История

[MILOM]

Доц. Мартин Иванов, председател на ДАА:
Русия ни връща архивите за долар на страница
Събираме на едно място сведенията от всички състави на Народния съд

МАЙЯ ЛЮБОМИРСКА31.01.2012 - Г-н Иванов, вече отбелязваме 1 февруари като ден за почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. посрещат смъртта си регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т.нар. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. В агенцията постъпиха ли още документи, които може да изяснят историческите факти?
- Нека да кажа, че сме си поставили за цел да съберем архивите от всички състави на т.нар. Народен съд. Казвам това, защото все още не знаем точния брой на жертвите на Народния съд, тъй като много от неговите състави в провинцията не са изследвани. Например знам, че в Елин Пелин (по това време се нарича Новоселци – б.а.) съставът на Народния съд е издал най-много смъртни присъди. А досега съставите в провинцията са оставали настрана. Затова Държавна агенция „Архиви” има инициатива и за 1 февруари догодина ще сме събрали всички документи за Народния съд от страната. Но освен това ще систематизираме присъдите и ще се знае кой на колко години е бил осъден и също така какво му е конфискувано. За да може да се знае максимално достоверно какво е представлявал Народният съд. Освен това договори ли сме със съюз „Истина” да ни предадат всички документи, които имат от тези времена. Събрали сме и архива на в. „Про и анти” пак за Народния съд и за избитите от комунистическия режим, както и за горянското движение.
- Като заговорихме за Народния съд, да ви питам за изнесените от съветското военно командване български архиви, които от години чакаме да ни бъдат върнати. Първо, да ви питам на какво основание тези документи са изнесени?
- Не са ни известни правните основания, на които българските архиви са изнесени. Агенция „Архиви” от няколко години има активни контакти с руската страна. Има натрупани томове документация във връзка с водените преговори с руската страна, за да се установи към кои документи имаме претенции. Нашата страна има интерес към десетки хиляди страници документи.
- Но очакванията на обществото от връщането на тези документи е много голямо. Там някои се надяват да открият например някакви тайни от отношенията ни с Третия райх например?
- Не трябва да има толкова високи очаквания. Там няма да се намерят документи за много важни решения или отношения. Например няма да разберем истината за смъртта на цар Борис Трети и дали не е бил отровен. Или пък за срещите му с Хитлер. Сега нашите експерти, които работят там, фотокопират десетки хиляди страници.
- Това означава, че ние няма да получим оригиналите на документите?
- Не, руската страна в момента прави фотокопия на близо 50 000 страници. Но това става бавно. Освен това България трябва да плати за всяко едно копие, и то една сериозна цена – една страница струва 1 долар. Това е много голяма сума, която трябва да платим за тези архиви. Освен това искам да кажа, че става дума за стотици кутии с документи. Ние не знаем дали всички документи, които притежават руснаците, са описани надлежно от тях и дали нашата страна ще подбере най-ценните. Наши колеги прекараха един месец в Русия, за да подберат кои документи искаме и да направят поръчката. Те пък попаднаха на някакви техни празници и почивни дни. И това още повече забави работата.
- Значи руската страна иска да си плащаме за копираните архиви. Но както разбирам, Франция ни дава свободен достъп до архивите, които ни интересуват?
- Искам първо да благодаря на нашия посланик в Париж Марин Райков и на неговата съпруга, които имат изключително голям принос за това. Както и да благодаря на Негово Превъзходителство г-н Отие, посланика на Франция. Става дума за архива на френската банка „Париба“, която е имала много голяма роля в историята на България. Във френския архив на „Париба” се пазят уникални документи и ние вече имаме 13 000 копия на страници, които се събират в повече от 50 кутии. За какво става дума - „Париба“ е била основният кредитор на България до Втората световна война. В нейния архив има много важни данни: докладите на представителите на кредиторите, данни за Деклозиеровата афера и за дружествата, свързани с банката. В архива на банката се пазят около 300 кутии с различен обем, в които има повече от 50 000 листа информация за България. Те ни дадоха възможност да сканираме всичко, което преценим, че ни интересува, и то безплатно. Нашата колежка се върна с копия на над 13 000 страници. Снимала е всичко поред и тепърва ще се запознаем с какво разполагат французите.
- От тези документи сигурно ще излезе доста интересна икономическа информация?
- Така е, още повече че това е частен архив и за пръв път се влиза в него от българска страна. Това, което ще можем да видим, е нещо като своеобразен финансов „Уикилийкс” или все едно да видим докладите на МВФ или на Световната банка от 90-те години на миналия век. Докладите сега са публични, но тогава не е било така. Това е външен поглед за страната ни – сравнително обективен и доста добре информиран. Докладите са писани от човек, който е живял тук и познава механизмите. Докладите са писани от представителите на кредиторите, които са били в България от 1902-1903 г. почти до Втората световна война. Те са имали сериозни лостове за влияние върху икономическата политика. Дори по време на Голямата депресия българската държава е трябвало да договаря с тях всеки икономически закон, който се прокарва в Народното събрание тогава. „Париба“ е имала участие в български предприятия и банки в този период от време. В архивите информацията е свързана с общото икономическо и политическо положение тогава. Очакваме да излязат документи за влизането ни в Първата световна война.
Ще излязат документи и за Деклозиеровата афера. През 1915 г., докато България все още пази неутралитет, Франция решила да изкупи цялата българска житна реколта, за да принуди заедно с Англия България да се включи във войната на страната на Съглашението, без да поемат ангажименти за българските претенции относно Македония. За целта френският търговец Фернан дьо Клозиер, кредитиран от "Париба", платил на дузина наши политици и наистина успял да изкупи реколтата. Правителството на Васил Радославов надушило аферата и на бърза ръка национализирало всичкото жито, въпреки че е било платено от Дьо Клозиер, а продажните политици се озовали в затвора и се разгорял скандал от европейски мащаб. Междувременно България влиза във войната на страната на Германия и Австро-Унгария. След краха страната ни е осъдена от арбитражния съд в Париж да плати загубите на французина.
- Събирате ли архиви за новата ни история?
- Формирали сме ново звено, което ще се занимава с архивиране на прехода. Случиха се през тези 22 години много събития, някои личности, които бяха активни в политиката, вече не са толкова активни, други не са живи. Опасенията ми са, че техните документи стоят по мазета и тавани... Чувствам морален ангажимент да съхраним колкото е възможно повече документални свидетелства на прехода, за да не ни питат след време нашите внуци защо не сме си свършили работата.
- Докъде стигна работата със сайта ви?
- Сайтът на агенцията е готов и до дни ще тръгне. Съвсем скоро всеки българин ще може да влезе безплатно в нашия сайт, да разгледа документите и да възстанови родословното си дърво.

[Цар Симеон]

Виж в "Изгубената България".. http://www.lostbulgaria.com/ може и да я има там

Не, току-що проверих

[Jay Gould]

Здравейте,
Някой може ли да ме насочи къде мога да намеря една снимка. Мисля, че е правена 1940/1941 г. и изобравява две жени в народна носия с венци пред паметника на Васил Левски. Благодаря.

Виж в "Изгубената България".. http://www.lostbulgaria.com/ може и да я има там

[Цар Симеон]

Здравейте,

Някой може ли да ме насочи къде мога да намеря една снимка. Мисля, че е правена 1940/1941 г. и изобравява две жени в народна носия с венци пред паметника на Васил Левски.

Благодаря.

[888]

http://sparotok.blog.bg/

[Kiro]

05:00 - DBS-Лъжата за 49% тракийска кръв във вените на съвременните българи започва да се разплита.
Автор: dbs Категория: История
Прочетен: 741 Коментари: 22 Гласове:
18

Последна промяна: 08:50


Резултати от изследвания на iGENEA за генетичния състав на съвременните европейски нации:

Albania:
30% Illyrian
20% Slavs
18% Thracian
15% Phoenician
14% Helleni
02% Vikings

Greece:
35% Hellenic
20% Slavs
20% Phoenician
10% Illyrian
10% Germanic
05% Macedonian

Bulgaria:
49% Thracian
15% Slavs
15% Hellenic
11% Macedonian
05% Phoenician

Macedonia:
30% Macedonian
20% Germanic
15% Hellenic
15% Slavs
10% Illyrian
05% Phoenician
05% Hunnen

ПЪРВОТО, което „бие на очи”, че в България се търсят всякакви гени, дори и финикийски, само не и български!? Подменя се историческата истина, че именно Българската държава и респективно българите влизат във война с Византия през 680г, побеждават я и се настаняват на земите и, та чак до портите на най-големия град в света по това време- Константинопол. Този прост факт говори само за едно, Аспарух разполага с военна сила, многоброен народ и култура, която успешно може да противопостави на Източната римска империя. Какви траки? Какви елини, македонци или финикийци има в българската войска? Към 7 век тези народи отдавна са слезли от историческата сцена на света. Македония е само едно географско наименование, практически без население. Същото се отнася и до земите на траките. Не ви ли се струва, че някой в Европейския съюз упорито иска „възкреси” едни народи и да прати в небитието други?

ВТОРО. Траките са населявали Балканския полуостров дълго преди елините. Когато последните се заселват тук, те заварват многобройно местно население и ги наричат „пелазги”. Херодот ги определя като втория по многочисленост народ. Странна ситуация, на територията на съвременна Гърция няма и процент от тях, а цели 49% са се пръкнали на територията на съвременна България!?

ТРЕТО. Всеки псевдоучен днес интерпретира резултатите, както на него му е удобно или откъдето повече му плащат. Може би няма смисъл да наричаме държавата си повече България, а Тракия? Може би великият Кубрат беше владетел на Велика Тракия, а не на Велика България? Може би братът на Аспарух, Котраг основа край Волга, Волжска Тракия, а не Волжска България? О свещенна простота! НЯКОЙ ЗАДАДЕ ЛИ СИ ВЪПРОСА, ОТКЪДЕ СА ВЗЕТИ ГЕНЕТИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ДРЕВНИТЕ ТРАКИЙЦИ? От кой български музей или от кои български разкопки? НЯМА ТАКИВА! Генната банка на iGENEA се държи от Dr. Christian Roos, a за да се добере до резултатите, човек трябва да заплати - $899 на сайта.

А СЕГА И DBS-РАЗКРИТИЕТО: Генния материал на тракийците е взет не от България, а от Румъния – по конкретно от земите на Северна Добруджа, непосредствено до морето. Това са:

-фосилни кости на 20 лица, датиращи от 3200-4100г от времето на бронзовата епоха. Това са култури известни като Tei, Monteoru and Noua.

-от 241 гроба и некрополи край Zimnicea, Smeeni, Candesti,Cioinagi-Balintesti, Gradistea-Coslogeni и Sultana-Malu Rosu са иззети кости и зъби на 27 индивида от ранно желязната епоха 10-7 век BC. Допълвам, зъбите от тази група са много добре запазени от емайла и генетичния материал от тях е рядко качествен!

Румънските учените забелязват, че същите хора са населявали земите и на съвременна Украйна и северен Кавказ!? Само българските псевдоучени нищо не забелязват, защото и нищо не знаят. Това са земите на СКИТИТЕ или още САРМАТИТЕ или точно БЪЛГАРИТЕ! Преди хиляди години българите владееха огромни територии от Азия и Европа. Това беше един велик народ с велика история, който днес Европейският съюз и съвременните „българи” полагат всички усилия да заличат.

[marandi]

Българският народ днес

Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост - .................................................. ....
Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето - народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята - богомилството.
(сп. "Везни", 1921, кн. 3)

Гео Милев

ГНевен
Когато един човек е гениален, това е задълго (завинаги!). Но колцина са тези днешни граждани (!?!?) на България, които знаят нещо за Гео Милев, платил с живота си за своята проницателност и смелост? Едва ли са много... при заливането на опростялия и наплашен народ с помията на "съвременната циливизационна кОлтура". То не са X-фактори, Академии за звезди по каквото си помислите, Биг брадъри и систери, порнографски шоута, филми на самовлюбени сценаристи и режисьори, изявления и изповеди на педерасти, травестити, лесбийки, воайори и прочее гадост и измет. И ето резултата - деца се избиват помежду си, проституират, бият учителите си, дрогират се. 90 години след Гео Милев това, което е останало от Родината ни вече не внушава никаква надежда за освестяване. Стигнахме дотам, че циганската сган наложи своята "култура" чрез поетично-лиричната си чалга и размножавайки се паразитоподобно задушава и без това топящото се българско племе. 22 години България търпи непрекъснато пръкващите поредни "спасители" и резултатите от дейността им "за полза роду" (става дума за техния род, не за нашия!). Да не помислите, че става дума за днешните - пази Боже!

Хихи,

между другото поддържайте я тази тема - имат нужда 'орицата да им се пали фитила от време на време.

"рязах" малко от текста, че то го има и който го вълнува да си го чете. По принцип аз не обичам "драмите" и то словесните, или т.нар. крайности.

Да, прости са ни били политиците и т'ва е безспорен факт, даже съм го описал в блога си, затова и "чудеса" не трябва да се очакват.

Там, имаше разразил се спор и по едно време един се сети да ме пита, к'во имам предвид.

П.П. Та, да се изпокарваш редовно с партньори, все друг да ти е "виновен" и т.н. си е за смях. Но на оня му казах тогава, че: "ДА, могат да се оправят нещата в БГ-то и то за няма и 3 месеца като технология, но ще се усети след около 6 месеца и беше дотам. Тогавашния разговор съвпадна с встъпването на власт на ГЕРБ, т.е. аз кат' безпариен ме боли патката кой е? Но и тия не могат, то от 1878 г. сме на пълни провалени политици и така и лично аз за Родината си ще се жертвам винаги, но за Държавата след Освобождението ни, само след преговори и гаранции ....

Т.е. аз отсвирих въпроса, понеже коментара ми беше, че разлика между градивни и деспотични мерки е само една люспа лук. Затова няма да му коментирам по форуми/блогове и т.н. щот' не знам кой е насреща и какво си мисли.

Но стига с тия "драми", вече нещата са други и тия тъпаци ( от 20 години вече ) дори и да не ползват подобни услуги като моите, все някога ще им се наложи и ще ползват някой друг

П.П.П. Кофти на подобни моменти е Егото или да си признаеш провала Русото даже и не претендира за нищо, т.е. отдавна съм взел решение, че от БГ-то като държава или от БГ-граждани нищо няма да им "взема". Но тогава в 2009 г. още бях писал, че трябва да се коват мерки ударно и т.н. по законодателството. Времето е малко и "кризата" няма да ни подмине. Сгрешена е самата архитектура на целия модел и то не ЕС, УСА или нещо друго, а на още по-дълбоко ниво.

Та, като пукна някой ден и никой не ми е ползвал знанията си е за смях, но това не е мой проблем

[Jay Gould]

Преди 70 г., на 13 декември 1941 г. в качеството си на съюзник на Германия, България обявява война на Великобритания и САЩ http://borsi.blog.bg/history/2011/12...syiuzni.865361

[Delhi]

При комунизма поради липсата на частна инициатива за успял човек се смяташе човек който е откраднал повече. За много хора основна цел в живота беше да ги наначат на работа където може да се краде или да се взимат рушвети и така си възпитаха и наследниците! Такива морални ценности бяха наистина изгубени, трябва да минат поколения за връщането им!

съгласен, трябва да минат поколения, ама да не се окаже по-лошо...

[bate Goiko]

Брех обява във вестника за изгубени 10 лв .... Как да не отрони човек една сълза за изгубените във времето морални ценности ....

При комунизма поради липсата на частна инициатива за успял човек се смяташе човек който е откраднал повече. За много хора основна цел в живота беше да ги наначат на работа където може да се краде или да се взимат рушвети и така си възпитаха и наследниците! Такива морални ценности бяха наистина изгубени, трябва да минат поколения за връщането им!

[MILOM]

"Изопачаването на истините в областта на нашата външна политика преди войната, през време на нейното обявяване и през време на нейното водене и сключване на примирието, е от такова естество и значение, че ако се забравим в нашите борби и отидем да си служим с измислици, ще има да плащаме и това, що не дължим."

Александър Малинов



България след Балканските войни се намира в условията на почти пълна изолация – и на Балканите, и в Европа – на прага на Първата световна война.

България между Антантата и Централните сили

В края на XIX и началото на ХХ век в Европа се оформят контурите на двата противостоящи си блока. Изключително бързото икономическо развитие на Германия я прави настъпателна на политическата сцена. Стремежът ѝ към колониални владения я сблъсква с Англия и Франция, имащи в началото на ХХ век съответно 10 и 4 пъти повече такива територии; желанието ѝ да овладее позиции в Близкия и Средния изток засяга интересите на Англия и Русия; настъплението ѝ в Африка я сблъсква с Франция в Мароко; идеите на пангерманизма плашат непосредствените ѝ съседи.

В своята политика Берлин е подкрепян от Виена, а Италия договорно се ангажира с тях и така е оформен съставът на Тройния съюз. Срещу него стои Съглашението на Англия, Франция и Русия.

Борбата за спечелване на съюзници на Балканите започва още преди 1912 г. и първоначално Антантата има по-силни позиции – създаването на Балканския съюз под руска егида е успех, който обаче не се съхранява напълно. В навечерието на Първата световна война единствено ориентацията на Сърбия към Съглашението и на Турция към Централните сили не буди съмнение, докато останалите държави в района предстои да направят своя съдбоносен избор.

На 28 юни 1914 г. в Сараево е убит австроунгарският престолонаследник - ерцхерцог Франц Фердинанд. Месец по-късно започват сраженията между Сърбия и Австро-Унгария, а от 1 до 4 август във войната влизат Германия, Русия, Франция и Англия.

Започва световният военен конфликт, в който за България има три възможни пътя. Идеята за пълен неутралитет и извличане на придобивки от него е много привлекателна, но историческата практика доказва, че без ангажираност е невъзможно да се реализират териториални успехи.

Основният въпрос, стоящ пред държавата ни, е националното обединение, а неговото решаване вече минава през корекции в границите ни със съседните страни. Следователно трябва да се търсят съюзници сред Великите сили, да се избира между Антантата и Централните сили.

След избухването на войната правителството на Васил Радославов официално обявява неутралитет.

Съглашението не храни особени надежди да привлече България на своя страна – и поради ориентацията на управляващото в момента правителство и цар Фердинанд, и поради това, че е заложило вече на българските противници на Балканите. Наистина, предприемат се стъпки в тази посока, но те са мудни и крайно неубедителни.

Първото съвсем конкретно предложение идва през май 1915 г., когато Антантата обещава при влизане във войната чрез нападение срещу Турция линията Мидия-Енос, безспорната ѝ част от спорната зона в Македония, териториално разширение в Беломорието и съдействие за уреждане на проблема с Южна Добруджа.

Българското правителство обаче е напълно наясно, че тези ангажименти нямат реално покритие, тъй като за тях не е взето съгласието на балканските страни. В същото време Централните сили обещават по-малко, но дават гаранции за реализация при общ военен успех – цяла Македония безусловно ще бъде предадена на България.

Освен всичко друго тази позиция на Централните сили (а по-точно – на Германия) има и огромен психологически ефект, защото е насочена в най-чувствителната точка на българската програма за национално обединение.

Разбира се, обещанията не са единственият аргумент в определяне крайната позиция на България. Именно Германия дава на правителството искания заем от 500 млн. марки и по този начин печели още един плюс.

Въпреки влизането на Италия във военните действия на страната на Съглашението, през 1915 г. Централните сили регистрират някои успехи. Германия предприема широка офанзива на Източния фронт срещу руската армия; Дарданелската операция на Англия и Франция е неуспешна. Това дава допълнителни аргументи на правителството за неговото окончателно решение – счита се, че Тройният съюз има трайно превъзходство и са налице предпоставки за неговата победа.

През есента на 1915 г. опозиционните водачи правят опит да въздействат за ориентацията на страната посредством среща с цар Фердинанд. Политици като Иван Гешов, Александър Малинов, Стоян Данев, Найчо Цанов предупреждават за опасността от конфронтиране със Съглашението.

През победи към нова загуба

На 23 септември 1915 г. в страната е обявена мобилизация, а на 14 октомври с царски указ е обявена война на Сърбия. Под знамената са свикани около 870 хил. души, групирани в три армии. На бойното поле Българската армия постига изключителни успехи на няколко фронта.

Ала това няма особено значение – Централните сили не успяват да се противопоставят на Антантата. През 1918 г. страната ни вече започва да изнемогва. Третата война в рамките на няколко години се оказва не само тежка, а и продължителна. Икономиката се руши, шири се недоволство на фронта и тила. Кризата обхваща и управляващите кръгове.

През юни Васил Радославов подава оставката на кабинета си. Изборът на царя за министър-председател се спира на Александър Малинов, известен с ориентацията си към Съглашението.

На 14 септември 1918 г. настъпва началото на края. При пълно превъзходство в жива сила и техника, Антантата предприема голяма офанзива на Солунския фронт. Българската отбранителна линия е пробита при Добро поле и в армията настъпва хаос. Разбунтували се части отстъпват към вътрешността на страната, поражда се идея за поход към София и разправа с виновниците.

Райко Даскалов обявява т.нар. "Радомирска република” и повежда бунтовниците към столицата. Във Владайското дефиле, край Княжево и Павлово се водят братоубийствени боеве.

След военната катастрофа на юг България вече няма избор и изпраща в Солун делегация с искане на примирие. То е подписано на 29 септември 1918 г. и по същество представлява капитулация. Армията следва да се изтегли в старите граници, да се разоръжи и демобилизира под контрола на съглашенски офицери и да остави като заложници частите, намиращи се западно от Вардар. За втори път в продължение само на 5 години страната ни е поставена на колене.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на своя син - цар Борис III.

Последствията

Те се съдържат в Ньойския мирен договор, подписан на днешната дата преди 92 години - 27 ноември 1919 г. Към загубеното след Балканските войни се прибавят 11 хил. кв. км т.нар. Западни покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско и половин Струмишка околия), които се предават на Сърбия; в Западна Тракия от Места до Марица се въвежда управление на Съглашението, но по-късно територията е предадена на Гърция.

За 37 години страната трябва да изплати репарации в непосилния размер от над 2 млрд. франка; налагат се и тежки натурални вземания – въглища, добитък, храни. България фактически е лишена и от армия – предвижда се наемната войска заедно с полицията и граничната охрана да не надхвърля 30 хил. души.

От отделените територии в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хил. българи остават отвъд граница.

Несъмнено Ньойският диктат е много жесток удар по България. При това крайно несправедлив удар. Версайската система от договори, сключени със загубилите страни от страна на Антантата, поставят на колене и другите държави от Централните сили. Много историци и познавачи посочват, че тези договори са една от преките причини за въвличането на света в най-кървавата война в историята на човечеството, а именно - Втората световна война.

Изборът България да влезе в съюз с Централните сили е направен от цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов. Според общосподелените оценки в българската историография те са сочени за главните виновници за "втората национална катастрофа". Но както е видно от изложението по-горе, изборът в полза на Централните сили се базира на здрав смисъл, като мотивите за този избор при всички случаи са пробългарски.

В този смисъл да се обвиняват, че България се е обвързала с губещата страна не е коректно, защото те са политици, а не "врачки". Още повече, че политик като Александър Малинов, който през цялото време симпатизира на Съглашението и остро критикува управляващите за направения избор, след свършекът на събитията изрича думите, които са изведени в началото на този текст - думи, призоваващи към реализъм и съобразяване с обстоятелствата.

Да, народът ни дава над 100 хил. жертви, окончателно рухва мечтата за национално обединение - България трябва да се прости с македонския блян, както и с излаза си на Бяло море. Страната ни изпада в тежка международна изолазия. Обаче заслепени от типичния за Балканите катастрофизъм занапред словосъчетанието "национални катастрофи" става един от основните изрази, с които българите се оплакват от "несретната" си историческа съдба.

Защото ако се направи сравнение със ситуацията в другите губещи държави след Първата световна война, тутакси ще се види, че и там положението е тежко. Работата е там, че там не се говори за "национална катастрофа".

[Minavast]

Преди 100-200 години пътуване,или телефонни разговори между континенти са били достъпни само за малцина.Но благодарение на това е имало естествена и здрава конкуренция,довела до разтеж.Богатството най бързо интернацинализира успяли примати.Май това е генератора на мъгла,оформенa като криза.Тук има статия на Свинтила, плагиатcвана често от ..хм..левеещи бложери:
"Спорът дали Хитлер е с леви или десни убеждения ме провокира да ви предложа едно много интересно, но мисля не много известно произведение на българина Владимир Свинтила – „

Лихвата

е кражба”. Предполагам, че идеите му ще се харесат на голяма част от форумците с леви нагласи. Произведението си заслужава да се прочете, макар че всеки добре образован икономист би открил несъстоятелността на тезата на Свинтила, която поначало е поставена върху погрешни изходни предположения."
http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/11/...nisticheskata/ 107 14.08 25.10.2011

[sirFaith]

Едно парченце от варненския вестник "Ежедневен Бюлетин" от Март 1911 година.

Брех обява във вестника за изгубени 10 лв .... Как да не отрони човек една сълза за изгубените във времето морални ценности ....

[MILOM]

Българският народ днес

Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост - без слънце и без простор пред погледа - без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена "свобода" - вече толкова години - от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес - като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина - българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:

...помощ не иде,

отникъде взора надежда не види...

Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.

Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?

Това чувства всеки. Това чака всеки.

*

Нещастието на българския народ произлиза от това, негли че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха "управници" на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа - народните управници - не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа - пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти - Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., - които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са "управлявали" до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп - плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

"В името на народа" - да! - но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а "властвуване" над народа. "Властта" е занаятът - доходният занаят на българските тъй наречени "политически дейци". Тяхната "политическа дейност" впрочем е била винаги само "борба за власт". И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия "дейци" беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези "управници" се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес - утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка - уморени от лъжа и кражба - в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.

*

Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.

И възврат към светлите завети на миналото.

Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ - изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

Не.

Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те - всички досегашни "политически дейци" - нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.

Този нов лозунг - чужд на всички досегашни партии - означава техния разгром и изникването на една нова "партия", която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича "политически живот".

Трябва - време е! - народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни - и скрити досега - синове. Само те - тия нови хора - ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип - трудовият принцип - ще обедини българския народ.

Защото той - българският народ - се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).

Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда - честния културен труд.

С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова "партия" - голяма колкото целия народ, - която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа - нови честни хора, - а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия - целият народ, - на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.

Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!

И само така - и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето - народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята - богомилството.
(сп. "Везни", 1921, кн. 3)

Гео Милев

ГНевен
Когато един човек е гениален, това е задълго (завинаги!). Но колцина са тези днешни граждани (!?!?) на България, които знаят нещо за Гео Милев, платил с живота си за своята проницателност и смелост? Едва ли са много... при заливането на опростялия и наплашен народ с помията на "съвременната циливизационна кОлтура". То не са X-фактори, Академии за звезди по каквото си помислите, Биг брадъри и систери, порнографски шоута, филми на самовлюбени сценаристи и режисьори, изявления и изповеди на педерасти, травестити, лесбийки, воайори и прочее гадост и измет. И ето резултата - деца се избиват помежду си, проституират, бият учителите си, дрогират се. 90 години след Гео Милев това, което е останало от Родината ни вече не внушава никаква надежда за освестяване. Стигнахме дотам, че циганската сган наложи своята "култура" чрез поетично-лиричната си чалга и размножавайки се паразитоподобно задушава и без това топящото се българско племе. 22 години България търпи непрекъснато пръкващите поредни "спасители" и резултатите от дейността им "за полза роду" (става дума за техния род, не за нашия!). Да не помислите, че става дума за днешните - пази Боже!

[MILOM]

Влезлият Георги Димитров е бил посрещнат със ставане на крака и внимание от цялото избирателно бюро.

„Кой тук е застъпникът на опозицията?“ — запитал навъсено той.

„Аз, господин Димитров“ — обадил се застъпникът Васил, който също от уважение стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която не му позволиха да завърши, герой от войната, един от най-честните и смели хора, които Княжево знаеше.

„Ти ли!?“ — извикал Димитров и леко се олюлял. — „Ти знаеш ли, че си предател! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш!“ — изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещял несвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очевидно бил много пиян. И тук Васил внезапно повишил глас и строго му казал:

„Господин Димитров, в днешния ден, когато се решава съдбата на България, когато на избирателите не е позволено да пият, как си позволявате вие, кандидатът за народен представител, да влизате тук пиян! Напуснете!“

Напълно загубил контрол върху себе си, Георги Димитров се хвърлил да го удари, но яките княжевски селяни се бяха намесили и той трябвало да напусне. Впоследствие това сблъскване едва не струва живота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, които затриха младостта му.