Започвам публикуването на откъси от великата книга, летопис на Нова България на Симеон Радев. Като за начало, ето как княз Дондуков, който се надяваше да завземе българския престол посрещна Александър I Батенберг...
Веселбата на народа трая до късно. Към часа един подир полунощ князът се оттегли да спи. Тогава Др. Цанков, Варненски губернатор, взе една от музиките и начело на една тълпа отиде да прави овация пред квартирата на императорския комисар. Дондуков, който бил, казват, легнал, се облече набързо и излезе на балкона да държи реч. Множеството го акламира възторжено. Той обаче не бе весел. Пристигането на това безбрадо момче, дошло да се качи на един престол, на който той, старият генерал, би фигурирал тъй добре със своята мъдрост, го дразнеше. Тая вечер той не бе отишъл да обядва с него, уж за да го остави да си почива. В действителност той странеше от него може би умишлено, а може би и от истинска досада. През всичкото време до Търново той избягваше случаите да се показва на многолюдията редом с младия княз. Пътуването стана точно според подробната програма, изработена от Дондукова-Корсакова и одобрена от Гирса. От Варна князът отиде в Русе, гдето една депутация начело с полковник Кострафору го поздрави от името на румънския двор, и оттам през Бяла в Търново. Навсякъде посрещането бе въодушевено и впечатлението, което произвеждаше личността на Батенберга - прелестно. В Търново вследствие на едно недоразумение гражданите си бяха отишли да обядват в часа на пристигането и по улиците чакаха само селяни от близките околии и войниците. Но когато почнаха да гърмят топовете, народът наскача из къщята и почна да тича трескаво по улиците, викайки ура.
Князът се отправи най-напред в съборната църква, гдето се отслужи молебен. Оттам той се върна пеша в приготвената за него квартира. Головин, който бе един наблюдател, пълен с ирония, подозира, че князът нарочно се върнал пеша, за да постави в затруднение Дондукова. "Млад, красив, висок, ловък, той вървеше с такъв лек и бърз вървеж, като поздравяваше любезно народа, който се стичаше от всички страни, че княз Дондуков, който съвсем не бе млад, беше принуден да го следва почти тичешком; така че най-сетне той остана назад и скоро се видя вън от тълпата, която вървеше след княз Александра, обкръжен само от няколко руски офицери."22 Дондуков се върна направо в квартирата си. Поканен от княза на вечеря, той отказа и не отиде вече при него. Хладнината между двамата князе ставаше се по-голяма; в близките на Дондукова тя се появяваше вече в неудържимо раздразнение. Те критикуваха ядовито княза, неговата скромна трапеза, за която той не бе виновен, скъперничеството, което предполагаха у него като немец, бедността му. Едно желание също личеше у тях - да крият княза от тълпата или да го представят по начин, който да не я задоволи. Понеже къщата, в която бе слязъл Александър, нямаше балкон, един руски офицер, архитект в своето загубено време, бе построил над стряхата нещо като кафез от греди, на които висяха пердета от разни бои. При тая обстановка, която напомняше декорацията на някой цирк и при която самият Юпитер би добил нещо шутовско, младият княз се явяваше на народа. Ако той не изглеждаше смешен - защото народът го гледаше с обаяни очи, - то, без съмнение, явявайки се от такава една гълъбарница, неговата личност губеше нещо от своето очарование. Въобще през всичкото свое пребиваване в Търново князът не можа да влезе в съприкосновение с народа. Дондуков го държеше настрана от манифестациите.f При това станаха няколко нещастия, в които суеверните умове видяха един вид знамение и които смутиха всичката веселба. В деня на пристигането в Търново избухна пожар. Вечерта бе направена своеобразна илюминация, придружена с фойерверки и ракети. Една купа сено се запали, предаде огъня на един близък хан и скоро цяла една махала пламна. За нещастие, духаше силен вятър, къщите бяха дървени, стари и пламтяха като кибрит. Тъй бързо летеше стихията от стряха на стряха, че хората бяха полудели от ужас, без да мислят да спасят нещо. Настана паника. Камбаните почнаха да бият. В много къщи имаше големи количества барут и патрони; всички тия припаси избухваха с трясък. Тълпи тичаха по тесните улици и крещяха, пищяха, чупеха ръце, безпомощни. Щом княз Александър узна за пожара, той поиска да оседлаят един кон, за да се яви на народа и да го насърчи. Дондуков не го остави. Той прямо забрани на адютантите да оставят княза да излезе вън от къщата си. Послушен, Александър се върна в стаята си, не без вътрешен протест. Още когато той пристигна във Варна, преди да подаде ръка на Дондукова, двамата князе се бяха погледнали в очите с един дълъг енигматичен поглед и по лицето на младия владетел някои от присъствуващите ясно прочетоха мисълта: "Ето моя най-голям враг."23 Чувствата на безпокойство и на антипатия към Дондукова, с които той бе стъпил в България, се усилваха сега всяка минута, дразнени от тоя вид демонстративно протекторство, което русите упражняваха върху него. Това недоволство от руската опека, суеверното предчувствие, възбудено от пожара, безпомощността му пред тоя народ, който го акламираше и с който той не можеше още да се почувства сроден, всичко това го угнетяваше - бидейки преди всичко сантиментален човек - и на другия ден, когато се яви в черквата, за да присъства на молебена, той имаше много сериозно и загрижено лице. В Събранието, гдето отиде да полага клетва върху конституцията, той бе съвсем смутен. Полагането на клетвата стана на 9 часа сутринта. Обстановката на Събранието бе съвсем проста. "В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежеха кръстът и евангелието, на другия клетвата, написана на български език с латински букви. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия. Най-сетне князът разбра, вдигна се от своя трон и като се доближи до аналоя, прочете разтегнато: "Заклевам се в името на всемогъщаго бога да пазя свето и неуклонно конституцията и законите на княжеството и във всичките мои мероприятия да имам предвид само ползата и благото на страната, за което да ми помогне бог." Князът целуна кръста и евангелието и отиде към трона. Каравелов се наведе към княза и му пошепна нещо. Той тогава стана и както преди, разтегнато, обяви Събранието закрито. Принц Батенберг стана окончателно български княз Александър І."
Князът се отправи най-напред в съборната църква, гдето се отслужи молебен. Оттам той се върна пеша в приготвената за него квартира. Головин, който бе един наблюдател, пълен с ирония, подозира, че князът нарочно се върнал пеша, за да постави в затруднение Дондукова. "Млад, красив, висок, ловък, той вървеше с такъв лек и бърз вървеж, като поздравяваше любезно народа, който се стичаше от всички страни, че княз Дондуков, който съвсем не бе млад, беше принуден да го следва почти тичешком; така че най-сетне той остана назад и скоро се видя вън от тълпата, която вървеше след княз Александра, обкръжен само от няколко руски офицери."22 Дондуков се върна направо в квартирата си. Поканен от княза на вечеря, той отказа и не отиде вече при него. Хладнината между двамата князе ставаше се по-голяма; в близките на Дондукова тя се появяваше вече в неудържимо раздразнение. Те критикуваха ядовито княза, неговата скромна трапеза, за която той не бе виновен, скъперничеството, което предполагаха у него като немец, бедността му. Едно желание също личеше у тях - да крият княза от тълпата или да го представят по начин, който да не я задоволи. Понеже къщата, в която бе слязъл Александър, нямаше балкон, един руски офицер, архитект в своето загубено време, бе построил над стряхата нещо като кафез от греди, на които висяха пердета от разни бои. При тая обстановка, която напомняше декорацията на някой цирк и при която самият Юпитер би добил нещо шутовско, младият княз се явяваше на народа. Ако той не изглеждаше смешен - защото народът го гледаше с обаяни очи, - то, без съмнение, явявайки се от такава една гълъбарница, неговата личност губеше нещо от своето очарование. Въобще през всичкото свое пребиваване в Търново князът не можа да влезе в съприкосновение с народа. Дондуков го държеше настрана от манифестациите.f При това станаха няколко нещастия, в които суеверните умове видяха един вид знамение и които смутиха всичката веселба. В деня на пристигането в Търново избухна пожар. Вечерта бе направена своеобразна илюминация, придружена с фойерверки и ракети. Една купа сено се запали, предаде огъня на един близък хан и скоро цяла една махала пламна. За нещастие, духаше силен вятър, къщите бяха дървени, стари и пламтяха като кибрит. Тъй бързо летеше стихията от стряха на стряха, че хората бяха полудели от ужас, без да мислят да спасят нещо. Настана паника. Камбаните почнаха да бият. В много къщи имаше големи количества барут и патрони; всички тия припаси избухваха с трясък. Тълпи тичаха по тесните улици и крещяха, пищяха, чупеха ръце, безпомощни. Щом княз Александър узна за пожара, той поиска да оседлаят един кон, за да се яви на народа и да го насърчи. Дондуков не го остави. Той прямо забрани на адютантите да оставят княза да излезе вън от къщата си. Послушен, Александър се върна в стаята си, не без вътрешен протест. Още когато той пристигна във Варна, преди да подаде ръка на Дондукова, двамата князе се бяха погледнали в очите с един дълъг енигматичен поглед и по лицето на младия владетел някои от присъствуващите ясно прочетоха мисълта: "Ето моя най-голям враг."23 Чувствата на безпокойство и на антипатия към Дондукова, с които той бе стъпил в България, се усилваха сега всяка минута, дразнени от тоя вид демонстративно протекторство, което русите упражняваха върху него. Това недоволство от руската опека, суеверното предчувствие, възбудено от пожара, безпомощността му пред тоя народ, който го акламираше и с който той не можеше още да се почувства сроден, всичко това го угнетяваше - бидейки преди всичко сантиментален човек - и на другия ден, когато се яви в черквата, за да присъства на молебена, той имаше много сериозно и загрижено лице. В Събранието, гдето отиде да полага клетва върху конституцията, той бе съвсем смутен. Полагането на клетвата стана на 9 часа сутринта. Обстановката на Събранието бе съвсем проста. "В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежеха кръстът и евангелието, на другия клетвата, написана на български език с латински букви. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия. Най-сетне князът разбра, вдигна се от своя трон и като се доближи до аналоя, прочете разтегнато: "Заклевам се в името на всемогъщаго бога да пазя свето и неуклонно конституцията и законите на княжеството и във всичките мои мероприятия да имам предвид само ползата и благото на страната, за което да ми помогне бог." Князът целуна кръста и евангелието и отиде към трона. Каравелов се наведе към княза и му пошепна нещо. Той тогава стана и както преди, разтегнато, обяви Събранието закрито. Принц Батенберг стана окончателно български княз Александър І."
Коментар