История

[v_tin]

Как един англичанин видя България през 1920-та. Сравненията, които пра
https://archive.org/stream/strugglef...e/246/mode/2up

Ти си болен бе
Какви поклонници какви 5 лв, на колко години е снежана колева , да не би да е на 100. Пари под масата- великото масло на демокрацията и хоп -
2 невинен като софиянски

[kandid]

Как един англичанин видя България през 1920-та. Сравненията, които прави със съседите ни (победители в току що приключилата война, при това съюзници на Британската империя) са силно в наша полза.

Много интересно изказване за това как е постъпила България с военновременните спекуланти с тежките присъди на Българските съдилища и формалното приемане на Закон против военновременната спекула в Англия, без нито един осъден, днес звучи... абе сещате се... каква страна сме имали и докъде ни докараха десарите и русопоклонниците....

The struggle for power in Europe, 1917-1921. An outline economic and political survey of the central states and Russia
by Haden-Guest, Leslie Haden, Baron, 1877-1960

Published [1921]

https://archive.org/stream/strugglef...e/246/mode/2up

[Trakatrak']

Стамболов??? Османо-България??? Къде го прочете това??? Явно митотворството продължава....

И не, нещата са дори по-сложни от това, което си изложил... Всъщност надеждите на България са Македония и Тракия да бъдат присъединени по модела на Източна Румелия - нещо което е на път да се сбъдне в края на 1907, началото на 1908. Всъщност това е и основният повод за Младотурския преврат. Англия и Италия натискат Турция да предприеме действия в тази посока. Разбира се Австрия, Русия, Германия и Франция няма как да приемат подобно присъединение (първите две понеже от един век вече делят Европейска Турция, Германия - понеже поддържа Австрия с оглед да я отклони от Централна Европа и стремеж към лидерство над Германския свят, Франция като най-голям кредитор на османците). Та така, стигаме до младотурската революция, инспирирана основно от Петербург... После знаем как беше създаден Балканският съюз, кой го създаде, какво последва... Вярно наистина едно - България леко прекали в исканията си, но това важи и за "съюзниците" й, проблемът е, че "арбитърът" избра да подкрепи прекомерните претенции, не на България, а на Сърбия... нали?

Само пропуснах, че Мехмед V е склонен да се огъне пред Англия... ама нещастие наше, да имаме "приятели" като руснаците...

Сега забелязах, че нещо съм се заблял и пропуснал да продължа дискусията. Ако не си чувал (щото явно не си чел), при кризата с детронирането на Александър Батенберг Стамболов предлага на султана да поеме българския престол, а Османската империя и нейният васал Княжество България да образуват дуалистична монархия. Това би означавало българите да получат сравнително равноправно на мюсюлманите и превъзходящо спрямо останалите християни положение в Османската империя. Султанът отказва.
След 1903 Македония получава някаква странна форма на автономия. Опитите тази автономия да бъде разширена води до Младотурската революция. Имаш някви странни виждания, че Англия и Италия щели да ни помагат да я присъединим, след като с италианците сме конкуренти, а Лондон гледа да ни държи далеч от Средиземно море.
Българските претенции 1912-1913 съвсем не са прекомерни, доколкото почти сме се отказали от Северозападна Македония и сме готови да пожертваме и Югозападна само да получим Солун. Няма съмнение, че това пристанище е от ключово значение за развитието ни. Пита се тогава, защо не са изпратени в това направление по-мощни военни сили за бързото му овладяване? Вероятно знаеш, че първи окупираме Солун с малки сили, но сме изтласкани от гърците под предлог, че турците го предават официално на тях, ако и да са извън града. Поради военната ни слабост в тоя район, гърците започват да ни изтласкват на север и добре че още през зимата на 1913 не избухва междусъюзническа война. Впоследствие е подписано споразумение за разграничаване на окупационните зони.

[Trakatrak']

Руските генерали!?

Клипче предупреждение до какво води разорителна война и още по-опустошаваща гражданска война:
https://www.youtube.com/watch?v=jUKQ...SfHv4&index=25

[kandid]

Нещата са доста по-сложни. След като Стамболов не успява да направи Османо-България по примера на Австро-Унгария, ние сме изолирани на Балканите поради искането да получим Тракия и Македония почти изцяло. Затова при началото на разпада на Османската империя при войната с Италия и албанските бунтове от 1911-1912, сме принудени бързо да се сдружим със сърбите, като им отстъпваме част от Македония, а с Гърция дори не договаряме дележ, щото едва ли щяхме да успеем да се договорим. Въпреки неблагоприятната обстановка, българската войска постигна удивителни победи, които бяха осрани на 16 (29) юни 1913 г.

Стамболов??? Османо-България??? Къде го прочете това??? Явно митотворството продължава....

И не, нещата са дори по-сложни от това, което си изложил... Всъщност надеждите на България са Македония и Тракия да бъдат присъединени по модела на Източна Румелия - нещо което е на път да се сбъдне в края на 1907, началото на 1908. Всъщност това е и основният повод за Младотурския преврат. Англия и Италия натискат Турция да предприеме действия в тази посока. Разбира се Австрия, Русия, Германия и Франция няма как да приемат подобно присъединение (първите две понеже от един век вече делят Европейска Турция, Германия - понеже поддържа Австрия с оглед да я отклони от Централна Европа и стремеж към лидерство над Германския свят, Франция като най-голям кредитор на османците). Та така, стигаме до младотурската революция, инспирирана основно от Петербург... После знаем как беше създаден Балканският съюз, кой го създаде, какво последва... Вярно наистина едно - България леко прекали в исканията си, но това важи и за "съюзниците" й, проблемът е, че "арбитърът" избра да подкрепи прекомерните претенции, не на България, а на Сърбия... нали?

Само пропуснах, че Мехмед V е склонен да се огъне пред Англия... ама нещастие наше, да имаме "приятели" като руснаците...

[Trakatrak']

Ключовото е, че сме ПРИНУДЕНИ... след 35 години твърдо отстояване на българската позиция и отказ от всякакви договорки за дележ на българската земя...

А от кого сме принудени? И кой ни представляваше в принуждението?
Въпросът е реторичен, но все пак: Русия и русофилите Данев и Гешов...

Нещата са доста по-сложни. След като Стамболов не успява да направи Османо-България по примера на Австро-Унгария, ние сме изолирани на Балканите поради искането да получим Тракия и Македония почти изцяло. Затова при началото на разпада на Османската империя при войната с Италия и албанските бунтове от 1911-1912, сме принудени бързо да се сдружим със сърбите, като им отстъпваме част от Македония, а с Гърция дори не договаряме дележ, щото едва ли щяхме да успеем да се договорим. Въпреки неблагоприятната обстановка, българската войска постигна удивителни победи, които бяха осрани на 16 (29) юни 1913 г.

[kandid]

Всъщност този вилает обхваща териториите от западнобългарските земи на изток от линията Ниш-Дебър до около днешната българска граница, които в момента са в Югоизточна Сърбия, Югоизточно Косово и Северна Р. Македония. На запад от тази линия до БиХ и Черна гора земите в голяма степен минават за сръбски, макар че в района на Призрен също живеят много българи с помътнено съзнание. Така половината вилает е български, половината сръбски, а навсякъде из него има множество албанци, турци и славяни (вкл. българи, смятани тогава за славяни) мюсюлмани. в резултат на войната от 1877-1878 г България загуби североизточната част от този вилает, присъединен към Сърбия, а през 1913 загуби и останалото. Сърбия получи през 1878 геостратегическо предимство за завладяване на Македония. Затова сме принудени в договора със Сърбия за дележ на Македония от 1912 да се откажем от български територии в Косово и Северозападна Македония.

Ключовото е, че сме ПРИНУДЕНИ... след 35 години твърдо отстояване на българската позиция и отказ от всякакви договорки за дележ на българската земя...

А от кого сме принудени? И кой ни представляваше в принуждението?
Въпросът е реторичен, но все пак: Русия и русофилите Данев и Гешов...

[Trakatrak']

Всъщност този вилает обхваща териториите от западнобългарските земи на изток от линията Ниш-Дебър до около днешната българска граница, които в момента са в Югоизточна Сърбия, Югоизточно Косово и Северна Р. Македония. На запад от тази линия до БиХ и Черна гора земите в голяма степен минават за сръбски, макар че в района на Призрен също живеят много българи с помътнено съзнание. Така половината вилает е български, половината сръбски, а навсякъде из него има множество албанци, турци и славяни (вкл. българи, смятани тогава за славяни) мюсюлмани. в резултат на войната от 1877-1878 г България загуби североизточната част от този вилает, присъединен към Сърбия, а през 1913 загуби и останалото. Сърбия получи през 1878 геостратегическо предимство за завладяване на Македония. Затова сме принудени в договора със Сърбия за дележ на Македония от 1912 да се откажем от български територии в Косово и Северозападна Македония.

[kandid]

Понеже има такива, които се ловят на великосръбския лозунг "Косово е Сръбия", ето какво какзват сърбите само преди 138 години:
в. Сръпске новине от 1877г. : "Създаден е нов вилает Косово в западна България."

[kandid]

А с този въпрос Русия се бе заела още със слизането на княз Александър на българска земя:

Княз Александър имаше инстинктивна нужда да се нрави и правеше всичко, за да бъдат хората около него щастливи и доволни. Каквото и да правеше обаче той, невъзможно бе да задоволи напълно своя руски антураж. Шепелев и Паренсов бяха запазили срещу него всичките лоши разположения на Дондукова и на славянофилската военна партия. Явно те не смееха да предприемат нищо против княза, защото се бояха от гнева на Александра ІІ, но те вземаха своя реванш, като ограждаха "немеца" с една атмосфера на недоверие и на неприязън. При това те не пропускаха случай да му напомнят, че той дължи престола си на Русия и че руските интереси за него трябва да бъдат свещени. Кои бяха руските интереси? На заминаване от Ливадия князът бе получил от Александра ІІ съвета да се старае главно да добие благосклонността на великите сили, тъй като за покровителството на Русия няма за какво да се грижи. За никакви специални руски интереси царят не говори. Когато обаче князът слезе във Варна, едва стъпил на българска земя, пред него се представиха двама руси , Утин и Черни, агенти на петербургския банкер Гинсбург, които предявиха искане за концесии. Понеже те носеха в себе си писма от някои руски генерали, князът им отговори да дойдат в София, гдето ще ги препоръча на своето правителство. В София Утин и Черни подновиха своите постъпки. Още в първото си заседание Министерският съвет биде принуден да се занимае с тях. Агентите на Гинсбурга представиха два проекта: един за преустройството на Народната банка, основана от руските по време на окупацията, друг за построяването на една железница, която да свързва София с Дунава на Русчук или Свищов. Според проекта на Утина, банката трябваше да се превърне на акционерно дружество със седалище в Париж. Предвиждаха се една серия от финансови привилегии и монополи, които щяха да дадат на големите акционери Гинсбург и с-ие пълно господство над кредита и въобще над икономическия живот на страната. Любопитно е, че Гинсбург, който е евреин, намираше най-голямо покровителство от страна на славянофилите. Генерал Паренсов бе един от ревностните му защитници. Сам князът, който искаше да угажда на русите, му съдействуваше. Въпреки всичко това Министерският съвет отхвърли категорически чудовищния проект. Колкото се отнася до железниците, Съветът намери справедливо, че е преждевременно да се разисква за каквато и да е линия, тъй като княжеството, което не е упражнило още нито един бюджет и не знае още приходите си, не смее да се ангажира в големи предприятия. С това си поведение министрите показаха не само патриотизъм, но и кураж, защото те рискуваха да се изложат на омразата на руските покровители на Гинсбурга, които бяха силни пред императора. В Петербург отказът на българските министри биде представен наистина като едно антируско действие, продиктувано от Австрия, която желаела да се построи най-напред линията Цариброд - София - Вакарел, докато Гинсбург, уж по внушение от руския генерален щаб, предлагал стратегическата линия София - Дунава. Трябва и самият княз да е слушал около себе си укори за своето поведение по тоя въпрос, тъй като в едно писмо, което бе изпратил с майор Корвина до румънския княз Карола, той пишеше:
Предан от все сърце на княз Александра, желал бих да не направя нищо, което би могло да се види като антируско. За съжаление, руските чиновници тук са действували с най-голяма безсъвестност. Във всички министерства владее страшно безредие и системата на грабителство благодарение на Дондуковите порядки е тук едва ли не санкционирана. Всеки ден съм поставян пред тягостната алтернатива или да се подчинявам на руските искания, или да бъда обвинен от Русия в непризнателност и "оскърбление на най-светлите чувства на българите". Положението ми е наистина ужасно. Отблъсквам всичко, което е против съвестта ми, и поради това всеки ден трябва да пиша на императора, за да предупредя клеветите на тукашните руски чиновници.
Тоя тон на отчаяние носят всичките писма на княза от тая епоха. Оплакванията му от незачитането на своя руски антураж, от претенциите на русите в София да му диктуват и най-малките му постъпки и да контролират нагло дори и частния му живот стават се по-нервозни и нетърпеливи. В моменти на униние сантименталният млад княз почва вече да говори за абдикация.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3231&Level=3

[kandid]

Със закъснение, историята затова, как управлението на България бе поето от руските генерали Соболев и Каулбарс, които веднага се заеха с единствения въпрос, който изобщо имаха намерение да решават в България - даването на концесия на постройката и експлоатацията на ЖП линията Русе-София на едрия руски капитал, в лицето на банкерите Гинсбург и Поляков, които бяха отпуснали кредита, с който Русия води войната с Турция.

Генералите бидоха посрещнати в София с големи почести. Князът се разпореди да им се приготви в помещението на Държавния съвет една временна квартира, за която той изпрати от двореца мобили, килими и пр. Съкровището също се показа щедро спрямо тях. За пътни разноски от Петербург до София им се платиха 3 000 рубли; определи им се заплата, двойна от тая, която получаваха българските министри; наемът на зданията, в които те щяха да живеят, бе тоже за сметка на държавата; с една реч, извърши се всичко, за да бъде благоприятно тяхното първо впечатление от България. Консерваторските министри от своя страна бяха много предупредителни спрямо руските си колеги. Новият режим се начеваше при добри знамения. Начович и Греков приготвиха една декларация за политиката на правителството, която Соболев прочете в Министерския съвет в присъствието на княза. Сетне той поиска от другарите си честно слово, че ще изпълняват току-що прочетената програма добросъвестно и неуклонно. Министрите се заклеха. Церемонията се завърши с взаимни благопожелания за бъдещето.
Тази хармония не можеше да бъде дълготрайна. Генералите не отговаряха на въжделенията на Начовича. Преди всичко те идеха с изрични инструкции от императора да съдействуват за помирението на българските партии и да щадят либералите.a От друга страна, Соболев не бе избягнал от изкушенията на Гинсбург. Преди да замине от Петербург, той бе му обещал да разреши железопътния въпрос. На почвата на тази конкуренция един конфликт между него и приятелите на Хаджиенов бе неизбежен. Със своя характер Соболев не можеше, освен да изостря тоя конфликт Той бе надут, с увлечения на гимназист. "Понякога бързината на съжденията му граничеше с лекомислие", пише Карцов.1 Към тия недостатъци на Соболева се прибавяше твърдото му убеждение, че той е предопределен да играе в България една провиденциална роля. Военният министър Каулбарс бе по-малко претенциозен. Той бе настоящи general de cavalerie, т.е. тип на офицер буен, веселяк и малко блъснат. Неговата голяма мечта бе да стане популярен във войската. Той обичаше декоративната страна на своя занаят: правеше чести прегледи, държеше патриотически речи пред фронта, a la Скобелев, и караше войниците да му викат урра! Политическите грижи той оставяше на Соболева, който по положението си, както и по своя амбициозен дух, го владееше всецяло.
...
Както и да е, на другия ден, рано сутринта, Цанков биде арестуван и през Рахово изпратен под конвой във Враца. Заповедта бе дадена лично от Начовича. Соболев, министърът на Вътрешните работи, биде предупреден за нея тъкмо 24 часа след като тя бе изпълнена. Срещу насилственото възвръщане на Цанкова във Враца генералът не въставаше: един човек, който бе държал във Виена неприличен език против Русия, не заслужаваше никакво покровителство! Обаче той биде обиден, загдето една такава важна мярка като арестуването на едни бивш министър-председател бе взета, без от него, респективния министър, да е било искано никакво разрешение. Окръжният управител Анев отговаряше, че той е пратил една телеграма в Министерството на вътрешните работи, но тя била предадена с голямо закъснение. Соболев не се задоволи с тия обяснения. Той наказа Анева, като го премести от Русчук в Свищов. Взимайки повод от нередовността на станцията, Соболев, от друга страна, отне от д-р Вълковича временното управление на Министерството на общите сгради и съобщения, под ведомството на когото бяха телеграфите. Като санкция за грешката на един телеграфист мярката бе съвсем несъразмерна, но Соболев чакаше отдавна сгоден момент, за да вземе Общите сгради от д-р Вълковича, известен по неговата опозиция срещу проектите на Гинсбурга и С-ие.
.......
Въпросът за драгуните подигна много шум, но това бе в борбата между генералите и "триумвирата" само един инцидент: основният мотив на тази борба оставаха железниците. Соболев постоянно главоболеше княза със своите ходатайства, бидейки нетърпелив да обезпечи интересите на Гинсбурга. Колебанието на княза ставаше се по-мъчително, комично в известна смисъл. Поставен между растящото давление на Соболева и заплашванията на консерваторите, че ще го напуснат, той изпадаше в отчаяние, оплаквайки се от всички, чувствувайки се съвсем уединен и безпомощен пред тази конкуренция на интереси, която се водеше върху неговата глава. При това положение въпросът биде внесен в Събранието. Соболев бе приготвил един законопроект твърде сложен, твърде тъмен, скроен според желанията на Гинсбурга; Министерският съвет го отхвърли. Начович, който бе успял между туй да вземе временното управление на Министерството на обществените сгради, изработи друг един проект, съобразен с идеите на консерваторите, и - трябва да се добави - с интересите на България. Проектът с малки изменения биде приет от Събранието. То гласува и един кредит от 350 000 лв. за изучаването на една линия, която да свързва София с Дунава, от една страна, и с македонската граница, от друга. Един член на законопроекта гласеше: "Правителството се задължава да направи свои изучвания: никакви чужди изучвания няма право да приема или купува." Ударът бе прямо насочен срещу Соболева. С тоя проект се ликвидираха всичките права, които Струве считаше за придобити. Камарата се показа при разискванията на тоя проект много грижлива за интересите на съкровището. Тя предвидя всичките необходими гаранции за публичността на условията и за сериозността на търга. Наконец тя реши, че поемните условия трябва да бъдат обнародвани в един определен срок, преди депутатите да се свикат на сесия за одобрението на търга.

Последователно историята е разказана тук: http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=4196&Level=3

[marto76]

Утре много интересната история как русите искаха да строят железницата Русе-София (първият Южен паток в нашата история)...

Хайде де, давай историята тук!

[kandid]

Сутринта, още призори, на часа 7, княз Александър замина безшумно за София, придружен от своите адютанти и от Стоилова. Никой не излезе да го изпраща. Дондуков не отиде да вземе от него сбогом. Само един почетен караул му отдаде чест и няколко чиновници дойдоха да го поздравят по длъжност. Това княжеско заминаване приличаше наистина на бягство. Същия ден заминаването на Дондукова бе цял триумф. Всичките руски офицери, всичките власти, градът, огромната селска маса излезнаха да го съпроводят далече. В селото Самоводени, разположено в Дервентския боаз, му се даде прощален обед. Тостове, шампанско, прегръщания, нищо не липсваше. Чувствата на признателност към Русия достигнаха един вид френезия. Подиробед се почна хоро, на което се хвана и Дондуков, замесен със селянките. В тоя момент неговата популярност бе дошла до апотеоз; той не можеше да се откъсне от увеселението. Най-сетне се реши: държа със задавен глас една лирическа реч, прегърна офицерите си, прегръща мъже, прегръща жени, деца, селянки, всеки, който се изпречи пред него, всеки, който можа да се доближи, защото всеки искаше да го види за сетен път и разплакан, с треперещи ръце той се качи на файтона си. Но офицерите разпрегнаха конете и го возиха тъй цял километър, придружавани от тълпата, която не преставаше да вика ура. Най-сетне трябваше да се разделят. Впрегнаха конете отново, зафуча камшикът на файтонджията и колата потегли. Скоро тя се изгуби в нощта, а тълпата стоеше още със стегнато сърце, внезапно онемяла. Тъй беззаветно българската душа бе предана в тоя момент на русите.
Не само всяко промишление против Русия се считаше от масата за светотатство, но никой не смееше даже да си представи, че княжеството би могло да съществува без нейната опека. Руският цар се явяваше във въображението на народа нещо като един бог, по-близък от господа и по-милостив от него. Но посред това упоение трезвите умове съзираха вече симптоми, предвещающи близки взаимни разочарования. Императорският консул в Русчук Белоцерковец предсказваше още тогава неминуемия конфликт между освободители и освободени. "Господи, се провикваше той, като гледаше как някои руси се отнасят към княз Александра, тези хора ще направят от него вечен наш неприятел! Ще погубят руската политика в България!" И виждайки се безсилен да спре това, падаше в отчаяние. А бившият екзарх Антим І, предаден всецяло на Русия, казваше при все това на един русин: "Вие, русите, ни избавихте от турците, благодарим ви за това; но кой ще ни спаси сега от вас, русите?" Защото тънкият старец виждаше, че някои от тях искат да се държат в България като в завоевана земя, оставена на тяхната милост. Тия тревожни симптоми бяха обаче видими само за прозорливите хора. Те избягваха от наблюдението на народа, чието обожание към Русия се проявяваше спрямо последния продавач на самовари. Сега, когато Дондуков си замина и нямаше кой да създава изкуствени препятствия, народното въодушевление окръжаваше вече по-тясно младия княз. От Търново до София неговото пътуване бе триумфално. В София той биде посрещнат с необикновен блясък. При входа на града бе издигната една хубава триумфална арка, която от едната страна носеше привета: "Добре дошел, светлий княже", а от другата думите: "Дерзай, княже, народът е с тебе." Пред тази арка князът биде поздравен от софийския губернатор Т. Бурмова, от руското гражданско управление и от коменданта на града майор Челяев. Според славянския обичай, принесен от русите в България, столичният кмет му поднесе хляб и сол върху едно сребърно блюдо, художествено изработено. Депутации от разните народности му поднесоха адреси. Една огромна тълпа, състояща се от селяни, бе се стекла от Софийското поле да види княза. Тя се блъскаше покрай пътя, викайки до небесата ура. Учениците, наредени зад арката, пееха "Шуми Марица" и хвърляха цветя пред колата на княза. Той поздравяваше като в сън, сияющ, с пламнало лице и детски радостни погледи. Като по целия път, и тук той би желал да каже на тоя народ нещо от това, което бликаше в признателното му сърце, някоя възторжена дума, някой привет, но той не можеше да продума освен това, което го бяха научили - стереотипната фраза: "Да живее българският народ!" Понякога той прибавяше: "Моето отечество България". Сегиз-тогиз при някой трогателен порив на народа той ставаше на крака, за да поздрави, и един безпомощен трепет, в който се удушваше неизказана някоя дума, заиграваше мъчително по устните му. Но той нямаше нужда да ораторствува: неговата лъчезарна младост говореше за него и тя прелъстяваше всички сърца. До стария пашовски конак, въздигнат сега в достойнството на дворец, многолюдието изпрати княза с непрестанни викове ура. Тук стана един преглед на българската войска, пред която князът се яви на кон. Сетне той влезе в палата. Но народът не искаше да се разотиде, продължавайки да вика: "Да живее князът." Александър се яви няколко пъти на балкона. А акламациите нямаха край.
Вечерта - неминуемата илюминация. Посред нощ тълпата мина пред двореца с френетически викове и с факли. Тя носеше, предвождана от Стамболова, два транспаранти с надпис: "Приветствува те Сан-Стефанска България от Солун до Сулина, от Кавала до Видин и от Охрида до Варна." Градът не утихна почти през цялата нощ. Шумяха и околностите. Запалени бяха на върховете на Витоша големи огньове, които пръскаха по обширното Софийско поле радостната вест.26 Тъй в увеселения се мина цяла седмица. Отдалече идеха хора да видят княза и да му се радват. Те се доближаваха до него, гледаха го внимателно: лицето му, сабята, униформата, и му се усмихваха. Някои от тях бяха по-фамилиарни. Един старец от Казанлък се спря на улицата, за да му изкаже громко своите симпатии: "Какъв си ми ти млад, юнак, напет, а не като нашия стар паша", заяви румелиецът, като го сравни с Алеко паша. Князът се смя много на тоя комплимент, остана поласкан в действителност и възнагради словоохотливия си почитател.

Утре много интересната история как русите искаха да строят железницата Русе-София (първият Южен паток в нашата история)...

[kandid]

Започвам публикуването на откъси от великата книга, летопис на Нова България на Симеон Радев. Като за начало, ето как княз Дондуков, който се надяваше да завземе българския престол посрещна Александър I Батенберг...

Веселбата на народа трая до късно. Към часа един подир полунощ князът се оттегли да спи. Тогава Др. Цанков, Варненски губернатор, взе една от музиките и начело на една тълпа отиде да прави овация пред квартирата на императорския комисар. Дондуков, който бил, казват, легнал, се облече набързо и излезе на балкона да държи реч. Множеството го акламира възторжено. Той обаче не бе весел. Пристигането на това безбрадо момче, дошло да се качи на един престол, на който той, старият генерал, би фигурирал тъй добре със своята мъдрост, го дразнеше. Тая вечер той не бе отишъл да обядва с него, уж за да го остави да си почива. В действителност той странеше от него може би умишлено, а може би и от истинска досада. През всичкото време до Търново той избягваше случаите да се показва на многолюдията редом с младия княз. Пътуването стана точно според подробната програма, изработена от Дондукова-Корсакова и одобрена от Гирса. От Варна князът отиде в Русе, гдето една депутация начело с полковник Кострафору го поздрави от името на румънския двор, и оттам през Бяла в Търново. Навсякъде посрещането бе въодушевено и впечатлението, което произвеждаше личността на Батенберга - прелестно. В Търново вследствие на едно недоразумение гражданите си бяха отишли да обядват в часа на пристигането и по улиците чакаха само селяни от близките околии и войниците. Но когато почнаха да гърмят топовете, народът наскача из къщята и почна да тича трескаво по улиците, викайки ура.
Князът се отправи най-напред в съборната църква, гдето се отслужи молебен. Оттам той се върна пеша в приготвената за него квартира. Головин, който бе един наблюдател, пълен с ирония, подозира, че князът нарочно се върнал пеша, за да постави в затруднение Дондукова. "Млад, красив, висок, ловък, той вървеше с такъв лек и бърз вървеж, като поздравяваше любезно народа, който се стичаше от всички страни, че княз Дондуков, който съвсем не бе млад, беше принуден да го следва почти тичешком; така че най-сетне той остана назад и скоро се видя вън от тълпата, която вървеше след княз Александра, обкръжен само от няколко руски офицери."22 Дондуков се върна направо в квартирата си. Поканен от княза на вечеря, той отказа и не отиде вече при него. Хладнината между двамата князе ставаше се по-голяма; в близките на Дондукова тя се появяваше вече в неудържимо раздразнение. Те критикуваха ядовито княза, неговата скромна трапеза, за която той не бе виновен, скъперничеството, което предполагаха у него като немец, бедността му. Едно желание също личеше у тях - да крият княза от тълпата или да го представят по начин, който да не я задоволи. Понеже къщата, в която бе слязъл Александър, нямаше балкон, един руски офицер, архитект в своето загубено време, бе построил над стряхата нещо като кафез от греди, на които висяха пердета от разни бои. При тая обстановка, която напомняше декорацията на някой цирк и при която самият Юпитер би добил нещо шутовско, младият княз се явяваше на народа. Ако той не изглеждаше смешен - защото народът го гледаше с обаяни очи, - то, без съмнение, явявайки се от такава една гълъбарница, неговата личност губеше нещо от своето очарование. Въобще през всичкото свое пребиваване в Търново князът не можа да влезе в съприкосновение с народа. Дондуков го държеше настрана от манифестациите.f При това станаха няколко нещастия, в които суеверните умове видяха един вид знамение и които смутиха всичката веселба. В деня на пристигането в Търново избухна пожар. Вечерта бе направена своеобразна илюминация, придружена с фойерверки и ракети. Една купа сено се запали, предаде огъня на един близък хан и скоро цяла една махала пламна. За нещастие, духаше силен вятър, къщите бяха дървени, стари и пламтяха като кибрит. Тъй бързо летеше стихията от стряха на стряха, че хората бяха полудели от ужас, без да мислят да спасят нещо. Настана паника. Камбаните почнаха да бият. В много къщи имаше големи количества барут и патрони; всички тия припаси избухваха с трясък. Тълпи тичаха по тесните улици и крещяха, пищяха, чупеха ръце, безпомощни. Щом княз Александър узна за пожара, той поиска да оседлаят един кон, за да се яви на народа и да го насърчи. Дондуков не го остави. Той прямо забрани на адютантите да оставят княза да излезе вън от къщата си. Послушен, Александър се върна в стаята си, не без вътрешен протест. Още когато той пристигна във Варна, преди да подаде ръка на Дондукова, двамата князе се бяха погледнали в очите с един дълъг енигматичен поглед и по лицето на младия владетел някои от присъствуващите ясно прочетоха мисълта: "Ето моя най-голям враг."23 Чувствата на безпокойство и на антипатия към Дондукова, с които той бе стъпил в България, се усилваха сега всяка минута, дразнени от тоя вид демонстративно протекторство, което русите упражняваха върху него. Това недоволство от руската опека, суеверното предчувствие, възбудено от пожара, безпомощността му пред тоя народ, който го акламираше и с който той не можеше още да се почувства сроден, всичко това го угнетяваше - бидейки преди всичко сантиментален човек - и на другия ден, когато се яви в черквата, за да присъства на молебена, той имаше много сериозно и загрижено лице. В Събранието, гдето отиде да полага клетва върху конституцията, той бе съвсем смутен. Полагането на клетвата стана на 9 часа сутринта. Обстановката на Събранието бе съвсем проста. "В средата на залата за заседанията стояха два аналоя, обърнати към пейките на депутатите. На единия аналой лежеха кръстът и евангелието, на другия клетвата, написана на български език с латински букви. Владиката се приближи до първия аналой и със знакове показа на княза да иде на другия. Най-сетне князът разбра, вдигна се от своя трон и като се доближи до аналоя, прочете разтегнато: "Заклевам се в името на всемогъщаго бога да пазя свето и неуклонно конституцията и законите на княжеството и във всичките мои мероприятия да имам предвид само ползата и благото на страната, за което да ми помогне бог." Князът целуна кръста и евангелието и отиде към трона. Каравелов се наведе към княза и му пошепна нещо. Той тогава стана и както преди, разтегнато, обяви Събранието закрито. Принц Батенберг стана окончателно български княз Александър І."

[MILOM]

Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/0..._i_produljeni/