Тюрлюгювеч

[Turbolan]

Техническото училище в Ханчжоу, Китай, е купило стар, но годен самолет Airbus A320, за да могат студентите да си го разглобяват и сглобяват:





https://m.weibo.cn/status/NyS34CdRD?jumpfrom=weibocom

Това било общоприета практика в китайските технически ВУЗове – купуват си локомотиви, кораби, танкове etc.

[Turbolan]

Лесно четиво за изучаващите английски:

https://www.thesunmagazine.org/issue...ortal-zelensky

(не, не е онзи Зеленски)

[Pyramid]

"Негър" в нашия език, НЕ Е "РАСИСТКА" ДУМА и означава просто "чернокож", което, нито е лошо, нито е обидно.

[Turbolan]

Първият цветнокож кмет на Бостън, Мишел Ву, организира коледно парти само за цветнокожите членове на градския съвет.
https://www.foxnews.com/media/boston...ity-councilors

Това е борбата на цветнокожите срещу расизма, рииш ли...




Писмото-покана по грешка било изпратено и на бели съветници, та помощничката на Вуйката се извинила, че им го е пратила. Трябваше да го пратя само на нашите, извинявайте, вика, стана грешка, вика, вас белите не ви щем.



На това му се казва "инклузивност" фамерика, нали?
Споко, "инклузивността" е само тояга за белите, а за ***може всичко : и расисти да са, и сегрегация да правят и т.н., щото така си и трябва, нали?


На белите съветници им е се тая, как ще се събират ***, но има съветници, като Брайън Уоръл, които твърдо поддържат инициативата. Познайте защо?...
(spoiler https://www.dotnews.com/files/styles...lorWorrell.jpg ***вляво)

[petrg5s]

Поредния рецидивист със скъпа кола,спечелена от незаконна дейност (проституки/наркотици) убива невинен,този път по случайност известен, и още същата вечер го пускат.....
Не само не му проверяват доходите,ами си го и пускат още същата вечер веднага.....като "пример" за останалите убиици по пътя
Няма как в гето което позволява подобни неща,дългосрочно да има някакви ръстове на имоти или каквото и да е.

https://www.marica.bg/balgariq/obsht...ete-po-ulicata

[bulgarian lev]

Смяташ някакви жълти стотинки. Гледай по-глобално на нещата и осъзнай накъде отива държавата.

България е идеалното място за живот - за лекета като този от Лясковец, който уби на пътя моя голям приятел Ферарио Спасов. Поредната жертва на абсурдите в БГ. А прокуратурата в Търново го пуснала - срещу подписка. Думи нямам и съм безкрайно озлобен към държавата БГ. Ако не си крадец, перач на пари, укривател на данъци или корумпиран политик - мястото ти не е в БГ. Убеждавам се всеки божи ден в това.

Съжалявам за Ферарио, той е бил треньор и в Плевен, личност беше. Снощи са убити на пътя и една дама, върнала както казаха по новините и волейбола в Плевен на спортната карта на Бг плюс още двама спортиси. Хлъзгаво е било, пътя Плевен-Ловеч-Троян е натоварен, всяка седмица минавам по него към Пловдив и рисковете са големи. Няма култура и умения в шофьорлъка, има обратни виражи и завои, тесен е...малко невнимание, алкохол или младост и белите стават.

[ejonny2376]

И със земята, и с имотите. Земеделската земя by the way удря 4 К лва декара вече в СИ България. Аз наддадох 100 лв на дка и купих от мой познат на когото местните дерибеи щяха да му я лапнат за 1000 лв и той я даде на мен. Дали не съм спечелил? А дали няма още да спечеля. В Плевенско вземам от бащината си земя 120 лв - онзи ден ги взех. Това е положението.

Смяташ някакви жълти стотинки. Гледай по-глобално на нещата и осъзнай накъде отива държавата.

България е идеалното място за живот - за лекета като този от Лясковец, който уби на пътя моя голям приятел Ферарио Спасов. Поредната жертва на абсурдите в БГ. А прокуратурата в Търново го пуснала - срещу подписка. Думи нямам и съм безкрайно озлобен към държавата БГ. Ако не си крадец, перач на пари, укривател на данъци или корумпиран политик - мястото ти не е в БГ. Убеждавам се всеки божи ден в това.

[Turbolan]

В Москва тези дни и нощи се извиват диви опашки за билети за балета в новогодишната вечер "Лешникотрошачката" в Болшой театър.

Първата опашка е за получаване на гривна за достъп до втората опашка, която е вече за купуване на билетите.


Щастливците, сдобили се с гривни за втората опашка, се прегръщат и постват в социалните мрежи.
Развива се и черен пазар за тези гривни и билети.



При такъв голям интерес към балета в Русия човек да се чуди, защо това английско "Лебедово езеро"


се е отказало да ходи в там?...
https://www.theguardian.com/stage/da...matthew-bourne

[sinbad]

Краси Георгиев

1 ч. ·
БАНЯ от Михайл Зошченко
Разправят, граждани, туй в Америка баните били отлично нещо. Отива си например гражданинът с колата, хвърля си бельото в специално чекмедже и влиза да се къпе. Хич не му мига окото — от изчезване или зади-гане — и номерче дори не си взима.
Е, случва се сигур някой по-неспокоен американец да рече на баняджията:
— Гут бай, тъй де — пази ми дрехите.
И толкова.
Изкъпе се американецът, върне ее обратно и веднага чисто бельо му се подава — изпрано и изгладено. Партенките му сигур бели, от сняг по-бели. Долните му гащи зашити, окърпени. Живот, ти казвам!
И нашите бани си ги бива. Но не чак толкоз. Макар че можеш да се изкъпеш.
При нас обаче с номерцата е голяма беля. Миналата събота отидох на баня — две номерца ти дават. Едно — за бельото, друго — за палтото и шапката.
Да, ама закъде е гол човек с номерца? Просто за-
16
никъде. Джобове няма. Един корем и крака. Жива мъка с номерцата. Не можеш ги върза за брадата я.
Е, вързах ги на крак по едно, та да не се загубят отведнъж. Влязох в банята.
Сега пък те шляпат тез номерца по нозете. Дотягат ти. Пък трябва да вървиш. Нали тас ти трябва. Какво ще е туй къпане без тас? Жива мъка.
Почвам да търся тас. Гледам, един гражданин се къпе с три таса. В единия стъпил, ь другия сн сапунисва кратуната, а третия го крепи с лявата ръка, да не му го дигне някой.
Дръпнах аз третия, исках между впрочем да го взема, ама гражданинът го не пуща.
— Ти какво, вика, крадеш чужди тасове? Като те фрасна с тоя тас, свитки ще ти изхвърчат.
Аз казвам:
— Не ти е това царският режим, казвам, че да фрас-каш с тасове. Гледай, казвам, какъв егоизъм" Че нали, казвам, и другите трябва да се окъпят. Това да не ти е театър, казвам.
А той си обърна задника и се къпе. Няма пък. викам си, да му стоя като паметник. То сега, викам си, тоя нарочно ще се къпе три дена.
Зарязах го.
След един час, гледам, някакъв байно се заплесна-и изпусна таса от ръцете си. За сапуна ли се наведе, замечта ли се нещо, не знам. И аз му дигнах тасчето.
Е, имам си вече и тас, но няма пък де да седна. Какво ли ще е туй къпане — прав! Жива мъка.
Хубаво. Стърча прав, държа таса в ръка и се къпя.
А наоколо ми, боже милостиви, като перат, та дим се дига! Един си жули панталоните, друг си търка гащите, трети извива нещо. И такъв шум се дига, че ти се отщява да се къпеш. Хич не чуваш де натриваш сапуна. Жива мъка.
Майната му, викам си. В къщи ще се докъпя.
Излизам в съблекалнята. Дават ми дрехите срещу номера. Гледам — всичкото мое, а панталоните — не.
— Граждани, казвам, моите имаха дупка ей тук. Пък на тез ей къде е.
А баняджията казва:
— Ние, вика, не сме сложени тук за дупките. Да не ти е туй театър, вика.
2. Светлините на големия град
17
Хубаво. Обувам тез панталони и отивам за палтото. Не го дават — номерчето искат. Пък аз съм го забравил на крака. Трябва да се събувам. Смъкнах панталоните, търся номерче — няма номерче. Връвчицата тук, на крака, а картончето го няма. Откъснало се.
Подавам на баняджията връвчицата — не ще.
— Срещу връв, казва, не давам. Че то, казва, всеки гражданин може да си накълца колкото си иска връвчици — отде толкоз палта? Почакай, казва, като се разотидат хората, ще ти дам, което остане.
Аз казвам:
— Братле, ами ако остане някоя дрипа? Да не ти е това театър, казвам. Дай го, казвам, по отличителните белези. Единият джоб, казвам, отпран, другия го няма. Колкото за копчетата, казвам, горното стои, а долни не се предвиждат.
Даде го все пак. И връвчицата не взе. Облякох се аз, излязох на улицата. Изведнъж се сетих — забравил съм сапуна.
Върнах се отново. Не пущат с палто.
— Съблечете се, казват. Аз казвам:
— Граждани, не мога трети път да се събличам. Това да не е театър, казвам. Върнете поне стойността на сапуна.
Не дават.
Като не дават — не дават. Тръгнах си аз без сапун.
Разбира се, читателят може би иска да знае каква € пък тази баня. Къде е? На кой адрес?
Каква ли? Най-обикновена. В която се влиза за десетаче.
1924 г.
НЕРВНИ ХОРА
Наскоро в нашата обща квартира стана сбнване. Не толкова сбиване, ами направо бой. На ъгъла на „Глазова" и „Борова".
18
Биеха се, разбира се, от все сърне. И едва не откъснаха последния крак на инвалида Гаврилов.
Главната причина е, че народът е много нервен. Разстройва се от най-малката дреболия. Кипва. И поради туй се бие грубо, като че в мъгла.
То, разбира се, казват, след една гражданска война нервите на народа се раздрънкват всякогаж. Може и тъй да е, но от тази идеология кратуната на инвалида Гаврилов няма да зарасне по-бързо.
Та, значи, пристига една от наемателките, Маря Ва-силевна Шчипцова. към девет вечерта в кухнята и поч-ва да пали примуса. Винаги, ще знаете, все по туй време пали примуса. Чай пие и компреси си слага.
Та пристига тя в кухнята. Слага примуса прел себе-си и почва да го помпа. А тен, да му се не види, не ще да се запали.
Тя си казва: ,.Зашо ли не се запалва, проклетникът? Да не е запушен, да му се не види?"
И взема с лявата ръка иглата и понечва да го чисти.
Понечва тя да го чисти, взема иглата в лязата ръка, но друга наемателка, Даря Петровна Кобилика, вижда чия игла е взела и заявява:
— Между впрочем, уважаема Маря Васнлевна, върнете иглата. Това е моята игла.
Шчипцова, разбира се, кипва от тези думи и отвръща:
— Ето, заповядайте си иглата, Даря Петровна, да ви преседне дано. Мен, казва, ме е гнус дори да докосна вашата игла, камо ли да я взема в ръка.
Тогава, разбира се, от тези думи кипва Даря Петровна Кобилина. Започва разговор помежду им. Вдига се шум, гръм, трясък.
Мъжът, Иван Степанпч Кобнлин, чиято е иг.:ата, чува шума и пристига. Един такъв як мъжага, дори шке;.--белия, но и той нервен.
Та пристига този Иван Степанич и казва:
— Аз, казва, като слон работя за тридесет и две рубли и някоя и друга копейка отгоре в кооперацията, усмихвам се, казва, на купувачите и им меря салам, та
"да мога, казва, да си купя някоя игла с тия трудови грошове, тъй че за нищо на света не ще позволя на чужд персонал да се възползува от тези игли.
Тогава отново се вдигна шум и започна дискусия
около иглата. Разбира се, в кухнята се намъкнаха всички наематели. Намериха си работа. Инвалидът Гаврилич — и той цъфна.
— Какъв е, казва, тоя шум, пък бой няма?
И не щеш ли, моментално след тези думи ето ти го боя. И започна една ...
А кухничката, знаете, тясна. Непригодена за бой. Навсякъде тенджери и примуси. А отгоре на туй дванадесет души. Тясно. Все в нещо се блъскаш, падаш. Не ¦само безног инвалид, ами с три крака да е човек, няма възможност да устои върху пода.
А инвалидът, драката му с драка, въпреки всичко се навря в най-голямата каша. Иван Степанич, чиято е иглата, му крясва:
— Не си търси белята, Гаврилич! Внимавай, че ще ти откъснат последния крак.
Гаврилич казва:
— Нищо, казва, нека ми отиде кракът! Но не мога — казва — вече в никой случай да се махна, преди да свърши боят.
Хич не се маха, налита. И тогава някой удря инвалида с тенджерка по кубето.
Инвалидът — бух на пода и не става. Посърна. Тогава някой се юрна за милиция. Пристигна мильото. Разкрещя се:
— Осигурявайте си, дяволи недни, ковчезите, че ей сега ще ви стрелям!
Едва след тия фатални думи народът малко се опомни. Хукна към стаите.
„Каква стана тя, викам си, за какво, уважаеми граждани, се изпотрепахме?"
Хукна народът към стаите си, единствен само инвалидът Гаврилич не хукна. Лежи, знаете, на пода, ни жив, ни умрял. А наоколо кръв.
Две седмици след този факт се гледа делото.
Народният съдия се случи и той един такъв нервен мъж — хубаво им даде да се разберат.
1924 г.

[Моабет да става]

Задачка от друг форум

Седя преди залез в ливадата, която е със северно изложение, тоест разположена е на южен полегат склон на котловината и виждам, как половината ливада още я грее Слънце, а другата половина вече е потънала в сянката. Седя и чакам сянката да дойде до участъка, който трябва да окося и установявам, че засенчването, тоест изчезването на слънчевото петно става прекалено бавно. Ставам и измервам, че за 5 минути сянката в ливадата от залязващото зад склона Слънце се е преместила само с 7 м. Тоест за 5 минути 7 м, а за 1 час ще бъде 12*7=84 м, но планетата се завърта напълно за 24 часа и излиза, че за едно денонощие Слънчевото петно не може дори да излезе от селото.
Въпросът ми е защо слънчевото петно не се движи със периферната скорост на планетата, която е огромна за нашата северна ширина ( 1220 км/ч ), а се движи със скоростта на костенурка както при залез, така и при изгрев? Предполагам, че отговора е нещо просто, но вече втора седмица не ми хрумва нищо разумно. Хайде ударете едно рамо!

Странно 3 дни няма кой да отговори. Ъгловата скорост на слънцето е 180 градуса за 12 часа. За час са 15 градуса. За 4 минути един градус. За 5 мин 1.25 градуса. Нека разгледаме триъгълника образуван от точките сянката в началото и сянката в края на петата минута и хребета на хълма. За него знаем едната страна 7 метра и срещулежащият ъгъл. Минималният път на сянката е когато този триъгълник е правоъгълен.
Търсим калкулатор. Търсим калкулатор. Намираме. Търсим каклкулатор с тригонометрични функции. И с просто изчисление получаваме разтоянието до хребета е около 315 метра. Понеже ъгъла на падане на лъчите е различен от прав разтоянието до хребета ще е по-малко.
Направете следният опит. Забийте една пръчка от северната страна на къщата и отбележете къде е сянката след 5 минути проверета на какво разтояние се е преместила сянката. Никакви 1220 км/ч.

[fordi]

Задачка от друг форум

Седя преди залез в ливадата, която е със северно изложение, тоест разположена е на южен полегат склон на котловината и виждам, как половината ливада още я грее Слънце, а другата половина вече е потънала в сянката. Седя и чакам сянката да дойде до участъка, който трябва да окося и установявам, че засенчването, тоест изчезването на слънчевото петно става прекалено бавно. Ставам и измервам, че за 5 минути сянката в ливадата от залязващото зад склона Слънце се е преместила само с 7 м. Тоест за 5 минути 7 м, а за 1 час ще бъде 12*7=84 м, но планетата се завърта напълно за 24 часа и излиза, че за едно денонощие Слънчевото петно не може дори да излезе от селото.
Въпросът ми е защо слънчевото петно не се движи със периферната скорост на планетата, която е огромна за нашата северна ширина ( 1220 км/ч ), а се движи със скоростта на костенурка както при залез, така и при изгрев? Предполагам, че отговора е нещо просто, но вече втора седмица не ми хрумва нищо разумно. Хайде ударете едно рамо!

[ejonny2376]

Джони има страхотни места в София, Варна, на Слънчака. Хепито е топ ресторант на световно ниво и доста евтин. Манчев е слабак но имаме поне 20 ресторант в България с международно признание. Имаме и малки стрийт фууд местенца които са много добри Motherfathers отвори скоро, авторксо, просто и евтино. В оборище има страхотни заведения с обслужване на ниво на всеки ъгъл.

Сега персонала се поизмести на слънчака и там е страхотно. Вайкинг, корнер, какао, бедрум, кики бийч - невероятни.

Нещо друго ти е криво джони.

Това със скаридите е почти нормално в азия. В Япония особено вкаридите за рамена са само във вкуса на бульона. Не ти трябват цели скариди в супата да не можеш да гледаш шит-вената дали е чиста.

Бекончо, май си забравил да си пиеш Рисперидончето днес, а?
Хепито било световно ниво, слънчака страхотен...Подобни идиотизми само брокер може да изръси.

[better]

Ядох пържен сафрид при тях миналата седмица - хареса ми. Иначе са зле, вярно е. Но поне се държат учтиво с клиентите и има хубавки момиченца сервитьорки - явно ги подбират.

На много места, обслужването вече е добро, но храната (особенно по черноморието) е много зле, затова предпочитаме да плащаме двойни цени и да гушим Турци и Гърци.

[bcon]

Тъпото е, че в София (и изобщо в БГ) почти няма място, където може да хапнеш нормално с приемливо съотношение цена/качество. Като седна някъде искам просто учтиви, възпитани хора насреща, искам тоалетната да е чиста (говори 1 към 1 за чистотата в кухнята) и искам цената да съответства на качеството. Дори яденето да не ми хареса, ако са се постарали, пак си тръгвам доволен. Случва се да не му се получи на готвача, човешко е. Но не е човешко да се държиш нагло и да лъжеш клиентите си - хората, които те хранят. Примерно - поръчвам супа със скариди. Вътре скариди няма. Аз не съм вчерашен и знам какво е скарида. Питам сервитьора -почва едно лъгане как били нарязани вътре, как аз не съм бил знаел какво е скарида...Още от самото начало те лъжат и ти дават по-лош продукт от поръчания, после продължават да наглеят. Масово е така. Менютата са едни шарени картинки, това което получаваш няма нищо общо с менюто. Ето това не мога да приема. Ами живейте почтено бе мамка му - няма нищо по-хубаво от това да изкараш пари по почтен начин, клиентите да са доволни. Такива пари се харчат с най-голям кеф - да знаеш, че си ги заслужил, че си направил нещо добро на някого.

В Хепито поне са сложили разни момиченца в униформи и строго са им наредили как да се държат с клиентите - как да ги поздравят, как да ги изпратят и пр. Това ми хареса донякъде. Вярно е, че е насилствено и не са искрени (следят ги), сигурно някои от тях пак си ти плюят в яденето ако не им харесаш, но поне има някакви правила. На морето по заведенията просто няма персонал и са наети най-различна паплач от околните села, вкл. ученици, които нямат най-елеменарно възпитание. Ти го питаш за менюто, какво ще ти препоръча, как е приготвено и пр. - а насреща те гледа едно тъпо, малоумно и неграмотно говедо. Ами дори шеф Манчев лично да ми е сготвил, когато обслужването е на това ниво ти се отяжда на секундата.

Джони има страхотни места в София, Варна, на Слънчака. Хепито е топ ресторант на световно ниво и доста евтин. Манчев е слабак но имаме поне 20 ресторант в България с международно признание. Имаме и малки стрийт фууд местенца които са много добри Motherfathers отвори скоро, авторксо, просто и евтино. В оборище има страхотни заведения с обслужване на ниво на всеки ъгъл.

Сега персонала се поизмести на слънчака и там е страхотно. Вайкинг, корнер, какао, бедрум, кики бийч - невероятни.

Нещо друго ти е криво джони.

Това със скаридите е почти нормално в азия. В Япония особено вкаридите за рамена са само във вкуса на бульона. Не ти трябват цели скариди в супата да не можеш да гледаш шит-вената дали е чиста.

[ejonny2376]

Хепито не е ресторант, тва е бързо хранене, храните там са безвкусни, защото са замразени боклуци-полуфабрикати. В едно село им е цеха, всичко се замразява, пласира и из бг, размразява и се сервира. Замразената храна има лоши вкусови качества.

Ядох пържен сафрид при тях миналата седмица - хареса ми. Иначе са зле, вярно е. Но поне се държат учтиво с клиентите и има хубавки момиченца сервитьорки - явно ги подбират.