История

[tnm]

Честит празник! Пускам поздравлението в тази тема, що будителството вече е в историята. Не остана народ, който да бъде пробуждан. Отива си българския народ полууспан, но затова пък оцъклен от безумията на незвани и непризвани будители. Напоследък им излезнаха будителстванията на светло.

Мдъъ, радваме се на богата история.

За всяко велико начинание си има време и място. Онези мрачни години, когато над житието на българина е тегнел мрак и безпросветност, са се появили тези малка, отначало едва мъждукащи светлини на фона на "тънкия полумесец", прераснали после в буйни пламъци, оставащи ярка диря в съзнанието българско. Трудно се късат оковите на скършения дух и безпросветността. Трябвало огромно желание и мощ това да се случи.

Бавни са пътищата на националното ни осъзнаване, осеяни с върхове и пропасти. Та затова дължим уважение на водачите, които са ни водили по тях. Малко или много сме стигнали до там, че да ни има отново на картата на Европата.

Наздраве!

[tnm]

Чета ви вече половин час. Много раздухте дискусията и не мога на всички въпросителни отговоря, щото пиша на телефона, пък и не съм рвчовит като наш Начко. Май ще е добре да се сберем на нарочен исторически кръжок и всеки да се изкаже. Но се съмнявам, че ще се изслушваме.

Ще, ще ... На чаша хубаво питие всички различия се изглаждат.

[Trakatrak]

Чета ви вече половин час. Много раздухте дискусията и не мога на всички въпросителни отговоря, щото пиша на телефона, пък и не съм рвчовит като наш Начко. Май ще е добре да се сберем на нарочен исторически кръжок и всеки да се изкаже. Но се съмнявам, че ще се изслушваме.

[Грую Груев]

Е, друже, разгеле!
Аз съм употребил думата "илюстриране", ти "онагледяване".

Нямам под ръка шампанско, всъщност и не го обичам, може по изключение - ама много сухо!
Все пак слизам до избата да проверя за някоя артисала бутилка.
Намеря ли, одма отварям, ако ще и Дом Периньон да е!

Баси, бех се стреснал вече, дори потърсих телефона на техника, че да ми погледне честотния преобразовател, щото с Грую засвирихме на тотално различни честоти

Дом периньона не го харесвам, но имам отлични спомени с Мойет Шандон, та да почерпя за навлизането в ритъм. Чакай, сетих се за един просташки виц по повода

Самолетна катастрофа в Сахара. Оцеляват двама мъже, обаче останали чисто голи.
- Браточка- казал единия- Ако хукнем голи през тоя пек, ще ни изгорят достойнствата и после сме за никъде - какъв ще е този живот без мъжко достойнство. Дай да ти го пъхна отзад, ще вървим няколко метра, после ти и така ще си ги опазим от слънцето.
Другия се съгласил и тръгнали в тая схема пичовете. По едно време този отпред измърморил:
- Копеле... Дай да влезем в ритъм, че така направо си ме ебеш..

Та така
Почерпил съм те в другата тема, ама айде и тук - оново от хубавите ми спомени беше розово, но за теб класическо

[v_tin]

Клането в Любенова махала, което го няма в учебниците по история

Опръсканият с кръвта на невинните жертви храм е светиня за българите, подобна на Голгота


Юлска жега. Слънцето сипе отгоре огън. Огън пламти и отдолу, където къщите горят. Дори листо не трепва, тежка тишина се е разстлала над Гюнели махле (дн. Любенова махала). Тихо е. В двора на красивата църква „Свети Великомъченик Георгий”, построена от местните жители през 1837 година, се стелят трупове – обезобразени, разчленени, разхвърляни във всички посоки. В храма, разрушен, почернен и осквернен, човешките тела са едно върху друго, на камари. Зловещата тишина мирише на смърт. Така изглежда селото, което години по-късно ще бъде определено с думите „разбунен мегдан” и „вековна мъка”. Азмакът се влачи тежко, сигурно защото в него има повече кръв, отколкото вода. 2400 българи са зверски избити на този 14 юли.

Кървавата трагедия се разиграва по време на Руско-турската война, когато селяни от девет села, сред които Радево, Любенец, Богданово, Сокол, Млекарево, Пет могили, Гледачево, Радне махле, се втурват по пътеките, понесли най-ценното, за да дирят спасение зад каменните зидове на храма в Любенова махала. Той не успява да ги опази, нито молитвите им, нито пендарите, златото, среброто и иконите. Съсичат ги. Варварски. С цялата ярост на губещите и озлобените.

За 1013 от тях – жени, деца, пеленачета, старци и мъже в разцвета на силите си, смъртта настъпва в сакралното пространство на църквата, пред погледите на Исус и Богородица. Другите 1387 я намират в църковния двор и по прашните улици, които почервеняват от кръвта им.

Историците определят драматичните събития от лятото на 1877-а с думите „втори Батак”. За съжаление, този факт не влиза в учебниците по история, за него рядко се говори извън района на Новозагорско и Радневско, където паметта за случилото се е жива и се предава от поколение на поколение.

Може би причината е, че нямаме своя Вазов, защото едва ли без неговото ярко слово Батак щеше да е това, което е днес. Именно патриархът на българската литература превърна драмата му в непреходен български символ. И въпреки неудовлетвореността на мнозина от този край, свързана с подценяването и непознаването на тази драматична част от историята ни, по-значимото е, че хората тук знаят и помнят.

Трагедията в Гюнели махле е изследвана от местните краеведи и историци и възпята от поетите. Всяка година на този ден жителите на селото и на общината полагат цветя и се прекланят пред паметта на онези 2400 българи, които не доживяха свободата и които преосветиха храма, носещ името на свети великомъченик Георги с кръвта си. На всеки 14 юли Любенова махала притихва в минута мълчание. За да се помни и предава от поколение на поколение историята му.

Кървавата касапница се разиграва в разгара на Освободителната война. Докато руските войски водят ожесточени боеве с турската армия, водена от Сюлейман паша в района на старозагорското поле, черкези и башибозуци грабят и опустошават селата. Вакханлията и грабежите предизвикват ужас сред местните, свикнали и видели какво ли не в усилните години на робството.

И в тази история, както често се случва, основна роля е отредена на предателството, на низките страсти човешки, но и на случайността. Паметта на поколенията е съхранила разказа за пъдаря Садък – арнаутин и доверено лице на турците.

В онези дни и той като мнозина турци се разбеснял и тръгнал да се гаври с моми и булки. Гюнелимахленци бранели семейната чест доколкото могат. Хитрият пъдар поискал 1000 гроша, за да пази селото. Най-богатият човек тогава дядо Тончо му отказал, а озлобеният Садък заплашил, че скъпо ще му платят за това. Отмъщението му е да отиде в Нова Загора и да каже на Реуф паша, че в населеното място са събрани комити. Факт е, че мъже, жени и деца от околните селища са се събрали в църквата, за да търсят спасение от набезите.

Пашата изпратил свои хора да разберат какво става. Привикали много жители, разпитали ги, похапнали и тръгнали.

И тук на сцената излиза сляпата случайност, довела до фатални последици. Таню Тодоров, озлобен от идването на турците и без да е наясно, че идват да проверят доноса, стреля срещу тях и ранява единия от конете. Пратениците информират и за наученото, и за инцидента. Рауф паша се заканил да отмъсти.

Огънят на мъстта му се разпалил и от донесението, което направил началникът на гарата в Радне махле. Той, между другото бил грък, съобщил, че в Гюнели махле се струпва много народ и дори поискал войска, която да го разпръсне. 14 юли 1877 година.

Горещо. Селяните са се събрали в храма и в училището. В онези години двете сгради делят общ двор, който е заграден с каменна ограда, висока 2,5 метра. Като се има предвид, че едната от вратите на църквата е желязна, мястото е било в истинския смисъл на думата крепост, в която населението да се чувства защитено при нападение.

По пладне се появява отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци. Заповедта на Реуф паша, която трябва да изпълнят, е да нападнат селото. Започват стрелбата. Мъжете от Гюнели махле заели позиции за отбрана. Няколко часа по-късно пристига многобройна турска войска, снабдена с няколко оръдия, под предводителството на Шевкет паша. Така нападателите станали близо 2000.

„Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба, които осветляваха цялата околност, се издигнаха до небето. Общ вой от кучешки лай и рев на добитък. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна” - това описание е на някои от останалите живи свидетели. То е включено в книжката, издадена през 1937 г. и посветена на 100-годишнината от съграждането на храма в селото.

Емоционален е и разказът на Таню Пенчев, който заедно с група защитници успява да се измъкне от зловещата блокада. Войската е в селото, разбива къщите, плячкосва и съсича всичко пред себе си. Нахлува и в двора на църквата. Между турците и защитниците на „крепостта” започва яростна борба. Предимството, за съжаление, е на страната на поробителя. Веднъж влезли в двора, те отново развъртат ятаганите и подлагат всички на масова сеч. Писъците не спирали. Трупове и локви кръв останали на двора.

Дошъл ред и на людете в храма. Там останали предимно жени и деца. Тъй като в началото не успели да разбият вратата, турците започнали да стрелят през прозорците. Подът се покрил с трупове. За кратко настъпило затишие, а по-късно уморената войска била заменена от черкези. Те увещавали селяните, че ще пощадят живота им, ако им дадат парите и ценностите си.

Повече от два часа хората подавали през прозорците това, което било в тях. Отишли си едните, но дошли нови, на които нямало какво да се даде. Разярени, те успели да разбият едната врата и да влязат във вътрешността. И отновосеч и вакханлия.

Тъжна и страшна е картината в края на този безумен ден. Всичко е изпепелено и опожарено, тук-там стърчали полусрутени домове, из дворища, улици и ограда лежали безброй обезобразени човешки трупове – окървавени, разрязани, надупчени, съсечени.

Единственият ням свидетел на безумието останал храмът. Разграбен, опожарен, но оцелял благодарение на яките си основи. Там е и до днес, извисява се и напомня за ужасите преди 135 години, но и за силата на духа и якостта на вярата, съхранила българина.

Няколко дни след този апокалипсис в селото идват консулите на Англия, Франция и Австрия. С тях е Реуф паша. Проверката показва, че между мъртвите няма нито комити, нито руснаци. Има само обикновени селяни, беззащитни мъже, жени и деца.

Разпореждат се мъртвите да бъдат погребани. Всички били нахвърляни в големи трапища, изкопани в църковния двор. Години по-късно тленните останки на жертвите ще бъдат положени в два мраморни саркофага, разположени във вътрешността на църквата. Там на всеки 14 юли любеновомахленци и гости поставят цветя, палят свещи, а свещеници извършват заупокойна молитва.

През 1885 г. издигат скромен паметник в църковния двор. За да се помни. Ето така изглежда оригиналният текст: "Проидохомъ сквозе огънь и воду низвелъ ни если въ покой въ четиринадесетий день вечерьта на месецъ юлий, въ хилядо осемстотинъ седемдесеть и седма година, въ време руско-турската война, нападнаха селото ни черкези, башибозуци и мнобройна турска войска и придадоха селото ни на огънь, населението като се видя окръжено отъ толкозъ кръвипийци, принуди се да побегне въ оградата на църквата, но и тукъ не намери спасение, понеже кръвопийците окръжиха оградата на църквата и яростно се впустнаха на сечь върху невинното население и избиха само въ църковната ограда мъже, жени и деца хиляда и тринадесеть души, на които костите почиватъ тукъ при този памятникъ. Вечна имъ памятъ.”


По този повод старозагорският митрополит Павел пише: „Гюнели-махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 година център и на страшни, изкупителни за народната свобода, страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От него ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христа възсия живот за света. От жертвите, дадени в Любенова махала, също възсия животът”. Книгата е преиздадена, като е допълнена и за 160-годишнината на храма.

На този невероятен по своята драматичност и непознат за повечето българи епизод от историята е посветена и поемата „Гласът на каменната памет”. Неин автор е роденият в Любенова махала поет Константин Шарков. Дългогодишната преподавателка по български език и литература Елена Ненова написва две стихотворения, а учителят Господин Кирчев създава „Кървава поема”.

[Tomy]

Братчед, айде малко по-скойно, като вземеш да ме определяш за килийно училище от соц-а, щото и ти не си мръднал от примитивният крясъчен социлизъм. Ще ти изброя грешките и фактите:
- ако руснаците не са останали у нас след 1878, то целият Трънски край щеше да е сръбски - дори си имат декларация как не сиакт да са в Жългария, а в Сърбия, та се е наложило руснаците със сила да гонят сърбето от тези места. Това е факт!
- нито една, повтарям нито една от държавите на Балканите, които по-рано или по-ксъно са освободени от османското владичество, а това реално са Сърбия и Гърция - Влашко никога не е било завлядвано, било е васално, както и Черна гора, не е станала автоматично независима - сърбите се "освобождават" през 1812, но са независими от 1878 - как ти звучи?
- никаква османска армия не навлиза у нас през 1885, напротив, ние сами ги каним, защото формално сме под техен васалитет и султана ни е сюзерен. Те пращат един взвод от кумова срама, който ние оставяме да се забавлява в Белово, твърде далече от бойните действия. Блестяща дипломация по въпроса тогава. Блестяща

Та почети малко история и тогава пак ела, нямам проблем да си говоря с теб нито за имперсите амбиции на рашките, нито за "мирните" бомбардировки на хамариканите, на които вдигнахме паметник - същата отврат и позор като този на сАвеЦката армия, само дето е по-малък (все още!).

Хе-хе-хе добре че си направи справка за д ане говориш повече глупости от соца!
Нали и аз това написах, защото мнозинството все плямпат как сме уж били освободили, макар че сме останали от 1878 до 1908 ВАСАЛНО Княжество или по-точно Трибутарното княжество (БЪЛГАРИЯ) е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен (Османската порта) в международноправен аспект (Сърбия, Русия, и др.). Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък – трибут.

Та викаш сме били освободени, а ! Че дори сме си платили на мурзилките за ОКУПАЦИЯ! Ква окупация бе, като те са окупирали османска земя, която едва тепърва става официално наша, под условие! Що не си взеха ОКУПАЦИОННА ТА ДАНЪК от Османците?

И значи 1885, когато сме били Трибутарно Княжество, виж по-горе, ние сме ги били поканили! Алоооо те са влезли защото по Договора от Берлин са били длъжни да ни защитават! Това че ни есме се справили без тях е наше постижение!

Та така четете, но не соц глупости, а нови други исторически изследвания, укрити до сега!

[Trakatrak]

A, тук не си прав - няма злато, като апокалиптичната картина как момите си предават златните пендари от сватбата, за да се плати дълга, но обърнато в злато, което е всеобщ измерител и точно по онова време си е с фиксиран курс навсякъде в цивилизования свят, сумата е такава. А се използва злато за онагледяване. Може да се сметне и в кокошки, крави, тонове въглища и т.н., но тогава ще е още по-некоректно. А най-некоректно ще е да се остави в цифрите от онзи момент, а именно 10 или 20 милиона рубли, щото тази сума в момента е не просто смешна, а малоумна - то и аз бях милионер преди 20 години

Та така - може би говорим на различни езици, знам ли?

Не знам кой го е изчислявал, но това са плащания в златни рубли около 35 години. Но числото 32 тона злато само на профанно ниво звучи скандално. Това са дългове с разсрочено плащане и естествено има лихва по тях. В началото Княжеството е затруднено с изплащането, още повече след Съединението се добавя и дълга за Румелията, но после се замогваме и до 1916 г.войната си плащаме регулярно. Услугите трябва се заплащат. Отиваш на бръснар и му пъхаш в джобчето банкнота. А ний дори бакшиш не сме им дали на руснаците. А когато ни предадоха дори ядоха лобут в Добруджа. Проклет да е Николашка Глупака. Съсипа правиславивните държави и затвори Бел Епок.

[nachev]

А се използва злато за онагледяване.


Та така - може би говорим на различни езици, знам ли?

Е, друже, разгеле!
Аз съм употребил думата "илюстриране", ти "онагледяване".

Нямам под ръка шампанско, всъщност и не го обичам, може по изключение - ама много сухо!
Все пак слизам до избата да проверя за някоя артисала бутилка.
Намеря ли, одма отварям, ако ще и Дом Периньон да е!

Баси, бех се стреснал вече, дори потърсих телефона на техника, че да ми погледне честотния преобразовател, щото с Грую засвирихме на тотално различни честоти

[Грую Груев]

Грую, няма никакво злато, бе!
Абсурдно е въобще да се говори за злато!
Абсурдно, безумно, тъпо, бездарно, непросветено, дебилно, уродливо .....

Онова за съвременната победоноста армия е скеч! Само обяснявам, де.

Е, поне опитахме.

A, тук не си прав - няма злато, като апокалиптичната картина как момите си предават златните пендари от сватбата, за да се плати дълга, но обърнато в злато, което е всеобщ измерител и точно по онова време си е с фиксиран курс навсякъде в цивилизования свят, сумата е такава. А се използва злато за онагледяване. Може да се сметне и в кокошки, крави, тонове въглища и т.н., но тогава ще е още по-некоректно. А най-некоректно ще е да се остави в цифрите от онзи момент, а именно 10 или 20 милиона рубли, щото тази сума в момента е не просто смешна, а малоумна - то и аз бях милионер преди 20 години

Та така - може би говорим на различни езици, знам ли?

[nachev]

Прочетох, но явно не съм те разбрал (и пак не успявам), Нейсе!

Грую, няма никакво злато, бе!
Абсурдно е въобще да се говори за злато!
Абсурдно, безумно, тъпо, бездарно, непросветено, дебилно, уродливо .....

Онова за съвременната победоноста армия е скеч! Само обяснявам, де.

Е, поне опитахме.

[Грую Груев]

Хубав празник и на теб!
Първо и най-важно - руснаците вече плащат в центове и вдигнаха ставката двойно!

Второто, което е вече наистина тъжно, че не си имал търпението да ме прочетеш. Минал си през текста по диагонала, което не трябва да те изненадва - и при мен с по-дългите постинги е често така.
В резултат н агорното се е получило странното положение, че спориш с мен, но привеждаш като доводи моите аргументи.
Моля те, отдели минута и половина и опитай да схванеш гротеската.

Прочетох, но явно не съм те разбрал (и пак не успявам), но щом сме на едно мнение, ще те черпя едно оттатък. А какво е император всеки знае, хеле пък руски, демек ерзац немски, поради което е наигран прекрасно от Бисмарк в нежеланието му да се бие по чукараците на Балканите, та накрая са си го изкарали на младата българска държава за отмъщение на собственото си малоумие. То добре че Сюлейман е бил по-прост, инатлив и самовлюбен и от тях, че иначе кланетата край Стара Загора щяха да ни сторят детска игра, както и обезбългаряването на Източна България през 1829 от олигофрена Дибич, на когото също сме кръстили село. Нейсе!

[nachev]

А, Начев, ако не те познавах, щях да кажа, че си заработи копейките с този пост, който грам не ти отива, ама грам да вкарваш такива дребни хитринки и мерзки тактики, точно ти!!!!



Хубав празник!

Хубав празник и на теб!
Първо и най-важно - руснаците вече плащат в центове и вдигнаха ставката двойно!

Второто, което е вече наистина тъжно, че не си имал търпението да ме прочетеш. Минал си през текста по диагонала, което не трябва да те изненадва - и при мен с по-дългите постинги е често така.
В резултат н агорното се е получило странното положение, че спориш с мен, но привеждаш като доводи моите аргументи.
Моля те, отдели минута и половина и опитай да схванеш гротеската.

[Грую Груев]

А, Начев, ако не те познавах, щях да кажа, че си заработи копейките с този пост, който грам не ти отива, ама грам да вкарваш такива дребни хитринки и мерзки тактики, точно ти!!!!

давам директно - златото по онова време е пари и парите са злато. И ти това го знаеш отлично. Дори повече от отлично. Златото в днешни дни не е пари, парите са отвързани от него, но тогава не е било така. Срещу 5 грама злато получаваш монета - дали е фрнак, рубла, махмудия или лев - все тая, все е злато! И това също го знаеш отлично.

Мога да пиша много, но имам работа - приравняването на златото към настоящия момент, привнасяйки пряко стойността му от онзи период е не просто идиотия, а висша форма на идиотия. да казвам ли, че добър роб се е продавал за 1 златна унция, т.е. 2000 лева - хайде иди ми купи един такъв роб сега, а! Или пък добър кон е струвал 5 унции - 10 000 лева - буахаха. Да не говорим колко е струвала една луковица от лале и т.н. - аналогиите са повече от тъпи, особено от теб!

И за финал, понеже си будител (не го казвам с ирония), ще ти кажа, че разсипника на Първата българска империя, да, онзи същият, дето полага основите на Матушката, и на който много вероятно майка му е българка, та той разсипва цветущата ни държава срещу 15 кентинария злато, или иначе казано 1,6 тона злато или още по-иначе казано 20 пъти по-евтино - кво да правиш, кръволоци са си по онези земи!

П.С. И ето ти още едно сравнение - само 11 години преди Освобождението ни, което разбрахме, че е струвало 32,5 тона злато в тогавашни пари, същият Сашко Тъпака продава Аляска за 7,2 милиона долара, или иначе казано 11 тона злато, ерго, България е платила (обещала да плати, натоварена е да плати) 3 пъти повече от цената на цяла Аляска - това как ти звучи, а?

Хубав празник!

[Грую Груев]

За какво да сме им благодарни на мурзилките че остават тук? Тяхната цел е да ни заграбят за нова губерния или ,6 реСпублика! Та ние до 1908 година сме ВАСАЛИ, а Не Свободни на Османците, за разлика от Сърби, Черногорци и Румънци! Даже османската армия НАВЛИЦА на наша територия през 1885 за да ни пазят от Сърбите, но ние ги оставяме на лагер в Костенец! Ама това май са пропуснали да ви го кажат в килийното училище на Соца!

Братчед, айде малко по-скойно, като вземеш да ме определяш за килийно училище от соц-а, щото и ти не си мръднал от примитивният крясъчен социлизъм. Ще ти изброя грешките и фактите:
- ако руснаците не са останали у нас след 1878, то целият Трънски край щеше да е сръбски - дори си имат декларация как не сиакт да са в Жългария, а в Сърбия, та се е наложило руснаците със сила да гонят сърбето от тези места. Това е факт!
- нито една, повтарям нито една от държавите на Балканите, които по-рано или по-ксъно са освободени от османското владичество, а това реално са Сърбия и Гърция - Влашко никога не е било завлядвано, било е васално, както и Черна гора, не е станала автоматично независима - сърбите се "освобождават" през 1812, но са независими от 1878 - как ти звучи?
- никаква османска армия не навлиза у нас през 1885, напротив, ние сами ги каним, защото формално сме под техен васалитет и султана ни е сюзерен. Те пращат един взвод от кумова срама, който ние оставяме да се забавлява в Белово, твърде далече от бойните действия. Блестяща дипломация по въпроса тогава. Блестяща

Та почети малко история и тогава пак ела, нямам проблем да си говоря с теб нито за имперсите амбиции на рашките, нито за "мирните" бомбардировки на хамариканите, на които вдигнахме паметник - същата отврат и позор като този на сАвеЦката армия, само дето е по-малък (все още!).

[nachev]

По въпроса си има книга за българските дългове. Имам я, но не съм у Софето. Никой тогава не е оспорвал, че трябва да си плащаме, защото, както съм писал, руската армия и администрация по повеля на Великите сили остават да ни охраняват, че и да ни подпомогнат да си устроим държавата. Същото с Източна Румелия, която минавала за многонационална. Трябва да сме благодарни, че руснаците остават 8 месеца (по Санстефанския договор е било 2 години), защото мюсюлманското население е по-въоръжено от християнското и готово да се бунтува. Сърбите пък настояват да откъснат части от Западна България. А освен всичко сме част от Османската империя и по тая линия също сме ангажирани. Разбирам, че патриотарско-хашлашката позиция, защо да плащаме като са но освободили е особено наивно-романтипно притегателна, ни в международните отношения си има правила. Късмет имахме, че не изплатихме всичко.

Обясненията са излишни. В конкретния случай не ги чакат, не ги искат, пък и категорично няма да бъде направен рационален опит за вникване.
Цялата работа се състои в това, че след мъчително и напрегнато ослушване, отнейде отеква подходящата, понякога действителна, понякога измислена парола, че да се даде знак за отпочване на поредния парад за отричане и охрачване .
Благо си е било под шербетната сянка на падишаха,
140 години някой хора и поколенията им не могат да простят, че им развалиха рахатлъка.

А пък иначе, при наличие на добро желание и доброномерено впрягане дори на скромен ресурс от здрав разум, може да се стигне до полезни изводи.
Дългът е договорен в рубли, ако помня правилно. Думата "договорен" в предното изречение е доста важна. Императорските рубли на Александър II и на Александър III никому нищо не говорят. Напълно разбираем би бил опитът те да се превърнат в нещо понятно и смилаемо. Превръщането им в някакви кошници от видове и количества стоки с оглед разбирането на тяхната ценност, от днешна гледна точка би било икономически нонсенс, а да не говорим, че би било неудобно и непрактично за разбиране. Някому е дошла гениалната идея да превърне парите в злато. Целта е била само да оразмери и илюстрира, но кого интересува това. В мига, в който е изречена абстрактната дума злато - злато, злато, злато, злато, злато ..... хората с по-слаб ангел изперкват, губят почва под краката си и досег с реалността. Без да искам да влизам в спор с мойте приятели от темата за златото, съвременното тълкуване на въпроси, които опират до едновремешно злато, следва да се третират изключително внимателно и просветено. При онази социална и икономическа структура на обществата, при старите финансови системи, златото не е било това, което е днес.
Не е необходимо да се впряга някаква значителна икономическа и финансова експертиза, здравият разум също би свършил достатъчно добра работа за да се ориентираме.
Дори не е е необходимо да знаем подробности от плащането, което отначало тръгнало, после спряло, после сме поели и дълга, който се припадал на Румелия. По едно време руснаците забравили за вземанията си, пък новият император се пресетил,пък после възникнали дипломатически търкания и омрази, а на омразния враг не се плаща. И така ...много години. И пак така до значителното опрощаване. А тогава не е имало гаранции, нито е имало опции за хеджване от валутен риск.
Кого интересува това. В мига, в който е изречена абстрактната дума злато - злато, злато, злато, злато, злато ..... хората с по-слаб ангел изперкват, губят почва под краката си и досег с реалността.

Ще завърша с нещо хумористично.
Доста е любопитно съвпадението, че 32,5 т. злато правят кръгло около 1 000 000 тройунции. Има нещо знаменателно в тази символична ;цифрология
С леки окръгления към днешна дата това прави примерно 1,25 млрд. щ.д.
Въпросът, но който ще се търси отговора е: коя съвременна армия би се съгласила на война (срещу не по-слаб от нея противник), защита и администриране и спечелената територия в рамките на съответния период срещу обещание да се платят 1,25 млрд. щ.д. От срам ще премълча хипотезата за 32,5 т. злато. Дори не споменавам думата освобождение.

Очевидно е, че императорът не е тръгнал с основна задача да осбобождава поробени братя!
Нека бъдем сериозни! Траков, мога ли да те помоля да обясниш на тези бледи създания, какво значи Император!
А да не говорим за Руски Император!