История

[Jay Gould]

Глобализацията не е от днес! http://investments.dir.bg/_wm/librar...773127&dflid=3

[коки]

Позорно, срамно и тъжно !Държава и църква не почетоха жертвите от кървавия атентат в „Света Неделя“

90 години децата на червените терористи не са се покаяли за кървавото престъпление

Позор! Държавата и църквата се скриха и не отдадоха почит на жертвите на комунистическия терор, убити преди 90 години на днешния ден при кървав атентат в катедралния храм „Света Неделя“ в София.

Взривът, отнел живота на 213 души, продължава да бъде все още най-кървавият терористичен акт в историята на цяла Европа. От първата класация го измести взривяването на двете кули в Ню Йорк от „Ал Кайда“. На възпоменателния митинг тази вечер пред храма „Света Неделя“ в столицата се събраха едва около 250 граждани - сред тях наследници на жертви на комунистическия терор, репресирани от режима на Живков, бивши политици от СДС. Единственият настоящ политик, почел паметният ден се оказа независимият депутат от ГЕРБ Методи Андреев.

Минути преди да започне възпоминанието в 19 часа духовниците от храма си тръгнаха назидателно и заключиха вратите му. На проведената преди това вечерня свещеникът не обели и дума, че днес се навършват 90-години от взривяването на същия този храм.

Това е кощунство с паметта на жертвите на кървавия атентат. Не можем да си купим дори една свещ, която да запалим за тях. Но какво да се прави като целият Синод е пълен с комунисти и агенти на Държавна сигурност, възропта бившият политзатворник и емигрант във Франция Петър Бояджиев, пристигнал специално за възпоминанието.

Един от организаторите на събитието – Димитър Вичев, също репресиран в годините на тоталитарната власт, заяви пред насъбралите се софиянци, че е възмутен от безхаберието на държавните институции, които не са се сетили дори с един венец да почетат жертвите на червения терор.

Недоумявам и от поведението на църквата. Оправдават се, че било само дни след Възкресение и не можело да се служи панихида. Но забравят, че българското духовенство винаги и по време на битки, независимо от църковните празници и канона е било редом до българското войнство и офицерство. Днес ги няма тук и децата и наследниците на комунистите терористи. 90 години никой от тях не се е извинил и не се е покаял за невинната кръв, посочи Вичев.

Той издигна лозунгите за декомунизация, пълна лустрация и стоп на кремълската агресия.

Сред ораторите на митинга бяха й Петър Бояджиев, както и Манол Глишев и Кирил Чуканов, които преди дни пък бяха арестувани затова, че изрисуваха паметника на Съветската армия.

В памет на жертвите говори и един от малкото разкаяли се комунисти – Пламен Николов, бивш парламентарен секретар на правителството на Жан Виденов.

Нямаме право на прошка, носим вина към народа си, но истината трябва да се казва, призна Николов, който призова софиянци да бъдат бдителни към настъпващата московска агресия.
http://www.faktor.bg/novini/balgariy...a-nedelya.html

[коки]

За 90 години само Ал Кайда успя да бие по тероризъм българските комунисти

90 години народът чакат БКП/БСП да се покае за кървавата касапница

Само за миг България дава толкова жертви от елита си, колкото не са загивали и при най-кървавата война

След идването на демокрацията цинично наследниците на атентаторите заеха първите места в храмовете

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg: http://www.faktor.bg/politika/na-vse...komunisti.html

[Mario Teran]

Български исторически календар
На 16 април 1925 година дейци на комунистическата партия взривяват покрива на църквата "Света Неделя" в София. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната по време на погребението на убития някoлко дни по-рано Ген. Константин Георгиев. Загиват 213 човека, ранените са над 500.

Сред жертвите са 14 генерали - министърът на войната Калин Найденов, бившият командващ Трета армия по време на Първата световна война Стефан Нерезов и др. Загиват и 18 полковници, 10 подполковници (сред тях е Николай Николаев, единственият син на ген. Данаил Николаев), майори и 8 капитани. В църквата “Света Неделя” смъртта си намират и кметът на София Паскалев, окръжният управител Неделчев, градоначалникът Кисов, както и десетки жени и деца.

Атентатът е бил предрешен в Москва от българската емиграция там. Решението за бомбената експлозия се взема от Центалния комитет на БКП по нареждане на Коминтерна. В неговата подготовка са замесени страшно много хора, сред тях е и младият тогава Тодор Павлов, който по-късно става академик. Пръст в кървавата баня имал и Станке Димитров-Марек. Васил Коларов обаче бил изказал опасение, че атентатът може да бъде “нож с две остриета и с много последствия”.

В България ръководният щаб е начело с Коста Янков, шеф на ИБ на Военната организация на БКП. В него са и Иван Минков и известният за времето си журналист и адвокат Марко Фридман.

Скоро са заловени преките извършители на терористичния акт - Марко Фридман, клисарят Петър Задгорски и подп. Георги Коев.

[nacheff]

Днес се навършват 563 години от рождението на Леонардо да Винчи.

Rare, Beautiful Drawings by Leonardo da Vinci at the Museum of Fine Arts, Boston

Leonardo da Vinci - Find out more about the history of Leonardo da Vinci, including videos, interesting articles, pictures, historical features and more

[MILOM]

Майор Георги Векилски – защитникът на Добруджа
от ЕКИП "БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"
Малцина знаят за този доблестен, юначен българин и за неговия героизъм по време на войната за освобождението на Добруджа. Затова в следващите редове ще припомним в какво се изразява величието на позабравения герой.Житейският път на Георги Векилски започва на 4 ноември 1882 г. в град Ловеч, където той е роден. Бащата на бъдещия герой е юрист и просветен деец. Сърцето на щастливия татко е изпълнено с патриотични чувства и той решава да кръсти сина си на един от най-значимите бунтовници от времето на Априлската епопея – Георги Икономов, който е и негов далечен родственик. Момчето израства в атмосфера, в която се отглеждат герои.Семейството Векилски отива в София, където бъдещият майор е възпитаван в родолюбие и почит към възрожденските традиции. Баща му е влиятелна личност. Но за жалост умира през 1902 г., оставяйки след себе си седем деца.седемте отрочета на овдовялата майка (Керанка Векилска) е и малкият Георги. Хобито на Георги Векилски е колоезденето. Той става „съюзен войвода“ на Организацията на българските колоездачи. Завършва Военното училище в столицата, след което постъпва в армията. Става кавалерист във войската на Негово Царско Величество, където след няколко години съдбата го среща с талантливия генерал Иван Колев. Векилски се отличава с особения си талант да маневрира и управлява безупречно своята батарея по време на бойни действия. Тези му качества изпъкват по време на войните и офицерът заслужено получава ордени „Св.Александър“ и „За храброст“. Той е офицерът, който всички войници обичат и ще следват до смърт. На своите братя по оръжие той завещава„Наред с пламъка, буйността и неудържимия устрем на кавалерийския офицер, конният артилерист трябва да притежава точната пресметливост, солидни познания и спокойствието на математика. По време на кавалерийска атака конният артилерист трябва да остане бясно спокоен“.Майор Векилски участва в трите войни за обединение на България. Сражава се с враговете на Родината си смело и геройски както през Балканската, така и през Междусъюзническата война. Попадайки под натиска на противника, той е ранен край Велес, но продължава да служи на България.Годината е 1914 и избухва Първата световна война. България търси реванш, тя е предадена от своите съседи, от своите съюзници. Във военните среди по онова време възниква идеята да се създаде конна батарея. Тя е основана след началото на световния конфликт и неин капитан става самият Векилски.През 1916-та, в разгара на действията, цар Фердинанд не може да остане безразличен за случващото се по света. Той решава да заеме най-после позиция и обявява война на Румъния, за да си върне присвоената от власите Добруджа. За да се изправи срещу вражеските сили, е мобилизирана Трета българска армия. Начело застава генерал Стефан Тошев, който поема на освободителен поход. Под негово командване се намира един друг гениален български военен – командирът на конната дивизия генерал Иван Колев. Тази дивизия събира в себе си части от всички родове войски. Някъде там, в редиците на смелите войни се намира и майор Георги Векилски. Доказвайки се във времето като герой, той оглавява конната артилерия – една част, отличаваща се с голяма специфика. В предстоящия конфликт неговите подчинени ще се окажат от изключително важно значение за победата на България. На 21 септември същата 1916 г. се състои едно изключително сражение, което трябва да се знае от всеки. То остава в историята като битката при Мустафа ачи.
По това време на бойното поле се намира писателят и майстор на късия разказ Йордан Йовков. Той, в ролята на военен кореспондент, пламенно описва събитията в едноименния си разказ.Конниците на Иван Колев, в чиито редици е и Георги ВекилскиПренасяме Ви направо в „театъра“ на бойните действия. На хълма край Мустафа ачи са ситуирани две пехотни и две колоездачни роти, както и една батарея. Те са зле окопани, а укрепленията им нямат дори телена мрежа. Зад тях е съсредоточена конницата на генерал Колев. Румънските войници от другата страна са готови за бой. Численото преимущество е на тяхна страна и на 21-ви септември Седемнадесета румънска бригада пристъпва в нападение. Мощното настъпление на врага започва. Българите са изтласкани до Азаплар. Предните части на смелата родна войска са погълнати от огромната маса на противника. Власите съвсем скоро ще превземат окопите, а след тях и оръдията. Привечер картечниците заглъхват, а куршумите са на свършване. Румъния се чувства победителка, Седемнадесета бригада се готви за триумф. Ето какво разказва писателят Йовков за събитията:

„Цялото поле пред позицията почерня от гъсти вериги, които упорито и непрекъснато настъпваха. Това беше цяла румънска бригада. Напразно единствената батарея стреляше в това живо месо и в плътната маса отваряше кървави и опустошителни празнини. Нови вериги се явяваха и ги запълваха. Тая стремителна атаха беше нещо непривично и странно за румъните. Едвам вчера те бяха бити и отхвърлени навсякъде. Но има храброст, която се поражда не от високия дух, съзнание и ентусиазъм, а от болката на отчаянието и на безнадеждността…Има случайности, които развалят и най-предвидливите планове, осуетяват и най-добрите желания. Изведнъж навсякъде в окопите се привършиха патроните. Все по-редки гърмежи – последните патрони, прибрани от убити и ранени, и цялата позиция замлъкна. А отсреща идеха гъсти румънски вериги, идеха като прилива на море, затъмняваха полето, удавяха всичко само с многобройността си. Тогава от хълма надолу, наред с върволицата ранени, заслизаха и групи войници с отворени и опразнени паласки, с почернели лица, отчаяни от това случайно безсилие“.„Мустафа ачи“
От българска страна, командирът на батареята, младият майор Георги Векилски, решава да вдъхне кураж на своите бойци. Той се отправя към отстъпващите българи и застава пред тях, блед и спокоен, с онова мъжество, което в такава критична ситуация е отредено само на избраните. Пред войниците си той изрича: „Тук ще умрем, но нито крачка назад. Тури ножа!“Последните резервни ракли са извикани напред. Щиковете застават на дулата на пушките. Векилски издава нареждане – българите се струпват на 6 карета около 6-те оръдия. Командирът издава поредната заповед: „Батарея, мерник нула. Поправка 50!“ От отсрещния хребет се появяват гъсти румънски редици. Бойците на майор Векилски тръпнат в очакване, знаейки, че мнозина от тях ги очаква смърт. Мигом щом врага се подава, гласът на командира изгърмява със заповед за стрелба. Залповете на конната батарея, както и усилията на малцината български пехотинци, спират временно настъплението на враговете. Важно е да се отбележи, че освен румънци на бойното поле срещу българите е имало и руснаци. Йовков продължава с описанието на невиждания героизъм:
„И всички викат ура. Те бяха шепа хора. А ставаше някакво чудо и в него възкръсваше сякаш старинна легенда.“
Това е повратната точка в битката. Без намесата на майор Векилски сражението при Мустафа ачи би било обречено. Румънците са забавени, макар и временно, и дават шанс на укрилите се конни полкове на генерал Колев да атакуват. Военачалникът изчаква търпеливо, при него постоянно пристигат ординарци, които му съобщават: „Генерале, неприятелите са на 500 крачки. Те са на 400 крачки“. Накрая при него идва и последният ординарец: „Господин генерал, на 300 крачки са до батареята“. Иван Колев твърдо заповядва: „Дивизията в атака!“
Българските ескадрони се понасят в атака. На първа линия е Лейбгвардейският конен полк, следван от Трети и Четвърти конен полк. Фронтът се разгръща на два километра, като българската кавалерия подминава батареята и нейните смели защитници и връхлита върху румънците. Единствено прикритието на нощта спасява враговете от тотален разгром. Победата на бойците ни е забележителна и се дължи изключително на смелите действия на Георги Векилски. Самият фелдмаршал Аугуст фон Макензен се прекланя пред гения на българския войник. Славният германски пълководец отива в щаба на българската армия и лично поздравява командира на конната батарея, както и неговите бойци. Разбитите румънци също оценяват тактическия ход на българската армия. Един от техните офицери, намерен ранен на бойното поле казва:
„Вчера ние бяхме уверени в победата. Видяхме, че позицията се напусна и огънят се прекрати. Влизаме в окопите и изведнъж… изведнъж тоя неочакван огън, тоя картеч право в лицата. И тая конница. Беше неочаквано. Беше ужасно.“Погребението на майор ВекилскиПодвигът на Векилски го превръща в герой на цяла Добруджа. Той удържа до последно позициите си и печели ценно време за своя висшестоящ, за да стигнат българите до победа. Майорът става любимец на войниците си. Той е от онези войни, които са достойни само за уважение. Смелостта му е безмерна. Свидетели разказват как той винаги застава на открита позиция на бойното поле, вдъхва невероятен кураж на българските бойци и всява страх и смут в редиците на неприятелите.През 1917-та Георги Векилски заслужено е повишен в чин майор. След битката при Мустафа ачи той продължава да бъде все толкова отдаден на могъщата Българска армия. Героят Постоянно измисля нови тактики и способи за войската си. Често нарежда незначителен брой конници да се движат пред бойните позиции на противника, за да го примами да предприеме нападение и „лесна победа“ срещу тях. Тогава противникът се е натъква на безпощадната стрелба на българските оръдия.
За жалост в началото на 1918 г. България се разделя с един от най-жертвоготовните свои синове. На 15-ти март, по време на разузнаване по делтата на река Дунав, Георги Векилски среща смъртта си по нелеп начин. Бомба избухва близо до него и слага край на жизнения му път. Той умира млад, на 35 години, но макар да живее твърде кратко, безспорно дава изключително много на майка България.

[nacheff]

Защо има гаранция на банковите влогове в Европа?!

Добра история. Оттук иде и известният във финансите т.н. "Херщат риск", когато двете страни имат различен и особено разминаващ се във времето сетълмент.

[Jay Gould]

Защо има гаранция на банковите влогове в Европа?! http://newsline.bg/read_more.php?post=12001

[Trakatrak]

102 години

Днес отбелязваме Денят на Тракия - на датата, на която точно преди 100 години падна Одрин. На този ден се чества подвигът на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет. Помнете героите на България, които загинаха не за слава и богатство, а заради нас!

Не преди 100, а 102 години. Ще объркаш половината форумци, дето са далеч от историята като теб.

[Jay Gould]

Войната за британските пингвини http://newsline.bg/read_more.php?post=11944

[KATANA 4 APOCALYPtos HEAD]

194 години от рождението на Георги Раковски - български национален герой

[Mario Teran]

Днес отбелязваме Денят на Тракия - на датата, на която точно преди 100 години падна Одрин. На този ден се чества подвигът на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет. Помнете героите на България, които загинаха не за слава и богатство, а заради нас!

[Mario Teran]

http://kutzarov.org/?p=1533

[kandid]

На 25 март 1934 година в Истанбул е роден поетът Христо Фотев.

В Бургас
ний - бежанците - някога живеехме...
Събирахме се ний хиляда Тракии,
хиляда Македонии - и няколко
жестоко-маларични Беломория.
В Бургас -
на края на града,
в Бургас -
ний, бежанците, някога живеехме.
Във събота ни идваха роднините.
Жените се отделяха във стаята -
на стълбите оставаха бащите ни
и слушаха със някакво смирение
безкрайните напеви на най-старите...
А старите говореха особено
и думите им вечно ни разсмиваха,
защото не приличаха на думите,
които ний четяхме във букварите...
О, старите говореха особено.
Живееха, по-точно, не живееха -
безшумно съществуваха с дърветата,
с конете и ралата, и каруците.
Навярно са забравили от бързане,
уплаха и безумие душите си
в далечните невероятни краища
с далечни и ухаещи названия -
с ухаещи далечни планини,
с ухаещи далечни долини
и сребърни реки
със златни
риби.


Ний, младите, не слушахме - тежаха ни,
омръзваха ни думите на старите...
Априлската възбуда ни влудяваше.
Примамваше ни веселата ябълка.
На клоните й мятахме въжетата
и люлките ни мятаха до слънцето,
което ний докосвахме с главите си...
А старите ни гледаха със някакво
ухаещо, далечно отчаяние
и казваха, че само ние, малките,
умееме да скачаме до слънцето,
защото ние, малките, не Знаем.
Не Помним... Не можем да си Спомним.
В Бургас -
на края на Бургас...
В Бургас
ний - бежанците - някога живеехме...
Събирахме се ний хиляда Тракии,
хиляда Македонии - и няколко
жестоко-маларични Беломория
ни хранеха със рибата на Черното
и своето,
и чуждото
море.

Христо Фотев

[polina]

а да кажем нещо за законите.съгласни ли сте да бъдат по-сурови.Като тези на Крум. Предвид зачестилите убййства,съгласни ли сте за абсолютно и необжалвано решение за доживотна присъда.Демек,коийто убива, няма 10-20 години,директно в затвора до живот.