История

[DutyFree]

По-тъп повод за национален празник в българската история едва ли има!

a AMA, ТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НАЙ БЪЛГАРСКИЯ ПРАЗНИК, голям цирк, ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО Е РОБСКО И ЧЕРВЕНО, ТОВА КАКВА ЛИ ОСНОВА Е??

[diletant]

По-тъп повод за национален празник в българската история едва ли има!

[Императорът]

Поклон пред родното знаме и всички, които достойно са го носили през вековете !!!

[Грую Груев]

Честит празник, БЪЛГАРИ!!!!
Нека поне на този празник всички бъдем БЪЛГАРОФИЛИ и оставим политическите и други пристрастия за друг ден.

[diletant]

Това е за Гиговчо! Дъ чите и да съ учи!

http://www.webcafe.bg/webcafe/obshte...Osvobojdenieto

[marandi]

Мир на душите им! Това май е най-гибелното единично крушение в Черно море.

Въобще в историята на българското корабоплаване за цял свят, а злите езици говорят, че БГ Империя е разполагала с мощен флот още при Атила и затова подпуква Рим, както по суша, така и по вода с няколко десанта на ботуша откъм г*зо.

П.П. Тоже може да си направиш справка как БГ империя изтрива завинаги Хазарски хаганат от картата на света, като променя речния и морски търговски път и им бие тотално ембарго и ония мушмули фалиргат икономически първо и после ги прегазваме.

Т'фа са фантазичарски басни, бът ъф коурс. Нали требе някой да ви забавлява из форумО

[Trakatrak']

Преди 74 години съветската подводница Щ-213 торпилира българския кораб “Струма” и уби 767 бягащи от нацистите евреи заедно с 10 души екипаж. Бог да даде покой на душите им!

http://www.extremecentrepoint.com/archives/5812

Мир на душите им! Това май е най-гибелното единично крушение в Черно море.

[marandi]

Преди 74 години съветската подводница Щ-213 торпилира българския кораб “Струма” и уби 767 бягащи от нацистите евреи заедно с 10 души екипаж. Бог да даде покой на душите им!

http://www.extremecentrepoint.com/archives/5812

[Trakatrak']

Не го бях гледа документалния филм за тази песен. Преди години в една друга тема от форума поспорихме за нея и какъв е произхода й.
Разказах, как се бяхме събрали представители на Балканите и някой друг испанец и италианец за разкош
Та, като ударихме по няколко питиета буйната ни балканска кръв кипна и се хванахме гуша за гуша - на кой народ принадлежи песента. Това турци, гърци, макета и българи - само ножове дето не извадихме.
Един испанец кротко се наливаше с винце и като чу данданията, прояви интерес, що се гледаме на кръв. Веднага му пуснаха песента на няколко езика и в няколко варианта.
Той си сипа още една чаша и рече, че песента е еврейска. Пели са я евреите в Испания, още по времето на крал Алфонсо. Дори за по-сигурно я изпя - леко фалшиво, но се разбираше, че става въпрос за една и съща песен - Fel Shara
https://www.youtube.com/watch?v=uF2M...Q-KNJsJfCNLU84
Светът наистина е много малък.

Те така балкански вътрешен министър от страна на юг от Дунава и на запад от Черно море рекъл да защити националната чест и подпийнал се изтъпанил и започнал да ръси пред черпещите го съветските другари, че в страната му имало масово и ефективно партизанско движение. Скоро след това вече не бил министър.

[kandid]

Мда, така е, "Мила Родино" е написана от Цветан Радославов, докато се е прибирал с параход по Дунава към България, за да вземе участие в Сръбско-българската война. Всъщност мелодията я свирил клецмерски (еврейски) оркестър на борда на парахода, а Цветан измислил думичките към мелодията...

[tnm]

Мараннде, не само ти гледаш документални филми. А пък химнът ни е стара еврейска мелодия. И кво от това. "Шуми Марица" и тя не е оригинална. Е, затова най-много ми харесва "Напред науката е слънце". Отвсякъде е българска. И като настроение дори.

Не го бях гледа документалния филм за тази песен. Преди години в една друга тема от форума поспорихме за нея и какъв е произхода й.
Разказах, как се бяхме събрали представители на Балканите и някой друг испанец и италианец за разкош
Та, като ударихме по няколко питиета буйната ни балканска кръв кипна и се хванахме гуша за гуша - на кой народ принадлежи песента. Това турци, гърци, макета и българи - само ножове дето не извадихме.
Един испанец кротко се наливаше с винце и като чу данданията, прояви интерес, що се гледаме на кръв. Веднага му пуснаха песента на няколко езика и в няколко варианта.
Той си сипа още една чаша и рече, че песента е еврейска. Пели са я евреите в Испания, още по времето на крал Алфонсо. Дори за по-сигурно я изпя - леко фалшиво, но се разбираше, че става въпрос за една и съща песен - Fel Shara
https://www.youtube.com/watch?v=uF2M...Q-KNJsJfCNLU84
Светът наистина е много малък.

[kandid]

100 години от потапянето на първия вражески боен кораб от БВМФ. 25.02.1916г.

РУСКИЯТ ЕСКАДРЕН МИНОНОСЕЦ „ЛЕЙТЕНАНТ
ПУЩИН” И БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ
.....

А моята гледна точка за съпротива срещу забравата е солиден морски аргумент: в морската война победа се присъжда при потопяването на противниковия боен кораб, както във въздушната война за победа се смята сваленият противников боен самолет. Тогава логично възниква и въпросът: кой е първият потопен от българските ВМС противников боен кораб? И ако не посочим такъв, формално ще излезе, че българските военни моряци, участвали в две световни войни, в продължение на 130 години нямат своя победа. А във военноморската ни история има славни страници. В успешното миночистене след Първата и след Втората световна война например има епизоди, които с основание са законна гордост за няколко поколения военни моряци. И тук се натъкваме на необясним парадокс: с миночистенето можем да се гордеем, а с поставянето на минни заграждения, довели до потопяването на противников боен кораб в български териториални води по време на война – не?!
За какво става въпрос? На 13 (25 януари) 1916 г. три български торпедоносеца: „Шумни”, „Строги” и „Смели” лидират преустроения като минен заградител мобилизиран кораб на Българското търговско параходно дружество „Борис” при поставянето на минни заграждения на южните подходи към Варненския залив. Под ръководството на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков, изстрелял торпедото на „Дръзки” срещу „Хамидие”, миньорите на лейтенант Александър Тодоров поставят осем банки (полета) от общо 124 мини. Шест дни по-късно същият отряд извършва минно заграждение и пред входа на пристанище Бургас, като в четири банки са поставени общо 100 мини. Всички те са от партидата 560 германски галваноударни мини от типовете „Карбонит” и „Е-голяма”, доставени през декември 1915 г. На 25 февруари (нов стил – 9 март) 1916 г. на Варненското минно заграждение пред нос Иланджик се натъква и взривява, след което се разчупва на две половини и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
Тези факти са известни на нашите историци и преди мен. Но само един от тях – Владимир Павлов, посочва едно важно следствие от този боен успех – отлагането на поредната бомбардировка на Варна от руския флот. Твърдението му се дължи на факта, че съпровождащият „Лейтенант Пущин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. На практика, по-късно „Живой” е нападнат от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град. Нима това е малко? Защо пренебрегваме втората българска морска победа?
По време на Първата световна война морската мина е най-ефективното бойно средство на флота. На Черно море Русия губи три ескадрени миноносеца, като и трите са унищожени от мини. Може би най-сериозната загуба е именно „Лейтенант Пущин”, флагмански кораб на дивизион дозорни ескадрени миноносци. Освен дадените жертви, след потопяването му са пленени и офицери от щаба на този дивизион.
Този руски боен кораб е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26 март 1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пущин”. Лейтенант Пущин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пущин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие.
„Лейтенант Пущин” резполага с две 75-мм оръдия, два торпедни апарата и четири картечници, като може да приема на палубата си до 18 заградни мини. „Дръзки” със своите 97 тона водоизместване, две 47-мм оръдия и два торпедни апарата очевидно отстъпва по огневата си мощ. Затова българското морско командване през 1916 г. обективно оценява приноса на участвалите в поставянето на минното заграждение, на което се натъква „Лейтенант Пущин”. Общо 10 български офицери и подофицери са наградени с ордени и медали за военна заслуга по този повод. След успешната атака срещу „Хамидие” наградените са с трима повече. Почти десетилетие след края на Първата световна война с медал и грамота е удостоен и параходът „Борис”. През 1916 г. обаче българското военноморско командване умишлено запазва в тайна причините за гибелта на „Лейтенант Пущин” и за награждаването на десетимата военнослужещи, за да бъде опазена секретността на минното заграждение. Пуснатата официална версия, че руският боен кораб е потопен от германска подводница върши лоша услуга на военноморската история на България. В излязлата през 30-те години на миналия век книга на английския изследовател Х. Уилсън например се лансира именно тази версия. В руското издание на книгата обаче редакторът Н. Новиков под линия посочва истинската причина за гибелта на „Лейтенант Пущин”.
Какво още знаем за гибелта на ескадрения миноносец? Данни за това можем да почерпим от протоколите от разпитите на пленените руски моряци след гибелта на кораба. По време на последното плаване екипажът му се е състоял от 7 офицери и 83 подофицери и матроси. Като се вземе предвид, че от общо 15 пленени моряци пет са от „Живой”, то тогава загиналите след гибелта на „Лейтенант Пущин” са 80 души. Кои са пленените офицери? Капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени минононсци; инженер-механик лейтенант Рожков, мичман (днес лейтенант) Игнациус, мичман Евгениев (списък на всички пленени има на публикуваното факсимиле от документ). В бележки на контраадмирал Сава Иванов откриваме информацията, че на 9 март 1939 г., в деня на гибелта на „Лейтенант Пущин”, в православната църква в Прага оцелелият мичман В.С. Игнациус е организирал да бъде отслужена литургия в памет на загиналите руски офицери от този кораб: старши лейтенант Д. Н. Пишнов (Сава Иванов бърка първото име на офицера – то е Борис, бел. А.П.), лейтенант Смирнов, лейтенант Алекс. А. Климовски – флаг-офицер (началник-щаб) на дивизиона, лейтенант Николай Э. Озеров (според други данни не е Э., а М. – Мануилович, бел. А.П.) - флагмански минен офицер, както и за всички останали членове на екипажа.
От разпитите на пленените руснаци става ясно, че след взрива от мината „Лейтенант Пущин” се пречупва на две и потъва само за три минути. От другия ескадрен миноносец „Живой” спускат една голяма и една малка гребна лодка, за да почнат спасяването на моряците от „Лейтенант Пущин”. Но още в самото начало на тази акция на командира на „Живой” му се сторило, че вижда перископ на подводница, започва артилерийска стрелба по водата и с пълен ход се отдалечава от мястото, като остава на произвола на съдбата екипажа на другия кораб. Трудно можем да си представим какво са изпитвали тези моряци във февруарските води. Тъй като част от тях са разполагали със спасителни ризи, смъртта им най-вероятно е настъпила от преохлаждане. Такава е и констатацията на намерилите тялото на старши лейтенант Борис Пишнов няколко дни по-късно край Созопол. Оцелелите с двете лодки се предават на българските морски власти: малката лодка - на бреговия пост на река Камчия, а другата, с 13 души на борда - на дежурния миноносец „Храбри” в пристанището на Евксиноград. Флагът на едната от лодките се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
И накрая, кой все пак е лейтенант Пущин? Както вече посочих - по ирония на съдбата е руски морски офицер, герой от освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Според информацията, публикувана в руски сайтове, става дума за Пущин Леонид Петрович (Пущин 3-и) - потомствен дворянин. Роден е през 1839 (по други данни - 1843 г.). След завършването на Морския кадетски корпус служи като мичман на клипера „Разбойник” (1859 - 1863 г.) като взема участие в редица научно-изследователски експедиции. По-късно се връща да служи на Балтика. На 28 май 1877 г. като командир на миноноска № 1 от минния транспорт „Велики Княз Константин” проявява героизъм при атаката срещу турския броненосен кораб „Иджлалие”, но попада в плен. След завръщането му в Русия става кавалер на ордена „Св. Георги - IV клас”. Според руския изследовател Константин Стрелбицки Леонид Пущин се жени едва през 1880 г. и през 1885 г. като командир на клипера „Разбойник” е изпратен да изпълнява важна дипломатическа мисия в Сеул. През 1886 г. се завръща в Ревел (Талин), а след това става капитан на пристанището във Феодосия. Според Стрелбицки Леонид Пущин умира след 1910 г., без да бъде установена точната дата засега.
Леонид Пущин е може би уникален случай в морската история. Приживе, на негово име са кръстени последователно два бойни кораба: на 16 март 1906 г. - минен крайцер (по-късно „Капитан Сакен”), а на 26 март 1907 г. - ескадрен миноносец.
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
http://morskivestnik.com/compass/new...092010_40.html

[Dali]

На днешната дата през 1959 г. е проведена първата сесия на Европейския съд по правата на човека. Айде да ни е честито, ние още чакаме да зачетат нашите в България.

[v_tin]

https://www.youtube.com/watch?v=98r6EMtkIp0
Демонът на империята

[Грую Груев]

А сега де! То човек да не напише нещо критично и веднага "изрод"!

Виж сега, аз нямам нищо против критичния анализ и патриотарските изказвания тип "българите нямаме нито една загубена битка", "турското робство", "братската инвазия на Светослав и първата българо-съветска дружба при отбраната на Преслав, дето се борили против империалистическата политика на Византия" и т.н. Имам проблем с аргументацията, защото твоята в случая е идиотска, а принципно имам мнение за теб, че макар и често да сме на различни мнения, с теб може да се спори аргументирано.

Конкретно по темата - да вадиш от едно стихче, т.е. народна песен, генерални изводи е меко казано малоумно. Една недоклатена пОтка с немско финансиране го беше направила за Баташкото клане, щото видиоте ли картината на Пиотровски (слагам я)

не е достверна, тъй като авторът не е бил на мястото, следователно цялото клане си е мит Ами такава оФца когато ѝ да я претрепят "сирийските" бежанци от Афганистан, все ще ѝ е късно!!!

Та и твоето е такова:
- татарите не са турци - факт, можеш да напишеш нещо в тази насока, например, че една от основните причини за Априлското въстание са именно тези черкезко-татарски банди, които разкатават майката на търговията на подблакнските градчета след Кримската война, то затова и въстанието става там, в богатите краиша, а не при "робите", и щеше да е вярно.
- Напиши обаче, и че татарите са малко по-привилигировани ислямски следовници - ако няма пряк наследник по Османова линия, то следващият султан трябва да се търси от Кримските татари - та не са баш някакви си там ислямци, каквито примерно са персите, дето са шиити, а не сунити (99% от християните не правят разлика между сунити и шиити, а там антагонизмът е много по-голям отколкото между католизи и протестанти, примерно) и са наричани нарицателно сюргюн, т.е. дрисък, като са ги разселвали в Североизточна България
- напиши и че турска вяра не е ислямска - да, факт, но за народното съзнание не е точно така - за тях всичките мюсюлмани са поганци, агаряни, читаци, джагатайци, турци - просто нарицателното е такова, както всички живуши в Северна и Южна Америка принципно са маериканци, но като кажеш американец днес и разбираш гражданин на САЩ.

Нещо такова напиши и да си говорим, а не да ми обясняваш простотии и скалъпени, изсмукани от пръстите неща, които отгоре на всичкото са грешни и единственото, което могат да доведат, е национален нихилизъм - предостатъчно нихилизъм ни донесах комунетата под формата на интеранационализацията и панславизма, недейте и вие да ми носите същото, но под формата на либерастия и глобализъм - нали уж бяхте различни от тях