История

[Kiro]

Как можа да пуснеш това тук..Ти не знаеш ли,че фОН не признава и не знае какво е лингвистика..

[bota156]

Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва…

Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.

Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант не се среща сред изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН–майчин, на майката. МАТЕРАН е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ– майчин, на майката.

http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.

Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити–кърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дада–по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).

Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάννα–майка, албан.nenë– майка. Сродна е и хетската дума ninda–хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка–женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.

Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papu–гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.

Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas–възвишение. Сродни са хетската кука–дядо, полската диал. кок–дядо.

Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу–вуйчо, а и албанската лала–леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetá–тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος–зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).

Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична. Коренъткал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, –килас.

Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е съкращение отнава–нова и водха–доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е билнева-веста, ново-веста… Novae e название на тракийско селище на брега на река Дунав, а в тракийското лично имеΟυεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везон.
Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) – (БЕР, А-З, 2007, с.514). Спомената е санскр. ята– жена на мъжов брат, но е пропусната тракийскатаιανατερα/янатера–етърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура–свекър и свасри–свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.

Да разгледаме и названията за роднини от мъжки пол. Баща е една уникална дума, според езиковедите нейният стар вариант е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, уважаван. Най-древният вариант се среща в тракийски лични имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.

Може да звучи странно, но бате, батко, бато е със същото значение както и баща. Нека не забравяме, че значението евъзрастен, по-голям, уважаван, т.е. точно това, което е по-големия брат. Бато дава обяснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.

Друга дума за родител, баща е тате, имаща разновидности татко, тато, тейко. Те се употребяват и като лични имена при нас българите. Могат да се споменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).

Днес думата отец се употребява за духовно лице, но в миналото тя е била една от думите за баща. Най-древната и форма според Ст.Младенов е била ать–къ. Коренът ать намираме в тракийските лични имена Атес, Атис, а дори и в това на Атила. То не е нито германско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, така и от скити, една друга разновидност е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.

http://www.maravot.com/Midas.tombA.jpg

В българският език дядо има и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика– (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας, Дада. Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας–Δαδας. Тази вариация се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това – (Въпроси на българската етимология, стр.115).

[Kiro]

Той беше и кандидат за президент през 1999 година, но загуби от Борис Трайковски

EPICENTER.BG
Бившият парламентарен шеф в Скопие Тито Петковски: България е най-големият ни враг

[Kiro]

ОТ ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА "БЪЛГАРИ":
СЕВЕРНО-МАКЕДОНЦИТЕ СА СВЕТОВНИ РЕКОРДЬОРИ ПО ФАЛШИФИКАЦИИ
ПОСЛЕДНИЯТ ИМ ШЕДЬОВЪР ВИЖДАТЕ НА СНИМКИТЕ
Надгробна плоча на загинали български четници направена от техните синове и дъщери през 1915 г. е подменена наскоро в църквата на с. Клепач. Оригиналният надпис на книжовен български език е заменен с надпис на македонски диалект. Премахната е частта от автентичния текст, която съдържа думата "България".



lentata.com
ЗАЩО ТАКА БЕ БРАТЯ? КАКВО ВИ ПРЕЧАТ БЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ?

[Kiro]

e-vestnik.bg
Руската недомислица за кирилица от „македонските земи“ - e-vestnik.bg
Вдигналият шум у нас филм н

[Kiro]

Жилищата, на възраст от 23 000 г. пр. н. е. до 12 000 г. пр. н. е., са едни от най-ранните примери за архитекура, за които е установено, че са дело на праисторическия човек, по-конкретно на кроманьонеца.

https://www.nationalgeographic.bg/…/nai-rannite-primeri-za…




nationalgeographic.bg
Най-ранните примери за архитектура са жилища от кости на мамут в Източна Европа | National Geographic България

[Kiro]

Фон написа-Иначе защо полския е близък на българския - има много правдоподобна хипотеза, че и той произхожда от тракийския, но нищо не може да се докаже за време, за което нямаме и една дума от летопис.



...ти даже не помниш колко глупави теории пишеш и твърдиш..


http://oureurope.bg-schools.com/data...d=26&subpage=2 История на Полша

[fon]

Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, са гурутата на тезата, че готите са гети и съответно - българи.

Има една математика за множества и подмножества, която се изучава в пети клас, но явно е била много над възможностите ти. Българите са гети, а гетите са готи, но нито готите са гети, нито гетите са българи. Явно всичко е буламач в главата ти, затова залагаш на някакви срички и асоциации. Такива "историци" се навъдиха под път и над път.

[ATILA]

Само ще оставя това тук:

За съжаление това е пореднато псевдоисторическо словоблудство на писател фантаст!

[Zalmoxis]

Само ще оставя това тук:

[Kiro]

Фоне, напиши ни кои други освен поляците и готите са траки.. Ти и твоите Руснаци ще изкараш траки..Много объркано и полуграмотно момче си.. За чиновник на Борисов- мутрата ставаш..
Разбира се самите тракийски племена, и то най-вече северните (вкл. гетите) могат да се включат в скитския културен кръг, съществува и термина трако-скитика, но от това не следва разбира се, че масагетите са били част от гетите, а просто и двата народа са спадали в един момент към един културен кръг.
Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, са гурутата на тезата, че готите са гети и съответно - българи.

[fon]

...Езика и имената са носители на информация за историята, но това тулупите калинки не го знаят и разбират..

Ха..хаа..Поляците били траки.. Абе толкова си можеш и знаеш..

Готският превод на Библията от ІV в. е запазен в най-голям обем (188 листа от 336 от четрите Евангелия) в преписа от нач. на VІ в. - Codex Argenteus (лат.) - "Кодекс аргентеус" или "Сребърна Библия", както и в няколко по-малки фрагментирани преписа.
Според спорните проучвания на някои автори ранносредновековния Сребърен кодекс, не бил останал от готите, а бил късен фалшификат?!
Но на Codex Argenteus е направено независимо въглеродно изследване за датиране по метода С14, и е доказано, че е от VІ век. Датирането по метода C14 (изотоп на въглерода) едва ли може да се подлага на съмнение.

Не знам откъде си преписал това, но между 4-ти и 6-ти век има два века, точно тези в които най-вероятно е станал превода на Библията на Урфила. А Урфила е живял у нас, доказано, като едва ли не, се крие в историята ни. Но то да беше само той единствения гот у нас.

[fon]

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо Йорданес смесва историята на Готите с тази на Гетите?!
http://gepard96.blog.bg/history/2015/10/04/.867675

Това е явно някакъв друг идиот, който нашия си има за кумир. Той е доказал, че Йордан се е объркал, когато имаме сума ти цитати преди Йордан. Тоя идиот дори не е знаел, че на първо място трябва да излъже нещо примерно за св.Йероним, а не за Йордан

- Свети Йероним (331-420г) пише "И разбира се Готите в миналото всички учени хора имаха навика да наричат по-скоро Гети, отколкото Гог и Магог".

- Phylostorgius (368-433г.), „ ...по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи.”

- Ausonius (310–395), роден в Бордо, пише за готите следното "Quaeque GETIS fociis lstrum adsultabat Alanus"

- Епископът Доротей (Dorotei Episcopi), преводач в Абдия (Abdiam), е считал Гога и Магога за скити, т.е. гети: “Dictum hoc superficie tenus est contra Scythas hoc est contra Gog et Magog“

- Claudius Claudianus (370-404г) твърди, че визиготите са също "гети" както и като съвременник на вестготския крал Аларих I съобщава, че Аларих начело на гетите е нападнал Италия. Той нарича навсякъде готите гети и озаглавява поемата си за една от готските войни "De Bello Getico".

- Prudentius (348-413), поет, роден в северна Испания, нарича готите на крал Аларих "тираничните Geticus"

- Paulus Orosius (375-418г.) казва в lib.I. c.6. "Getae qui et nune Gothi" или „гетите, които сега наричат и готи"

- Sidonius Apollinaris (430-485г.), роден в Лион и кмет на Рим, също нарича често в поемите си готите Getae, а остроготите нарича Massagetae (масагети).

- Касиодор (487-578), според него гетския крал Витиг(ес) наричал готския народ "geticus populus." Касиодор пише и за писмо от 527 на Атанарих – готът Атанарих нарича р. Дунав „праотечествен”

[Kiro]

...Езика и имената са носители на информация за историята, но това тулупите калинки не го знаят и разбират..

Ха..хаа..Поляците били траки.. Абе толкова си можеш и знаеш..

Готският превод на Библията от ІV в. е запазен в най-голям обем (188 листа от 336 от четрите Евангелия) в преписа от нач. на VІ в. - Codex Argenteus (лат.) - "Кодекс аргентеус" или "Сребърна Библия", както и в няколко по-малки фрагментирани преписа.
Според спорните проучвания на някои автори ранносредновековния Сребърен кодекс, не бил останал от готите, а бил късен фалшификат?!
Но на Codex Argenteus е направено независимо въглеродно изследване за датиране по метода С14, и е доказано, че е от VІ век. Датирането по метода C14 (изотоп на въглерода) едва ли може да се подлага на съмнение.

[Kiro]

Принципно няма проблем готите да са били гети. Само трябва да се докаже, че траките са говорели на германски език, или пък, че тевтонският е бил диалект на тракийския.
Тъй като Гетите са говорили езиици от Трако-фригийската група. Езикът им е дако-мизийски.
Днес по разни места из интернет изобилства от фантастичните теории - множество народи и племена се извеждат родствени или част от траките, по някакви си наивни етимологични сравнения: освен, че готите били гети, и масагетите били маса-гети, още и котрагите са ко-траки. Само където Масагетите са ираноезичен народ, родствен на скити, сармс предците на прабългарите.
Разбира се самите тракийски племена, и то най-вече северните (вкл. гетите) могат да се включат в скитския културен кръг, съществува и термина трако-скитика, но от това не следва разбира се, че масагетите са били част от гетите, а просто и двата народа са спадали в един момент към един културен кръг.
Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, са гурутата на тезата, че готите са гети и съответно - българи.
Нека кажем накрая, че нито една от тези т.нар. "автохтонни" тези не се подкрепя от данните на археологията. Ерго, те са просто свободни съчинения и ако на някой му се занимава с оборване (както аз правя сега), го прави за сметка на време, което би могло да се използва за далеч по-смислени анализи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо Йорданес смесва историята на Готите с тази на Гетите?!
http://gepard96.blog.bg/history/2015/10/04/.867675