История

[MILOM]

Тайното споразумение
граф Петър Шувалов лорд Солзбъри

Англия казва направо на Русия, че нема да допусне прик-
рит руски протекторат. Никакво руско управление, и никаква
дълга окупация. Всички членове на ССПрМД да бъдат прере-
шени.
Австия казва на Русия, че австро-рускитетри споразумения требе да се изпълнат, че ССПрМД не може да бъде
възпроизведен в окончателния договор, и че е възможно да
води война.
Още в средата на м. апр ил Русия съобщава, че е съгласна
да преговара, и на 30 май 1878 г. в Лондон, руския посланик
Петър Шувалов, и външния министър Солзбъри, подписват
три тайни споразумения, наречени Меморандум № 1, М. №
2, М. № 3.
Меморамум № 1 от 30 май 1878 г. гласи:
Н. в. всеруски император, узнавайки за измененията, ко-
ито правителството на нейно британско величество предлага
да бъдат включени в предварител ния Сан-Стефански договор
(ССД), за да бъде приемлив за ан глийското правителство,
намира, че некои от тех не противоречът на главната цел на
войната, която цел се състои в осигуряване доброчестината
и безопасността на христианското население на Балканския
полуостров, и гарантиране на това население стабилни управ-
ленски структури, и добри правителства.
Ето защо Санкт-Петербургския кабинет намира, че идеи-
те, предложени от Сейнт-Джеймския кабинет, дават за пред-
стоящия конгрес основи за споразумение, състоящо се от
следните пунктове:
1. Англия се отказва от меридианното (от вес но) делене
на България, но руския пълномощник на конгреса има право
да се застъпва за такова делене, като все пак обещава да не
настоява за него, ако Англия, в края на крайщата, има друго
мнение.
2. Границите на България на юг ще се изменат така, че тя
да е отделена от Бело море, подобно на южните граници на
българските провинции, предложени на Константинополската
конференц ия. Това се отнася до проблем за границата само в
частта, отнасяща се до изключване брега на Бело море, т.е. за
територии на запад от Лагос. Проблемът за границата от този
пункт, до брега на Черно море, остава открит за обсъждане
(б.а. Ла гос е пристанище, на юг от град Ксанти).
3. Западните граници на България ще бъдат поправени по
национален признак, така, че да се изключи от тези провин-
ции не българско население. Западните граници на България,
по принцип, не бива да преминават зад линията, идваща,
приме но, от Нови-Пазар към Курча-Балкан (т.е. приблизи-
телно към Сер).
4. България, в пределите, посочени в пунктове 2 и 3, ще
бъде разделена на две провинции, а именно:
една от тех, на север от Балкана, ще получи политическа
автономия с княжеско правителство, другата, на юг от Бал кана,
ще получи широка административна автономия (например,
по образец на автономията, съществуваща в английските ко-
лонии), с губернатор-христианин, назначен с съгласието на
Европа, за срок от 5 до 10 години.
5. Всеруския император отдава особено знач ние на из-
лизането на турската армия от Южна България. Негово вели-
чество не верва нито в безопасността, нито в осигуряването
на бъдещата съдба на българския народ, ако там останат
османски войски.
Лорд Солзбъри е съгласен с излизането на турските войски
от Южна България, но и Русия не ще възразява против това, че
конгре са да определи начин, и случаите, когато на турските
войски ще бъде разрешено да влезът в южната провинция,
за да противодействат на въстние, или нахлуване, което е
станало, или ще стане.
Все пак, Англия си запазва правото да иска на конгреса,
султана да има право да държи войска по гранинците на юж-
ната провинця.
Пълномощникът на Русия на конгреса има пълната свобо-
да, при обсъждане на това последно предложениена лорд
Солзбъри.
6. Британското правителство иска, и Русия се съгласява,
че висшите чинове на милицията в Южна България ще се
назначават от Портата, с съгласието на Европа.
7. Обещанията относно Армения, съдържа щи се в пред-
варителния ССД, следва да не са изключително по адрес на
Русия, но също и по адрес на Англия.
8. Доколкото правителството на нейно британско величес-
тво, а също така и руското правителство, проявяват най-голем
интерес към бъдещата организация на гръцките области в
Балканския полуостров, член 15 от предварителния ССД ще
бъде изменен по такъв начин, че другите държави, и особено
Англия, а също така и Русия, да имат съвещателен глас в бъде-
ща та организация на Епир, Тесалия, и други гръцки области,
останали под владичество на Портата.
9. Що се отнася до обезщетяване на военните разходи,
то негово в. императора никога не е имал намерение да пре-
върне обезщетяването в териториални анексии, и не отказва
да дава уверения в този смисъл.
Уговорено е, че обезщетяването на военните разходи неще
лиши английското правителство от правата на кредитор, и в
това отношението остава в положението от преди войната.
Не оспорвайки крайното решение, което Русия ще вземе
относно размера на обезщетението (на военните разходи),
Ан г лия си за паз ва правото да изложи на конгреса нейните
сериозни възражения.
10. Що се отнася до долината Алашкерт и града Баязид,
доколкото тази долина е голем транзитен път за Персия, и има
огромно значение в турските очи, н.в. императора е съгласен да им я вър не, но в замена, той поиска и получи, отстъпка в
полза на Персия, а именно, не големата територия Котур, ко-
ято комисията на двете посреднически правителства приеха
за справедливо да се върне на шаха.
11. Правителството на нейно б.в. смета за свой дълг да
изрази своето дълбоко съжаление, ако Русия решително насто-
ява да връщане на Бесарабия. Доколкото, обаче, достатъчно
е ясно, че другите държави, подписали Парижкия договор,
немат намерение да защитават с оръжие границите на Румъ-
ния, определени с този договор, Англия не се смета тол ко ва
преко заинтересована по този въпрос, за да има право само
тя да вземе от говорност, и да се възпротиви на връщането, и
затова тя се за дължава да не оспорва окончателно то решение
на Русия относно връщането на Бесарабия.
Съгласавайки се да не възразява против желанието на
руския император да придобие порт Батуми, и да за пази заво-
еванията си в Армения, правителството на нейно в. не скрива
от очите си, че е вероятно, в резултат на това раширяване
границата на Русия, в бъдеще да възникне сериозна опасност,
заплашва ща спокойствието на турското население в Азия. Но
правителството на нейно в. е на мнение, че задължението за
пазене на Османската империя от тази опасност, задължение,
което от сега тежи специално на Англия, за напред може да се
осъществи, без Ев ропа да изпита бедствието на нова война.
Заедно стова, правителството на кралицата приема за сведе-
ние уверенията на негово и.в. затова, в бъдеще граница та на
Русия не ще бъде разширена по посока на Азиатска Турция. В
връзка с това правителството на нейно в., предполагайки, че
изменението на ССД, договорено в меморандума, е достатъч-
но за да отслаби възраженията, които то има срещу договора
в неговия сегашен вид, се задължава да не възразява против
членовете на предварителния ССД, не изменени с единадесет-
те изложени погоре пункта, ако, след внимателно обсъждане
на тези членове в конгреса, Русия пак държи за тех.
Възможно е, по време на разискванията, по взаимно съгласие, да направат
нови изменения, които е не възможно сега да се предвидат;
но ако между руския и английския пълномощници не се
постигне съгласие относно тези нови изменения, този мемо-
рандум ще е задължителен за пълномощниците на Русия, и
Великобритания, на конгреса.
В удостоверение, че този документ е подписан от пос-
ланика на Русия в Лондон, и главния държавен секретар на
нейно б.в.,
ПОДПИСАЛИ: Петър Шувалов, Солзбъри

[Optic]

От дневника на Богдан Филов, 7. I. 1941:

"В 10 ч. дойде Севов да ме заведе при Царя. Изложих му разговорите. Когато му казах, че според моето мнение за нас няма никакъв друг изход, освен да се съобразим със съветите на немците и да подпишем Тристранния пакт, той беше засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа. Намесването ни във войната чрез пакт с Германия било идея на "старците" (около генерал Жеков) начело с баща му, които не могли да се помирят с мисълта, че ние сме извършили всичко досега много по-добре от тях без война. Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани, че народът няма никакво желание да се бие и че може да избухнат смутове; няма вяра и във войската.
Против всичко това и аз реагирах много енергично. Казах му, че ако един народ е станал вече тъй инертен, че той не е вече в състояние да се бори за никакви идеали и не е готов да прави никакви жертви, такъв народ е вече узрял за робство и тогава е безразлично дали той ще бъде тъпкан от германски или руски ботуш. Но аз не вярвам, че нашият народ е в това състояние. Апелирах към Царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него. Казах му, че аз не съм бил войник, но произхождам от военно семейство и никога не съм отстъпвал пред борбата. Винаги съм се борил и винаги съм сполучвал досега в тази борба, вярвам че и сега ще сполуча. Ако трябва да паднем, нека паднем поне с чест. Даже и да искаме да доведем болшевизма, няма да избегнем борбите, понеже у нас все има хора, които са готови да се борят против него и няма така лесно да отстъпят. Ако народът сега е така инертен и без дух, вината отчасти е на правителството, защото и нашето поведение е било колебливо. Ако обаче ние се решим да действуваме, и той ще се окуражи, защото между правителство и народ винаги има този контакт, който наблюдаваме и между артиста и публиката. За нас няма друг изход, защото войната е неизбежна. Ако съзнаваме обаче това, по-добре тя да се води при най-износни за нас условия. Ако оставим германците просто да минат през нас, те ще ни третират като окупирана страна, както е Румъния, а това ще бъде много по-лошо, отколкото ако сме в съюз с тях. Ние нищо не можем да очакваме от една победа на Англия, тъй като при разпадането на германската мощ ние веднага ще се болшевизираме. Ако е въпрос да търсим спасение в болшевизма -- нещо крайно опасно (примерът с Унгария) -- ние бихме имали винаги време да го направим."

[Грую Груев]

Груев ,поправка-румънците никак не са доволни от компенсацията със северна Добруджа при дебатите в парламента им е използван един лаф -"получихме дунавските блата ведно с комарите"

Позволи ми да не се съглася с теб. Румънците не са против компенсацията - просто трябва по някакъв начин да вдигнат малко шум как са били поставени пред свършен факт, което си е така. Ако Румъния не искаше северна Добруджа и изобщо платцдарм на юг от Дунава, заяо след 1913 тя поставя искане за компенсации само от България за куцовлашкото малцинство в Македония. ТАкова има и в новите земи на Сърбия и на Гърция - хайде маляките са далече, но с яумадийските псета имат обща граница. Просто на Румъния излазът на море е жизненонеобходим, а заграбването на българската територия е единствения възможен вариант. И да факт е, че северна добруджа е с преобладаващо турско население, че там няма румънци (за разлика от Бесарабия) и че половината е блата, но излазът е нещото, за което власите мечтаят и го постигат. Руснаците пък с един куряум убиват два заека - връщат си загубеното след Крим и настройват България и Румъния един срещу друг. Така единствения по-голям потенциален съюзник пред България е отразян (румънската армия е по-голяма от сръбската и гръцката взети заедно) и нашата родина е принудена да търси варианти в съюз с малякитеи шумадийците. Едновременно с това, Русия може да шантавира България с румънска намеса (което и става 1913), както и Румъния с българска (от това пък се възползват немците 1915). Въобще нямаме печеливш ход.
Но пак да повторя - ако Северна Добруджа бе цената, която трябваше да платим за свободата на целокупна (подчертавам целокупна) България, то това би била минимална цена. Така както и 11 000 депортиран евреи от Беломорието и Македония са малка цена за спасяването на 50 000 евреи в страната и връщането на Южна Добруджа. Всяко неяо си има цена, но за съжаление ние, в повечето случаи плащаме с лихвите, но без обратна престация.

[al64ad]

???????????

Няколко седмици преди президентът Георги Първанов да получи в Москва част от принадлежали на България документи от руските архиви, "Дневник" се свърза с любопитен източник на данни за малко познати моменти от драматичните събития след нападението на нацистка Германия срещу СССР. Източникът се представи като работещ в чужбина служител на българска институция (поради което пожела анонимност), заинтригуван от работата на обществения съвет за връщането на българските архиви от Русия.

По неговите думи, докато е работил в Москва в средата на 90-те години, е видял как по националната телевизия синът на българския посланик от онези години Иван Стаменов разказва за уникална поредица от срещи на баща му с хора висшето съветско ръководство, търсещи посредничество за мир с Адолф Хитлер. Войната е едва на две седмици, а Йосиф Сталин още не е се е появил на сцената.

Според преразказаното свидетелство на 4 юли 1941 г. в българското посолство в Москва се появява Лаврентий Берия с искането за "незабавна среща" с Иван Стаменов. Той е приет от посланика, но под условие разговорът им да се стенографира. Секретарят в посолството ще заяви много години по-късно, че тогава е сондирано първото примирие, а разговорите (за тях е докладвано лично на цар Борис Трети) продължили в още седем срещи в следващите две седмици. На 27 юли 1941 Сталин приема в кабинета си Иван Стаменов, а разговорът също е стенографиран и от двете страни. Тогава Сталин подава на Стаменов карта с подписа му, на която е начертана новата граница между Германия и СССР. На нея се признавали за Хитлерови територии цяла Украйна, всички прибалтийски държави, Молдова, Крим, половината Белорусия (западната част, завзета от СССР след Полша 1939 г.).

Достоверността на фактите в този разказ се крие в архивите на царската канцелария, надеждата за достъп до които се съживи през последните месеци. Източникът на "Дневник" обаче смята, че съдържанието на стенограмите е такава историческа бомба, че руснаците вероятно отдавна са унищожили тази част от архива.

На 27 януари Министерският съвет възложи на външно министерство да изготви официално искане за връщане на български исторически документи от Русия, иззети от съветското военно командване по време на Втората световна война.

За историята как български дипломат е държал в ръцете си през лятото на 1941 г.

карта на Европа със съвършено различни очертания

вече има откъслечни сведения. Мистериозно остава само защо е търсено българско посредничество.

Един от твърдящите за това посредничество не е кой да е, а самият шеф на главното командване на държавната безопасност на СССР, ръководителят на съветската агентура в Европа и Америка генерал Павел Судоплатов (1907 - 1996). В книгата "Кремъл и Лубянка - спецоперации 1930 - 1950", написана в края на живота му, "главният диверсант" на СССР, както е наричан от чуждите изследователи, твърди, че Берия му е възложил да сондира чрез българския пълномощен министър в Москва Иван Стаменов мнението на Берлин за евентуален незабавен мир с Германия. За предприети опити от съветските ръководители още в самото начало на войната чрез царя на България Борис III да предат в Министерството на външните работи на Третия райх предложение за сключване на мир между СССР и Германия съобщава в книгата си биография на Хитлер (Adolf Hitler, 1989) и британският изследовател Джон Толанд. Авторът сравнява съветското предложение с известния Брестки мир от 1918 г., сключен между Германия и болшевишка Русия, и посочва, че само срещу съгласието да прекрати войната СССР бил готов да предаде на Хитлер Украйна, Прибалтика, Белорусия и Молдавия, а когато един ден СССР се укрепи, ще си ги върне, както направили това през 1939-1940 г.

Друго твърдение на Судоплатов обаче е наистина сензационно, защото съобщава за най-големия провал на разузнавателните служби на Царство България, а именно, че

пълномощният министър в Москва от 1940 до 1944 е бил агент на НКВД

От което възниква въпросът на каква кауза е служил в оня момент българският посланик. И дали "мнението на канцеларията в София" е онова, което посланикът е предал на Сталин. Според Джон Толанд "българският посланик се оказал на високо ниво и заявил, че Хитлер никога няма да победи Русия, нека Сталин не се безпокои за това".

Истината е заключена единствено в липсващите исторически документи, най-вече онези от царската канцелария. Нито в Министерството на външните работи, нито в останалото от канцеларията на двореца има нещо, което да потвърди за сондажа на Сталин, още по-малко за мнението на българското правителство и царската канцелария. А липсват и документи от българското посолство в Москва.

От ДНЕВНИК

Милом това са отново опити за вдигане на тиража--ВСИЧКО ТОВА Е ОТДАВНА ИЗВЕСТНО ,а такива сондажи за сепаративен мир са правени и 1942 год отново...

[al64ad]

Груев ,"братята" сърби не докопват София, но заемат Видин и отказват да го освободят, та се налага да пратят бъдещият майор Панов с опълченските дружини да им "помогнат".

Това е точно така, затова най-мразя сърбофили и хора плямпащи за панславизма. Ние от шумадийските псета добро не сме видели - никога!!!
Ние помним:
1. разтурянето не легиите след подобряването на отношенията с Турция и използването на нашите момчета за пушечно месо заради панславизма
2. Начертанието на Гарешанин
3. Подтикването на селските бунтове в Нишко от 1840, с обещанието, че сърбите ще се намесят, а вместо това те седят и гледат със садистично удовоствие етническото прочистване на областта след зверставата на турците
3. Въстанието във Видинско от 1850 по подобие на Нишкото
4. Заграбването на Тимошко и Зайчарско
5. Заграбването на Нишко, Лесковачко и Вранско
6. Заграбването на Македония
7. Спогодбите с маляките за подялбата й
8. Избиването на българи и асимилационната политика в Македония
9. Не ще забравим вероломното нападение в гръб през 1885 от "брачата", когато младата ни армия е на 300 км на изток
10. Знаем, че Белград е бил повече години българска крепост, а не сръбска
Ние помним, че исторически всичко се връща и макар да мразя цигането Костов, то оценявам изключително високо поведението му 1999 - той спря руснаците и пусна НАТО - шумадийците заслужиха своето наказание. Това бе поведението, което български държавник трябва да има. Сърбите са най-големия ни враг на Балканите (доколкото тази думичка звучи в контекста на 21 век) и заедно с маляките са хората, които най-много ни мразят. Защо ли?Нали сме славяни?

Дааа ,а Гарашанин е чист етнически българин -каква ирония само...

[al64ad]

Груев ,поправка-румънците никак не са доволни от компенсацията със северна Добруджа при дебатите в парламента им е използван един лаф -"получихме дунавските блата ведно с комарите"

[TNN]

Благодаря на MILOM за текстовете, които е открил и сподели с форума !

[Грую Груев]

Груев ,"братята" сърби не докопват София, но заемат Видин и отказват да го освободят, та се налага да пратят бъдещият майор Панов с опълченските дружини да им "помогнат".

Това е точно така, затова най-мразя сърбофили и хора плямпащи за панславизма. Ние от шумадийските псета добро не сме видели - никога!!!
Ние помним:
1. разтурянето не легиите след подобряването на отношенията с Турция и използването на нашите момчета за пушечно месо заради панславизма
2. Начертанието на Гарешанин
3. Подтикването на селските бунтове в Нишко от 1840, с обещанието, че сърбите ще се намесят, а вместо това те седят и гледат със садистично удовоствие етническото прочистване на областта след зверставата на турците
3. Въстанието във Видинско от 1850 по подобие на Нишкото
4. Заграбването на Тимошко и Зайчарско
5. Заграбването на Нишко, Лесковачко и Вранско
6. Заграбването на Македония
7. Спогодбите с маляките за подялбата й
8. Избиването на българи и асимилационната политика в Македония
9. Не ще забравим вероломното нападение в гръб през 1885 от "брачата", когато младата ни армия е на 300 км на изток
10. Знаем, че Белград е бил повече години българска крепост, а не сръбска
Ние помним, че исторически всичко се връща и макар да мразя цигането Костов, то оценявам изключително високо поведението му 1999 - той спря руснаците и пусна НАТО - шумадийците заслужиха своето наказание. Това бе поведението, което български държавник трябва да има. Сърбите са най-големия ни враг на Балканите (доколкото тази думичка звучи в контекста на 21 век) и заедно с маляките са хората, които най-много ни мразят. Защо ли?Нали сме славяни?

[al64ad]

Груев ,"братята" сърби не докопват София, но заемат Видин и отказват да го освободят, та се налага да пратят бъдещият майор Панов с опълченските дружини да им "помогнат".

[al64ad]

Милом добре си описал нещата със Сан стефанския предварителен договор,но трябваше да ги подплътиш с още факти за дипломатическата подготовка на войната:

1.Това са двете споразумения с Австро-Унгария осигуряващи неутралитета и ,най същественото в тях за нас, са поетите от страна на Русия ангажименти -новосформираната структура с българско население ,да бъде ограничена до Стара планина и се признават интересите на Австро-Унгария в Босна и Херцеговина и евентуален анекс както става по-късно.
2.Такива спогодби има и с Англия и договорки с Германия също

Така,че "несправедливият" Берлински конгрес просто конкретизира и облича в официална форма договорките направени преди войната.
Между другото страхотна статия по тоя въпрос е написал дядо ви Благоев още 90 -тте години на 19 век което не е чудно,все пак е зет на дясната ръка на Стамболов.Много ми беше чудно като студент как комунистите бяха допуснали тая статия да влезе в събраните му съчинения .

А за останалата част от спора мога само да цитирам "Няма вечни врагове или вечни приятели има вечни интереси"

[Остап Бендер]

Ние помним и се гордеем с героизма на опълченците, а геният на дядо Вазов най-добре го е описал:

България цяла сега нази гледа.
Този връх висок, тя ще ни съзре,
ако би бегали - да мрем по-добре...

Вазов е страхливец и негодник. Когато избухва въстанието Вазов, който е един от апостолите си плюе на петите вместо да се включи в него. Прави "героичен" преход през Цариград с кораб за Румъния.
Соломон за разлика от Осман Паша е тъпак, келеме, негодник и некадърник с огромно его. Вместо да унищожи опълчението в равнината /армията на еврейна има смазващо числено превъзходство/, предпочита да се отдаде на грабеж и плячкосване и опожарява и ограбва Стара и Нова Загора и селата около тях. После гони михаля на алпийската Шипка и резултатът е известен. Съвсем отделен е въпросът, че е можел да премине Балкана през друг неохраняван проход. Своботата си я дължим в огрона степен на дивотията и глупостта на еврейна.

[Грую Груев]

Виждам за Шипка ще говорим..

1877 г. на 11 август героите на Шипка обръщат хода на войната.
И тъй-като подробностите са най-важни за анализа на събитията,
ще дам откъс от разказа на Стефан Цанев „Сабята с диаманти”:

„След като Сюлейман паша разбил руските войски край Стара
Загора, той изпратил де пеша на султана, в която му съобщавал,
че е разбил руската армия, че е минал през прохода Шипка и в
бърз марш напредва към Плевен, за да удари в гръб руската армия,
която е обсадила там Осман паша. А съединят ли се армиите на
Сюлейман и Осман – това означавало край на войната. Получил
султанът депешата и пратил веднага на Сюлейман паша награда –
сабя с диаманти. Препасал Сюлейман сабята и тръгнал към Шипка
– за колко ще ги помете онези там горе 3-4 хиляди гяури със своята
40 хилядна армия. Какво обаче станало – ти знаеш, слава Богу от
Иван Вазов. Защо „Сюлейман безумни” след съпротивата на „живи
и умрели”, на героите по дух не се оттегля, а продължава да сочи
върха. Спомни си в писмото, откъде точно пише че е преминал.
Султан лъже ли се, ами сабята с диаманти. Ей така, заради една сабя
Турция загубила войната. Поуката е – не лъжи, колкото е по-голяма
лъжата по-трудно се изпълнява. Не правя намек за политици и т.н.
А за сабята ли – разправят после с нея му отрязали главата.”

из http://www.esencia1.info

Заради глупостта на еврейна Соломон и заради сабята с диаманти а не заради героизма на опълченците Русия печели войната. Дори и да беше превзел прохода, руснаците имат достатъчно резерви за да запушат пробива. За това на Соломон /Сюлейман/ трябва да му издигнем огромен паметник на Шипка.

Руснаците нямат налични резерви (те са в Русия и са на път, но далече, затова и румънците се включват при Плевен) и не могат да затворят пробива по никакъв начин. Влизането на дюнмето Сюлейман в Северна България би означавало анихилирането или поне изтеглянето на и на Източния и на Западния отряд - едновременно или поотделно. Веднъж вече зад Дунав, руснаците едва ли биха го форсирали пак, а и вероятно войната би свършила с примирие. За българските жертви няма да говоря - те биха били колосални и Батак би ни сторил детска игра в сравнение с тях. Интересно е, че не се обсъжда клането в Стара Загора, което по мащаби и жестокост е по-голямо от баташкото - давам само един пример за мъченията - след повторното слизане на руските войски в полята на Стара Загора, те намират ужасяваща гледка по някои дървете - одрани живи хора, като кожата им е напълнена със слама и обесена за назидание....
Остапе, комуноидно отроче, не отричай собстевната си история и поне в този ден не я омаскарявай с пасквилите си. Ти си позор за България, а ако някога привържениците на Атака те чуят, предполагам че ще те разчекнат на коня. Валко за България, ако и единствената парламентарно предтавена националистическа партия е бъкана от подобни комуноидни изчадия.
Извинявам се за офтика.
Ние помним и се гордеем с героизма на опълченците, а геният на дядо Вазов най-добре го е описал:

България цяла сега нази гледа.
Този връх висок, тя ще ни съзре,
ако би бегали - да мрем по-добре...

[Остап Бендер]

Виждам за Шипка ще говорим..

1877 г. на 11 август героите на Шипка обръщат хода на войната.
И тъй-като подробностите са най-важни за анализа на събитията,
ще дам откъс от разказа на Стефан Цанев „Сабята с диаманти”:

„След като Сюлейман паша разбил руските войски край Стара
Загора, той изпратил де пеша на султана, в която му съобщавал,
че е разбил руската армия, че е минал през прохода Шипка и в
бърз марш напредва към Плевен, за да удари в гръб руската армия,
която е обсадила там Осман паша. А съединят ли се армиите на
Сюлейман и Осман – това означавало край на войната. Получил
султанът депешата и пратил веднага на Сюлейман паша награда –
сабя с диаманти. Препасал Сюлейман сабята и тръгнал към Шипка
– за колко ще ги помете онези там горе 3-4 хиляди гяури със своята
40 хилядна армия. Какво обаче станало – ти знаеш, слава Богу от
Иван Вазов. Защо „Сюлейман безумни” след съпротивата на „живи
и умрели”, на героите по дух не се оттегля, а продължава да сочи
върха. Спомни си в писмото, откъде точно пише че е преминал.
Султан лъже ли се, ами сабята с диаманти. Ей така, заради една сабя
Турция загубила войната. Поуката е – не лъжи, колкото е по-голяма
лъжата по-трудно се изпълнява. Не правя намек за политици и т.н.
А за сабята ли – разправят после с нея му отрязали главата.”

из http://www.esencia1.info

Заради глупостта на еврейна Соломон и заради сабята с диаманти а не заради героизма на опълченците Русия печели войната. Дори и да беше превзел прохода, руснаците имат достатъчно резерви за да запушат пробива. За това на Соломон /Сюлейман/ трябва да му издигнем огромен паметник на Шипка.

[Грую Груев]

Виждам, че въпреки наличието на тема за История, колегите са се развихрили в темата за трети март - може би така е по-добре, поне няма да мърсим темата със спам. Ето и моето виждане за трети март - първо да благодаря на колегата Милом за сполучкивите текстове, които макар й разглеждащи доста едностранчиво въпроса, през призмата на фобството към Русия, все пак дават чудесна представа за онова време и макар и пристрастни, отразяват сравнително правдиво ситуацията, поне геополитически.
1. Трети март би бил невъзможен без Априлското въстание (поне нямаше да е 3-ти март), а то самото би било невъзможно без Кримската война, която влияе и на прелиминарния договор от Сан Стефано:
а/ След като Русия е бита в Кримската война от обединените европейски сили+Турция, тя губи ред стратегически крепости - факт, който Русия не забравя и всячески се стреми да си възвърне. Русия губи и правото си да е "покровителка" на славяните на Балканите, което е още по-звучна плесница по имперското самочувствие. Кримската война, обаче има и положителна страна - принуждава Русия да се реформира и най-вече да премахне крепостничеството, именно затова си действие Александър II е наречен Цар-Освободител, а не, както ни внушаваше комунистическата литература, заради действията си в Бг, целите на които колегата Милом е описал достатъчно добре. Всъщност какво е удивлението на руските войски навлизайки в Бг, когато тук срещат едни прекрасни поля, един добре облечен народ, една богата реколта, неща които са миражи за самите тях. И те са тръгнали да освобождават "Брат-роб", пък той живее по-добре от тях!!!Същият Освободител шитка Аляска на хамерканите за 7,2 млн. долара, но това е друга тема
б/"победителката" Османска империя (понякога бъркаме Османската империя с Турция, а това са две съвсем различни държави, макар и втората да е пряка наследница на първата, затова и нямаме турско робство, а Османско и то даже не е робство, но това ще го развия по-нататък в темата. Моля, навсякъде в текста, където се срещне Турция, да се чете Османска империя) е принудена също да се реформира, като със специални фермани са дадени правдини на раято, които в повечето случаи си остават на хартия. Турция е принудена да отвори пазарите си и освен това да приеме 200 000 черкези и татари, които се настаняват преимуществено на територията на БГ.
Именно отварянето на пазарите за чужди стоки+татаро-черкезката инвазия са причините за въстанието от 1876 и по-конкретно:
- чуждите индустриялни стоки смазват българския еснаф, който и без това е в криза след приключването на войната, тъй като се получава едновременно падане на цените, намаляване на поръчките от турската армия (основен контрагент)+набълбукване с кредити за изпълняване на поръчки, които не се заплащат (нещо като репаджиите през миналата година)
- татаро-черкезите са свикнали да грабят и колят - за тях това е ежедневие от руските степи и Кавказ, което пренасят и в Бг и въпреки че турската власт ги оземлява и принуждава местното българско население да изкоренява гори, за да създава ниви и да им строи къщи (именно тогава от лудата гора в Лудогорието остава само наименованието и се превръща в поле), това не променя навиците им. Това пък от своя страна съвсем разбива търговията и е основна причина за въстанието от 1876.
Не знап дали сте се замисляли защо във въстанието от 76 година участват основно занаятчийски краища - причината е описана по-горе. В тези селища населението е имало привилегии, каквито едва ли са се полагали на роби - не са плащали данъци, турчин не е смеел да влезе или ако е влизал е слизал от коня си и е свалял феса си, имали са право да носят оръжие, търгували са на огромен пазар - от Белград и Виена, до Александрия и Багдад и т.н. - черкезите обаче спират търгивията, а на гъзар с чифте пищови извън село не е редно да се правиш. Въстанието е организирано от хора, болни от амбиции да се докажат, да се вживеят в ролята на водачи, да имат своите 5 минути слава. Един Бенковски е бил склонен да жертва цяла област, но да "Отвори в сърцето на тирана рана, а Русия - тя нека заповяда..."
Цялата подготовка се е базирала на очакването да дойде Русия (в краен случай "братята" сърби), като дори и самите турци са повярвали на подобна лъжа - на много места аскерът не атакува докато не пукнат 2-3 пъти срещу него, за да разбере патроните фабрични ли са или са фишеци - т.е. има ли руски полкове насреща си...
Основна част от зверствата в Батак, Брацигово, Перущица и т.н. са извършени от българи-мохамедани, макар и под бездействието на редовната армия, не правеща нищо за да ги възпре...
Поклон пред безумците, поклон пред героите, поклон пред знайните и незнайни жертви, те умряха за да можем днес ние да имаме държава, държава, която да плюем, да наричаме кочина, булгаристан, бгетовица и т.н., но винаги да знаем, че има едно място, където да се приберем, място където не сме чужди,място, което да наречем свой дом!!!
2. За да разберем 3-ти март, трябва да разгледаме позоциите на основните играчи:
а/ западните държави - не желаят промяна на статуквото, искат османската империя да се запази, но да се реформира - свиква се Цариградската конференция - обикновено място за чесане на езици, вземат се решения, които Турция уж приема, но на следващияден има преврат и новете властимащи в Турция денонсират спогодбите. Реално западът казва - ми пробвахме се, глейте какви правдини ви докарахме, но да се вертва и един войник във ваша чест - не, благодаря, ей, там са руснаците, при тях човешкият живот не струва 5 стинки, те да се бият за вас. Твърде удобно, но жестоко-реално, на западът му дерме на хурката за нас, но ако има още конференции с удоволсвие би участвал
б/ съседните държави (без Турция, естествено) - боли ги фара за Бг, ако зависи от тях биха спрели създаването на българска държава. Имат две основни мисли - как да си увеличат територията, без значение за чия сметка (на Бг или Турция) и как това да стане без да ядат здрав пердах от Турция. Типичен пример е Сърбия - съвсем наскоро размазана от Турците (през 1876), въреки участието на множество славяни-доброволци, включително българи, неуспели поради една или друга причина да се включат в Априлското въстание, та Сърбия не влиза във войната до падането на Плевен, когато вече резултатът е ясен, въпреки настойчивите искания на Руското командване преди това. Но след Плевен сръбските копелета бързат - те искат София, добре че Руснаците ги изпреварват и им секват мераците. Сърбите са толкова "добри" войници, че подминават единствената крепост, която има гарнизон - Ниш, не смеейки да влязат в пряк конфликт с турчолята. Прочетете братя и знайте своята история - никога не сме били братя със сръбските псета...
в/ Русия - руснаците открай време се стремяъ към топло море, причините са всеизвестни - няма как да имаш търговия без целогодишен излаз на море. Вариантите са:
- На запад - трябват да се сборят с поляците и гермаците - мишън импосибъл
- На югоизток - с Иран и Индия - пречи Кавказ (правят се множество опити за овладяването му) и естествено Англия
- На югозапад - черно море, дотигнато още от Петър Велики, е, да но черно море без владеенето на Проливите е като вътрешно езеро с пазач Турция - това е и основната причина за всички войни с нея - контрол на Проливите - еинсвеният възможен вариант за незмръзващо море...
Как се равива войната е повече от ясно - глупостта на Сюлейман и болните му амбиции, ведно с героизма на българи и руснаци при Шипка решава войната.
Тук е момента да кажа - поклон пред хилиядите обикновени руснаци, румънци, финландци и българи паднали за свободата на Отечеството.
България няма да ви забрави!!!
3. Преговорите и договорите - Милом ного добре ги е описал - санстефано е невъзможен,една химера, един блян, един прекрасен блян. Да видим позициите на основните играчи:
а/ Западът - колкото се може по-малка държава за българите на Балканите - последното, което им трябва е благодарен сателит на Русия на 100 км от Проливите. Рязане до кокъл, ако може и по-надълбоко. Западът ни го забива троен, но си гони интересите и щеше да си гони независимо дали тук са българи, манафи, маляки, сръбски псета, мамалиги и т.н. Брутално, но факт- моля гъзолизците на запада да прочетат и осмислят
б/ Русия - тя си иска компемсации за загубените територии след Кримската и издигане на авторитета. Русия трябва да остави впечатлението на Освободителка и колкото и да ми е криво да го кажа - тя има това морално право, получило го е с цената на десетките хиляди жертви, голяма част от които идват с огромното желание да помогнат на брата-роб, без да знаят за задкулисните игрички и имперските амбиции. Русияполучава своето и с право.
в/ Румъния - получава северна добруджа, като компенсация за бесарабия. Мамалигите също имат право като участник и на база жертвите си при Плевен, а и като логистичен център(те нямат и избор, но не са недоволни от размяната - все пак получават стратегическа територия, която епортата им към света). Това е братския подарък на Русия, но ако трябваше да жертваме северна добруджа за целокупна България - то цената щеше да е пренебрежимо малка... Все пак добруджа по това време е рядко населена и с преобладаващо турско население
г/ Сръбските "брача" - най-големите наглеци - получават Ниш, Лесковац и Враня за няколко дневната си разходка - всъщност колкото и да ми е болно, шумадийките псета най-добре си изиграват картите - минимум усилия, максимум придобивки, при нулев риск. А тук, в България имаше толкова противници на ударите на Нато... Имаше и един сръбски палячо, тренер на отбора на българската войска, на когото богохулно бе надяната параданата униформа на български генерал - о. неразумний юроде....

Създаването на България като субект на картата на Европа е дело с огромни последици, Дело,което дължим на русите, независимо от амбициите им и пречките, които ни създават след това. Длъжне се да благодарим на обикновения руски войник, бил се и умирал за свободата на майка-България.
Поклон, дълбок поклон, герои, благодарим ви Освободители, благодарим ви руси, румънци, фини и на вас - синове на майка-България, дали живота си за нашата свобода. България не ще ви забрави и вечно ще тачи паметта ви, независимо от политическите боричкания, тънки сметки, гъзолизство и чуждопоклоничество!!!

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

[MILOM]

САН СТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР

Сан-Стефански договор. Прах в очите. Намеренията на Русия На 3 март 1878 г. е подписан Сан-Стефанския прелиминарен (сиреч временен) мирен договор (ССПрМД). От думата “прелиминарен” в названието на договора, и от чл. 25, ал. I, е съвсем ясно, че договора е временен, за неколко месеца, и неизпълняем от деня на подписването му, защото всичко решено в него ще се пререшава, и това ще стане с друг договор. ССПрМД е кьорфишек. ТОГАВА ЗАЩО РУСИЯ ГО СЪЗДАВА. Първо, главно, за да хвърли прах в очите на бълга- рите, да ги заблуди, да мислат че Русия освобождава България, и то бая голема, а лошата Англия, и другите велики държави, развалят това, което е направила Русия, да мислат, че Русия е приятелка, а западните държави са врагове, и българите требе да правят само това, което им казва Русия. Второ, за абсолютно осигуряване не създаването по еволуционен път на двете Българии, или на нещо подобно. ССПрМД има значение само защото показва какво Ру- сия иска да включи в окончателния договор, показва нейно- то отношение изобщо към България, и нейните намерения към Бъл га рия. Показва, че нейните на мерения са прилагане на Кримския вариант, а отношението е разграждащо, и ограбващо. Ето какво се вижда: 1. Окупацията е приблизително две години. Това означа- ва повече от две години. Колко повече не е казано, както не е казано и от кой ден ще се брои окупацията. 2. Не контролирано руско явно, и прикрито, управление през окупацията, и Русия е за голема България. 3. Турска войска може да преминава през Бъл гария когато Турция пожелае, но Турция нема това право, докато в Бълга- рия има руска войска. Това означава, че българите ще искат да има дълга окупация, за да нема в България турска войска. 4. Русифицира на войска, и общо русифициране. 5. Князът не е наследствен, и ще се избира всеки 5 годи- ни. Без съгласието на Ру сия княз не може да бъде избран. Това означава възможност за парализиране на държавата, безредици, и пр., и повод за руска намеса. 6. Русия взема Северна Добруджа, включително делтата на Дунав с островите, с граници: на север Дунав и Килийския канал, на юг по линията 5 км над Ръсово и 10 км над Мангалия, 13 457 кв.км. 7.Русия дава Нишко, Лесковец, и долината на река Българска Морава, на сателита си Сърбия 6334 кв.км. 8. През окупацията България ще издържа 6 пехотни и 2 кавалерийски дивизии, общо 50 000 души: храна, фураж, дрехи, заплати на офицери. 9. Със ССПрМД България, фактически, е руски протек- торат. Съгласно ССПрМД Черна гора, Сърбия, и Румъния, са обявени за независими държави. Берлинският договор разпо- режда същото и за трите.