История

[Grosss]

така е, прав си, готите са, но летописецът е написал българите - вярно е, че често са писали и хуните, мизите, готите и т.н. за нас, така че в случая твърде вероятно е тхеническа грешка на хронисра

Хуните и готите са различни народи и нямат нищо общо,колкото общо имат гетите с готите.Готите са скандинавско племе и са по-близки до вандалите
и англо-саксите . Трите племена побегнали под ударите на хуните и се спасявали кой където намери,вандалите се скрили в Северна Африка,англо-саксите в Британия а готите първо на Балканите после върху руините на Рим създават държавата Италия.Днес техни наследници живеят в Италия,Германия,ю.з. Франция и Испания/каталунците/

[diletant]

Сбирщайн между реални факти и дивотиите на Геста Хунгарорум и Именника. Ето тук може да видите една карта с много добри описания с източници и места - не е моя творба, на друг човек е, за което му благодаря - https://www.google.com/maps/d/viewer...8.65234375&z=6. Вижте картата и си го запазете този линк, много е ценен, а съм го давал и друг път

Първите споменавания са от времето на имепратор Валент през 378 година. Четете си историята и не се връзвайте нито на либерасти дилетанти, нито на разни измисленяци като спароток, дето вижда българи от Усури до Мисури. Ето я и картата

Абе като чета такива неща и си мисля, че българите никога не са били побеждавани. Единствените в историята!

[Грую Груев]

В битката от 378 г при Одрин не става въпрос за българи а за готите.

така е, прав си, готите са, но летописецът е написал българите - вярно е, че често са писали и хуните, мизите, готите и т.н. за нас, така че в случая твърде вероятно е тхеническа грешка на хронисра

[Balu]

Да, наистина. Когато обаче цъкнеш на линка към летописа, това е описано като бележка под черта, че готите са объркани с българи, което е плюс в полза достоверността на източника.
П.С. Извинявам се, че се меся в разговор.

[Grosss]

Сбирщайн между реални факти и дивотиите на Геста Хунгарорум и Именника. Ето тук може да видите една карта с много добри описания с източници и места - не е моя творба, на друг човек е, за което му благодаря - https://www.google.com/maps/d/viewer...8.65234375&z=6. Вижте картата и си го запазете този линк, много е ценен, а съм го давал и друг път

Първите споменавания са от времето на имепратор Валент през 378 година. Четете си историята и не се връзвайте нито на либерасти дилетанти, нито на разни измисленяци като спароток, дето вижда българи от Усури до Мисури. Ето я и картата

В битката от 378 г при Одрин не става въпрос за българи а за готите.

[Balu]

Благодаря!
Аз затова питам за източник и някакъв "официален" труд. Има хора, които в желанието си да ни изкарат най-великите, ни правят смешни с измислена история като македонците.
Виждам, че към картата са дадени линкове към летописи като източник.

[Грую Груев]

Сбирщайн между реални факти и дивотиите на Геста Хунгарорум и Именника. Ето тук може да видите една карта с много добри описания с източници и места - не е моя творба, на друг човек е, за което му благодаря - https://www.google.com/maps/d/viewer...8.65234375&z=6. Вижте картата и си го запазете този линк, много е ценен, а съм го давал и друг път

Първите споменавания са от времето на имепратор Валент през 378 година. Четете си историята и не се връзвайте нито на либерасти дилетанти, нито на разни измисленяци като спароток, дето вижда българи от Усури до Мисури. Ето я и картата

[Balu]

Много интересен текст!
Търся Стефан Вълчанов и ми излизат само някакви профили във Фейсбук. Това от някаква книга ли е откъс, от статия?

[bota156]

Българите населяват Балканите още в края на V-ти в. Когато с голяма войска българите минали Дунава през 499 г., четири големи армии били изпратени срещу тях от ромейския император, но всички те загинали и дори командирите, Инокентий, Никострат, Танк и Аквилин, паднали в боя. „Погина завинаги славата на Илирик!“ — писали тогава византийските летописци. Никое местно племе не тръгнало да подкрепи византийските войски и затова българите лесно превземали град след град и крепост след крепост за ужас на изплашения ромейски император. През 504 година българите дошли с още по-голяма войска и превзели всички западни земи от Видин до Белград, до Ниш и Охрид. Толкова големи били тогава българските победи, че за тях не могли да премълчат дори византийските летописци. Но най-добре са описани тези първи битки на българите с Византия в един стар български летопис, съставен по времето на цар Иван Александър — Манасиевата хроника: „При император Анастасий започнаха българите да заселват тази земя — казва тази книга — И преминаха първо при Бъдин, а после започнаха да заселват и Долната земя Охридска и цялата друга земя. А оттогава до времето, когато е написан този летопис има 870 години.“ Император Анастасий е царувал от 491 до 517 г. А Иван-Александър, е царувал наистина 870 години след Анастасий — точно както са записали някогашните български летописци и това показва, че всичко, което те са писали, наистина е станало, а не е измислено от тях. А ако вземем за начало победата в 499 г., отбелязана от византийските летописи, и отброим от нея 870 години, ще попаднем също във времето на Иван-Александър — 1369 г., което показва, че нашият летопис твърди същото, което са казали и самите византийци. И понеже и византийците, и българите пишат, че по времето на Анастасий българската войска победоносно е минала през река Дунав, днес ние вече знаем кога българите за пръв път са дошли в тази земя. Това е станало още в 499 г., а след това и в 504 г., но тогава те се заселили не край Черно море, а там, където е днешна Македония — край град Охрид. За това събитие съобщават и прадедите на днешните унгарци. Само че те мислели, че българите били повикани от самия Анастасий да минат Дунава, както преди това ги повикал Зенон: „Великият български предводител Реан, с помощта и по съвета на император Анастасий и със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток на запад и завзел не само България, а и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум на юг от Дунава.“ Но известно е, че точно по онова време Анастасий започнал да строи голяма стена между Черно и Мраморно море, за да пази Цариград от българите, а това показва, че той не само не е повикал българите, а вече сериозно се боял от тяхното идване. А славяните може би наистина са изразили съгласие да дойдат българите при Дунава, както пишат унгарските летописци. Защото точно тогава Византия твърде много притеснявала славянските племена отвъд Дунава и често воювала срещу тях.
Ако погледнем в най-стария български летопис, ще узнаем и как се е наричал оня велик владетел, който довел българите в Охридската земя. Това е бил българският кан Ирник, който се е родил според Именника 215 години преди идването на Аспарух — в 465 г. Арменците наричат този наш кан Еран, а унгарците — Реан, но нашият летопис показва, че неговото истинско име е Ирник, а не Еран или Реан. След победата на Ирник имало още много славни български походи към Дунава. През 538 г. тук дошли с войска двама български царе, Булгар и Дрогон, и в сраженията с тях били заловени с ласо византийските командири Константиол, Годила и Акум. А през 557 г. дошъл от изток великият кан на кутригурите Заберган и достигнал до самия Цариград за страх и ужас на император Юстиниан. Нищо не можало да спре този невероятен воин — нито Дългата стена, която се простирала от Черно до Мраморно море, нито най-добрият пълководец на Юстиниан — прочутият Велизарий. И като видял, че българите-кутригури вече са пред стените на крепостта, Велизарий приложил хитрост: накарал византийските конници да вържат на опашките на конете си дълги метли, та като излязат пред Цариград да се вдигне зад тях голям облак прах като че ли идва някаква огромна и страшна армия. Хванал се Заберган на тази хитрост и се оттеглил от Цариград. Но лъжата скоро се разбрала и на следващата 558 г. през Дунава минала нова голяма войска от българи и славяни. Оттогава нататък не само българите, но и славяните започнали все по-често да минават Дунава. Защото българските победи окуражили славяните и другите народи и им показали, че Византия не е така могъща, както изглежда.
За славяните старите летописци казват, че не били твърде опитни във военно отношение, „но били силни най-вече със своя брой“. Това твърде скоро показали и самите славяни. През 582 г. те изпратили към Дунава стохилядна войска, и тя задълго се настанила в полетата край Солун и Пловдив. „До ден днешен те живеят и спокойно пребивават в земите на ромеите, без грижа и страх — пише Йоан Ефески — Те пленяват ромейските войски и ги унищожават, станали са богати, имат злато и сребро, конски хергелета и много оръжие и се научиха да воюват по-добре, отколкото ромеите… Те — които не смееха да се покажат вън от гъстите гори и не знаеха по-рано какво е оръжие освен две-три къси копия.“ Славяните също като българите освободили старите племена, които заварили край Дунава, от тежките византийски данъци. Йоан Ефески пише, че те казвали на хората: „Излезте, сейте и жънете земята си! Ние ще намалим вашия данък наполовина.“ А старите народи — траки, илири и сармати, които те заварили тук, харесвали тези думи и не помагали на византийските войски. Още в онези далечни времена българите и славяните се настанили трайно при по-старите народи — траки, илири и сармати — и започнали заедно с тях да изграждат нова по-справедлива държава на Балканския полуостров. Но византийците не можели да се примирят с това и непрестанно връхлитали освободените от българите и славяните територии. През 597 г. братът на византийския император, Петър нападнал българите, които живеели край р. Янтра и антите в Добруджа, но българите го разбили, а антите се сражавали до последния човек и му причинили големи загуби. След това византийският пълководец Приск нападнал с голям флот българите, които живеели в Сингиндунум — днешният Белград, защото Византия не искала да остави тази голяма крепост в български ръце.


СТЕФАН ВЪЛЧАНОВ

Евала Кире. Ама иначе за Официалната историческа доктрина сме дошли от пичка си лелина чааааак 7 век.
Не че това не ми е известно. Първите нахлувания са 165 година !?!

[Kiro]

Българите населяват Балканите още в края на V-ти в. Когато с голяма войска българите минали Дунава през 499 г., четири големи армии били изпратени срещу тях от ромейския император, но всички те загинали и дори командирите, Инокентий, Никострат, Танк и Аквилин, паднали в боя. „Погина завинаги славата на Илирик!“ — писали тогава византийските летописци. Никое местно племе не тръгнало да подкрепи византийските войски и затова българите лесно превземали град след град и крепост след крепост за ужас на изплашения ромейски император. През 504 година българите дошли с още по-голяма войска и превзели всички западни земи от Видин до Белград, до Ниш и Охрид. Толкова големи били тогава българските победи, че за тях не могли да премълчат дори византийските летописци. Но най-добре са описани тези първи битки на българите с Византия в един стар български летопис, съставен по времето на цар Иван Александър — Манасиевата хроника: „При император Анастасий започнаха българите да заселват тази земя — казва тази книга — И преминаха първо при Бъдин, а после започнаха да заселват и Долната земя Охридска и цялата друга земя. А оттогава до времето, когато е написан този летопис има 870 години.“ Император Анастасий е царувал от 491 до 517 г. А Иван-Александър, е царувал наистина 870 години след Анастасий — точно както са записали някогашните български летописци и това показва, че всичко, което те са писали, наистина е станало, а не е измислено от тях. А ако вземем за начало победата в 499 г., отбелязана от византийските летописи, и отброим от нея 870 години, ще попаднем също във времето на Иван-Александър — 1369 г., което показва, че нашият летопис твърди същото, което са казали и самите византийци. И понеже и византийците, и българите пишат, че по времето на Анастасий българската войска победоносно е минала през река Дунав, днес ние вече знаем кога българите за пръв път са дошли в тази земя. Това е станало още в 499 г., а след това и в 504 г., но тогава те се заселили не край Черно море, а там, където е днешна Македония — край град Охрид. За това събитие съобщават и прадедите на днешните унгарци. Само че те мислели, че българите били повикани от самия Анастасий да минат Дунава, както преди това ги повикал Зенон: „Великият български предводител Реан, с помощта и по съвета на император Анастасий и със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток на запад и завзел не само България, а и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум на юг от Дунава.“ Но известно е, че точно по онова време Анастасий започнал да строи голяма стена между Черно и Мраморно море, за да пази Цариград от българите, а това показва, че той не само не е повикал българите, а вече сериозно се боял от тяхното идване. А славяните може би наистина са изразили съгласие да дойдат българите при Дунава, както пишат унгарските летописци. Защото точно тогава Византия твърде много притеснявала славянските племена отвъд Дунава и често воювала срещу тях.
Ако погледнем в най-стария български летопис, ще узнаем и как се е наричал оня велик владетел, който довел българите в Охридската земя. Това е бил българският кан Ирник, който се е родил според Именника 215 години преди идването на Аспарух — в 465 г. Арменците наричат този наш кан Еран, а унгарците — Реан, но нашият летопис показва, че неговото истинско име е Ирник, а не Еран или Реан. След победата на Ирник имало още много славни български походи към Дунава. През 538 г. тук дошли с войска двама български царе, Булгар и Дрогон, и в сраженията с тях били заловени с ласо византийските командири Константиол, Годила и Акум. А през 557 г. дошъл от изток великият кан на кутригурите Заберган и достигнал до самия Цариград за страх и ужас на император Юстиниан. Нищо не можало да спре този невероятен воин — нито Дългата стена, която се простирала от Черно до Мраморно море, нито най-добрият пълководец на Юстиниан — прочутият Велизарий. И като видял, че българите-кутригури вече са пред стените на крепостта, Велизарий приложил хитрост: накарал византийските конници да вържат на опашките на конете си дълги метли, та като излязат пред Цариград да се вдигне зад тях голям облак прах като че ли идва някаква огромна и страшна армия. Хванал се Заберган на тази хитрост и се оттеглил от Цариград. Но лъжата скоро се разбрала и на следващата 558 г. през Дунава минала нова голяма войска от българи и славяни. Оттогава нататък не само българите, но и славяните започнали все по-често да минават Дунава. Защото българските победи окуражили славяните и другите народи и им показали, че Византия не е така могъща, както изглежда.
За славяните старите летописци казват, че не били твърде опитни във военно отношение, „но били силни най-вече със своя брой“. Това твърде скоро показали и самите славяни. През 582 г. те изпратили към Дунава стохилядна войска, и тя задълго се настанила в полетата край Солун и Пловдив. „До ден днешен те живеят и спокойно пребивават в земите на ромеите, без грижа и страх — пише Йоан Ефески — Те пленяват ромейските войски и ги унищожават, станали са богати, имат злато и сребро, конски хергелета и много оръжие и се научиха да воюват по-добре, отколкото ромеите… Те — които не смееха да се покажат вън от гъстите гори и не знаеха по-рано какво е оръжие освен две-три къси копия.“ Славяните също като българите освободили старите племена, които заварили край Дунава, от тежките византийски данъци. Йоан Ефески пише, че те казвали на хората: „Излезте, сейте и жънете земята си! Ние ще намалим вашия данък наполовина.“ А старите народи — траки, илири и сармати, които те заварили тук, харесвали тези думи и не помагали на византийските войски. Още в онези далечни времена българите и славяните се настанили трайно при по-старите народи — траки, илири и сармати — и започнали заедно с тях да изграждат нова по-справедлива държава на Балканския полуостров. Но византийците не можели да се примирят с това и непрестанно връхлитали освободените от българите и славяните територии. През 597 г. братът на византийския император, Петър нападнал българите, които живеели край р. Янтра и антите в Добруджа, но българите го разбили, а антите се сражавали до последния човек и му причинили големи загуби. След това византийският пълководец Приск нападнал с голям флот българите, които живеели в Сингиндунум — днешният Белград, защото Византия не искала да остави тази голяма крепост в български ръце.


СТЕФАН ВЪЛЧАНОВ

[diletant]

https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11...tur_iaponcite/

И още - https://www.168chasa.bg/article/9215987
Хора, вярвайте на Декарт!

[diletant]

За дядо и баба историята е много романтична. Но са бягали 1918 и от испанския грип. Баба ми е оздравяла с много сок от липони.
Но защо наричащ с обидни думи всички наоколо - маляки, манафи, сигурно щи кажеш и чифути и т.н. Обидно ми е да наричаш баба ми маляк! А после се сърдим защо другите ни наричат също с обидни думи. Ей, хора, живеем в 21 век! Някои! Ти си все още в 19.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11...tur_iaponcite/

[Dragodanov]

Тоз анализ го писах на неколко чашки, ама отпреди неколко дена. Тоест почти трезвен съм го диплил. Първоизточникът съм аз, щом като не съм дал връзка. Макар некои от тез същите кадесарчета да ме изкарват плагиат. Но те толкова могат - да клеветят и калтачат.

Отличен анализ! Поздравления!

[Trakatrak]

Линк нема ама тоя който го писал сигурно е взел вдъхновение я от младото вино я от некоя млада булка.;Има си тема у форумо , немам предвит тема за млади булки, е некои чуствителни, че земат да е обидят.
А забравих виното не му понася и е карал сигурно на ракия с подобаващо мезе.

И язе скоро, че пишем по въпроса за упадЪка.


ПП Поздрави за коментара за Китайците.

Ех какво не прави младото вино май се отплеснах , Е па и аз да кажем Наздраве, кат Кака, къде требва и къде не.

Твърде далновидно си се изказал.

[Trakatrak]

Чукча, може ли в такъв безбожно ранен час да ме караш да изпитвам съмнение относно високата си ентелигентност!? Дори ходих да питам чичко Гугъл за една думичка, за която хал на хабер си нямах какво означава.
Наздраве, Мрънкало!

Пусни подсказка коя думичка те затруднила, та да мога да почна гаврата с форумната принцеса на чуждиците и научените термини.