История

[Kiro]

Интересно откритие от 2018 година.



desant.net

„Пустинни“ коне в Казънлъшката гробница

Една от най-древните породи коне е ахал-текинският. Смята се, че той е един от предшествениците на арабския кон

[Kiro]

Егина - острова на рода на Ахил и народа на мирмидонците или за негръцкия произход на митовете, стоящи в основата на елинистическата митология
Един известен руски филолог и лингвист Юрий Откупщиков пише:
“Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.
И най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида и е бил отгледан във владения от трако-пеласги остров Крит, тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е на границата с Тесалия. Всичко това е тракийска периферия...”
И основно пеласгийска територия, бих добавила аз…. Основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона били най-важните в цяла Атика.
Павел Серафимов в статията си “Кой създаде религията на старите гърци?” заявява следното:
“Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.”
Херодот пише, че едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.”
А ето какво казва по въпроса за имената и Сократ: „Ако някой се опита да определи, доколко правилни са тези имена, изхождайки от елинския език, а не от този език, от който тези имена са взети, той, естествено, няма да успее.“
На остров Егина - родното място на бащата на героя Ахил и на народа мирмидонци/ мирмидони се намира светилището на критската морска богиня на войната Афайя/ Афея/ Афина - покровителка на острова и на ахейците, която впоследствие била припозната от елините под името Атина Палада, също като богиня на войната.
Ако някой не знае кой е героя Ахил (Ἀχιλλεύς) - той е бил тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият от героите, участвали в легендарната Троянска война.
Мирмидоните или Мирмидонците са митично ахейско племе от остров Егина.
Съществува литературно отъждествяване на мирмидонците от древността със средновековните (пра)българи. В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.
За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.
Разбира се всички съвременни български историци твърдят, че това били късни сведения и нямали нищо общо с действителността. Нека да видим как, обаче, стоят нещата в дълбочина….
Омир е този, който нарича Ахил водач на мирмидоните - войнствен народ обитаващ Тесалия, а мирмидоните не са гърци. С името на тесалийската река Άχελῶς Вл. Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя е вариант на тракийската ακελε–вода, извор.
За английския археолог Артър Еванс гръцкият вариант на етимологията не е логичен. Кой би последвал водач с име „онзи, чиито хора страдат“( какъвто е гръцкия превод на името на Ахил). Еванс твърди, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани. Той дава пример с имената на Одисей, Радамант, Ахил и др.
Фламандският езиковед Виндекенс също заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски/пеласгийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς.
Ако мирмидонците са пеласги/пеларги/белгари по произход, нищо чудно, че цели двама ранно-средновековни летописци ги назовават и с народностното име българи от времената на “мизиеца” Симеон.
Вижте колко дълбоко са преплетени и древните символи в последващите митове:
Според легендите името на острова идва от нимфата Егина, майката на Еак, която била похитена от Зевс и пренесена на този остров. Тук бил роден синът ѝ, който управлявал острова.
Егина била дъщеря на речния бог Азоп и Метопа, а реката Азоп от своя страна тече в Тесалия, като извира от планината Ета в Тесалия.
Ахил е внук на Еак, царя на остров Егина и син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида. В Илиада е споменат от Омир като цар на мирмидонците.
След смъртта на първата си съпруга Антигона смъртния му баща Пелей, принца на Егина, избягва във Фтия, в същата тази Тесалия, родина на майка му и се жени за морската нимфа Тетида и от нея става баща на Ахил. Като сватбен дар Посейдон му дава двата безсмъртни коня Балий и Ксант.
В крайна сметка сватбата им става повод за кавгата, която води до избора на Парис коя е най-красивата богиня, а оттам и до Троянската война.
Остров Егина има формата на сърце. В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Исторически Егина става първата столица на държавата Гърция след освобождението ѝ от османска власт, като запазва този статут за две години.
Най-известната забележителност в Егина е Храмът на Афайя/ Афея, който се счита за най-старият оцелял от всички антични храмове.
Той, Партенонът в Атина и Храмът на Посейдон в Сунион образуват т. нар. „свещен триъгълник на Древността“.
Първоначалната постройка на това място, издигната около 700 г. пр. н. е., била посветена на Афайя/ Афея, критската морска богиня, а дорийският храм, който виждаме днес, построен два века по-късно, вече е в чест на Атина – по това време култът към нея се е слял с този към Афея. Според преданията той е послужил като модел за изграждането на Партенона, както и на множество други храмове не само в Гърция, но и в Южна Италия, и дори в Азия.
Почитането на богинята майка Афея в древни времена се е извършвало изключително на остров Егина, въпреки че учените са установили, че нейният култ е пренесен от Крит, където може да се проследи от 14 век пр.н.е. д. Афея се смятала за богинята покровителка на острова, както и за богинята на плодородието, богатството и земеделската работа. След подчинението на Егина на Атина, Афая, според Павзаний, често се отъждествява с Атина Палада, Артемида и нимфата от остров Крит Бритомартис (която е част от свитата на Артемида и понякога се идентифицира с нейната господарка).
Резултатите от археологическите разкопки показват, че светилище на открито тук съществува от около 1300 г. пр. н. е., а първата религиозна сграда е издигната едва в началото на 7 век пр. н. е. Общо могат да се обособят три основни етапа от изграждането на храма – през 7, 6 и 5 в. пр. н. е. (Пръв до подобни изводи стигна немският археолог Адолф Фуртвенглер, който ръководи разкопките на древния храм в началото на 20 век).
Съществуващият храм на c. 500 г. пр.н.е. Е построен върху останките от по-ранен храм от в. 570 г. пр. Н. Е., Който е унищожен от пожар c. 510 пр.н.е. Елементи от този по-стар разрушен храм са били заровени в запълването за по-голямата, равна тераса на по-късния храм и по този начин са добре запазени. По много от тези заровени фрагменти остават изобилни следи от боя. Може да е имало друг храм през 7 век пр. Н. Е., Също разположен на същото място, но се смята, че е бил много по-малък и опростен както по план, така и по изпълнение.
На мястото са открити значителни количества фигурки от късната бронзова епоха, включително пропорционално голям брой женски фигурки (куротрофои), което показва - може би - че култовата дейност на мястото е продължила от 14 век пр. н. е., което предполагa Минойски връзка за култа.

[Kiro]

По съобщение на Discovery, археоложката Джоана Флетчер, разполага с доказателства, че една от мумиите намерени в гробницата на Аменхотеп ІІ принадлежи на Нефертити.




sanovnik.bg
Археолози откриха мумията на Нефертити | Sanovnik.bg
По съобщение на Discovery, археоложката Джоана Флетчер, разполага с доказателства, че една от мумиите намерени в гробницата на Аменхотеп ІІ принадлежи на Нефертити

[Jay Gould]

През 33 г. от н.е. по времето на император Тиберий, Римската империя преживява кратка, но тежка икономическа криза. Тиберий бил пестелив управник и не качил данъците, дори напротив. Когато Кападокия станала част от империята, намалил данъците там, а в случаи на нужда или природни бедствия щедро отварял хазната.

Нямал обаче размаха на император Август, а вечната му подозрителност и параноя го държала далеч от обществения живот.

Имало засилено търсене на земя в Италия и се теглили огромни кредити, за да се купува. Още Цезар в опита да ограничи лихвените проценти бил приел закон, според който част от привлечените от инвеститорите средства следва да се вложат в земя в Италия. Законът не се спазвал и за да запазят високи цените на земята, които били започнали да слизат, Сенатът приел специален закон, който забранявал притежаването на големи търговски кораби, за да ограничат вноса на земеделска продукция от провинциите към полуострова.

Големия икономически ръст от времето на Август бил понижил лихвените проценти от 12 % на 4 %, но това пак било над лихвата по закона. Доносниците започнали да обвиняват богатите, че вземат лихва повече от определените 1.5%, но нямало сенатор, конник или богат плебей, който да не го е нарушил. Всички 600 сенатори били в нарушение. Император Тиберий отново го върнал в сила, фиксирал лихвата, обявил, че според закона 1/3 от парите следва да се вложат в земя в Италия и последиците не закъснели, но имало и други детонатори за избухване на паниката.

Голяма търговска къща ''Севт и Син от Александрия'' се сблъска с трудности поради загубата на 3 богато натоварени кораба от буря в Червено море. В сделката били замесени римски банки. Приблизително по същото време ''Малх и съдружници'' от Тир (Финикия) с клонове в Антиохия и Ефес фалирала в резултат от стачка от техните финикийски работници и присвояванията на пари извършени от назначения във фирмата управител. Тези провали засегнали римската банка на Квинт Максим и Лукиус Вибо.

Кризата започна в тяхната банка се разпространи в други, за които се твърдяло, че са замесени и по-специално тази на братята Питий. Улица Виа Сакра била нещо като местното Сити или Уолстрийт в древен Рим и паниката я овладяла.

Другите банкери отказали да помогнат на засегнатите. През следващите няколко дни кризата овладяла цялата империя и видни банки в Коринт, Картаген, Лион, Атина, Византион и другаде обявили, че трябва да ''пренаредят сметките си'' и затворили врати. Още няколко банки по протежение на Via Sacra в Рим затворили. При Императора се явили делегати от сенатори и римски граждани и помолили за срок, за да си уредят сметките и се съобразят с буквата на закона върнат от императора, а Тиберий се съгласил и дал 18 месеца за уреждане финансовите въпроси.

Последвала буря. Всички поискали спешно да им се изплатят задълженията, което довело до намаляване на парите в обръщение. Натрупаните пари в съкровищницата на държавата от Тиберий (Август за разлика от него почти не държал излишък в бюджета и ги влагал веднага обратно), били първопричината за покачване на лихвите, а сега избухнала финансова паника и цените на всичко започнали скоростно да падат.

От кораби и сгради, до земята, която се обезценила много, а банките масово фалирали. Цените на луксозните стоки, като слонова кост, подправки, екзотични роби и щраусови пера също паднали. Всички кредитополучатели искали да продават, земя най-вече, за да се разплатят, а купувачи нямало и цените на земята рухнали.

Империята се принудила да действа така, както Европейската централна банка и Федералния резерв действат днес и го направила само за 1-2 броени дни.

По съвет на сенатор Нерва, личен приятел на императора и негов спътник на остров Капри, били отпуснати 100 милиона сестерции на избрани банки и то без лихва, за да се потуши финансовата криза. Парите следвало да се дават на длъжниците срещу поземлена собственост и била обявена лихвена ваканция от 3 години. Реално лихвените проценти спаднали до 0 %, както е и днес. Въпреки, че няколко банки така не се възстановили от паниката, повечето отворили и продължили да работят както обикновено, а финансовата паника приключила толкова бързо, колкото започнала.

На снимката; улица ViaSacra

[Kiro]

Не. Подпалването на Културно-информационния център „Иван Михайлов“ в Битоля не е инцидент. Това е крайният продукт на една образователна система, трайна „ценност“, залегнала като камък темелен в поведението, мисленето и самоидентифицирането на немалък брой македонски граждани. За тази цел е създадена цяла митология ,в която тригодишното българско администриране на Вардарска Македония е изведено до символ на робство, грабежи, злодейства и национално асимилиране.
https://bgnes.bg/…/ivan-nikolov-udba-sreshchu-es-b-lgaria…/


bgnes.bg
Иван Николов: УДБА* срещу ЕС, България срещу УДБА
Подпалването на Културно-информационния център „Иван Михай

[Kiro]

Според популярен анекдот, Лихтенщайн воювал срещу Италия като изпратил армията си от 80 души, от които се върнали 81 - на връщане си довели приятел.

Официалната история разказва, че по време на Австро-Пруската война (1866г) принц Йохан II пратил войниците си да бранят Тирол. 80 мъже заели позиции на границата между Австрия и Лихтенщайн, за да я защитават от атаките на италианците под командването на Гарибалди. Резервът от 20 военни останали в Лихтенщайн. След края на войната на 22 юли армията поела в марш обратно към дома, но с един човек повече - вероятно към тях се присъединил италиански офицер.

През 1868, малко след като Германският съюз се разпада, Лихтенщайн разпуска армията си и обявява вечен неутралитет, който е уважен по време на двете световни войни.

Понастоящем Лихтенщайн се простира на 160кв.км.(за сравнение - землището на град София е 492кв.км.), има си столица - Вадуц и най-голям град - Шаан - и двата с население около 6000 души. Княжеството е с население от малко над 38 000 души и е на първо място в света по БВП на глава от населението (статистика от 2020).

[Грую Груев]

Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за турските учебници и за обществеността в Турция.
https://p.dw.com/p/4CMlS



dw.com
Как Смирна стана Измир
Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за тур...

Айде да не ги жалим маляките, може ли? Смирна е заслуженото им наказание за огромната лакомия да лапат български земи и нищо, сравнено с над половин милион бежанци, още толкова с подменено съзнание - погърчени, и десетки хиляди избити от сегашната гръцка македония и тракия. Хак да им е - можеха да си ни дадат Солун и да си вземат изконните земи в Източна Турция с наша помощ. Сега са им загубени завинаги, точно като нашата Македония - посърбена и погърчена

[Kiro]

Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за турските учебници и за обществеността в Турция.
https://p.dw.com/p/4CMlS



dw.com
Как Смирна стана Измир
Преди сто години космополитният град Смирна става турски - 100 000 са избити, още толкова са депортирани. Подобно на арменския геноцид, събитието и до днес е табу за тур...

[Trakatrak]

Прототипът на този тип политици и общественици е още в Османската империя, когато заради привилегии, пари и обществен статут, много българи са се цанили на служба на Султана. Правилото е не просто да слугуваш или подчиняваш, а дори да си активен в раболепието и идеен в засвидетелстване на страхопочитание пред силата на властта и парите. И да си много гъвкав, когато задухат други ветрове, които заплашват статута, реномето и богатството.

Е.КАНЕВ

Така например, известна е ролята на Хаджипенчович в присъдата на Левски. Но е по-малко известно, че още когато е бил приближен на Митхад паша в Русе е предлагал създаване на смесени българо-турски училища за подтискане и контрол на зараждащото се национално самосъзнание.
Явно в един момент Левски наистина се е надявал на патриотизма на българските чорбаджии да финансират организацията, защото има сведения, че е ходил в къщата на Хаджипенчович на остров до Цариград. И че е много вероятно Хаджипенчович да се е възползвал от научените тайни за лична изгода и докарване пред турските власти.

След Освобождението омразният Хаджипенчович обръща палачинката. Не само е депутат в Народното Събрание, не само си строи къща на около 100 метра от лобното място на Апостола, но дори е в комитет да събира пари за паметника му!

Та така - както този херой е бил услужлив на отиващата си от България тогава империя, така и днес продължава да има политици, които остават верноподаници на отиващата си от България следваща империя. Със същата гъвкавост като Хаджипенчович.

Двойнствена е ролята на такива службаши. Хем обслужват империята, хем заемат удобни позиции за народополезна дейност. Стефан Богориди е титан, на чиито плещи стоят двете легии, Екзархията, Книжовното дружество, БРЦК и пр. Без него можеше и да ги няма. Но той е висш съветник на султана.

[Kiro]

Прототипът на този тип политици и общественици е още в Османската империя, когато заради привилегии, пари и обществен статут, много българи са се цанили на служба на Султана. Правилото е не просто да слугуваш или подчиняваш, а дори да си активен в раболепието и идеен в засвидетелстване на страхопочитание пред силата на властта и парите. И да си много гъвкав, когато задухат други ветрове, които заплашват статута, реномето и богатството.

Е.КАНЕВ

Така например, известна е ролята на Хаджипенчович в присъдата на Левски. Но е по-малко известно, че още когато е бил приближен на Митхад паша в Русе е предлагал създаване на смесени българо-турски училища за подтискане и контрол на зараждащото се национално самосъзнание.
Явно в един момент Левски наистина се е надявал на патриотизма на българските чорбаджии да финансират организацията, защото има сведения, че е ходил в къщата на Хаджипенчович на остров до Цариград. И че е много вероятно Хаджипенчович да се е възползвал от научените тайни за лична изгода и докарване пред турските власти.

След Освобождението омразният Хаджипенчович обръща палачинката. Не само е депутат в Народното Събрание, не само си строи къща на около 100 метра от лобното място на Апостола, но дори е в комитет да събира пари за паметника му!

Та така - както този херой е бил услужлив на отиващата си от България тогава империя, така и днес продължава да има политици, които остават верноподаници на отиващата си от България следваща империя. Със същата гъвкавост като Хаджипенчович.

[bota156]

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България – Πανονία ἡ Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, койтопо-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

БЪЛГАРИ Е НОВОТО ИМЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ НАРОДИ.

[bota156]

Винаги когато и където изчезнат траки, се появяват българи

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.
Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Лъв Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан, пише изследователят Павел Серафимов в блога за истинската българска история sparotok.blogspot.bg.
Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.
Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение, в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.
Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.
Абсурдът може да се обясни сравнително лесно, но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.
Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.
Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат ученитеK.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.
През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?
Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.
Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.
Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.
Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.
В този регион по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.
Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.
При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона.
Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.
На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.
Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.
Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.
Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.
Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

следва ->

[bota156]

Първият университет в света е създаден от българи богомили през 1119 година. Знакът @, символ на века на Интернет, е открит в български ръкопис от 1345 година (14-ти) век. По времето на княз Борис и цар Симеон, 9-ти и 10-ти век, духовният център на света е България. Тук работят двете просветни средища - Велики Преслав и Охридската школа. Това са първите университети в света, известни като книжовни школи с обучаване на българи на четмо и писмо. Боян Мага, най-малкият син на царя ,приживе разпределя кои богомили къде по света да разнасят Знанието. През 1119 година българи създават в БОЛОНЯ ПЪРВИЯ УНИВЕРСИТЕТ В СВЕТА, на мястото на къщата на БУЛГАРО ДЕ БУЛГАРИС, наречен Златоуст, начетен юрист и преподавател. Площадът пред къщата му се нарича и до днес „ПЛОЩАД НА БЪЛГАРИНА”. На нейно място е основан „УНИВЕРСИТАТО БУЛГАРО”. Там могат да се видят фамилните гербове на АЛЦЕУС БУЛГАРИНИ и на АСКАНИУС БУЛГАРИНО от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа. За сравнение в Кембридж , основан следващия век, учат 5000. Магнетизмът на „УНИВЕРСИТАТО БУЛГАРО” привлича мастити представители на европейската култура, като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетският параклис и до днес се нарича „САНТА МАРИЯ ДЕЛ БУЛГАРИ”.
Най-старото запазено изображение на световно познатия знак @ е от средата на XIV век и е български. Знакът @ е символ на века на Интернет, той е ключов за електронната поща и за общуването в социалните мрежи. До скоро никой не знаеше реално откъде идва той, пише Клеър Бейтс в началото на своето проучване. Най-ранното открито досега споменаване на @ е религиозно. Той се явява през 1345 година в български превод. Пазен днес във Ватиканската апостолическа библиотека, ръкописът показва символа @ на мястото на А в думата Амин. Амин е българска дума, ползвана хилядолетия преди Новата ера от дедите ни и означава: записано в небесните чертози.

[Kiro]

А.ДЕЛОВА
“Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.
И най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида и бил отгледан във владения от трако-пеласги остров Крит, тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е на границата с Тесалия. Всичко това е тракийска периферия...”

И основно пеласгийска територия, бих добавила аз…. Основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона били най-важните в цяла Атика.

Павел Серафимов в статията си “Кой създаде религията на старите гърци?” заявява следното:

“Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.”

На остров Егина - родното място на бащата на героя Ахил и на народа мирмидонци/ мирмидони се намира светилището на критската морска богиня на войната Афайя, покровителка на острова и на ахейците, която впоследствие била припозната от елините под името Атина Палада, също като богиня на войната.

Ако някой не знае кой е героя Ахил (Ἀχιλλεύς) - той е бил тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият от героите, участвали в легендарната Троянска война.

Мирмидоните или Мирмидонците са митично ахейско племе от остров Егина.

Съществува литературно отъждествяване на мирмидонците от древността със средновековните (пра)българи. В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише: „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.

За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише: „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.

Разбира се всички съвременни български историци твърдят, че това било късно сведение и нямало нищо общо с действителността. Нека да видим как, обаче, стоят нещата в дълбочина….

Омир е този, който нарича Ахил водач на мирмидоните - войнствен народ обитаващ Тесалия, а мирмидоните не са гърци. С името на тесалийската река Άχελῶς Вл. Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя е вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

За английския археолог Артър Еванс гръцкият вариант на етимологията не е логичен. Кой би последвал водач с име „онзи, чиито хора страдат“( какъвто е гръцкия превод на името на Ахил). Еванс твърди, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани. Той дава пример с имената на Одисей, Радамант, Ахил и др.

Фламандският езиковед Виндекенс също заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς.

Вижте колко дълбоко са преплетени и древните символи в последващите митове:

Ахил е внук на Еак, царя на остров Егина и син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида. В Илиада е споменат от Омир като цар на мирмидонците.

След смъртта на първата си съпруга Антигона смъртния му баща Пелей, принца на Егина, се жени за морската нимфа Тетида и от нея става баща на Ахил. Като сватбен дар Посейдон му дава двата безсмъртни коня Балий и Ксант.

В крайна сметка сватбата им става повод за кавгата, която води до избора на Парис коя е най-красивата богиня, а оттам и до Троянската война.

Остров Егина има формата на сърце. В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Исторически Егина става първата столица на държавата Гърция след освобождението ѝ от османска власт, като запазва този статут за две години.

Най-известната забележителност в Егина е Храмът на Афайя/ Афея, който се счита за най-старият оцелял от всички антични храмове.

Той, Партенонът в Атина и Храмът на Посейдон в Сунион образуват т. нар. „свещен триъгълник на Древността“.

Първоначалната постройка на това място, издигната около 700 г. пр. н. е., била посветена на Афайя/ Афея, критската морска богиня, а дорийският храм, който виждаме днес, построен два века по-късно, вече е в чест на Атина – по това време култът към нея се е слял с този към Афея. Според преданията той е послужил като модел за изграждането на Партенона, както и на множество други храмове не само в Гърция, но и в Южна Италия, и дори в Азия.

Почитането на богинята майка Афея в древни времена се е извършвало изключително на остров Егина, въпреки че учените са установили, че нейният култ е пренесен от Крит, където може да се проследи от 14 век пр.н.е. д. Афея се смятала за богинята покровителка на острова, както и за богинята на плодородието, богатството и земеделската работа. След подчинението на Егина на Атина, Афая, според Павзаний, често се отъждествява с Атина Палада, Артемида и нимфата Бритомартис (която е част от свитата на Артемида и понякога се идентифицира с нейната господарка).

Резултатите от археологическите разкопки показват, че светилище на открито тук съществува от около 1300 г. пр. н. е., а първата религиозна сграда е издигната едва в началото на 7 век пр. н. е. Общо могат да се обособят три основни етапа от изграждането на храма – през 7, 6 и 5 в. пр. н. е. (Пръв до подобни изводи стигна немският археолог Адолф Фуртвенглер, който ръководи разкопките на древния храм в началото на 20 век).

Съществуващият храм на c. 500 г. пр.н.е. Е построен върху останките от по-ранен храм от в. 570 г. пр. Н. Е., Който е унищожен от пожар c. 510 пр.н.е. Елементи от този по-стар разрушен храм са били заровени в запълването за по-голямата, равна тераса на по-късния храм и по този начин са добре запазени. По много от тези заровени фрагменти остават изобилни следи от боя. Може да е имало друг храм през 7 век пр. Н. Е., Също разположен на същото място, но се смята, че е бил много по-малък и опростен както по план, така и по изпълнение.

На мястото са открити значителни количества фигурки от късната бронзова епоха, включително пропорционално голям брой женски фигурки (куротрофои), което показва - може би - че култовата дейност на мястото е продължила от 14 век пр. н. е., което предполагa Минойски връзка за култ.

[Kiro]

Заговорът на Сеян
Синът на император Тиберий - Друз, се оженва за Ливила – дъщеря на чичо му Друз Старши. След брака си с императорския син, Ливила е съблазнена от преторианския префект Луций Елий Сеян, с когото има дългогодишна връзка. Въпреки че няма аристократичен произход, Сеян е с прекалено големи амбиции. Докато Тиберий живее на остров Капри, връзката му с Рим е Сеян, който е най-довереният му човек. Единствено префектът Сеян решава какво да информира императора и какво да му каже. Много патриции и сенатори са наклеветени от Сеян и агентите му и са обвинени в държавна измяна или в предателство към императора, след което са екзекутирани. Единствената им вина е, че са потенциални съперници на Сеян в държавната власт. Сеян става вторият човек в Римската империя. Организира заговор, с който да свали Тиберий и да узурпира трона. В това му помага Ливила, която е омъжена за императорския син. В плана на двамата влиза убийството на съпруга й Друз, който е престолонаследник. Със съдействието на Сеян, Ливила отравя мъжа си. Сеян има намерение да отстрани и Калигула, който е потенциален наследник на трона. Майката на Ливила - Антония, научава за заговора на дъщеря си и Сеян срещу императора. Антония с писмо информира за това Тиберий. Императорът решава да отстрани Сеян. За тази цел Калигула предлага на Тиберий заместника на Сеян - Квинт Невий Макрон.
След срещата си с Тиберий, Макрон идва от остров Капри в Рим с писмо от императора до Сената. На 18 октомври 31 г. Макрон сменя преторианската охрана на Сената, която е подчинена на Сеян, като поставя свои верни войници. Писмото на императора е прочетено от единия консул в Сената, в което Тиберий обвинява Сеян в тежки престъпления и опит за преврат и предлага на сенаторите той да бъде арестуван. След арестуването му, Сеян и привържениците му са екзекутирани, както и децата му, а жена му се самоубива. Макрон заема поста на Сеян и става преториански префект. Името на Сеян е зачеркнато от консулските списъци, неговите статуи са разрушени. На монетите, пуснати в чест на консулите, името на бившия префект е изтрито. В същото време Клавдий е женен за сестрата на Сеян. Единствено фактът, че е син на Антония, която разкрива заговора, го спасява. Антония наказва дъщеря си Ливила, като я заключва в една стая и я оставя да умре от глад.