Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва…
Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.
Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант не се среща сред изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.
Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН–майчин, на майката. МАТЕРАН е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ– майчин, на майката.
http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg
Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.
Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити–кърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дада–по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).
Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάννα–майка, албан.nenë– майка. Сродна е и хетската дума ninda–хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка–женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.
Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papu–гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.
Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas–възвишение. Сродни са хетската кука–дядо, полската диал. кок–дядо.
Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.
В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу–вуйчо, а и албанската лала–леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.
Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetá–тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.
Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.
За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος–зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).
Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).
Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична. Коренъткал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, –килас.
Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е съкращение отнава–нова и водха–доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е билнева-веста, ново-веста… Novae e название на тракийско селище на брега на река Дунав, а в тракийското лично имеΟυεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везон.
Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).
Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) – (БЕР, А-З, 2007, с.514). Спомената е санскр. ята– жена на мъжов брат, но е пропусната тракийскатаιανατερα/янатера–етърва, ятърва.
Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура–свекър и свасри–свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.
Да разгледаме и названията за роднини от мъжки пол. Баща е една уникална дума, според езиковедите нейният стар вариант е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, уважаван. Най-древният вариант се среща в тракийски лични имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.
Може да звучи странно, но бате, батко, бато е със същото значение както и баща. Нека не забравяме, че значението евъзрастен, по-голям, уважаван, т.е. точно това, което е по-големия брат. Бато дава обяснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.
Друга дума за родител, баща е тате, имаща разновидности татко, тато, тейко. Те се употребяват и като лични имена при нас българите. Могат да се споменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).
Днес думата отец се употребява за духовно лице, но в миналото тя е била една от думите за баща. Най-древната и форма според Ст.Младенов е била ать–къ. Коренът ать намираме в тракийските лични имена Атес, Атис, а дори и в това на Атила. То не е нито германско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, така и от скити, една друга разновидност е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.
http://www.maravot.com/Midas.tombA.jpg
В българският език дядо има и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика– (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας, Дада. Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας–Δαδας. Тази вариация се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това – (Въпроси на българската етимология, стр.115).
Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.
Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант не се среща сред изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.
Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН–майчин, на майката. МАТЕРАН е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ– майчин, на майката.
http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg
Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.
Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити–кърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дада–по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).
Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάννα–майка, албан.nenë– майка. Сродна е и хетската дума ninda–хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка–женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.
Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papu–гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.
Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas–възвишение. Сродни са хетската кука–дядо, полската диал. кок–дядо.
Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.
В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу–вуйчо, а и албанската лала–леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.
Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetá–тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.
Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.
За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος–зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).
Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).
Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична. Коренъткал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, –килас.
Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е съкращение отнава–нова и водха–доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е билнева-веста, ново-веста… Novae e название на тракийско селище на брега на река Дунав, а в тракийското лично имеΟυεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везон.
Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).
Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) – (БЕР, А-З, 2007, с.514). Спомената е санскр. ята– жена на мъжов брат, но е пропусната тракийскатаιανατερα/янатера–етърва, ятърва.
Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура–свекър и свасри–свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.
Да разгледаме и названията за роднини от мъжки пол. Баща е една уникална дума, според езиковедите нейният стар вариант е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, уважаван. Най-древният вариант се среща в тракийски лични имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.
Може да звучи странно, но бате, батко, бато е със същото значение както и баща. Нека не забравяме, че значението евъзрастен, по-голям, уважаван, т.е. точно това, което е по-големия брат. Бато дава обяснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.
Друга дума за родител, баща е тате, имаща разновидности татко, тато, тейко. Те се употребяват и като лични имена при нас българите. Могат да се споменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).
Днес думата отец се употребява за духовно лице, но в миналото тя е била една от думите за баща. Най-древната и форма според Ст.Младенов е била ать–къ. Коренът ать намираме в тракийските лични имена Атес, Атис, а дори и в това на Атила. То не е нито германско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, така и от скити, една друга разновидност е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.
http://www.maravot.com/Midas.tombA.jpg
В българският език дядо има и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика– (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας, Дада. Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας–Δαδας. Тази вариация се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това – (Въпроси на българската етимология, стр.115).
Ти и твоите Руснаци ще изкараш траки..Много объркано и полуграмотно момче си..
Коментар