История

[Todor Sabev]

По принцип не храня троловете, още повече русофилистиците или сороспиите, но в случая съм длъжен да отговоря. Не съм привърженик на монархическата институция, още по-малко пък на фамилията Сакскобурггота, но да обвиниш Борис Три в грешно решение през онази бурна есен на 1940, е висша форма на дебилщина и дегенератщина, речено на роден език - гьонсуратлък!

Сега конкретно - нека да разгледаме какво спечелиха комшиите по време на ВСВ, със съответното им участие в нея:
- Сърбославия - противник на Германия, прегазена за седмица, окупирана за 3 години с огромни човешки жертви, ама огромни, разсипана инфраструктура, заложена бомба с разрива между сърби и хървати, избила 50 години по-късно в една от най-ужасните етнически войни в Европа в последните 50 години.
- Малякия - противник на Германия, преди това воюва с Италия в Епир, прегазена за седмица от немците, окупирана за 3 години с огромни човешки жертви, последвана от гражданска война. Вземат си Додеканезите от Италия - 2700 кв. км
- Турция - неутрална, нито печели, нито губи, стои в миманса и си остава там и след ВСВ
- Румъния - съюзник на Германия - жестоки човешки жертви, особено при Сталинград, прегазена след това от руснаците, за капак губи Южна Добруджа още преди реалното си участие във войната, губи и Бесарабия
- България - съюзник на Германия, после и на СССР - нулеви човешки жертви по време на ВСВ, до влизането ни като съюзник на СССР във войната, след това загуби от около 33 000 души, при население от 7 милиона човека. Обединение за период от 3 години на етническите територии на страната. Връщаме си Южна Добруджа и тя все още си е наша

Хайде сега ми кажи от всичките ни съседи на Балканите, кой е най на кяр? Щото като си говорим за инвестиции, да гледаме все пак какво е и състоянието на пазара - едно е да търгуваш Дау като Бъфет, друго е да си Никиту на Софикс, нали? Хайде другият път да си напишете по-добре домашното на Посирано 20. Венсеремос!

Забрави за евреите, които не изпушиха през комините. То и цял свет не много на ясно.

[nachev]

Днес е особен ден за нашата история, който трябва да се помни. Черен ден!
На днешната дата през 1941 г. България под натиска на водещите европейски съюзници от Пакта обявява война на Великобритания и САЩ. Поради някаква непонятна причина тази война е наречена "символична".
Две години по-късно над София и още над 100 други населени места се изсипват хиляди тонове, но вече далеч несимволични бомби.
Не без основание политическото ръководство на страната ни е било обвинявано в извършването на един пресилен, вероятно дори ненужен акт на агресивно поведение и нарочна демонстрация към едни световни велики сили. Оценката не е лесна. Има детайли, а те винаги са важни.

През март същата година България е подписала вече Декларация за присъединяване към пакта. Можела ли е да не го подпише. На теория - да, но още изходът от ПСВ, последиците, надменното, агресивно и жестоко поведение на съюзниците, по-скоро предполагат, че има много сериозни основания за присъединяване към пакта. А и стратегическата обстановка през януари-март 1941 г. е такава, че ако не се присъединим, то ще бъдем окупирани, независимо дали като врагове, дали като "неутрални". Крайната оценка е била много трудна. Трудна е дори сега, когато знаем изхода на ВСВ.
Искам обаче да напомня някои други обстоятелства. На 7-ми декември е атаката на Пърл Харбър. На 8-ми Америка обявява война Япония и се присъединява към съюзниците, а в съответствие със съюзническите си задължения по линия на пакта, няколко дни по-късно Германия и Италия обявяват война на САЩ.
Излиза, че историческите събития се развиват така, че ние към 12-ти декември вече сме в нещо като принудена война със САЩ, без още да има формално обявяване. Като прибавим нашите договорни ангажименти, като прибавим и германо-италианския натиск, актът от 13-ти декември вече вероятно изглежда малко по-понятен. Не искам да го приемаме или харесваме, а просто да ни стане малко по-понятно времето.
Сигурно ви направи печатление, че в горното изречение споменавам само САЩ. Искам изрично да подчертая и да отделя случая със САЩ като нещо напълно отделно и формално несвързано с Великобритания. До този момент страните САЩ и България и техните народи са имали едно подчертано приятелско отношение и дълбока симпатия. Да не забравяме още проповедниците в Османската империя и ролята им около Априлското въстание, Дж. Макгахан, отношението на президента У. Уйлсън след края на ПСВ. Можем само да съжаляваме, че тази проклета и жестока война сложи това вечно петно в тези отношения. Бомбите над мирни граждани не се забравят, дори когато са простени. А паметникът на загиналите американски летци над София и липсата на паметник на загиналите български летци и защитници на страната е нехарактеризуемо явление.


Случаят с Великобротания според мен е напълно различен. Поради някакви непонятни за мен причини не се акцентира на обстоятелството, че английски бомбандировки над България, включително София, са извършени неколкократно още през април 1941 г. Не съм историк, че да знам подробности - откъде са излетели, как точно е реализирано. "Братята" сърби и те май са помагали. Не съм чувал данни за загинали хора тогава. Разрушения е имало. Тук следва да се отбележи и изключителното отношение на омраза и презрение, което демонстрира и заявява нееднократно и директно Чърчил към България. Много обстоятелства ме карат да подозирам основателно, че това е едно вечно отношение на британския елит, което не е променено и до ден днешен. Презрение, погнуса, омраза! Няма никога да простят и ПСВ - Дойран и загубите си, независимо сведените пред ген. Вазов (уж като знак на почит) знамена. Нищо, че сега са ни изпратили едно сладко славейче за посланик, което никога не пропуска да подчертае, колко харесва и обича България. Когато през април си извършил вече бомбандировка над една страна, нямаш никакво право да коментираш дори акта на юридическо обявяване на война през декември.
А въобще не искам да споменавам разрушената София, избитите хора и бомбите-играчки през 1943 - 1944 г. Това всичко са техни приноси. Дори съм убеден, че убеждаването на американците за "необходимостта" от избиването на мирни граждани е също английска направа.

Знайте и помнете. Не е задължително да ми вярвате, не държа на това. Поинтересувайте се и направете вашата собствена истина.

[Грую Груев]

Просто смешен повод да се бием по вунесалите гърди и да викаме, булгар, булгар... Понеже форума е инвеститорски ще дам следния пример, все едно да държим дългосрочно една хартия, която се е сринала, не сме я продали, и да се хвалим, че хартията е имал добра текуща цена по някое време

Аз мога да дам и друг пример за успехи на България, присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941г. Цар Борис е обявен за обединител, освободени са и присъединени Вардарска, Егейска Македония, Западни покрайнини... сбъднат е националния идеал, но... Това е едно изключително правилно решение, но за съжаление едва до Декември.1941г.,, битката под Москва

По принцип не храня троловете, още повече русофилистиците или сороспиите, но в случая съм длъжен да отговоря. Не съм привърженик на монархическата институция, още по-малко пък на фамилията Сакскобурггота, но да обвиниш Борис Три в грешно решение през онази бурна есен на 1940, е висша форма на дебилщина и дегенератщина, речено на роден език - гьонсуратлък!

Сега конкретно - нека да разгледаме какво спечелиха комшиите по време на ВСВ, със съответното им участие в нея:
- Сърбославия - противник на Германия, прегазена за седмица, окупирана за 3 години с огромни човешки жертви, ама огромни, разсипана инфраструктура, заложена бомба с разрива между сърби и хървати, избила 50 години по-късно в една от най-ужасните етнически войни в Европа в последните 50 години.
- Малякия - противник на Германия, преди това воюва с Италия в Епир, прегазена за седмица от немците, окупирана за 3 години с огромни човешки жертви, последвана от гражданска война. Вземат си Додеканезите от Италия - 2700 кв. км
- Турция - неутрална, нито печели, нито губи, стои в миманса и си остава там и след ВСВ
- Румъния - съюзник на Германия - жестоки човешки жертви, особено при Сталинград, прегазена след това от руснаците, за капак губи Южна Добруджа още преди реалното си участие във войната, губи и Бесарабия
- България - съюзник на Германия, после и на СССР - нулеви човешки жертви по време на ВСВ, до влизането ни като съюзник на СССР във войната, след това загуби от около 33 000 души, при население от 7 милиона човека. Обединение за период от 3 години на етническите територии на страната. Връщаме си Южна Добруджа и тя все още си е наша

Хайде сега ми кажи от всичките ни съседи на Балканите, кой е най на кяр? Щото като си говорим за инвестиции, да гледаме все пак какво е и състоянието на пазара - едно е да търгуваш Дау като Бъфет, друго е да си Никиту на Софикс, нали? Хайде другият път да си напишете по-добре домашното на Посирано 20. Венсеремос!

[4i40]

Велики българи - благодаря, Милом, че споделяш с нас тези истории, които за някои звучат гротескно, като #kletamajkabalagaria, а за други са символ за онова, което все още може да ни спаси като народ, а на международна мърша, криеща се под хлевоустното "гражданин на света", с което селяндурите прикриват предателството си към род и родина! Ех.....

Тц, Тц, Тц......

[Макс]

6.12. 1916 г. - Букурещ капитулира и войските влизат в румънската столица без съпротива.
Командващият многонационалната армия Аугуст фон Макензен е роден на същата дата, 6.12. в 1849 г.
За успешното разбиване на руските, румънски и сръбски части, изправени срещу него, той след кампанията в Добруджа е награден с най-високият по ранг рицарски орден в Прусия "Schwarzer Adler" (Черен орел) и е повишен във фелдмаршал. От 1917 г. е военен губернатор на Румъния.
Преди 3 години, румънската армия форсира Дунав, по понтонни мостове предоставени от Русия, като преди това, русофилът ген. Радко Димитриев услужливо е самопотопил Българската Дунавска флотилия... Войските не срещат никаква съпротива, обират кокошки и животни, като достигат до ... София.
Това е РЕШАВАЩО ЗА ЗАГУБАТА НА България, в Междусъюзническата война. Губим и Южна Добруджа...
В тази война българската армия взима своя реванш и марширува в румънската столица.
Българският парад е на 9 декември, 3 дни след влизането в града.

Просто смешен повод да се бием по вунесалите гърди и да викаме, булгар, булгар... Понеже форума е инвеститорски ще дам следния пример, все едно да държим дългосрочно една хартия, която се е сринала, не сме я продали, и да се хвалим, че хартията е имал добра текуща цена по някое време

Аз мога да дам и друг пример за успехи на България, присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941г. Цар Борис е обявен за обединител, освободени са и присъединени Вардарска, Егейска Македония, Западни покрайнини... сбъднат е националния идеал, но... Това е едно изключително правилно решение, но за съжаление едва до Декември.1941г.,, битката под Москва

[Грую Груев]

Велики българи - благодаря, Милом, че споделяш с нас тези истории, които за някои звучат гротескно, като #kletamajkabalagaria, а за други са символ за онова, което все още може да ни спаси като народ, а на международна мърша, криеща се под хлевоустното "гражданин на света", с което селяндурите прикриват предателството си към род и родина! Ех.....

[MILOM]

6.12. 1916 г. - Букурещ капитулира и войските влизат в румънската столица без съпротива.
Командващият многонационалната армия Аугуст фон Макензен е роден на същата дата, 6.12. в 1849 г.
За успешното разбиване на руските, румънски и сръбски части, изправени срещу него, той след кампанията в Добруджа е награден с най-високият по ранг рицарски орден в Прусия "Schwarzer Adler" (Черен орел) и е повишен във фелдмаршал. От 1917 г. е военен губернатор на Румъния.
Преди 3 години, румънската армия форсира Дунав, по понтонни мостове предоставени от Русия, като преди това, русофилът ген. Радко Димитриев услужливо е самопотопил Българската Дунавска флотилия... Войските не срещат никаква съпротива, обират кокошки и животни, като достигат до ... София.
Това е РЕШАВАЩО ЗА ЗАГУБАТА НА България, в Междусъюзническата война. Губим и Южна Добруджа...
В тази война българската армия взима своя реванш и марширува в румънската столица.
Българският парад е на 9 декември, 3 дни след влизането в града.

[MILOM]

Няма да ви дам поручика

Слънчев августовски ден през 1916 година. Лагерът на четвърти ескадрон на Шести конен полк. Ефрейтор Запрян Ангов от село Драгойново, Борисовградска околия. Конят му Стрела е нахранен, напоен и почистен. Време е за почивка. Ефрейторът отваря писмото от семейството си и почва да чете. Буквите на писмото са ситни, неумело написани. Но въпреки това четящият го мъж се усмихва.

–Ефрейтор Запрян Ангов! – чува се познат глас. Това е гласът на командира – поручик Кръстев.
– Аз, господин поручик!
– Какво четеш?
– Писмо от малкия, господин поручик!
– Как така от малкия?
– Лани тръгна на училище и сега ми е написал писмо! – очите на Запрян се навлажняват.
– Да ти е жив и здрав! Колко деца имаш?
– Маринчо е на шест, Райна е на четири. Малкият се е родил седмица, след като тръгнах на война. Него още не съм го виждал.
– Аз май ще го видя преди тебе, Запряне! Утре излизам в отпуска и ще мина през твоето село, по път ми е.
– Благодаря, господин поручик! Разрешете да кръстя малкия на Ваше име!
– Разбира се, ще ми бъде приятно!
– Носете много поздрави на домашните! Кажете на моята невеста, че ние тук добре си вършим работата!

Поручик Кръстев се връща след две седмици и отива при ефрейтор Запрян Ангов.

– Много поздрави от невестата и от децата! Видях ги, поговорихме и аз ги фотографирах с моя апарат. Вземи тази снимка за спомен!
– Много благодаря, господин поручик!

Ефрейторът се обръща настрани, едва скрива напиращите сълзи. От снимката греят ликовете на съпругата и децата, за първи път Запрян вижда и малкото си дете, макар и на снимка. Тя остава в левия джоб на куртката, точно над сърцето му.

Не след дълго започва и войната с Румъния. В първите дни ефрейтор Запрян Ангов участва в атаката при Карапелит и се проявява като храбър войник. Съдбата обаче му е отпуснала още едва няколко дни живот.

Вечерта на 4 септември 1916 година ефрейторът се записва доброволец в разузнавателен разезд под командването на поручик Кръстев. В ранните часове на 5 септември разездът се подава напред и язди до окрайнината на село Чамурли (днес с. Смолница, б.а.), Добричко.

На развиделяване пред тях изниква фигурата на самотен конник. Униформата не може да се различи, но носи пика. Казак! Следва кратко изсвирване с уста и цял взвод казаци се появяват във фланг на българския разезд и го подгонват. Българите обръщат конете и тръгват да бягат. Казашките коне са силни и бързи и дистанцията бързо се скъсява. Поручик Кръстев решава да разпръсне хората си- единственото спасение в такава ситуация. Разездът бързо се пръска, поручикът подкарва коня си в кариер, но конят му скоро е ранен и забавя ход. Офицерът слиза от коня си, изважда револвера и сабята и застава с лице към приближаващите казаци. Започва да стреля и поваля неколкцина с изстрелите си.
В този момент се чува едно отривисто:

– Дръжте се господин поручик! Идваме за Вас! – това е Запрян Ангов, който е повел другарите си, за да спаси своя командир.

Ефрейторът е видял какво става и без да се колебае се връща, отивайки на явна смърт. На своя кон Стрела, дребно и жилаво конче в сравнение с огромните казашки коне, с извадена сабя Запрян Ангов язди в галоп към редиците на казаците.

– Няма да ви дам поручика! – извиква той и се врязва в руските кавалеристи.

Започва люта сеч, Запрян замахва с окървавената си сабя и удря когото свари. Смутените казаци не достигат поручик Кръстев, той е спасен от другите конници от разезда. Всички руснаци се скупчват около Запрян Ангов, който не след дълго е промушен с няколко пики. Главата му клюмва.

По-късно през деня ескадронът достига до мястото на битката. Телата на трима повалени от българския герой казаци, няколко техни коне също са мъртви. Конят Стрела е бездиханен. С надупчено от пики тяло лежи ефрейтор Запрян Ангов, от село Драгойново, околия Борисовградска. В дясната си ръка героят държи окървавена, пречупена сабя. От джоба на окървавената му куртка му се подава снимката на неговото семейство- съпругата, Маринчо, Райна и малкото момче, което той така и не успява да види.

От стоманеносивото небе закапва ситен дъжд.
Този материал е част от поредицата „Слава българска“, чрез която сдружение „Българска история“ си поставя за цел да представи малко познатите подвизи на български офицери, подофицери и войници по бранните полета. Тези забравени истории са част от невидимата спойка, която ни прави народ. Само от нас самите зависи дали ще ги съхраним и предадем на идните поколения.

[MILOM]

Из автобиографичните мемоари "Мургаш" на Добри Джуров (Лазар).

"Ограбване на мандра
„Решихме да нападнем мандрата през деня. Отидохме, огледахме, постреляхме се малко с полицаите, ранихме единия, останалите вдигнаха ръце. Влязохме в мандрата. Да видиш какво чудо! Питите наредени една до друга. Пресен балкански кашкавал, само яж! Наредих всеки да вземе по една пита неприкосновен запас, да яде кой колкото може, да вземе кой колкото иска.
Почна едно ядене, което после ни излезе през носа”.

Крадене и колене на теле /юнец/ - Джуров-Лазар описва с видимо удоволствие.
„Същия ден подмамихме от еленишката селска чарда един юнец, покрихме го с войнишко платнище, да не се белее из гората, и го отведохме в нашата база „Дивата гора”.
Бяхме четирима – Тоне, Митрето, бай Стоян и аз.
Касапски нож нямахме, а туристическите бяха тъпи, та трябваше да заколим юнеца с наточената като бръснач чекия на Митрето. Тази задача възложиха на мене. Гътнахме юнеца. Тоне хвана предните му крака, Митрето и бай Стоян налегнаха задните.

Докато режех гердана, юнецът кротуваше. Но щом докоснах гръкляна, той изведнъж скочи, като отхвърли настрана и Тоне, и Митрето и бай Стоян. Аз изпуснах ножчето, но успях да го хвана за рогата. После отново го гътнахме на земята и другарите отново налягаха върху него. Ясно бе, че с нашата чекия няма да свършим работа, и затова аз започнах да извивам главата му дотогава, докато шийните прешлени се пречупиха.
После, докато варяхме месото, Тоне се подсмихваше:
- Брей, да не си теле и да не си в ръцете на Лазар!
След десетина дни от юнеца, който тежеше сто и петдесет кила, останаха само оглозгани кости”.

*Добри Маринов Джуров е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана по време на социалистическата система в България.
Партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. Български офицер, армейски генерал и военен деец.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Добри Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен в армията. През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР.
От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 година Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990). Починал 2002 г.
Не се споменава от кого е краден кашкавала и телето,но ще да са били чорбаджии изедници...

[nachev]

... повод за почерпка в Кръчмата.

Остави се! Днес съм зъл и ще гледам да не припарвам около Кръчмата. Точа калъчката, аме не знам моята глава ли ще падне или нечия вражеска.

От елегантно-изтънчените ми се драйфа. И коняка им го не ща.
Ако се поразсеят нещата, ще мина! Ще проверя, дали не ми се намира някъде малко Киршвассер (германско шери-бренди), а ако няма и на Глювайн ще съм доволен.

Грую беше пуснал един текст за нашето предателство към Македония. Покъртително, разцепващо. Ако Първа наша Армия беше ударила мощно чак до бреговете на Адриатика, вместо да помага на австрийци и германци в боя на сърбите, пък и като имаме предвид, че албанска държава тогава практически няма, завземане и укрепване на крайбрежието, пък после мощно бой по хитруващите византийци, ех ...

Ах, несрето, ти!

Ти нали знаеш, че с теб можем да си говорим за далеч по-интересни неща, отколкото пушки и бомби, но придаване на историческо звучене на поста е неотменна задача, че съм яко в прицела на цензурата.

[tnm]

Попаднах на интересен текст по повод на 99-годишнината от подписването на Ньойския договор.
Накрая не го изричат директно, а аз все съм се чудил за верността на твърдението, че след полагане подписа си, Стамболийски яростно и назидателно счупил писалката.
Тази катастрофа и този договор тегнат и до днес.


Преди 99 г. България е жестоко наказана с Ньойския договор


Много интересни снимки!

Французите са гадни по техния си изтънчено-елегантен начин - договорът е подписан на 27.11. 1919 г, т.е. денят, на който се празнуват победите на Българската армия.

П.П. Победите са повод за почерпка в Кръчмата. А ти специално си заслужи фреския коняк заради коментара в темата за насилието.

[nachev]

Попаднах на интересен текст по повод на 99-годишнината от подписването на Ньойския договор.
Накрая не го изричат директно, а аз все съм се чудил за верността на твърдението, че след полагане подписа си, Стамболийски яростно и назидателно счупил писалката.
Тази катастрофа и този договор тегнат и до днес.


Преди 99 г. България е жестоко наказана с Ньойския договор

Много интересни снимки!

[Trakatrak]

[ATTACH=CONFIG]n3408294[/ATTACH] [ATTACH=CONFIG]n3408293[/ATTACH]

Rumyana Cholakova
11 ноември 2018 г., Париж, Франция. Официална церемония по отбелязване 100-годишнината от края на Първата световна война.
Забелязвате ли, че президентът на България е на основната трибуна пред Триумфалната арка, на първия ред и наред със световния политически елит? А колко снимки видяхте от събитието и колко от тях показаха отреденото на България място на церемонията?
Попаднах на една от снимките случайно.
Останах силно впечатлена от жеста на Франция, който жест свързах с победата, храбростта и саможертвата на армията ни при Дойран.
Оказа се, че съм познала на петдесет процента. Жестът е на Великобритания - по нейна покана България е представена на церемонията, при това представена бляскаво. С изричното одобрение на Франция и Германия. И, да, заради победителите при Дойран, заради генерал Вазов, пред когото години по-късно, в Лондон, английски генерал заповядва сваляне на английските бойни знамена. В знак на уважение и респект.
Почетният знак към България по време на церемонията пред Триумфалната арка мина незабелязан и неотбелязан от българските медии. Което трудно би било разбрано от Великобритания и Франция - те не са забравили победителя при Дойран.
А ние?

Победите не са само при Дойран. Участието на България във войната е толкова впечатляващо, че още го помнят с респект и уважение. Вечна слава на българските войни!

[SPART]

Интересна снимка - палачи и жертви събрани на едно място,вероятно като символ на помирение(едва ли....по скоро къса памет и неглежиране на Историята).

И един виц от Шкумбата - Жена в деветия месец отива на видеозон и след прегледа пита възбудено лекаря : - Докторе,какво ще е - момче или момиче?:Г-жо сега е демокрация - като порасне ще се самоопредели.....- отговорил лекаря.

[MILOM]

Rumyana Cholakova
11 ноември 2018 г., Париж, Франция. Официална церемония по отбелязване 100-годишнината от края на Първата световна война.
Забелязвате ли, че президентът на България е на основната трибуна пред Триумфалната арка, на първия ред и наред със световния политически елит? А колко снимки видяхте от събитието и колко от тях показаха отреденото на България място на церемонията?
Попаднах на една от снимките случайно.
Останах силно впечатлена от жеста на Франция, който жест свързах с победата, храбростта и саможертвата на армията ни при Дойран.
Оказа се, че съм познала на петдесет процента. Жестът е на Великобритания - по нейна покана България е представена на церемонията, при това представена бляскаво. С изричното одобрение на Франция и Германия. И, да, заради победителите при Дойран, заради генерал Вазов, пред когото години по-късно, в Лондон, английски генерал заповядва сваляне на английските бойни знамена. В знак на уважение и респект.
Почетният знак към България по време на церемонията пред Триумфалната арка мина незабелязан и неотбелязан от българските медии. Което трудно би било разбрано от Великобритания и Франция - те не са забравили победителя при Дойран.
А ние?