История

[Jay Gould]

Благодарните евреи обичат България, нехранимайковците – не! http://aliya.aliya-bg.org/index.php?...3-ne&Itemid=85

Можеше ли цар Борис III да спаси евреите от новите земи?


До ден днешен се водят дискусии дали България е имала възможност да откаже сътрудничество с нацистите в акцията за депортацията на евреите от Македония и Беломорието. Един отказ от страна на България щеше да бъде дръзка постъпка, и като последствие щяхме да сме свидетели и участници в една война между Германия и България. Цялата еврейска общност, към 49000 души, щеше да бъде изпратена в Полша и хиляди български войници унищожени.

Цар Борис III отказа да предаде българските евреи на палачите от Берлин. Но това бе възможно защото българските евреи бяха негови поданици. Да докажа тази теория не е трудно. Както знаем режимът, който дойде на власт след 9 септември 1944 не привлече под отговорност в народния съд, нито един офицер от полицията или генерал от армията, която събра евреите в Тракия и Македония. Това не пречи на синове и внуци на тези военни днес да леят крокодилски сълзи и да хулят и псуват България. Лиляна Паница, секретарката на комисаря от Комисарството по еврейските въпроси бе арестувана и хвърлена в мазето на "народната милиция".Там тя е най жестоко изтезавана и малтретирана. Ето какво декларира в своите показания от 02-11-1944 : " На много пъти след това Данекер протестираше пред Белев, че не е изпълнил договора, и че тези 12000 души биха могли да се вземат ( от германците –бел. С.А.) и без съдействието на България, тъй като те преди всичко са били техни (на германците –бел. С.А). Дали евреите щяха да бъдат събрани от българи или от германци, резултатите щяха да бъдат едни и същи.

Да се запознаем с още едно свидетелство на очевидец на събитията. През време на гоненията на евреите в София действа един нелегален еврейски комитет. Той се състои от пет члена от различни партии начело с легендарния полковник Аврам Таджер, добър приятел на царя. Моят баща ,Бенямин ( Буби) Ардити беше член на комитета, като представител на евреите от дясното пространство. В Израел под клетва пред израелския съд той свидетелства : "През месец март 1943 год. през гара София минава ешалон от гръцки евреи. Спасителният комитет от еврейските водачи започва кампания, която цели да прекрати депортирането на евреите от Беломорието, чрез ходатайства пред българските власти и чуждите представители, включително и папския нунций. Ходатайството пред държавната администрация не доведе до положителен резултат. Отговорът бе, че Тракия и Македония са области окупирани от Германия и за това германците могат да правят там каквото им скимне. Освен това тези земи са " военни зони" и германците провеждат тези акции по военни причини.” Еврейските водачи предложиха: "Ако евреите не могат да бъдат върнати в техните домове, то те да бъдат концентрирани в България. Българските власти отговориха , че те не са господари на положението. Съдбата на евреите е в ръцете на германците".

Всички тези благородни българи, които вдигнаха глас в полза на българските евреи от старите предели на страната не се застъпиха за евреите от новите земи. И защо ? Тези българи знаеха много добре, че новите земи не са дадени на България с международни договори, а са завзети от Вермахта през 1941. След това са предадени на българско временно гражданско управление за ограничен период, да края на войната. Знае се също, че германците бяха предложили на Турция да им предадат цялото Беломорие с цел да я привлекат към тристранния пакт. Тези българи са живели в България през 1943, а не през 2011. и са познавали добре действителността.

В езика на компютрите има един израз "default" (неустойка). Съвсем излишно е на днешното поколение хайтекисти да се обяснява това понятие. През Холокоста очаквания "default " бе унищожаването на евреите. Спасяването на българските евреи бе едно изключение. Наистина разстоянието между София и Скопие е 220 км. но каквото се случи в столицата на България не можеше да се случи в Македония, защото там условията бяха съвсем други.

Синовете на родоотстъпниците от 1946, днес през 2011 са родоклеветници. Те обвиняват България в отговорност за нещастието на евреите от новите земи без да разберат че "българското чудо" не можеше да се повтори. Българският народ бе един "wizard" (магьосник), който не успя да повтори още един път своят фамозен номер, но за това не се бие по палците.

На българското гражданско общество писна от неблагодарните български евреи


Към българите родоклеветници се присъединяват и неблагодарните български евреи. Те дават алиби на техните другари защото твърденията на евреи са по убедителни и звучат по искрено от обвиненията на българите. За синекурни службички , за командировки , за дневните и за дребните парички трябва да се плати. На чело на обвинителите срещу България винаги ще намерим някой български евреин болен от амнезия. Но за да се роди той или тя българският народ спаси неговите дядовци и баби , неговите бащи и майки. Срам и позор на тези нехранимайковци.

Преди известно време написах едно есе на име "Чистачите". Една българска еврейка ,"второ поколение" ми отговори по facebook .: "По лошо е че пратиха моя дядо да троши чакъл в гара Лакатник". Отговорих на момичето : "Една възможност бе твоя дядо да троши чакъл на гара Лакатник, втората възможност бе да трошат твоя дядо на чакъл в гара Треблинка. Цар Борис III избра по добрата възможност за твоят дядо . И дядо ти оцеля., и ти се роди, за да можеш да хулиш българския народ.

Три години от моя живот посветих в борба да бъде признат за "праведник" македонският войвода Владимир Спиридонов Куртев. Не беше лесно да се преборя с бюрократичната машина на мемориалния комплекс "Яд вашем" в Ерусалим. Трябваше да се отхвърлят лъжливите обвинения, че е бил осъден на смърт и екзекутиран поради изсмуканата от пръстите лъжа, че е бил "фашист" и сътрудник с нацистите. Накрая истината победи и той получи званието "праведник". Този път българите се стъписаха . Най- после един благодарен евреин. Министърът на външните работи на република България ме награди с знака на златната лаврова клонка. Това не е много, но може би ще започне една нова епоха в която българските евреи ще изразят своята благодарност към своите спасители.

Заключения и послеслов


Наистина, евреите от новите земи бяха събрани по жесток начин от български войници и български полицаи. Наистина тяхното имущество беше ограбено от корумпираните чиновници на КЕВ. На тези въпроси не може да се отговори, ако не познаваме истинските факти от тази епоха. Въпросите се задават от едно честно малцинство, което не познава фактите и от едно голямо болшинство, което действа с зла умисъл за да трупа политически капитал.

Младежите, които служеха в войската и полицията нямаха още житейски опит. Тяхната глава бе промита от лъжливата пропаганда на Богдан Филов. В края на краищата те получиха заповед и не можеше да не я изпълнят. Относно грабливите чиновници на КЕВ - между кой народ няма разбойници и крадливи мутри? България трябва да се извини за жестоките деяния и грабежите по време на депортацията. Но в никакъв случай република България не носи отговорност за случилото се на евреите от новоосвободените български земи. Българите които действаха там, в никакъв случай не бяха истинското лице на българския народ. България няма право да поеме отговорността, защото тя ще отрече деянията на 70-80 хиляди българи, които помогнаха на българските евреи в всекидневието, без никой да им даде заповед. Тези българи са част от народа, който живя през тази епоха и спаси 49000 евреи когато обстоятелствата позволяваха и това бе възможно.

Депортацията бе организирана от платени агенти на Гестапото като Петър Габровски , Александър Белев и Дени Костов и наивни фенове на нацистите като министър председателя Богдан Филов.

Този, който хвърля вината върху България, крие истинските убийци: Адолф Бекерле, Адолф Айхман и Адолф Хитлер. Те са инициаторите на депортацията и истинските виновници и те бяха осъдени от цял свят като военни престъпници и престъпници срещу човечеството.

Окончателен отговор е даден от израелския върховен съд


Много български евреи, от лявото пространство, емигрираха в Израел в периода 1948- 1950. Напуснаха земния рай на социализма и се заселиха в капиталистическия ад. Тук в Израел публикуваха много исторически издания, в които цар Борис III бе обвинен за всичко, за депортацията , за ЗЗН, за жълтите значки, за трудоваците, за изселването от София, за тежката зима и разбира се за сушата през лятото. Когато българските евреи предявиха искане за компенсации , чиновниците от финансовото министерство на Израел им казаха - "искайте пари от България или от наследниците на цар Борис". Дълги години българските евреи се мотаха по съдилищата от нисша инстанция. Накрая, като последна възможност се обърнаха до Израелския върховен съд. Съдиите от този съд са известни по цял свят като най-компетентни и прогресивни. Беше определен състав от седем най -добри съдии. Присъдата беше произнесена на 09-10 -2005 с голямо болшинство, шест срещу един гласа в полза на българските евреи. Решението на съда гласеше, че българското правителство през епохата на Холокоста е действувало под влиянието, внушението и натиска на нацистите. На българските евреи, живущи в Израел, беше дадена възможността да подадат искове за компенсации и на фалшификацията на история бе сложен край.

[Jay Gould]

Благодарните евреи обичат България, нехранимайковците – не! http://aliya.aliya-bg.org/index.php?...3-ne&Itemid=85

Български евреи и българи, били те учени, политици или обикновени хора от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. Позитано № 20 е следния: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на "историците" се правят погрешни заключения ,че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

Ето такава е приказката за депортацията на моите братя от Тракия и Македония. Те не са единствените унищожени мои сънародници в Европа. Нацистите унищожиха шест милиона мои братя и сестри и за всички тях аз тихо ридая. Добрите душички не се интересуват за тях, защото от това не могат да изкарат някаква политическа полза. Те постоянно говорят за евреите от Ксанти и Гюмурджина, но за 56000 души от Солун събрани от гръцката полиция и със сътрудничеството на местните велико гръцки шовинисти хич не им дреме. Мъчно е да се обвини цар Борис III за нещастието на солунските евреи, и защо тогава да си правят труда да леят крокодилски сълзи за тях, когато няма политическа печалба.

Най-напред фактите


Нека да направим преглед на основните факти.

1. Германия съсредоточава огромна армия от 850 000 войници, начело с генерал Лист, на румънска земя – до Дунава срещу град Русе. Хитлер трябва да спаси своя съюзник Мусолини, който е загазил в Албания. Той казва – "Ще мина с добро или с зло ". Българската армия е храбра, но лошо въоръжена, без сериозна авиация и бронирани части. Една българска съпротива срещу германската армия можеше да доведе до ужасни резултати. Десетки хиляди български войници –щяха да паднат в сраженията и без съмнение – цялата еврейска общност в България унищожена.

България е жертва на една нацистка агресия, и след десанта в Русе тя е една полу- окупирана страна с едно мнимо " самостоятелно" правителство.

2. Цар Борис III е изправен пред едно предложение подобно на предложенията на Дон Корлеоне, а на тях не се отказва.
Вермахтът минава през България и напада Гърция и Югославия. Гръцката и сръбската армия са разгромени и затова е необходимо само около две седмици.

Югославия и Гърция окончателно капитулират, сръбският крал и гръцкият цар бягат в Лондон. България не участва в войната, и не се пролива българска кръв. Този факт е решителен и определя до каква степен България ще може да владее в Македония и Беломорието в бъдеще. Германия предава тези области на България за временно гражданско управление до края на войната - а до тогава ще видим - казва Хитлер. Сделката е добра и за двете страни. Вермахтът пести няколко дивизии, които трябва да остави като гарнизон в Македония и Беломорието. След кратко време той ще прати тези части на източния фронт.

За България блянът за Македония и излаз на Бяло море е постигнат. Филов може да подаде на народа лъжливата пропаганда за обединението на България.
Фактически само Добруджа е истинска обединена с отечеството земя.
Това е осъществено според международните закони и признато от великите сили, Англия , Германия, Русия и САЩ. След мирните преговори в румънското градче Крайова между правителствата на България и Румъния се подписва един мирен договор. Разликата е грамадна между обединението на Добруджа и същото в Тракия и Македония. Златна Добруджа е законно присъединена, Македония и Беломорието са временно харизани земи до края на войната.

Евреите от златна Добруджа получават българско поданство, въпреки че и тя е новоосвободена българска земя. На 02-03 -1943 год българското правителство решава , че депортация ще има само в Тракия и Македония. В Добруджа комисарят Белев не може да пипне нито един евреин. България не предава нито един евреин, български поданик, който живее на българска земя.

Конференцията в вила Ванзее определя кой е български евреин и кой не

Империята на злото има своя стратегия и тактика. Конференцията в вила Ванзее взима решение за крайното решение на еврейския въпрос в Европа. Нацистите правят списък на евреите за всяка страна по отделно, които трябва да бъдат унищожени. До името на България те записват 48000 души. Това става 8 месеца след обединението. Значи евреите от Тракия и Македония са съответно гръцки и сръбски евреи, поданици на държави окупирани от Германия, където тя коли и тя беси. Генералната позиция за унищожаването на евреите в Европа е определена от германци, а не от българи. А вилата Ванзее се намира в предградията на Берлин и не в Симеоново или Бояна. Да видим каква е тактиката на империята на злото. Най големите врагове на България не могат да твърдят, че съдбата на евреите от новите земи е българска инициатива. Подготовката на депортирането започва след голям натиск от страна на Германия. В началото на 1943 год. в София е изпратен главния помощник на Айхман , есесовецът Теодор Данекер. Той и само той бе злият дух, който като двигател тласкаше напред машината на Холокоста. Нито стратегията, нито тактиката на депортацията бяха българско дело.

[LANDLORD 31]

Днес се навършват 1141 години от основаването на Българската църква.
Днес българската православна църква отбелязва своя рожден ден - 4 март 870 г. Решението е от църковен събор състоял се в Константинопол 869-870 г.

...........
А не е ли 1000 години по-късно и българската екзархия?

[MILOM]

Днес се навършват 1141 години от основаването на Българската църква.
Днес българската православна църква отбелязва своя рожден ден - 4 март 870 г. Решението е от църковен събор състоял се в Константинопол 869-870 г.

[Jay Gould]

Едно парченце от варненския вестник "Ежедневен Бюлетин" от Март 1911 година.

[Jay Gould]

Най-големите защитници на Османската империя и врагове на България и нейния народ са били Маркс и Енгелс



Маркс пише на 4 февруари 1878 година: "Ние вземаме най-решително страната на турците, и то поради две причини: първо, защото сме проучили турския селянин - т. е. турската народна маса - и сме се убедили, че той е безспорно един от най-способните и най-нравствени представители на селячеството в Европа; второ, защото поражението на русите би ускорило много социалния преврат, за какъвто има налице много елементи, както и прелома в цяла Европа."

Цитатът е от книгата на Франц Меринг "Карл Маркс".

[съни(тя)]

...смазващо е
и след 100 години е същото

[Jay Gould]

За майката на Левски:

http://www.sobstvenik.com/category/%...0%D0%B8%D1%8F/

Не можеше повече мъчаливо да преглъща нещастията, оскръбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбесувани вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка.

И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в невсвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст.
Това се случи на 27 януари 1878г. в първите дни на Свободата.
На другия ден, след обед, трупът бе изваден от герана и погребан на две-натри, без църковни обреди в дерето, рахитично хлътнало в страни от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни пред хрисимо и овчедушно да сдадат богу дух.
Самоубийците обаче православната църква с анатемосваща строгост запрещаваше да бъдат погребвани в християнските гробни покои. До току-що изкопания гробен хендек, подсмърчайки беряха студ обезумялата от скръб Яна – дъщерята на покойницата и неколцина одрипавели комшии от горната махала.
Синът на самоубийцата – Петър Кунчев, зашеметен от мъка и жал, се насвятка до безсъзнание и не можа да види как гробарите – двамина видиотени от пиянство и системно недояждане карловски цигани – свлякоха в гроба кльощавото, мъртво тяло на майка му, увито в мръсна, изпокъсана черга, заривайки го бързешката с вледенената от декемврийския студ глинесто-песъчлива пръст, бъкана с трънлив буренак и дребен каменяк.
Подир ден-два Петър пак просеше из карловските сокаци и с мизерната “лепта”, която му даваха, помагаше на Яна да изхранва челядта си. През 1881 година издъхна страдалчески, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово.

Тъй потресаващо злополучно завършиха живота си в свободна България майката на апостола Левски – Гина Кунчева и неговия брат Петър Иванов Кунчев.

Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета.
Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия.
Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак.
С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен.
Никой в града – упрявляващите и местните думбази – не откликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва.
Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца.
Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си.

Съсипаната от сполетялото я семейно нещастие, оскърбена, унизена, не издържаща вече на студ и глад Майката на Васил Левски се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Именно този кладенец е националния позор за нас, българите! (да няма кой да и занесе едно парченце хляб!)

Цялата статия: http://www.sobstvenik.com/category/%...0%D0%B8%D1%8F/

[Jay Gould]

“Пролетта на народите”- революционната вълна в Европа 1848-1849 година:
http://borsi.blog.bg/history/2011/02...848-184.689789

[коки]

Обесването на Васил Левски

Дела трябват, а не думи.
- Предателите трябва да се убиват.
- Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.
- Работата вършете, но умно!Трябва да се убие, ако не е чист.
- Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
- Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.
- Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.
- Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
- Днешният век е век на свободата.
- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица
- Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
- Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
- Без революция сме загубени во веки веков.
- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
- Бързата работа ялова излиза.
- Дързост и постоянство!
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
- Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели.
- Времето е в нас и ние сме във времето.
- Всекиму ще се държи сметка за делата.
- Всички зависят от вишегласието.
- Всичко се състои в нашите задружни сили.
- За враговете на демокрацията и републиката
- За отечеството работим - кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.
- За честните хора такава смърт.
- Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.
- Има два пътя - кой ще изберете?
- Отговорност към обществените средства
- Строга и редовна отчетност.
- Интригата спира хода на народната работа.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Както речат повечето игроводи, така ще играем.
- Каравелов казва: "Аз съм".
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
- Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
- Най-много са виновни чорбаджиите.
- Главният център е в България.
- Народната работа стои над всичко.
- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
- Ние гоним царя и неговите закони.
- Никой да не се повежда сляпо в работата.
- Обич и доверие към Апостола!
- Оръжие, оръжие и пак оръжие.
- Трябва да се съобразите със закона.
- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
- Строга революционна бдителност.
- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
- Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора - след една глава?
- Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

"Ти ни трябваш и днес, Апостоле...!"

Със закъснение и от мен поклон пред паметта на Васил Иванов Кунчев .Вчера 18.02 ,а не днес както се тиражира ,се навършиха 138 години от гибелта на Апостола.На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.Ще си поволя да постна по тоя повод една прекрасна статия от Константин Вълков със заглавие Кой днес ще скочи като Левски?
Той обича да рискува. Понякога усмихнат, друг път намръщен, но винаги търсещ нещо различно. Очите му шарят наоколо, любопитен до болка, не го свърта на едно място. Решил е да бъде щастлив, защото знае, че ще бъде толкова щастлив, колкото иска. Решил е да бъде успешен.

Той знае, че е способен и може да решава съдбата на държавата си, нищо че е млад. Защото може да решава и своята съдба.

Познавате ли подобен младеж? Знаете ли името му? Живее ли наблизо? Виждали ли сте го скоро?

Озъртам се и аз, опитвам се да намеря тези 30-ина и кусур годишни младежи, по-големи от живота, мечтатели, революционери по душа, задушавани от статуквото, жадни за промени, готови за раздели, бленуващи успехи и бягащи от неволи. Онези, които мислят нашироко, живеят не по джоба си, с които не можеш да излезеш на глава, защото винаги правят големи неща и мечтаят.

Представям си, че такива млади българи се разхождат около мен, срещам ги, говоря си с тях. Представям си, че и аз съм такъв. Но уви, вече ги няма около мен. Нито аз съм такъв вече.

Днес няма кой да прескочи рова на посредствеността с лъвски скок, да погледне след това назад и да каже на останалите, че не е чак толкова трудно, но пък гледката от тази страна е дваж по-хубава. Няма кой сърцато и страстно да използва силата на младия си дух за нещо смислено, добро и умно, което да възроди вярата не в среднощното забавление със салфетки из любими танцувални арени, нито в замерянето с подслушани разговори, нито в бързото каране или в идиотските теми, които извират от всеки ров. Това ли е шибаното съзряване на младите? Това ли се случва в т.нар. родина България?

Кой точно днес мечтае да прескочи някакъв ров само защото гледката от другата страна е по-хубава? Кой мечтае да бъде смел, защото така би могъл да помогне на страната си? Кой въобще мечтае за каквото и да било?

Уви, младите, които преди двадесетина години бяха тийнейджъри, сега все още са млади, но какво от това? Тогава се разхождаха по Орлов мост с усмивка - първо на митинг на СДС, после в "Ялта", след това учиха чужди езици, след това гледаха Кристиан Аманпур от София в Американския център и мислеха, че времето им ще дойде, че България ще бъде усмихната държава и те ще бъдат част от нея, че тяхната усмивка ще усмихне и страната им. Те все още са тук, но сякаш ги няма, дори са насилствено стари, обругани от неслучилите се мечти, захлупили похлупака на другите си мечти, за да кротуват в ъгъла.

България се нуждае от млади хора, които не се държат като стари. България се нуждае от млади, които преминават от едно детство в друго, независимо на колко години са. Съмнявам се, че точно тези млади вече може да откриете в сегашните партии, независимо дали са парламентарно представени, или не. Няма ги в БСП, няма ги в ГЕРБ, няма ги в Синята коалиция, за ДПС и "Атака" да не говорим, няма ги на улицата отсреща, няма ги в блока до вас. Може би някога ги е имало, в онези слънчеви дни на Орлов мост, но вече ги няма.

Че кой в нашата страна ще направи лъвски скок, за да възстанови честта и достойнството на политическата класа? Кой млад би се борил за това? Кой ще застане безстрашно отпред и ще посочи с пръст онази политическа каста, от която му иде да повърне? Кой точно ще отиде и събори въображаемата стена на посредствеността, ще замеря с въображаеми камъни тухлите й, после ще трансформира и построи наново всичко, за да бъде структурата такава, каквато трябва?

Характер? Кураж? Смелост? Буен нрав? Познавате ли такъв младеж, който на всичкото отгоре е умен, не се примирява, иска да живее добре и е готов да се бори за това? Казват, че Левски бил такъв.

Оставете ни нас, младите, но познавате ли такъв възрастен човек, който да вдъхновява с достолепието си? Преподавател, учител, ментор, артист, телевизионен водещ, съсед? Възрастен човек, който да не е обременен от тежка комунистическа зависимост, да не е отегчен от живота, да има детски пламък в очите и да е готов да предаде занаята си на останалите?

Зашеметяващата липса на лидери, с която ни обстреля животът през последните 20-ина години, дава резултати - няма дете, тийнейджър, младеж, който да има пътеводна светлина, да има свой ментор, идол, кумир. Да си казва "ето, аз искам да стана такъв". Детето по-скоро ще попие някоя от вечно разменящите се обиди, нападки, злословия и плоски шеги, които върлуват през последните 20 г., но няма да се вдъхнови от български лидер, после да се забърза, затича и прескочи онзи 5-метров ров, който Левски бил прескочил.

Какъв 5-метров ров, какви 5 лева?

Винаги ли е било така, за бога? Кои са обикновените граждани на тази държава? Кой е елитът на тази държава? Кой е онзи господин или дама, с които един тийнейджър ще седне, ще поговори, ще се заслуша в бавния и вълшебен дрезгав глас, за да извлече мъдрост и желание за живот?

Къде е онзи слънчев лъч, който ще целуне лицата на младите, за да им вдъхне надежда, че могат да бъдат истинските лидери на тази държава и наистина да управляват България с чест, достойнство и - най-важното - с големи мечти. Когато се огледате в красиви очи до вас, виждате ли мечти? Виждате ли големи мечти?

Лъвският скок трябва да бъде направен, защото там, от другата страна, когато вече си надмогнал страховете си и осъществил мечтата да прескочиш този ров, гледката е по-хубава. И останалите ще ти дадат лъвски прякор. Като на Левски.
......................

[atb]

Обесването на Васил Левски


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Вместо да добавям общоизвестната биография на Дякона, нека в тези негови мисли поне малко се замислим и видим, че и днес важат с пълна сила....

Дела трябват, а не думи.
- Предателите трябва да се убиват.
- Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.
- Работата вършете, но умно!Трябва да се убие, ако не е чист.
- Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
- Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.
- Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.
- Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
- Днешният век е век на свободата.
- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица
- Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
- Без изпит не е приет никой - за приемане на войводите и техните длъжности"
- Без революция сме загубени во веки веков.
- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
- Бързата работа ялова излиза.
- Дързост и постоянство!
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
- Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели.
- Времето е в нас и ние сме във времето.
- Всекиму ще се държи сметка за делата.
- Всички зависят от вишегласието.
- Всичко се състои в нашите задружни сили.
- За враговете на демокрацията и републиката
- За отечеството работим - кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.
- За честните хора такава смърт.
- Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.
- Има два пътя - кой ще изберете?
- Отговорност към обществените средства
- Строга и редовна отчетност.
- Интригата спира хода на народната работа.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Както речат повечето игроводи, така ще играем.
- Каравелов казва: "Аз съм".
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
- Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
- Най-много са виновни чорбаджиите.
- Главният център е в България.
- Народната работа стои над всичко.
- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
- Ние гоним царя и неговите закони.
- Никой да не се повежда сляпо в работата.
- Обич и доверие към Апостола!
- Оръжие, оръжие и пак оръжие.
- Трябва да се съобразите със закона.
- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
- Строга революционна бдителност.
- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
- Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора - след една глава?
- Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

[MILOM]

Оправдать никого не следует!” Така нарежда гневно от Москва на руски Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. "народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва.
Никой не трябва да бъде оправдан, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени "с желязна метла”, крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров
Москва иска смъртни присъди, никаква милост. По ирония на съдбата Трайчо Костов, който е помилван от фашисткия режим и не получава смъртна присъда въпреки терористичната си дейност, сега изпраща на смърт стотици хора с един престъпен административен акт, каквато е наредбата закон за т.нар. "народен съд”.
В телеграма на Вълко Червенков до Георги Димитров, разбира се, отново на руски, се съобщава: "Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. ... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента”...
Неотдавна по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.
Тази година близките на избитите от комунистическия трибунал ще се съберат в църквата "Света Неделя" за упокой на душата на непрежалимите покойници.
Дари им, Господи, вечен покой.
Нека 1 февруари стане ден за покаяние и ден за почит пред невинните жертви на съветската окупация.
"На 22 декември 1944 година, в два часа посред нощ милиционери с шмайзери нахлуват в дома на Павел Груев (юрист, съветник и началник на канцеларията на цар Борис Трети ), събуждат дъщеря му Радка с груби викове: ”Ставай и се обличай” и нареждат на нея, на майка й и на баба й да си вземат малко дрехи и храна.
Никой не им обяснява нищо и отначало всички мислят, че ги водят на разстрел. Когато камионът с претъпкана до задушаване каросерия, спира на гарата, навън е все още тъмно. Духа леден вятър, а перонът постепенно се изпълва с млади и стари, от съвсем малки деца до 90-годишни старици – все близки на подсъдимите на т.нар. "Народен съд”. След едночасово чакане на студа на перона спира влак с товарни вагони и милиционерите нареждат на всички да се качват. В претъпканите вагони е студено, после става задушно. Няма място за сядане и всички стоят прави. Няма вода за пиене. Няма и тоалетни"...
Така описва Стефан Груев в "Моята одисея” изселването на семействата на регентите, царските съветници, министрите и народните представители в навечерието на Бъдни вечер 1944 година, два дни след като са започнали заседанията на зловещия Народен съд.
Стефан Груев разказва как преди да ги изселят, майка му и сестра му Радка отчаяно търсели адвокат за баща му:
"От страх повечето не искат и да чуят за дело пред "Народния съд”. Накрая успяват да убедят един виден адвокат, стар познат на семейството, да поеме защитата. Няколко дни преди първото заседание обаче синът му пристига в апартамента със съобщението, че на баща му е "невъзможно” да се заеме с делото на татко. Момчето, мой приятел от детинство, не казва нищо повече, само повтаря: "Баща ми много съжалява, но наистина не може, не може"... То е бледо и цялото трепери.”
Така нареченият "Народен съд” е създаден незаконно и против действащата българска конституция, която изрично забранява създаване на извънредни съдилища или следствени комисии в България под никакъв предлог и наименование (съгласно чл.73, ал.2).
Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине време. То може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.
ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49
Наредбата-закон, с която "народният съд” е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство, което нито е утвърдено според чл. 27 от Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията на чл. 29.
"Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация.
Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но под диктовката на Москва, която иска определен брой смъртни присъди. Подсъдимите са лишени от правна защита и от свидетели, само обвинението има право на свидетели. Обвиняемите нямат право на обжалване, смъртните присъди се изпълняват още същия ден.
Всъщност, този зловещ фарс, наречен с гръмкото име "народен съд" е създаден с една-единствена цел – да „узакони” извършваните от 9 септември натам убийства без съд и присъда.

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме:
чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища.
(ЦДА, КМФ 40,
До създаването на "народните съдилища”, в които чистката тръгва "законно", в България са убити 40 хиляди души.
От тях – 17 хиляди с висше образование и 8 хиляди със средно. За една немноголюдна земеделска страна със селско население, това означава само едно: избит е целенасочено цветът на нацията, интелигенцията и образованите хора.
Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, те дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали.
...От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.
(ЦДА, КМФ 40, ‘Народният съд” е предшестван от арести и масови убийства на български офицери.
В своите спомени Петър Семерджиев, пише: "Когато се припомнят събитията, свързани с тъй наречения Народен съд, не може да не се посочат убийствата, извършени по нареждане на Политбюро на Централния комитет на компартията. Много е казаното и написаното за Народния съд, но старателно са избягвани тези нареждания за отвличане и избиване на офицери в гарнизонните градове на страната... Те трябвало да бъдат отвлечени или убити, без да се подлагат на следствие предварително.
Изпълнението на това решение за Сливенския гарнизон трябваше да се организира лично от мен като първи секретар на партийния комитет. Заедно с тях трябваше да набележим жертвите, а също така и лицата, на които ще бъде възложено отвличането и убийството им.”
През ноември 1944 Антон Югов докладва, че вече са арестувани 28 630 души.
От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. са проведени 135 масови процеса от 68 състава на противоконституционния "народен съд” в цялата страна.
Произнесени са 2 740 смъртни присъди и около 1 305 присъди доживотен затвор. Изпълнени са обаче едва половината от произнесените присъди и причината за това е не по-малко зловеща – съдени са били убити вече хора.
Над 1400 от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември. Осъдени са на смърт дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек освен политически акт е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на имуществото на осъдения, въпреки че конфискацията е абсолютно забранена с чл. 75, ал.2 на действащата все още конституция.
Преди няколко месеца благодарение на народния представител от СДС Лъчезар Тошев Народното събрание с 20 годишно закъснение прие важни поправки в Закона за политическа и гражданска реабилитация, с които се признават жертвите и в първите три дни след навлизането на Червената армия в България – тоест на 9, 10 и 11 септември, които предишното народно събрание обяви за законни, въпреки че ставаше дума за убийства без съд и присъда. Да припомним отново позора на тогавашния Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание с председател проф. д-р Красимира Средкова.
Всъщност първоначалната реакция и на сегашния министър на правосъдието Маргарита Попова относно тези убийства през първите три дни беше не по-малко шокираща и се наложи да прочета становището й – позор за всеки правист на Медийната среща в края на май 2010 във Виена. Слава Богу, не се наложи тогава пак да занимаваме българското общество с този пореден скандал, защото министър Попова – очевидно посъветвана от разумни гласове, промени становището си и поправката бе внесена за обсъждане и почти светкавично приета от Народното събрание на 7 юли 2010.
Заедно с поправката за първите три дни от 9 септември 1944, в които са извършени масови убийства, отново благодарение на инициативата на Лъчезар Тошев, бяха отменени присъдите на осъдените от т.нар. "народен съд” български експерти в комисиите за Катин и Виница и на осъдените в процесите срещу Обединената евангелска църква през 1949 и срещу католиците през 1952.
Всичко това е важно, но личните усилия на Лъчезар Тошев (СДС) и други народни представители като Минчо Спасов (НДСВ), Иван Иванов (ДСБ) и други не могат да променят позорния факт, че вече 21 години след началото на демократичните промени, парламентa все още не е отменил като незаконни всички решения на всичките 68 състава на противоконституционния "народен съд”.
Гавра с жертвите на комунизма и с близките им е да се иска от тях да обжалват поотделно всяко едно решение на този незаконно действал комунистически трибунал, имал за цел да унищожи политическия и военен елит на страната.
Крайно време е Народното събрание да сложи законен край на този фарс с трагични последствия за стотици хиляди семейства в България и за последвалото след 1944 "правораздаване” у нас.

[marin1]

Има(ло е) и такива БЪЛГАРИ!!!
http://templar.blog.bg/politika/2010...anovski.639314
Горд съм, че такива ХОРА са се раждали в България!!!

[MILOM]

2част
Както се вижда, работата била предварително опечена... За да не остане в теб съмнение, патриотичний мой читателю, че това не са били само празни приказки и че действително нашият народ е бил на ръба да заживее след 2-3 години “съвсем свободно” като член на великото съветско семейство, ще процитирам тук извадки от официалното решение на пленума на ЦК на БКП. Ще напомня, че в тогавашната тоталитарна държава висшата партийна власт бе слята с висшата държавна власт и решенията на ЦК на БКП се превръщаха автоматично в държавни решения.

Борис Велчев: Другари, позволете ми да ви предложа проект за решение по обсъждания въпрос. “Пленумът на ЦК на БКП одобрява единодушно и с въодушевление доклада на първия секретар на ЦК на БКП за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз. Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на др. Тодор Живков... Като одобрява безрезервно изложените в доклада на др. Живков теоретически и политически положения... ЦК утвърждава текст за писмо до ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз по въпроса за по-нататъшното сближение и за сливането в перспектива на НРБ със Съветския съюз.”

Онези от членовете на ЦК, които са съгласни с предложеното, моля да гласуват с вдигане на ръка. Против? - Няма. Въздържали се? - Няма. Приема се единогласно от членовете на ЦК. (Бурни ръкопляскания. Всички стават прави.)

Накрая Живков призовава съзаклятнически: След този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било.И залата му отговаря съзаклятнически: Правилно!

Казано с думи прости, България щяла да бъде продадена тайно, зад гърба на народа. И до днес участниците в това съзаклятие мълчат и отричат... Но документите са подло нещо. Писмо до Хрушчов и ЦК на КПСС наистина е написано и изпратено от единогласните наши патриоти (“Ние молим ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разгледа това наше писмо и се надяваме, че ще срещнем пълно разбиране...”), писмото е дълго 7 машинописни страници и аз ще ти спестя дългото унижение да го четеш, днешний читателю.

Защо “сливането навеки”,слава Богу, не стана - е друга тема, с която няма да се занимавам сега. Оставям без коментар и пленума през юли 1973 г., където се разглежда същият въпрос с по-завоалирана фразеология. Мисля, че цитираното дотук е достатъчно, читателю, за да прецениш може ли сериозно да се твърди, че “в документите и на двата пленума” ставало дума само “за по-тясно сближаване и сливане съсСъветския съюз в сферата на икономическите отношения”; че за политическо сливане на България със СССР се говорело само “за далечното комунистическо бъдеще, когато държави няма да има”; и накрая (върхът на логиката!), че понеже “словосъчетанието “16-а република” липсва в документите и на двата пленума на ЦК на БКП от 1963-та и 1973 г.”, намерението България да стане 16-а република на СССР било мит?

Това словосъчетание като напук съществува (виж изказването на Димо Дичев), но не в това е въпросът. Не е важно има ли го, няма ли го буквалното словосъчетание “16-а република”, а смисълът, защото във всички изказвания на този пленум, както видяхме, става дума за едно и също нещо: час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи; да се влеем в семейството на Съветските социалистически републики; да бъдем една от републиките на Съветския съюз; да превърнем нашата страна в частица от Великия Съветски съюз; Съветският съюз е наше отечество...

За съжаление, всичко това не е мит, а истина, жестока истина! Замисълът на Живков и организираният с участието на целия ЦК на БКП таен кроеж (да не кажа заговор) за присъединяването на България към Съветския съюз, за сливането й със Съветския съюз, за превръщането й в една от републиките на Съветския съюз, независимо в 16-а или 17-а - това е най-голямото и позорно падение на БКП, защото е акт на тотално национално предателство, което няма аналог в нашата хилядолетна история, а националното предателство във всички времена и при всички народи се е считало за най-тежкото престъпление.

И неслучайно Т. Живков яростно отрича не само съществуването на тези два пленума, не само че “през 33-те години на моето управление и за момент не е съществувала подобна заплаха“, но че и “подобна мисъл дори” не била съществувала! Т. Живков знае, че само мисълта за подобен акт е престъпление - затова отрича. И това е разбираемо.

Но бях изненадан и шокиран от думите на уважаваната преподавателка по история в Софийския университет доц. д-р Евгения Калинова. Предполагам, че тя не е виждала стенографските протоколи и повтаря доверчиво думите на някой свой неосведомен колега... Иначе, да се потулва умишлено от историк този акт на безпрецедентно национално предателство, е тежък грях към историята.

Стефан ЦАНЕВ

[MILOM]

1част
На 29 октомври т.г. вестник “Труд” публикува интервю с доц. Евгения Калинова, преподавател по история в Софийския университет, озаглавено “България - 16-а република на СССР. Това е мит!”

Г-жа Калинова уточнява: “Словосъчетанието “16-а република” липсва в документите и на двата пленума на ЦК на БКП от 1963-та и 1973 г. В тях става дума за все по-тясно сближаване и сливане със Съветския съюз в сферата на икономическите отношения”, а що се отнася до политическото сливане на България със Съветския съюз, Тодор Живков, според г-жа Калинова, говорел “за далечното комунистическо бъдеще, когато държави няма да има”.

В книгата си “Срещу някои лъжи” (1993 г.) Т. Живков отрича да е имало подобно нещо:

"Дълго отминавах инсинуациите, свързани с мое намерение за присъединяване на България към СССР. Струваше ми се несериозно да отговарям на лъжи, които биха били само пошли, ако не бяха толкова тъпи. Искам да заявя кратко и категорично: през 33-те години на моето управление и за момент не е съществувала подобна заплаха. Подобна мисъл дори."

Още по-категорично отрича той това и в своите мемоари (1997 г.).

Аз съм от поколението, което помни тази 1963 г., и присъединяването ни към Съветския съюз не бе само слух. Но спомените нямат силата на доказателство. След събитията през 1989 г. вестниците широко тиражираха замисленото от комунистическата партия национално предателство, но политическите филипики също не могат да се използват за доказателство, защото носят риска да са гола пропаганда. Затова, когато в том 4 на “Български хроники” стигнах до този въпрос, аз потърсих веществени доказателства.

В Централния държавен архив се разрових в Централния партиен архив и след дълги приключения успях да се добера до фонд 1Б, опис 5, архивна единица 600 - това е дълго укриваният Стенографски протокол от заседанието на пленума на Централния комитет на БКП, състояло се на 4.ХII.1963 год.

За да бъда сигурен, че това доказателство няма “случайно” да изчезне от Държавния архив, направих ксерокопие на протокола (IХ+144 машинописни страници), съхраняват се в банков сейф.

Сега, читателю, ти предстои да прочетеш най-невероятното (дръж се, българино!) и те моля сам да прецениш: мит ли е бил замисълът за присъединяването на България към Съветския съюз - или е било истина?

Предс. Митко Григоров: Другари, откривам заседанието на пленума на ЦК на партията. За дневен ред се предлага една-единствена точка: Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз. Доклад ще направи др. Тодор Живков. Друго предложение има ли? - Няма. Има думата др. Тодор Живков.

Тодор Живков:

Другари, Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива, и за обединение на НРБ със Съветския съюз (к.м.). За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.

Курсът на партията за най-тясно сближение, а в перспектива и за сливане на НРБ със Съветския съюз (к.м.) поставя не само големи икономически проблеми, но и други изключително важни въпроси, каквито са въпросите за по-нататъшната съдба на българската нация и за суверенитета на българската държава.

(На един от предишните пленуми през юли 1963-та Живков дефинира до пределна яснота разбирането си за държавния суверенитет:Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!)

Ние сме убедени - продължава Живков, - че партията и българският народ ще посрещнат с голяма радост и въодушевление по-нататъшното най-тясно сближение и свързване на НРБ със Съветския съюз, че перспективата за обединяване на НРБ със Съветския съюз в бъдеще ще предизвика в подавляващата част от българския народ небивало висок политически и трудов ентусиазъм. (Ръкопляскания.)Ръкопляскат присъстващите на пленума 87 членове на ЦК и 51 кандидат-членове. Изказвания са направили 15 души. Цитирам най-същественото.

Тодор Павлов: Смятам, че да се проведе референдум по този въпрос няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, че да няма колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно...

Димо Дичев: Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество (к.м.), че по типа на Съветския съюз ще се създават други социалистически държави и те ще се развиват и присъединяват към Съветския съюз. (А на пленума през юли 1973 г. Димо Дичев ще произнесе словосъчетанието, което според доц. Калинова липсвало и на двата пленума: “В миналото комунистите не са мислили, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета съветска държава!” (к.м.) -провиква се екзалтирано той.)

Цола Драгойчева: Споделям възторга и радостта да работя като комунист там, където ме изпрати партията за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз, да бъдем една от републиките на Съветския съюз (к.м.).

Стоян Стоименов: Другари, ние днес решаваме едно велико дело, решаваме светлото бъдеще на нашата нация и на нашия народ. Ние сме щастливи, че това, за което нашата партия близо 8 десетилетия се бори, днес нашият Централен комитет начело с др. Тодор Живков практически го решава. Ние сме щастливо поколение, защото пристъпваме към разрешаването на този въпрос. Разбира се, би било радостно, ако ние сега вкупом всички социалистически страни се обединим със Съветския съюз (к.м.)... Аз съм безкрайно щастлив, че доживях този тържествен момент и заставам зад доклада на др. Живков.

Начо Папазов: Не случайно, когато стана революцията на 9 септември, голяма част от хората вдигнаха лозунга за Съветска република, защото всички живееха с идеята, че като се освободи, България ще бъде Съветска социалистическа република (к.м.).

Андрей Михайлов: Ние, кандидат-членовете на ЦК, ако ни се разреши, с две ръце и най-чисто сърце ще гласуваме за най-съкровената мечта на нашия народ - да се съединим с братските съветски народи (к.м.).

Възторжената си подкрепа в този дух изказват и Евгени Матеев, Райко Дамянов, Раденко Видински, Лъчезар Аврамов, Любомир Кръстанов, Димитър Димов.

Както видяхме в началото, г-жа Калинова съвсем уверено твърди, че на пленума ставало дума само “за все по-тясно сближаване и сливане със Съветския съюз в сферата на икономическите отношения", а както виждаш, читателю, изказалите се членове на ЦК един през друг се надпреварват да говорят за “мечтата си да превърнем нашата страна в частица от Великия Съветски съюз”.

Сега да видим дали е вярно и това, че тази мечта за политическо сливане с Великия Съветски съюз се е отнасяла за “далечното комунистическо бъдеще, когато държави няма да съществуват” - както твърди доц. Калинова.

Ето какво казва дословно по този въпрос лично Тодор Живков в заключителното си слово: Това сливане не може да стане тази година, когато има трудности и в Съветския съюз, и у нас.

Също така не си представям, че трябва да чакаме 10-20 г. Може би след 2 години ще отворим границите... (к.м.)

И за да е съвсем ясно за какво сливане става дума, Живков пояснява: Друг е въпросът за насоките и какви форми ще вземе това сливане. Другарят Хрушчов каза: “Може би ще бъде федерация, може би конфедерация.Трудно е да се каже как ще бъде.” И това е вярно. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки. Ето защо трябва да се подготвим.

В същото заключително слово Живков се изповядва: “По поръчение на Политбюро с др. Станко Тодоров бяхме при др. Хрушчов в началото на м. октомври, за да се посъветваме по въпроса за сливането. Трябва откровено да ви кажа, че аз много се притеснявах и вълнувах. Не знам защо у мен беше залегнало убеждението, че др. Хрушчов и съветските другари няма да приемат такава постановка и затова се бях приготвил да говоря дълго и да ги убеждавам в правилността на тази постановка и перспектива. Обаче, след като изложих накратко нашата идея, др. Хрушчов започна с това: “Аз съм съгласен с вашето предложение. Правилно е това и т.н.” И въпросът се изчерпа. (Продължителни ръкопляскания.)