Тайното споразумение
граф Петър Шувалов лорд Солзбъри
граф Петър Шувалов лорд Солзбъри
Англия казва направо на Русия, че нема да допусне прик-
рит руски протекторат. Никакво руско управление, и никаква
дълга окупация. Всички членове на ССПрМД да бъдат прере-
шени.
Австия казва на Русия, че австро-рускитетри споразумения требе да се изпълнат, че ССПрМД не може да бъде
възпроизведен в окончателния договор, и че е възможно да
води война.
Още в средата на м. апр ил Русия съобщава, че е съгласна
да преговара, и на 30 май 1878 г. в Лондон, руския посланик
Петър Шувалов, и външния министър Солзбъри, подписват
три тайни споразумения, наречени Меморандум № 1, М. №
2, М. № 3.
Меморамум № 1 от 30 май 1878 г. гласи:
Н. в. всеруски император, узнавайки за измененията, ко-
ито правителството на нейно британско величество предлага
да бъдат включени в предварител ния Сан-Стефански договор
(ССД), за да бъде приемлив за ан глийското правителство,
намира, че некои от тех не противоречът на главната цел на
войната, която цел се състои в осигуряване доброчестината
и безопасността на христианското население на Балканския
полуостров, и гарантиране на това население стабилни управ-
ленски структури, и добри правителства.
Ето защо Санкт-Петербургския кабинет намира, че идеи-
те, предложени от Сейнт-Джеймския кабинет, дават за пред-
стоящия конгрес основи за споразумение, състоящо се от
следните пунктове:
1. Англия се отказва от меридианното (от вес но) делене
на България, но руския пълномощник на конгреса има право
да се застъпва за такова делене, като все пак обещава да не
настоява за него, ако Англия, в края на крайщата, има друго
мнение.
2. Границите на България на юг ще се изменат така, че тя
да е отделена от Бело море, подобно на южните граници на
българските провинции, предложени на Константинополската
конференц ия. Това се отнася до проблем за границата само в
частта, отнасяща се до изключване брега на Бело море, т.е. за
територии на запад от Лагос. Проблемът за границата от този
пункт, до брега на Черно море, остава открит за обсъждане
(б.а. Ла гос е пристанище, на юг от град Ксанти).
3. Западните граници на България ще бъдат поправени по
национален признак, така, че да се изключи от тези провин-
ции не българско население. Западните граници на България,
по принцип, не бива да преминават зад линията, идваща,
приме но, от Нови-Пазар към Курча-Балкан (т.е. приблизи-
телно към Сер).
4. България, в пределите, посочени в пунктове 2 и 3, ще
бъде разделена на две провинции, а именно:
една от тех, на север от Балкана, ще получи политическа
автономия с княжеско правителство, другата, на юг от Бал кана,
ще получи широка административна автономия (например,
по образец на автономията, съществуваща в английските ко-
лонии), с губернатор-христианин, назначен с съгласието на
Европа, за срок от 5 до 10 години.
5. Всеруския император отдава особено знач ние на из-
лизането на турската армия от Южна България. Негово вели-
чество не верва нито в безопасността, нито в осигуряването
на бъдещата съдба на българския народ, ако там останат
османски войски.
Лорд Солзбъри е съгласен с излизането на турските войски
от Южна България, но и Русия не ще възразява против това, че
конгре са да определи начин, и случаите, когато на турските
войски ще бъде разрешено да влезът в южната провинция,
за да противодействат на въстние, или нахлуване, което е
станало, или ще стане.
Все пак, Англия си запазва правото да иска на конгреса,
султана да има право да държи войска по гранинците на юж-
ната провинця.
Пълномощникът на Русия на конгреса има пълната свобо-
да, при обсъждане на това последно предложениена лорд
Солзбъри.
6. Британското правителство иска, и Русия се съгласява,
че висшите чинове на милицията в Южна България ще се
назначават от Портата, с съгласието на Европа.
7. Обещанията относно Армения, съдържа щи се в пред-
варителния ССД, следва да не са изключително по адрес на
Русия, но също и по адрес на Англия.
8. Доколкото правителството на нейно британско величес-
тво, а също така и руското правителство, проявяват най-голем
интерес към бъдещата организация на гръцките области в
Балканския полуостров, член 15 от предварителния ССД ще
бъде изменен по такъв начин, че другите държави, и особено
Англия, а също така и Русия, да имат съвещателен глас в бъде-
ща та организация на Епир, Тесалия, и други гръцки области,
останали под владичество на Портата.
9. Що се отнася до обезщетяване на военните разходи,
то негово в. императора никога не е имал намерение да пре-
върне обезщетяването в териториални анексии, и не отказва
да дава уверения в този смисъл.
Уговорено е, че обезщетяването на военните разходи неще
лиши английското правителство от правата на кредитор, и в
това отношението остава в положението от преди войната.
Не оспорвайки крайното решение, което Русия ще вземе
относно размера на обезщетението (на военните разходи),
Ан г лия си за паз ва правото да изложи на конгреса нейните
сериозни възражения.
10. Що се отнася до долината Алашкерт и града Баязид,
доколкото тази долина е голем транзитен път за Персия, и има
огромно значение в турските очи, н.в. императора е съгласен да им я вър не, но в замена, той поиска и получи, отстъпка в
полза на Персия, а именно, не големата територия Котур, ко-
ято комисията на двете посреднически правителства приеха
за справедливо да се върне на шаха.
11. Правителството на нейно б.в. смета за свой дълг да
изрази своето дълбоко съжаление, ако Русия решително насто-
ява да връщане на Бесарабия. Доколкото, обаче, достатъчно
е ясно, че другите държави, подписали Парижкия договор,
немат намерение да защитават с оръжие границите на Румъ-
ния, определени с този договор, Англия не се смета тол ко ва
преко заинтересована по този въпрос, за да има право само
тя да вземе от говорност, и да се възпротиви на връщането, и
затова тя се за дължава да не оспорва окончателно то решение
на Русия относно връщането на Бесарабия.
Съгласавайки се да не възразява против желанието на
руския император да придобие порт Батуми, и да за пази заво-
еванията си в Армения, правителството на нейно в. не скрива
от очите си, че е вероятно, в резултат на това раширяване
границата на Русия, в бъдеще да възникне сериозна опасност,
заплашва ща спокойствието на турското население в Азия. Но
правителството на нейно в. е на мнение, че задължението за
пазене на Османската империя от тази опасност, задължение,
което от сега тежи специално на Англия, за напред може да се
осъществи, без Ев ропа да изпита бедствието на нова война.
Заедно стова, правителството на кралицата приема за сведе-
ние уверенията на негово и.в. затова, в бъдеще граница та на
Русия не ще бъде разширена по посока на Азиатска Турция. В
връзка с това правителството на нейно в., предполагайки, че
изменението на ССД, договорено в меморандума, е достатъч-
но за да отслаби възраженията, които то има срещу договора
в неговия сегашен вид, се задължава да не възразява против
членовете на предварителния ССД, не изменени с единадесет-
те изложени погоре пункта, ако, след внимателно обсъждане
на тези членове в конгреса, Русия пак държи за тех.
Възможно е, по време на разискванията, по взаимно съгласие, да направат
нови изменения, които е не възможно сега да се предвидат;
но ако между руския и английския пълномощници не се
постигне съгласие относно тези нови изменения, този мемо-
рандум ще е задължителен за пълномощниците на Русия, и
Великобритания, на конгреса.
В удостоверение, че този документ е подписан от пос-
ланика на Русия в Лондон, и главния държавен секретар на
нейно б.в.,
ПОДПИСАЛИ: Петър Шувалов, Солзбъри
рит руски протекторат. Никакво руско управление, и никаква
дълга окупация. Всички членове на ССПрМД да бъдат прере-
шени.
Австия казва на Русия, че австро-рускитетри споразумения требе да се изпълнат, че ССПрМД не може да бъде
възпроизведен в окончателния договор, и че е възможно да
води война.
Още в средата на м. апр ил Русия съобщава, че е съгласна
да преговара, и на 30 май 1878 г. в Лондон, руския посланик
Петър Шувалов, и външния министър Солзбъри, подписват
три тайни споразумения, наречени Меморандум № 1, М. №
2, М. № 3.
Меморамум № 1 от 30 май 1878 г. гласи:
Н. в. всеруски император, узнавайки за измененията, ко-
ито правителството на нейно британско величество предлага
да бъдат включени в предварител ния Сан-Стефански договор
(ССД), за да бъде приемлив за ан глийското правителство,
намира, че некои от тех не противоречът на главната цел на
войната, която цел се състои в осигуряване доброчестината
и безопасността на христианското население на Балканския
полуостров, и гарантиране на това население стабилни управ-
ленски структури, и добри правителства.
Ето защо Санкт-Петербургския кабинет намира, че идеи-
те, предложени от Сейнт-Джеймския кабинет, дават за пред-
стоящия конгрес основи за споразумение, състоящо се от
следните пунктове:
1. Англия се отказва от меридианното (от вес но) делене
на България, но руския пълномощник на конгреса има право
да се застъпва за такова делене, като все пак обещава да не
настоява за него, ако Англия, в края на крайщата, има друго
мнение.
2. Границите на България на юг ще се изменат така, че тя
да е отделена от Бело море, подобно на южните граници на
българските провинции, предложени на Константинополската
конференц ия. Това се отнася до проблем за границата само в
частта, отнасяща се до изключване брега на Бело море, т.е. за
територии на запад от Лагос. Проблемът за границата от този
пункт, до брега на Черно море, остава открит за обсъждане
(б.а. Ла гос е пристанище, на юг от град Ксанти).
3. Западните граници на България ще бъдат поправени по
национален признак, така, че да се изключи от тези провин-
ции не българско население. Западните граници на България,
по принцип, не бива да преминават зад линията, идваща,
приме но, от Нови-Пазар към Курча-Балкан (т.е. приблизи-
телно към Сер).
4. България, в пределите, посочени в пунктове 2 и 3, ще
бъде разделена на две провинции, а именно:
една от тех, на север от Балкана, ще получи политическа
автономия с княжеско правителство, другата, на юг от Бал кана,
ще получи широка административна автономия (например,
по образец на автономията, съществуваща в английските ко-
лонии), с губернатор-христианин, назначен с съгласието на
Европа, за срок от 5 до 10 години.
5. Всеруския император отдава особено знач ние на из-
лизането на турската армия от Южна България. Негово вели-
чество не верва нито в безопасността, нито в осигуряването
на бъдещата съдба на българския народ, ако там останат
османски войски.
Лорд Солзбъри е съгласен с излизането на турските войски
от Южна България, но и Русия не ще възразява против това, че
конгре са да определи начин, и случаите, когато на турските
войски ще бъде разрешено да влезът в южната провинция,
за да противодействат на въстние, или нахлуване, което е
станало, или ще стане.
Все пак, Англия си запазва правото да иска на конгреса,
султана да има право да държи войска по гранинците на юж-
ната провинця.
Пълномощникът на Русия на конгреса има пълната свобо-
да, при обсъждане на това последно предложениена лорд
Солзбъри.
6. Британското правителство иска, и Русия се съгласява,
че висшите чинове на милицията в Южна България ще се
назначават от Портата, с съгласието на Европа.
7. Обещанията относно Армения, съдържа щи се в пред-
варителния ССД, следва да не са изключително по адрес на
Русия, но също и по адрес на Англия.
8. Доколкото правителството на нейно британско величес-
тво, а също така и руското правителство, проявяват най-голем
интерес към бъдещата организация на гръцките области в
Балканския полуостров, член 15 от предварителния ССД ще
бъде изменен по такъв начин, че другите държави, и особено
Англия, а също така и Русия, да имат съвещателен глас в бъде-
ща та организация на Епир, Тесалия, и други гръцки области,
останали под владичество на Портата.
9. Що се отнася до обезщетяване на военните разходи,
то негово в. императора никога не е имал намерение да пре-
върне обезщетяването в териториални анексии, и не отказва
да дава уверения в този смисъл.
Уговорено е, че обезщетяването на военните разходи неще
лиши английското правителство от правата на кредитор, и в
това отношението остава в положението от преди войната.
Не оспорвайки крайното решение, което Русия ще вземе
относно размера на обезщетението (на военните разходи),
Ан г лия си за паз ва правото да изложи на конгреса нейните
сериозни възражения.
10. Що се отнася до долината Алашкерт и града Баязид,
доколкото тази долина е голем транзитен път за Персия, и има
огромно значение в турските очи, н.в. императора е съгласен да им я вър не, но в замена, той поиска и получи, отстъпка в
полза на Персия, а именно, не големата територия Котур, ко-
ято комисията на двете посреднически правителства приеха
за справедливо да се върне на шаха.
11. Правителството на нейно б.в. смета за свой дълг да
изрази своето дълбоко съжаление, ако Русия решително насто-
ява да връщане на Бесарабия. Доколкото, обаче, достатъчно
е ясно, че другите държави, подписали Парижкия договор,
немат намерение да защитават с оръжие границите на Румъ-
ния, определени с този договор, Англия не се смета тол ко ва
преко заинтересована по този въпрос, за да има право само
тя да вземе от говорност, и да се възпротиви на връщането, и
затова тя се за дължава да не оспорва окончателно то решение
на Русия относно връщането на Бесарабия.
Съгласавайки се да не възразява против желанието на
руския император да придобие порт Батуми, и да за пази заво-
еванията си в Армения, правителството на нейно в. не скрива
от очите си, че е вероятно, в резултат на това раширяване
границата на Русия, в бъдеще да възникне сериозна опасност,
заплашва ща спокойствието на турското население в Азия. Но
правителството на нейно в. е на мнение, че задължението за
пазене на Османската империя от тази опасност, задължение,
което от сега тежи специално на Англия, за напред може да се
осъществи, без Ев ропа да изпита бедствието на нова война.
Заедно стова, правителството на кралицата приема за сведе-
ние уверенията на негово и.в. затова, в бъдеще граница та на
Русия не ще бъде разширена по посока на Азиатска Турция. В
връзка с това правителството на нейно в., предполагайки, че
изменението на ССД, договорено в меморандума, е достатъч-
но за да отслаби възраженията, които то има срещу договора
в неговия сегашен вид, се задължава да не възразява против
членовете на предварителния ССД, не изменени с единадесет-
те изложени погоре пункта, ако, след внимателно обсъждане
на тези членове в конгреса, Русия пак държи за тех.
Възможно е, по време на разискванията, по взаимно съгласие, да направат
нови изменения, които е не възможно сега да се предвидат;
но ако между руския и английския пълномощници не се
постигне съгласие относно тези нови изменения, този мемо-
рандум ще е задължителен за пълномощниците на Русия, и
Великобритания, на конгреса.
В удостоверение, че този документ е подписан от пос-
ланика на Русия в Лондон, и главния държавен секретар на
нейно б.в.,
ПОДПИСАЛИ: Петър Шувалов, Солзбъри
Коментар