История

[Todor Sabev]

Този прекрасен анализ на трагичната и тежка историческа съдба на България и на българската нация през ХХ век, отъкде е? Може ли линк към първоизточника?

Линк нема ама тоя който го писал сигурно е взел вдъхновение я от младото вино я от некоя млада булка.;Има си тема у форумо , немам предвит тема за млади булки, е некои чуствителни, че земат да е обидят.
А забравих виното не му понася и е карал сигурно на ракия с подобаващо мезе.

И язе скоро, че пишем по въпроса за упадЪка.


ПП Поздрави за коментара за Китайците.

Ех какво не прави младото вино май се отплеснах , Е па и аз да кажем Наздраве, кат Кака, къде требва и къде не.

[diletant]

Ти СИ БЕЗРОДНИК!
ГЕОРГИ /ГОЦЕ/ ДЕЛЧЕВ /1872-1903Г./, НЕДВУСМИСЛЕНО ВИНАГИ СЕ Е САМООПРЕДЕЛЯЛ, КАТО БЪЛГАРИН! ЯСНО ЛИ ТИ Е? АЙДЕ МАРШ ОТ ФОРУМА...БЕЗРОДНИК!

Моля, госпожо! Този иска да ме гони!

[tnm]

Приключват ли мътните времена на Кадесарщината?
(Дългото столетие на България 1912-2021)
Известно е, че мнозина историци и политически анализатори определят епохата на световните войни, включително Студената, като Късият ХХ век, продължил от 1914 до 1989 г. За разлика от повечето европейски държави, за България столетието на войни, революционни социални преобразования и национален упадък сякаш още не е завършило и се проточва вече почти 110 години. Изглежда за младото царство новият мрачен век същински начева непосредствено след дипломатическото уреждане на отделянето му от зависимостта на османския сюзерен през 1909 г. С това над българите на Балканите надвисва задачата за деструктурирането на владенията на империята на полуострова и осъществяване на националното обединение. Така постепенно от процесите на европеизация, протичащи през предходните десетилетия след 1878 г., българската държава е въвлечена във водовъртежа на пагубна балканизация.
В резултат от непосилните, но не особено успешни усилия за национално обединяване България постепенно попада във враждебното обкръжение на съседните държави, които през 1934 г. оформят железен обръч чрез формирането на Балканския пакт. Междувременно царството изживява множество жестоки национални и социални кризи, предизвикани не само от покрусата и щетите от военните погроми, ала и от пряката външна намеса на ограбилите я съседи. Изглежда основната цел на този натиск е окончателното поделяне на страната, като преобладаващата част от нея премине под суверенитета на Кралство СХС, а българската династия бъде отстранена.
Благодарение на възхода на ревизионизма в Европа, представляван от Третия райх, поддържан от СССР и мълчаливо подкрепян от САЩ, целостта и независимостта на българското царство са запазени като още същата 1934 г. югославският крал е застрелян в многостранно организиран атентат. Само че проникналите нашироко в българското общество балкански агентури запазват в голяма степен своето присъствие и влияние, като през 1944 г. повторно след емблематичната 1934 г. превземат властта. На дневен ред пак се поставят искания за териториални отстъпки и дори се обсъждат проекти за поглъщане на България от Югославия. Династията все пак е прогонена не без съдействието на привържениците на славянската солидарност, но в Югославия се случва същото. България обаче е покорена страна и й е наложен режим на съветизация, който донякъде я спасява от външни похищения, но твърде малко се съобразява с националните особености, традиции и нужди. От 1944 г. нататък съветизацията и балканизацията тясно се преплитат, а след 1948 балканският враждебен обръч почти е възстановен с изключение на Румъния. В условията на Студената война балканизацията продължава чрез подривната пропагандна дейност спрямо България от страна на Гърция, Турция и Югославия.
При такава обстановка нараства ролята и тежестта в управлението на секретните български служби. Подобно на държавната партия БКП, формирала се от вливането в БРП (к) на членовете на различни левичарски партии и групи, така и ДС в голяма степен се състои от разнолики течения и интереси (въпреки стремежът на съветските фактори да установят пълен контрол над нея), някои от които със запазени връзки с тайните служби на страни от балканския противников алианс, а покрай тях и със западните им ментори. След десталинизацията алтернативните управленски кръгове се опитват да преориентират българското развитие към по-либерални форми на стопанско развитие. Въвеждат се пилотни външнотърговски практики за активиране на търговския обмен с несоциалистическите страни и се подготвят нови икономически механизми за производство и вътрешнотърговски оборот. Значимо участие в тези проекти имат кадри на ДС, които започват да оказват все по-чувствително давление върху националната стопанска структура и нейните потоци. Независимо от смразяването на социалната обстановка в Източния блок след 1968 г. и преустановяването на либерализацията, ДС продължава да развива свои операции и предприемачески начинания, свързани със специална продукция или стоки и услуги поставени извън закона.
Когато през 1985 г. социалистическият лагер е поставен пред изпитанията на промяната, ДС се оказва основната организирана сила, която би могла да противостои на държавната партия у нас и да прокарва собствена политика. Започва подготовка за постепенна деетатизация, при която държавната партия да бъде изместена като ръководна национална формация в политиката, икономиката и социалната сфера и заменена от частни групировки, произлизащи или свързани със специалните служби. Дали тази инициатива е имала благословията на Москва и западни силови центрове, едва ли ще узнаем. През 1989 г. обаче е видно сътрудничеството между доминиращите световни централи за преобразуването на Източния блок и преустановяването на Студената война.
Резултатът от внезапната и насилствена реформация на обществените отношения е продължителен хаос в постсъветското пространство, включително у бившите сателити на Москва. В България държавната партия е разколебана между крилата на живковистите и лукановистите като и двата лагера ползват услугите на разпуснатите специални слухби. И те се възползват, осъществявайки собствена стратегическа програма за овладяване на доминиращи политически и икономически позиции. Начева се кадесаризацията на България - най-деструктивния и пагубен за българската национална общност времеви отрязък от зловещото столетие.
Същевременно съседните държави усещат благоприятната възможност да омаломощят централната балканска страна. Твърде вероятно е сред суматохата на препозиционирането на големите сили те да са се възползвали от своето подмолно проникване и да са съучаствали при разстройването на аграрния сектор, развихрянето на хиперинфлация (следвала югославския модел от 80-те години), избуяването на престъпни кланове благодарение на контрабандата по време на юговойните, ерозиранито на националната сигурност и интегритет на България и пр. През последното десетилетие на ХХ век демографската криза твърде бързо прераства в катастрофа. Преходът към либерално общество се оказва геноциден акт спрямо българския народ, проведен от вътрешни престъпни формации свързани с комунистическите тайни служби, но под благосклонния поглед на външните конкуренти на България.
Стабилизирането на социално-икономическата сфера у нас след приемането на страната в ЕС през 2007 г. и кризисните процеси при българските съседи оттогава насам отслабват натиска върху българското пространство. Разпределянето на ролите и сферите на влияние също предопределят балансирането на политическия живот и икономическата деятелност у нас. Започналото преформатиране на водещите бизнес среди с активното участие на прокуратурата указва за отстъплението на явните престъпни модели при стопанското възпроизводство. По естествени причини отмира и поколението, което предизвика криминалния взрив по време на деетатизацията. Може би най-сетне проклетото за българите столетие ще приключи и България ще получи нови перспективи за развитие и просперитет. Само че загубите за последните 110 години са дотолкова деструктивни, че българите едва ли някога ще успеят да възстановят своята предишна значимост.

Чукча, може ли в такъв безбожно ранен час да ме караш да изпитвам съмнение относно високата си ентелигентност!? Дори ходих да питам чичко Гугъл за една думичка, за която хал на хабер си нямах какво означава.
Наздраве, Мрънкало!

[Dragodanov]

Браво бе, Драгоданов, пляснах ти плюс, което не мислех, че някога ще е възможно - като махнем апокалиптизма ти с пр грипчето, ще се окажеш човек - един от малкото хора у нас си, който е наясно, че архиврагът на България е, винаги е била и ще бъде (докато не бъде изличена, като по времето на цар Симеон Велики) Шумадийската кочина!!! Прочетете пак това, което е пуснал Киро от спомените на великия Талев - толкова пропито с мъка и болка, а е писано в годините на свободна и обединена с България Македония...

НЕ на шумадия в ЕС!!!

мИСЛЯ ДА ПУСНА ЕДНА ТАКАВА ТЕМА-АНКЕТА ВЪВ ФОРУМА:
"Трябва ли Република Сърбия да бъде приета в Европейския съюз".
ИНтересно ми е, какви са нагласите на хората, участващи в този форум.

[Dragodanov]

Да, и като такъв смятам, че Гоце Делчев не принадлежи на никого. Само на себе си!
Щото иначе ти какъв си му?

Ти СИ БЕЗРОДНИК!
ГЕОРГИ /ГОЦЕ/ ДЕЛЧЕВ /1872-1903Г./, НЕДВУСМИСЛЕНО ВИНАГИ СЕ Е САМООПРЕДЕЛЯЛ, КАТО БЪЛГАРИН! ЯСНО ЛИ ТИ Е? АЙДЕ МАРШ ОТ ФОРУМА...БЕЗРОДНИК!

[Dragodanov]

Същите аргументи като твоите могат да изтъкнат гърците, потомци на ромеите. Да не говорим за турците, които населяват същите земи 500 години.

Пишеш наизист, очевидно без да познаваш историческите факти и етнографията на цялата област Македония. Съжалявам, че толкова директно ти го заявявам, но е точно така.

[Dragodanov]

Ми те ги изтъкват и си имат техните основания - Сяр е маляшки град, почти всички градчета около Солун (без Кукуш) - също, имат и някакви маляки чак до Битоля, затова имат претенции и за нея, както и в Мелник, че дори и във Варна и Пловдив. Общо взето са разпръснати като нас - има ги на много места, основно като градско население в анклави от местни български селяни - безспорен факт. Когато вземаме Сяр и Драма, маляките не са доволни, и с право, но нямат избор - искат Солун, затова ни дават и Кайляр с все Лерин, Воден и т.н., просто искат Солун. Ма и ние искаме Солун, при това претенциите ни са много по-неоснователни, обаче Македония без Солун е нищо, чисто икономически по онова време. Ако им бяхме оставили Солун и се бяхме разбрали с тях, щяхме лесно да прегазим шумадийците. Не сме се разбрали, пък и на маляки вяра няма как да имаш. Затова и основната болка у нас е, че са ни били някакви си смотани мъжеложци-маляки, които иначе е трябвало да разгромим, но когато се биеш в съотношение 4:1 в равнина, щото си тъпак във висшето командване, каквито и чудеса от храброст да правиш, все ще загубиш. Те това е драмата - шибаният Солун.

Манафите нямат думата - те са загубила страна, дори и когато си връшат Одрин, пак ни дават караагач, гарата, основата на града. И да, съюзници на Балканите са ни по ред на номерата - албанците и турците. С много условности сме неутрални с маляки и мамалиги, а шумадийските копелета са ни основен враг. Ма пусто православие, братя славяни и прочие бълвочи....

не ми отговори защо дядо ти е дошъл в България, както и баба ти - чисто любопитство, ако не е тайна

Много точно си го написал Грую! Претенциите на Царство България по отношение на град Солун, наистина са необосновани, да не говорим, че тези претенции, допълнително допринасят да се скрепи гръцко-сръбският съюз, който винаги е бил на антибългарска основа! На онеци глупаци и на неадекратният Фердинанд, е дсладвало да им бъде ясно, че за град Солун, Кралсктво Гърция ще воюва не на живот, а на смърт! Могли сме много добре да изтъргуваме, бъдещият статут на Солун, с териториите на Централна Южна Македония и действително да направим така щото Гърция да няма, за какво да воюва срещу нас и да останем насаме със сърбите. Освен това, да прав си, в Югоизточна Македония /територията, заключена между долините на реките Струма от запад и река Места от изток, градовете, като Сяр, Кавала, Меленико/дн.Мелник/,са с гръцко население /Мелник е до 1913г., практически почти изцяло населен от гърци/.
Тъжната истина Грую, е че в навечерието на Балканските войни, по време на самите войни и след това при влизането на България в Първата световна война /1915г./, на страната на обречените Централни сили /Германия, Австро-унгария и Османската империя/, ние нямаме добри дипломати. Българската дипломация е слаба. Първо, при конституирането на Балканския съюз 1912г., България се съюзява с двете най-антибългарски настроени държави. И всичко това, въпреки, че в Македония се води постоянна партизанска война от 1904г. до 1911г., в която ортганизираните, вкарвани от Кралство Сърбия и Кралство Гърция чети, унищожават българите.

[Dragodanov]

Приключват ли мътните времена на Кадесарщината?
(Дългото столетие на България 1912-2021)
Известно е, че мнозина историци и политически анализатори определят епохата на световните войни, включително Студената, като Късият ХХ век, продължил от 1914 до 1989 г. За разлика от повечето европейски държави, за България столетието на войни, революционни социални преобразования и национален упадък сякаш още не е завършило и се проточва вече почти 110 години. Изглежда за младото царство новият мрачен век същински начева непосредствено след дипломатическото уреждане на отделянето му от зависимостта на османския сюзерен през 1909 г. С това над българите на Балканите надвисва задачата за деструктурирането на владенията на империята на полуострова и осъществяване на националното обединение. Така постепенно от процесите на европеизация, протичащи през предходните десетилетия след 1878 г., българската държава е въвлечена във водовъртежа на пагубна балканизация.
В резултат от непосилните, но не особено успешни усилия за национално обединяване България постепенно попада във враждебното обкръжение на съседните държави, които през 1934 г. оформят железен обръч чрез формирането на Балканския пакт. Междувременно царството изживява множество жестоки национални и социални кризи, предизвикани не само от покрусата и щетите от военните погроми, ала и от пряката външна намеса на ограбилите я съседи. Изглежда основната цел на този натиск е окончателното поделяне на страната, като преобладаващата част от нея премине под суверенитета на Кралство СХС, а българската династия бъде отстранена.
Благодарение на възхода на ревизионизма в Европа, представляван от Третия райх, поддържан от СССР и мълчаливо подкрепян от САЩ, целостта и независимостта на българското царство са запазени като още същата 1934 г. югославският крал е застрелян в многостранно организиран атентат. Само че проникналите нашироко в българското общество балкански агентури запазват в голяма степен своето присъствие и влияние, като през 1944 г. повторно след емблематичната 1934 г. превземат властта. На дневен ред пак се поставят искания за териториални отстъпки и дори се обсъждат проекти за поглъщане на България от Югославия. Династията все пак е прогонена не без съдействието на привържениците на славянската солидарност, но в Югославия се случва същото. България обаче е покорена страна и й е наложен режим на съветизация, който донякъде я спасява от външни похищения, но твърде малко се съобразява с националните особености, традиции и нужди. От 1944 г. нататък съветизацията и балканизацията тясно се преплитат, а след 1948 балканският враждебен обръч почти е възстановен с изключение на Румъния. В условията на Студената война балканизацията продължава чрез подривната пропагандна дейност спрямо България от страна на Гърция, Турция и Югославия.
При такава обстановка нараства ролята и тежестта в управлението на секретните български служби. Подобно на държавната партия БКП, формирала се от вливането в БРП (к) на членовете на различни левичарски партии и групи, така и ДС в голяма степен се състои от разнолики течения и интереси (въпреки стремежът на съветските фактори да установят пълен контрол над нея), някои от които със запазени връзки с тайните служби на страни от балканския противников алианс, а покрай тях и със западните им ментори. След десталинизацията алтернативните управленски кръгове се опитват да преориентират българското развитие към по-либерални форми на стопанско развитие. Въвеждат се пилотни външнотърговски практики за активиране на търговския обмен с несоциалистическите страни и се подготвят нови икономически механизми за производство и вътрешнотърговски оборот. Значимо участие в тези проекти имат кадри на ДС, които започват да оказват все по-чувствително давление върху националната стопанска структура и нейните потоци. Независимо от смразяването на социалната обстановка в Източния блок след 1968 г. и преустановяването на либерализацията, ДС продължава да развива свои операции и предприемачески начинания, свързани със специална продукция или стоки и услуги поставени извън закона.
Когато през 1985 г. социалистическият лагер е поставен пред изпитанията на промяната, ДС се оказва основната организирана сила, която би могла да противостои на държавната партия у нас и да прокарва собствена политика. Започва подготовка за постепенна деетатизация, при която държавната партия да бъде изместена като ръководна национална формация в политиката, икономиката и социалната сфера и заменена от частни групировки, произлизащи или свързани със специалните служби. Дали тази инициатива е имала благословията на Москва и западни силови центрове, едва ли ще узнаем. През 1989 г. обаче е видно сътрудничеството между доминиращите световни централи за преобразуването на Източния блок и преустановяването на Студената война.
Резултатът от внезапната и насилствена реформация на обществените отношения е продължителен хаос в постсъветското пространство, включително у бившите сателити на Москва. В България държавната партия е разколебана между крилата на живковистите и лукановистите като и двата лагера ползват услугите на разпуснатите специални слухби. И те се възползват, осъществявайки собствена стратегическа програма за овладяване на доминиращи политически и икономически позиции. Начева се кадесаризацията на България - най-деструктивния и пагубен за българската национална общност времеви отрязък от зловещото столетие.
Същевременно съседните държави усещат благоприятната възможност да омаломощят централната балканска страна. Твърде вероятно е сред суматохата на препозиционирането на големите сили те да са се възползвали от своето подмолно проникване и да са съучаствали при разстройването на аграрния сектор, развихрянето на хиперинфлация (следвала югославския модел от 80-те години), избуяването на престъпни кланове благодарение на контрабандата по време на юговойните, ерозиранито на националната сигурност и интегритет на България и пр. През последното десетилетие на ХХ век демографската криза твърде бързо прераства в катастрофа. Преходът към либерално общество се оказва геноциден акт спрямо българския народ, проведен от вътрешни престъпни формации свързани с комунистическите тайни служби, но под благосклонния поглед на външните конкуренти на България.
Стабилизирането на социално-икономическата сфера у нас след приемането на страната в ЕС през 2007 г. и кризисните процеси при българските съседи оттогава насам отслабват натиска върху българското пространство. Разпределянето на ролите и сферите на влияние също предопределят балансирането на политическия живот и икономическата деятелност у нас. Започналото преформатиране на водещите бизнес среди с активното участие на прокуратурата указва за отстъплението на явните престъпни модели при стопанското възпроизводство. По естествени причини отмира и поколението, което предизвика криминалния взрив по време на деетатизацията. Може би най-сетне проклетото за българите столетие ще приключи и България ще получи нови перспективи за развитие и просперитет. Само че загубите за последните 110 години са дотолкова деструктивни, че българите едва ли някога ще успеят да възстановят своята предишна значимост.

Този прекрасен анализ на трагичната и тежка историческа съдба на България и на българската нация през ХХ век, отъкде е? Може ли линк към първоизточника?

[Trakatrak]

Приключват ли мътните времена на Кадесарщината?
(Дългото столетие на България 1912-2021)
Известно е, че мнозина историци и политически анализатори определят епохата на световните войни, включително Студената, като Късият ХХ век, продължил от 1914 до 1989 г. За разлика от повечето европейски държави, за България столетието на войни, революционни социални преобразования и национален упадък сякаш още не е завършило и се проточва вече почти 110 години. Изглежда за младото царство новият мрачен век същински начева непосредствено след дипломатическото уреждане на отделянето му от зависимостта на османския сюзерен през 1909 г. С това над българите на Балканите надвисва задачата за деструктурирането на владенията на империята на полуострова и осъществяване на националното обединение. Така постепенно от процесите на европеизация, протичащи през предходните десетилетия след 1878 г., българската държава е въвлечена във водовъртежа на пагубна балканизация.
В резултат от непосилните, но не особено успешни усилия за национално обединяване България постепенно попада във враждебното обкръжение на съседните държави, които през 1934 г. оформят железен обръч чрез формирането на Балканския пакт. Междувременно царството изживява множество жестоки национални и социални кризи, предизвикани не само от покрусата и щетите от военните погроми, ала и от пряката външна намеса на ограбилите я съседи. Изглежда основната цел на този натиск е окончателното поделяне на страната, като преобладаващата част от нея премине под суверенитета на Кралство СХС, а българската династия бъде отстранена.
Благодарение на възхода на ревизионизма в Европа, представляван от Третия райх, поддържан от СССР и мълчаливо подкрепян от САЩ, целостта и независимостта на българското царство са запазени като още същата 1934 г. югославският крал е застрелян в многостранно организиран атентат. Само че проникналите нашироко в българското общество балкански агентури запазват в голяма степен своето присъствие и влияние, като през 1944 г. повторно след емблематичната 1934 г. превземат властта. На дневен ред пак се поставят искания за териториални отстъпки и дори се обсъждат проекти за поглъщане на България от Югославия. Династията все пак е прогонена не без съдействието на привържениците на славянската солидарност, но в Югославия се случва същото. България обаче е покорена страна и й е наложен режим на съветизация, който донякъде я спасява от външни похищения, но твърде малко се съобразява с националните особености, традиции и нужди. От 1944 г. нататък съветизацията и балканизацията тясно се преплитат, а след 1948 балканският враждебен обръч почти е възстановен с изключение на Румъния. В условията на Студената война балканизацията продължава чрез подривната пропагандна дейност спрямо България от страна на Гърция, Турция и Югославия.
При такава обстановка нараства ролята и тежестта в управлението на секретните български служби. Подобно на държавната партия БКП, формирала се от вливането в БРП (к) на членовете на различни левичарски партии и групи, така и ДС в голяма степен се състои от разнолики течения и интереси (въпреки стремежът на съветските фактори да установят пълен контрол над нея), някои от които със запазени връзки с тайните служби на страни от балканския противников алианс, а покрай тях и със западните им ментори. След десталинизацията алтернативните управленски кръгове се опитват да преориентират българското развитие към по-либерални форми на стопанско развитие. Въвеждат се пилотни външнотърговски практики за активиране на търговския обмен с несоциалистическите страни и се подготвят нови икономически механизми за производство и вътрешнотърговски оборот. Значимо участие в тези проекти имат кадри на ДС, които започват да оказват все по-чувствително давление върху националната стопанска структура и нейните потоци. Независимо от смразяването на социалната обстановка в Източния блок след 1968 г. и преустановяването на либерализацията, ДС продължава да развива свои операции и предприемачески начинания, свързани със специална продукция или стоки и услуги поставени извън закона.
Когато през 1985 г. социалистическият лагер е поставен пред изпитанията на промяната, ДС се оказва основната организирана сила, която би могла да противостои на държавната партия у нас и да прокарва собствена политика. Започва подготовка за постепенна деетатизация, при която държавната партия да бъде изместена като ръководна национална формация в политиката, икономиката и социалната сфера и заменена от частни групировки, произлизащи или свързани със специалните служби. Дали тази инициатива е имала благословията на Москва и западни силови центрове, едва ли ще узнаем. През 1989 г. обаче е видно сътрудничеството между доминиращите световни централи за преобразуването на Източния блок и преустановяването на Студената война.
Резултатът от внезапната и насилствена реформация на обществените отношения е продължителен хаос в постсъветското пространство, включително у бившите сателити на Москва. В България държавната партия е разколебана между крилата на живковистите и лукановистите като и двата лагера ползват услугите на разпуснатите специални слухби. И те се възползват, осъществявайки собствена стратегическа програма за овладяване на доминиращи политически и икономически позиции. Начева се кадесаризацията на България - най-деструктивния и пагубен за българската национална общност времеви отрязък от зловещото столетие.
Същевременно съседните държави усещат благоприятната възможност да омаломощят централната балканска страна. Твърде вероятно е сред суматохата на препозиционирането на големите сили те да са се възползвали от своето подмолно проникване и да са съучаствали при разстройването на аграрния сектор, развихрянето на хиперинфлация (следвала югославския модел от 80-те години), избуяването на престъпни кланове благодарение на контрабандата по време на юговойните, ерозиранито на националната сигурност и интегритет на България и пр. През последното десетилетие на ХХ век демографската криза твърде бързо прераства в катастрофа. Преходът към либерално общество се оказва геноциден акт спрямо българския народ, проведен от вътрешни престъпни формации свързани с комунистическите тайни служби, но под благосклонния поглед на външните конкуренти на България.
Стабилизирането на социално-икономическата сфера у нас след приемането на страната в ЕС през 2007 г. и кризисните процеси при българските съседи оттогава насам отслабват натиска върху българското пространство. Разпределянето на ролите и сферите на влияние също предопределят балансирането на политическия живот и икономическата деятелност у нас. Започналото преформатиране на водещите бизнес среди с активното участие на прокуратурата указва за отстъплението на явните престъпни модели при стопанското възпроизводство. По естествени причини отмира и поколението, което предизвика криминалния взрив по време на деетатизацията. Може би най-сетне проклетото за българите столетие ще приключи и България ще получи нови перспективи за развитие и просперитет. Само че загубите за последните 110 години са дотолкова деструктивни, че българите едва ли някога ще успеят да възстановят своята предишна значимост.

[Kiro]

Торлаци или Турлаци


Малка етническа затворена група българи в Северозападна България, по-точно в село Чупрене и околността, Видинска област. Известни с прозвището си "белодрешковци" , което личи от дрехите които носели в близкото минало. Изключение правели само червеният пояс и черният калпак при мъжете и черните престилки при жените. Славят се още със твърдоглавия си буен нрав и грубия говор, като жените не отстъпвали на мъжете по тия черти.
В тази затворена културна общност, задължително мъжете носели широки панталони, които те наричат "беневреци". Освен това рунтавите гърди и големите мустаци при мъжете са също отличителна черта, символ на мъжество.
Много са теориите за произхода на името на етническата група – турлаци или торлаци (огласовката е според региона). Според една от тях те са наследници на едно от най-войнствените тракийски племена – трибалите. Според твърденията в тяхната общност дамите били с не по-малко сурови характери от мъжете. Придружавали ги при битки и ги подтиквали да продължат боя, като заставали зад редиците на биещите се и не им давали да побегнат в отстъпление. Спирали ги със смях и подигравки. Местните се шегуват, че затова и в региона често мъжете били наричани като прякор с имената на съпругите си – Иван Марин, Стоян Донкин и така нататък. Но връзката между трибалите и турлаците не е установена със сигурност.
Според друга теория името турлаци идва от говоренето на “ту”, типично за езика им. Интересен е фактът, че турлаците не признават буквите “ф”, “ъ” и “х”. Така вместо “филия” казват “вилия”, вместо “ръб” – “руб”, а вместо “хубав” – “убав”. Имат и специфични думи, които не са типични нито за българския, нито за сръбския език. Ако искате да си поръчате салата от домати в някоя селска кръчма е добре да имате предвид, че в този край всъщност им казват “петлиджан”.


Има ли тук торлаци..

[Grosss]

Някой ако му се четат умнотии от древната Макидонска история https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=854.0

[Grosss]

Историчарот Петар Поповски: Бугарите припаѓаат на темно жолтата азиска раса, а македонците на белата ариевска раса

https://pogled.mk/istoricharot-petar...spDoj98_sNBb3Y

тоя е голяма откачалка https://plovdivmedia.bg/146423.html

[Kiro]

Историчарот Петар Поповски: Бугарите припаѓаат на темно жолтата азиска раса, а македонците на белата ариевска раса

https://pogled.mk/istoricharot-petar...spDoj98_sNBb3Y

[Grosss]

Ми те ги изтъкват и си имат техните основания - Сяр е маляшки град, почти всички градчета около Солун (без Кукуш) - също, имат и някакви маляки чак до Битоля, затова имат претенции и за нея, както и в Мелник, че дори и във Варна и Пловдив. Общо взето са разпръснати като нас - има ги на много места, основно като градско население в анклави от местни български селяни - безспорен факт. Когато вземаме Сяр и Драма, маляките не са доволни, и с право, но нямат избор - искат Солун, затова ни дават и Кайляр с все Лерин, Воден и т.н., просто искат Солун. Ма и ние искаме Солун, при това претенциите ни са много по-неоснователни, обаче Македония без Солун е нищо, чисто икономически по онова време. Ако им бяхме оставили Солун и се бяхме разбрали с тях, щяхме лесно да прегазим шумадийците. Не сме се разбрали, пък и на маляки вяра няма как да имаш. Затова и основната болка у нас е, че са ни били някакви си смотани мъжеложци-маляки, които иначе е трябвало да разгромим, но когато се биеш в съотношение 4:1 в равнина, щото си тъпак във висшето командване, каквито и чудеса от храброст да правиш, все ще загубиш. Те това е драмата - шибаният Солун.

Манафите нямат думата - те са загубила страна, дори и когато си връшат Одрин, пак ни дават караагач, гарата, основата на града. И да, съюзници на Балканите са ни по ред на номерата - албанците и турците. С много условности сме неутрални с маляки и мамалиги, а шумадийските копелета са ни основен враг. Ма пусто православие, братя славяни и прочие бълвочи....

не ми отговори защо дядо ти е дошъл в България, както и баба ти - чисто любопитство, ако не е тайна

Етническата граница между българи/славяни/ и гърците е линията на Лариса.Тия гърци които в момента населяват Егейска Тракия те са
преселници от Анадола след 1 С.В.

[diletant]

Ми те ги изтъкват и си имат техните основания - Сяр е маляшки град, почти всички градчета около Солун (без Кукуш) - също, имат и някакви маляки чак до Битоля, затова имат претенции и за нея, както и в Мелник, че дори и във Варна и Пловдив. Общо взето са разпръснати като нас - има ги на много места, основно като градско население в анклави от местни български селяни - безспорен факт. Когато вземаме Сяр и Драма, маляките не са доволни, и с право, но нямат избор - искат Солун, затова ни дават и Кайляр с все Лерин, Воден и т.н., просто искат Солун. Ма и ние искаме Солун, при това претенциите ни са много по-неоснователни, обаче Македония без Солун е нищо, чисто икономически по онова време. Ако им бяхме оставили Солун и се бяхме разбрали с тях, щяхме лесно да прегазим шумадийците. Не сме се разбрали, пък и на маляки вяра няма как да имаш. Затова и основната болка у нас е, че са ни били някакви си смотани мъжеложци-маляки, които иначе е трябвало да разгромим, но когато се биеш в съотношение 4:1 в равнина, щото си тъпак във висшето командване, каквито и чудеса от храброст да правиш, все ще загубиш. Те това е драмата - шибаният Солун.

Манафите нямат думата - те са загубила страна, дори и когато си връшат Одрин, пак ни дават караагач, гарата, основата на града. И да, съюзници на Балканите са ни по ред на номерата - албанците и турците. С много условности сме неутрални с маляки и мамалиги, а шумадийските копелета са ни основен враг. Ма пусто православие, братя славяни и прочие бълвочи....

не ми отговори защо дядо ти е дошъл в България, както и баба ти - чисто любопитство, ако не е тайна

За дядо и баба историята е много романтична. Но са бягали 1918 и от испанския грип. Баба ми е оздравяла с много сок от липони.
Но защо наричащ с обидни думи всички наоколо - маляки, манафи, сигурно щи кажеш и чифути и т.н. Обидно ми е да наричаш баба ми маляк! А после се сърдим защо другите ни наричат също с обидни думи. Ей, хора, живеем в 21 век! Някои! Ти си все още в 19.