КНИГИТЕ, които четем

[Black and white cat-foot]

Последно четох Дисциплинарно овъглен (Сага за тъмните печалби, книга 3)

страхотен край, даже малко ме просълзи

[Silveto]

В момента препрочитам "Тютюн"

[vanio tanov]

"Богът на дребните неща", много шантава книга.

[Ани Василева]

Чета книгата на Владо Карамазов. Преполовила съм я и си заслужава.

[Bailor]

Георгиев, В. "Правна същност на инвестицията". Само 17 странички е...

[Silveto]

Опашката

[vanio tanov]

"Да се осмелиш да шофираш" на Манал Ал-Шариф....Ако четете тази книга и сте жена, ще оцените в какъв хубав свят живеете тук, в България...

[riddle*]

Психология.

[Ани Василева]

За съжаление май няма почитатели на Мария Лалева. Съзсем скоро ще оставя ревю за нея.

Започнала съм я. Ще дам feedback задължително. Но, при Лалева няма лошо написана книга. Всички са разтърсващи, зависи в какъв етап от живата си,

[Silveto]

Чудя се дали да поръчам новата на Мария Лалева. тя също няма лоша книга!!! Има ли вече, някои закупил я?

За съжаление май няма почитатели на Мария Лалева. Съзсем скоро ще оставя ревю за нея.

[Silveto]

Чудя се дали да поръчам новата на Мария Лалева. тя също няма лоша книга!!! Има ли вече, някои закупил я?

[Zeifod]

Ще я видя скоро, давам шанс
Благодаря и аз!

[Silveto]

До половината съм на "Градинарят и смъртта" - чете се трудно, слабо е да се каже, че е тежка. Описанията са много натуралистични и докосващи. За съжаление, такава е реалността. И Господинов я е пресъздал много умело. Тъжно и умело.

Благодаря за отзива. Авторът няма лоша книга....

[vanio tanov]

До половината съм на "Градинарят и смъртта" - чете се трудно, слабо е да се каже, че е тежка. Описанията са много натуралистични и докосващи. За съжаление, такава е реалността. И Господинов я е пресъздал много умело. Тъжно и умело.

[Silveto]

Някой с отзвив вече за Градинарят и смъртта?

Следя с Теб за отзиви, защото все още съм на стенд бай, преди да я купя. От колежка знам, че те стяга за гърлото, когато започнеш да я четеш и дъхът ти спира с всеки следващ лист. Типично в стила на Георги Господинов да рационализира с удивителна емпатия и безсрамна уязвимост процесите на порастване, старост и загуба.