КНИГИТЕ, които четем

[gigow]

van69, не зная възрастта ти. Но очевидно не си запознат със събитията по времето, когато филмът е сниман и се излъчи. Това са годините на т.нар. "възродителен процес", от който всеки българин трябва да се срамува. А филмът си е чиста политическа поръчка, която трябваше да защити насилието срещу българските турци, като се "възпроизведе" насилие спрямо българите в миналото. При това авторът на романа е използвал един фалшифициран ръкопис. Има различни мнение за художествените качества на филма, но политическата поръчка бе изпълнена така, че и до днес много българи тълкуват съвместната история на българи и турци само от подобни "произведения". Попрочети малко за книгата и филма и тогава давай мнения.

И книгата ли е политическа поръчка. И е изпълнена през 1964г. 20 години преди началото на възродителния процес. Каква прозорливост от страна на автора?

[diletant]

Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

Гигов, надявам се да знаеш, че филмът е направен по фалшификат. И изобщо широко разпространената версия за насилствено помюсюлманчване е легенда. Това се признава от съвременните историци.

Аз не твърдя, че написаното в романа е истина. Казвам, че ми въздейства силно. А че има преувеличения е ясно. Но няма крушка без опашка. Не всичко е пропаганда. И християнството и мюсюлманството на места са налагани със сила.

Ето, това е лошото на филма. Въз основа на лъжа буди фалшив патриотизъм и съответно омраза към исляма и османските турци.
А трите религии (юдаизъм, християнство, ислям) възникват в един географски район, имат един и същ корен, близки етични кодекси. Зя съжаление икономически и политически интереси водят до кървави сблъсъци между тях в миналото и сега.

От поста ти е видно едно, че не си гледал филма или поне недостатъчно задълбочено! В този филм има всичко относно събитията от онова време! И любов и омраза, но като човешки чувства! Момента с религията е засегнат по философски начин! Особено силни са моментите на приятелство и уважение между българи и турци, пример за това са образите на Осман бей (Васил Михайлов) и Турчина с овцете в планината (не си спомням името му), които единствено се застъпват и обявяват против зверствата, дори единият е убит заради доброто отношение към "раята"! Единствената омраза във филма е изразена към насилието и фанатизма, които нямат дори нищо общо с теорията на исляма! Спомни си момента когато Караибрахим реши да убие баща си, тогава личния му имам (мюсулманския духовник) дошъл да вкарва в правата вяра неверниците, се опита да го спре и каза, че това в корана го няма: син да посегне на баща, независимо дали е правоверен или неверник! Филмът е велик и трябва всеки да го гледа, независимо дали е турчин или българин!Зверствата независимо дали са извършвани от христяни или мюсулмани трябва да се заклеймяват и осъждат!Колкото и да искат много хора да пренаписват историята свидетелството Батак е живо и ние истинските Българи ще го пазим докато сме живи! Весели празници и нека живеем задружно, независимо на кой се молим, както е било от векове по тези земи!

van69, не зная възрастта ти. Но очевидно не си запознат със събитията по времето, когато филмът е сниман и се излъчи. Това са годините на т.нар. "възродителен процес", от който всеки българин трябва да се срамува. А филмът си е чиста политическа поръчка, която трябваше да защити насилието срещу българските турци, като се "възпроизведе" насилие спрямо българите в миналото. При това авторът на романа е използвал един фалшифициран ръкопис. Има различни мнение за художествените качества на филма, но политическата поръчка бе изпълнена така, че и до днес много българи тълкуват съвместната история на българи и турци само от подобни "произведения". Попрочети малко за книгата и филма и тогава давай мнения.

[van69]

Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

Гигов, надявам се да знаеш, че филмът е направен по фалшификат. И изобщо широко разпространената версия за насилствено помюсюлманчване е легенда. Това се признава от съвременните историци.

Аз не твърдя, че написаното в романа е истина. Казвам, че ми въздейства силно. А че има преувеличения е ясно. Но няма крушка без опашка. Не всичко е пропаганда. И християнството и мюсюлманството на места са налагани със сила.

Ето, това е лошото на филма. Въз основа на лъжа буди фалшив патриотизъм и съответно омраза към исляма и османските турци.
А трите религии (юдаизъм, християнство, ислям) възникват в един географски район, имат един и същ корен, близки етични кодекси. Зя съжаление икономически и политически интереси водят до кървави сблъсъци между тях в миналото и сега.

От поста ти е видно едно, че не си гледал филма или поне недостатъчно задълбочено! В този филм има всичко относно събитията от онова време! И любов и омраза, но като човешки чувства! Момента с религията е засегнат по философски начин! Особено силни са моментите на приятелство и уважение между българи и турци, пример за това са образите на Осман бей (Васил Михайлов) и Турчина с овцете в планината (не си спомням името му), които единствено се застъпват и обявяват против зверствата, дори единият е убит заради доброто отношение към "раята"! Единствената омраза във филма е изразена към насилието и фанатизма, които нямат дори нищо общо с теорията на исляма! Спомни си момента когато Караибрахим реши да убие баща си, тогава личния му имам (мюсулманския духовник) дошъл да вкарва в правата вяра неверниците, се опита да го спре и каза, че това в корана го няма: син да посегне на баща, независимо дали е правоверен или неверник! Филмът е велик и трябва всеки да го гледа, независимо дали е турчин или българин!Зверствата независимо дали са извършвани от христяни или мюсулмани трябва да се заклеймяват и осъждат!Колкото и да искат много хора да пренаписват историята свидетелството Батак е живо и ние истинските Българи ще го пазим докато сме живи! Весели празници и нека живеем задружно, независимо на кой се молим, както е било от векове по тези земи!

[Dreamer]

Последната теорема

Последната теорема от Артър Кларк, Фредерик Пол


....

"Последна теорема на Ферма", гласи:

Уравнението x^n + y^n = z^n няма решение в положителни цели числа при n>2.

[JJF]

Хорхе Букай- "Приказки за размисъл" .
Кратка е и бързо се чете. Интересно поднесени истории, за всеки, който не обича да получава отговори наготово

[gigow]

. И християнството и мюсюлманството на места са налагани със сила.

Ето, това е лошото на филма. Въз основа на лъжа буди фалшив патриотизъм и съответно омраза към исляма и османските турци.
А трите религии (юдаизъм, християнство, ислям) възникват в един географски район, имат един и същ корен, близки етични кодекси. Зя съжаление икономически и политически интереси водят до кървави сблъсъци между тях в миналото и сега.

Не изповядвам никаква религия. Не се считам за християнин. Аз съм атеист. И за етичния кодекс на ислямските фанатици дето избиват, предимно с бомбени атентати, невинни жени и деца, не ми се говори.
Темата е книги.
А официалната история на една страна винаги е доминирана или от национализъм, или от религиозни подбуди. И е интересно да се прочете как в две страни по един конфликт се отразяват едни и същи събития.
В случая визирам "Переяславска рада" на Натан Рибак и "С огън и меч" на Хенрих Сенкевич. Би ли казал кое от двете е фалшификация. Според мен и двете в някаква степен.

п.п. Не мразя исляма или турците. Мразя фанатиците и убийците.

[diletant]

Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

Гигов, надявам се да знаеш, че филмът е направен по фалшификат. И изобщо широко разпространената версия за насилствено помюсюлманчване е легенда. Това се признава от съвременните историци.

Аз не твърдя, че написаното в романа е истина. Казвам, че ми въздейства силно. А че има преувеличения е ясно. Но няма крушка без опашка. Не всичко е пропаганда. И християнството и мюсюлманството на места са налагани със сила.

Ето, това е лошото на филма. Въз основа на лъжа буди фалшив патриотизъм и съответно омраза към исляма и османските турци.
А трите религии (юдаизъм, християнство, ислям) възникват в един географски район, имат един и същ корен, близки етични кодекси. Зя съжаление икономически и политически интереси водят до кървави сблъсъци между тях в миналото и сега.

[gigow]

Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

Гигов, надявам се да знаеш, че филмът е направен по фалшификат. И изобщо широко разпространената версия за насилствено помюсюлманчване е легенда. Това се признава от съвременните историци.

Аз не твърдя, че написаното в романа е истина. Казвам, че ми въздейства силно. А че има преувеличения е ясно. Но няма крушка без опашка. Не всичко е пропаганда. И християнството и мюсюлманството на места са налагани със сила.

[diletant]

Другото ми съвсем прясно разочарование е "Майстора и Маргарита". Наистина много свежо написана сатира, но според мен ще бъде абсолютно непонятна за следващото поколение....

Съветвам те да я прочетеш отново след 20 г. А вечните истини не са понятни на много хора от всяко поколение.

това е книга която всеки път четете като за първи път. Винаги откривате нещо ново. Иска се мъдрост и смирение за да се разбере.

Да добавя още една - най-хубавата книга за войната - Параграф 22.

Да добавя още - брилянтните Апокрифи на Карел Чапек в блестящия превод на Светомир Иванчев.

Великолепните описания на Рила на Асен Христофоров, преводачът на Трима души в една лодка.

Швейк - още една хубава книга за войната. Най-хубавият превод на чужд език е признат на Светомир Иванчев.

Един ден на Иван Денисович - за мен най-хубавата книга на Солженицин.

Да убиеш присмехулник на Харпър Ли.

Е, има и още няколко.

Не съм постигнал още мъдростта и смирението, може би и те ще дойдат с годините. Тогава ще прочета и други по-мъдри книги.
Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

Гигов, надявам се да знаеш, че филмът е направен по фалшификат. И изобщо широко разпространената версия за насилствено помюсюлманчване е легенда. Това се признава от съвременните историци.

[gigow]

Другото ми съвсем прясно разочарование е "Майстора и Маргарита". Наистина много свежо написана сатира, но според мен ще бъде абсолютно непонятна за следващото поколение....

Съветвам те да я прочетеш отново след 20 г. А вечните истини не са понятни на много хора от всяко поколение.

това е книга която всеки път четете като за първи път. Винаги откривате нещо ново. Иска се мъдрост и смирение за да се разбере.

Да добавя още една - най-хубавата книга за войната - Параграф 22.

Да добавя още - брилянтните Апокрифи на Карел Чапек в блестящия превод на Светомир Иванчев.

Великолепните описания на Рила на Асен Христофоров, преводачът на Трима души в една лодка.

Швейк - още една хубава книга за войната. Най-хубавият превод на чужд език е признат на Светомир Иванчев.

Един ден на Иван Денисович - за мен най-хубавата книга на Солженицин.

Да убиеш присмехулник на Харпър Ли.

Е, има и още няколко.

Не съм постигнал още мъдростта и смирението, може би и те ще дойдат с годините. Тогава ще прочета и други по-мъдри книги.
Но във всеки случай "Параграф 22", "Швейк" и "Иван Денисович" са ми сред любимите, препрочитани многократно.
А от българските най-разтърсваща ми се струва "Време разделно". И филма е прекрасен, особено изпълнението на Йосиф Сърчаджиев в главната роля. Рядък случай филмът да е толкова хубав като книгата.

[diletant]

Другото ми съвсем прясно разочарование е "Майстора и Маргарита". Наистина много свежо написана сатира, но според мен ще бъде абсолютно непонятна за следващото поколение....

Съветвам те да я прочетеш отново след 20 г. А вечните истини не са понятни на много хора от всяко поколение.

това е книга която всеки път четете като за първи път. Винаги откривате нещо ново. Иска се мъдрост и смирение за да се разбере.

Да добавя още една - най-хубавата книга за войната - Параграф 22.

Да добавя още - брилянтните Апокрифи на Карел Чапек в блестящия превод на Светомир Иванчев.

Великолепните описания на Рила на Асен Христофоров, преводачът на Трима души в една лодка.

Швейк - още една хубава книга за войната. Най-хубавият превод на чужд език е признат на Светомир Иванчев.

Един ден на Иван Денисович - за мен най-хубавата книга на Солженицин.

Да убиеш присмехулник на Харпър Ли.

Е, има и още няколко.

[metachrom]

Другото ми съвсем прясно разочарование е "Майстора и Маргарита". Наистина много свежо написана сатира, но според мен ще бъде абсолютно непонятна за следващото поколение....

Съветвам те да я прочетеш отново след 20 г. А вечните истини не са понятни на много хора от всяко поколение.

това е книга която всеки път четете като за първи път. Винаги откривате нещо ново. Иска се мъдрост и смирение за да се разбере.

[gigow]

Джеймс Клавел-Бягство-за втори път я чета,обещавам и да потретя.Иран-шаха пада от власт,революцията на Хомейни,Русия със своите интереси в северен Иран-Азербейджан.Чете се на един дъх.

Отлична книга колега. Това е безспорно. Чел съм я три пъти. Както и "Цар плъх" на същия автор. Но мисля, че върхът на творчеството на Джеймс Клавел е "Шогун". Дори не знам колко пъти съм я чел и все ми е интересна. Естествено съм чел и другите му книги, но за мен "Шогун" е върхът.
За мен книга, която съм прочел само веднъж, не е добра. Два пъти-значи става.

Ще извинявате ама за спекуланти и фенове на Клавел да пренебрегвате Тай Пан си е леко подсъдно да ви кажа а пък ако не сте я чели . . .

Разбира се, че съм чел и "Тайпан" и "Търговска къща". Ама що ме обиждаш на "спекулант", аз съм "инвеститор"? Хаха
Забравих да кажа на колегата MILOM, че "Бягство" е просто съкратения вариант на романа "Вихрушка". Предпочитам пълната версия.

[acen1975]

Джеймс Клавел-Бягство-за втори път я чета,обещавам и да потретя.Иран-шаха пада от власт,революцията на Хомейни,Русия със своите интереси в северен Иран-Азербейджан.Чете се на един дъх.

Отлична книга колега. Това е безспорно. Чел съм я три пъти. Както и "Цар плъх" на същия автор. Но мисля, че върхът на творчеството на Джеймс Клавел е "Шогун". Дори не знам колко пъти съм я чел и все ми е интересна. Естествено съм чел и другите му книги, но за мен "Шогун" е върхът.
За мен книга, която съм прочел само веднъж, не е добра. Два пъти-значи става.

Ще извинявате ама за спекуланти и фенове на Клавел да пренебрегвате Тай Пан си е леко подсъдно да ви кажа а пък ако не сте я чели . . .

клавел е велик....обаче най великата му книга сте я пропуснали:
"NOBLE HOUSE"

Така де Търговска къща , Тай Пан - вариации на превода и на поредните книги от поредицата , за едно и също говорим

съвсем различни книги са.тайпана е по времето на колонацията на хонгконг,ноубъл хаус е да днешно време-техните наследници.

[nns]

Джеймс Клавел-Бягство-за втори път я чета,обещавам и да потретя.Иран-шаха пада от власт,революцията на Хомейни,Русия със своите интереси в северен Иран-Азербейджан.Чете се на един дъх.

Отлична книга колега. Това е безспорно. Чел съм я три пъти. Както и "Цар плъх" на същия автор. Но мисля, че върхът на творчеството на Джеймс Клавел е "Шогун". Дори не знам колко пъти съм я чел и все ми е интересна. Естествено съм чел и другите му книги, но за мен "Шогун" е върхът.
За мен книга, която съм прочел само веднъж, не е добра. Два пъти-значи става.

Ще извинявате ама за спекуланти и фенове на Клавел да пренебрегвате Тай Пан си е леко подсъдно да ви кажа а пък ако не сте я чели . . .

клавел е велик....обаче най великата му книга сте я пропуснали:
"NOBLE HOUSE"

Така де Търговска къща , Тай Пан - вариации на превода и на поредните книги от поредицата , за едно и също говорим