Със закъснение, историята затова, как управлението на България бе поето от руските генерали Соболев и Каулбарс, които веднага се заеха с единствения въпрос, който изобщо имаха намерение да решават в България - даването на концесия на постройката и експлоатацията на ЖП линията Русе-София на едрия руски капитал, в лицето на банкерите Гинсбург и Поляков, които бяха отпуснали кредита, с който Русия води войната с Турция.
Последователно историята е разказана тук: http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=4196&Level=3
Генералите бидоха посрещнати в София с големи почести. Князът се разпореди да им се приготви в помещението на Държавния съвет една временна квартира, за която той изпрати от двореца мобили, килими и пр. Съкровището също се показа щедро спрямо тях. За пътни разноски от Петербург до София им се платиха 3 000 рубли; определи им се заплата, двойна от тая, която получаваха българските министри; наемът на зданията, в които те щяха да живеят, бе тоже за сметка на държавата; с една реч, извърши се всичко, за да бъде благоприятно тяхното първо впечатление от България. Консерваторските министри от своя страна бяха много предупредителни спрямо руските си колеги. Новият режим се начеваше при добри знамения. Начович и Греков приготвиха една декларация за политиката на правителството, която Соболев прочете в Министерския съвет в присъствието на княза. Сетне той поиска от другарите си честно слово, че ще изпълняват току-що прочетената програма добросъвестно и неуклонно. Министрите се заклеха. Церемонията се завърши с взаимни благопожелания за бъдещето.
Тази хармония не можеше да бъде дълготрайна. Генералите не отговаряха на въжделенията на Начовича. Преди всичко те идеха с изрични инструкции от императора да съдействуват за помирението на българските партии и да щадят либералите.a От друга страна, Соболев не бе избягнал от изкушенията на Гинсбург. Преди да замине от Петербург, той бе му обещал да разреши железопътния въпрос. На почвата на тази конкуренция един конфликт между него и приятелите на Хаджиенов бе неизбежен. Със своя характер Соболев не можеше, освен да изостря тоя конфликт Той бе надут, с увлечения на гимназист. "Понякога бързината на съжденията му граничеше с лекомислие", пише Карцов.1 Към тия недостатъци на Соболева се прибавяше твърдото му убеждение, че той е предопределен да играе в България една провиденциална роля. Военният министър Каулбарс бе по-малко претенциозен. Той бе настоящи general de cavalerie, т.е. тип на офицер буен, веселяк и малко блъснат. Неговата голяма мечта бе да стане популярен във войската. Той обичаше декоративната страна на своя занаят: правеше чести прегледи, държеше патриотически речи пред фронта, a la Скобелев, и караше войниците да му викат урра! Политическите грижи той оставяше на Соболева, който по положението си, както и по своя амбициозен дух, го владееше всецяло.
...
Както и да е, на другия ден, рано сутринта, Цанков биде арестуван и през Рахово изпратен под конвой във Враца. Заповедта бе дадена лично от Начовича. Соболев, министърът на Вътрешните работи, биде предупреден за нея тъкмо 24 часа след като тя бе изпълнена. Срещу насилственото възвръщане на Цанкова във Враца генералът не въставаше: един човек, който бе държал във Виена неприличен език против Русия, не заслужаваше никакво покровителство! Обаче той биде обиден, загдето една такава важна мярка като арестуването на едни бивш министър-председател бе взета, без от него, респективния министър, да е било искано никакво разрешение. Окръжният управител Анев отговаряше, че той е пратил една телеграма в Министерството на вътрешните работи, но тя била предадена с голямо закъснение. Соболев не се задоволи с тия обяснения. Той наказа Анева, като го премести от Русчук в Свищов. Взимайки повод от нередовността на станцията, Соболев, от друга страна, отне от д-р Вълковича временното управление на Министерството на общите сгради и съобщения, под ведомството на когото бяха телеграфите. Като санкция за грешката на един телеграфист мярката бе съвсем несъразмерна, но Соболев чакаше отдавна сгоден момент, за да вземе Общите сгради от д-р Вълковича, известен по неговата опозиция срещу проектите на Гинсбурга и С-ие.
.......
Въпросът за драгуните подигна много шум, но това бе в борбата между генералите и "триумвирата" само един инцидент: основният мотив на тази борба оставаха железниците. Соболев постоянно главоболеше княза със своите ходатайства, бидейки нетърпелив да обезпечи интересите на Гинсбурга. Колебанието на княза ставаше се по-мъчително, комично в известна смисъл. Поставен между растящото давление на Соболева и заплашванията на консерваторите, че ще го напуснат, той изпадаше в отчаяние, оплаквайки се от всички, чувствувайки се съвсем уединен и безпомощен пред тази конкуренция на интереси, която се водеше върху неговата глава. При това положение въпросът биде внесен в Събранието. Соболев бе приготвил един законопроект твърде сложен, твърде тъмен, скроен според желанията на Гинсбурга; Министерският съвет го отхвърли. Начович, който бе успял между туй да вземе временното управление на Министерството на обществените сгради, изработи друг един проект, съобразен с идеите на консерваторите, и - трябва да се добави - с интересите на България. Проектът с малки изменения биде приет от Събранието. То гласува и един кредит от 350 000 лв. за изучаването на една линия, която да свързва София с Дунава, от една страна, и с македонската граница, от друга. Един член на законопроекта гласеше: "Правителството се задължава да направи свои изучвания: никакви чужди изучвания няма право да приема или купува." Ударът бе прямо насочен срещу Соболева. С тоя проект се ликвидираха всичките права, които Струве считаше за придобити. Камарата се показа при разискванията на тоя проект много грижлива за интересите на съкровището. Тя предвидя всичките необходими гаранции за публичността на условията и за сериозността на търга. Наконец тя реши, че поемните условия трябва да бъдат обнародвани в един определен срок, преди депутатите да се свикат на сесия за одобрението на търга.
Тази хармония не можеше да бъде дълготрайна. Генералите не отговаряха на въжделенията на Начовича. Преди всичко те идеха с изрични инструкции от императора да съдействуват за помирението на българските партии и да щадят либералите.a От друга страна, Соболев не бе избягнал от изкушенията на Гинсбург. Преди да замине от Петербург, той бе му обещал да разреши железопътния въпрос. На почвата на тази конкуренция един конфликт между него и приятелите на Хаджиенов бе неизбежен. Със своя характер Соболев не можеше, освен да изостря тоя конфликт Той бе надут, с увлечения на гимназист. "Понякога бързината на съжденията му граничеше с лекомислие", пише Карцов.1 Към тия недостатъци на Соболева се прибавяше твърдото му убеждение, че той е предопределен да играе в България една провиденциална роля. Военният министър Каулбарс бе по-малко претенциозен. Той бе настоящи general de cavalerie, т.е. тип на офицер буен, веселяк и малко блъснат. Неговата голяма мечта бе да стане популярен във войската. Той обичаше декоративната страна на своя занаят: правеше чести прегледи, държеше патриотически речи пред фронта, a la Скобелев, и караше войниците да му викат урра! Политическите грижи той оставяше на Соболева, който по положението си, както и по своя амбициозен дух, го владееше всецяло.
...
Както и да е, на другия ден, рано сутринта, Цанков биде арестуван и през Рахово изпратен под конвой във Враца. Заповедта бе дадена лично от Начовича. Соболев, министърът на Вътрешните работи, биде предупреден за нея тъкмо 24 часа след като тя бе изпълнена. Срещу насилственото възвръщане на Цанкова във Враца генералът не въставаше: един човек, който бе държал във Виена неприличен език против Русия, не заслужаваше никакво покровителство! Обаче той биде обиден, загдето една такава важна мярка като арестуването на едни бивш министър-председател бе взета, без от него, респективния министър, да е било искано никакво разрешение. Окръжният управител Анев отговаряше, че той е пратил една телеграма в Министерството на вътрешните работи, но тя била предадена с голямо закъснение. Соболев не се задоволи с тия обяснения. Той наказа Анева, като го премести от Русчук в Свищов. Взимайки повод от нередовността на станцията, Соболев, от друга страна, отне от д-р Вълковича временното управление на Министерството на общите сгради и съобщения, под ведомството на когото бяха телеграфите. Като санкция за грешката на един телеграфист мярката бе съвсем несъразмерна, но Соболев чакаше отдавна сгоден момент, за да вземе Общите сгради от д-р Вълковича, известен по неговата опозиция срещу проектите на Гинсбурга и С-ие.
.......
Въпросът за драгуните подигна много шум, но това бе в борбата между генералите и "триумвирата" само един инцидент: основният мотив на тази борба оставаха железниците. Соболев постоянно главоболеше княза със своите ходатайства, бидейки нетърпелив да обезпечи интересите на Гинсбурга. Колебанието на княза ставаше се по-мъчително, комично в известна смисъл. Поставен между растящото давление на Соболева и заплашванията на консерваторите, че ще го напуснат, той изпадаше в отчаяние, оплаквайки се от всички, чувствувайки се съвсем уединен и безпомощен пред тази конкуренция на интереси, която се водеше върху неговата глава. При това положение въпросът биде внесен в Събранието. Соболев бе приготвил един законопроект твърде сложен, твърде тъмен, скроен според желанията на Гинсбурга; Министерският съвет го отхвърли. Начович, който бе успял между туй да вземе временното управление на Министерството на обществените сгради, изработи друг един проект, съобразен с идеите на консерваторите, и - трябва да се добави - с интересите на България. Проектът с малки изменения биде приет от Събранието. То гласува и един кредит от 350 000 лв. за изучаването на една линия, която да свързва София с Дунава, от една страна, и с македонската граница, от друга. Един член на законопроекта гласеше: "Правителството се задължава да направи свои изучвания: никакви чужди изучвания няма право да приема или купува." Ударът бе прямо насочен срещу Соболева. С тоя проект се ликвидираха всичките права, които Струве считаше за придобити. Камарата се показа при разискванията на тоя проект много грижлива за интересите на съкровището. Тя предвидя всичките необходими гаранции за публичността на условията и за сериозността на търга. Наконец тя реши, че поемните условия трябва да бъдат обнародвани в един определен срок, преди депутатите да се свикат на сесия за одобрението на търга.
Коментар