Доц. Мартин Иванов, председател на ДАА:
Русия ни връща архивите за долар на страница
Събираме на едно място сведенията от всички състави на Народния съд
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА31.01.2012 - Г-н Иванов, вече отбелязваме 1 февруари като ден за почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. посрещат смъртта си регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т.нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. В агенцията постъпиха ли още документи, които може да изяснят историческите факти?
- Нека да кажа, че сме си поставили за цел да съберем архивите от всички състави на т.нар. Народен съд. Казвам това, защото все още не знаем точния брой на жертвите на Народния съд, тъй като много от неговите състави в провинцията не са изследвани. Например знам, че в Елин Пелин (по това време се нарича Новоселци – б.а.) съставът на Народния съд е издал най-много смъртни присъди. А досега съставите в провинцията са оставали настрана. Затова Държавна агенция „Архиви” има инициатива и за 1 февруари догодина ще сме събрали всички документи за Народния съд от страната. Но освен това ще систематизираме присъдите и ще се знае кой на колко години е бил осъден и също така какво му е конфискувано. За да може да се знае максимално достоверно какво е представлявал Народният съд. Освен това договори ли сме със съюз „Истина” да ни предадат всички документи, които имат от тези времена. Събрали сме и архива на в. „Про и анти” пак за Народния съд и за избитите от комунистическия режим, както и за горянското движение.
- Като заговорихме за Народния съд, да ви питам за изнесените от съветското военно командване български архиви, които от години чакаме да ни бъдат върнати. Първо, да ви питам на какво основание тези документи са изнесени?
- Не са ни известни правните основания, на които българските архиви са изнесени. Агенция „Архиви” от няколко години има активни контакти с руската страна. Има натрупани томове документация във връзка с водените преговори с руската страна, за да се установи към кои документи имаме претенции. Нашата страна има интерес към десетки хиляди страници документи.
- Но очакванията на обществото от връщането на тези документи е много голямо. Там някои се надяват да открият например някакви тайни от отношенията ни с Третия райх например?
- Не трябва да има толкова високи очаквания. Там няма да се намерят документи за много важни решения или отношения. Например няма да разберем истината за смъртта на цар Борис Трети и дали не е бил отровен. Или пък за срещите му с Хитлер. Сега нашите експерти, които работят там, фотокопират десетки хиляди страници.
- Това означава, че ние няма да получим оригиналите на документите?
- Не, руската страна в момента прави фотокопия на близо 50 000 страници. Но това става бавно. Освен това България трябва да плати за всяко едно копие, и то една сериозна цена – една страница струва 1 долар. Това е много голяма сума, която трябва да платим за тези архиви. Освен това искам да кажа, че става дума за стотици кутии с документи. Ние не знаем дали всички документи, които притежават руснаците, са описани надлежно от тях и дали нашата страна ще подбере най-ценните. Наши колеги прекараха един месец в Русия, за да подберат кои документи искаме и да направят поръчката. Те пък попаднаха на някакви техни празници и почивни дни. И това още повече забави работата.
- Значи руската страна иска да си плащаме за копираните архиви. Но както разбирам, Франция ни дава свободен достъп до архивите, които ни интересуват?
- Искам първо да благодаря на нашия посланик в Париж Марин Райков и на неговата съпруга, които имат изключително голям принос за това. Както и да благодаря на Негово Превъзходителство г-н Отие, посланика на Франция. Става дума за архива на френската банка „Париба“, която е имала много голяма роля в историята на България. Във френския архив на „Париба” се пазят уникални документи и ние вече имаме 13 000 копия на страници, които се събират в повече от 50 кутии. За какво става дума - „Париба“ е била основният кредитор на България до Втората световна война. В нейния архив има много важни данни: докладите на представителите на кредиторите, данни за Деклозиеровата афера и за дружествата, свързани с банката. В архива на банката се пазят около 300 кутии с различен обем, в които има повече от 50 000 листа информация за България. Те ни дадоха възможност да сканираме всичко, което преценим, че ни интересува, и то безплатно. Нашата колежка се върна с копия на над 13 000 страници. Снимала е всичко поред и тепърва ще се запознаем с какво разполагат французите.
- От тези документи сигурно ще излезе доста интересна икономическа информация?
- Така е, още повече че това е частен архив и за пръв път се влиза в него от българска страна. Това, което ще можем да видим, е нещо като своеобразен финансов „Уикилийкс” или все едно да видим докладите на МВФ или на Световната банка от 90-те години на миналия век. Докладите сега са публични, но тогава не е било така. Това е външен поглед за страната ни – сравнително обективен и доста добре информиран. Докладите са писани от човек, който е живял тук и познава механизмите. Докладите са писани от представителите на кредиторите, които са били в България от 1902-1903 г. почти до Втората световна война. Те са имали сериозни лостове за влияние върху икономическата политика. Дори по време на Голямата депресия българската държава е трябвало да договаря с тях всеки икономически закон, който се прокарва в Народното събрание тогава. „Париба“ е имала участие в български предприятия и банки в този период от време. В архивите информацията е свързана с общото икономическо и политическо положение тогава. Очакваме да излязат документи за влизането ни в Първата световна война.
Ще излязат документи и за Деклозиеровата афера. През 1915 г., докато България все още пази неутралитет, Франция решила да изкупи цялата българска житна реколта, за да принуди заедно с Англия България да се включи във войната на страната на Съглашението, без да поемат ангажименти за българските претенции относно Македония. За целта френският търговец Фернан дьо Клозиер, кредитиран от "Париба", платил на дузина наши политици и наистина успял да изкупи реколтата. Правителството на Васил Радославов надушило аферата и на бърза ръка национализирало всичкото жито, въпреки че е било платено от Дьо Клозиер, а продажните политици се озовали в затвора и се разгорял скандал от европейски мащаб. Междувременно България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария. След краха страната ни е осъдена от арбитражния съд в Париж да плати загубите на французина.
- Събирате ли архиви за новата ни история?
- Формирали сме ново звено, което ще се занимава с архивиране на прехода. Случиха се през тези 22 години много събития, някои личности, които бяха активни в политиката, вече не са толкова активни, други не са живи. Опасенията ми са, че техните документи стоят по мазета и тавани... Чувствам морален ангажимент да съхраним колкото е възможно повече документални свидетелства на прехода, за да не ни питат след време нашите внуци защо не сме си свършили работата.
- Докъде стигна работата със сайта ви?
- Сайтът на агенцията е готов и до дни ще тръгне. Съвсем скоро всеки българин ще може да влезе безплатно в нашия сайт, да разгледа документите и да възстанови родословното си дърво.
Русия ни връща архивите за долар на страница
Събираме на едно място сведенията от всички състави на Народния съд
МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА31.01.2012 - Г-н Иванов, вече отбелязваме 1 февруари като ден за почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. посрещат смъртта си регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т.нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. В агенцията постъпиха ли още документи, които може да изяснят историческите факти?
- Нека да кажа, че сме си поставили за цел да съберем архивите от всички състави на т.нар. Народен съд. Казвам това, защото все още не знаем точния брой на жертвите на Народния съд, тъй като много от неговите състави в провинцията не са изследвани. Например знам, че в Елин Пелин (по това време се нарича Новоселци – б.а.) съставът на Народния съд е издал най-много смъртни присъди. А досега съставите в провинцията са оставали настрана. Затова Държавна агенция „Архиви” има инициатива и за 1 февруари догодина ще сме събрали всички документи за Народния съд от страната. Но освен това ще систематизираме присъдите и ще се знае кой на колко години е бил осъден и също така какво му е конфискувано. За да може да се знае максимално достоверно какво е представлявал Народният съд. Освен това договори ли сме със съюз „Истина” да ни предадат всички документи, които имат от тези времена. Събрали сме и архива на в. „Про и анти” пак за Народния съд и за избитите от комунистическия режим, както и за горянското движение.
- Като заговорихме за Народния съд, да ви питам за изнесените от съветското военно командване български архиви, които от години чакаме да ни бъдат върнати. Първо, да ви питам на какво основание тези документи са изнесени?
- Не са ни известни правните основания, на които българските архиви са изнесени. Агенция „Архиви” от няколко години има активни контакти с руската страна. Има натрупани томове документация във връзка с водените преговори с руската страна, за да се установи към кои документи имаме претенции. Нашата страна има интерес към десетки хиляди страници документи.
- Но очакванията на обществото от връщането на тези документи е много голямо. Там някои се надяват да открият например някакви тайни от отношенията ни с Третия райх например?
- Не трябва да има толкова високи очаквания. Там няма да се намерят документи за много важни решения или отношения. Например няма да разберем истината за смъртта на цар Борис Трети и дали не е бил отровен. Или пък за срещите му с Хитлер. Сега нашите експерти, които работят там, фотокопират десетки хиляди страници.
- Това означава, че ние няма да получим оригиналите на документите?
- Не, руската страна в момента прави фотокопия на близо 50 000 страници. Но това става бавно. Освен това България трябва да плати за всяко едно копие, и то една сериозна цена – една страница струва 1 долар. Това е много голяма сума, която трябва да платим за тези архиви. Освен това искам да кажа, че става дума за стотици кутии с документи. Ние не знаем дали всички документи, които притежават руснаците, са описани надлежно от тях и дали нашата страна ще подбере най-ценните. Наши колеги прекараха един месец в Русия, за да подберат кои документи искаме и да направят поръчката. Те пък попаднаха на някакви техни празници и почивни дни. И това още повече забави работата.
- Значи руската страна иска да си плащаме за копираните архиви. Но както разбирам, Франция ни дава свободен достъп до архивите, които ни интересуват?
- Искам първо да благодаря на нашия посланик в Париж Марин Райков и на неговата съпруга, които имат изключително голям принос за това. Както и да благодаря на Негово Превъзходителство г-н Отие, посланика на Франция. Става дума за архива на френската банка „Париба“, която е имала много голяма роля в историята на България. Във френския архив на „Париба” се пазят уникални документи и ние вече имаме 13 000 копия на страници, които се събират в повече от 50 кутии. За какво става дума - „Париба“ е била основният кредитор на България до Втората световна война. В нейния архив има много важни данни: докладите на представителите на кредиторите, данни за Деклозиеровата афера и за дружествата, свързани с банката. В архива на банката се пазят около 300 кутии с различен обем, в които има повече от 50 000 листа информация за България. Те ни дадоха възможност да сканираме всичко, което преценим, че ни интересува, и то безплатно. Нашата колежка се върна с копия на над 13 000 страници. Снимала е всичко поред и тепърва ще се запознаем с какво разполагат французите.
- От тези документи сигурно ще излезе доста интересна икономическа информация?
- Така е, още повече че това е частен архив и за пръв път се влиза в него от българска страна. Това, което ще можем да видим, е нещо като своеобразен финансов „Уикилийкс” или все едно да видим докладите на МВФ или на Световната банка от 90-те години на миналия век. Докладите сега са публични, но тогава не е било така. Това е външен поглед за страната ни – сравнително обективен и доста добре информиран. Докладите са писани от човек, който е живял тук и познава механизмите. Докладите са писани от представителите на кредиторите, които са били в България от 1902-1903 г. почти до Втората световна война. Те са имали сериозни лостове за влияние върху икономическата политика. Дори по време на Голямата депресия българската държава е трябвало да договаря с тях всеки икономически закон, който се прокарва в Народното събрание тогава. „Париба“ е имала участие в български предприятия и банки в този период от време. В архивите информацията е свързана с общото икономическо и политическо положение тогава. Очакваме да излязат документи за влизането ни в Първата световна война.
Ще излязат документи и за Деклозиеровата афера. През 1915 г., докато България все още пази неутралитет, Франция решила да изкупи цялата българска житна реколта, за да принуди заедно с Англия България да се включи във войната на страната на Съглашението, без да поемат ангажименти за българските претенции относно Македония. За целта френският търговец Фернан дьо Клозиер, кредитиран от "Париба", платил на дузина наши политици и наистина успял да изкупи реколтата. Правителството на Васил Радославов надушило аферата и на бърза ръка национализирало всичкото жито, въпреки че е било платено от Дьо Клозиер, а продажните политици се озовали в затвора и се разгорял скандал от европейски мащаб. Междувременно България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария. След краха страната ни е осъдена от арбитражния съд в Париж да плати загубите на французина.
- Събирате ли архиви за новата ни история?
- Формирали сме ново звено, което ще се занимава с архивиране на прехода. Случиха се през тези 22 години много събития, някои личности, които бяха активни в политиката, вече не са толкова активни, други не са живи. Опасенията ми са, че техните документи стоят по мазета и тавани... Чувствам морален ангажимент да съхраним колкото е възможно повече документални свидетелства на прехода, за да не ни питат след време нашите внуци защо не сме си свършили работата.
- Докъде стигна работата със сайта ви?
- Сайтът на агенцията е готов и до дни ще тръгне. Съвсем скоро всеки българин ще може да влезе безплатно в нашия сайт, да разгледа документите и да възстанови родословното си дърво.
Коментар