Егина - острова на рода на Ахил и народа на мирмидонците или за негръцкия произход на митовете, стоящи в основата на елинистическата митология
Един известен руски филолог и лингвист Юрий Откупщиков пише:
“Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.
И най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида и е бил отгледан във владения от трако-пеласги остров Крит, тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е на границата с Тесалия. Всичко това е тракийска периферия...”
И основно пеласгийска територия, бих добавила аз…. Основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона били най-важните в цяла Атика.
Павел Серафимов в статията си “Кой създаде религията на старите гърци?” заявява следното:
“Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.”
Херодот пише, че едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.”
А ето какво казва по въпроса за имената и Сократ: „Ако някой се опита да определи, доколко правилни са тези имена, изхождайки от елинския език, а не от този език, от който тези имена са взети, той, естествено, няма да успее.“
На остров Егина - родното място на бащата на героя Ахил и на народа мирмидонци/ мирмидони се намира светилището на критската морска богиня на войната Афайя/ Афея/ Афина - покровителка на острова и на ахейците, която впоследствие била припозната от елините под името Атина Палада, също като богиня на войната.
Ако някой не знае кой е героя Ахил (Ἀχιλλεύς) - той е бил тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият от героите, участвали в легендарната Троянска война.
Мирмидоните или Мирмидонците са митично ахейско племе от остров Егина.
Съществува литературно отъждествяване на мирмидонците от древността със средновековните (пра)българи. В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.
За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.
Разбира се всички съвременни български историци твърдят, че това били късни сведения и нямали нищо общо с действителността. Нека да видим как, обаче, стоят нещата в дълбочина….
Омир е този, който нарича Ахил водач на мирмидоните - войнствен народ обитаващ Тесалия, а мирмидоните не са гърци. С името на тесалийската река Άχελῶς Вл. Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя е вариант на тракийската ακελε–вода, извор.
За английския археолог Артър Еванс гръцкият вариант на етимологията не е логичен. Кой би последвал водач с име „онзи, чиито хора страдат“( какъвто е гръцкия превод на името на Ахил). Еванс твърди, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани. Той дава пример с имената на Одисей, Радамант, Ахил и др.
Фламандският езиковед Виндекенс също заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски/пеласгийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς.
Ако мирмидонците са пеласги/пеларги/белгари по произход, нищо чудно, че цели двама ранно-средновековни летописци ги назовават и с народностното име българи от времената на “мизиеца” Симеон.
Вижте колко дълбоко са преплетени и древните символи в последващите митове:
Според легендите името на острова идва от нимфата Егина, майката на Еак, която била похитена от Зевс и пренесена на този остров. Тук бил роден синът ѝ, който управлявал острова.
Егина била дъщеря на речния бог Азоп и Метопа, а реката Азоп от своя страна тече в Тесалия, като извира от планината Ета в Тесалия.
Ахил е внук на Еак, царя на остров Егина и син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида. В Илиада е споменат от Омир като цар на мирмидонците.
След смъртта на първата си съпруга Антигона смъртния му баща Пелей, принца на Егина, избягва във Фтия, в същата тази Тесалия, родина на майка му и се жени за морската нимфа Тетида и от нея става баща на Ахил. Като сватбен дар Посейдон му дава двата безсмъртни коня Балий и Ксант.
В крайна сметка сватбата им става повод за кавгата, която води до избора на Парис коя е най-красивата богиня, а оттам и до Троянската война.
Остров Егина има формата на сърце. В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Исторически Егина става първата столица на държавата Гърция след освобождението ѝ от османска власт, като запазва този статут за две години.
Най-известната забележителност в Егина е Храмът на Афайя/ Афея, който се счита за най-старият оцелял от всички антични храмове.
Той, Партенонът в Атина и Храмът на Посейдон в Сунион образуват т. нар. „свещен триъгълник на Древността“.
Първоначалната постройка на това място, издигната около 700 г. пр. н. е., била посветена на Афайя/ Афея, критската морска богиня, а дорийският храм, който виждаме днес, построен два века по-късно, вече е в чест на Атина – по това време култът към нея се е слял с този към Афея. Според преданията той е послужил като модел за изграждането на Партенона, както и на множество други храмове не само в Гърция, но и в Южна Италия, и дори в Азия.
Почитането на богинята майка Афея в древни времена се е извършвало изключително на остров Егина, въпреки че учените са установили, че нейният култ е пренесен от Крит, където може да се проследи от 14 век пр.н.е. д. Афея се смятала за богинята покровителка на острова, както и за богинята на плодородието, богатството и земеделската работа. След подчинението на Егина на Атина, Афая, според Павзаний, често се отъждествява с Атина Палада, Артемида и нимфата от остров Крит Бритомартис (която е част от свитата на Артемида и понякога се идентифицира с нейната господарка).
Резултатите от археологическите разкопки показват, че светилище на открито тук съществува от около 1300 г. пр. н. е., а първата религиозна сграда е издигната едва в началото на 7 век пр. н. е. Общо могат да се обособят три основни етапа от изграждането на храма – през 7, 6 и 5 в. пр. н. е. (Пръв до подобни изводи стигна немският археолог Адолф Фуртвенглер, който ръководи разкопките на древния храм в началото на 20 век).
Съществуващият храм на c. 500 г. пр.н.е. Е построен върху останките от по-ранен храм от в. 570 г. пр. Н. Е., Който е унищожен от пожар c. 510 пр.н.е. Елементи от този по-стар разрушен храм са били заровени в запълването за по-голямата, равна тераса на по-късния храм и по този начин са добре запазени. По много от тези заровени фрагменти остават изобилни следи от боя. Може да е имало друг храм през 7 век пр. Н. Е., Също разположен на същото място, но се смята, че е бил много по-малък и опростен както по план, така и по изпълнение.
На мястото са открити значителни количества фигурки от късната бронзова епоха, включително пропорционално голям брой женски фигурки (куротрофои), което показва - може би - че култовата дейност на мястото е продължила от 14 век пр. н. е., което предполагa Минойски връзка за култа.
Коментар