История

[prodigal]

Не помня къде е този паспорт, със сигурност обаче не съм го изхвърлил. Няма как да изхвърля толкова красноречиво доказателство колко жестоко Европа (и България в частност) е била дръпната назад от злощастното съчетание от фашизъм, последван от комунизъм. Ако тия двете черни дупки не бяха препречили пътя на спокойното еволюционно развитие… не съм сигурен дали ни стига фантазия да си представим къде бихме били сега.Зелен Бетон

Щом не знаеш къде е паспорта, все тук ни е било писано да сме!

Несериозното отношение води до очаквани резултати!

[MILOM]

Като малък намерих на тавана паспорт на единия ми прадядо. Черен, ожулен от носене, с царския герб и дъговиден надпис „Царство България – Royaume de Bulgarie“. Вътре всичките му страници бяха пълни с гранични печати – от комшийските страни до Италия, Швейцария, Франция, Белгия и Германия. Явно си е извадил нов, защото в тоя е нямало повече място. Паспортът трябва да беше някъде от 30-те години, защото помня, че имаше немски печат с орел и пречупен кръст (момчешкият ми акъл, естествено, се впечатли най-вече от това).

Прадядо ми е бил обикновен селски търговец. Вярно, с дюкян и двукатна къща на чаршията, в голямо и богато (тогава) село в равнините на Северна България; вярно, носел е на прабаба ми капели от Виена и платове от Брюксел, но… селски търговец. В изостанала аграрна България, започнала да се гради като независима държава от едва 50-тина години. В континент, който само 15-тина години по-рано е бил арена на световна война.

Човекът никога не се е занимавал с политика, нито е бил масон или част от нечий „приятелски кръг“, нищо такова. А е можел да си позволи (и е имало обществено-политически и икономически условия спокойно да го прави) да ходи да сключва сделки из Европа. За качествена стока. За собствения си дюкян и за някои по-дребни търговци от околните села, на които е продавал на едро. Търгувал е в австрийски шилинги, швейцарски франкове и немски райхсмарки (и счетоводни книги намерих). Това е по времето, когато на българските левове е пишело „БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА плаща предявителю въ замяна на тая банкнота СТО ЛЕВА ЗЛАТНИ“…

Айде сега да си приказваме за европейско икономическо пространство, Шенген, нива на потребление, жизнен стандарт, стабилност на икономическата среда, отношение към малкия бизнес…

Не помня къде е този паспорт, със сигурност обаче не съм го изхвърлил. Няма как да изхвърля толкова красноречиво доказателство колко жестоко Европа (и България в частност) е била дръпната назад от злощастното съчетание от фашизъм, последван от комунизъм. Ако тия двете черни дупки не бяха препречили пътя на спокойното еволюционно развитие… не съм сигурен дали ни стига фантазия да си представим къде бихме били сега.Зелен Бетон

[MILOM]

Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република България, който се празнува на 1 ноември.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец ). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии.[източник?] След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "МАТИ БОЛГАРИЯ".

Сред най-популярните български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

[MILOM]

82 милиона златни франка – това е цената, която България е готова да плати, за да бъде призната за независимо от Османската империя царство. В пазарлъците участват империи, компании и европейски банки. Преговорите се водят в Цариград, Петербург, Виена, Париж, Лондон.

Обявяването на независимостта на Княжество България на 22 септември 1908 г. се оказва едновременно сполучлива финансова сделка и умел политически акт, подплатен с хитри дипломатически ходове. На тази дата преди 103 години в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново е обявена Независимостта на България. След тържествената литургия княз Фердинанд прочита специален манифест, написан от министър-председателя Александър Малинов, и приема титлата цар на българите.

Така 30 години след Освобождението и 23 години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, България извоюва суверенитета си от Османската империя. Страната за втори път отхвърля несправедливия Берлински договор от 1878 г., който слага окови за Княжество България, тъй като то е васално на Османската империя. След акта от 6 септември 1885 г., който шокира европейските Велики сили, и след признаването на Съединението, родните управници съсредоточават усилията си на дипломатическия фронт с цел извоюване на пълна независимост. През лятото и есента на 1908 г. съдбата ни дава този шанс.

В Цариград младотурците извършват преврат и обявяват всички поданици на империята за единна отоманска нация като отричат правото им на самостоятелно развитие. Това заплашва както българите, така и княжеството. Освен това младотурското правителство си позволява непростима високомерност към българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов. Той не е поканен на традиционния прием в чест на султана под претекст, че България е васална на Османската империя страна. Това дава повод на правителството в София да форсира провъзгласяването на Независимостта.

Австро-Унгария не пречи на България за тази съдбоносна стъпка. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си – да анексира Босна и Херцеговина и заедно с България да наруши Берлинския договор. Русия е съгласна да си затвори очите срещу свободното преминаване на руски кораби през Босфора и Дарданелите. Германия обещава да признае независимостта на България, ако бъде обезщетена компанията за Източните железници.

Същевременно на 6 септември 1908 г. по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Линиите са поети от български персонал, а правителството на Александър Малинов конфискува Източните железници и ги обявява за български. Формално жп линиите са собственост на Османската империя, а фактически на банки от Германия, Австрия, Швейцария, Англия, Франция. Всички те са засегнати от развоя на събитията и искат компенсации.

На 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща в България с яхтата си от Виена, където вече е съгласувал бъдещите действия с император Франц Йосиф. На следващия ден князът чете манифеста за обявяване на независимостта в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. След това Малинов чете историческия документ пред хилядно множество, събрало се на Царевец. Така символично се подчертава връзката между средновековното величие на българската държава и Третото българско царство. Манифестът завършва с „Да живее свободна и независима България!”.

По същото време Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Османската империя плаши новото царство с война, но Великите сили решават да заложат на преговорите, а не на оръжията. Месеци наред земеделският министър Андрей Ляпчев води преговори с Цариград. За да признае българската независимост Османската империя иска баснословната сума от 650 млн. франка. Тази компенсация според Цариград трябва да включва и обезщетение от загубата на Източна Румелия, още от времето на Съединението. Акционерите на Източните железници искат сума в размер на 145 млн. франка. Френски и английски анки се надпреварват да предлагат кредити на новото царство – изгодни за тях, но неизгодни за нас. Париж например настоява в замяна на отпускането на кредит, нашата държава да заложи митническите си приходи. Всъщност финансовите условия на Англия и Франция поставят под заплаха българската независимост и затова кабинетът не ги приема.

Турските претенции също са отхвърлени категорично от българското правителство. Османската империя намалява цената постепенно на 125 милиона франка. България застава твърдо на сумата 82 милиона. Високата порта обаче не е склонна на отстъпки, предявява териториални претенции – иска Кърджалийско и Харманлийско и струпва войска на границата с България. Правителството на Малинов приканва Великите сили да разрешат конфликта по мирен начин, в противен случай ще задрънчат оръжията. Преговорите са прекъснати.
Москва, която се опитва да увеличи влиянието си на Балканите чрез България, решава да сложи точка на пазарлъците като изненадващо предлага финансова комбинация между Русия, Турция и България. През януари 1909 г. за преговори в Петербург заминават министрите на външните работи ген. Стефан Паприков и на финансите Иван Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.

След дълги пазарлъци Ляпчев приема сумата за откупа да е 82 млн. франка. Финансовият министър е бесен и оспорва сумата. Салабашев изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и за независимостта е малко над 50 млн. франка. Това разбира се поражда напрежение в кабинета, но в крайна сметка е приета сумата от 82 млн. франка.

През пролетта на 1909 г. България постига споразумения с Турция и Русия, а Москва сключва протокол с Османската империя. Договорката е – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови и териториални претенции към България. Русия пък предоставя на новото царство заем в размер на 82 млн. франка, за срок от 75 години с лихва 4,75 %. Със заема България изкупува своята част от линиите на Източните железници, пощите е телеграфите, както и бреговите фарове на територията на бившата Източна Румелия.

През април и май 1909 г. Османската империя, а заедно с нея и Великите сили и балканските държави, признават независимостта на България. И ако Октомврийската революция от 1917 г. ликвидира царска Русия, то за Царство България тя има един положителен ефект. Новата съветска власт начело с Ленин се отказва от всички договори, сключени от имперските правителства и така на практика опрощава българския дълг.

Героите на независимостта

Автор на историческия Манифест за независимостта е министър-председателят Александър Малинов, който изиграва основна роля за нейното провъзгласяване. В това дело водеща роля има и княз Фердинанд, който успява да убеди коронованите си роднини в Европа да не извиват до безкрайност ръцете на България. Министърът на земеделието и търговията Андрей Ляпчев води преговорите с Османската империя. Външният и военният министри – Стефан Паприков и Данаил Николаев – и двамата генерали пък действат в перфектен тандем на военния и дипломатическия фронт. Дипломатическият ни агент в Цариград Иван Стефанов Гешов, който по-късно става посланик във Великобритания, е сред първите, които прегръщат идеята за независимостта. Представителят ни в Париж Димитър Станчов пък има тежката задача да преговаря с Ке д’Орсе (френското външно министерство) и с Банк дьо Пари.

[mysterious]

Някой може да ли каже обосновано какво е генеалогичната връзка между Марин Поплуканов и Андрей Луканов. За разлика от Джей, българската уикипедия казва, че Тодор Луканов (дядото на Андрей Луканов) не е роднина на Марин - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%...BD%D0%BE%D0%B2

Тодор Луканов е роден на 1 декември 1874 г. в гр. Ловеч. Баща му е преселник от с. Българене в гр. Ловеч след Кримската война (1853-1856).

На 1 декември 1874 г. Марин със сигурност е бил в Диарбекир. В Диарбекир е бил и 9 месеца преди раждането.

Защо комунистическата партия тихомълком заличи гроба на Апостола?

Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата „Св. Петка Самарджийска“. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, „отгоре“ идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран – управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 – 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР. В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище.

Прадядо на Андрей Луканов предал Левски

Изясняването на обстоятелствата около залавянето и извършеното предателство спрямо Апостола на свободата е бил въпрос от общонационално значение за няколко поколения българи. Мнозина наши учени-историци, писатели и общественици са дирили истината. Сам братът на Левски, опълченецът Петър Кунчев, отива след Освобождението в Ловеч да отмъсти за предателството, ала установява, че не поп Кръстьо го е извършил..Нишката на предателството води към Марин поп Луканов. Неговите наследници Тодор Луканов и Карло Луканов са съответно дядо и баща на Андрей Луканов. http://dnesiutre.com/history-news/%D...-%D0%BD%D0%B0/

От всички затворени в София на смърт са осъдени само двама: Димитър Общи и Васил Левски. Последните думи на Общи били: ‘Ах, излъгаха ме’. За последните думи на Левски не се знае нищо със сигурност.
“Тогава софиянци се бяха толкова изплашили, че всички се бяхме изпокрили в миши дупки.” - публикува И. Унджиев спомена на един старец. Когато дебелия палач Рушид Баба окача въжето на Апостола на българската свобода, наоколо българи е нямало.

[SPART]

Джей, стига вехта соц.пропаганда

Левски дефакто е предаден от БРЦК - хората на Каравелов приемат курс за терористична дейност ,против който категорично е бил Левски ! Обирът при Арабаконак е причината за разкола в "революционната организация " ....

Залавянето на Дякона е случайно и е заради фалшиво тескере . Дори османската полиция не знае в началото кого е заловила .

"Страхът" на българите от османците също е меко казано , преувеличен ! Първо, "комитите" след случката при Арабаконак окончателно се доказват като престъпници-обирджии и съвсем губят от ниската си популярност сред българите (той затова и Левски е бил категорично против всякакви дребни противозаконни "изпълнения" извън рамките на организиран бунт) . И Второ , обесването е в непазарен ден извън София - ясно е,че никой няма да си развали ежедневието заради някаква дребна случка,която след 80 години БГ-пропагандата ще превърне в легенда .

ПС: За Бенковски няма нищо вярно в линковете ти - чети пълното издание на "Записките...." и ще се увериш .
За дядото на Луканов - също голяма простотия ! По стар болшевишки обичай, целият род назад на всеки до 9 -то коляно, може да бъде обвинен дори и за изчезването на динозаврите

Като пускаш исторически линкове , поне малко се опитвай да ги проверяваш и ако не си над 50% сигурен , не ги публикувай ....."Доказателства" от сорта "тоя ми каза, а онзи ми речи " , Историята не приема .....

[Jay Gould]

Защо комунистическата партия тихомълком заличи гроба на Апостола?

Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата „Св. Петка Самарджийска“. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, „отгоре“ идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран – управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 – 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР. В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище.

Прадядо на Андрей Луканов предал Левски

Изясняването на обстоятелствата около залавянето и извършеното предателство спрямо Апостола на свободата е бил въпрос от общонационално значение за няколко поколения българи. Мнозина наши учени-историци, писатели и общественици са дирили истината. Сам братът на Левски, опълченецът Петър Кунчев, отива след Освобождението в Ловеч да отмъсти за предателството, ала установява, че не поп Кръстьо го е извършил..Нишката на предателството води към Марин поп Луканов. Неговите наследници Тодор Луканов и Карло Луканов са съответно дядо и баща на Андрей Луканов. http://dnesiutre.com/history-news/%D...-%D0%BD%D0%B0/

От всички затворени в София на смърт са осъдени само двама: Димитър Общи и Васил Левски. Последните думи на Общи били: ‘Ах, излъгаха ме’. За последните думи на Левски не се знае нищо със сигурност.
“Тогава софиянци се бяха толкова изплашили, че всички се бяхме изпокрили в миши дупки.” - публикува И. Унджиев спомена на един старец. Когато дебелия палач Рушид Баба окача въжето на Апостола на българската свобода, наоколо българи е нямало.

[Jay Gould]

Преди няколко седмици ми разправяха за еврейските унгарски офицери които са се били на източния фронт. Немците са били изумени, че сред унгарските части е имало доста офицери евреи.
За чест на унгарците и може би и за тяхно нещастие - то те са се били доста добре, за което и руснаците жестоко им отмъщават когато нахлуват в Унгария. При обсадата и падането на Будапеща зверствата на руската армия върху унгарците са по-големи дори от тези после в източна Прусия над немското население там.

Това долу е интересно:

Национальный состав военнопленных в СССР, взятых в период с 22.06.1941 г. по 2.09.1945 г. Военно-исторический журнал-№ 9.-М.,1991.-С. 46. Национальность Количество:

Немцы 2 389 560
Японцы 639 635
Венгры 513 767
Румыны 187 370
Австрийцы 156 682
Чехословаки 69 977
Поляки 60 280
Итальянцы 48 957
Французы 23 136
Югославы 21 822
Молдаване 14 129
Китайцы 12 928
Евреи 10 173
Корейцы 7 785
Голландцы 4 729
Монголы 3 608
Финны 2 377
Бельгийцы 2 010
Люксембуржцы 1 652
Датчане 457
Испанцы 452
Цыгане 383
Норвежцы 101
Шведы 72

Еврейские солдаты Гитлера: http://smi2.ru/klim17/c75378

[коки]

Утре се навършват 68 г. от кончината на Борис ІІІ: Различният цар
В ранните часове на 30 януари 1894 г. всички улици около двореца в София са изпълнени с множество столичани, дошли да споделят заедно появата на първородната рожба на княз Фердинанд І и княгиня Мария Луиза.

22-ият топовен салют потъва в екстаза на възторженото множество – роден е българският престолонаследник! Когато последният 101-ви салют отеква над града, мощно „ура” посреща княгиня Клементина – майката на княз Фердинанд, с новороденото отроче на ръце.

На щастливото събитие реагира и Европа. Дори доста благосклонно, предвид продължаващата международна изолация на България, породена от непризнаването на новоизбрания български княз. Събитието от София е оповестено и в печата, и в дворцовите циркуляри на царстващите домове.

Първото съдбовно изпитание, свързано с бъдещия български цар, е неговото православно кръщение, превърнало се в изключителна държавна необходимост. Свещеният ритуал се извършва през 1896 г. лично от екзарх Йосиф на големия християнски празник Сретение Господне.

Присъстват и специалните представители на кръстника на българския престолонаследник - руския император Николай ІІ. Резултатът от този духовен акт не закъснява и 10-годишните дипломатически усилия на княз Фердинанд І най-сетне се увенчават с успех - императорът го признава за законен княз на България.

Малко след това, на 2 март, султанът издава дългоочаквания ферман, с който признава Фердинанд за княз на България. Една след друга и европейските държави последват примера на Москва и Цариград. Княжество България

излиза от дългогодишната международна изолация

и отново заема своето място на европейската политическа карта. Детството и юношеството на бъдещия цар са свързани най-вече с обучението, дълга и династията.

От най-ранна възраст четирите деца на княз Фердинанд – Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, се приучават, че ваканциите и забавленията са само изключения в живота на всеки човек с отговорности. Тяхно основно задължение е да се учат и в това отношение княз Фердинанд е изключително строг и взискателен.

Настойникът – капитан Никола Куртоклиев, получава най-строги инструкции да третира княжеските деца като всички български ученици и да бъде крайно взискателен, поддържайки желязна дисциплина.

Най-много обаче децата страдат от липсата на майка си, особено княз Борис, който единствен от тях я помни добре. Той е едва 5-годишен, когато смъртта на княгиня Мария Луиза го лишава от майчина любов и чувство за истински дом. Разказват, че последната заръка на 29-годишната майка към първородното й дете, била: „Бъди добър, сине мой, винаги бъди добър!”

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І подписва акта за своята абдикация. В присъствието на министър-председателя Александър Малинов той прегръща сина си и развълнувано му казва: „Отсега нататък аз съм твой поданик, но аз съм също и баща на Ваше Величество!”

Така, едва 24-годишен, цар Борис ІІІ поема отговорността за една изнурена страна с обезверен народ. Израснал в строгата атмосфера на двореца, несъмнено човек на дълга и самодисциплината, младият цар се оказва напълно сам, откъснат от семейството си, осъдено на изгнание, и встъпил на един разклатен и несигурен трон.

„Печален занаят!” – пише той в едно свое писмо до баща си. Всички, които го смятат за неопитен и твърде нерешителен, обаче не след дълго разбират, че грешат. Политическата изолация, в която е поставен първоначално, царят използва, за да трупа собствени наблюдения и опит.

Изключителната му способност да общува, да бъде търпелив, да изслушва всякакви мнения и да се въздържа от пряка намеса в политическите и обществените разпри, които разяждат партиите, непрекъснато увеличават популярността му и скоро за обезверения си народ той става

символ на стабилност и справедливост

От 1918 г. до 1935 г. България периодично е разтърсвана от братоубийствени конфликти: комунистически метежи (1918 г., 1923 г.); военни преврати (9.VІ.1923г.; 19.V.1934г.); политически убийства; покушения лично срещу царя (1925 г.).

Благодарение на „запазената марка”, царят съумява да изведе страната от тази кървава вакханалия, като през всичките тези години умело противопоставя едни на други всички враждуващи страни и така постепенно ги омаломощава и лишава от обществена подкрепа.

Така през април 1935 г. цар Борис ІІІ най-сетне поема изцяло управлението на държавата в свои ръце, като изрично подчертава, че „няма да има връщане назад” и ще представи за одобрение от народа избирателни промени и конституционни реформи, „отговарящи на настоящите усложнения и изисквания на живота в духа на новото време”.

Колкото до обвиненията за участието на България във Втората световна война, признанието не на кой да е, а на социалиста и отявлен републиканец Кръстю Пастухов разкрива „втория план” на действие на цар Борис. След края на войната Пастухов споделя:

„През пролетта на 1943 г., още преди капитулацията на Италия, от мен бе поискано да съставя листа за един антигермански кабинет. Това бе сторено по инициатива на царя и чрез посредници, които имаха неговото доверие.”

Алън Дълес, Рьоне Шарон, Марсел Пиле-Голаз, Бъртън Бери, Флойд Блек, Джордж Ърл, Любен Пулев, Георги Киселов, Никола Момчилов – това са само част от дипломати, емисари, аташета и доверени лица, чрез които цар Борис упорито се опитва едновременно да освободи България от натрапения съюз с Хитлерова Германия, а и да я спаси от Сталиновия СССР.

Изтощителните му свръхусилия обаче внезапно прекъсват на 28 август 1943 г. В деня, в който се чества Успението на света Богородица, цар Борис ІІІ напуска този свят.
http://bolgari.net/68_g__ot_konchina...car-h-522.html

[MILOM]

Стефан Стамболов е човек, за когото България е онзи идеал и символ, от който той никога не се е отричал. Това каза в интервю за Информационна агенция КРОСС историкът доц. Веселин Янчев по повод 116-та годишнина от покушението срещу Стефан Стамболов, министър-председател на България в периода 1 септември 1887 г. – 31 май 1894 г.

Доц. Янчев, ясно ли е кой точно стои зад убийството на Стефан Стамболов? Спряга се дори името на Княз Фердинанд.
Едва ли може да се каже, че зад убийството на Стефан Стамболов стои Княз Фердинанд. След като Стамболов слиза от политическата започва една много остра кампания срещу Фердинанд и неговото управление. Никой обаче не е доказал пряка връзка между Княз Фердинанд и убийството на Стаблолов. Той умира от раните, които получава от наемните убийци, свързани с македонските сили, с хората около разстреляния след съдебен процес по настояване на Стамболов, майор Коста Паница. Така че това е едно политическо убийство, едно политическо отмъщение срещу държавника и политика Стефан Стамболов. Факт е, че тогавашните управляващи, в лицето на министър-председателя Константин Стоилов, Народната партия и самият Фердинанд, не вземат мерки, за да защитят Стамболов, защото е било ясно, че срещу него се готви политически атентат. Липсата на някакво действие обаче не означава пряко съучастие в самото убийство. Показателен е фактът, че в дневника на Константин Стоилов има едно единствено изречение – „Убиха Стефан Стамболов”, без никакъв коментар. Което означава, че тази смърт все пак не е приета с раздразнение от управляващите тогава. Но, пак казвам, има разлика във всички тези нюанси, не може да се твърди безприкословно и категорично.


Историята направи ли своята равносметка на ролята на държавника Стефан Стамболов? Спорна личности ли е все още той?
Има една еволюция в отношението на българското общество в последните години. На българската историческа наука, ако щете. Не само в периода след 1989 г. Промяната в разбирането за държавника Стефан Стамболов започва още през 80-те години. Постепенно се натрупаха, и повече публикации, и публицистични статии и изследвания, които бавно, но сигурно преосмислиха ролята и мястото му в българската политика. Това се задълбочи след 89-та година, когато паднаха политическите ограничения и забрани, но процесът започна по-рано. И той беше свързан с ясното съзнание, че Стефан Стамболов е олицетворение на българската държавност, на българската самостоятелност, на българския стремеж да бъде част от Европа. И това не може да бъде отречено, не може да бъде забравено, когато говорим за него. В този смисъл Стамболов е нещото, от което България е имала нужда и в XIX век, и в XX век, и в XXI век, и затова личността му винаги ще бъде във вниманието на българаката общественост.


А каква е Вашата лична оценка за него?
Като историк и човек, занимаващ се с нова българска история, аз съм се сблъсквал косвено с ролята и мястото му в политическите процеси, които се развиват. Моето лично мнение, което е плод на изследваните от мен документи и събития, е, че това е един човек, за който България е онзи идеал и символ, от който той никога не се е отричал. Всичките му политически действия са продиктувани от стремежа за утвърждаване на ролята и мястото на България като свободна самостоятелна държава, която е способна да обедини всичките си многообразия под един общ покрив. Един човек, който е отстоявал българската независимост, българската самостоятелност, както от Русия, така и от западните Велики сили. Защото той никога не е подчинявал интереса на България на някоя от тези сили, независимо от това каква е била политическата конюнктура. Един човек, който е оставил завет, колкото банално да звучи това, за бъдещите български политици и за бъдещата българска държавност. Нещо което следващите поколения политици, претиснати от времето и обстоятелствата, или забравят или изоставят и се сещат за тях, когато се получи провал в тяхната политика и в политиката на България. Говорим обаче за жив човек, със всичките му плюсове и минуси, за човек, който е десетилетия в българската политика. И това не е някакъв идеализиран образ, който трябва да приписваме на Стефан Стамболов, в никакъв случай. Но това е човек, който има огромен принос за България. И за националното ни Освобождение, и за утвърждаването ни като държава, и за това тя да стане държава, която се забелязва от съседните и от Великите сили. Мисля, че и само една малка част от това да беше реализирал Стефан Стамболов, би било напълно достатъчно да остане в съзнанието на хората.
Има съвсем конкретни негови действия, които години наред са отричани и пренебрегвани, но които се оказват изключително ползотворни за развитието на държавата и на обществото ни. Например, има един закон срещу разбойничеството на Стамболов, който десетилетия наред се трактува само само в политически аспект. Когато прочетох всичко, свързано с този закон, се оказа, че той е изключително полезен и закон, който действително слага край на разбойничеството в България или поне го ограничава до степен, която съществува във всяка държава.
И още. Виждате днес какво е нашето отношение към великите сили и как се страхуваме да вземем позиция, национална позиция. Стамболов е един от първите български политици, които виждат намесата на Русия във вътрешната политика на страната и стремежа й да ни контролира. Така се случва, че при него ескалират нещата, той става символ на тази политика и оттам-нататък го свързват само с негативизма към Русия. А това не е негативизъм към Русия, а негативизъм към намесата на Русия във вътрешните работи на България. Разликата е много голяма, фундаментална.


Наблюдавайки сегашната политическа действителност и сравнявайки я с тогавашната, смятате ли, че днешната българска политика може да генерира един такъв идеал в една личност или в една партия?
Аз по принцип избягвам да правя преки аналогии, защото във всяко едно време има различни цели, различни действащи лица и не може да правим преки аналогии между миналото и съвремието. Но няма време, и няма държава, и няма политика която да не изисква едно нещо – отговорност да се вземат решения и кураж да се отстояват тези решения. Това нещо го има при Стамболов. То е нужно на всеки един политик и държавник. Лошото е това, което се наблюдава в последните години – бягството от отговорност на политиците. Ако те се научат да бъдат отговорни, ако се научат да носят отговорността, това ще бъде общото между управлението на Стамболов и днешното време.

[MILOM]

ЗА РУСОФИЛИТЕ
Исторически факти:


В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “ Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Като справка ще допълня, че една рубла е струвала една крава в подмосковието.
Въпреки това и днес, се изповядва двуколенно преклонение пред Руската империя. Независимо от строя.


Българското правителство срещнало някои трудности - пише Георги Димитров в своя Дневник - само по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези някои трудности и каква е тази точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България, вътре в територията и се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.

Според въпросната точка 15: България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.

Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.

За сравнение:жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара - сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!

Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, скъпи читателю, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети - в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното - 23 лева вместо реалните 100; олиото - 25 лева вместо реалните 300-400; захарта - 93 лева вместо 500-600, тютюнът - 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата - казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.

(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма - загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват - например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. И т. н.

“Братската помощ” е отбелязана и в скимтенето на Георги Димитров до Сталин и Молотов, че: известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население, така например: произволно се отнемат работен добитък, каруци, хранителни продукти; произволно се изземват държавните и гражданските частни моторни превозни средства и смазочни масла; някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове на градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже.
http://allvin.blog.bg/politika/2011/...-istina.733183

[MILOM]

Единственият масов гроб на съветски войници в България се намира в Бургас. На него пише, че войниците са "умрели", а не загинали. Историята е известна на всеки бургазлия. Когато руските влизат в града, първата им работа е нападение в/у Моливната фабрика. в която се използвал спирт за разтворител. Спиртът обаче бил метилов и хората, искащи да предупредят руските, били спукани от бой. Впоследствие от натравяне умират 48 войници. Гробът им се намира вградинката с/у МБАЛ Бургас до параклиса.

собственикът на фабриката се опитва да ги спре и предупреди, те го прогонват с изстрели. След това Народният съд го съди (май и екзекутира) за вредителство срещу съветската армия-освободителка.

[Jay Gould]

СССР начала 1930-х как открытая миру страна: http://ttolk.ru/?p=3424

[Jay Gould]

Как в случае победы немцев в войне был бы устроен СССР: http://ttolk.ru/?p=3693



(Казаки поднимают флаг своей республики Казакия, 1942 год. Немцы считали казаков восточными готами и «полноценными арийцами»)



(«Восточная деревня» – так она должна была выглядеть на оккупированных территориях)

[Грую Груев]

Джей, що се пънеш - евреиците са неблагодарно племе. Свалиха ли ни плочата - свалиха я. какво повече да говорим. Така и така сме виновни (според тях), ами да ги бяхме депортирали всичките и толкова!!!! както съм казал не веднъж - Ако цената за връщане на изконната българска Южна Добруджа беше да пратим 11 034 човека на лагер (без значение българи, цигани, турци, евреи), то това е една добра цена!!!! Да припомням ли 200 000 убити и ранени за изконната Македония и какво получихме? Да припомням ли жертвите в българските земи останали в Турция, Гърция, Сърбия и Румъния? Ние какво получихме за тях - някаква компенсация? Това не е ли генозид? Агент Тервел се пробва да каже нещо против Турция и Боко Тиквата го махна!!!!

Мога много да пиша, но няма смисъл - евреите са начело и на капитализма (Рокфелер, Ротшилд и т.н.) и на комузма (Троцки„ Маркс, Енгелс и т.н.), така че каквото и да кажат еврейците е истина.Всичко срещу тях е геноцид, а когато те го извършват срещу арабухите е прочистване на терористични елементи - въпрос на гледна точка. Еврейска винаги е правилната!!!!!