Първоначално изпратено от tnm
Разгледай мнение
Пред огледалото под определен ъгъл, като си глътнала корема.
Забравяш, обаче, за походката, движенията. Нема да те карат на камьон покрай нас като статуя, нали?
Не знам защо жените не усещате диалектиката в/на живота?*
Некоя такава като горната, с раздърпан пуловер (суичър на български), като я вида да се клати отдалече като каче и набива с кубинки асфалта... па на средно разстояние като я вида как се обръща като кулата на танк... па отблизо, ако се е обърнала към мен и вида в очите ѝ черното на дулото... обръщам се с гръб, чучвам на мантинелата и сълзи ми текат безгласно.
Но ето... микротрусовете зад гърба ми заглъхват... това е отминало надалече...
Преглъщам, ставам и продължавам по пътя в светла мирова скръб.
Но ако току-що съм ял, бегам още на първата фаза, беки пари съм давал за яденето.
Тези, обаче – в следващата най-тежка категория – не предизвикват микротрусове – принудени са от голямата тежест да ходят внимателно, плавно. Те порят пространството като параход. https://youtu.be/dp_kIgedF04?t=70
-----------------------
* – Май знам защо. Неподвижните снимки в сравнение с видеоизображенията изискват по-малко памет и процесорна мощ за обработка.
Коментар