КНИГИТЕ, които четем

[Мецобик]

От художествената литература наскоро прочетох едно доста добро фентъзи "Джуджетата" на Маркус Хайц, а също и на Глуховски Постапокалиптичната фантастика "Метро 2033", 2034, 2035, също прилично четиво за какво може да стане с хората и света от глупост. Любим автор - Джек Лондон.

[Silveto]

Диалозите на Нойзи

[mikimaus]

Ethereum Merge: How one big cryptocurrency is going green
The second biggest cryptocurrency, Ethereum, is about to switch over to a new operating model that uses 99.9% less energy.

https://www.youtube.com/watch?v=5Er5aZxjadg

[mikimaus]

Ziemia obiecana Władysław Reymont

[minerals]

Лейди Гергана

Мнооооого добра!

[John Gotti]

Лейди Гергана

[StacyVn]

"Време разделно" Антон Дончев

[minerals]

Насим Талеб

О, да! Мерси за подсещанката

[BigGun]

Насим Талеб

[minerals]

Щиглецът на Дона Тарт

[Хараламп]

Родителската обич като тапицирана килия за детето:

————
Сюзън усети истински изблик на гняв и това я стресна. Беше си мислила, че между тях двете вече са отминали и последните остатъци от възпитателните бури, но ето, че пак се започваше. Отново подхващаха старото сражение: нейната личност срещу майчиния опит и мироглед, всичко омотано като в старо раздърпано плетиво.
— Вече сме разговаряли за Флойд мамо. Знаеш, че няма нищо сериозно.
...
Мисис Нортън тихо добави: — Исках само да кажа, че ако ще се жените с Флойд Тибитс…
Накипялото раздразнение се изля в познатия пристъп на гняв.
— Откъде, за Бога, си си втълпила тая идея? Казвала ли съм ти някога нещо подобно?
— Смятах, че…
— Погрешно си смятала — заяви Сюзън разпалено и не съвсем искрено. Но от няколко седмици чувствата й към Флойд наистина охладняваха постепенно.
— Смятах, че когато година и половина се срещаш с едно и също момче — продължаваше майка й кротко и неумолимо, — значи нещата трябва да са стигнали по-далеч от кроткото ръкостискане.
— С Флойд сме нещо повече от приятели — равнодушно се съгласи Сюзън.

Да те видя как ще изтълкуваш това, помисли тя.
Неизреченият разговор увисна във въздуха помежду им.
Спала ли си с Флойд?
Не е твоя работа.
Какво изпитваш към този Бен Миърс?
Не е твоя работа.
Ами ако хлътнеш по него и сториш някоя глупост?
Не е твоя работа.
Обичам те, Сюзи. Двамата с татко ти те обичаме.

И за това нямаше отговор. Нямаше и нямаше. Тъкмо затова трябваше да избяга в Ню Йорк — или където и да било. В крайна сметка винаги се сблъскваше с безмълвните барикади на тяхната обич, непреодолими като стени на тапицирана килия. Обичта им бе искрена и това осуетяваше всякакви логични спорове, изпразваше от смисъл всичко станало досега.
—————


От "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг.
https://chitanka.info/text/8170-sejlyms-lot/3#textstart

Без връзка с цитата: В началото градчето се е наричало "Джерузалемс Лот", или "Участъкът на Джерузалем".

Джерузалем (Йерусалим) е името на свиня, избягала от кочината и подивяла в съседната гора. Гората, където тя се подвизавала, била наречена неин участък. След това там израснало градчето Джерузалемс Лот.

Следва игра на смисли: у-частък, участ(съдба), свинска съдба, всекиму своето, йедем дас зайне.

[Хараламп]

Васил Цонев
Размирникът
Избрани произведения
ДП "Димитър Найденов" – Велико Търново
1985 година

Откъс от "Ароматът на България – Ние от запада на България".

...
Нека "умниците" си мислят, че той, шопът, може само ментовка да пие и да стреля вицове.

Режисьорът Рангел Вълчанов, чиито родители са шопи от Кривина, ми разказа един дълбоко покъртителен случай.
По време на бомбардировките той учил в София. Бил на училище, когато станала най-силната бомбардировка. Понеже тя продължила и през деня, спал в скривалището на училището и чак на другия ден тръгнал към квартирата си. Но вместо къщи имало само куп развалини.И там, сред тухлите, видял баща си. Старият шоп ровел с ръце из развалините и от очите му се стичали сълзи. Като видял сина си жив, той се стреснал и казал:
–– Е па яз че си одим.
...

[tony1975]

Само за сведение - в момента в Озон.бг с 25% намаление

[RealUser]

Твърде натуралистичен е стилът в "Поща", идва в повече на моменти, но не може да се отрече, че е майсторски стилът на писане на Буковски.

Е великан си е човекът, спор няма!

[манимемене]

Твърде натуралистичен е стилът в "Поща", идва в повече на моменти, но не може да се отрече, че е майсторски стилът на писане на Буковски.

Безпаричието, алкохола, жените които описва вкнигите си, май са си част от биографията му. Между битовизмите от ежедневието си които описва, изведнъж се отклонява и вмъква по няколко страници философски разсъждения по разни теми от живота. Харесвам този автор, лесен е за четене, малко еднообразен, но увлекателен, стилът му, стегнат, пестелив, малко ми мяза на този на Хемингуей.