История

[bota156]

Бота, ти чу ли ги на какъв език са говорили.. НЕ Е ГРЪК , А УЧИТЕЛЯ МУ ГРЪК..Участват в олимпийските игри на гърците..ТОВА СА ГРАДОВЕ ДЪРЖАВИ И ВСЕКИ ТРУДНО ПРИПОЗНАВА ДРУГИТЕ..Не трябва да ги мерим с днешните мерки.. Траките знаеш ли колко племена са и сигурен ли си на какъв език са говорели всички..Културите в античният свят са много примесени..За съжаление източниците са само гръцки..И защо са писали с гръцки букви..

То и аз говоря и пиша на енгилизки на НИКОГИШ нема да стана англичанин

За езика на пелазгите Херодот пише:

“Какъв език са говорили пелазгите, не мога да кажа със сигурност. . . Ако се съди обаче по останалите живи пелазги. . . трябва да кажем, че те са говорили един варварски език. Щом това е така, жителите на Атика, която е пелазгска земя, с преминаването им към елините, са възприели друг (елински) език.”
(Херодот I, 57-58)

Това е казано 450 години преди Р. Хр.
Гърците, значи, били дошли едно време на полуострова при пелазги, които те или изпъдили, или погърчили.
А Страбон пише за пелазгите:

“Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелства, че те са един стар народ, който е бил разпространен в цяла Елада, особено между етолците в Тесалия.”

Гърците са се постарали да ПРИСВОЯТ ВСИЧКО което могат (като се почне от боговете) а което не могат да УНИЩОЖИЛИ

[Kiro]

Бота, ти чу ли ги на какъв език са говорили.. НЕ Е ГРЪК , А УЧИТЕЛЯ МУ ГРЪК..Участват в олимпийските игри на гърците..ТОВА СА ГРАДОВЕ ДЪРЖАВИ И ВСЕКИ ТРУДНО ПРИПОЗНАВА ДРУГИТЕ..Не трябва да ги мерим с днешните мерки.. Траките знаеш ли колко племена са и сигурен ли си на какъв език са говорели всички..Културите в античният свят са много примесени..За съжаление източниците са само гръцки..И защо са писали с гръцки букви..

[bota156]

АРХЕОЛОГИЯ И ЗАГАДКИ

Македони и траки, наречени гърци поради факта ,че пишели на гръцки и приели елинската култура.

Балх

Координати: 36°45′29″ с. ш. 66°53′56″ и. д. / 36.758056° с. ш. 66.898889° и. д.
Афганистан
Надм. височина 365 m

Балх (на дари: بلخ – Balx) е малък град в провинция Балх, Афганистан, на 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.).

Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден, умрял и погребан там.

След епидемия от малария през 1870-те години почти цялото население на града се изселва и столицата на провинцията се премества в Мазари Шариф.

Днес градът се състои главно от развалини, които никога не са проучвани от професионални археолози.

История на Балх

Градът е населен от дълбока древност. Той от незапомнени времена е столица на забележителната страна Бактрия, прочута със своето плодородие и заемаща стратегическо за търговията и политиката положение в пресечната точка на пътищата свързващи запада, севера, Китай и Индия. В 2200 – 1800 г. пр. Хр. тук процъфтява може би най-старият арийски културен център, наречен днес Бактрийско-маргиански археологически комплекс, древен колкото и първите градове в Индия – Мохенджо-Даро и Харапа. Бактрийското население е говорело арийски език и малка част вероятно такъв близък до езика, ползван днес от буришите Хунза.

В 630 г. пр. Хр. в Балх се е родил Заратустра, създал е тук древната арийска религия зороастризъм, живял е и е погребан в града в 553 г. пр. Хр. Свещената книга на учението Авеста е на бактрийски език, на който са говорели тукашните хора, издигнат до богослужебния авестийски език. При Кир Велики (559 – 530 г. пр. Хр.) страната се присъединява към империята на Ахеменидите и е считана за една от най-важните и богати области.

Тогава тук са преселени и първите групи жители от балканските владения на персийското царство, даже последният персийски цар във времето на настъплението на македонците е провъзгласен тук.

Елинистически Балх
През 329 г. пр.н.е. разгромилият Персийската империя Александър Македонски достига с войските си града. Тук той се влюбва и оженва за Роксана – дъщерята на бактрийския владетел Оксиарт, когото оставя да управлява. Настанява в Балх щаб-квартирата на войската си и заповядва всичките му офицери също да се оженят за местни девойки, което е изпълнено без отлагане.

В 250 г. пр. Хр. Бактрия добива независимостта си от империята на Селевк и Диодот и образува суверенното Гръко-бактрийско царство, към което присъединява обширни области, вкл. Согдиана. Страната става център на елинистическата култура в централна Азия и Балх е нейна столица. Тя има гимназиони, театри, мегарони, украсена е със скулптури, провеждат се вакханалии. При Деметрий царството придобива още слава, като са завладени и обширни територии в Индия – Пенджаб и Арахозия, и държавата прераства в Индо-гръцко царство. Владетелите наред с гръцката култура силно покровителстват будизма, превърнал се в особения Гръко-будизъм и дори един от тях (Менандър I) става будист. От своя страна елинистичното културно влияние на Бактрия се простира не само върху Индия, но дори към Китай. Търговията и транзитните такси от преминаващите по Пътя на коприната злато и стоки обогатяват неимоверно града, но предизвикват борба за власт и междуособици. От царството се обособяват южните му индийски територии и Согдиана, будисткото княжество на Менандър I – Таксила, Арахозия, Пенджаб и Гандхару, а царят на Партия Митридат I откъсва Маргиана.
Индо-гръцката и гръко-бактрийската част стигат до война.
В държавата се обособяват около 9 владетелски територии и тя постепенно запада.
В 130 г. пр. Хр. започват нашествия на други арийци – скитите и най-далекоизточните народи на бялата раса – тохарите, наричани от съседите им китайци юеджи.
125 г. пр. Хр. под натиска на нашествениците цар Хелиокъл I изоставя столицата и управлява от Кабул остатъците от индийските си земи, което условно се приема за край на държавата.

Арийско-елинистически Балх
Тохарите остават в Бактрия, а повечето от скитите напредват на югоизток в северен Пакистан и създават свои индо-скитски княжества, първоначално номинално признаващи върховенството на индо-гръцките царе. Наследниците на Хелиокъл запазват някаква власт и дори си връщат контрола над западните краища на Индо-гръцкото царство, но държавата се разпада на малки владения, а обширна област включваща и индийски територии е заета от новото Индо-скитско царство на източните скити, наричани тук саки.

Последният бактрийски индо-гръцки цар, управляващ в западните земи, влиза в съюз и става васал на Китай, но в 70 г. пр. Хр. е свален от елинизираните тохари. Около 80 г. пр. Хр. за кратко, а в 55 г. пр. Хр. окончателно, скитите установяват контрол над северозападните индо-гръцки територии. В централните области индо-гръцката власт на Хипострат окончателно е ликвидирана към 50 г. пр. Хр. На изток скитите се справят със Стратон II до 10 г. пр. Хр., но и в I век оцеляват някои от малките индо-гръцки господари, като Феодам в северен Гандхар. Така Скитите Саки, без да прекъсват напълно епохата на елинизма, разпростират своето номадско господство на териториите на Бактрия, Согдиана, Арахосия, Гандхар, Кашмир, Пенджаб, Раджастан, Таксила и Гуджарат, от Бамиан до Матхура и Паталипутра, а южните области на днешния Афганистан започват да се наричат „Сакастан“.

През 1 век пр.н.е. партите възстановават Персийската империя и започват да си проправят път в източните земи, заемани от индо-скитите и тохарите юечжи. Те завладяват цяла Бактрия и значителни територии в Северна Индия. Около 20 г. пр. Хр. Гондофар I, управител на Сакастан, и васал на скитите саки, завладява голяма част от царството им: Аркозия, Сакастан (съвр. Систан), Синдх, Кабул и Пенджаб (без източната част). Обявява се за император и основава Индо-партско царство. Столицата му почти през цялото време на съществуването му е Таксила и едва към края е преместена в Кабул. По време на царството много от скитската и друга аристокрация остават на власт, включително бившият управляващ скитски род, като полагат клетва за вярност. След смъртта на основателя държавата започва да се разпада и последните царе управляват само Сакастан и Кандахар. Завоювано е от Кушаните преди 100 г.сл. Хр., но има благородници запазили позициите си.

Към 135 – 130 г. пр. Хр. тохарските князе започват да навлизат в Бактрия и да изтласкват раздробените елинистически владетели на югоизток, като окупират западните части на индо-гръцката държава. В крайна сметка страдащата от вътрешни борби, заплашвана от младото Партско царство и ударена от скитите страна се превръща в мозайка от различни владения, а новите завоеватели, заемайки все повече части от Бактрия, преди да са организирали обща държава, попадат дълбоко в тази нова среда, усядат и започват да се елинизират.

Юеджи достигнали елинското царство от гръко-бактрийската династия в Бактрия (територия на север от Афганистан и Узбекистан ) около 135 г. пр . Н. Е. И прогонили окупиращите гърци, които се заселили в басейна на река Инд (съвременен Пакистан ). източната част на индо-гръцкото царство .

По-късно страната е наричана по тяхното име Тохаристан. Един от тохарските князе кушанският предводител Куджула Кадфиз в самото начало на 1 век сл. Хр. подчинил 4-те други княжества създадени от народа му в Бактрия и дребните владения на някои гръцки династии, съюзил се с гръко-бактрийския владетел Гермей в отстояване независимостта срещу експанзията на Партския цар и му помогнал да обедини около своето други гръко-бактрийски княжества. След смъртта му го наследил и в 47 г.сл. Хр. съединил двете царства и положил началото на Кушанската будистко-елинистична империя с обширна територия, обхващаща западен Китай, средна Азия и Индия, без южните ѝ части. С военната и икономическа сила, богатия си духовен живот и блестяща архитектура, тя станала една от четирите най-значими държави в античния свят наравно с Рим, Китай и Персия. В 3 век сл. Хр. империята започва да запада и все по-трудно устоява на персийския натиск, когато я удрят ефталитите, наричани и бели хуни. Към 425 г. те унищожават отслабналата кушанска държава и завладяват Бактрия. За наследници на кушаните се сочат днешните гуджарати.

......

Хелиокъл I изоставя Бактира и премества столицата в долината на Кабул , от която управлява своите индийски владения. След като изоставил бактрийската територия, той се смята за последния гръко-бактрийски владетел, въпреки че няколко от неговите потомци, преместили се в Хиндукуш , съставлявали западната част на Индо-гръцкото царство ; последният от тези владетели, Ермео, ще царува до 70 г. пр. н. е. , когато юеджите отново ще нахлуят на територията му, в Паропамисадите (източните индо-гърци ще се съпротивляват до 10 г. сл. н. е. в Пенджаб ).

https://www.wikizero.com/…/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B0…

Киро кои са тези гърци ходили в бактрия/пакистан. АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ НЕ Е ГРЪК. БАЩА МУ НЕ ЗНАЕ БЪКЕЛ гръчки, а си джаба на тракийски. Оня същия "изчезнал" език

[Kiro]

АРХЕОЛОГИЯ И ЗАГАДКИ

Македони и траки, наречени гърци поради факта ,че пишели на гръцки и приели елинската култура.

Балх

Координати: 36°45′29″ с. ш. 66°53′56″ и. д. / 36.758056° с. ш. 66.898889° и. д.
Афганистан
Надм. височина 365 m

Балх (на дари: بلخ – Balx) е малък град в провинция Балх, Афганистан, на 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.).

Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден, умрял и погребан там.

След епидемия от малария през 1870-те години почти цялото население на града се изселва и столицата на провинцията се премества в Мазари Шариф.

Днес градът се състои главно от развалини, които никога не са проучвани от професионални археолози.

История на Балх

Градът е населен от дълбока древност. Той от незапомнени времена е столица на забележителната страна Бактрия, прочута със своето плодородие и заемаща стратегическо за търговията и политиката положение в пресечната точка на пътищата свързващи запада, севера, Китай и Индия. В 2200 – 1800 г. пр. Хр. тук процъфтява може би най-старият арийски културен център, наречен днес Бактрийско-маргиански археологически комплекс, древен колкото и първите градове в Индия – Мохенджо-Даро и Харапа. Бактрийското население е говорело арийски език и малка част вероятно такъв близък до езика, ползван днес от буришите Хунза.

В 630 г. пр. Хр. в Балх се е родил Заратустра, създал е тук древната арийска религия зороастризъм, живял е и е погребан в града в 553 г. пр. Хр. Свещената книга на учението Авеста е на бактрийски език, на който са говорели тукашните хора, издигнат до богослужебния авестийски език. При Кир Велики (559 – 530 г. пр. Хр.) страната се присъединява към империята на Ахеменидите и е считана за една от най-важните и богати области.

Тогава тук са преселени и първите групи жители от балканските владения на персийското царство, даже последният персийски цар във времето на настъплението на македонците е провъзгласен тук.

Елинистически Балх
През 329 г. пр.н.е. разгромилият Персийската империя Александър Македонски достига с войските си града. Тук той се влюбва и оженва за Роксана – дъщерята на бактрийския владетел Оксиарт, когото оставя да управлява. Настанява в Балх щаб-квартирата на войската си и заповядва всичките му офицери също да се оженят за местни девойки, което е изпълнено без отлагане.

В 250 г. пр. Хр. Бактрия добива независимостта си от империята на Селевк и Диодот и образува суверенното Гръко-бактрийско царство, към което присъединява обширни области, вкл. Согдиана. Страната става център на елинистическата култура в централна Азия и Балх е нейна столица. Тя има гимназиони, театри, мегарони, украсена е със скулптури, провеждат се вакханалии. При Деметрий царството придобива още слава, като са завладени и обширни територии в Индия – Пенджаб и Арахозия, и държавата прераства в Индо-гръцко царство. Владетелите наред с гръцката култура силно покровителстват будизма, превърнал се в особения Гръко-будизъм и дори един от тях (Менандър I) става будист. От своя страна елинистичното културно влияние на Бактрия се простира не само върху Индия, но дори към Китай. Търговията и транзитните такси от преминаващите по Пътя на коприната злато и стоки обогатяват неимоверно града, но предизвикват борба за власт и междуособици. От царството се обособяват южните му индийски територии и Согдиана, будисткото княжество на Менандър I – Таксила, Арахозия, Пенджаб и Гандхару, а царят на Партия Митридат I откъсва Маргиана.
Индо-гръцката и гръко-бактрийската част стигат до война.
В държавата се обособяват около 9 владетелски територии и тя постепенно запада.
В 130 г. пр. Хр. започват нашествия на други арийци – скитите и най-далекоизточните народи на бялата раса – тохарите, наричани от съседите им китайци юеджи.
125 г. пр. Хр. под натиска на нашествениците цар Хелиокъл I изоставя столицата и управлява от Кабул остатъците от индийските си земи, което условно се приема за край на държавата.

Арийско-елинистически Балх
Тохарите остават в Бактрия, а повечето от скитите напредват на югоизток в северен Пакистан и създават свои индо-скитски княжества, първоначално номинално признаващи върховенството на индо-гръцките царе. Наследниците на Хелиокъл запазват някаква власт и дори си връщат контрола над западните краища на Индо-гръцкото царство, но държавата се разпада на малки владения, а обширна област включваща и индийски територии е заета от новото Индо-скитско царство на източните скити, наричани тук саки.

Последният бактрийски индо-гръцки цар, управляващ в западните земи, влиза в съюз и става васал на Китай, но в 70 г. пр. Хр. е свален от елинизираните тохари. Около 80 г. пр. Хр. за кратко, а в 55 г. пр. Хр. окончателно, скитите установяват контрол над северозападните индо-гръцки територии. В централните области индо-гръцката власт на Хипострат окончателно е ликвидирана към 50 г. пр. Хр. На изток скитите се справят със Стратон II до 10 г. пр. Хр., но и в I век оцеляват някои от малките индо-гръцки господари, като Феодам в северен Гандхар. Така Скитите Саки, без да прекъсват напълно епохата на елинизма, разпростират своето номадско господство на териториите на Бактрия, Согдиана, Арахосия, Гандхар, Кашмир, Пенджаб, Раджастан, Таксила и Гуджарат, от Бамиан до Матхура и Паталипутра, а южните области на днешния Афганистан започват да се наричат „Сакастан“.

През 1 век пр.н.е. партите възстановават Персийската империя и започват да си проправят път в източните земи, заемани от индо-скитите и тохарите юечжи. Те завладяват цяла Бактрия и значителни територии в Северна Индия. Около 20 г. пр. Хр. Гондофар I, управител на Сакастан, и васал на скитите саки, завладява голяма част от царството им: Аркозия, Сакастан (съвр. Систан), Синдх, Кабул и Пенджаб (без източната част). Обявява се за император и основава Индо-партско царство. Столицата му почти през цялото време на съществуването му е Таксила и едва към края е преместена в Кабул. По време на царството много от скитската и друга аристокрация остават на власт, включително бившият управляващ скитски род, като полагат клетва за вярност. След смъртта на основателя държавата започва да се разпада и последните царе управляват само Сакастан и Кандахар. Завоювано е от Кушаните преди 100 г.сл. Хр., но има благородници запазили позициите си.

Към 135 – 130 г. пр. Хр. тохарските князе започват да навлизат в Бактрия и да изтласкват раздробените елинистически владетели на югоизток, като окупират западните части на индо-гръцката държава. В крайна сметка страдащата от вътрешни борби, заплашвана от младото Партско царство и ударена от скитите страна се превръща в мозайка от различни владения, а новите завоеватели, заемайки все повече части от Бактрия, преди да са организирали обща държава, попадат дълбоко в тази нова среда, усядат и започват да се елинизират.

Юеджи достигнали елинското царство от гръко-бактрийската династия в Бактрия (територия на север от Афганистан и Узбекистан ) около 135 г. пр . Н. Е. И прогонили окупиращите гърци, които се заселили в басейна на река Инд (съвременен Пакистан ). източната част на индо-гръцкото царство .

По-късно страната е наричана по тяхното име Тохаристан. Един от тохарските князе кушанският предводител Куджула Кадфиз в самото начало на 1 век сл. Хр. подчинил 4-те други княжества създадени от народа му в Бактрия и дребните владения на някои гръцки династии, съюзил се с гръко-бактрийския владетел Гермей в отстояване независимостта срещу експанзията на Партския цар и му помогнал да обедини около своето други гръко-бактрийски княжества. След смъртта му го наследил и в 47 г.сл. Хр. съединил двете царства и положил началото на Кушанската будистко-елинистична империя с обширна територия, обхващаща западен Китай, средна Азия и Индия, без южните ѝ части. С военната и икономическа сила, богатия си духовен живот и блестяща архитектура, тя станала една от четирите най-значими държави в античния свят наравно с Рим, Китай и Персия. В 3 век сл. Хр. империята започва да запада и все по-трудно устоява на персийския натиск, когато я удрят ефталитите, наричани и бели хуни. Към 425 г. те унищожават отслабналата кушанска държава и завладяват Бактрия. За наследници на кушаните се сочат днешните гуджарати.

......

Хелиокъл I изоставя Бактира и премества столицата в долината на Кабул , от която управлява своите индийски владения. След като изоставил бактрийската територия, той се смята за последния гръко-бактрийски владетел, въпреки че няколко от неговите потомци, преместили се в Хиндукуш , съставлявали западната част на Индо-гръцкото царство ; последният от тези владетели, Ермео, ще царува до 70 г. пр. н. е. , когато юеджите отново ще нахлуят на територията му, в Паропамисадите (източните индо-гърци ще се съпротивляват до 10 г. сл. н. е. в Пенджаб ).

https://www.wikizero.com/…/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B0…

[Evgo]

Много си прав, другарю. БАН бълваше могъщи технологии, верно е. Страшни мозъци, по една рационализация на седмица, за нови изобретения да не говорим - милиони, да не кажа милиарди. Бяхме доста богати, всеки с къща еднофамилна, американските филми тука ги снимаха защото декорът беше по-убедителен. Магазините пълни, от пиле мляко, спомням си добре, що Тоблерони изядохме по 6ст. парчето. Страхотна индустрия, заводи като от друга галактика, продуктите капиталистите ги изкупуваха от поточните линии направо - просто жестоко качество и се избиваха за него. Сега всичко окрадоха и доминират на световния пазар с комунистическите разработки. За модерни оръжия да не говорим, лазерното насочване го изобретиха пак в БАН, но после американците ни откраднаха технологиите. Нямаше нищо по-качествено от българската техника и стоки за бита, за облекло да не говорим (Панака биеше Левиса и затова го затриха). Всеки знае, че има и до момента мотокари на Балканкар, на които не им е наливано гориво и не им е сменяно маслото и не са видели ремонт, просто си вървят оттогава 40-50 г. на самотек - става дума за тайна разработка на БАН, нещо като Тесла, но по-добра и най-важното - наш, социалистически продукт, а не средство за експлоатация на народите.

Всички помним добре, но се правим, че сме забравили, не знам защо.... Добре, че има хора като вас, да ни припомнят колко хубаво беше тогаз ....

Въпреки, че мнението е старо, не съм съгласен с теб.

Наистина руската техника и част от българската беше зле, но например прахосмукачките Тайфун и Ладите бяха ОК за времето си.

Текстилната промишленост беше много добра, има пердета, килими и отдеала от социализма с перфектно качесто и още се ползват (ако си ги пазил за нови). Нямаше безработица, хората бяха спокойни, с много хубава демография. А сега?

И нямаше такова опростачване и пошлост.

Може да е нямало тублерони, но шоколадите Крава и Аеро, Троен лешник, Пияни вишни и Гарниран лешник също бяха вкусни.

Мога да изброявам и още, но вие добре знаете тези неща,

[Grosss]

Още тогава е имало различни клонове на българите. Възможно е дори да са отделни народи, приели общия сакрален етноним.

Имаме 2 клона на българите.След разгрома на Акад и нашествието на семитските племена от Ханаан българите поемат на изток като една част от
тях се заселва в Бактрия а другата прехвърля големите планини и се заселва на североизток от Китай в п-в Корея.Тия вторите китайците наричат
народът сунню или хуните.Тия владеят 200 г Китай и при кан Мотун създават първата Хунска империя.От тях произлизат родовете Дуло,Вокил и т.н,
говорят на тюрски и се кланят на Тангра.Тия в Бактрия приемат зороастризма като религия,пишат на гръцки,говорят на друг език.Тюрките или огузите
прозлизат от Северозападен Китай от така наречените ойгури,те също вярват в Тангра ,говорят на тюрски и се женят за българки/хунки/.От тях прозлизат маджарите. В началото на новата ера прогонени от китайците хуните,българите и част от ойгурите през прохода Дервент на Кавказ
навлизат в Европа и започват война първо срещу аланите,остготите и Рим.

[Trakatrak]

200 г преди 681г българите са били васали на огузите/тюрките/.Кубрат отхвърля тази зависимост и подчинява огузите в границите на Велика България.

Още тогава е имало различни клонове на българите. Възможно е дори да са отделни народи, приели общия сакрален етноним.

[Grosss]

200 г преди 681г българите са били васали на огузите/тюрките/.Кубрат отхвърля тази зависимост и подчинява огузите в границите на Велика България.

[Grosss]

Една хубава новина за всички родолюбци:

България е съществувала поне 200 години преди 681 г.
Това ще учат от новото помагало по история „Моята България“ децата след 5 клас.

В наши дни стават все по-добри разчитания на историческите извори и все повече учени започват да говорят за автентичната българска история, неповлияна от въздействието на различни фактори и чужди школи. Българската академия на науките има специален сайт, на който могат да се видят различни извори, а историците имат свободата да публикуват изследванията си, свързани с тях. Това коментира в интервю за Дарик радио доц. д-р Vesselina Vachkova от Института за исторически изследвания на БАН и директор на историческия музей в Перущица.

Тя е и съавтор на новото учебно помагало, което представя на широката публика интересни факти за историята на народа ни, от праисторическата епоха по българските земи до рухването на тоталитарната система у нас.
Някои от доказателства се публикуват за първи път. Учебното помагало се издава от Фондация Българска Памет и издателска група „Просвета“, по идея на Д-р Милен Врабевски.

Немският романтизъм създава ореола на великата гръцка цивилизация, от там и на великата римска цивилизация, така всички цивилизации преди тях остават в сянка – това са тази на траките на Балканите и на етруските племена на Апенинския полуостров. Така доц. Вачкова отговори на въпроса, защо темата за цивилизацията на траките е табу, както и фактът, че те са имали писменост.

Палеобалканската писменост е със сигурност най-старата. Тя предшества познатите Линеар А, ползван на о. Крит и Линеар Б. Вече никой не оспорва и съществуването на Библията на бесите, уточни тя. Гръцките извори обаче са тези, които никога не забравят да споменат, че писмеността им не е дадена от финикийците, а от траките. Факт е, че Свети Йоан Златоуст проповядва на тракийски език, а Константин Кирил Философ, в своята реч в защита на славянската писменост, също изброява създателите на гръцката азбука – всички те са древни тракийски мъдреци, твърди доц. Веселина Вачкова. Редица изследователи доказват как се развива писмената система на нашите деди до времето на Светите братя Кирил и Методий. Според нея съвременните жители на България, несъмнено сме потомци на траките – факт, който дълго се неглижира от науката у нас. В новото учебно помагало не пише, че траките са "претопени" от прабългарите и славяните, както сме учили поколения българи.

Доц. Вачкова изследва и разпространението на ранното християнството в България. Още в първи век след новата ера на територията на днешната държава са съществували няколко апостолски църкви. Известни са в Одесос на св. Апостол Андрей, в Августа Траяна, във Филипопол и Сердика, където е апостол Св. Климент, станал по-късно известен като Климент Римски.

По повод хипотезата на някои изследователи, че Апостол Павел е извършил едно от първите покръствания във водите на река Марица, доц. Вачкова заяви, че много е възможно в изворите да се споменава наистина Филипопол, а не гръцкият град Филипи, тъй като апостолите в първите векове на новата ера са посещавали големите градове в древността.

Има данни, че първата християнска община на територията на днешен Пловдив, е създадена между 30 – 54 г. и апостол Ерм е първият епископ по тези земи.

Новото издание разкрива и още един сензационен факт. Има запазен договор от 480 г., подписан между българския цар Божан и един от най-известните ранни източноримски императори Зенон. Според гръцкия историк Йоан Антиохийски Зенон извикал българите за съюзници (ок. 480 – 1 г.) срещу готите, които по това време опустошавали тракийските градове. Тази година е важен маркер за историците, по който трябва да се преразгледа и времето, което се определя за начало на българската държава, категорична е доц. Вачкова. За признаване на една държава в древността често се счита годината на политически или военен договор, която тя сключва с някоя от великите сили в даденото историческо време (в този случай – с Източната римска империя – Византия). В потвърждение на тезата, че държава на българите има преди 681 г., са и изображенията на карти от V и VI век, които показват ясно провинция България. През 681 година, когато официалната история смята, че е образувана българската държава, се провежда VI - ия Вселенския събор в Константинопол по повод ерестта на монофизитите. Този събор утвърждава и православното учение. През 681 г. се състои и битката при Онгъла, при която, както всички сме учили, водената от Константин IV Погонат 40-хилядна византийска армия е разгромена и империята е принудена да подпише мирен договор, по силата на който "се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава".

Като византолог доц. Вачкова доказва и тезата, че византийските императори Лъв I Бес, Максимин Трак, и Константин Велики имат тракийски произход. За Максимин Трак всеки любител на историята е чел, че той не е имал знатен произход и неслучайно се нарича Тракиецът, а според изследователката, не е случайно и името на Лъв I Бес. Известно е, че имената на римските императори са подсказвали техния произход, а едно от най-известните тракийски племена по нашите земи са бесите.
Това означава, че в известен период от историята, може да говорим за Тракизация на Рим, а не на романизиране на Тракия и Балканите, коментира историчката.

В 105 г след Н.Е Рим завладява Дакия.В 160 г след н.е под напора на хуно-българите Рим изтегля всичките си войски от Дакия и с нея на юг
от р.Дунав се евакуира голяма част от тракииското население.Река Дунав се превръща в северна граница на Рим и всичко на север от нея
от Унгарската пуста до Камчатка първо е било Хунска империя,Огузска империя,Велика България и Аварски хаганат.В наше време там се намират Руските държави,Унгария,Полша и Румъния.

[Kiro]

Една хубава новина за всички родолюбци:

България е съществувала поне 200 години преди 681 г.
Това ще учат от новото помагало по история „Моята България“ децата след 5 клас.

В наши дни стават все по-добри разчитания на историческите извори и все повече учени започват да говорят за автентичната българска история, неповлияна от въздействието на различни фактори и чужди школи. Българската академия на науките има специален сайт, на който могат да се видят различни извори, а историците имат свободата да публикуват изследванията си, свързани с тях. Това коментира в интервю за Дарик радио доц. д-р Vesselina Vachkova от Института за исторически изследвания на БАН и директор на историческия музей в Перущица.

Тя е и съавтор на новото учебно помагало, което представя на широката публика интересни факти за историята на народа ни, от праисторическата епоха по българските земи до рухването на тоталитарната система у нас.
Някои от доказателства се публикуват за първи път. Учебното помагало се издава от Фондация Българска Памет и издателска група „Просвета“, по идея на Д-р Милен Врабевски.

Немският романтизъм създава ореола на великата гръцка цивилизация, от там и на великата римска цивилизация, така всички цивилизации преди тях остават в сянка – това са тази на траките на Балканите и на етруските племена на Апенинския полуостров. Така доц. Вачкова отговори на въпроса, защо темата за цивилизацията на траките е табу, както и фактът, че те са имали писменост.

Палеобалканската писменост е със сигурност най-старата. Тя предшества познатите Линеар А, ползван на о. Крит и Линеар Б. Вече никой не оспорва и съществуването на Библията на бесите, уточни тя. Гръцките извори обаче са тези, които никога не забравят да споменат, че писмеността им не е дадена от финикийците, а от траките. Факт е, че Свети Йоан Златоуст проповядва на тракийски език, а Константин Кирил Философ, в своята реч в защита на славянската писменост, също изброява създателите на гръцката азбука – всички те са древни тракийски мъдреци, твърди доц. Веселина Вачкова. Редица изследователи доказват как се развива писмената система на нашите деди до времето на Светите братя Кирил и Методий. Според нея съвременните жители на България, несъмнено сме потомци на траките – факт, който дълго се неглижира от науката у нас. В новото учебно помагало не пише, че траките са "претопени" от прабългарите и славяните, както сме учили поколения българи.

Доц. Вачкова изследва и разпространението на ранното християнството в България. Още в първи век след новата ера на територията на днешната държава са съществували няколко апостолски църкви. Известни са в Одесос на св. Апостол Андрей, в Августа Траяна, във Филипопол и Сердика, където е апостол Св. Климент, станал по-късно известен като Климент Римски.

По повод хипотезата на някои изследователи, че Апостол Павел е извършил едно от първите покръствания във водите на река Марица, доц. Вачкова заяви, че много е възможно в изворите да се споменава наистина Филипопол, а не гръцкият град Филипи, тъй като апостолите в първите векове на новата ера са посещавали големите градове в древността.

Има данни, че първата християнска община на територията на днешен Пловдив, е създадена между 30 – 54 г. и апостол Ерм е първият епископ по тези земи.

Новото издание разкрива и още един сензационен факт. Има запазен договор от 480 г., подписан между българския цар Божан и един от най-известните ранни източноримски императори Зенон. Според гръцкия историк Йоан Антиохийски Зенон извикал българите за съюзници (ок. 480 – 1 г.) срещу готите, които по това време опустошавали тракийските градове. Тази година е важен маркер за историците, по който трябва да се преразгледа и времето, което се определя за начало на българската държава, категорична е доц. Вачкова. За признаване на една държава в древността често се счита годината на политически или военен договор, която тя сключва с някоя от великите сили в даденото историческо време (в този случай – с Източната римска империя – Византия). В потвърждение на тезата, че държава на българите има преди 681 г., са и изображенията на карти от V и VI век, които показват ясно провинция България. През 681 година, когато официалната история смята, че е образувана българската държава, се провежда VI - ия Вселенския събор в Константинопол по повод ерестта на монофизитите. Този събор утвърждава и православното учение. През 681 г. се състои и битката при Онгъла, при която, както всички сме учили, водената от Константин IV Погонат 40-хилядна византийска армия е разгромена и империята е принудена да подпише мирен договор, по силата на който "се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава".

Като византолог доц. Вачкова доказва и тезата, че византийските императори Лъв I Бес, Максимин Трак, и Константин Велики имат тракийски произход. За Максимин Трак всеки любител на историята е чел, че той не е имал знатен произход и неслучайно се нарича Тракиецът, а според изследователката, не е случайно и името на Лъв I Бес. Известно е, че имената на римските императори са подсказвали техния произход, а едно от най-известните тракийски племена по нашите земи са бесите.
Това означава, че в известен период от историята, може да говорим за Тракизация на Рим, а не на романизиране на Тракия и Балканите, коментира историчката.

[Kiro]

Но Раковски не доживял това — той издъхнал от охтика на 9 Октомврий 1867 г. в къщата на братя Мустафови в едни хубави лозя до с. Филарет край Букурещ.
На следващия ден го погребали. Разправят, че на погребението му ся стекли хиляди хора, сите българи в Букурещ, и приятели, и неприятели. Но кога след няколко дни продавали на търг имуществото му за дългове — книгите му, униформите му, оружието му, — никой българин ся не явил нищо да купи, при все че за миллионерите от Добродетелната дружина туй би било шега работа. Сите вещи на Раковски били изкупени от случайни власи и така ся разпилели. Тъй свършил живота си Г. С. Раковски, кой е най-големият български револуционер.
Е, сега вече знайш. И прочия, тъй като гледам, макар той да е патил доста и от турци — но ти що очакваш? те си царството бранят!, — ала най-много е патил от български чорбаджии, кои са го с клевета в затвор фърлили и за малко не са го затрили. Биха го направили, ако на тях беше останало. Добър е Господ, че властта е била в ръце турков, а не в техни. Че тогаз да видиш! Запомни от мен: няма по-голям душманин на света от богат българин! На чуждите гъзодавец, на своите жесток изедник! Е виж в „Пътника“; къде разправя Раковски за еленските чорбаджии. Тия си били разделили селците от околните села на своя рая — по 100, 200, че и повече домородства на чорбаджия. Тий ся и така зовяли — рая чорбаджи Юрданова, рая хаджи Атанасова, и прочия. Два пъти рая — веднаж турков, веднаж на тия еленски панове. Сие чорбаджии изплащали в Търново сите данъци, дължими от еленските села, след което налагали на селците свои си данъци, каквито си искат, двойно и тройно по-големи. Карали ги да им работят тлъка (без заплата) по лозята и нивите. Земали им по няколко пъти в годината определен брой (кой го те определят, сещай ся!) овце, прасета, кокошки, както и сирене и масло, и сякакви произведения земледелия. Тъй ги заробили направо. Тия домородства преминавали в наследство от баща на син като тяхна собственост. И тъй извъртяли работата, че сите селяни, от коих тия не са правили нищо друго, освен да грабят, са им в то же време длъжници! Дългове им дължат! А за що? Бог знай. Но те не могат и да изплатят тез дългове, защо еленските чорбаджии не пускат в тия села никакви търговци, които да изкупуват едно или друго, а сами изкупуват произведенията им на много подбиена цена. И тъй ония хора робуват, а българските чорбаджии процветяват на техен гръб. Ах, какъв калъч тряба да играй тука! Защо основни врагове българскому народу са не турци, а исти български чорбаджии. С тях как ще ся излезе наглава аз не знам. С коление и бесение. Брате, человеческий свят ся лесно превръща в зверилник! Докато туй не си разбрал, нищо не си разбрал. Оставиш ли тез алчни маймуни да ся ширят на свобода, те превръщат человеческий свят в зверилник. Защо не могат ся награби, алчността им няма край. Те, разумей ся, друго ш’ти говорят, че собственост е свята, и прочия. Но само тяхната е свята, твойта не е. Твойта те ще я грабнат при първа възможност. Ей тез на са превърнали света в зверилник. А в зверилника как ся действува? Видиш ли го, че има над 100 тисящи гроша, обеси го. Крадец е и читаком съюзник. Но после те ще ся жалват: „Ах, ще рекат, що с нас сториха! Несправедливост голяма!“ Несправедливост ли? А ти как ги зе, байно, тия парици? Как натрупа туй имане? Че често и от ден до пладне. С работа? С ум голям? Случва ся и туй, но много рядко. А най-вече с кражби, лъжи, далавери, клевети и измами, тъй си го натрупал! Като влък същий! Те като някои хищници горски отвличат стадо на овчядушний народ, и тъй ся хранят и дебелеят. А ти с хищниците що правиш? — Гониш ги с вълкодави!

[mia11]

"Докато ние тук, в България, все още оцеляваме в този промеждутък на: “Ами сега, накъде да гледаме? На изток ли да гледаме? Ами сега, да гледаме на запад?”.
Разбрахме, че Запада не ни носи нищо кой знае какво. И отново има едно такова връщане към себе си: “Защо сме ние?; Откъде сме ние? - което е ценното за това да се върнем към Корените си.
Преди седмица мисля, имаше годишнина на Кольо Фичето. Той е един от най-интересните личности - висш посветен. И тогава прочетох една негова мисъл:
“Който няма корен, не връзва плод.”
И тогава се замислих за това какво значи “да се върнеш при корена си?” - Значи, отново да дадеш плод.
Какъв плод ще дадем ние? Ами онова, което сме го съхранили. - Което някога е било наше, тръгнало е от нас, съхранили сме го, и сега отново е дошъл момента то да върже плод."

https://portal12.bg/publikatsii/%D0%...x9IvAzkWvItMW0

ПП Богомилите винаги са били тука и сега пак са тук.

[Kiro]

Но Раковски не доживял това — той издъхнал от охтика на 9 Октомврий 1867 г. в къщата на братя Мустафови в едни хубави лозя до с. Филарет край Букурещ.
На следващия ден го погребали. Разправят, че на погребението му ся стекли хиляди хора, сите българи в Букурещ, и приятели, и неприятели. Но кога след няколко дни продавали на търг имуществото му за дългове — книгите му, униформите му, оружието му, — никой българин ся не явил нищо да купи, при все че за миллионерите от Добродетелната дружина туй би било шега работа. Сите вещи на Раковски били изкупени от случайни власи и така ся разпилели. Тъй свършил живота си Г. С. Раковски, кой е най-големият български револуционер.
Е, сега вече знайш. И прочия, тъй като гледам, макар той да е патил доста и от турци — но ти що очакваш? те си царството бранят!, — ала най-много е патил от български чорбаджии, кои са го с клевета в затвор фърлили и за малко не са го затрили. Биха го направили, ако на тях беше останало. Добър е Господ, че властта е била в ръце турков, а не в техни. Че тогаз да видиш! Запомни от мен: няма по-голям душманин на света от богат българин! На чуждите гъзодавец, на своите жесток изедник! Е виж в „Пътника“; къде разправя Раковски за еленските чорбаджии. Тия си били разделили селците от околните села на своя рая — по 100, 200, че и повече домородства на чорбаджия. Тий ся и така зовяли — рая чорбаджи Юрданова, рая хаджи Атанасова, и прочия. Два пъти рая — веднаж турков, веднаж на тия еленски панове. Сие чорбаджии изплащали в Търново сите данъци, дължими от еленските села, след което налагали на селците свои си данъци, каквито си искат, двойно и тройно по-големи. Карали ги да им работят тлъка (без заплата) по лозята и нивите. Земали им по няколко пъти в годината определен брой (кой го те определят, сещай ся!) овце, прасета, кокошки, както и сирене и масло, и сякакви произведения земледелия. Тъй ги заробили направо. Тия домородства преминавали в наследство от баща на син като тяхна собственост. И тъй извъртяли работата, че сите селяни, от коих тия не са правили нищо друго, освен да грабят, са им в то же време длъжници! Дългове им дължат! А за що? Бог знай. Но те не могат и да изплатят тез дългове, защо еленските чорбаджии не пускат в тия села никакви търговци, които да изкупуват едно или друго, а сами изкупуват произведенията им на много подбиена цена. И тъй ония хора робуват, а българските чорбаджии процветяват на техен гръб. Ах, какъв калъч тряба да играй тука! Защо основни врагове българскому народу са не турци, а исти български чорбаджии. С тях как ще ся излезе наглава аз не знам. С коление и бесение. Брате, человеческий свят ся лесно превръща в зверилник! Докато туй не си разбрал, нищо не си разбрал. Оставиш ли тез алчни маймуни да ся ширят на свобода, те превръщат человеческий свят в зверилник. Защо не могат ся награби, алчността им няма край. Те, разумей ся, друго ш’ти говорят, че собственост е свята, и прочия. Но само тяхната е свята, твойта не е. Твойта те ще я грабнат при първа възможност. Ей тез на са превърнали света в зверилник. А в зверилника как ся действува? Видиш ли го, че има над 100 тисящи гроша, обеси го. Крадец е и читаком съюзник. Но после те ще ся жалват: „Ах, ще рекат, що с нас сториха! Несправедливост голяма!“ Несправедливост ли? А ти как ги зе, байно, тия парици? Как натрупа туй имане? Че често и от ден до пладне. С работа? С ум голям? Случва ся и туй, но много рядко. А най-вече с кражби, лъжи, далавери, клевети и измами, тъй си го натрупал! Като влък същий! Те като някои хищници горски отвличат стадо на овчядушний народ, и тъй ся хранят и дебелеят. А ти с хищниците що правиш? — Гониш ги с вълкодави!

[Kiro]

Но Раковски не доживял това — той издъхнал от охтика на 9 Октомврий 1867 г. в къщата на братя Мустафови в едни хубави лозя до с. Филарет край Букурещ.
На следващия ден го погребали. Разправят, че на погребението му ся стекли хиляди хора, сите българи в Букурещ, и приятели, и неприятели. Но кога след няколко дни продавали на търг имуществото му за дългове — книгите му, униформите му, оружието му, — никой българин ся не явил нищо да купи, при все че за миллионерите от Добродетелната дружина туй би било шега работа. Сите вещи на Раковски били изкупени от случайни власи и така ся разпилели. Тъй свършил живота си Г. С. Раковски, кой е най-големият български револуционер.
Е, сега вече знайш. И прочия, тъй като гледам, макар той да е патил доста и от турци — но ти що очакваш? те си царството бранят!, — ала най-много е патил от български чорбаджии, кои са го с клевета в затвор фърлили и за малко не са го затрили. Биха го направили, ако на тях беше останало. Добър е Господ, че властта е била в ръце турков, а не в техни. Че тогаз да видиш! Запомни от мен: няма по-голям душманин на света от богат българин! На чуждите гъзодавец, на своите жесток изедник! Е виж в „Пътника“; къде разправя Раковски за еленските чорбаджии. Тия си били разделили селците от околните села на своя рая — по 100, 200, че и повече домородства на чорбаджия. Тий ся и така зовяли — рая чорбаджи Юрданова, рая хаджи Атанасова, и прочия. Два пъти рая — веднаж турков, веднаж на тия еленски панове. Сие чорбаджии изплащали в Търново сите данъци, дължими от еленските села, след което налагали на селците свои си данъци, каквито си искат, двойно и тройно по-големи. Карали ги да им работят тлъка (без заплата) по лозята и нивите. Земали им по няколко пъти в годината определен брой (кой го те определят, сещай ся!) овце, прасета, кокошки, както и сирене и масло, и сякакви произведения земледелия. Тъй ги заробили направо. Тия домородства преминавали в наследство от баща на син като тяхна собственост. И тъй извъртяли работата, че сите селяни, от коих тия не са правили нищо друго, освен да грабят, са им в то же време длъжници! Дългове им дължат! А за що? Бог знай. Но те не могат и да изплатят тез дългове, защо еленските чорбаджии не пускат в тия села никакви търговци, които да изкупуват едно или друго, а сами изкупуват произведенията им на много подбиена цена. И тъй ония хора робуват, а българските чорбаджии процветяват на техен гръб. Ах, какъв калъч тряба да играй тука! Защо основни врагове българскому народу са не турци, а исти български чорбаджии. С тях как ще ся излезе наглава аз не знам. С коление и бесение. Брате, человеческий свят ся лесно превръща в зверилник! Докато туй не си разбрал, нищо не си разбрал. Оставиш ли тез алчни маймуни да ся ширят на свобода, те превръщат человеческий свят в зверилник. Защо не могат ся награби, алчността им няма край. Те, разумей ся, друго ш’ти говорят, че собственост е свята, и прочия. Но само тяхната е свята, твойта не е. Твойта те ще я грабнат при първа възможност. Ей тез на са превърнали света в зверилник. А в зверилника как ся действува? Видиш ли го, че има над 100 тисящи гроша, обеси го. Крадец е и читаком съюзник. Но после те ще ся жалват: „Ах, ще рекат, що с нас сториха! Несправедливост голяма!“ Несправедливост ли? А ти как ги зе, байно, тия парици? Как натрупа туй имане? Че често и от ден до пладне. С работа? С ум голям? Случва ся и туй, но много рядко. А най-вече с кражби, лъжи, далавери, клевети и измами, тъй си го натрупал! Като влък същий! Те като някои хищници горски отвличат стадо на овчядушний народ, и тъй ся хранят и дебелеят. А ти с хищниците що правиш? — Гониш ги с вълкодави!
Но пък и народ е един — у урва сам скача, понеже тъй му рекли!… Я виж френците — сичко с ливорвер в ръка оправят! То често и само тъй става. Френецът ги е разбрал тия работи, че самото му име, казва Раковски, франк — от бандит идва. Затуй нему са ясни тез работи — че действително тъй нещата в света стоят, а само привидност е друга! Ако искаш добро да сторваш — земай ливорвера. Рано или късно ще ти потряба, и само с ливорвер в ръката ще си ти свободен. А който е стар и болен, той нигде в природа убежище не може да намери. Който е овчядушний или по някоя си причина ливорвер не желай да носи — той е осъден на вечно покорство и неправди, и него сите кърджалии с имена различни ще го стрижат и доят, и кога го говеят, туй ще е само за да могат повече да го острижат и огоят, че най-подир и да го заколят по тъй угоен. Тъй че ставай на крак и почвай да ся блъскаш в светът и хората, блъскай ся яко, и само тъй ще ся освободиш! Лъжовен свят, чувал си стари хора да казват. Но той е и насилнически тоже. Ти тряба и двете да имаш под вид, кога влизаш в него. Срещу, лъжците действувай с лъжа, срещу измамници — с измама, срещу насилници — със сила. Блъскай ги яко! Старозаветен бъди — там истина голяма има. Всекиму своето, и око за око, зъб за зъб. И тъй най-подир ще постигнеш правда.
А може и да не постигнеш. Може и ти накрай един от тях да станеш, че знайш ли — може и те някогиш исто тъй като теб да са си думали, и виж ги после какви са станали! Да, и туй е възможно. Но ако просто тъй седиш и претърпяваш, не ще нищо промениш, и само на Бога ще ся уповаваш. Но Бог ще ти воздаде в другото царство, не в туй. В туй ти тряба сам да си воздадеш.




ПОКЛОН..

[bota156]

Ето ви карта на територията на формирането на човека
https://www.youtube.com/watch?v=NfV2ufeNkes