-
-
ДВАДЕСЕТ ВАЖНИ ФАКТА, ЗА КОИТО ИСТОРИЦИТЕ НИ СИ ЗАТВОРИХА ОЧИТЕ
https://sparotok.blogspot.com/2019/0...vH7XBGo5P9BHfA
Всеки от нас харесва особените изказвания на интелигентни хора. Аз не правя изключение и преди повече от тридесет години книгата “Латински Сентенции”, стана мое любимо четиво. В нея наистина имаше мъдрост, там намерих забележителни неща, които останаха завинаги в паметта ми. Сигурен съм, че е така и при много други хора. Често срещаме нещо впечатляващо и не просто го запомняме, но дори и го предаваме на приятели, познати и т.н.
Не всяка интересна сентенция обаче, било тя латинска или друга е правдива, не всяка съдържа истинска мъдрост. Като пример може да се посочи добре известната: “Истината се ражда в спора”. Това не е вярно, никога не е било вярно, просто няма как, невъзможно е. Аз лично смятам, че истината се ражда не в спора, а в културната беседа, при която бива поднесена точна, ясна и неотклоняваща се от действителността информация.
По време на спор, опонентите желаят на всяка цена да наложат своята гледна точка, като невинаги борбата им е с почтени методи. Има и друго, ако определен човек през целия си живот е защитавал нещо невярно, дали ще намери смелост да го признае? Дали ще може да наведе глава и да каже, че не просто е сгрешил, но и, че е помагал на лъжата да замъгли съзнанието на мнозина други? Колцина имат смирението, а и духовната сила да сторят това? Всъщност, познаващите смирението и имащи духовна сила никога не застават на страната на заблудите.
Не, истината не се ражда в спора, отдавна съм се убедеил в това. Когато представях на противниците си необорими аргументи, те просто се оттегляха мълчаливо. Като няма шум, няма и привличане на вниманието към това, че са загубили. Не притежава ли някой чест и достойнство, няма надежда за ползотворен спор.
Трябва да добавя и нещо друго. Неотдавна един от читателите ми спомена много интересно изказване на американския интелектуалец Ъптън Синклер: “Няма как да обясниш някому нещо, ако заплатата му зависи от това да не те разбере.”
Точно такова е положението и с повечето от противниците ми, за това аз карам по своя път: представям точна, ясна и неотклоняваща се от реалността информация. Българите са умни хора, като им се даде база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.
В миналото мнозиха бяха оплетени в капана на заблудите по простата причина, че липсваше база за сравнение, а и достъпа до ценната информация бе ограничен за шепа избрани хора. Волю-неволю трябваше да вярваме на хората накичени с титли (както се оказва сега - в доста случаи без покритие).
Вече съм напълно убеден, че много преди за излезат резултатите от генетичните проучвания на народа ни, специалистите са разполагали с предостатъчно информация, която им е позволявала да оповестят, че като цяло, ние българите сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на около десет хиляди години.
Ако това твърдение ви звучи странно, обърнете внимание на следните важни неща, които историците ни не са взели под внимание:
1.Още през 1938 г. са оповестени резултатите от мащабни проучвания на българския народ, като става ясно, че ние стоим твърде далеч от народите на Азия. Тези данни показват, че Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се е лъгал и защитаваната от него теория е невярна. Естествено, никой историк не дръзва да ползва неудобната информация.
2.През 1959 г. са публикувани резултатите на нови, също така мащабни антропологични проучвания, които отново доказват, че предците ни няма как да са дошли от Азия, а което е и по-важно: излиза, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип – клон на средиземноморската раса, т.е. от гледна точна на антропологията, повечето от нас със сигурност са потомци на хората, които в далечното минало са наричани траки и пеласги. В продължение на дванадесет години, никой не посмява да коментира или ползва издаденото от БАН проучване и свързайки го с първото да обори аргументирано властващите вярвания.
3.През 1971-та година, имайки предвид тези проучвания, проф. Димитър Ангелов споменава в книгата си Образуване на Българската Народност следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.” Останалите колеги на проф. Ангелов мълчат, а и самият Ангелов, макар дръзнал да публикува една неудобна част от изследването, не посмява да спомене другият важен извод, а именно това, че дедите ни в никакъв случай не са били тюрки. Ако този наш историк имаше подкрепата на колегите си, със сигурност би дал и данните събарящи теорията на Златарски, Иречек и др., но сам човек няма как да се опълчи на системата, резултатът ще е печален, дори страшен. Съдбата на д-р Ганчо Ценов показва какво се случва с такива хора.
4.Кръвта е нещо важно, но също така е важно и един народ да запази древната традиция на своите предци. Нашата е запазена смайващо добре като се имат предвид няколкото жестоки чужди окупации и подтисничества. През 1972-ра година проф. Евгений Теодоров споделя неудобните дори и днес за определени хора думи: “Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни…. те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“
Проф.Теодоров не е самотник, не е единственият етнолог, който е успял да намери важни неща за корените на народа ни. Акад. Иван Венедиков свързва обредите по Еньовден с древните ритуали провеждани в светилището на Делфи, а в Русалийските игри намира остатъци от култа към Залмоксис. Проф. Иваничка Георгиева смята, че особеният статут на Св. Марина е ехо от култа към Бендида, а в образите на Св.Модест и Св. Илия се крият християнизираните образи на Хермес и Тракийският Зевс, който само при траките е изобразяван на колесница. Почти всички етнолози и фолклористи са единодушни, че честването на Трифон Зарезан е още живия култ към бог Дионис. Това е мнението на акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Венедиков, проф. Иваничка Георгиева и още много други. В работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“ са представени интересни, а което по-важни - убедителни доказателства за култа към майката на Дионис при нас българите дори и в ново време. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това.
A това, че култът към Тракийския Конник е запазен в честването на Гергьовден не се отрича дори от скептиците. Ясно е и, че обредите Герман, Ладуването, поманата, нестинарството, сурвачката, мартеницата и т.н. са древно балканско наследство.
Къде обаче са остатъците от тюрски и ирански религиозни обреди? Защо такива отсъстват напълно? Защо в именната ни система отсъстват напълно теофорни имена вдъхновени от названията на ирански или тюрски божества, но за сметка на това броят на българските теофорни имена свързани с название на тракийски божества са много?
5.Ценен е и приноса на проф. Николай Колев, според когото: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите: I, II и IV тип рала за обработка на земята, вършитбата с диканя, култивирането на лозята и направата на вино, трансхуматното (подвижно) животновъдство, носенето на опинци и ямурлук от пастирите…”
6.Оказва се, че ние българите сме наследили не само физическия тип, но и културата, която е създадена от Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, Евмолм и още много други светли личности. Българският селянин пък е съхранил даже облеклото на синовете на Арес, накарали да треперят не кой да е, а римските легионери.
Разбира се важно е и друго – езикът. Доста по-рано от проф. Теодоров, през 1958-ма година, акад. Владимир Георгиев стига до заключението, че: “ ... разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.”
Коментар
-
Степан Бандера - украинският водач, който се биеше и срещу нацистите и срещу болшевиките за независима Украйна. Степан Андреевич Бандера е роден на 1-ви януари, 1909 г. в галичкото село Стари Ухринив. Тогава провинция Галиция се намира в състава на Австро-Унгария. През 1927 г., Степан Бандера завършва с отличие гимназията в Стрий и кандидатства успешно за прием в Украинския технически университет в Подебрад (тогавашна Чехословакия). Престижната академия е основана от украинската емиграция през 1922г . и е притегателен център за младото поколение националисти и интелектуалци. Полските власти отказват да разрешат на Бандера да замине за Чехословакия, което изиграва ключова роля в по-нататъшния му живот. Разочарован от възможностите пред себе си, Степан кандидатства в Лвовската Политехния през 1928 г. и още по-активно се захваща с участието си в различни националистически организации. Основна роля тук изиграва членството му в „Съюза на украинските националистически младежи“, където среща голяма част от бъдещите си съратници. През 1929 г. във Виена е основана Организацията на украинските националисти (ОУН). Организационните умения, високият интелект и несломимата воля на Бандера му печелят бързо издигане в редиците на ОУН. Месец след месец са му поверявани все по-важни задачи около пропагандната работа на организацията, което води до първия му досег с полските полицейски власти. След поредица от неуспехи, съчетани с цялостната политическа радикализация, причинена от Голямата депресия, ОУН решават да заложат на по-агресивна тактика по отношение на работите си в полските земи и СССР. Най-знаковото от поредицата убийства и планирани нападения, е ликвидирането на Бронислав Перацки – полският министър на вътрешните работи и една от основните политически фигури в тогавашна Полша. Атентатът е организиран от Степан Бандера и негови подчинени, които подготвят добре както самото покушение, така и плана за прикриване на следите си. Едва през 1935 г. полските власти влизат в дирите на ОУН. Разследването води до ареста на Бандера, който е обвинен като основен организатор на покушението и е осъден на смърт. Поради политически съображения, смъртните присъди на Бандера, Лебед и Карпинец са заменени с доживотни. Бандера прекарва следващите три години в различни полски затвори. Местят го поради притеснения, че неговите сподвижници се опитват да го освободят. Действително в ОУН са разработени няколко плана за спасяване на Бандера, но нито един не е изпълнен. През 1939 г., Бандера се озовава в Брестката крепост, където е затворен в единична килия. Престоят му се оказва относително кратък. Началото на Световната война преобръща ситуацията на 180 градуса. Бандера излиза на свобода, нацистите започват своята пропаганда сред украинците и влиянието на Мелник намалява. Това дава възможност на 10 февруари, 1940 г. да бъде обявен алтернативен ръководен орган на ОУН – „Революционен провод“, чиято цел е „да води истинска националистка политика и да организира въстание срещу СССР в Източна Украйна“. В края на 1940 г., „бандеровците“ (както започват да ги наричат – б.а.) правят опит за организиране на въстаническа акция в Лвов. Тя е провалена, след като НКВД прихващат зле кодирани съобщения между членове на ОУН-Б в Краков. Ситуацията отново се изменя радикално през лятото на 1941 г. с началото на войната между Германия и СССР. В контекста на германската инвазия, Бандера успява да мобилизира над 10 000 души, които са използвани за преследване и разкриване на красноармейски офицери и агенти на НКВД, опитващи се да се прикрият в хода на началното съветско отстъпление в Украйна. На 30 юни, 1941 г., той и хората му обявяват манифест за създаване на самостоятелна украинска държава в „освободените от СССР територии“. Този акт е пресечен незабавно от германците, които набързо арестуват Бандера и хората му и ги вкарват в затвора. През следващите няколко месеца, Бандера и вторият в организацията – Ярослав Стецко са освобождавани и задържани от германските власти, без право да напускат Берлин. Подозренията на германските власти към Бандера нарастват през 1942 г. и той е изпратен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където е държан в специалната барака за политически затворници с приоритетно значение. Тримата му братя са убити от немците, а двете му сестри са изпратени в ГУЛАГ от НКВД. Макар и отделени от своя водач, ОУН-Б продължават своята дейност в Украйна. Въпреки това, през октомври 1942 г. е взето окончателно решение за формиране на военно крило на ОУН-Б. Така се стига до създаването на Украинската въстаническа армия (укр. УПА). В хода на 1943 г., УПА се заема да воюва срещу всички фракции в Украйна, които са противници на националната кауза. Това поставя УПА във вражда с Германия, СССР, украинските комунистически партизани, полското нелегално движение, както и полските комунисти. След две години в Заксенхаузен, съдбата на Бандера отново се променя през 1944 г. Германия губи войната на всички фронтове и нацисткото правителство иска да използва Бандера като последен коз за обрат на Източния фронт. Въпреки това, Бандера и останалите са единодушни, че ОУН трябва да действа срещу всички врагове на украинците, в това число и нацистите. УПА продължава да се сражава срещу всички в Украйна – битка, обречена на неминуем провал. Със завършването на основните действия срещу германия през 1945 г., СССР насочва своите ресурси за ликвидиране на украинските националисти. В същата посока се задействат и новите комунистически власти в Полша. Междувременно, Бандера бяга със семейството си в Съюзническите окупационни зони и заживява в Мюнхен под опеката на ЦРУ. Американците не се доверяват на Степан и идеите му, но с оглед опасността от конфронтация със СССР, от Вашингтон решават че е по-добре да имат човек като Бандера под ръка, в случай на нужда от взаимодействие с украинската съпротива. Тя, впрочем, продължава активно чак до 1956 г., когато УПА е окончателно разгромена и ликвидирана от Червената армия. В един доклад на ЦРУ от 1948 г. е записано: „Стефан Бандера, който още от началото на своята кариера е анти-руски и анти-полски настроен, е вероятно най-важната фигура в украинското национално движение днес, успоредно с Андрей Мелник…част от поддръжниците на Бандера все още се съпротивляват на съветските власти в Украйна." Същевременно, след 1946 г. започват и първите планирани покушения срещу Бандера, в които несъмнено са намесени и съветските тайни служби. През 1959 г., КГБ взема решението за окончателното ликвидиране на Бандера. Организирана е сложна операция, като за изпълнител на убийството е определен агентът Богдан Сташинский. Той започва да следи Бандера няколко месеца, след което извършва покушението със специален пистолет, зареден с доза цианкалий на 15 октомври, 1959 г. Бандера не разбира за покушението и продължава дневния си режим, докато около обяд не се свлича мъртъв пред апартамента си. Направената аутопсия показва че е отровен, но властите не откриват извършителя. Парадоксално, политическия опонент на Бандера в Мюнхен – Лев Ребет е убит по съшия начин от същия агент Сташинский две години по-късно.Коментар
-
20 май 2021 г. ·
Кримската война, паниката от 1857 г. и последвалата Гражданска война, дават още едно десетилетие свободен живот за бизоните и американските индианци. Между 1853 и 1856 г. Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) прекъсва руския износ на зърно за Европа и увеличава търсенето на пшеница от американския Запад.
Това нарастване на търсенето от своя страна повиши цените на пшеницата, увеличава притока на хора към запада, води до покачване в цената на земята, което принуждава други да тръгнат още по на запад. Железопътната индустрия процъфтявала поради големи миграции на хора и превърнал железниците в печеливша индустрия, а банките предоставяли на железопътните компании големи заеми. Въпреки, че това не е единствената причина за спекулациите със земя в американския Запад, търсенето на американско зърно (заедно с калифорнийската златна треска) изиграва важна роля в последващата криза.
Когато Кримската война приключва, европейците значително намаляват отново покупките на зърно от американските фермери, което намалило цените, печалбите, срутило цените на земята, на железопътните акции и облигации. Между 30 юни 1857 г. и 30 юни 1859 г. вносът на брашно от САЩ за Англия пада с 98.37 %, а вносът на пшеница с 88.50 %. Подобно е и положението с Франция и други европейски държави.
Катастрофата в САЩ е пълна. През 1855 г. цената се е качила на $ 2.19 за бушел пшеница и фермерите масово купуват земя, за да увеличат предлагането на зърно, но в 1858 г. цените са рухнали вече до $ 0.80 и продължават да слизат. На 11 август 1857 г. най-старата компания за производство на брашно и търговия със зърно NH Wolfe and Company банкрутира, а в резултат на понижението на цените продажбите на земя спаднали драстично и разширяването на запад по същество спряло почти напълно, докато паниката приключи. И търговците и фермерите страдали от инвестиционните рискове, които поели, когато цените били високи, а поради това, че банките участвали с кредити в тази експанзия и те го отнесли.
Допълнителен натиск върху цените на земята е решението на съда от март 1857 г. относно Дред Скот, избягал на Запад роб от Юга. Решението на съда да го върне на юг и да го раздели със семейството му шокира населението на Севера и Европа и силно ограничава интереса на инвеститорите към Запада, изправен пред риска да се превърне в нови робски щати.
Поради това, че Франция и Великобритания са вложили страшно много пари в САЩ, кризата удря силно и тях. В Европа не са били много наясно какво става, защото е запазено отчаяно писмо на император Наполеон III до финансовия министър на Франция Пиер Магне, в което упреква слуховете и паническото поведение на хората за кризата разразила се на борсата и сред банковите среди.
http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - ОмирКоментар
-
Всички онези личности, които се бориха за свободата на Македония срещу сръбския окупатор, са "лошите", а техните подлоги се превърнаха в нашите нови "герои", пише Люпчо Куртелов.
bgnes.bg
Люпчо Куртелов: Ванчо Михайлов ли е виновникът?
Според християнските канони, за да бъде обявен човек за светец, е необходимо да измине дълъг период от време. Един пример - Свети Наум умира през 910 г., а е канонизиран...Коментар
-
2 ч ·
Войната на #Тойота (леката кавалерия в края на 20 и началото на 21 век).
На 2 януари 1987 г. се състои Битката при Фада, която е повратната точка на войната на #Либия срещу Чад. Качени на пикапи Тойота, съоръжени с леки противотанкови (MILAN, произведени от Euromissile, днес част от #Airbus SE) и противосамолетни ракети, чадските сили нанасят решителен удар над либийската #армия, като унищожават 92 #танка Т-55, 33 #БМП-та и пленяват 13 танка и 18 машини на пехотата. В битката са убити 784 либийци, 81 са пленени, а Чад губи само 18 войници и 3 джипа.
През март чадските сили атакуват либийската въздушна база в Уади Дум, която е защитена от 5000 войници и минно поле. Чадците открили, че ако карат с висока скорост над мините, те не се взривяват. Голям брой танкове, бронетранспортьори, артилерия, самолети и хеликоптери с заловени или унищожени. Над 3000 либийски войници губят живота си в първите месеци на годината, но това е само началото.
Другата голяма битка се състои на 5 септември 1987 г. срещу либийската ВВС база Маатен ес-Сара. Чадското командване приема като най-голямо предизвикателство способността на Либия да извършва почти безнаказано въздушни удари по територията на Чад от Либия и решава да парира част от възможностите на Кадафи. Отново качени на Тойота, войниците влизат на либийска територия, движейки се в ниските части на терена, извършват обход с който заблуждават либийската отбрана и атакуват от невероятна за либийците посока с невероятна за танковете и БМП-та скорост. Въпреки, че базата е сериозно укрепена, Либия претърпява зашеметяващи жертви. 1713 либийци са убити, 300 са взети в плен, а стотици други са принудени да избягат в пустинята.
Чадските войници унищожават цялото оборудване, което не могат да отмъкнат обратно в този рейдърски поход. Унищожени са 26 либийски самолета, между които и 8 изтребителя, 70 танка, 30 машини на пехотата, ракетни установки и други, а после без светлини, колоната с чадските джипове се прибира в Чад.
Загубите от началото на годината са 7500 убити за либийците и унищожена техника на стойност за $ 1.5 млрд. На 11 септември Либия и Чад подписват прекратяване на огъня, а конфликтът официално приключи през октомври 1988 г., когато Чад възобнови официални дипломатически отношения с Либия.
Командващи силите на Чад са Хасан Джамус, братовчед на тогавашния президент, един от майсторите на маневрената война и Идрис Деби, способен командир, по-късно президент на Чад, убит в битка, докато предвожда войските си през 2021 г.
За разлика от танковете и машините на пехотата, пикапите имат в пъти по-голям обхват заради ниския разход на гориво. Водачите им не се нуждаят от специално обучение, много по-бързи и маневрени са и са малки и трудни за улучване. На Тойота може да се качи почти всякакво оръжие; лека картечница или КПВТ, противотанкови оръжия, ракетна установка или дори лека артилерия. За разлика от машините на пехотата са евтини и лесно заменими.
Те се доказаха в много войни в Северна и Централна #Африка, но голямата си известност в последните години постигнаха с победите на Ислямска държава над въоръжената с тежка техника сирийска и иракска армия само за броени седмици или тази на талибаните в #Афганистан. Означава ли това, че могат да заменят тежката техника? Не, не могат и загубите на #ИДИЛ от #кюрдите в Северна #Сирия и #Ирак, дори по време на апогея на Халифата показват, че не могат, но правилното им използване или неглижиране винаги има последици.
http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - ОмирКоментар
-
Ще продължим да помагаме на Украйна в рамките на възможностите си, коментира той
EPICENTER.BG
Радев за РСМ: Избиваха десетки хиляди в концлагери, само защото решиха да се наричат българи!
Ако говорим за фашизъм, трябва да е ясно, че Иван Михайлов отказа на Хитлер да въвлече Македония в братоубийствена война с България, каза президентът
Коментар
-
Коментар
-
По думите му управляващите и опозицията в Македония действат по един и същи начин, защото са обединени от омраза към България.
NOVINI.BG
Нешковски: Управляващите и опозицията в Македония са обединени от омраза към България - Балкани - Новини БгКоментар
-
Яяяя Мутрата комунист и крадец взел да се нагажда и думи на Радев..Да не се готви за бай Ставри.,.
1chas.bg
Борисов: Голямата ни грешка е, че подценихме Румен Радев – той е много умен
След ареста няма да подкрепим правителство, в което премиер е Кирил Петков. Това е решение на Изпълнителната комисия, не мое. Нека стои още Киро. Те трябва да се срин....
Коментар
-
Българският министър-председател Кирил Петков май не забеляза или пък не обърна внимание, че в Скопие наричат България „геноцидна държава”
bgnes.bg
Цанко Серафимов: Името на Иван Михайлов боде очите на македонските сърбокомунисти
Вече 100 години Иван Михайлов олицетворява борбатКоментар
-
-
https://www.youtube.com/watch?v=fz8giYr3AQI
Анатолий Клёсов. Загадки древних славян
https://www.youtube.com/watch?v=T-ElWWxY1lE
ДНК-анализ: из кого состоят славяне как общность. Анатолий Клёсов
Коментар
-
В предаването "Събота 150" проф. Димитров припомни, че "пропагандната машина в Скопие спрямо България работи без почивен ден":
"Ако няма поводи, те се измислят. Но да се използва бруталната агресия на Русия в Украйна за антибългарски нападки е върховен цинизъм. Той е мотивиран от историческата неграмотност на авторите, които говорят тези неща. Да сравняваш България с Русия, да наричаш България денационализатор и геноцидна държава е пропагандно безумие".
vtorifront.bg
Проф. Димитров: Върховен цинизъм е РСМ да използва войната в Украйна за антибългарски нападки
"Разминаване в позициите на политиците относно РСМ не е от вчера. В него се появяват.Коментар
-
Login or Sign Up
- Log in with
- If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.
Powered by vBulletin® Version 5.2.3
Copyright ©2000 - 2024, Jelsoft Enterprises Ltd.
Copyright ©2000 - 2024, Jelsoft Enterprises Ltd.
All times are GMT2. This page was generated at 22:52.
Working...
X
Коментар