Хайде аз като извънземен да ви кажа за още един голям проблем на междузвездните полети. Mirodes си мислеше, че в космоса има само вакум и нищо друго, но истината е коренно противоположна. Когато са се образували звездите с нарастването на тяхната маса са привличали все повече и повече материя и така се е образувала вътрешността на всяка една звездна система. По нейната периферия обаче остава материя, която се привлича много слабо, в резултат на което си стои на стабилни орбити и образува нещо като сферичен облак, наречен Облака на Оорт. Всяка звездна система си има собствен облак на Оорт. Той започва някъде на около 1 светлинна година от звездата и има дебелина поне 1 светлинна година. В този облак на Оорт има всякакви камънаци с размер от микрометри до километри. Преминаването през него с висока скорост е равносилно на самоубийство, защото все някъде звездолета ще се блъсне в нещо. Затова през облака трябва да се лети с ниска скорост, непрекъснато да се анализира за големи обекти по курса и непрекъснато да се правят корекции на курса, за да се заобикалят.
Вътре в облака на Оорт се намират звездните системи, планетите в които винаги се движат в една равнина. За това също си има обяснение. Летене на звездолет в тази равнина с висока скорост също е безумие по същите причини. Трябва да се лети извън тази равнина под някакъв ъгъл към нея и чак в последния момент да се влезе в орбита около планета в тази равнина.
Следователно за да може един звездолет да стигне до най-близката до нас планета в съседна звездна система на 4 светлинни години разстояние, трябва да се движи по сложен маршрут и непрекъснато да ускорява, забавя и променя своя курс. Ето съпките от маршрута:
1. Излита и ускорява под голям ъгъл спрямо плоскостта на слънчевата система.
2. Ускорява до 0.5 от скоростта на светлината
3. Движи се така почти 1 светлинна година, наближавайки сферичния облак на Оорт
4. Силно забавя скоростта си от 0.5 до например 0.01 от скоростта на светлината
5. Започва да преминава през облака на Оорт, който е с дебелина 1 светлинна година.
6. Непрекъснато анализира камъните пред себе си и в реално време планира маршрут между тях, свързан с промяна на посока, ускорение, забавяне, пак промяна и т;н;
7. Понеже минава през облака с ниска скорост, може да отнеме десетки и дори стотици години, докато се измъкне в чисто космическо пространство.
8. Отново ускорява до 0.5C и се движи между двата облака на Оорт, приближавайки се до съседната звездна система
9. Курса не е към слънцето на съседната звездна система, а леко встрани, за да избяга от нейната плоскост на въртене на планетите, в която също е много опасно да се лети.
10. Отново силно си намалява скоростта, за да премине през Облака на Оорт на другата звездна система.
11. Още 1 светлинна година с ниска скорост, промяна на курса и заобикаляне на всякакви камънаци.
12. Излизане в чист космос на 1 светлинна година от другото слънце.
13. Трябва да се излезе в точка, различна от плоскостта на тази звездна система
14. Отново ускоряване до 0.5С, движение цяла 1 светлинна година и отново забавяне
15. Влизане в орбита първо на слънцето, второ на желаната планета. Това пак са промени на маршрута и на скоростта, като скоростта трябва да е много ниска.
Най-големият проблем на междузвездния кораб е, че лети в непозната територия. В нашата Слънчева система знаем орбитите на стотици хиляди тела, но това знание сме го натрупвали поне 100 години. Как един междузвезден кораб ще го натрупа това познание за 1-2 часа направо не мога да си го представя. Именно поради тази причина полет в непозната територия трябва да се извършва на ниска скорост, за да успяват скенерите на кораба да засичат и опознават орбитите на обектите поне пред себе си в посоката на курса.
Като цяло видяхте, че един потенциален полет между 2 звезди на 4 светлинни години между тях ще протече не за 8 години, а за няколко стотин години по много сложен маршрут, за да се избегне риска от блъскане в някой голям камък, което ще доведе до унищожаване на звездолета. Та това е още една тъжна новина, която силно дори драстично намалява вероятността извънземни да са дошли на земята посредством междузвезден космически кораб, движещ се с двигател с антиматерия.
Ако все пак се окаже, че са идвали или дори че са тука, то това означава, че използват някакъв друг коренно различен метод на придвижване в пространството, за който ние все още нищо не знаем.
Колкото до това, че според mirodes с телескоп бил видян приближаващ се към земята космически кораб, това е пълна лъжа и измислица. Това, което към днешна дата все пак сме успели да видим и да изчислим орбитата, са само две големи тела (камъни) в облака на Оорт. Представете си - видели сме само два от стотици милиарди камънаци, някои от които с размери десетки и стотици километри. За всичко останало само предполагаме, че го има, но никога не сме го виждали.
Имаме шанс към днешна дата да засечем един голям космически кораб чак когато се приближи например до орбитата на Юпитер, при това засичането ще е чиста случайност, защото той няма да се движи в плоскостта на слънчевата система, а ще подходи странично под някакъв ъгъл, както го направи камъка Оумуамуа, който го засякохме буквално в последния момент на една боя разстояние.
Вътре в облака на Оорт се намират звездните системи, планетите в които винаги се движат в една равнина. За това също си има обяснение. Летене на звездолет в тази равнина с висока скорост също е безумие по същите причини. Трябва да се лети извън тази равнина под някакъв ъгъл към нея и чак в последния момент да се влезе в орбита около планета в тази равнина.
Следователно за да може един звездолет да стигне до най-близката до нас планета в съседна звездна система на 4 светлинни години разстояние, трябва да се движи по сложен маршрут и непрекъснато да ускорява, забавя и променя своя курс. Ето съпките от маршрута:
1. Излита и ускорява под голям ъгъл спрямо плоскостта на слънчевата система.
2. Ускорява до 0.5 от скоростта на светлината
3. Движи се така почти 1 светлинна година, наближавайки сферичния облак на Оорт
4. Силно забавя скоростта си от 0.5 до например 0.01 от скоростта на светлината
5. Започва да преминава през облака на Оорт, който е с дебелина 1 светлинна година.
6. Непрекъснато анализира камъните пред себе си и в реално време планира маршрут между тях, свързан с промяна на посока, ускорение, забавяне, пак промяна и т;н;
7. Понеже минава през облака с ниска скорост, може да отнеме десетки и дори стотици години, докато се измъкне в чисто космическо пространство.
8. Отново ускорява до 0.5C и се движи между двата облака на Оорт, приближавайки се до съседната звездна система
9. Курса не е към слънцето на съседната звездна система, а леко встрани, за да избяга от нейната плоскост на въртене на планетите, в която също е много опасно да се лети.
10. Отново силно си намалява скоростта, за да премине през Облака на Оорт на другата звездна система.
11. Още 1 светлинна година с ниска скорост, промяна на курса и заобикаляне на всякакви камънаци.
12. Излизане в чист космос на 1 светлинна година от другото слънце.
13. Трябва да се излезе в точка, различна от плоскостта на тази звездна система
14. Отново ускоряване до 0.5С, движение цяла 1 светлинна година и отново забавяне
15. Влизане в орбита първо на слънцето, второ на желаната планета. Това пак са промени на маршрута и на скоростта, като скоростта трябва да е много ниска.
Най-големият проблем на междузвездния кораб е, че лети в непозната територия. В нашата Слънчева система знаем орбитите на стотици хиляди тела, но това знание сме го натрупвали поне 100 години. Как един междузвезден кораб ще го натрупа това познание за 1-2 часа направо не мога да си го представя. Именно поради тази причина полет в непозната територия трябва да се извършва на ниска скорост, за да успяват скенерите на кораба да засичат и опознават орбитите на обектите поне пред себе си в посоката на курса.
Като цяло видяхте, че един потенциален полет между 2 звезди на 4 светлинни години между тях ще протече не за 8 години, а за няколко стотин години по много сложен маршрут, за да се избегне риска от блъскане в някой голям камък, което ще доведе до унищожаване на звездолета. Та това е още една тъжна новина, която силно дори драстично намалява вероятността извънземни да са дошли на земята посредством междузвезден космически кораб, движещ се с двигател с антиматерия.
Ако все пак се окаже, че са идвали или дори че са тука, то това означава, че използват някакъв друг коренно различен метод на придвижване в пространството, за който ние все още нищо не знаем.
Колкото до това, че според mirodes с телескоп бил видян приближаващ се към земята космически кораб, това е пълна лъжа и измислица. Това, което към днешна дата все пак сме успели да видим и да изчислим орбитата, са само две големи тела (камъни) в облака на Оорт. Представете си - видели сме само два от стотици милиарди камънаци, някои от които с размери десетки и стотици километри. За всичко останало само предполагаме, че го има, но никога не сме го виждали.
Имаме шанс към днешна дата да засечем един голям космически кораб чак когато се приближи например до орбитата на Юпитер, при това засичането ще е чиста случайност, защото той няма да се движи в плоскостта на слънчевата система, а ще подходи странично под някакъв ъгъл, както го направи камъка Оумуамуа, който го засякохме буквално в последния момент на една боя разстояние.
Коментар