръщават спортни дружества с имена от Историята.Ама те и други пропуски наште направиха,които не са за темата....

Най-голямата гавра с Левски може би е онази с велбъжката трибуквена организация,която в един период от 90-те се спор(т)но се именуваше така...

[nachev]

Всеки път като гледам репортаж за Апостола по какъвто и да е повод, очите ми се насълзяват и стомаха свива...Не знам защо...
Може би, че един свят Човек е страдал и жертвал за едно гадно, зависливо, мързеливо, продажно и крадливо племе, което за 140 г не успя да се превърне в просперираща нация....
Племе, което във всичките години се стреми да неглежира, омаскари и затрие най - добрите си синове и дъщери !

Прощавай Апостоле !

Чиче, значи ставаме двама! И ... хващане за гърлото в добавка при мен, за което понякога ме е срам.
Снощи го изживях за пореден път. Отидох да видя този новия филм на Командарев. Колчем вляза в киносалон и си запушвам ушите до започване на основния филм, че рекламите на поредната холивудска извръщня са ужасяващо агресивни. И в кратките мигове на тишина и покой изведнъж се сетих, че утре е 19-ти., пък аз съм тръгнал да гледам някакъв съмнителен "таксиджийски" филм. И това, при условиие че само ден преди това в събота, въпреки прилагане на известно насилие върху самия себе си, не успях да изгледам филма на Максим Генчев за Левски. Бога ми - опитах, но не успях.
И ме споходи гузна съвест.

Имаше в салона 10-на младежи, които се хихикаха. Не мога да ги упрекна, киното е и за забавление, пък и те всъщност още нямат и бегла представа, за какво става дума в този живот. И добре, че нямат!
А пък филма хваща са гърлото и стиска здраво, но само тези, които ги спохожда мисълта да искат прошка от Апостола.

За малко разведряване, завършвам с епизод от филма.
Изявен доктор-хирург, хваща такси през нощта за болницата, където му предстои тежка операция. Последната в България. После - Терминал 2 и в Германия. Води се непринуден и добронамерен разговор. Докторът вика: Знаете ли, че България е страната на оптимистите! Обстановката, смисълът и мизансценът правеха изявлението доста странно, та таксиджийката (жена караше таксито) попита: Ама как така? На което докторът отговори: Следва логически от факта, че реалистите и песимистите отдавна са я напуснали!

[4ervenasgan]

Не е за 140....за доста повече е.

[4i40]

Всеки път като гледам репортаж за Апостола по какъвто и да е повод, очите ми се насълзяват и стомаха свива...Не знам защо...
Може би, че един свят Човек е страдал и жертвал за едно гадно, зависливо, мързеливо, продажно и крадливо племе, което за 140 г не успя да се превърне в просперираща нация....
Племе, което във всичките години се стреми да неглежира, омаскари и затрие най - добрите си синове и дъщери !

Прощавай Апостоле !

[nachev]

Ако можеш, моля те да ни простиш, Апостоле!

Намерих хубав текст на Христова, в който възниква някакъв въпрос относно поредността на годишнината. Може и да е писан по-рано по друг повод. Не е много важно.
За преходното и непреходното, за времето, за нашата си българска работа ...
Време e за надеждата

[Грую Груев]

Би трябвало все плюсове да ми слагаш, щото дори когато не съм прав според теб, се опитвам да поддържам дискусията с умерени, балансирани изказвания. Че и ирония гледам да влагам. Не че винаги ме кльопат. Но това не ме препятства, освен при някои крайни случаи.

Тук си прав, изказванията ти са умерени и балансирани, моите обикновено са крайни, особено по някои теми, по други съм балансиран, доколкото е възможно да бъда такъв в собствената си субективност. А уважение да чакаш в анонимен форум - от умрЕл писмо

[Trakatrak']

Когато си заслужаваш, съм ти турил плюс.
За другото няма да си ги мерим, че току виж се изненадал, а и отдавана съм избягал от преклонението пред книжни авторитети, просто защото си търся и проверям сам фактите в моята псевдонаучност на хоби историчар, стараещ се да бяга от клишетата.

Би трябвало все плюсове да ми слагаш, щото дори когато не съм прав според теб, се опитвам да поддържам дискусията с умерени, балансирани изказвания. Че и ирония гледам да влагам. Не че винаги ме кльопат. Но това не ме препятства, освен при някои крайни случаи.