Първоначално изпратено от Lelq
Разгледай мнение

Та лирическия герой - бай Стамат - брадат и с атрибут космат, се лутал посреднощ на Витоша в търсене на покемони. Внезапно пред него се появила заблудена русокоса девойка, облечена в ефирна рокличка, явно привлечена от светлината на жисиема. Бай Стамат първоначално се сепнал, но след като видял палавите крачета, обути в напълно неподходящите червени обувки с 10см. ток, бързо схванал накъде отиват нещата:
-Здравей момиче. Как се казваш?
-...
-Не искаш да говориш? Ела да отидем на скалата, от там се открива чудесна гледка.
-Да...да...да - прошепна тя.
-Виж, колко е красиво - цяла София се вижда, и луната е красива като твоите очи.
-Да...да..да - продължи да повтаря тя.
Бай Стамат, окрилен от ентусиазма на девойката, бързо се възползвал от ситуацията - награбил девойката. След 20 секунден секс, я попитал:
-Хареса ли ти? Искаш ли още?
-Да....да...да... - отговорила пак тя.
Той изпълнил пълната програма, която подхожда на тази тема (всякакви видове пози, дупки и -джобове). Девойката обаче продължавала да иска още и още. Бай Стамат не издържал и след 8-мия тек, решил да я зареже и отново тръгнал да гони покемони.
Девойката, стресната от внезапното изчезване на бай Стамат, извикала:
-...ниела!
-...ела, ...ела, ...ела... - отговори ехото.
…
От тогава има ограда, заграждаща пътя до скалата на лифт-станцията на Копитото.
Коментар